Курсова работа на тема: „Предмет на счетоводната наука – същност и историческа обоснованост от теориите за стойността”



Дата18.11.2017
Размер345.62 Kb.
Размер345.62 Kb.

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

гр. София





Курсова работа на тема:

Предмет на счетоводната наука – същност и историческа обоснованост от теориите за стойността”

Изготвил: Константин Чарчев, фак.№ 12122

Предметът на счетоводство се изяснява чрез историко-логически подход. Историчността се състои в изследване на еволюцията на счетоводството като икономическа дисциплина в съответствие с изискването за логическото му структуриране като научна дисциплина.

През вековете се утвърждава идеята, че дефинирането на същността на стойността не трябва да се смесва с постановката за количественото й изследване. Откриването на счетоводството е следствие от необходимостта от количественото измерване на стойността, предшестващо изясняването на нейната съшност.

Изясняването на предмета на счетоводството е функция на изясняването на същността на стойността в икономикса. Двойственото проявление на стойността е в основата на счетоводното изучаване на обектите според двойствената им стойностна природа като единство на потребителна и разменна стойност.

Дефиниран е принцип на еквивалентността (двойствеността) в счетоводното изучаване на стойността: според класичеакия икономикс състои се в отразяването на стопанско-правния акт като двустранно проявление на потребителна и разменна стойност; според неокласическия икономикс като единство на благо и ценност.


  1. Теоритико-стойностно обосноваване на предмета на счетоводството

    1. Икономическият подход при изясняването на предмета на счетоводството

Въпросът за предмета на счетоводството винаги е бил фундаментален въпрос на счетоводната наука. Това се обуславя от необходимостта за задълбочено теоретично изясняване на същността на обектите на счетоводството. Това са фактите, събитията и процесите от стопанцката действителност и на връзките между тях, които счетоводната наука изучава. Научна дисциплина по начало има право на съществуване при наличието на обособен предмет за изучаване. В това отношение предметът на счетоводната наука никога не е бил поставяна под съмнение. Въпросът е бил за подходите към съответното изучаване.

Един от базистните подходи за теоретично разработване на същността на счетоводството, в частност на неговия предмет, е от позицията на създадените теории за стойността като теории на икономическата наука. В счетоводната ни тория от началото на века това е традиционен икономически подход, съчетан с историко-логичното развитие на еволюционно формираните икономически школи. Така в счетоводното изследване „…емпиричното описание на историята се съчетава с нейното теоритично възпроизводство”, като се иам предвид стопанската история на обществото.
Фиг. 1.

Теория на икономиката

1. Меркантилна теория за стойността

2. Класическа (трудова) теория за стойността

3. Неокласическа (субективно-полезностна, маржинална) теория

4. Икономикс

(теория за икономическия анализ,

пазарна теория за стойността, теория за пазарната цена)






Емпирична конкретизация на базисните

категории и методи



Методологически категории и методи на научното познание

Взаимовръзката между научните теории за стойността и стойностната теория за предмета на счетоводството е илюстрирана на фиг. 1. Научните теории за относно природата на счетоводния процес са били създавани и в сравнително кратко развитие на българска счетоводна наука. В нейната стогодишна еволючия нееднократно са били правени опити да се характеризират същностно научните основи на счетоводството, за да се изясни „принципно” икономическата природа на предмета и метода на счетоводното изследване. В тази насока триабва да се трудовете на изтъкнати български учени Д. Добрев, Б. Бойчев и др. Д. Добрев е бил преподавател в катедра „Счетоводство” към Икономическия университет в София. Всеки един от тиах е в една или друга степен дал своя научен принос в разработването на проблема за същностните основи на счетоводната наука. Всеки е търсил да установи научната истина за природата на двойствеността като отличителна качествена определеност на счетоводната дисциплина (макар че самата категория „истина” е филосовско понятие и като такава няма своята категорична дефиниция). Всички те се открояват със стремежа да служат като учени на счетоводната наука.

Общото за плеядата български политици на счетоводството е изследването на въпросите за неговия предмет и метод чрез концентрирането върху проблема за тиахната двойственоост. Различията в техните хипотези се дължат на използвания научен фундамент на тяхното изграждане. Въпросът е за господстващите различни учения за стойността по време на техните научни изследвания. Хипотезите не отделните автори по разглеждания методологичен проблем се различават в зависимост от възприетата от тях теория за същността на стойността, в по-широк план – формираната иккономическа школа. Изясняването на предмета на счетоводството през призмата на икономически формираллите се школи в икономическата наука е характерно за счетоводната наука в развитите евопейски страни. Това е основният, макар и не единствен подход, прилаган и днес. У нас по-голямата част от представителите на счетоводната наука с години не признаваха теоретико-стойностния подход в развитие на теорията на счетоводството. В последните години той получава признание, което за сега обаче не стига по-далеч от споменаване. Например в това отношение се каза: „ Икомомическото течение в развитието на счетоводството се свързва с икономическите направления в развитието на обществените науки. За методогическа основа на счетоводството се свързва една или друфа икономическа теория – теорията за пределната полезност (маржиналната), трудовате теория за стойността и др.” това интерпретиране на икономическото направление при изясняване на фунфаменталните категории и методи на счетоводната наука не е достатъчно задълбочено. Все още се чувства игнорирането на теоритико-стойнностното начало в процеса на счетоводното изучвавне. Други подходи, основани на теорията на системите и управлението или на автоматизираната обработка на данните, като несвързани със същностното съдържание на икономическите процеси, могат да изпълняват преди всичко спомагателна роля при концептуализация на базистните счетоводни категории и методи.

Стойността (ценността) на благата има различно теоретично интерпретиране в създадените икономически школи през вековете – меркантилна, класическа, маржинална, икономикс. При всички тях обаче тя се разглежда като единство на потребителна стойност и разменна стойност. Това разграничение, наричано дихотомия на стойността, е въведено още от Аристотел. Древногръцкият филосов е обосновал, че всяка стока може да се разглежда от две гледни точки за нейната полезност, т.е. дали тя служи за:



  • пряко удовлетворяване на човешките потребности по пътя на потреблението в широки смисъл на думата;

  • непрякото удовлетворяване на потребноссти по пътт на нейната размяна с друга вещ.

Второто обстоятелство е в основата на нерегулярната и злоумишлена възможност за натрупването на все по-голямо количество стоки като богатство, което надвишава обикновените житейски потребноссти.

Съгласно учението на Аристотел разменната стойност възниква на базата на потребителната стойност. Тяхната обща основа са човешките предпочитания (желания, изисквания). Благата се различават не само по тяхната способност да удовлетворяват човешките желания, т.е. по тяхната полезност, но и по това, колко рационално са създадени, т.е. по разходите за изготвянето им. На тази основа е формулирано, че стойността не е вътрешно, присъщо качество на стоката, а свойство, което зависи от посоченните два фактора: нейната полезност и разходите по нейното производство. Идеите на Аристотел са предшественик на създадените след около 2000 години две базистни школи в теорията на стойността – класическата (трудовата, обективната) и неокласическата (маржиналната, субективско-полезностната). Според разсъжденията на Аристотел „…за благата и за тяхната ценност (които) вече дават една голяма основа за развитието на стопанската теория”. Според Аристотел е разбирането на връзката между „стойност” и „достойнство”.

Употребата на понятия за благото и ценността е свързано с използването на неокласическата теория за стойността, така посочените понятия за потребителна и разменна стойност са характрни за трудовата стойностна теория. Освен по качествената интерпретация на стойността двете основни научни школи в теорията на икономиката съществено се различават от използвания инструментариум за количественото измерване на стойността. Световното счетоводство, като се развивало повеече или по-малко паралелно в съответствие с прогреса на икономическото знание, е възприемало съответните качесвени характеристики и изследователски апарат за усъвършенстване на неговата методология. На първо място това е рефлектирало в яснотата за изходните категории за счетоводното изследване – стойността на стоката или цценността на благата. По същество въпросът отново се свежда до историческото и логическо начало при счетоводното изучаване на стопанската действителност. Разбирането на еволюционния характер на човешкото знание и възможността за свободното изучаване на постиженията на ежропейската икономическа мисъл са позволили на българските учени в счетоводната област да прилагат принципа на историчността при обосноваването на предмета на счетоводството. Това е особенно характерно при изясняване през първата половина на века у нас.

Потребителната стойност се определя като ползата от потреблението на даден продукт (стока, благо). Разменната стойност е способността на продукта да се разменя срещу други продукти на пазара. Това са двете страни (проявления) на стойността. Същественото е било да се определи какво създава стойността, коя е нейната субстанция или основна качествена характеристика. На тази основа да се установи измерител на стойността, който да осъществява нейното по-нататъчно количествено измерване чрез специфични методи, в т.ч. и счетоводни. Общото за различните теории за стойността е, че разкриването на съдържанието на стойността е в непосредствена връзка с определянето на мярката за нея. Разните представители на стойностната теория са формулирали, че трудът е мярка на продукта. Проблемът е бил как количествено да се измерва трудът като субстанция на стойността. По-специално кои количества изразходван труд да се имат предвид:


  • количествата труд, срещу които се разменят произведените продукти;

  • количествата труд, срещу които се произвеждат на разменяните продукти.

Първоначално се приемало, че съдържанието на стойността е необходимото количество труд за произодството на разменяните продукти. Или базата за размяна на продуктите са равните количества труд, изразходвани в процеса на тяхното създаване. Оттук трудът би трябвало да се откроява като единственият измерител (стандарт) на стойността. Поради обстоятелството, че трудът е специфична и нееднородна т.е. бива овеществен и жив, икономическа категория, неговото използване като мярка на стойността е било свързано с редица трудности. В тази връзка се признало, че няма единствена стока, която да служи като съвършен стандарт за изразяване на стойността на другите стоки през всички времена и на всички пазари. Такава възможност е имало само през началните етапи през обществено-историческото развитие, когото собствеността върху земята и натрупването на капитала не са били познати. Тогава разменната стойност на продуктите при тяхното съотносително измерване е зависела изключително от изразходваните количества труд за тяхното производство.

Тази по становка се издига в общовалиден принцип от по-късните представители на класическата теория за стойността. Те са дефинирали, че трудът е мярка на стойността, но са имали предвид необходимите необходимите количества труд за производство на продуктите, а не количествата труд, чрез които се разменят продуктите. Характерно за тях е, че трудът се разглежда в абстрактен смисъл. За негов измерител се определя изразходваното работно време. То трябвало да прави съизмерими израходваните количества труд, които били в различна степен на квалификация и интензивност. На пример 1 час труд от даден вид (интелектуален) да се равнява на много часове труд от друг вид (физически).

Тудът обаче се израходва и непряко при производството на нови продукти. По-специално трудът от едно предходно производство е бил въплатен в капиталови (дълготрайно използвани) продукти. Те пък се ползват за текущото производство на новите продукти, чиято разменна стойност се изследва. Капиталовите продукти се разглеждали като въплатен в тях труд. С това обаче възникнал проблема за общия знаменател за сравняване на резултатите от изразходваия труд в миналото и разултатите от текущия труд. Независимо от трудностите, с които се сблъсквали класическите икономисти при дефинирането на универсалиен закон за стойността, те оставали верни на идеята: на всички стадии от общественото развите разменната стойност на продуктите се определя от изразходваното количество труд (минал и текущ) за производството на продуктите.

Според съвременния икономикс тази идея може да се поддържа само на основота на множество хипотези. Повечето от тях са твърде отдалечени от стопанската реалност, за да бъдат основа за издържан икономически анализ. трудовата теория за стойността от XVII и XVIII в. не осигурявала пълно научно обяснеие за същността на категорията „стойност”. Преценява се, че проблемите по изясняването на стойността в класическата икономическа школа се дължат на следното обстоятелство: основополагащата обстановка за същността на стойността не трябва да се смесва с постановката за измерването на стойността.

Или изгражданите в продължение на няколко века теории за същността на стойността не трябва да възпрепядстват разработването на методи за количественото измерване на стойността. По този начин въпросът за същността на стойността, за нейната качествена природа, за определянето на т. нар. истинска стойност оставал открит и до наши дни. Усилията по изработването на количествени методи за измерване на стойността на разменяните продукти са обусловили изнамирането на счетоводството. То е първата научнообоснована система за качествено характеризиране на продуктите като отчетни обекти и за количествено измерване на непосредствените (първичните) и елементарни изменения в стойността на продуктите.

Изясняването на предмета на счетоводството от гледна точка на трудовата теория обективно се свързва с това двойнствено проявление. Предметът на счетоводното изучаване са потребителните стойности в качествтото им на веществени носители на разменната стойност. Потребителните стойности са естествената форма на въплащение на разменната стойност. Те са обективната противоположност на обществената форма на стойността, която се проявява в разменната стойност. Чрез счетоводното изследване като единство на научен анализ и синтез на изучаваните обекти, се откроява тяхното качествено характеризиране като потребителни стойности. Това се прави в единство с техните разменни стойности. Така счетоводния процес се проявяват, от една страна, натуралната субстанция на стойността, а от друга, разменната величина на стойността.

Двойнственото проявление на стойността е предпоставило специфичното счетоводно изучаване на реалните обекти според двойнствената им стойностна природа, т.е. като двустранно обусловени. Това е основополагащата характеристика на реалните обекти с определящо значение за тяхното счетоводно изучаване. Или те са счетоводи обекти на основата на двойнствената им стойностна природа, като единство на потребителна и разменна стойност. това обаче не се извършва пряко, а посредством външни проявления на двустранно изразената стойност. Въплатената в продуктите стойност води до счетоводното им изследване като единсвто на две външни проявления на тяхната потребителна и разменна стойност.

Счетоводната теория възниква доста по-рано от класическата икономическа теория за стойността. Формално би трябвало да се каже, че двойнствеността на предмета (стопанските ресурси като отчетни обекти) на счетоводството се дублира на по-късен етап от изясняването на двойнствената природа на стойността на продуктите, създадена от изразходвания труд. Като се има предвид обаче методологичната роля на теорията на икономикта спрямо другите икономически дисциплини в това число и счетоводствотоо не трябва да се изпада в крайни позиции. Още повече, че двустранното проявление на стойността е било познато още в древността. Правомерният иконимически извод е, че характерната за предмета двойнственост на обектите логически се предпоставя и научно се изяснява на основата на двойнствената субстанция на собствеността.

Двойнственото проявление на обектите се разглежда от счетоводството на основата на два взаимно свързани критерия, а именно:



  • първо, конкретното потребително съдържание и функционалното използване (по предназначение) на отчетните обекти в стопанския процес;

  • второ, отношенията на собственост, които възникват по повод на източниците за придобиване на обектите в процеса на размяната.

Въпросът е за едни и същи отчетни обекти (стопанските ресурси в цялото им разнообразие), анализирани от две гледни точки, които разкриват тяхната двойнствена природа. Тя от своя страна е просто външен израз на двойнствено обусловената същност на стойността. Двата посочени критерия обуславят две форми на проявление на отчетните обекти:



  • активно проявление на стопанските ресурси като отчетни обекти;

  • пасивно проявлвние на стопанските ресурси като отчетни обекти;

Това води доразграничаването на две основни групи обекти на счетоводното изучаване:



Дълбоката икономическа основа на двойнственото проявление на отчетните обекти, като активи и пасиви – е двойнствената природа на тяхната стойност, като потребителна и разменна.

Класическата икономическа теория дефинира качествено разнородните потребителни стойности на продуктите като първото от взаимосвързаните вътрешни проявления на тяхната стойност. Счетоводната теория дефинира реалното външно проявление на качествено разнородните потребителни стойности като активи. По своето конкретно съдържание (веществено, парично или като стопански отношения) и функционално предназначение (оръдия на труда, предмети на труда) активите са качествено разнородни отчетни обекти.

Класическата икономическа теория дефинира качествено еднородните разменни стойности на продуктите като второто от взаимосвързани вътрешнни проявления на тяхната стойност. Счетоводната теория дефинира реалното вътрешно проявление на качествено еднороднните разменни стойности като активи. По начина на изразяване на разменните стойности, като отношенията на собственост (видовете финансови източници) във връзка с придобиването на активите, пасивите са качествено еднородни обекти.

В наши дни класическата трудова теория за стойността от преди три века не може да осигури пълно изясняване на стойността. Но базистното двойнствено проявление на стойността, като потребителна стойност и разменна, остава общовалидно и се използва за изясняване на същостта на счетоводството от гледна точка на трудовата теория, респ. класическата икомомическа школа.


1.2. Взаимовръзка на теориите за стойността и счетоводната теория

Създатели на стойностната теория за предмета на счетоводството са Д. Добрев, Ал. Георгиев и К. Пергелов от катедрата по счетоводство при бившия Свободен университет, по-късно ВИИ „Карл Маркс”, днес УНСС. В зависимост от периода от нашата следосвобожденска история, през които извършват счетоводни изследвания, те ги осъществяват на различна политикономическа база. Д. Добрев изхожда от позициите на предвоенната европейска икономическа наука – постиженичта на класическата и по-слабо на неокласическата школа. Живял и творил в условията на предвоенното пазарно и следвоенното централизирано стопанство, Ал. Георгиев разработва, макар и частично, счетоводната теория първоначално през призмата на неокласическата школа, а впоследствие на основите на материалистическата диалектика. К. Пергелов произхожда от трудоввата (Марксовата) теория за стойността, но по-късно задълбочава изследванията си чрез ракриване ролята на ренесансовите идеи (за хармонията и симетрията в материалните и социалните отношения) за формирането на базисните концепции на съвременната счетоводна наука.

Разработването на счетоводната теория от позициите на методологичната икономическа наука се разбира като рационално покзване на цялата съвкупност от идеи, категории и методи, създадени и прилагани в иконимикса за целите на изясняването на същността на счетоводството. Теоретичното изясняване на неговия предмет и метод позволяват последващо решаване на въпросите за мястото и ролята на научната дисциплина в разширяващата се система от икономически значения. Същевременно това позволява да се дефинира познавателното знацхение на счетоводната наука за опознаване на икономическите ивления и процеси.

Както се казва с най-дългогодишни традиции и постижения при изясняване на същността на счетоводния анализ безпорно е вече споменатото икономическо (теоретико-стойнностно) направление. Има се предвид обективизирането (изразяването) на неговия предмет на изучаване и метод на изследване през призмата на различните фумдаментални икономически школи, създадени през досегашното историческо развитие на иконимическата наука. Проличава логически предпоставената и взаимообусловена двустранна връзка между теорията на иккономиката и теорията на счетоводството. В процеса на научното познание двете дисциплини взаимно се обогатяват, както това е показано на фиг. 1.

Световната теория на икономиката обаче не е еднократно и веднъж завиниги създадена теория. Тя е еволюционно натрупване на обективни знания при разработването на различни икономически школи (направления), получили своето утвърждаване на определен социално-икономически етап и впоследствие допълнени или постепенно заместени от нови осъвременени фундаментални научни направления. Развитието на фундаменталната икономическа наука обективно изисква по-нататъшно изследване на „…генезиса и историческото развитие на счетоводството изобщо и в частност в България. То трябва да се изследва, изучава и развива, да се конкретизира и индивидуализира, за да растат знанията за характера и закомомерностите на макро- и микроравнище и обяснява интегралния характер на развитието”

Демократичните промени създадоха възможности за обединяване на идеите и методите за изследване на плеадата български теоретици на счетоводството, за научната приемственост на техните постижения. Това обуслови естественото научно обновление на близо 100 годишното развитие на счетоводната материя у нас в съответсвие с прогреса на световната иконимическа мисъл. Стана възможно теорията на счетоводството да се разработва не само от позициите на трудовата теория за стойността, в това число и съвременния икономикс. В последният силно е застъпена посочената по-горе идея, че изследването на същността,на каествената природа на стойността не трябва да възпрепятства разработването и приложеннието на модерни количествени методи за измерването на стойнността. С други думи, има абстрахиране от теоритико-абстрактното начало, на класическа икономическа школа за сметка на разионалността и реализма на икономически изследвания.

С въвеждането на социално-класовия подход и идеологизацията на счетоводната наука от средата на 40-те години насам за продължително време нейното същностно теоритично изясняване е било затруднено. Едва през 60-те години в трудовете на Ал. Георгиев и К. Пергелов започва възвръщане към разработването на методологичните икономически основи на счетоводната материя. В съответствие с особеностите на историческия период те изясняват счетоводството основно от позициите на Марксовата теория за стойността, но тя е по същество вариант на класическата икономическа школа. На тази основа чрез нея се дефинират важни базистни постановки за стойностното съдържание на счетоводството, макар това да не е задълбочено отразено в учебниците по счетоводна теория.


  1. Двойствеността на счетоводните обекти – тяхната фундаментална характеристика на основата на стойностното им съдържание

2.1. Обща постановка за двойнствеността на счетоводството

В историята на счетоводството са създадени редица хипотези за същността на двойнствеността. Тяхното изучаване представлява интерес за проследяване на развитието на счетоводната теория. В световната счетоводна наука няма елементарно отхвърляне на една или друга хипотеза, като се разбира, че никоя дисциплина не може да се откаже от своята история. Причината е, че формулирана на определен етап хипотеза впоследствие е била замествана от новосъздадени такива, които са се смятали за по-усъвършенствани, за да бъдат и те на свой ред заместени от новии теории.


2.2. Теориите за стойността като традиционна методологична основа на счетоводството

2.2.1. Меркантилната теория за стойността като основа на обслужващо книговодство

Доскоро в нашата счетоводна литература ролята на меркантилната теория за стойността за развитието на счетоводството почти не беше разглеждана. Впечатлението беше, че през епохата на „мрачното Средновековие” (с начало края на Римската империя през 496 г. и край падането на Константинопол, като Втория Рим, през 1450 г.) едва ли е могло да има условия за това. Обосновава се обаче, тогавашното обществено развитие е пораждало потребността от отчетната дейност. На основата на развитието на търговията и банковото дело при лихварския капитализъм е възникнало книговодството. Създаден е първичният метод за икономически анализ – двойнственото изследване на стойността. Схващането му като технически способза записване през вековете се обяаснява с елементарните обяснения по прилагането му и липсата на рационално обяснение от глрдна точка на съществуващите разбирания за стойността през тази епоха. Въпросът е за „какноничната школа” с нейният водещ представител св. Тома Аквински (1225 – 1274), разглеждана като ранен меркантилизъм или „меркантилната школа”, и като идеология „ембрионалния търговски капитализъм”. Тя е възприела реалистичните постановки на древногръцките философи Ксенофон, Платон и Аристотел. В това отношение силно било влиянието на икномическите възгледи на Аристотел, преценяващи за основополагащи по отношение на меркантилизма, като първата теория на стойността. Според каноничната доктрина трябвало да се изработят общи икономически правила, затвърдени в правна форма, с цел да се въздейства върху злото, макар че неговото цялостно изкоренение било невъзможно. Меркантилистите осъждали лихварството, като смятали, че парите са просто средство за размяна, а не за извличане на доход. Идеите им за стойността са разработвани в духа на просветителското христианско учение в Ренесансова Италия. По това време „...естествено и нормално е било по-интелигентните хора да станат духовници и така да се издигат от мрака на безличието до високи постове .. църквата е в основата си демократична институция, където се дава път на способностите - административни, дипломатически и интелектуални. Освен това църквата е интернационална.” Каноничната школа преценявала лихвата по стопанските заеми като естествено явление. Нямало нищо лошо сттокопроизводител да предсостави на друг заемообразно материални ценности за временно производително използване. Но предоставянето на пари назаем и извличането на печалба от тях е било осъждано, защото парите не са били смятани за производителен капитал. Християнската религия и морал отхвърляли лихварската злоупотреба.

Меркантилизмът като учение е по-близко до икономическата философия, отколкото до теорията за стойността. Той е оказал значително влияние за развитието на ранните счетоводни знания, особено за идеите за справедлива цена и справедлива заплата. Меркантилистите са разглеждали обществото като цяло, чиято стопанска дейност се е изразявала във взаимно оказване на услуги, които пораждат задължения. Всеки член на обществото е заемал отреденото му място според естествените му качества и заобикалящите го обстоятелства. По отношение на смисълът на съществуване на отделния човек и учението на Св. Тома Аквински има множество публикации. Идеите на Ав. Тома Аквински са надхвърляли рамките на формалното изчисляване на проста и сложна лихва и изтъква антагонизма на идеята за извличане на „печалба от пари”.

Изводът по-късно е, че схващанията за „плащането на пари за ползване на пари” са създали основата за финансовото изследване на кредита и лихвата.

Според историците на икономическата мисъл меркантилистите слабо са се интересували от важната, но трудноразбираема теория за стойността. За основен принос се смята хипотезата за справедливата цена, с нейните производни постановки за справедливата заплата и лихварската злоупотреба. Меркантилният анализ на разходите на манифактурата е бил съсредоточен върху тези за труд като преобладаващи в занаятчийските гилдии. По отношение на икономическата мисъл през епохата на Средновековието се отбелязва, че „…средновековната мисълл отрича античната мисъл, тя отрича богаството и парите, осъжда лихвата, която квалифицира катао злоупотреба, защото парите не могат да произвеждат пари; тя подчинява икономиката на морала… приема частната собственост като най-добре съответстваща на човешката природа. Тази собственост не е обаче не е едно абсолютно право, както са го разбирали римляните, а собственикът трябвало да раздава богатството на бедните.

Нито консумативнните нужди на потребителя, нито разходите на производителя дса били определящи фактори за стойността, а общата преценка на масата от взаимнозависими потребители и производители за обществената полезност на разменяните продукти. Справедливата цена е била резултат от множество субективни оценки за изразходваните ресурси и труд, които са формирали социалната полезност на стоката. Като базирана на оценки справедливата цена не е могла да бъде установена с „абсолютна” точност. Надбавката (маржина), която се установявала при конкретната размяна, в голяма степен е завиаела от основната идея през Средновековието за това, че никой не трябва да има стойностно прредимство пред другия. Съобразно еточно-религиозните стандарти на епохта възмездяването на дейността на производителя трябвало да му даде прилично съществуване, което му е било отредено от неразгадаемото провидение.

До началото на XVII век представителите на късния меркантилизъм като Уйлям Пети, Дейвид Хюм, Ричард Кантийон и др. не изказват нови идеи за субстанцията на стойността. В науката се въвеждата понятия за стойността на благата, както и изучаването на цената като основен феномен. С развитието на производителните сили вече не могло да се отстоява тезата за оределянето на стойносттта на стоката единствено в процеса на търговската размяна, което е било „интелектуалното ограничение в условята на меркантилното обкръжение”. Макар и да не е завършен стойностната теория, меркантилизмът е прдвестник на класическата политическа икономия.

Влиянието на меркантилната теория за стойността върху счетоводното знание се чувства и в наши дни. Канониччните възгледи за двуединството „да дава и да взема” имат своето отражение върху широко известните счетоводни понятия за дебит и кредит. Освен това характерно е, че на прага на XXI век на прага на световното, а вече и българско счетоводство, възприеха меркантилната идея за справедливата цена във връзка с измерването на стойността на счетоводните обекти.
2.2.2. Стойностно обосноваване на предмета на счетоводството на основата на класическата трудова теория за стойността

2.2.2.1. Предметът на счетоводството на основата на европейската класическа политическа икономия

Изходните категории на трудовата теория за стойността се идентифицират с двустранно проявяваща се стойност, но преддвоенните ни икономисти употребяваха характерните за зветовната икономическа наука понятия за благо ии ценност. Това е характерно за съвременния икономикс. Въпросът е за понятия на различни теории за стойността с различен количествен инструментариум за изследване. Като се е развивало в съответствие с прогреса на икономическото знание, счетоводството е усъвършенствало своята методология, в това число на основата на изходни категории като стойността на стоката или стойността на благата. Отново се откроява потребността от историческото и логическото начало в процеса на счетоводното изучаване на действителността.

Както се казва изясняването на предмета и метода на класическата политическа икономия е много по-силно реализирано в сравнение с това при меркантилизма или късната неокласическа теория, като се открояват трудовете на Д. Добрев, Ал. Георгиев и К. Пергелов. През първата половина на века Д. Добрев разработва счетоводната теория от позициите на класическата икономическа школа с открояване на приносите на А. Смит, Д. Рикардо, Жан-Батист Сей. При централизираното стопанство съответно задълбочено изясняване от гледна точка на Марксовата теория за стойността (разглеждана от световния икономикс като клон на класическата стойностна теория) е осъществено от К. Пергелов. Все още обаче има място за изучаване на влиянието на класическата политическа икономия върху развитието на счетоводната наука.

Според Г. Свраков развитието на класическата политикономия е изигралио роля за изоставянето на меркантилизма като система на държавната намеса и опекунство. То е позволило преминаването към системата на либерализма, т.е. на държавното невмешателство.

Във връзка с изследването на счетоводната еволюция на фона на класическата теория за стойността по-конкретно се открояват определени постановки за нейните видни представители. По отношение на приносите на А. Смит се отбелязват: обосновава създаването на стойносттта като изключително дело на човешкия труд; утвърждава понятията за потребителна и разменна стойност (разбирана и като полезност) на стоката; дефинира равенствето на средните проиводителни разходи и средната пазарна цена в дългосрочен период от време, когато конкуренцията има неогранияено проявление; изтъква, че няма единствена стока, която да служи като перфектен стандарт за изразяване на стойността на останалите стоки по всяко време и едновременно на всички пазари; въвежда категориите за естествена и пазарна цена, както и за реална и за номинална цена.

Сърцевината на теорията на А. Смит се смята разграничаването между т. хар. Естествена и пазарна цена. Ако стоката се продава по цена, която едвам възстановява естествените норми на заплатата и печалбата (получена от използването на производствените фактори при средни икономически условия), тогава тя ще се продава по нейната естествена цена. Пазарната цена може да се различава от нея, да бъде над или под естествената в зависимост от пропорцията (дела) на предлаганите стоки на пазара спрямо оптребителското търсене. В резултат на взаимодействие на пазарните сили цените на стоките и производствените фактори гравитират към тяхната естесвена цена. За фундаментален приход се признава разграничаванеето от А. Смит на реална и номинална цена на стоката: първата се отределя от количеството труд, изразходван за нейното производство; втората се изразява от нейния паричен еквивалент. С разбирането на ограниченията за трудовата теория за стойността от втората половина на XIX век насам формулировката за реалната стойност, като предпоставка от количеството изразходван труд, не се смята за общовалидна. Признава се обаче непреходното значение на монетарната (номиналната) цена.

Въведената от А. Смит дихотомия между реална (трудова) и парична стойност на стоките не успява обаче да породи интерес към определянето към „естествено верния” стандартен измерите на стойността. Причината е, че на практика количественото измерване на стойността на стоката е възможно само чрез стойността на друга специфична стока. Тя се разглежда като всеобщ еквивалент на стойността на останалия стоков свят. А. Смит я приема като по-добър съответен измерител в дългосрочен период за натуралните стоки, защото количествата необходим труд за производството на определен обем от тях ще бъдат почти едни и същи. Но в краткосрочен период благородните метали са по-добри заместители, защото еднаквите количества труд за производството на определен обем от тях ще бъдат почти едни и същи. По-късните европейски икономисти смятат този анализ за погрешен. Сам по себе си трудът нито може да се измерва, нито може да се използва самостоятелно от останалите производствени фактори. В тази светлина се разбира и заключението на А. Смит: какъвто и измерител на стойността да се използва на практика, като стандартна мярка той ще бъде винаги по-малко от съвършен.” Цените на стоките варират в различна степен, така че каквото и да се използва като стандартна стойностна мярка, тя няма да е точен измерител на разменната стойност на разнообразния стоков свят. От тук и реалната (трудовата) стойност на стоките в течение на времето ще се различава от тяхната монетарна стойност.

Проблемът на класическата школа, с важно отражение върху счетоводното познание за стойността, е бил как количествено да се измери трудът, като субстанция на стойността. Кои количества изразходван труд, срещу които се разменят продуктите, или количествата труд за производството на разменяните продукти. Късните предствители на класическата теория са дефинирали, че трудът е мярка на стойността, но са имали предвид необходимите количесвтва труд, за да се произведат продуктите, а не тези за размяната на продуктите. Трудът се разглежда абстрактно, като измерител му е работното време. То прави съизмерими изразходваните количества труд с различна степен на квалификация и интензивност.

Обосноваването на капиталовите продукти като кристализиран в тях труд обаче е пренебрегвалоо факта, че в понятийния апарат на стойностната теория липсва общ знаменател за сравнение на резултатите от изразходвания труд в миналото с резултатие от текущия труд. В последна степен късните класически икономисти остават верни на идеята: на всички стадии от общественото развитие разменната стойност на продуктите се определя от количеството труд – минал и текущ, необходим за тяхното производство.

Съвременният икономикс изтъква, че тази концепция може да се поддържа само на основата на много хипотези и абстракции, повечето от които са твърде отдалечени от стопанската реалност. Така трудовата теория от XVII и XVIII век не осигурява пълно научно обяснение за същността на категорята „стойност”, чието количествено измерване е задача на счетоводството. Преценява се, че проблемите по разработване и утвърждаване на класическата теория се дължат на необходимостта от разбирането: основополагащата постановка за същността на стойността не трябва да се смесва с постановката за измерването на стойността.
2.2.2.2. Стойностно обосноваване на счетоводната теоря при общественото стопанство на основата на трудовата теория за стойността

Движението на стойността намира израз в едновременното съществуване и последователната смяна на нейните три форми – парична, производствена и стокова. Те са обусловени от непрекъснатото й движение и тя не може да съществува извън тях, от които най-завършена е паричната. Именно последната прави възможно измерването чрез счетоводството на стойността в качеството й на обществено отнощение по повод размяната на продуктите като „мисловна и съществуваща само в представата форма.” Като всеобща еквивалентна форма на стойността на всички стоки парите правят възможно фиксирането и контрола върху движението на стойността в счетоводството. Така че, ако предмет на счетоводството в своята най-дълбока основа е измерването на стойността, като кристализиран обществено необходим труд в нейното непрекъснато движение, винаги трябва да се има предвид, че се касае за „… стойност, изразена в сметни пари, и именно в тази форма тя се фиксита в счетоводството.” Като определя, че предметът на счетоводството са отразяването в определени носители и контролирането на регулярното движение на стойността, Маркс дава важна характеристика на счетоводното познание. Определя го като целенасочено познание: „По този начин движението на производството и по-специално нарастването на стойността, при което стоките фигурират само като носители на стойността, като названия на вещи, чието мислено съществуване като стойности се фиксира в сметни пари, получава символично изображение в предтавата.”

Като всеки познавателен процес и този осъществяван чрез счетоводството, има за начало първо наблюдение на действителността, а впоследствие се преминава към абстрактното мислене, т.е. към отразяването на обекта на изследването в мисловната представа на субекта. Стойността на продуктите, разбирана като опредметен абстрактен човешки труд, не се изобразява пряко в мисловната представа на субектите на нейното счетоводно измерване. Това се извършва опосредствано, по символичен път, благодарение на нейната най-завършена форма – паричната. Така счетоводното изследване на стопанските процеси и процес на мислено опознаване на тяхната икономическа субстанция.

Възприема се, че чрез разкриването на стойностното съдържание на обектите на счетоводното изучаване Маркс реалистично е характеризирал неговата роля в процеса на фиксирането на стойността в определени регистри. По-специално се има предвид следната мисъл: „Начинът на воденето на книги, разбира се, нищо не изменя с действителното съотношение на нещата, за които се водят тези книги.” Това подчертава счетоводната обусловеност от стопанския процес. Счетоводството има за задача обективното и точно отразяване на действителността. Обработените от него данни са информационната основа за управлението на възпроизводството. С това то изпъква като една от основните функциии на стопанското управление и като такава неговото осъществяване винаги е с опознавателно значение. Цялостното и задълбочено познаване на икономическите явления е заложено в предназначението на счетоводството като система за измерване на стойността. При това неговата природа се запазвав независимо от мащабите от практическото му прилагане.

Мащабът, размерите на стопанската дейност нямат никакво значение за функционалността, а следователно за икономико-познаварекната роляна счетоводството. Концентрацията и централизацията на капитала обуславят нарастващото разпределение на труда, водят до образуването на: „…големи кантори, множество счетоводители и касиери… Плащане на пари, инкасиране, изравняване на балансите, водене на текущи сметки, съхраняване на пари и пр., отделени от актовете, правят от авансирания за тези функции капитал парично-търговски капитал.” Развитието на едрото капиталистическо производство е довело до все по-пълното обособяване на счетоводната дейност, до необходимостта от авансиране в нея на определени капиталово ресурси във връзка с осигуря ването на определени капиталови ресурси във връзка с осигуряването на разионалното й функциониране.

Икономическите идеи на К. Маркс са критикувани от представителите на по-късната субективна теория на пределната полезност, които не възприемат неговите постановки за абстрактния труд, за обществено-необходимите разходи на труд като субстанция на стойността и липсата на задълбочено икономико-математическо обосноваване (вследствие на непознаването на математическия функционален анализ) на теоретичните му постановки.




  1. Стойностното обосноваване на счетоводната теория през първата половина на века

3.1. Класическа българска счетоводна наука

В предвоенните години са налице задълбочени опити за теоретично обяснение на стойностното съдърйание на счетоводните обекти и съответния метод за неговото изследване. Това е особенно характерно за трудовете на Д. Добрев от 30-те години. През този период отчетливо се е разбирала двойнствеността като характерна черта на счетоводното познание. Нейната методологична основа се смята принципът на еквивалентността. Въпросът е за еквивалентното ( равностойното) съдържание на стойността. Приложението на принципа по отношение на обектите ги дефинира като еквивалентно проявление на стойност и контра-стойност. По отношение на принципа на еквивалентнтността, Д. Добрев пише: „Самата система на двойнственост в счетоводните записвания, почиваща върху принципа на еквивалентността – на записване на всеки стопанско-правен акт като двустранна проява на стойност и контрастойност, предпоставя вече от самосебе си една цялостна самоконтрола, която може да се развие и разшири в различни посоки, в зависимост от метода и организацията на счетоводството и прилагането му в различни стопански отрасли.”

Еквивалентността не е разбирана като идентична, тъждествена на двойственото отразяване на стопанските операции, а като неин основополагащ принцип. Интересен факт е, че докато счетоводството при общественото стопанство третираше двойнственото отразяване като елемент на метода на дисциплината, авторът още в началото на века гоеори за принцип, което е актуална постановка в световната счетоводна наука. Така например в една от най-старите счетоводни школи – френската, понастоящем се дефинира не способ на свойнственото обхващане и анализ, а именно адекватен принцип.

Българският учен Д. Добрев се е старал да бъде реалист в условията на централизираното управление и до колкото е възможно през периода след 1944 г., е извършвал изследване на въпросите на счетоводната теория от гледна точка на различните школи за стойността. Той добре е познавал класическата теория за стойността (трудовата, обективната) и неокласическата (маржиналната, субективната), за да разработва задълбочено тяхното влияние върху развитието на теорията на счетоводството.


3.2. Икономическото направление в българското счетоводство при централизираното управление

Както се посочи, икономическото направление в разработване на българската счетоводна теория при обществения тип стопанство изяснява нейните основни въпроси за преднета и метода. В съответствие с изискването на периода те се изследват чрез Марксовия вариант на класическата теория за стойността и материалистическата философия. Двойнствеността на четоводните обекти от позициите на метериалистическата диалектика се отбелязва от Ал. Георгиев. Той я разглежда като форма на проявление на диалектическия закон за единство и борба на противоположностите и закона за съответствие на производителните сили на характера на производствените отношения: „… принципните начала на допиката, изразяващи се в способа на балансовото равенство между актива и пасива на предприятието, а така също способът на двойното счетоводно записване по сметките, не е нищо друго освен специфично проявление на диалектическот начало за единство и борба на противоположностите.”

Изясняването на предмета на счетоводството през призмата на Марксовата алтернатива на класическата икономическа школа най-пълно се прави от К. Пергелов. Неговата кконцепция е, че двойнствения характер (конкретен и абстрактен) на труда, лежи в основата на равенството между разменяните стоки и тяхната количествена съизмеримост. Това води до проявлението на счетоводните обекти като единство на потребителна и разменна стойност, т. е. традиционното двустранно разбиране на стойността от дълбока древност. Предмет на счетоводното изследване са потребителните стойности в качеството на веществени носители на разменната стойност. Потребителните стойнсти са натурална форма на стойността в противовес на нейната обществена форма – разменната. Така научната ерудиция на К. Пергелов му позволи свързването на качесвеното характеризиране на счетоводните обекти като потребителни стойности в единство с тяхното стойностно съдържание: „На тази основа в счетоводната отчетност се отразява най-пълно обективното проявление на потребителната стойност и стойност, като събстанция на стойността и като величина на стойността.”
Фиг. 2




Стойност

на продуктите на труда





Потребителни стойности

(качествено разнородни)




Разменни стойности

(качествено еднородни)



Предмет на счетоводството са активите като потребителни стойности. Въплътеният в тях абстрактен човешки труд, създаващ разменните стойности, се конкретизира в пасивите. Утвърждава се методологичното съответствие на характерната двойнственост за основната категория на политикономията и двойнствеността, характерна за предмета на счетоводството. Обоснова се познавателната роля на счетоводството като опосредствител на политикономическите категории на микроикономическо равнище. На фиг. 2 е представена взаимовръзката между класическата стойносстна теория и осъщественото на нейна основа стойностно изясняване на предмета на счетоводството в трудовете на К. Пергелов.

Голям принос за счетоводната наука е методологичния подход, приложен от К. Пергелов: нейното разработване да се извършва на основата на еволюционно изградените икономически школи (в миналото теориите за стойността, а днес просто за икономически анализ). С други думи, чрез изследването на стойностната субстанция на счетоводните категории и методи, на основата на постиженията на съвремената икономическа наука за стойността. При централизираното управление икономическият (теореетико-стойностният) подход в счетоводната теория не може да се отвърди.

В съвременните трудове по икономикс К. Миркович обосновава, че по отношение на създаването на стойността на благата в трудовия процес, трябва да се обръща внимание и на скоростта на този процес във времето. Измерители на степента на ускорено фирмиране на стойността са категориите за прозводителност и интензивност на труда. В своето единство те изразяват с каква скорост се създава стойността – както нейната потребителна форма, така и разменната стойност. Производителността и интензивността на изразходвания труд са именно скоростни характеристики на стойността. Съвременното количество изследване на трудовия процес изисква обхващане както на неговите основни елементи (конкрете и абстрактен труд), така и на скоростните му характеристики, както се казва: „Конкретният и абстрактен труд са само страни, моменти на трудовия процес. Тяхното самостоятелно моделиране все още не е достатъчно да се обхванат структурата и количествените зависимости на труда в неговата цялост като единство на конкретен и абстрактен труд. Тази задача може да се реши, ако се обхване и единството на неговите скоростни характеристики.” Тези макроикономически постановки бяха в тясна връзка с разработването на счетоводната теория от позициите на класическата теория за стойността в условията на централизирано стопанство. Те обаче нямаха никакъв ефект върху нейното развитие.


5. Неокласическата теория за стойността и стойностното изясняване на предмета на счетоводството.

Неокласическата теория, както е наричана в Англия, или маржиналната (субективиската) школа в Европа се характеризира от Г. Свраков, както следва: „Школата на пределната полезност поддържа субективното учение на ценността. .. цеността на благата не се изгражда върху нещо обективно, върху труда например, а се изгражда върху субективната преценка на човека за значението, което дадено благо има за задоволяване на неговите потребности. При това е важна т. нар. пределна полезност на благата, т. е. най-малката полза, която може да ни даде едно благо... Тази школа бе доразвита от поддръжниците на т. нар. математическа школа в политическата икономия. Математиците смята, че е възможно, като се сведът стопанските прояви до основни елементи на психологият или движението да се математизира стопанското изследване... Проявяването на учението за пределната полезност засили идеята за математизирането на икономическите изследвания. Не може да се откаже, че доколкото се касае за стопански явления, свързани с пазара, математическото изучаване на тия явления е възможно и полезно. Особено голяма заслуга има прилагането на математиката при проучването на конюнктурата и проблемите й.”

Предвид на създаването на българския икономикс в условията на демокрацията не е необходимо подробно изясняване на развитието на неокласическата теория за стойността (за маржиналната полезност). Ще се отбележат основните моменти на маржинализма с определено внимание върху развитието на счетоводството: то е първата стъпка към формиране на икономическата наука, като сходна на точните естествени науки и освобождаването й от теоретичните абстракции; разгледа се като икономическа теория на свободната пазарна конкуренция, изгражда се на основата на функционалния анализ и дифиренциалното смятане за разлика от трудовата теория, която не надхвърли рамките на аритметичното смятане; понятието „маржинален означава краен, като се изхожда от безкрайно малкото нарастване на дефинирани икономико-математически функции.

Въпреки посочените новости в счетоводното дело разкриването на зависимости на макро- и микроикономическо равнище в рамките на неокласическото учение за стойността като цяло не е намерило адекватно отражение в теорията на счетоводството. Формулираните от неокласиците маржинални приходи и разходи, тяхната връзка със средните разходи като критерии за оптимизация не са намерили място в счетоводния процес. Все още ролята на управленският фактор не е била изявена, от където и развитието на производственото счетоводство без връзката му с оптимизацията.

От 30-те години насам в развитите страни започна интегрирането на идеите и методите на маржинализма в счетоводния анализ на стойността. Това води до създаването на дисциплината „Управленско счетоводство”
6. Стойностното обосноваване на счетоводната теория на основата на руската теория за оптималното управление: двойствените стойностни оценки като постижение на източноевропейската икономическа наука и прдпоставка за по-нататъчно изясняване на иконимическата природа на двойнствеността.

Двойнствеността на стойностните оценки при търсенето на оптимални решения за използване на ограничените стопански ресурси е съставна част на математическата икономия.

При централизираното управление на икономиката политикономистите критикуват неограничената формализация на макро- и микроикономически анализ за сметка на елиминирането на социалния анализ. Широкото използване на методите на математическта логика и функционалният анализ вместо на метода на абстрактното мислене и историко-логическия подход лишавало от дълбочина икономическото изследване.

Световното признание на универсалните резултати на съветския макроикономически анализ обаче обусловиха даването на справедлива оценка на маржинализма и икономикса.

През първата полвина на века българската счетоводна методология в значителна степен е използвала аналитични методи и модели, чиято теоретична база е именно маржиналната икономическа школа.

В съвременния етап подробен отговор на поставения базисен научен проблем за логическта вързка между двойнствеността в счетоводно-аналитичния процес и двойнствеността в руската теория за оптималното планиране и управлени дава съдържанието на дисциплината „Управленски-счетоводен анализ”.



С други думи възможно най-пряко и възможно без никакви теоретични абстракции се поставя въпроса за прилагането на световно познатите постижения на съветската макроикономическта мисъл в българската счетоводна методология.


| Page



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница