L ejdj I est mio това е казал „кралят слънце



Дата01.02.2017
Размер49.14 Kb.
Размер49.14 Kb.

България си ти!

/ есе /


„Държавата – това съм аз.” ( L ejdj I est mio) – това е казал „кралят слънце”- Луи ХІV още през 17 век. Една държава не е само граници, не е и политика – тя е нещо повече. Държавата сме ние – хората, които я населяваме, хората, които сме родени и отрасли в нея, та дори и тези, които сме се преместили от друга географска ширина.

Но нека да ти кажа няколко думи за себе си – роден съм тук, в моятя прекрасна страна България. Сега сигурно се чудиш защо прекрасна, какво ли толкова има и с какво е специална. Е, да го кажем така – това диктува разума и „сърцето” ми (или, както аз наричам „сърцето” – подсъзнание). Може би ти звучи като слаб аргумент, но замисли се – колко от нещата, които правиш или мислиш са съзнателни. Колко пъти си правил нещо, в което не виждаш смисъл? Колко несъзнателни потрепвания на физическото си тяло дори не усещаш?!

България за мен е страхотно място, което повечето хора, (може би и ти), не разбират или не искат да разберат. Имаме красива природа, чудесни местности, приказни гледки, забележителности, географски особености и велики личности. Но това е само обвивката, външната част, която можеш да видиш само с очите си.Да, не всичко е перфектно тук. Но кой е перфектен? Кой е идеален?

Състоянието „свръх човек” е описано още от древните философи. Но ето, че и съвременните все още не са го открили.

България не е идеална, както не сме и ние. Но не думите, не очите, не фактите казват какво е тя за теб. Казва го „сърцето” ти. Вероятно вече разбра какво казва моето, но замисли се, какво казва твоето.

Случвало ли ти се е да се събудиш и да нямаш енергия или настроение? Човек като мен би описал това състояние като проблем – митохондрите в клетката не произвеждат достатъчно енергия, а мозакът е спрял да произвежда серотопин и допамин. Това се случва и в момента в България – тя се е събудила и е усетила проблем, за който обаче трябва подходящо лечение. Едва ли има някой, които да го знае. Има нещо в медицината, наречено „плацебо ефект” – пациенти със заболяване биват подлагани на лечение с обикновен физиологичен разтвор или витамини, а им се казва, че им се дават лекарства или друг вид препарати за конкретното заболяване. И доказано е, че пациентите взимащи плацебо, решават проблема си, дори по – добре от тези, сложени на истинско медикаментозно лечение.

Та и на България и трябва плацебо, като на болен пациент. Но плацебото започва първо в съзнанието – в моето, твоето и на всички други. Неслучайно е казано „ Подсъзнанието е всичко”.

Напоследък в България виждам само нечитави и отрицателно настроени „граждани”. Но такова е и настроението около нас – медии, общности, социологически изследвания наслояват негативите за България. Но от теб зависи дали ще позволиш това наслояване.

Може би ти изглежда, че е много просто да бъдеш част от народа гражданин – раждаш се, получаваш акт за раждане, детски надбавки, получаваш свой уникален ЕГН, учиш, работиш, вдигаш ВБП (вътрешен брутен продукт) и т.н. Но не е само това. Тук е мястото където си се родил, отроснал. Мястото, в което родителите ти са се запознали и обикнали. Мястото, където прародителите ти са построили собствен дом. Мястото, където любимото ти растение или животно живее и се развива. Мястото, където си ТИ (мислено или физически). В една държава е важно какви са хората в нея. Дори да си последният „оцелял” сред хората, си заслужава да живееш и да обичаш родината си.

Ето защо обичам България – всяко място и кътче, всеки човек, добър или лош, всяко чувство, всяко листо, всяка капка вода. Но обичам и себе си и знам кой съм и накъде вървя. Затова смятам, че отношението към теб самият е синоним на отношение към родината си. Ако обичаш себе си, обичаш и всичко свързано с теб, дори и лошото.

Затова знай, че ти си родината си. Ти си и България. Знай, че дори и най – малката стъпка или крачка може да променят много. В приказката „Хензел и Гретел”, трохичка по трохичка децата, изоставени по- рано, намират пътя...

България си ти!



Живко Георгиев Динев

ХІ клас СОУ „Христо Ботев”, гр. Павел баня

България си ти!

/ есе /


България си ти! България съм аз! България сме ние!

България е моята родина. Моят зов, вдъхновение...

България, това са нашите обширни земи. Нашите води, поля, гори. България е едно цвете, една капка, един клон. Един друг свят. България мога да нарека всеки, който е грабил с пълни шепи от хубостите на това райско кътче.

Аз съм българче

и силна майка мене е родила

с хубост и блага обилна

е родината ми мила.

България – стих.

България си ти! Помисли, просто с поглед обиколи нашата малка, но свидна държава. Зарови пръсти в златните пясъци на черноморското ни крайбрежие. Намокри крака в студените води. Погледни чайката, която прилита над теб. България е тя. Защото притежава властна сила. Владее обширното синьо небе.

За момент просто помисли. Почувствай въздуха в гърдите си. Усети земята под нозете си. Земя – свидетел на загиналите чети. Земя – черна, покрита с кръв.

България – това си ти!

В теб живеят нашите върхове. За момент поспри и се огледай, България е дори това малко цвете, което незабелязано си стъпкал.

България си ти!

Тъга и носталгия преследва всеки, който премине през границите на нашия свят. Но помисили, където и да си – България си ти!

Можем да бъдем горди не само с величествени върхове. С буйни черноморски води и обширни гори. Ние сме горди с нашата сила, с нашите имена и герои. Какво си ти без име – просто човек. Какво е България без име – просто пърче земя.

България...

Букет от прелести!

Земьо моя, майко мила! Ти моя стара слава.

Слава с безжалостни герои, с жестоки боев

И днес и ощ Балкана, щом буря захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек,

от урва на урва и от век на век!

Там, където Шипка се подава, там България живей. Там, където нашето сърце се разтуптява и където песента се пей. Там е нашето богатство, там е нашият живот. Дори далеч да си от родното си място не забравяй, затвори очи и помисли, България си ти!

Обичам българските песни. Гласовете на Пирин и Рила, шума на Марица. Сърцето на моята родина.

България си ти! Където и да си!

За водите тъмни и за пясъка златист си спомняй, щом видиш, че слънцето от изток пламеней.

България това си ти!

България това сме ние!

Маргарита Тенева Христова



ІХ клас СОУ ,,Христо Ботев” , гр.Павел баня

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница