Лекция на Народната библиотека „Иван Вазов Пловдив



Дата16.11.2017
Размер279.32 Kb.
Размер279.32 Kb.

е-списание в областта на хуманитаристиката

Х-ХХI в. год. IV, 2016, брой 7; ISSN 1314-9067 http://www.abcdar.com






Diana Ivanova

(Plovdiv University Paisii Hilendarski)



On a Less-known Damaskin from the Late 17th Century in the Collection of Manuscripts of the Ivan Vazov National Library at Plovdiv
Abstract: The article explores a less known and less studied damaskin from the 17th century found in the collection of the Ivan Vazov National Library at Plovdiv. The analysis of the text shows that its graphical, spelling and linguistic characteristics place it among the manuscript heritage of the Karlovo – Kuklen Calligraphic School. On the basis of a detailed in-depth analysis I prove that the damaskiin was created at the end of the 17th century by an anonymous highly educated man of letters, who, through his innovative writing practice, contributed to the trend towards the use of understandable literary language close to the spoken language.

Key Words: Damaskin 119 (137), late 17th century manuscript, Karlovo – Kuklen Calligraphic School

Диана Иванова

(Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски“)


За един малко познат дамаскин от края на XVII век в ръкописната колекция на Народната библиотека „Иван Вазов“ Пловдив
Въпреки смутните времена по българските земи през XVII в., в селища и манастири в Стара планина (Западна и Средна) и Средногорието се оформят и развиват редица калиграфско-художествени средища, които дават началото на ранната новобългарска книжнина със забележителни образци на калиграфското изкуство (в Етрополе, Тетевен, Троян, Враца, Ловеч, Търново, Карлово, Сопот, Елена, Котел, Аджар (дн. Свежен), Куклен и др.) (Райков 1971, Ангелов 1977, Василев 1980, Дьомина 1985, Караджова 1994, Радославова 2007, 2010, Младенова, Велчева 2013 и др.). Тези средища не са съществували изолирано, а са поддържали връзки помежду си1, като от един център на друг са се разпространявали образци (на художествена украса, шаблони на букви, правила за писане и др.), оформял се е кръг от водещи книжовници и техни последователи, които са оказвали определено влияние върху книжовната практика през XVII век, а и занапред.

Изследването на книжовните средища през XVII век (Радославова 2010), основано на данни от 290 ръкописа (преписвани в 26 средища), показва, че книжовните постижения през този времеви отрязък като калиграфски и художествени образци стоят високо. Сред тях преобладава богослужебната литература, но още в самото начало на века се появява и друг тип книжнина, новобългарските дамаскини, които през втората половина на века се свързват освен с манастирската и с енорийската градска и селска среда (Радославова 2010: 35). Активна книжовна дейност се развива в Търновската митрополия, включваща и Ловешката епископия с Етрополе и близкия до него манастир „Св. Троица“ (Варовитец), където се създава трайна калиграфска традиция с писмо, наречено етрополски калиграфски полуустав (Райков 1971).

Задълбоченото проучване на българските книжовни средища през XVII век и тяхната продукция чрез използване на комплексна методика и единни критерии от Д. Радославова й позволява да прецизира и уточни генезиса и връзките между отделните локални калиграфски традиции и да открои различните типове полуустав и местните му варианти (Радославова 2010: 39). Спирайки се на ръкописната продукция в Пловдивската митрополия и скрипторските центрове на територията й – Пловдив и околностите му, Аджар (дн. Свежен), Карлово, Сопот, Куклен и др., тя посочва зараждането на нова местна практика, започнала от 20-те – 30-те години на XVII в., в основата на която ляга традиция, позната в науката като „средногорска традиция“. Писмото е еднотипно с етрополския калиграфски полуустав, както посочва Д. Радославова, но канонът му носи и определени различия, като на функционално равнище това се изразява в модифицирането му чрез елементи на бързопис, чрез промяна на права в дъга и общ десен наклон, а по конкретна школовка (тип локално писмо) тя отбелязва „аджарско“ и „карловско-кукленско“ писмо (Радославова 2010: 18). Както общият поглед на изследователката над паметниците от XVII в., така и наблюденията й върху калиграфията и характера на писмото на определен кръг паметници, в едни случаи подписани с името на книжовника, а в други, останали в анонимност кописти, но с много близка практика, й позволява да предложи един предварителен списък на ръкописи, които могат да бъдат причислени към карловско-кукленската традиция (Радославова 2015: 241). Именно тези констатации на авторката ми даде основание да избера определението „карловско-кукленска“ (школа, средище, практика и т.н.). Най-яркият представител на тази школа е знаменитият калиграф и книжовник Аврам йерей Димитриевич от Карлово (Ангелов 1976, Василев 1979, Петканова 2003 и др.), чиято по-ранна дейност се свързва със Сопотския манастир „Възнесение господне“, за нуждите на който книжовникът преписва Служебник (1656) и Миней за септември (1660). Други книги, излезли изпод неговото перо, са Богородични канони (1666), Псалтир (1669), както и богато украсеният Богослужебен сборник от 1674 (т. нар. Аврамов сборник2), съхраняван в Народната библиотека „Ив. Вазов“ (съкр. НБИВ). Познавачите на дейността на Карловско-кукленската школа с основание изтъкват прякото ръководство на А. Димитриевич в подготовката на калиграфи и това най-вече се вижда от практиката на Кръстьо Граматик, който по калиграфско изкуство се възприема като негов талантлив ученик и приемник. Името на А. Димитриевич се свързва и с преписването на двата троянски дамаскина: първи и втори (Ангелов 1977: 144, Василев 1979). В изданието на непознатия доскоро Ловешки дамаскин (съкр. ЛД), О. Младенова и Б. Велчева3 споделят наблюдението си, че писмото на една отделна част от ръкописа е доста сходно с практиката на Карловско-Кукленската книжовна школа (Младенова, Велчева 2013: 11).

В колекцията „Уникални и редки издания“ на НБИВ под № 119 (137) се пази ръкопис, съдържащ само едно от Дамаскиновите слова, а именно Слово за второ пришествие4. В описа на Б. Цонев се дават бегли сведения за ръкописа: че е написан с „въздребно хубаво писмо“, на хубава хартия с воден знак корона със звезда и полумесец5, предпочита се употребата на ь и по-рядка употреба на ъ (Цонев 1920: 205–206).

Ръкопис 119 (137) не е бил предмет на специално проучване, той се споменава спорадично в описи и някои изследвания с обобщаващ характер (вж. Райнов 1925, Христова и др. 1982, Младенова, Велчева 2013, Радославова 2015: 242). В описите (Цонев 1920: 205–206, Христова и др. 1982, дигитален опис на НБИВ) има разминавания относно авторството и времето на създаването му. Б. Цонев го определя като паметник от ХVII в., а в дигиталния опис на ръкописната колекция на НБИВ ръкописът се причислява към работите на Аврам Димитриевич6, като темпорално е отнесен към началото на ХVII в.

Паметникът представлява интерес както с оглед на цялостното му изследване, така и за уточняване на времепоявата му и типа на писмото, а това би допринесло и за корекция на данните в съществуващите описи7.

Настоящото изложение има за цел да се направи общо описание на ръкопис 119 (137) и на неговите графични характеристики8, да се сравни с други атрибутирани ръкописи представящи карловско-кукленската традиция, които биха ни ориентирали за взаимовръзките между тях. По този начин би могла да се докаже или съответно да се отхвърли хипотезата за авторството на А. Димитриевич. Да се открие обаче кой е конкретният преписвач, е задача много трудна, дори невъзможна, и това не влиза в обсега на настоящото изследване.

Описание на паметника

Обем: ръкописът се състои от 7 тетради, 8°, като основният текст завършва с л. 52 (съдържанието е последователно, не липсват части от основния текст). Вероятно 4 листа от седма тетрада са останали празни и по-късно са били използвани от друго лице, но само един лист (л. 53) от тях се е запазил, изписан от двете страни с черно мастило. Останалите 3 листа от последната тетрада липсват – към това сочи и текстът на л. 53а, който няма заглавие и начало. Липсва също едната част (вторият лист) от предния форзац.

Материал: хартия качествена, жълтеникава, гланцирана (тип рипс), но не много плътна; състоянието на хартията е сравнително добро, на места има петна, най-вероятно от влага, но въпреки това текстът се чете добре.

Сигниране: началото на всяка тетрада – на гърба на листа долу вдясно е отбелязано нейното начало – буква с титла (а,҃ б҃, в҃ ...., като на съседния лист съответната буква сочи следващата по ред тетрада). Оригинална пагинация на страниците липсва, но е налице късно сигниране с черен молив. (За мястото на СлД в предишни описания и сигнатури вж. Цонев 1920, №137, Райнов 1925, №26, Стоянов 1973, №461, Христова и др. 1982).

Водни знаци: хартията е с воден знак корона със звезда и полумесец, контра марка bV и трифил. Знаците добре се виждат, но на отделни места не са съвсем ясни. Водният печат е седемзъбна корона с полумесец и звезда, като най-широката част на короната горе е ~ 45 мм, а височината й ~ 35 мм; прегъвката при оформянето на тетрадата отделя звездата и полумесеца от короната. Височината на полумесеца е 14 мм, а ширината 15 мм; размерите на звездата са ~ 10 мм. Контрамарката, заемаща част от долното поле на листовете, е трифил с права дълга линия (прибл. 85 мм), пресечена на кръст от друга, по-къса линия, която свързва по средата знак b (положен хоризонтално в долното поле на листа) със знак V (едното рамо заема част от долното поле и завършва с пъпчица, а другото рамо се пада извън полето, в рамката на текста). Съответно знаците9 с корона се падат на л. 5, 7, 14, 16, 20, 24, 29, 31, 35, 40; на полумесеца и звездата – на л. 9, 11, 17, 21, 26, 28, 33, 38, 42, 43; на контрамарката: л. 8, 15, 19, 23, 30, 32, 36, 39, 45, 49.

Водният знак и контрамарката са идентични с фиг. 515 от Филигранния албум на Радоман Станкович (Станкович 2012: 231), което показва, че хартията е произведена в периода от 1680–1690. В този случай може да се предположи, че паметникът е преписван в последните две десетилетия на XVII век. По сходство на водния знак и контрамарката на хартията той е твърде близък до ръкописи от Хилендарската сбирка: № 611 (около 1680), № 630 (1670–1680), № 492 (1665–1675) (вж. Станкович 2012: 231).



Размери на листове: 208/145 mm.

Размер на текстовото поле: 140/100 mm.

Мастила: мастилото на основния текст е тъмнокафяво, леко избледняло; допълнителният лист 53 (а, б) е изписан с наситено черно мастило; със същото мастило са написани отделни думи, букви и рисунки на форзаца отпред и отзад, което показва, че те са правени по-късно от друга ръка, по всяка вероятност от нея са също и маргиналните рисунки в средата на долното поле на л. 32а, л. 37. С червено са изписани инициалните и главните букви, някои изнесени в полето, а други – в текста, както и богослужебните указания. Някои от миниатюрите в полетата също са с ярко червено или с кафяво мастило.

Подвързията е от дърво и кожа (тъмнокафява). Рамката на полето на двете корици е запълнена от бордюрен щемпел с флорални мотиви, орнаментирани са с геометрични фигури – правоъгълни и кръгови, в съчетание с дребни флорални елементи, в центъра е разположена розета от комбинирани трилистници и малки двойни кръгове. Книгата се е връзвала с ремък, който не е запазен.

Приписки. Самият копист не оставя приписки. На предния форзац се разчитат отделни думи, изписани с друг почерк и с друго мастило (наситено черно):

шетора р∙петона (л)исть

топера ротас пиа азь неж… ...

А Е граматикь §

николае ...мира

§ грать Сливень ки чу7о

§ кvра егуминьть

сїа книга

Освен посочените думи изписани са и отделни букви – най-горе: т, и, е, у, з, з й, к, л, м; в средата на листа: голяма и малка носовка, т – в два варианта (с три хасти и т с байраче – 7), д, к, и, ж с вариант f (= ж изписано само с 1 черта между хастата и левия компонент). Вижда се и скелетът на предполагаем инициал. Има също и рисунки с трилистна детелина (на брой три) и отделно цялостно възпроизвеждане на детелина с права черта и, които наподобяват компонентите на контрамарката на хартията (с изключение на двата симетрични флорални (листни) елемента). Над нея има подобна рисунка, но е с размазано мастило.

Поради наличието на думата азъ над граматикъ може да се предположи, че книгата е попаднала в ръцете на човек грамотен, но не високо подготвен. От почерка в приписката и по цвета на мастилото може да се допусне, че и текстовете на л. 53 са написани от същото лице. От приписката не става ясно каква е връзката между „граматика“ и „кир егуменьть“, нито връзката им със Сливен. Възможно е името николае да се отнася за граматика, но според написаната дума мира (град Мира?) може да става дума за св. Николай от Мира (Мираклийски), но може да е просто изписано име.






Текстът е подреден с разчертани от двете страни широки полета и редове (по 22 реда на лицевата страна и на гърба на листа), малките букви са от 5 мм до 7 мм, инициалните букви са около 20 мм. Ръкописът е написан на среден калиграфски геометризиран полуустав с лек десен наклон и по калиграфски белези и украса принадлежи към средногорския тип дамаскини. Началната страница почти напълно е заета от богато украсена с полихромна растително-плетенична заставка (с кафяв контур са очертани плетеници с много възли, цветя и пъпки, оцветени в ярко- и тъмночервено, синьо, зелено), с три медальона10 с образи (в половин ръст) на Христос, Богородица и св. Йоан Предтеча в сини и червени одежди; Христос е изобразен с книга в лявата ръка. От двете страни на медальона с образа на Христос е изписано сакралното съкращение на името, симетрично разположено от двете страни ¶„Ќс хЌс на медальона, на Дева Мария ѓм, на Йоан ¶„ѓw.

Текстът започва с инициала З, богато украсен с плетенично-растителен мотив, който е провлечен под основата на буквата, като са използвани същите цветове на заставката. Като изключим първия лист (1а), украсата на СлД е доста скромна – освен началната заглавка З, отбелязан е още един-единствен голям инициал – Г, изписан в червено и украсен с флорален повлек под основата на буквата (45 мм) на л. 14а11, с 3 триъгълни петлици – едната в самия край на напречния компонент, а другите 2 симетрично разположени на хастата. Украсата е с флорални стилизирани орнаменти, излезли извън очертанията на самата буква12. На л. 37а – горе вдясно е изрисувана кафяво-червена везна, а долу патица с риба, на л. 32а – патица с две риби (и двете рисунки са несръчно направени с черно мастило, в контраст с изящните миниатюрни рисунки, което предполага, че са добавени по-късно от друга ръка, възможно да е от лицето, което е написало приписката на предния форзац и на двата текста на л. 53, както вече беше отбелязано), антропоморфна указалка във форма на ръка със сочещ показалец на л. 35а, 48а, дребен полумесец на л. 15б, л. 16а; на л. 51а – изящно изписана с червено мастило фигура на дребен флорален елемент и геометрични форми – в основата с два кръга, външен и вътрешен, на л. 1б друг вид дребни флорални елементи и др.

Спазва се традицията да се отбелязват в полетата на текста богословските указания: прPђркъ ¶€са∙а л. 2б, прPђркъ дв‚дь л. 3а, прPђркъ o€с∙å л. 3б, прPђркъ амось л. 4а (по-долу само амось), прPђркъ малах∙а л. 5а (по-долу мK), павль апRђль 7а и т.н. Там обикновено са изнесени и изписаните в червено инициални букви.

Неслучайно посочените по-горе преписвачески средища се възприемат като школи, тъй като както в украсата, така и в писмото има такива устойчиви елементи и образци, които създават определен канон и очертават облика на продукцията им, превръщат се в маркери за оразличаването им от практиката на други скриптории13. От друга страна, школуваните почерци по посока на унификация на писмените знаци затруднява идентифицирането на отделните преписвачи, особено тези, които представят една и съща школа и притежават почти в еднаква степен развити умения и преписваческа техника. Много често сред тях има изключително добри преписвачи (вж. за това Радославова 2015, Младенова, Велчева 2013: 11, Вълчанова 2013: 181), които обаче потъват във времето в анонимност.

Такъв е случаят и с ръкописа на дамаскин 119 (137) в НБИВ (наречен още Сливенски според надписа „Сливен“ на форзаца на книгата). Както беше посочено, в дигиталния каталог на НБИВ СлД е отнесен към началото на XVII в. и като дело на А. Димитриевич: „макар и неподписан, някои изследователи (?) причисляват по калиграфски белези ръкописа към работите на Аврам йерей Димитриевич, преписвач от Карловско-Аджарската книжовна школа“.

Приемайки написаното само като предположение, тук представяме описание на графичната система на СлД, а след това и сравнителен анализ с ръкописи, свързани с Карловско-кукленската школа.



  1. Особености в графиката на СлД (ръкопис 119 /137)

Първите преводачи или преписвачи на дамаскините са познавали старата писмена традиция – търновско-ресавските образци, от които са се влияели. Използвали са тяхната азбучна система, правописните правила, пунктуация, надредни знаци и пр.

Не прави изключение и анонимният преписвач на СлД, който си служи с късния търновско-ресавски правопис (частично юсов – употреба само на ­), силно адаптиран на фонетично равнище с оглед отразяването на тогавашната разговорна българска реч14. Правописната система е двуерова, с преобладаваща употреба на ь. Основният текст е създаден от един копист, почеркът издава опитна ръка с определено калиграфски умения. Буквите в редовете са с лек десен наклон. Азбуката се състои от следните буквени знаци, като основната част от тях са характерни като цяло и за карловско-кукленското писмо, с подобна форма и очертания: а, б, в (с алограф ɞ) г, д, ź, е, ж, η, s, и (алографи ·, І), ¥, к, л, м, н, о (тясно), o (n широко с алограф очковидно о, предимно в думата 6]и), w (с вариант wЁ), п, р, с, т, , ф, х, ц, ] (малко ч с плитка чашка), ш, ω, ъ, ь, ю, я, э (в два варианта – с успоредна на хастата права черта э и с вълнообразна – като изключение), p, v¨, Ź, ¾, ­. Използва се и лигатурата §.

При у липсват алографи – в употреба е само № във всички позиции.

На самия ред се побират следните графеми с приблизителни размери по групи: е, с; о; а, и, н, л, в, ]; б, к, п, ъ, ь; ш, w; ж, м, s, ю, ­. В междуредието се изписват съставните елементи на буквите д, η, р, ω, Ź, ¾, ó, №, ф, ő.

Тясното о има два алографа – едната форма е заострена горе вдясно о, а другата е елипсовидна – със широка основа и със заострен горе връх. (Подобна е формата на горния компонент на р). Освен това се използва и очковидно широко 6 (с форма на елипса и с 2 точки в средата). Широко Ε се изписва с вълнообразно дълго езиче, което излиза извън очертанието на буквата и обикновено се употребява в началословие, а знакът за тясно е се пише с ъгловати краища. Корпусът на главно С се изписва по същия начин, както на главно Ε. Малко ɞ има и вариант на главна буква в началото на изречението - ɞ.

Главно М е много характерно, двата странични компонента са разкрачени долу, а средният компонент се спуска до средата на междуредието и по-надолу. (По същия начин се изписва буквата в Троянския дамаскин (ТД), Нов Троянски дамаскин (НТД), ЛД, в Празничен миней на Кр. Граматик и в Минея му от 1696).

При ы чертицата след ь се изписва винаги с лек ляв наклон.

При изписването на ч чашката е доста плитка и леко заоблена към хастата. Големите и малки букви Б, б, Г, г, К, к в горната си част са изнесени напред. Това не се отнася за В, в.

При главни букви Б, В, Г, К и при э, ъ, ь, Ѱ хастата стои перпендикулярно на реда.

При Ѱ (пси) хастата е с извивка в горната дясна част.

Малко р с горната си част стои на реда – тази част напомня тясното о, а долната част се спуска в междуредието. Ф е с очертанието на елипсовидното широко ѻ, хастата е перпендикулярна, горната ѝ част е с лека удебелена извивка.

При буква э пресечната линия е точно перпендикулярна на хастата, съвпада с горния край на реда, дясното рамо е спуснато почти до долния край на реда, а лявото рамо е значително по-късо и засечено.

Главно Ч е с остроъглова чашка, свързана с хастата много близо до основата – Y.

Инициалните букви А, Т, Б, Г, Д, Y, К, И са изписани с червено мастило, имат остроъгълни петлици. Те често са изведени в маргиналното ляво поле. С червено се изписват и някои главни букви в началото на изречението. Същото се отнася и за предлога Ѿ. Стилизирани букви с по-големи размери се срещат често в текста – по естетически съображения (напр. среща се красиво изписана буква а в начална позиция в няколко варианта – с права висока хаста; с дълга змиевидна опашка; с дъговидни две извивки в началната и долната част на буквата и др.) и по функционални причини, за да запълнят полупразния ред, като най-често тази буква е е с много дълго езиче – слшаите (с. 10б).

Горната част на Ж е по-къса, като горните рамене се пресичат малко над линията, лявото рамо е с извивка, а дясното е засечено. При Х – дясното крило е надебелено и закръглено в завършека.

Горната част на η е остроъгълна и заема горната част на реда, а долният компонент е дъговиден и се спуска в междуредието. Алографът з (главен) се пише с издадена напред част с точка накрая, а долният компонент се спуска надолу и има удължение.

Малко ц се изписва с почти вертикална черта надолу.

Малко п се пише не с успоредни, а с леко разкрачени долу рамене. Същата особеност се забелязва и при трикомпонентното т, а също и при и. Дясното рамо на обикновеното т е съвсем късо. Малко д е островърхо, а двете крачета са под ъгъл навътре.

При К и при двата формàта (главна и малка буква) между лявата част и хастата има разстояние. От своя страна и малка, и голяма буква к се изписват по два начина: 1. Хастата е отделена от втория компонент, който в горната си част е леко маркиран – удебелен или засечен. 2. Вторият начин е специфичен – при него хастата е с дъгообразна форма, която отива доста под реда. Успоредно до нея със същата дължина и форма е изписана (без вдигане на перото) горната част на буквата, като за нея е закачен долният й компонент точно на реда, така че се образува тъп ъгъл, в който се разполага съответната буква (а, о, н и др.: като, когато, книгата).

Това начално К се различава от инициалното, което, подобно на малката буква к, се изписва с фронтален компонент, раздалечен от хастата. Докато с посочения първи начин на изписване на К (с фронтален компонент, раздалечен от хастата) СлД бележи пълно съответствие с Аврамовия сборник и с Празничния миней на Кр. Граматик, а също с ТД, НТД и ЛД, по начина на изписване на „специфичното К“ има разлика.

Нарича се „специфично, средногорско К“, засвидетелствано в ТД, НТД и в повечето случаи в ЛД (и там тази „двойна дъговидна“ хаста липсва, понеже горният компонент не слиза под реда) и по този белег конфигурацията на буквата в СлД е по-различна. Единствено такъв образец намираме в ЛД15 в ограничен брой примери, и то само в отделни части (в частта За второ пришествие; Слово Павлово и др. – вж. по изданието на Младенова, Велчева 2013: 12, ЛД, Приложение, л. 36а, 37б, 53б, 82б, а на л. 83а се виждат и двата варианта).

Тук може да се разсъждава по въпроса за освободеността на книжовниците от XVII в. да проявят творческата си индивидуалност, като допускат вариантност в писмената практика, а от друга страна, може да се допусне и пряко участие на анонимния преписвач на СлД в отделни части на ЛД? (в устен разговор по повод на моята констатация за специфичното средногорско К в рък. 119 (137) Д. Радославова сподели подобно мнение16).

Преписвачът си служи умерено с надредни знаци – титли, придихания, фонетични ударения (гравис, оксии): ч҃лка 34а, х҃с, угу‘ди 26а, зефи́рь 9б, векƒp 23а, трьста̀ 5а. Двойно ударение се поставя над краесловни и средословни гласни в прилагателни, над спомагателния глагол е: а зло̋му зло̋ 7б, дявол±ска̋ 18б, кои”то 24а, кои ” др№г¥и 24а, 49а. С камора (извито ударение) се пишат редица думи – така, както се срещат те и в старата търновска практика – при цели и съкратени лексеми, също и в съюзи: земля, мнѡђго 13б, апTђле 1б, прPђркь, хрTђтьне 2б, та 9б, таче 10б. Паерчикът се използва рядко, обикновено на места, където да замести еровите гласни или в групи с повече съгласни: напоих±те 43б, рим±ск¥ 11б. Съюзът и се изписва с придихание и„, за да бъде оразличен от местоименната форма за ж. р. ѝ. Използват се надредните букви ч, м, х, д и мн. др.: мcници 27б, голэ N 27б, редовно при глаголното окончание -м, -ме: зовеN 33б, грэa 35а, чюжDо 35а. Предлогът зарад се изписва по един и същи начин: зараD Ё – с надредно д, като основата на буквата д е черта с дължината на самата дума, а след надредната буква има две точки (..). Надредно двойно оо, като полегнала осмица, се среща наравно с обикновено о: грбве 23б, пррците 6а, прºркъ 3б, 5а. (Кр. Граматик пише двете букви отделно).


  1. Сравнение на СлД с други ръкописи с оглед на графиката

За сравнение на графичните особености на СлД бяха привлечени Аврамовият сборник от 1674 (с безспорно авторство на А. Димитриевич), Минея за септември от Кръстьо Граматик от 1696 (№ 49 (43) от ръкописната колекция на НБИВ и с дамаскини, за които има данни, че са излезли изпод перото на йерей Аврам (ТД и НТД – вж. Василев 1979), а също с Кръстьовия празничен миней, НБИВ 46 (85) и с факсимилета от Ловешкия дамаскин (вж. Младенова, Велчева: 2013: 11–12).

Наблюденията и сравненията с посочените източници показват доста голяма близост на СлД по украса и по графика, но има и известни различия между тях. Това е естествено, като се има предвид характерната за тази книжнина вариантност. Макар украсата на СлД да не е богата и пищна, както тази в работите на Аврам Димитриевич и Кръстьо Граматик, явно е, че преписвачът на СлД притежава солидна школовка – придобита вероятно в манастирските скриптории или в работилниците на даскали и граматици. Почеркът е равен, обработен, задрасквания никъде не се срещат, забелязана е една-единствена грешка на л. 38а, която е умело поправена, а на 2-3 места в целия текст са залепени тънки ивици хартия, за да закрият неправилно написана дума, а отгоре грижливо е изписана правилната форма. Формата на голяма част от буквите съвпада до голяма степен с тези от сравняваните паметници.

Почти пълно съвпадение има при изписването на повечето букви:


  • Малка буква а и стилизираните й 2 варианта – с дълга и опасваща я опашка и с много висока хаста; голяма буква А и стилизираният й вариант обикновено са изписани с червено.

  • Фонемата [и] се изписва с три алографа: и, ∙, ¶ по еднакъв начин; ы също – с малък ляв наклон на чертичката.

  • Широко Е – с дълго, изнесено напред езиче. Използва се и в стилизиран вариант със силно изнесено езиче. С подобна конфигурация се пише и главна С.

  • Еднакво се изписва малко з с ъглеста горна част и с долна част под реда, както и з, а също и буквите л, м, н, о, п, р.

  • При малко к двата компонента са разделени; к, б се изписват с ограничител, изнесен доста напред; х са с удължения под реда, щ е с малък лек ляв наклон на средната черта, идентичност при изписване на ц (с почти права дясна част), ш, ъ, ь.

  • Малко т се изписва по 3 начина: обикновено т, широко т (3-компонетно, подобно на съвременното ръкописно т) със спуснати до реда рамене и вариант, който се извисява високо над реда с развито рамо само в лявата част (характерно и за старата ръкописна традиция в паметници от XV и XVI в.) в думи като с7адо, поюще7е (този алограф по-рядко се използва в СлД);

  • Чашковидното ъглесто начално Y в червено и малка буква ч, изписвана с много плитка чашка; двата алографа на буква в – обикновен и с две овални части (ɞ).


Съвпадения при алографи, които в СлД рядко се употребяват:

  • Буква ъ се изписва и с доста високо над реда байраче в предлога сЪс и в представката сЪ-.

  • По два начина се изписва и ятовата гласна – с пресечна права чертица в рамките на реда, и с извисена вълнообразна черта над реда (вторият вариант в СлД се използва по изключение, и то в случаи, когато е останало малко място за писане).

  • А. Димитриевич и Кр. Граматик изписват по приблизително еднакъв начин диграфа № в начална позиция, ук се изписва както опростено, така и с по-особено, стилизирано Y, докато в СлД се пише само в един, бързописен вариант  с широко разперени горе криле, дясната част по-висока.

  • Ж се изписва в два варианта от А. Димитриевич и Кр. Граматик – нормално ж, както е в СлД, а другият алограф – с дълга хаста, окръглено дясно рамо (почти като ф) и доста дълга вертикална черта от средата на хастата надолу – е чужд на практиката на СлД.

Разлика има и при очковидно о – при двамата книжовника се използват два варианта –

едноточково  и двуточково ꙫ, докато в СлД e само с две точки ꙫ.



  • Повечето надредни знаци в сравняваните паметници са идентични, като се спазват едни и същи правила при тяхната употреба: паерчик, оксия, единичен и двоен гравис, надредно м е бързописно, ясно изписано. У Кр. Граматик се забелязва склонност за по-често надредно качване на букви и части от думата, за разлика от практиката на А. Димитриевич. Между двамата книжовинци има някои различия и при изписването на ударението. Титлата за съкращение у А. Димитриевич и Кр. Граматик е вълнообразна, докато в СлД е от двата вида, но с преобладаване на геометричната форма.

Наблюдението над графиката в разгледаните паметници потвърждава констатациите в научната литература за пъстрота и вариантност в изписването на буквите като особеност на дамаскинската практика. Въпреки множеството пълни съвпадения, които се откриват в писмото на Кръстьо Граматик и Аврам Димитриевич, наблюдението показва и специфика при изписването на някои графеми17 и техника, която не е характерна за Аврам, а само за ученика му, напр. когато последният пише т.нар. „средногорско К“ в предлога къ, байрачето на ъ пресича горния компонент на к или при очковидното 6, което е стилизирано чрез вътрешна фигура на око, понякога оцветено в синьо. Тези и други специфични черти в графичната практика на Кръстьо Граматик, вкл. използването на синкретични букви – вплетени т и р в думи като страх, стримиуе, страстей или р и ύ (þ) с напречна черта горе на общата хаста (характерни и за писмото от XV и XVI в.) оразличават писмото му от ортографията на учителя му, а също и от СлД. Разлика има и при изписването на малко ˝ с обли краища (у Кр. Граматик), докато в СлД е с ъгловати краища – почти под прав ъгъл и др.

Наличието на подобна вариантност говори за свобода на избора – с цел естетизиране и разнообразяване на формата на буквите или с оглед на неговата функционалност (бързопис), но не и за драстично отклонение от нормата.


Изводи

Посочените специфични черти в графичната практика на преписвача на СлД индивидуализират писмото му и го разграничават от това на Аврам Димитриевич и на Кръстьо Граматик. Следователно можем да направим извода, че копистът е високо подготвен книжовник, съвременник на именитите представители на Карловско-кукленското средище и техен последовател (засега анонимен).

Анализът показва, че по определени графични особености ръкопис 119 (137) се отличава по някои свои специфики от привлечените за сравнение паметници, което поражда съмнение относно предположението, свързващо Аврам Димитриевич с преписването на разглеждания паметник. Поради същата причина и Кръстьо Граматик едва ли е преписвачът на СлД. Но едно е сигурно – този анонимен книжовник18, създал ръкописа си с естетически вкус, коректност и прецизност през последните две десетилетия на XVII век, принадлежи към Карловско-кукленската калиграфска школа19 и е неин достоен представител.


ЛИТЕРАТУРА
Ангелов 1976: Ангелов, Б. Старобългарски книжовни средища. Аджар (Свежен), Карловско. Книжовната дейност на Аврам йерей Димитриевич. // Известие на НБКМ. София, 14 (20), 37–51.

Ангелов 1977: Ангелов, Б. Ст. Из историята на старобългарската и възрожденската литература. София.

Ангелов 1983: Ангелов, Б. Старобългарско книжовно наследство. Литературни изследвания. София: „Наука и изкуство“.

Василев 1979: Василев, В. Троянски дамаскин – български паметник от XVII век. Към характеристиката на писмеността на ранния новобългарски период. Автореферат за присъждане на научната степен к.ф.н. София – БАН, ИБЕ.

Василев 1980: Василев, В. Дамаскините в българската книжовна традиция. – В: Вековни български езикови традиции. София, 107 – 110.

Велчева 1964: Велчева, Б. Показателни местоимения и наречия в новобългарските паметници от XVII и XVIII век. // Известия на Института за български език. София: Изд. на БАН, кн. X, 159 – 233.

Вълчанова 2013: Вълчанова, С. Йерей Аврам Димитриевич – един книжовник от Карлово и неговото културно наследство. // Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филологии, т. 51, кн. 1, Сб. А. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 174 – 182.

Гергова 2004: Гергова, А. Българска книга. Енциклопедия. (Съст. А. Гергова). София, Москва: Пенсофт.

Дьомина 1985: Демина, Е. И. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник ХVII в. Исследование и текст. Ч. II, София.

Караджова 1994: Караджова, Д. Котленският книжовен център през ХVIII век. Пловдив.

Младенова, Велчева 2013: Младенова, О., Б. Велчева. Ловешки дамаскин. Новобългарски паметник от ХVII век. София: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Младенова 2011: Младенова, О. Нов поглед към взаимоотношенията на новобългарските дамаскини от ХVII в. – В: Мусакова, Е., Е. Узунова (съст. и ред.) Етрополската книжовна школа и българският ХVII век. София: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 132–144.

Мусакова 2015: Мусакова, Ел. Луксозните ръкописи на ХVII век. – В: По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология. Втори национален колоквиум, посветен на 160-годишнината от рождението на Лука Касъров. Пловдив: НБ „Иван Вазов“, 247–204.

Петканова 2003: Петканова, Д. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново: Абагар.

Радославова 1997: Радославова, Д. Още за ръкопис № 917 от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. // Научен център „Преславска книжовна школа“. Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 106–118.

Радославова 2007: Радославова, Д. Книжовните средища в българските земи през XVII век. Специфика на ръкописната продукция. // Слово и Вяра. Международна научна конференция 90 години от рождението на проф. Боню Ст. Ангелов. 18–19 октомври 2003 г. Стара Загора. Велико Търново: Изд. ПИК.

Радославова 2010: Радославова, Д. Репертоарът на българските ръкописно паметници от XVII век като източник за проучване на книжовните средища. Автореферат на дисертационен труд за присъждане на ОНС „доктор“. София, Институт за литература – БАН.

Радославова 2015: Радославова, Д. За Карловско-кукленската калиграфска школа и нейните ръкописи. – По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология. Втори национален колоквиум, посветен на 160-годишнината от рождението на Лука Касъров. Пловдив: НБ „Иван Вазов“, 237–246.

Райков 1971: Райков, Б. Йеромонах Даниил и Етрополският книжовен център през първата половина на XVII в. // Старобългарска литература, 1, 263–289.

Райнов 1925: Райнов, Н. Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив. София.

Стоянов 1973: Стоянов, М. Украса на славянските ръкописи в България. София.

Станчев 1982: Станчев, Кр. Опис на славянските ръкописи в Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“, постъпили след 1920 г. София: Изд. на Народната библиотека „Кирил и Методий“.

Станкович 2012: Станкович, Радоман. Водени знаци хиландарских српских рукописа XVII века. Београд.

Христова, Караджова, Икономова. 1982: Христова Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София: НБКМ.

Цонев 1920: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека. София, с. 173.
Приложение № 1

л. 1а начална страница

дамаскѷна инока ипод∙дакона и истудита.

слово завторо пришьств·е гzа нашего ¶vm х͠а и за аитихр·ста

блT¡ви ѻˆχе . ѻ , зам͠литвь ст¥a

законь иˆмать ца`р·е, бT¡лвен·и хT¡рт·ане,

кога щь‘ть даи‘дать на во‘иску,

'а т·е прь‘вэнь пу‘снать свои‘ лю‘д·е,

та §и‘дуть по

кьде́то ще дапоми‘не ца‘рь . да‘‘кажаU

л. 1б

на ͗oн∙́а лю́д∙е . замь даизлэ‘зать



даго‘ посре‘щнать ͗идаго‘ почетъть

като‘ цара‘ .


Приложение № 2
Приписка на л. 53а, написана от друга ръка

Текстът е без заглавие, липсва началото

Съдържанието се отнася за Св. Георги и ламята
(лист 53а е скъсан в началото) ...чаT ста҄на на7ова мэсто

„инеи„се ка7о че҄ идє ѿвоꙵска и͗ѡхоⷤдаси

накаппаⷣокиска земля ненанегова7аси

бащнина и͗ка7осе приближи на7увамэс7о

де7о езеро7о ивидѣ момаплачеше тому

твьрдѣ иѡбзирашесе и͗рееc и́ ст‚и див‚це

что стоишь тука и плачешь идв‚ца ка7у видѣ

(ста?) гео‚‘г∙а и каже му бэжь гmпдине мои ѡ„тука

(с)коро данеумрешь ѿ зла̋ сьмьрть чета̋ вида

(к)акои„ хубавь тасе чюдэ на твоа7а млаⷣос7ь

(скъсано) (идоб)рина защо сички бэгаха ѿтова езеро

(скъсано) амикакси смэи͗ль таси душаль на7ува езеро

(скъсано) (дазаг)инешь ѿзла сьмрьть ами бэше ско̋ро

(д)а ни҄ бьдешь ∙ти корбань лукаваму змию

ииCледаха си́чки граⷣжене горэ ѿкулите къмту

езерото каLще л‚амата дапоглъне мома7а

итогива каже̋ с‚ти геѡргие коиса тиа люди́е дето глеⷣать издалече

ивздиша7ь твръдэ зат.... (не се чете)

ирече мома7а кьст‚му много е ... (размазано)

много е ... (размазано) та не мога сичко доказа (листът е скъсан)


Приложение № 3
Приписка на л. 53б

Молитва за вино


МлЌтва нави’но и (не се чете)

ГдTЎи БЃже н’ашъ, блЃг·и, и ]Ѓлвеколюб]е

приз𥒠нави’но, с·е, и навкуш’ающҐ’хь"

§нег‚w, и бЃлговTЎне, якоже, бЃлгTЎлови(лъ),

еси, силоамскую купелъ,

истуденець, ¶„яковлъ и ]а (не се чете)

ст҃ихь своихь" а†пTЎлъ; иже, пришед·и

во ка‡нну, кали„леи‡скую, и бЃлгTЎловилъ,

еси шесть водонос(ы) и„воду, во вино приложъ:

и„сла̀ву, свою, явль, сł (не се чете)

своѝмь ¹]ѐникомъ и апTЎтолоⷨ са (не се чете)

гTЎди" послѝ сЃт¥и‡" сво’и‡, дЃхъ, нав (не се чете)

с·и, и блTЎглов·p, и„менемъ, твоимъ

сЃтимъ: яˆко ти еси бЃлTЎгоMв­и и wсЃща­и‡ "

всѧческа̀ѧ, Хрⷭтѐ, БЃже нашь, итебѐ, сла̀ву,„

во...лаемь, собеⷨ началнимь, твоимъ

оцемь, и„сопрест¥мь, и„б҃лгѝмь и„„животворѧщимь,

твоѝмь духомь.



† нине ипⷭрно . и„вовекивековь, аминъ†

Приложение № 4
Фигура . Воден знак 119 (137) 2. Контрамарка scan30004-копие

1 В науката има данни, че връзки на посочените средища е имало и с монашеските общности в Рилския манастир и в манастирите в Атон (Ангелов 1977: 97 и сл., Станчев 1982: 80, Гергова 2004: 435 и др.).

2 Написан е на 626 листа хартия по 32 реда и съдържа псалтир, месецослов, Иисусова служба, водосвет, календарни таблици, житие на Алексий човек божи и др. Календарните таблици и житието на Алексий са на новoбългарски език. Аврамовият сборник е една от най-красиво изработените книги от XVII век. Писмото е на хубав, дребен полуустав с богата украса в балкански стил и съдържа всички видове ръкописни украшения: заглавки, заставки, миниатюри. Особено много и разновидни по форма, големина, украса, цветове и с добавки (вкл. човешки лица и очи) са заглавките. С великолепна багрена хармония от бяло, кафяво, злато, червено, синьо са изпълнени сложните плетенични заставки (Цонев 1920; Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. с. 15.).

3 Според авторките на издадения наскоро Ловешки дамаскин той е преписван от няколко неизвестни книжовници, но по различни белези изследователките го свързват с карловско-кукленската традиция (Младенова, Велчева 2013: 11).

4 Единични тетради, съдържащи само Слово за второ пришествие, са още следните дамаскини: ръкописите № 730, № 1072, 1202 в НБКМ и № 20 в Регионалния исторически музей в Шумен.

5 Б. Цонев не споменава каква е контрамарката на хартията.

6 Аврам Димитриевич е роден в с. Сушица (дн. Карлово) (за годината на раждането му няма точни данни, в научните среди варира тезата, че годината на раждане е между 1620–1630 г.). Предполага се, че между калиграфа „грешния“ Димитър и Аврам има родова връзка – между баща и син (вж. Радославова 2015: 484). Учил е в Етрополския манастир „Варовитец“. Името му е свързано с Аджарското книжовно средище, което през XVII в. бележи разцвет – там по същото време се трудят поп Йовко, поп Живко, даскал Недялко и неговият син даскал Филип (По този и други подобни поводи се изказва хипотеза, че между „грешни“ Димитър и Аврам има родова връзка – между баща и син – вж. Радославова 2015: 484)). Името му се свързва и с Кукленската калиграфско-художествена школа, предполага се, че той е пребивал там и е имал ученици, сред които е и най-талантливият му ученик Кръстю Граматик (Василев 1976: 29, Ангелов 1977: 97–114).

7 Авторката дължи огромна благодарност на зам.-директора на НБ „И. Вазов“ – Пловдив г-жа Антоанета Лесенска, на гл. библиотекар г-жа Венета Ганева и на експерта Петко Георгиев в отдел „Специални сбирки” за съдействието в процеса на проучването и за предоставените отлични условия на работа.

8 Лингвистичният анализ на ръкописа е представен в друга, приета за печат, публикация.


9 Знакът на короната е взет от л. 20, на полумесецът и звездата - л. 21, на контрамарката – л. 23.

10 Едномедальоннте и тримедальонните миниатюрни украси почиват на стари ръкописни образци, актуализирани чрез старопечатната украса. Те са характерни за ръкописната книжнина от XVII в. – XVIII в., вкл. и за дамаскините, като украсата на книгите през XVII век превъзхожда продукцията от следващия век (Гергова 2004: 284).

11 Същото изписване на инициална буква Г намираме в приложените от Д. Радославова образци от Требник № 971 в НБКМ и от Канони на Ив. Рилски в Рилския манастир 1/29 (вж. Радославова 1997: 115 - Табл. 3, обр. 5, л. 19б; Табл. 5, обр. 4, л. 105а), което красноречиво говори за мобилността на хора, книги, образци през „изискания“ и с високи естетически критерии по отношение на писмото XVII век (вж. за това Мусакова 2015), както и за връзките и влиянията между отделните скриптории.

12 Подобна украса на инициали има в Троянския дамаскин, а специално украсата на инициално Г съвпада с тази и в Празничния миней на Кр. Граматик.

13 С оглед на класификацията на Е. Дьомина ръкопис 119 (137) се причислява към дамаскини от III група, а с оглед на формата на показателното наречие (тогази, тогизи, тогива) дамаскинът спада към групата тогива (Велчева 1964).

14 Правописните и фонетичните особености ще бъдат предмет на друго изследване.

15 Примерите са дадени по публикуваните факсимилета на Ловешки дамаскин, паметник от XVII в. (Младенова, Велчева, 2013), който се намира в Регионалния исторически музей - Ловеч.

16 Тук е мястото да благодаря на д-р Диляна Радославова за проведените професионални разговори, които ми бяха много полезни в процеса на работата ми над СлД.

17 В Кръстьовия Празничен миней – НБИВ, 46 (85) (с предполагаеми автори Кр. Граматик и А. Димитриевич) ясно се открояват синкретични букви (също и в другите минеи на Кр. Граматик), както и стилизирани букви с дълги опашати концовки в края на листа (л. 29-30).

18 За анонимността на преписвача изказва предположение и Д. Радославова наред с още редица други анонимни автори, последователи на тази калиграфска школа (Радославова 2015: 241).

19 Възможно е дори да е пряк ученик на А. Димитриевич.

Диана Иванова


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница