Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г



страница1/14
Дата03.05.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


GA-238
РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ЕЗОТЕРИЧНИ

РАЗГЛЕЖДАНИЯ
НА
КАРМИЧЕСКИТЕ

ВЗАИМОВРЪЗКИ
Четвърти том

10 лекции и приветствие изнесено в Дорнах

между 05. и 28.09.1924 г.

Редактиран превод от немски:

ДИМО ДАСКАЛОВ

Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки от 1924 година


Том I Дванадесет лекции, държани в Дорнах между 16 февруари и 23 март

Събр. съч. 235


Том II Седемнадесет лекции, държани в Дорнах между 6 април и 29 юни

Събр. съч. 236

Том III Единадесет лекции, държани в Дорнах между 1 юли и 8 август

Събр. съч. 237


Том IV Десет лекции, държани в Дорнах между 5 и 28 септември

Събр. съч. 238


Том V Шестнадесет лекции, държани в Прага, Париж и Вроцлав между 29 март и 15 юни Събр. съч. 239
Том VI Петнадесет лекции, държани в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгвай и Лондон между 25 януари и 27 август

Събр. съч. 240

Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, – общо няколко хиляди, – първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл – с малки изключения – сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. – Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането..
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 5 септември 1924 г....................................11

Духовният първообраз на антропософското движение. Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание. Животът на сънищата. Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят. Изпридането и изтъкаването на нашата съдба по време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 7 септември 1924 г.....................................26

Протичащата нишка на съдбата, кармата, малко иска да знае за външната и вътрешна професия на човека, тя много повече се интересува за вътрешните душевни сили и душевни съпротивления, за моралните отношения. Изследването на нишката на съдбата изисква да насочим вниманието си върху особени интимности, да разгледаме целостта на човека. Карл Лудвиг, Шлайх и Август Стриндберг.


3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 септември 1924 г................................. 40

На основата на историческите събития стоят духовни събития; тези духовни събития трябва да бъдат включени в живота и в мировата история като вътрешни мотиви. Резултатите от минали културни епохи са пренесени от личности в по-късни времена и при това в изменена форма. В тяхната нова форма те не могат да бъдат познати чрез наблюдение на външното, а трябва да бъдат обгърнати с поглед и като вътрешно течение. Харун ал Рашид и неговият съветник. Арабизмът в европейската култура. Осмият вселенски събор. Подготвящият течението на Михаил свръхсетивен събор в началото на 19-то столетие. Кръглата маса на Артур и древното космическо християнство. Школата от Шартр. Брунето Латини. Бейкън от Верулам. Амос Комениус.


4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 12 септември 1924 г...........................57

Ходът на подготвителното течение на Михаил, действащо чрез индивидуалностите на християнските аристотелци и платоници. Древни традиции на мистериите в школата от Шартр. Богинята Натура /Природа/, планетните интелигенции и духовните същества на неподвижните звезди. Около прехода на 12-то към 13-то столетие пренасяне на мисията от Шартр върху аристотелците, които дотогава са се намирали в духовния свят в космическа служба на Михаил и сега се въплъщават. Схоластиката. Едновременно с възникването на материализма в епохата на съзнателната душа върху Земята се основава школа на Михаил в свръхсетивните светове.


5. ЛЕКЦИЯ ПЕТА Дорнах, 14 септември 1924 г.......................................75

Залезно настроение на живия платонизъм в школата от Шартр, докато в свръхсетивната школа на Михаил се раждат импулси за бъдещето. Тези импулси действат в съвременното антропософско движение. Образът на Юлиан Отстъпника.


6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 септември 1924 г.................................88

Индивидуалността на Юлиан Отстъпника, Херцелоида, Тихо де Брахе. Демоничните идоли на Бейкън от Верулам. Свръхсетивният култ около прехода от 18-и в 19-и век. Вдъхновяващи действия в смисъла на течението на Михаил чрез индивидуалността на Тихо де Брахе. Шелинг и Якоб Фрошамер.


7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 септември 1924 г................................105

Звездите като колонии от духовни същества в мировото пространство. За да разберем кармата, трябва да се свържем със съществата на звездите между смъртта и ново раждане. Господството на Михаил отново ни отваря достъп до духовно схващане на живота между смъртта и ново раждане. Образът на Щрадер. Съревнованието на певците във Вартбург. Хайнрих фон Офтердинген.


8. ЛЕКЦИЯ ОСМА Дорнах, 19 септември 1924 г...................................120

Прераждания на исторически личности: един скептичен римски философ, кардинал Мазарини, граф Хефтлинг. Григорий Велики, Ернст Хекел. отшелникът, калугерката, Владимир Соловьов.


9. ЛЕКЦИЯ ДЕВЕТА Дорнах, 21 септември 1924 г............................... 134

Ръководни линии за разбирането на съвременния духовен живот. Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, живяла в Томас Кампанела и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на предишния визионерен и духовен светоглед с рационализма и интелектуализма.


10. ЛЕКЦИЯ ДЕСЕТА Дорнах, 23 септември 1924 г...............................151

Еманципация на интелектуалистичното естество от по-дълбоката душевна същност. Нагодените напълно към интелектуализма тела на съвременната цивилизация не позволяват на духовността от миналите времена да проникне в тях; тази духовност се оттегля в подсъзнанието. Да превърне интелектуализма в спиритуалност, е задачата на антропософията, която трябва да държи сметка за рационализма на времето, за да могат идеите да намерят както пътя нагоре към духа така и надолу към природата. Заприщване на духовното в душите от края на 19-то столетие. Като пример редицата въплъщения Платон, Хросвита, Шрьоер.


11. ЛЕКЦИЯ ЕДИНАДЕСЕТА Дорнах, 28 септември 1924 г................166

Подготвителни мисли за бъдещ Михаилов празник на човечеството. Прераждането на Св. Илия в Лазар-Йоан. Рафаел и Новалис. Преминаването на Рафаел през сферите на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето. Неговото свързване с Гьоте, Елифас Леви и Сведенборг в сферата на Юпитер. Биографията на Рафаел от Херман Грим. Отзвук на живота на Рафаел в магическия идеализъм на Новалис. Изява на силата на Михаил в душата, нейното оживяване в делата е необходимо, за да бъде постигната победата над демоните-змейове.


Стих: Родени от слънчевите същества могъщи........................................175

Оригинален шрифт на Рудолф Щайнер


Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924........................................................................................................176
Забележки

Към това издание............................................................................................179

Забележки към текста.....................................................................................179

Рудолф Щайнер – живот и творчество..........................................................185

Преглед на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер................................189

За това издание


Въпросите за дълбокия смисъл на живота и човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?

Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене е дадено от Рудолф Щайнер (1861–1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в основните му произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.

Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излага и разширява от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции изнася резултатите от духовнонаучните си изследвания на кармическите взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармически разглеждания са публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер – джобни книги».

Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.


ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 5 септември 1924 г.
Днес са събрани много приятели, които от Коледната конференция насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху нея. Чрез Коледната конференция Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на човечеството. От тази Коледна конференция насам в Антропософското общество действително навлезе един езотеричен импулс. Досега Антропософското общество беше, така да се каже, мястото за административно управление на антропософията. Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството. Но това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на ставащото в духовния свят за развитието на човечеството. И който иска да бъде свързан с антропософското движение по достоен начин, трябва да се запознае и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество.

Какво значение има, скъпи приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини. И днес човечеството има духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание. Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но в крайна сметка всичко материално изчезва пред истинския човешки поглед, когато е в състояние да проникне през материята до духовното.

Но такъв възглед трябва да бъде разпрострян също и върху всичко онова, което първоначално засяга самите нас. Нас ни засяга нашата принадлежност към Антропософското общество. За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за нашата принадлежност към Антропософското общество трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни. То ще продължава да съществува отвъд земния живот. Ще продължава да съществува свързано със земния живот, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни.

Но че не само зад минералите, растенията, животните и човека се намира нещо духовно, а и че зад самото Антропософско общество, което външно принадлежи към майя, към илюзията, витае духовният първообраз на антропософското движение, това е същественото, което трябва да проникне като дълбока сила на убеждението в сърцето на всеки, който се посвети на антропософията. И това трябва да стане нещо реално в дейността и в работата на Антропософското общество. Аз често съм казвал, скъпи приятели, че за времето преди Коледната конференция трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм. От Коледа насам е друго. По времето на Коледа се наложи да се вземе трудното решение, дали самият аз трябва да стана председател на Антропософското общество. През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество считах себе си като несвързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това. Антропософското общество беше управлявано от други. Моята задача, моето задължение беше да се занимавам с антропософските въпроси, доколкото това изискваше някой отделен член или група от това общество.

В течение на тази лекция или пък по друг начин нашите приятели ще имат възможност да се научат да познават, какво означава по един действен начин да осъществят на земното поле това, което днес иска да се изяви от духовния свят. И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, към отношението спрямо духовния свят трябва да се прибави външна администрация. И по Коледа предстоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго. Ето защо решението, което трябваше да бъде взето тогава, беше извънредно трудно. Защото беше напълно възможно, именно чрез едно такова решение да бъдат застрашени потоците духовен живот, които се бяха изливали към нас.

Въпреки всичко, решението трябваше да бъде взето, защото предпоставките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което преди малко охарактеризирах, ако антропософското дело следваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество. За в бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непосредствено да тече езотеричният живот и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност.

Затова трябваше да бъде създадено езотеричното ръководство на Гьотеанума. За целта трябваше да се признае, че на това ръководство като цяло се пада езотерична задача и че в бъдеще всичко, което ще тече през Антропософското общество, не ще е само антропософска субстанция, която трябва да се поеме, но освен това за в бъдеще антропософията ще бъде обучавана, антропософията ще бъде реализирана, т. е., антропософията ще действа във всички външни мероприятия.

За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности. Тези сили не могат да стоят под някаква програма или теза, обхванати чрез абстрактни правила. Единствено действителните човешки отношения могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество. Така в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот. Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен живот и да го виждаме и в най-малките подробности на живота. Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, решихме да дадем на всеки член нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се да бъдат изготвени 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта. Естествено това представлява работа от няколко седмици. Но какво означава тя? Тя не означава някакво своеволие, някаква външна административна мярка, а означава, че очите са се спирали върху името на онзи, който получава членската карта. Това е човешко отношение, във всеки случай имащо първоначално малко съдържание, но то е човешко отношение.

Така се различават човешките отношения, които са факти, от това, което са чисти административни мерки, намиращи се само в програмите и в параграфите. Нищо от това, което действително тече през антропософията, не трябва да стои в правилници и параграфи, а всичко трябва да бъде действителен живот. Само действителният живот може да приеме езотериката.

И така трябва да кажем, че от Коледната конференция насам антропософското дело и Антропософското общество не са вече различни неща, а са станали едно. Да залегне това в съзнанието на всеки член, е това, за което се касае.

Би трябвало да ви се стори, скъпи приятели, че това е нещо, което се разбира от само себе си. Но размислете само и ще откриете, че пълното изпълнение от сърце не е нещо самопонятно и че даже е много трудно човек да го изпълнява във всеки момент от своя живот.

Сега се касае за това, бих искал да кажа, първата ни действителна грижа да бъде следната: При тези условия ще тече ли по-нататък духовният живот през Антропософското общество, както е текъл през антропософското движение?

Но това трябва да кажем сега, след като вече много месеци стояхме под въздействията на Коледната конференция, след като сме положили усилия да останем верни на това, което беше замислено с духовното полагане на основния камък на Антропософското общество, това трябва да си кажем: Онова, което е текло от години насам, продължава сега да тече още по-изобилно. И можем също да кажем, че навсякъде, където протече езотеричният поток, който от Коледната конференция насам прониква всяка антропософска работа, навсякъде където съществува именно този езотеричен поток, сърцата се отвориха още повече.

Разберете с вашите сърца, скъпи приятели, цялото значение на тези думи, както трябва да ги изкажа, вземайки предвид опитността на последните месеци! Едно такова разбиране ще допринесе в бъдеще да бъде създадена истинската почва за духовния основен камък, който положихме през времето на Коледната конференция за Антропософското общество.

Сега достигнах до това, което в тази уводна лекция днес трябва да насочи ориентиращо вниманието върху онова, което ще имам да ви кажа през следващите дни; да насочи вниманието как в този сериозен момент антропософското движение се връща обратно към своя зародиш. Когато в началото на столетието от лоното на Теософското общество бе основано Антропософското общество в Берлин, стана нещо твърде особено. През времето на основаването на Антропософското общество, т. е. на германската секция на Теософското общество, държах лекции върху «Антропософията» в Берлин. С това в моята дейност предварително бе отпечатан онзи импулс, който по-късно се прояви в антропософското движение.

Но има още нещо, за което искам да припомня днес. Първото, което съобщих тогава на много малък кръг, носеше заглавието за няколкото лекции «Практически упражнения за кармата». Тогава срещнах най-жива съпротива срещу осъществяването на това намерение. И може би най-старият член на Антропософското общество, който за наша голяма радост днес отново е тук – господин Гюнтер Вагнер, когото бих искал най-сърдечно да поздравя като един вид сеньор на Антропософското общество, – може би господин Вагнер си спомня колко голяма беше тогава съпротивата срещу много неща, които още отначалото исках да внедря в антропософското движение. Тези лекции не можаха да бъдат изнесени. Не можахме да развием онази езотерика срещу теченията, които произхождаха от теософското движение, не можахме да развием езотериката, която действително открито и безпристрастно говори за това, което всъщност винаги беше налице теоретически.

От Коледната конференция насам тук в тази зала и на различни други места, където трябваше да говоря, по открит начин се говори за конкретното действие на човешката карма в историческите явления и при отделния човек. И определен брой наши антропософи днес са осведомени как са протекли различни земни съществувания на важни личности, как се е изградила кармата на Антропософското общество и кармата на свързаните с нея личности. От Коледната конференция насам върху тези неща се говори напълно екзотерично, открито. От Коледната конференция насам нашите цикли са публични, те са достъпни за всеки, който проявява интерес към тях. Така ние сме езотерично и същевременно напълно отворено общество.

С това в известен смисъл се връщаме към изходната точка. Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение. Тъй като от Коледната конференция насам много от нашите приятели се намират за първи път тук, в следващите дни ще разгледам пред вас въпроса за кармата. За целта днес ще си позволя само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк във вестника «Съобщения» от тази седмица.

От нашата антропософска литература вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят до фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание. Ще чуем как този духовен свят, изследван чрез развитието на човешкото съзнание, става разбираем за безпристрастния, здрав човешки ум. Това винаги трябва да се има предвид. За изследването на духовния свят са необходими други състояния на съзнанието; за схващането, за разбирането на това, което изнася духовният изследовател, се изисква само здравото човешко чувство, здравият човешки ум, който трябва да се развие действително безпристрастно.

Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие. Когато веднъж изказах в Берлин същото, което сега казах тук, излезе благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели. Тази статия казваше: Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове. Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че умът, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, несъмнено не е здрав. Би трябвало да кажем, че в известно отношение този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха. Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава несъмнено е побъркан! Това е същото нещо, само че казано по ясен начин.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница