Лекции 20, лу 20 (60часа) Цел и задачи на



Дата16.11.2017
Размер157.07 Kb.
Размер157.07 Kb.



ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ И/ИЛИ ПЕЕНЕ

Семестър 8, кредити 7, лекции 20, ЛУ 20 (60часа)
Цел и задачи на дисциплината:



  • Да запознае бъдещите преподаватели по музикален инструмент или пеене с принципните положения, начините и формите на работа на учителя по музикален инструмент/пеене с неговите ученици.

  • Да се запознаят бъдещите преподаватели по музикален инструмент или пеене с кръгът от основни знания, които са им необходими за бъдещата им педагогическа практика.

  • Да даде възможност на бъдещите учители по музикален инструмент или пеене да опознаят задълбочено пътищата, методите, които трябва да следват в преподавателската си работа.

  • Да се научат бъдещите преподаватели по музикален инструмент или пеене как да организират работата с учениците си, за да развиват успешно техните способности – както общоинтелектуални, така и музикални.


(1) Портрет и задачи на преподавателя по музикален инструмент/пеене

Портрет:
Преподавателят по музикален инструмент или пеене, както и всеки учител, независимо в коя област на науката или изкуството преподава, извършва две основни дейности:

  • обучава (т.е. обогатява учениците си с нови компетентности и компетенции) и

  • възпитава ( т.е. култивира у учениците си духовни качества и житейски ценности – нравствени, културни, естетически, идеологически и т.н.).

Учителят е един от решаващите фактори за оформянето на личността и бъдещата професионална и житейска реализация на учениците си. Това прави неговата обществена отговорност много сериозна. За да осъществи успешно призванието на професията, той трябва да притежава определени качества и да отговаря на определени изисквания, които да гарантират това.

Как бихме нарисували портрета на добрия учител по музикален инструмент /пеене? Какви са най-важните характеристики, които той трябва да притежава, за да го определим като добър преподавател?



  • Добър професионалист, добър музикант, добър инструменталист/певец;

  • Добра педагогическа подготовка, познания в областта на психологията и физиологията;

  • Методическа подготовка;

  • Педагогически талант и ентусиазъм, любов към младото поколение, доброжелателност, наблюдателност, чувствителност към психическото състояние на обучавания;

  • Личностни характеристики: характер, обща култура, творческа позиция, идеали, организираност, търпеливост, критичност и самокритичност, разумна амбициозност, умствени качества, способност за вземане на решения, стремеж към съвършенство, способност за изясняване на проблемите в дълбочина и изясняване на връзките между тях, да бъде находчив, съобразителен и гъвкав...както и много други.

  • Творчески подход в преподаването.


Задачи:
Към изучаването на музикален инструмент се насочват деца със специален интерес към музиката. От преподавателят се очаква:



  • Да направи правилен подбор на учениците си чрез предварителен тест за способностите и интересите им.

  • Да открие учениците, които притежават качества за професионално развитие в музиката, да разкрие заложбите им и ги насочи в правилна посока, да развива максимално техните способности и да им помогне в професионалната ориентация, както и да ги подготви за високите изисквания към професионалния музикант. Да разграничи учениците, които ще останат музикални любители и да се заеме с тяхното обучение също с голяма отговорност и внимание, да развие интереса им към музикалния инструмент на по-високо ниво и го превърне в трайна любов към музиката.

  • Да развива качествата на учениците си в процеса на обучение (музикаклни, умствени, художествени...)

  • Да възпитава художествено-естетическия вкус на обучаваните и да развива и разширява общата им и музикална култура.

  • Да планира индивидуалното обучение на учениците в краткосрочна и дългосрочна перспектива.

  • Да планира и подготвя системни концертни изяви.

(2) Методически принципи в обучението по музикален инструмент/пеене
I. Общи дидактически принципи:
1. Съзнателност и активност – обучението трябва да се базира на съзнателното и активно усвояване на знанията и уменията от обучавания. Накратко това е: създаване на собствено отношение към музиката и към конкретното музикално произведение, а също и към изпълнителските и художествени проблеми на конкретната музикална пиеса.

Съзнателността трябва да съпътства всички етапи от работата. Разбирането, осъзнаването и осмислянето на музикалните задачи, на съветите на преподавателя, начините на работа, целите, ежедневните занимания в къщи, а също така тренирането на критичност и самокритичност, упражняването на слухов контрол при собственото изпълнение – всичко това е от съществено значение за резултатите при обучението по музикален инструмент/пеене.

Активността трябва да включва всички нива на ангажираност на обучавания: умствена, емоционална, волева, физическа. За да се предизвика активността е важно да се събуди интереса на обучавания – това е най-решаващата предпоставка за осигуряването на неговото/нейното волево участие.
2. Системност и последователност:

Прилагането на този принцип е от съществено значение както по отношение на педагогическия репертоар (т.е. да се степенува по трудност, да се напредва плавно, без „скокове”), така и по отношение на методите на преподаване, организацията на урока, самостоятелната работа или концертните изяви.


3. Достъпност:

Принцъпът за достъпност е необходимо да се прилага най-вече при подбора на учебния материал – от лесното към трудното, от известното към неизвестното. Той е съществен и за езика на преподавателя: разбираемост на обясненията, използване на музикални термини, които са вече усвоени от обучавания, свеждане на сложните неща до по-прости и по-лесно достъпни и т.н.


4. Научност:

Преподаването на знания и умения, които са вярни и научно доказани, които отговарят на съвременната теория и практика.


5. Нагледност:

Осъществява единството на сетивно познание, абстрактно мислене и практика. Осъществява се чрез показ от преподавателя, посещения на концерти, слушане на музика живо или на записи на различни изпълнения. Внимание: да не се създават имитатори.


6. Трайно усвояване на знанията и уменията:

Осъществява се най-вече чрез повторението и периодичното завръщане към вече наученото.


7. Индивидуален подход:

Първостепенен принцип при обучението по музикален инструмент/пеене – индивидуални уроци, индивидуална крайна цел и задачи, индивидуален план за всеки ученик, ползване на различни методи на преподаване и средства за убеждение или събуждане на интерес според индивидуалността на обучавания и т.н.



II. Дидактически методи:
1. Информационно-рецептивен: обучението се осъществявя чрез осигуряване на възприемане и осмисляне на новата информация.
2. Репродуктивен: след възприемането и осмислянето, знанието трябва да се затвърди и приложи на практика.
3. Метод на проблемното изложение: преподавателят формулира проблема и сам разкрива разрешението му, като акцентира върху противоречивия процес на решението.
4. Изследователски/Творчески: обучението се осъществявя като преподавателят формулира проблема и задачите, а обучаваният самостоятелно открива решенията.
Дидактическите принципи и методи се прилагат комплексно в практиката като се съчетават, преплитат или редуват.

(3) Урокът по музикален инструмент/пеене
Учебният процес по музикален инструмент/пеене се осъществява в система от уроци.

Урокът е най-малката учебна единица от веригата на цялостното обучение и е тясно свързан с предишните и с бъдещите уроци. Учителят трябва предварително да планира урока си и да му намери подходящото място в цялостната концепция на обучението.


I. Основни елементи на урока по музикален инструмент/пеене:
Структурата на урока обикновено съдържа няколко необходими елемента:


  • Педагогическа цел(Какво искам обучаваният да усвои) и задачи (Как ще постигна целта си). : всеки урок трябва да осъществи определена цел на обучението. Това определя и основното съдържание на урока – преподаването на нови компетентности и компетенции. Целта се определя в етапа на планирането на урока и тя определя необходимите задачи, които трябва да се изпълнят, за да се постигне целта на урока



  • Проверка на уменията и знанията, преподадени на предишния урок: преди да се убеди, че предишния урок е постигнал целта си и преподаденото в него е усвоено от ученика, учителят не трябва да предприема следващите планирани стъпки. В този етап се препоръчва цялостното изслушване на изпълнението на ученика, без прекъсване и коментари. Това дава възможност за по-артистичната му изява – ученикът може да се съсредоточи по-успешно и да се изяви по-ярко, да покаже истинското ниво, на което е успял да овладее материала. Много важно е след всяко изслушване преподавателят да направи преценка на изпълнението на обучавания. Без преценка на постигнатото от ученика, урокът не може да постигне задачите си, не може да стимулира и възпитава. Преценката трябва да е максимално обективна, но и максимално добронамерена: да отрази първо положителните страни на изпълнението, а след това и слабостите. Преценката трябва да съдържа и преценка на причините, довели да определената сполука или несполука в изпълнението. С напредването в материала, ученикът трябва да се приучи и към самооценка. Постепенно, под ръководството на преподавателя, е необходимо да се развие критичността и самокритичността на обучавания, което е сигурен начин за ефективен и по-бърз напредък в обучението. Обсъждането и съветите за по-добро изпълнение, какато и за работата над неравностойно подготвените части, трябва да става след първото прослушване на произведението. Изискванията трябва да са основателни и ясно формулирани, да са в умерено количество, за да могат да се обхванат и разберат от обучавания.




  • Преподаването на нов материал е друга важна част от урока. То трябва да се планира много внимателно с да се реализира по начин, който активизира вниманието на ученика и заинтригува интереса му към предстоящото за разучаване музикално произведение. Елемента на интригуването може да бъде кратък разказ за живота или творчеството на композитора, разказ за конкретния повод за написване на творбата, кратко историческо описание на стила или епохата, може да бъде също така изпълнението на новото произведение от преподавателя или слушането му на запис (начините да се прикове вниманието на обучавания са различни и могат да варират до безкрайност). Важното е да се постигне ефекта на любопитството, важно е започването на работата върху новото непознато музикално произведение да не е съпроводено със страх и колебание, а с интерес и желание.


Обобщението трябва да намери място в края на всеки урок. Да се повторят ясно и синтезирано кои са най-добрите постижения за този урок, задачите за самостоятелна работа, перспективата за следващия урок... Това е много важно за обучавания и му помага да затвърди вече чутото на предишен етап. В края на урока е мястото и за последни въпроси – ако ученика се нуждае да изясни някои все още неразбрани елементи от предишните части на урока, преподавателят трябва да му даде тази възможност.
II. Учебен материал:
В урока по музикален инструмент е необходимо да се работи върху разнообразен материал. Общоприетото парвило, родено и доказано в практиката по отношение на учебния материал е: включване на няколко различни вида работа:


  • Урокът е добре да започва с гами, арпежи, акорди и т.н., които имат двойна роля: 1 – те развиват успешно най-често срещаните модели на инструменталната техника; 2 – те са прекрасен начин за „разсвирване”, за затопляне на ръцете, раздвижване на пръстите и подготовка на целия човешки организъм за сериозния ангажимент – свирене на музикално произведение.




  • Обикновено урокът продължава с технически упражнения и/или етюди. Те продължават линията на отработване на трудните технически проблеми, но на по-високо музикално и естетическо ниво. От времето на Шопен и Лист, клавирните етюди например, отдавна са се надраснали предназначението си на упражнения за постигане на добра техника и са се превърнали във високо-художествени произведения.



  • Музикално-художествените пиеси идват на трето място в структурата на урока. Те са най-сериозната част от заниманието и работата над тяхното изпълнение допринася както за изграждането на технически умения, така и за високохудожественото и естетическо изграждане на обучавания. Тук всички елементи на художественото изпълнение влизат в употреба. Като най-важната задача можем да определим: осъзнаването, осмислянето и художественото изграждането на музикалния образ. Ролята на преподавателя в тази част на урока е да помогне на обучавания да осмисли художествените задачи, произтичащи от музикалната пиеса и как да ги изрази и реализира при изпълнението. Различни видове помощни средства могат да се използват като: намиране на асоциативни връзки с други изкуства, сравнения идващи от литературата или живописта, аналогии с природни картини, с душевни преживявяния и т.н. Ако пиесата е програмна, заглавието трябва да се използва по най-активен начин като помощник за разкриване на музикалното съдържание.

Подборът на учебния материал е много важна и отговорна задача за преподавателя. Спазването на дидактическите принципи е от съществено значение за правилния избор. Задаването на много лесен материал води до забавено развитие на ученика и до отегчението му. Задаването на много труден материал може да доведе до същите резултати, поради необходимостта от по-дълъг период от време за работа над него. Поставянето на твърде много задачи от страна на преподавателя, също може да затрудни процеса на обучението. Задаването на по-малко на брой произведения, но включващи разнообразни изпълнителски проблеми е за предпочитане.


Урокът по музикален инструмент/пеене е времето, през което учителят предава на ученика своите знания и опит, ръководи музикалното и изпълнителското му израстване, дава преценка и указания за самостоятелната му работа, преподава нови музикално-теоретични знания, дава насоките за работата на ученика по овладяване на инструменталното или вокално изпълнение.

Това е безценно време, което учителят с любов и жар, с разбиране и добронамереност, с ясен план и цел за всеки ученик поотделно, би трябвало да превърне в приятни и ползотворни музикални срещи, преминаващи в приятна и творческа атмосфера.



(4) Изпълнение пред публика
Изпълнението пред публика е всъщност най-важната, крайната цел на работата на музиканта. Свиренето на концерт, на изпит, класова среща, в заведение или пред приятели, изявите на музиканта са пред публика. Музиката е изкуство, протичащо във времето и музикантът трябва да твори пред публика.

Успешните публични музикални изяви са от съществено значение за формирането на бъдещия професионален музикант и трябва да съпътстват обучението неотменно и систематично. Както всички други умения и способности, свиренето пред публика също се тренира и развива. Колкото повече публични изяви съпътстват музикалното обучение, толкова повече сценично самочувствие и сценична издържливост можем да очакваме да се развият у обучавания. Ето защо преподавателят е длъжен да планира редовни изпълнения на учениците си пред публика, да създаде традиции за сценични изпълнения като прекрасен и радостен завърщек на всеки етап от обучението.

Подготовката на сценичното изпълнение започва с :


  • Подборът на музикалното произведение. Обикновено се смята, че по-добри резултати се постигат с музикални произведения, които са малко под максималните възможности за изпълнение на обучавания, но и обратният варият (подбор на по-трудна пиеса) понякога дава много добри резултати (в зависимост от индивидуалните качества на обучавания);

  • Времето е друг важен фактор за успешното изпълнение пред публика. Обучаваният трябва да има достатъчно време за подготовка. Режим на редуване на работа и почивка дава добри резултати при сценичната подготовка;

  • Сценичната треска е друг важен фактор при изпълнението пред публика. Вълнението, което съпровожда сценичните изяви, влияе по различен начин на изпълнението. Според индивидуалността на изпълнителя, сценичната треска може да доведе до по-въодушевена и вдъхновена изява пред публика, или до пълно сковаване и провал. Задача на преподавателя е да познава добре психологическите качества на обучавания и работи в съответната посока за постигане на най-добро сценично изпълнение.

  • Генерална репетиция е още един неотменен елемент на подготовката за сценична изява: т.н. акустична репетиция дава възможност на изпълнителя да опознае особеностите на концертната зала; цялостното репетиране на програмата дава представа за цялостната изява и мястото на личното изпълнение в целия замисъл, опознаването на инструмента (специално при клавирното музициране) е също важно за изпълнителя.

  • Атмосферата при самата публична изява – преподавателят трябва да излъчва спокойствие, подкрепа, увереност в успеха, доверие в способностите на ученика (учениците) си;

  • Анализ на изпълнението трябва да следва всяка сценична изява. Препоръчително е да се следват 2 етапа. Първият е непосредствено след изпълнението – трябва да е положителен, добронамерен, насърчаващ. Истинският професионален анализ на изпълнението става на следващата среща преподавател-ученик. Това е вече истинският разбор, който да посочи успешните и неуспешни страни на изпълнението, начините за преодоляване при следваща изява, методи за работа, съвети, както и бъдещи планове за концертни изяви.

Преподавателят по музикален инструмент/пеене трябва да научи учениците си на максимално успешни изяви пред публика, като използва всички начини за да постигне това: максимална емоционална ангажираност, добронамереност, различни видове работа над музикалното произведение, фиксирана програма за концертни изяви от различни видове и мащаби, поощрение и професионализъм.
(5) Работа над музикалното произведение

Работата над музикалното произведение започва с:



  • Запознаване с пиесата.

Първата задача на преподавателя е да събуди интерес у обучавания, както и да създаде цялостно впечатление за музикалното произведение. Това включва: сведения за композитора: живот и творчество, епоха, стил, творческа философия и т.н.; както и знания за конкретното произведение: жанр, форма, характер, фактура,тонален план, характерни моменти в музикалното развитие и др. Добре е да се осигури цялостно прослушване – на запис или изпълнение на преподавателя, за да се получи и цялостна звукова представа, звукова картина.

  • Детайлната работа е следващият етап на работата над произведението.

Този етап включва подробното разчитане и опознаване на нотния текст, уточняване на тоновите височини, щрих, ритъм,пръстовка. На този етап обикновено се работи в бавно темпо и на откъси, анализират се подробно изразните средства, както и изпълнителските проблеми, вниква се в дълбочина в музикалният изказ и техническото усвояване.

  • Цялостното оформяне е последният етап на работа над музикалната пиеса.

Тук всички вече изработени детайли трябва да се съберат отново в едно цяло. Анализирането и вникването в същността на музикалната идея става на по-високо ниво, изкристализира ролята и логиката на отделните елементи в изграждането и развитието на цялото произведение. Свири се изцяло, в съответното темпо, със съответната динамика и артикулация, търси се идейната и художествена осмисленост. Това при много музикални пиеси е последният, най-висш етап на работа, който завършва цикъла.

  • Ученето наизуст е етап, който не е задължителен за целия музикален материал, който се усвоява в процеса на обучението. Но той е много важен и е необходим при всички музикални ппоизведения, които предстои да се представят пред публика (включително на изпити). Да научи учениците си да наизустяват пиесите и да ги възпроизвеждат безпогрешно по памет, без гледане на нотната партитура, е сериозно изпитание за преподавателя. Тези уроци трябва да започнат още в началото на обучението и още от първите си стъпки ученикът да се научи на съзнателно наизустяване чрез разделяне на дялове и чрез опорни точки.



(6) Самостоятелна работа на ученика

Самостоятелната работа на ученика в къщи е изключително важна за успеха на обучението. От отношението към собственото изкуство и от начина, по който работи, зависи темпото, с което ще се развие музикалната дарба на ученика. Колкото по-съзнателно, системно и методично се работи в къщи, толкова по-високи и по-бързи ще бъдат резултатите от обучението по музикален инструмент/пеене.

Макар и да звучи малко странно, самостоятелната работа на обучавания е отново отговорност на преподавателя. Преподавателят е този, който трябва да ръководи ученика си дори в неговите самостоятелни упражнения у дома.

На първо място преподавателят трябва да обясни на детето, че от времето, което то ще посвещава на любимия си инструмент, ще зависи неговото израстване, да го научи на принципните положения, а именно:



  • Упражненията трябва да са ежедневни;

  • Да не са много дълги или изморителни;

  • Да се редуват свирене и почивки;

  • Да има ясна цел.

На първо време преподавателят може да е много полезен, ако сам направи график за упражненията във основа на заетостта на ученика. За начало този график може да е много подробен (да включва времето за упражнения, какво точно да се упражнява и с какво да се постигне с това упражнение). След като вече е създал нужната рутина в самостоятелната работа на детето, преподавателят трябва да дава все по-голяма свобода на ученика да разчита и планира времето и работата си, докато стане напълно самостоятелен. Но тази самостоятелност трябва също да е направлявана от преподавателя чрез задаване на ясни задачи за самостоятелната работа в края на всеки урок.

(7) Начално обучение по музикален инструмент/пеене
Началното обучение е един от най-важните етапи в обучението по музикален инструмент/пеене.
Основните задачи на началното обучение са:

  • Запознаване с музикалния инструмент/човешкият глас;

  • Създаване на начални двигателни навици (стойка, позиции на ръцете, дишане и т.н.)

  • Нотно ограмотяване;

  • Начално запознаване с музикално-изразните средства (темпо, динамика, жанрове, форми и др.)

Преди да започне заниманията си с бъдещ ученик, преподавателят диагностицира музикалните данни на кандидата. Най-често използвани са тестовете за мелодично и ритмично чувство чрез повтаряне на изпълненото от преподавателя. Важно при тези тестове е да се има предвид, че те не дават 100% верен резултат и ако им се предоверява, преподавателят може да отхвърли талантливи ученици. Освен това нека винаги помним, че музикалните способности са не просто даденост, а се развиват и това прави первоначалният диагностичен тест по-скоро информативен, отколкото решаващ за бъдещото музикално развитие на обучавания.

Началното обучение цели да приобщи обучавания към музиката по активен начин – чрез музикално изпълнение.



Много важно условие за успех на този етап е атмосферата на музикалните занимания. Радостта и интереса трябва да съпътстват уроците, спокойствие и добронамереност да предразполагат обучавания в неговите първи стъпки към магията на музикалното изкуство.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница