Лекарствени взаимодействия  Взаимодействия на лекарствата на фармацевтично (in vitro) ниво



Дата03.04.2017
Размер186.45 Kb.
Размер186.45 Kb.


Дата: ……………………. УПРАЖНЕНИЕ № 30 Заверка: ……………………..


ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Взаимодействия на лекарствата на фармацевтично (in vitro) ниво: Получаване на утайки, коагулиране на колоидални разтвори, втечняване на прахове и др.

Лекарствени взаимодействия на различни фармакокинетични нива

Резорбция: Тетрациклини и калций-съдържащи лекарства и храни, значение на pH на средата и pK на лекарството (примери)

Разпределение: Изместване от плазмените протеини, кумалция на лекарства с дълъг плазмен полуживот (амиодарон, бромиди, дигиталисови гликозиди)

Метаболизъм

Лекарства ензимни индуктори на CYP: фенобарбитал, фенитоин, флумецинол, карбамазепин, рифампицин, никотин, етанол хиперфорин (активна съставка на H. perforatum)

Лекарства ензимни инхибитори на CYP: хлорамфеникол, кетоконазол, итраконазол, метронидазол, дисулфирам, ACE инхибитори, еритромицин, кларитромицин, пресен сок от грейпфрут, валпроати

Инхибитори на P-gp (P-гликопротеина): верапамил, дилтиазем, нифедипин, итраконазол, кетоконазол, пресен сок от грейпфрут (≥ 600 ml/24 h)

Индуктори на P-gp: рифампицин, биофлавоноиди на H. perforatum

Субстрати на P-gp: дигоксин, индинавир, правастатин

Екскреция: Значение на pH на средата и pK на лекарството (примери), токсикологично и фармакотерапевтично значение

Фармакодинамични лекарствени взаимодействия

Антагонизъм: Примери за конкурентен (морфин и налоксон), неконкурентен (хистамин и папаверин) и функционален антагонизъм (адреналин и ацетилхолин); комплексообразуване при лекарства, съдържащи тиолови групи (ацетилцистеин, месна др.)

Синергизъм: адитивен (при общите анестетици) и потенциращ (широкоспектърни пеницилини и бета-лактамазни инхибитори)

Синергоантагонизъм: Примери (морфина и атропин)

Взаимодействия на лекарствата с клинично-лабораторните тестове: лекарства, предизвикващи хипергликемия, хиперурикемия, хипо- или херкалимемия, хиперлипидемия

Взаимодействия на лекарствата с някои електрофизиологични методи за диагностика: ЕЕГ, ЕКГ



Взаимодействия на лекарствата с наркоманогенни средства: алкохол, никотин, психозомиметици
НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ
Класификация на НЛР: A, B, C, D, E, F

A (Augmented), B (Bizarre), C (Chronic), D (Delayed), E (Ending of use), F (Failure – unwanted drug interactions)

Странични ефекти, свързани с особености във фармакодинамиката: отслабване на вниманието и условно-рефлекторната дейност, нарушения на съня, ортостатизъм, ксеростомия, зрителни смущения, тахифилаксия, нарушения във водно-електролитния баланс, фармакогенен паркинсонизъм, бронхоспазъм, улцерогенна активност, смущения в половата функция, феномен на отнемане и др.

Странични ефекти,свързани с особености във фармакокинетиката: кумулация, изместване от серумните протеини, ензимна индукция, ензимно инхибиране, нарушена чернодробна и/или бъбречна функция

Странични ефекти,свързани с променена реактивност на организма: алергия, генетични отклонения

Мутагенен и канцерогенен ефект на някои лекарства

Развитие на резистентност, дисбиоза и хиповитаминози при терапия с противомикробни лекарства и на резистентост към цитостатици

Допингови препаратистероидни и нестероидни (аминокиселини, протеини и др.), предлагани като хранителни добавки (ХД) и възможни НЛР. Отговoрност на спортния лекар

Лекарства и шофиране

Фармакогенна органна токсичност: нефротоксичност, хепатотоксичност, хематотоксичност, ототоксичност, офталмотоксичност, невротоксичност

Злоупотреба с лекарствени и други средства. Основни типове зависимост: морфинов, барбитуров, бензодиазепинов, амфетаминов, кокаинов, лизергамиден (към LSD25); зависимост към хашиш и марихуана, алкохол (алкохолизъм), тютюн (табакизъм); зависимост към лекаствени и други смеси (фенобарбитал с амфетамин, хероин с кокаин, алкохол с тютюн; екстази и др.)




Увреждане на плода от лекарствени и други средства (ембрио- и фетотоксичност). Талидомидова ф о к о м е л и я. Лекарства при бременност и лактация: PRC: A, B, C, D, X и LRC: L1, L2, L3, L4, L5.


Рискова категория за бременност

Рискова категория за лактация

A: контролирани изследвания изключват напълно тератогенен риск (фолиева киселина)

L1: напълно безопасно лекарство(парацетамол, епинефрин, ибупрофен)

B: няма доказателства за тератогенност при хора и животни (лоратадин, лидокаин, пеницилини)

L2: безопасно лекарство

(омепразол, ранитидин)

C: доказана е тератогенност само при опитни животни (амикацин, бизопролол, метилпреднизолон)

L3: умерено безопасно лекарство

(акарбоза, аспирин)

D: доказана е тератогенност при животни и хора (диазепам, литиев карбонат, тетрациклини, фенитоин)

L4: рисково лекарство

(дизепам, литиев карбонат)

X: лекарството е абсолютно противопоказано (естрогени, динопрост, статини)

L5: лекарството е абсолютно противопоказано (АСЕ инхибитори)


АНТИДОТИ
Антидоти, действащи на токсоксодинамично ниво

Конкурентни антагонисти на морфина: пълни (Naloxone, Naltrexone) и непълни (Nalorphine)

Конкурентни антагонисти на бензодиазепините: Flumazenil (Anexate)

Непреки конкурентни антагонисти на недеполяризиращите нервно-мускулни блокери: Aminopyridine (Pymadin), Galantamine, Neostigmine

Конкурентни антагонисти на метотрексата: L-Asparaginase, Calcium Folinate (Leucovorin)

Aнтагонисти на хепарина: Protamini sulfas (Protamine sulfate)

Aнтагонисти на кумариновите антикоагуланти: Phytomenadionе

Реактиватори на холинестеразата: Obidoxim

Аналептици (с ограничено значение): Coffeinum-Natrio benzoicum, Pentetrazole

Други антидоти: Atropine, Pilocarpine

Средства, действащи на токсокинетично ниво



Адсорбиращи средства: Carbo medicinalis

Средства, повлияващи окислителните и/или редукционните процеси: Methyltionin (Methylenum coeruleum), Potassium permanganate (Kalii permanganas)

Хелатори (комплексообразуватели): Dimercaprol, EDTA-Calcium Dinatrium, Penicillamine, Deferasirox, Deferoxamine

Метхемоглобинообразуващи средства (нитрити): Sodium nitrite (Natrium nitrosum)

Радиопротектори: Cystamine, Mercapatamine (Lambratene)

Средства, повлияващи метаболизма на отровите: Ethanol, Fomepizole (алкохолдехидрогеназен инхибитор, показан при остра интоксикация с етанол, етиленгликол и пропиленгликол), Flumecinol (ензимен индуктор), Sodium thiosulfate (Natrium hyposulfurosum)

Средства, засилващи уринната екскреция на отровите: Furosemide, Acidum ascorbinicum (подкисилява урината), Natrii hydrogencarbonas (алкализира урината), електролитни и други инфузионни разтвори

Други методи за лечение на острите отравяния: Хемодиализа, обемнно кръвопреливане

Антитоксични серуми: Antianthrax serum, Antidiphtheria serum, Botulinum antitoxin, Gas-gangrene antiserum, Tetanus antitoxin, Vipera venum antitoxin

Терапевтично поведение при анафилактичен шок




105. Изпишете селективен алфа1А-блокер, подобряващ микционните смущения при пациенти с доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза, в капсули по 0,4 mg (тамсулозин, празозин, пропранолол).


Rp./ Omnic (Tamsulozini) 0.4 mg

D. scat. № 1 in tabl.

S. По 1 табл. на ден, сутрин.


Прозозинът е алфа-1-блокер с изразен антихипертензивен ефект.

Пропранололът е неселективен бета-бокер.



133. Изпишете цитостатик с алкилираща противотуморна активност в таблетки по 50 mg на възрастен с белодробен карцином (циклофосфамид, метотрексат, доксорубицин).



Rp./ Cyclophosphamidi 50 mg

D. scat. № 1 in tab.

S. 3 x 1 табл. на ден.


Метотрексат – антифолатен цитостатик.

Доксорубицин – антрациклинов цитостатичен антибиотик с кумулативна кардиотоксичност.


134. Изпишете препарат, инактивиращ хепарина, в ампули по 1% 5 ml за венозно приложение (пенициламин, обидоксим, протамин).


Rp./ Sol. Protamini sulfatis 1% 5 ml

D. t. d. № 10 in amp.

S. Въвежда се венозно като с 1 мг

протамин сулфат се инактивират 100

единици хепарин.

(Хепаринът не преминава трансплацентарно.)



Обидоксим – активатор на холинестеразата; използва се в самото начало при отравяне с антихолинестеразни вещества (вкл. БОВ).

Пенициламин – образува с йоните на медта, живака, оловото и талия хелатни, екскретириращи се с урината съединения.


135. Изпишете в ампули по 0,4 mg/1 ml препарат, представляващ пълен конкурентен антагонист на морфина (налорфин, налоксон, флумазенил).


Rp./ Sol. Naloxoni 0.4 mg/1 ml

D. t. d. № 10 in amp.



S. При остра интоксикация с опиоиди на възрастни налоксонът се въвежда венозно в доза от 0.4 до 2 мг през интервали от 2–3 мин до получаване на клиничен отговор.

Налорфин – непълен антагонист на морфина.

Флумазенил – конкурентен антагонист на бензодиазепините и на т. нар. Z-лекарства (Zolpidem, Zopiclon), които имат подобен на бензодиазепиновите анксиолитици механизъм на действие.



Семинарен тест № 38: Лекарствени взаимодействия





  1. При едновременно прилагане на две или повече лекарства е възможно да възникнат взаимодействия на следните нива: А. Фармакодинамично. Б. Резорбция. В. Метаболизъм. Г. Екскреция.

  2. Адитивен синергизъм се наблюдава при комбинирано прилагане на: А. Райски газ и халотан. Б. Аценокумарол и витамин К. В. Фентанил и дроперидол. Г. Морфин и налоксон.

  3. Потенциране се наблюдава при комбинирано прилагане на: А. Фентанил и дроперидол. Б. Хепарин и протамин. В. Амоксицилин и клавуланова киселина. Г. Диазепам и флумазенил.

  4. Синергоантагонизъм се наблюдава при комбинирано прилагане на: А. Морфин и налоксон. Б. Морфин и атропин. В. Феноксиметилпеницилин и тетрациклин. Г. Фентанил и дроперидол.

  5. Конкурентен антагонизъм се наблюдава при: А. Адреналин и хистамин. Б. Атропин и ацетилхолин. В. Фамотидин и хистамин. Г. Ондансетрон и серотонин.

  6. Пълен конкурентен антагонист на опиоидните рецептори, прилаган при морфиново отравяне, е препаратът: А. Алилнорморфин. Б. Метадон. В. Налоксон. Г. Флумазенил.

  7. Конкурентен антагонист на бензодиазепиновите рецептори е: А. Налоксон. Б. Флумазенил. В. Алпразолам. Г. Золпидем.

  8. Комплексообразуването е химичен антагонизъм, наблюдаван при: А. Морфин и налоксон. Б. Диазепам и флумазенил. В. Адреналин и хистамин. Г. Препарати на желязото и дефероксамин.

  9. Антиацидните препарати нарушават стомашно-чревната резорбция на: А. Тетрациклини. Б. Флуорохинолони. В. Кетоконазол. Г. Изониазид.

  10. Сулфонамидите изместват от връзките с албумина и повишават плазмените концентрации на: А. СУП. Б. Индиректните антикоагуланти. В. Метотрексата. Г. Естерите на ПАБК.

  11. Билирубинова енцефалопатия при новородени деца е възможно да се наблюдава при прилагането на: А. Сулфонамиди. Б. Салицилати. В. Хлорамфеникол. В. Пеницилини.

  12. Лекарствени препарати, индуциращи синтеза на цитохром Р450 в черния дроб, са: А. Еритромицин. Б. Фенитоин. В. Циметидин. Г. Фенобарбитал.

  13. Лекарствени препарати, инхибиращи синтеза на цитохром Р450 в черния дроб, са: А. Омепразол. Б. Карбамазепин В. Хлорамфеникол. Г. Рифампицин.

  14. Екскрецията на пеницилините се намалява от: А. Фенобарбитал. Б. Циметидин. В. Пробеницид. Г. Омепразол.

  15. Хиперурикемия е възможно да се наблюдава при лечение със: А. Алопуринол. Б. Тиазидни диуретици. В. Пиразинамид. Г. Ацетилсалицилова киселина.


Семинарен тест № 39: Нежелани лекарствени реакции


  1. Страничните лекарствени реакции се проявяват при: А. Предозиране на лекарствата. Б. Прилагане на лекарствата в лечебни дози. В. Бъбречна и чернодробна недостатъчност. Г. Променена реактивност на организма.

  2. Токсичните лекарствени реакции се проявяват при: А. Лечебни дози на лекарствата. Б. Лечебни дози на лекарствата, прилагани на пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност. В. Предозиране на лекарствата. Г. Намалена реактивност на организма.

  3. За явлението кумулация са верни следните твърдения: А. Проявява се при многократно прилагане на лекарства с дълъг t1/2. Б. Проявява се при многократно прилагане на лекарства в дозови интервали, по-малки от техните t1/2. В. Проявява се при многократно прилагане на лекарства в дозови интервали, по-големи от техните t1/2. Г. Проявява се при многократно прилагане на лекарства с кратък плазмен полуживот.

  4. Кои от следните медикаменти са ензимни индуктори? А. Фенитоин. Б. Фенобарбитал. В. Метамизол. Г. Метронидазол.

  5. Кои от следните медикаменти са ензимни инхибитори: А. Фенобарбитал. Б. Кетоконазол. В. Фенитоин. Г. Метронидазол.

  6. При комбинирана терапия с фенобарбитал и орални антикоагуланти се очакват следните ефекти: А. По-бързо намаляване на плазмените концентрации на оралните антикоагуланти. Б. Повишаване на ефектите на оралните антикоагуланти. В. Намаляване на ефектите на антикоагулантите. Г. По-бавно намаляване на плазмените концентрации на оралните коагуланти.

  7. У лица с дефицит на ензима глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа може да се развие хемолиза при лечение със следните лекарства: А. Сулфонамиди. Б. Атропин. В. Кларитромицин. Г. Хлороквин.

  8. Коe лекарствo не трябва да се прилага при установен дефицит на плазмената холинестераза? А. Бензилпеницилин. Б. Изониазид. В. Суксаметоний. Г. Хлороквин.

  9. При терапия с широкоспектърни пеницилини може да се наблюдават следните НЛР: А. Дисбактериоза. Б. Хиповитаминоза. В. Хепатотоксичност. Г. Нефротоксичност.

  10. Потискане на хемопоезата с проява на аплaстична анемия може да се наблюдава при терапия със: А. Противотуморни лекарства. Б. Макролиди. В. Карбамазепин. Г. Хлорамфеникол.

  11. Ототоксичност се проявява при предозиране на: А. Аминогликозиди. Б. Макролиди. В. Фуроземид. Г. Хидрохлортиазид.

  12. Халюцинации могат да се наблюдават при предозиране на: А. Трихексифенидил. Б. Леводопа. В. Атропин. Г. Фенотиазинови невролептици.

  13. При бъбречна недостатъчност: А. Забавя се екскрецията на лекарствата. Б. Забавя се метаболизирането на лекарствата. В. Има опасност от кумулация на лекарствата. Г. Съществува опасност от намаляване на терапевтичния ефект.

  14. Кои лекарства не трябва да се прилагат на пациенти, които шофират: А. Бензодиазепиновите анксиолитици. Б. Антихистаминните средства от първо поколение. В. НСПВЛ. Г. Опиоидните аналгетици.

  15. Приложението на холинолитиците води до поява на следните НЛР: А. Диария. Б. Задръжка на урина. В. Повишено слюноотделяне. Г. Бронхоконстрикция.


Семинарен тест № 40: Антидоти


  1. При остри отравяния с метанол се прилага: А. Етиленгликол. Б. Етанол. В. Дефероксамин. Г. Меркаптопурин.

  2. По механизъм на осъществяване на фармакотерапевтичния си ефект флумецинолът е: А. Ензимен инхибитор. Б. Активатор на голям брой ксенобиотици. В. Ензимен индуктор. Г. Реактиватор на холинестеразата.

  3. Приложението на натриевия хидрогенкарбонат е ефективно при отравяния със: А. Лекарства слаби киселини. Б. Фенобарбитал. В. Лекарства слаби основи. Г. Морфин.

  4. Фуроземидът се включва в комплексната терапия на острите отравяния: А. За ускоряване елиминирането на лекарства, екскретиращи се с урината. Б. Като специфичен антидот. В. За форсиране на диурезата. Г. Като антидот на барбитуратите.

  5. За налоксона са валидни следните твърдения: А. Конкурентен антагонист е на морфина. Б. Приложението му води до развитие на абстинентен синдром у зависими към опиати пациенти. В. Приложението му води до дихателна депресия. Г. Блокира μ-, δ- и κ-рецепторите.

  6. Посочете конкурентен антагонист на опиоидните аналгетици, блокиращ само μ-рецепторите: А. Налорфин. Б. Налоксон. В. Налтрексон. Г. Бупренорфин.

  7. Флумазенилът е: А. Ензимен индуктор. Б. Конкурентен антагонист на бензодиазепините. В. Конкурентен антагонист на фенобарбитала. Г. Реактиватор на холинестеразата.

  8. Посочете верните твърдения за активирания въглен: А. Той действа на токсокинетично ниво. Б. Предизвиква неутрализация на водородните йони в стомашния сок. В. Действа като хелатор на токсините. Г. Адсорбира токсини и газове.

  9. При предозиране на хепарин в медицинската практика се използва: А. Фитоменадион. Б. Индиректни антикоагуланти. В. Протаминсулфат. Г. Левковорин.

  10. При остро отравяне с блокери на холинестеразата могат да се използват: А. Пилокарпин. Б. Атропин. В. Обидоксим. Г. Пралидоксим.

  11. Следните препарати принадлежат към групата на комплексообразувателите: А. Dimercaprol. Б. EDTA. В. Penicillamine. Г. Mercaptamine.

  12. При предозиране на кумаринови антикоагуланти като антидоти се прилагат: А. Фитоменадион. Б. Аспирин. В. Протаминсулфат. Г. Витамин К1.

  13. Калиевият перманганат се използва: А. Като антисептик. Б. Венозно като неспецифично средство при остри отравяния. В. При всички отравяния като средство на първи избор. Г. За стомашна промивка при отравяне с морфин.

  14. При отравяне с червена мухоморка (Amanita muscaria) се прилагат: А. Атропин. Б. Физостигмин. В. Стомашна промивка с активиран въглен. Г. Карбахол.

  15. Посочете препарати, действащи на токсокинетично ниво: А. Карбофос. Б. Кокарбоксилаза. В. Фуроземид. Г. Налоксон.


Фармакотерапевтичен тест № 5: Остри отравяния с някои лекарства и фосфороорганични съединения


  1. Мъж на 35 г. припада точно на входа на Спешно отделение и не е възможно да бъде снета анамнеза. Витални показатели: температура 36,8 ºС, артериално налягане 110/80 mm Hg, пулс 90/min, дихателна честота 10/min. Зениците са свити двустранно, но реагират на светлината. Пациентът не отговаря на болкови дразнения. Кое от изброените не е подходящо да бъде предприето като първоначална мярка? А. Да се приложи налоксон. Б. Да се подаде кислород. В. Да се влее i.v. глюкоза. Г. Да се влее разтвор на натриев бикарбонат.

  2. Посочете препарат, ефективен при тежки случаи на предозиране на бета-блокери: А. Isorenaline. Б. Adrenalinе. В. Glucagon. Г. Hydrocortisone.

  3. Мъж на 29 г. с анамнеза за шизофрения бива докаран в Спешно отделение с линейка с много висока температура и нарушен ментален статус. Пациентът наскоро е започнал лечение с халоперидол, но не е взел последната си доза. Той става трудно контактен и не отговаря на въпроси. Витални показатели: температура 41 ºС, артериално налягане 182/102 mm Hg, пулс 102/min, дихателна честота 22/min. Пациентът е изпотен и с повишен мускулен тонус на всички крайници. Лигите му текат. Не се установяват хрипове в гръдния кош, а сърдечната дейност е тахикардична, но с правилен ритъм. Лабораторните изследвания показват силно повишена креатинкиназа. Какво трябва да направите? А. Изобщо да спрете невролептичната теарпия и да започне лечение с препарата Dantrolen. Б. Да приложите Haloperidol bolus i.v. В. Да дадете сублингвално Nitroglycerin. Г. Да направите ядреномагнитен резонанс на главата.

  4. Мъж на 74 г. постъпва в Бърза помощ с 18-часова анамнеза за гадене, повръщане, тремор и силно изразена тревожност. Извикани сте да прегледате пациента, защото сте му лекуващ лекар от няколко години. Спомняте си, че той има лека артериална хипертония, лекувана с тиазиден диуретик, и депресия, за която сте му назначили флуоксетин. Болният няма други хронични или психиатрични заболявания. Говорите със сина на пациента и той ви казва, че баща му приема билков препарат, “който му е препоръчан от един приятел германец”, но не знае името на фитопрепарата. Болният има тремор и е много разтревожен. Получава халюцинации. Кожата му е суха и зачервена. Телесната температура е нормална. Сърдечно-съдовата и дихателната система са също в норма. Неврологичното изследване показва значителна хиперрефлексия на дълбокото сухожилие и миоклонус. Няма фокален дефицит. Въз основа на анамнезата какъв фитопрепарат най-вероятно е причина за симптомите при този пациент? А. Съдържащ глог. Б. Съдържащ гинко билоба. В. Съдържащ маточина. Г. Съдържащ жълт кантарион.

  5. Жена на 39 г. изгубва съзнание и по спешност я откарват в болница, където сърдечната ù дейност се мониторира. На ЕКГ се виждат torsades de pointes. Преди 10 дни започнала лечение с терфенадин и цефаклор. На 8-ия ден пациентката започнала лечение с кетоконазол по повод на вагинална кандидоза. При приемането в болница нейната ЕКГ показва QT интервал 655 ms (забавена сърдечна проводимост). В болницата пациентката също припадала и с ЕКГ са установявани torsades de pointes. Когато спряла всякакво лечение, QT интервалът се възвърнал до нормални стойности и нямала други епизоди на torsades de pointes. Каква е причината за ритъмното нарушение при тази пациентка? А. Това е токсичен ефект на терфенадин в резултат от взаимодействието с ензимния инхибитор кетоконазол. Б. Вероятно пациентката има вродено сърдечно заболяване. В. Това е токсичен ефект на цефаклора. Г. Това е токсичен ефект на кетоконазола.

  6. Въпреки че се придържате към основните фармакокинетични принципи, ваш пациент на дигоксинова терапия развива дигиталисова токсичност. Плазменото ниво на дигоксина е 4 ng/ml. Бъбречната функция е нормална и плазменият полуживот на дигоксина е 1,6 дни. За колко дни трябва да спрете дигоксина, за да се установи терапевтично ниво от 1 ng/ml. А. 1,6 дни Б. 2,4 дни В. 3,2 дни Г. 4,8 дни

  7. Ваша 38-годишна пациентка има доказан феохромоцитом. Ванилманделовата киселина в урината и нивото на метанефрина са повишени, но норметанефринът е под нормата. Тя отказва лечение. Един месец по-късно идва в Спешно отделение с оплакване от силно главоболие и болки в гърдите. Установява се малък субарахноидален кръвоизлив и миокарден инфаркт. RR е 230/150 mm Hg, сърдечна честота 150/min. Повръщала е и е дехидратирана. Прилагате ù алфа-блокера фентоламин венозно. След 10 min измервате артериалното налягане 40/00 mm Hg и болната изпада в шок. Вазоконстрикторите са неефикасни и тя умира след 6 h. С какво си обяснявате ефекта на фентоламина при тази пациентка? А. Вероятно пациентката е имала генетичен вариант, характеризиращ се с понижен автономен контрол на артериалното налягане. Б. Вероятно в момента на приемането ù туморът е секретирал много малко количество катехоламини. В. Вероятно туморът е секретирал чист адреналин и никакво количество норадреналин. Г. Вероятно туморът е метастазирал във вазомоторния център.

  8. Бременна жена посещава кинотеатър, където прожектират нашумял западен трилър. По средата на филма тя става, оставя палтото си на стола и напуска сградата, след което чрез мобилния си телефон изпраща радиосигнал към метална кутия, намираща се в «забравеното» ù палтото. Никой не забелязва как от него бавно изтича силно летлива течност. Няколко намиращи се наблизо зрители бързо загубват съзнание. Други чувстват стягане в гръдния кош и гадене. Един човек се изправя, хваща се за гърдите и пада върху зрителите от предния ред. Намиращият се наблизо се опитва да го хване, но пада върху него. Настъпва паника, хората крещят и се опитват да избягат. Много от посетителите кашлят и се задушават, имат обилна саливация, много от тях чувстват слабост и болки в очите. Кинотеатърът е евакуиран. При разпита хората си спомнят, че са усетили лека плодова миризма Кой от следните симптоми насочва, че се отнася за интоксикация с фософорорганичен невропаралитичен газ, а не за отравяне с цианид или пулмотоксичен агент? А. Повишената слюнчена секреция. Б. Кашлицата. В. Главоболието. Г. Болката в гърлото.

  9. Коя е първата стъпка, която следва да бъде предприета при пациент, приемащ амантадин и трихексифенидил за лечние на паркинсонова болест, който обаче получава тежки халюцинации? А. Титриране и постепенно спиране на амантадина и трихексифенидила. Б. Бавно спиране на допаминовите агонисти. В. Провеждане на лечение с халоперидол. Г. Добавяне на атипичен невролептик (клозапин, кветиапин).

  10. Кога е най-ефективно да се приложи активиран въглен, ако се установи предозиране на парацетамол: А. До 1 h от пероралното приемане. Б. До 4 h от пероралното приемане. В. До 8 h от пероралното прилагане. Г. До 12 h от пероралното прилагане.

  11. Петдесетгодишен мъж постъпва в болницата с остър кръвоизлив от стомашно-чревния тракт. Пациентът е на варфаринова терапия след имплантиране на метална аортна клапа преди 10 години. Стойността на INR e 10 (при норма от 2 до 4). Какво незабавно трябва да бъде направено? А. Вливане на прясно замразена плазма. Б. Прилагане на витамин К. В. Апротинин. Г. Прилагане на калций.

  12. Родителите докарват в Бърза помощ 2-годишно момиченце с повръщане, кървава диария и артериална хипотония. На направената рентгенография на корема се виждат множество рентгеноконтрастни хапчета, а родителите са намерили отворено шишенце с желязо-съдържащ препарат зад дивана. Освен поддържащо лечение на детето трябва да бъде: А. Приложен венозно дефероксамин. Б. Приложен венозно ацетилцистеин. В. Приложен перорално активиран въглен. Г. Приложен перорално EDTA.




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница