Крива на безразличие и равновесие на потребителя



Дата10.04.2017
Размер66.88 Kb.
Размер66.88 Kb.

Крива на безразличие и

равновесие на потребителя

Равновесието може да се изследва чрез прилагането на два подхода, първият е кардиналният, при който се използва пределната полезност. Вторият подход се нарича ординален, при който като инструмент на микроанализа се използват т.нар. криви на безразличието. Характерно за ординалния подход е, че се прилага т.нар. сравнителна оценка на полезността на благата. И при ординалния подход се приема, че потребителите рационализират избора и се стремят към максимизиране на ефекта от потреблението при определени икономически ограничители. Първо – дохода или бюджета на потребителите е ограничен и второ – цените на стоките са конкурентни. Тези ограничители са в основата на т.нар бюджетно ограничение.


Тъй като ординалният подход предлага сравнителна оценка на полезността най-малко на две блага, за да може да се прави сравнение, то при този метод използваме графика с три измерения... Първо само едното благо, второ- потребителя изразходва дохода си изцяло. Втори краен вариант – в потреблението се включва само другото благо. Неговото количество е O-V, общата полезност от B, се формира по кривата OR = RV... RV = ST .. Това е така, защото двата крайни алтернативи за еднакви.Но потребителите не се стремят да потребяват разностранно... Формира се нова комбинация на двете блага в точката p1`. Tази комбинация ще осигури обща полезност от двете блага p1-p1` = RV = ST. Това е принцип – всяка комбинация дава еднаква полезност. Тогава ако съединим точките R, p1, p2, S формираме повърхнина на равните общи полезности. А проекцията на кривата RS върху повърхнината xy, e кривата VT. Тази линия VT се нарича крива на безразличие, защото всяка точка от тази крива е израз на комбинация от две блага, които осигуряват еднаква обща полезност. Тоест еднакво равнище на потреблението. Затова на потребителя е безразлично коя комбинация ще направи. Потребителят може да направи само една комбинация, защото изразходва ограничения доход изцяло.
Следователно кривата на безразличието може да се поредстави само на повърхнината xy, тази крива показва, че всяка точка от него е израз на комбинация от две блага, осигуряващи еднаква обща полезност или еднакво равнище на потребление, затова тази крива може да се нарече още КРИВА НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО. Всяка точка от тази крива или комбинация е израз на определени предпочитания на потребители, представени в т.нар скала или таблица на предпочитанията. При движение по кривата от горе надолу и надясно се установява, че ако количеството на едното благо се увеличава, количеството на другото благо намалява. Следователно между двете блага има обратна зависимост. Следоватлено кривата е с отрицателен наклон. По тази причина определяме, че двете блага са взаимнозаменящи се, затова по кривата на безразличие може да се установят условията на замяната на двете блага и т.нар закон на замяната. Замяната на благата се установяват при движението по кривата в съответните в съответствие с техните количества. Колкочеството количеството е по-малко, полезността е по-голяма и точно обратното. Следователно при движение по кривата се установява, че ако количеството на по-ограниченото благо се измени с една допълнителна единица, от по-изобилното благо се жертват повече единици. В този смисъл се формулира и ЗАКОНА НА ЗАМЯНАТА. Според този закон относителната стойност на замяната на по-ограничените блага е по-голям. Ако по кривата на безразличието установяваме, че благата са взаимнозаменящи се, то по тази крива може да се установи –първо – пределната норма на заменяемост на благата и второ - зоната на заменяемост на благата. Тя показва с колко се изменя количеството на количеството А, ако количеството на Б се измени с 1 единица. Пределната норма на субституция ( заменяемост ) намалява, а в точката D по кривата става, тя става равна на 0. В точката Д MRS e 0, тоест двете блага престават да бъдат заменящи се. Същото се отнася и до точката А, след която благата също престават да бъдат заменящи се. Затова от точката А до точката Д по кривата се формира зоната на заменяемост, зона на субституция. След тези точки благата са незаменящи се, тоест принципът на безразличието действа само в зоната на субституция. Когато кривата на безразличието е с отрицателен наклон. Ако след точката Д, благата са незаменящи се, линията става права хоризонтална и тогава принципът на безразличие не действа. Затова кривата на безразличие не може да бъде нито хоризонтална, нито вертикална, нито с положителен наклон. Тя може да бъде само с отрицателен наклон, ако искаш да ти е безразлично. Зона на заменямост – хляб и вода.
Пределната форма на субституция може да се определи по два равностойни начина, първият – отношение на x,y.
когато количеството на едно благо се увеличава, неговата пределна полезност се намалява... y.Mub = xMUa
Ако разгледаме една съвкупност от криви на безразличие, то тази съвкупност се нарича карта на безразличието, в която всяка крива, която е по надясно от останалите, тоест по отдалечено от центъра на кординатната система, изразява по-голяма обща полезност или по-високо равнище на потреблението. Това е така, защото при прехода на всяка следваща крива, количеството на двете блага се увеличават. Ако фиксираме количеството на Б, тогава при прехода на А към всяко следваща крива нараства, следователно нараства и общата полезност.
Всеки потребител се стреми да максимизира ефекта от пот-реблението. Да постигне по-високо равнище на потребление. До какво равнище ще достигне потребителя, зависи от бюджетните ограничения. Бюджетните възможности се установяват според уравнението – дохада = цена.количество + цена.количество ...
*Наклон на бюджетната линия може да се определени като определеим измененията на x върху измененията на y.
Наклонът на бюджетната линия може да се определи чрез отношшението на цените на двете стоки. Това отношение се нарична пределна норма на трансформация на благата – MRTG.
Пределната норма на субституция се определя от отношението между полезностите на благата, докато пределната норма на трансформация се определя в зависимост от отношението между техните цени.
Когато прилагаме ординалния подход за определяне на равновесието на потребителя сравняваме кривата на потреблението, която показва определено равнище на потребление с бюджетната линия, която изразява неговите бюджетни възможности... Сравняваме картата на безразличие с бюджетните възможности и тогава установяваме, че бюджетната линия е допирателна към една от кривите на безразличието, точката на допирането между двете криви показва до какво възможно най-високо равнище на потребление може да достигне потребителя със своите ограничени бюджетни възможности. Това най-високо равнище на потребление се нарична бюджетно равновесие ( чертеж ). Графичния модел показва, че по-високо равнище на потребление не може да бъде постигнато, защото бюджета на потребителя е ограничен, а цените са фиксирани. Ако потребителя се стреми към рационален избор, то се стреми да извлече максимална полезност. Тогава потребителя постига състояние на равновесие, защото максимизира ефекта от потреблението (чертеж жа равновесие на потребителя, точка Е ) . В точката на равновесието, наклоните на двете криви съвпадат. Наклона на кривата на безразличието = на наклона на кривата на бюджетната линия...
( една права линия има постоянен наклон, а при кривите линии наклонът във всяка точка е различен и се определя от наклона на допирателната към нея.. бюджетната линия има постоянен
наклон, а кривата на безразличие има изменящ се наклон, наклоните на двете криви са еднакви в точката на равновесие)
Su = MRS = deltaY/deltaX = Mua/Mub
Snm = MRTG = deltaY/deltaX = Pa/Pb


MRS = MRTG = условие за равновесие на потребителя според ординалния подход.
MUa/Pa = MUb/Pb = условие за равновесие според кардиналния подход.

До тук равновесието се определя при фиксиран доход и фиксирани цени.
*Ефект от изменение на дохода при равни други усовия :
Когато доходът е фиксиран, равновесието е в точката на равновесието. Ако приемем, че доходът на потребителя се намали двойно, при равни други условия, тогава потребителят ще купува два пъти по-малко от А, два пъти-по балко от Б, или два пъти по-малко и от двете блага. Затова когато бюджетът се намали, бюджетната линия се измества наляво, тък като цените на стоките са същите. Ако дохода на потребителя нарастве, бюджетната линия се измества надясно. ( чертеж в учебника за крива на безразличие и крива на бюджета в зависимост от дохода )
* Ефект от измение в цена на една от стоките при равни други условия : ако цената на едната стока се увеличи два пъти, при същия доход и същата цена на другата стока, тогава потребителя ще купува по-малко количество от първата стока. В този случай се променя наклона на бюджетната линия, тя се измества само от към страната на стоката от към променящата цена. Новата бюджетна линия става допирателна към крива на безразличие с по-ниско равнище на потребление, ефекта е подобен както при намаляване на дохода. Това е така, защото когато цените на стоките се увеличават, реалния доход на потребителите намалява.
Различаваме номинален доход и реален доход. Номиналният доход е абсолютната сума пари, която се получава за извършена работа или услуга. Реалният доход е количеството стоки и услуги, които могат да се закупят с номиналния доход. Ако цените на стоките растат, реалния доход намалява. (графика за равновесие при изменение в цената).
* Ефект от последователни изменения в дохода(чертеж) – ако приемем, че доходът на потребителя последователно нараства при равни други условия, тогава бюджетната линия последователно се измества надясно и успоредно на изхода, новите бюджетни линия стават допирателни към нови криви на безразличие. Така че равновесието на потребителя също се измества. Ново равнище на равновесие. Ако съединим точките на равновесие с една линия.. тази линия се нарича крива – доход- потребление, тя показва как се измества жизнения стандарт при изменение на дохода. Ако тази линия се накланя към една от стоките, това означава, че с увеличаването на равнището на потреблението едната стока има приоритет, тоест включва се с по-големи количества в сравнение с другата стока. (графика за доход-потребление ) .
* Ефет от последователни изменения в цената от една от стоките при равни други условия – ако приемем, че цената на една от стоките постоянно намалява, то от тази стока се купуват все по-големи количества, наклонът на бюджетната линия се изменя, тя се измества надясно. Новите бюжетни лини с допирателни до нови криви на безразличие накарват точката на равновесие да се измести надясно. Преминава се към по-високи равнища на потребление.. Ако съединим точките на равновесие с една линия, то тази линия се нарича крива – цена-потребление.
Тя също показва как се изменя потреблението.
От тази графика може да се изведе кривата на търсенето на стоката с проме-нящата се цена. (графика )

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница