Лекция на тема: „ Психопатология при някои гениални личности Проведена на 18. 12. 2013г



Дата31.12.2017
Размер91.45 Kb.
Размер91.45 Kb.




Публична лекция на тема:

Психопатология при някои гениални личности“

Проведена на 18.12.2013г.

Както здравия, така и душевно болният влагат в изкуството нещо то себе си. В художествените творби се отразяват както запазените, така и нарушените психични функции. Болният претворява по особен начин обективния свят, пречупен през призмата на неговата субективна действителност. Чрез неговото творчество ние можем да проследим и динамиката на психичното разстройство. Но независимо дали говорим за болест или здраве, гениалните личности са оставили своя отпечатък в света и са били движещата сила на човечеството. Те винаги са провокирали старта на една нова ера в изкуството, науката, литературата, политиката, киното или музиката.

Темата за „Гениялността и психопатологията“ са занимавали човечеството от векове и споровете, дискусиите и коментарите са започнали още от дълбока древност. Този въпрос и до днес не е разрешен, защото това, което вчера е било патология, днес може да се приеме за акцентираност, а утре за норма. Така както разликата между здраве и болест в психопатологията е много тясна, то по същия начин границата мужду гениалност и лудост е почти незабележима. В речника по психология гениалността е дефинирана като“най-високо равнище на изразеност на изключителни творчески постижения с историческо значение. Гениалността води до създаването на принципно нови стойности. Гениалната личност

притежава изключителна трудоспособност и творческа продуктивност. Критично осмисля всичко сътворено от човечеството в дадена област, възприема ввсичко създадено до момента и с изключителна интензивност надгражда и допринася за по-нататъшното му развитие.“

В Древна Гърция мнозина философи са моддържали идеята за родственост между гениалността и лудостта. Платон, например, смята, че лудостта не е зло, а е едно от най-висшите благословии, ако е дело на добри слухове. Той е използвал услугите на пророчици, които му предсказвали събития и са препоръчвали мерки срещу възможни опасности, но само като са изпадали в бълнувания, нещо като делир. Аристотел пък казва, че знаменитите поети, художници и държавници страдали често от меланхолия и лудост (Сократ, Платон, Емпедокъл,, Сенека и др.), т.к. Само само раздвижения дух създава необикновени творби. Томазо Кампанела – италиански философ – се надява на голям културен напредък ако към 2000 година броят на епилептиците се увеличи. Той приема, че епилепсията е белег за необикновеност на духа, което се е виждало и от делата на изключителни личности като Сократ, Мохамед, Цезар и др. Според него трябва да се търсят корените на учението за епилептичната природа на гениалността, която по-късно Лаброзо развива.



През 19 век започва научното проучване на проблема „Гениалност и лудост“. Моро де Тур разглежда гениалността като невроза. Лоброзо твърдял, че геният и вроденият престъпник страдат от явна или скрита епилепсия. Кречмер разглежда взаимовръзката между телостроеж, характер, психопатия и психоза. В книгата си „Гениални люде“ описва че гениалните личностти се характеризират с неустойчивост на психичния живот, склонност към психични разстройства, невроза и психопатии. Така той обяснява периодичността в творчеството на Гьоте с неговата манийно-меланхолна личност. Изразявала се в това, че се сменяли – две години, в които изпъквало повишеност на настроението бил много плодовит, се редували със седем години период на меланхолно състояние, през които имало спад и

упадък в творческият му заряд. Кречмер го приема като типичен пример за кривата при манийно-депресивната психоза.



Знае се, че Юлий Цезар, Мохамед, Хелмхолц и Додстоевски са имали епилепсия. Наполеон, Лютер, Флобер, Берлиоз, Вагнер и много други – хистерични припадъци. Жан-Жак \русо и Емил Зола са били измъчвани от персекуторна параноя (система от налудности за преследване) и натрапливи мисли. От шизофрения е боледувал Наш, лауреат на Нобелова награда, описан във филма „Красив ум“ като ход на болестта и клиника на психозата му. От шизофрения е страдал и Ван Гог.

Мопасан и Мане са страдали от прогресивна парализа. В началото това е оказвало подтискащо влияние върху творчеството им, а в напредналите стадии – до унищожаване на дарбите им с настъпването на непоправим и прогресиращ упадък на личността, оглупяване, телесна изтощеност. Този стадий е унищожил и Бодлер, Ленау, Жул дьо Гонкур, Хуго Волф. Със старческо оглупяване са завършили живота си Коперник, Кант, Стендал, Фарадей и др. Неуравновесена психика – Менделсон, Чайковски. Психопатия – Шопенхауер. Чичо му и дядо му са имали душевно разстройство, а баща му е бил чудак и се е самоубил. Душевно разстройство са имали Доницети и Гогол. Описаните от Гогол герои “Куробочка“, „Плюшкин“ и др. са били психопатни личности, наблюдавани в обществото. Смята се, обаче, че само стихийният напор от психопатните заложби на такива автори, които ги карат да изживеят дейно и неспокойно развоя на собствения си талант, в съчетанието със среда, която подбужда развоя на наличните дарования до краен предел създават формулата на гениалността. Така посредством психопатните заложби на личността се зараждат необикновеното богатство на идеи и хрумвания, които са чужди на съвсем уравновесените хора. Всички останали даровити хора остават просто „талантливи“ или „обещаващи“ хора.



  • ПСИХОПАТОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРА

Древните философи приписват на литературното творчество спиритуалистична или болестна причина. Фройд, Бергсон, Шелинг и други пък го разглеждат като интуитивен и несъзнаван процес.

Жерар дьо Нервал (1808 – 1855). Френски поет, белетрист, лекуван двукратно в клиниката на д-р Еспри Бланш в Париж, с помощта на хидротерапия. Дьо Нервал е имал сериозни психични отклонения, придружени с пристъпи на буйство, поради което се е налагало да бъде усмиряван в риза. Именно тези кризи, появили се в началото на творческото му развитие слагат суров отпечатък върху неговият живот на скитник между лудницата и пътешествията. По време на психотичните кризи е опитвал и хашиш. От кризите датират и най-великите му стихотворения. Дьо Нервал е страдал от манийно-депресивна психоза, към която са се прибавили и шизофренни черти. В творчеството си той прави препратки към едно друго „аз“, към двойника, измамника, откраднал самоличността му. Според Мюра, „онова, което лекарите наричат лудост и всъщност сънят, превърнал го в поет“. Д драмата си „Орелия“ дьо Нервал разкрива болката си, ча да приеме лудостта, означава да се откаже от поезията, да се съгласи, че има само една истина и че тази истина не е литературната истина. Това е невозможно за него. Александър Дюма казва за него:“Онова, което беше странно в лудостта на Нервал бе, че той наистина беше двулик, в него живееха разумният човек и лудият“. Силната раздвоеност се задълбочава по време на лечение между първата и втората криза (1841 и 1853). през 1841 лудостта на Нервал все още е част от творбите му: едното се прелива в другото и обратно. През 1855 г, диалогът е прераснал в двубой, водещ до провал и постъпване в клиниката. От психиатрична гледна точка вероятните диагнози са: афективна психоза или шизоафективна психоза. Не е изключено в хода на болестта към афективната психоза в късната му възраст да се прибавят налудности и да се тръгне по посока на шизофренното разстройство.

Ги дьо Мопасан (1850 – 1893). Мопасан е достигнал славата, когато на 40-годишна възраст усеща предвестниците на прогресивната парализа. Зрението му е нарушено. Авторът на „Бел Ами“ е бил тревожен, болезнено чувствителен и самотен човек. Имал е болезнена чувствителност, която се проявявала в ежедневието при незначителни поводи. Дребните неща са предизвиквали в него колебания на настроението в двата му полюса – от голямо щастие до голямо огорчение. Именно затова той пътува в средиземноморските и африканските земи. Когато вече е на 40 години той вече прилича на старец, разяден от болестта. В биографичните изследвания, направени от Арман Лану, се вижда връзката на Мопасан с родителите му. Майка му е забелязала „тревожна втренченост на погледа му“, а самата тя е страдала от базедова болест и е била с повишена тревожност и агресивност. Често изпадала в ужасни кризи, които дори се съпътствали с помрачение на съзнанието. При една от кризите след поглъщането на 2 флакона лаундаум яростта й нямала предел и направила опит да се удуши с косите си. Наложило се да ги отрежат, за да се спаси. Още от малък Мопасан е бил свидетел на абнормното поведение на майка си. Отраснал в конфликтна семейна обстановка, фрустрираща среда, лишена от любов, сигурност и покровителствуване, подчертана афективна хрладност на родителите му, липсата на модел на бащата в семейството. Всичко това се отразява на неговата чувствителност. Неговият духовен баща е бил Гюстав Флобер. На 13 години майка му го изпраща в Духовна семинария, където пише първите си стихове, изразяващи нуждата за свобода и неудържим порив за бягство. Гонят го защото е бил агресивен. На своя изповедник е споделил, че е започнал да се люби на 16 годишна възраст. Веднъж дава свои стихове на момичето, в което е наистина влюбен, но тя му се присмива. Унизителната сцена, на която го е подложила се прибавя към разкритията му за разминаването на родителите му в любовта. Следващата му сериозна травма е на 20 годишна възраст, когато постъпва в армията. Поведението му било противоречива – след жаждата за бурен живот и лудории, следвал период на депресия и униние. Още от 23 годишна възраест страда от мигрена и редуване на периоди на приповдигнатост и депресия. Много тежко понася смъртта на Флобер – получава парализа на акомодиране на дясното око, съвпадаща с упорита невралгия. Косата му започва да пада. Оказва се че е болен от сифилис. Когато

разбира, той заявява: „Имам сифилис! Най-накрая! Истински сифилис!....Имам сифилис, следователно вече не ме е страх, че ще се заразя!“. Накрая стига до прогресивна парализа. Имал е и делир. Конфликтът между психиатри и критици е неразрешим. Първите откриват в творчеството му отклонения, които се оспорват с възмущение от критиците. Лудостта е занимавала дълбоко Мопасан. Неговите заглавия са красноречиви: „Луд“, „Един луд“, „Луд ли съм“, „Лудата“, „Писмо то един луд“, , най-емблематична е повестта „Орла“. Самият той казва:“Лудите винаги са ме привличали и винаги се връщам към тях, предизвикан, въпреки волята ми от баналната загатка. На лудостта“. Той се страхува най-много да не полудее и бил заклел една жена да му даде отрова, ако някой ден влезе в лудницата. Малко преди хоспитализирането му е казал пред своя доктор, че не би се колебал в избора си между лудостта и смъртта. Пред д-р Бурже е споделил: „Почти винаги, когато се прибирам у дома, виждам моя двойник. Отварям вратата и се виждам седнал на фотьойла. Съзнавам, че това е халюцинация в момента, в който я изпитвам. Не е ли любопитно? Ако нямаш здрав разум, направо да те хване страх!“. Двойникът е тема преминала през творческият му път. Мопасан е имал следните психопатологични симптоми:



  1. Дисморфофобия – мъчително преживяване на физическа непълноценност по отношение на лицето си. Не е позволявал да се появява портрета му. „Като се взирам по-дълго в собственото си изображение, отразено в някое огледало, понякога ми се струва, че губя представа за себе си. В такива мигове всичко в съзнанието ми се обърква и изглежда странно, като че виждам там глава, която не разпознавам. Чувствам, че ако това състояние продължи още миг, ще обезумея напълно.“

  2. Алиенофобия - страх от полудяване.

  3. Танато фобия – страх от смъртта. Мисълта за смъртта била непоносима, струва му се, че долавя нейния мирис в стаята и че тя е в огледалото и го дебне.



  1. Нозофобия – страх от болест.

  2. Мисофобия – страх от замърсяване.

  3. Сифилофобия – страх от сифилис.

  4. Халюцинации – казва, че разговаря с мъртвите Флобер и брат си, който се оплаквал, че му било тясно в гроба.

  5. Онейроидни харюцинации – в творбите му се долавятелементи на онейроидни (съноподобни) изживявания: „ Писателят е на работната си маса. Вратат се отваря. Той се обръща. Самият той влиза. Този Ги дьо Мопасан сяда пред Ги дьо Мопасан и хваща главата си с ръце. Ги гледза другия с ужас. Без да пусне главата си, двойникът започва да диктува. А мопасан пише. Когато вдига глава, двойникът е изчезнал.“

  6. Мегаломанни налудности; мисли за вина; персекуторни налудности; вкусови халюцинации; страх от отравяне; висцерални халюцинации ( неприятни усещания в различни телесни кухини, най-вече в корема); нелепи мисли; пауперистични мисли ( че са му откраднати парите, с които е трябвало да пътува до небето); нихилистични налудности ( директорът на дома е разрушил мозъкът му с уринаторна сонда); различни фобии; делирозен синдром;

  7. Проявявала се и следната психопатология: анорексия и булимия невроза; натрапливи мисли; фобии; делириозен епизод от високата температура, когато е бил в Гърция, преди да умре.

Лев Толстой ( 1928 – 1910). Роден е в огромно имение Ясна поляна, баща му е бил граф с немски произход, майка му дъщеря на заможен генерал. Майка му умира рано при раждане на по-малката му сестра. Когато е на 9 години умира баща му, на 10 умира и баба му. Оженва се за София на 34 годишна възраст и има 12 деца. Жена му му помага при писането на романите му. След написването на всяка своя книга е изпадал в апатично състояние на уединение и униние. Часто са го тормозили страхове от смъртта (танатофобия), изпитвал е страст към комара. Докато на младини се е опиянявал от удоволствията на живота и писането за него е било забавно увлечение, то в периода от 1873 -75г., когато губи близки хора (двама сина, новородената си дъщеря, двете си лели) се променя. Танатофобията го обсебва все повече и той разглежда самоубийството като единствен изход. Не намира упора в Църквата, дори се отрича от нея, защото се оказва, че е собственост на Царя. Семейните проблеми, свързани със сцени на ревност, заради бившата му любовница, вече са започнали. Чувства се окован, липсва му свободата, преследван е от правителството заради анархичните си идеи, обявява се против смъртното наказание. Семейството е на ръба на разпада. След многобройни спорове и кавги със съпругата си и дълги години, прекарани в желание да извърши самоубийство , той решава да напусне дома си. Близките му разбират и го намират. Свободата му е продължила два дена. На завръщане за дома си е повален от болест и умира.

Извадки от „Психология и медицина“ под радакцията на Надежда Маджирова, Пловдив, 2011, Медицинско издателство „Райков“



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница