Литература " Друг може би щеше да ви каже:"Покръстете ме!" а аз казвам: "



страница13/13
Дата01.02.2017
Размер2.35 Mb.
Размер2.35 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

МЪРТВИЯТ БРАТ И СИНЪТ
От разказа на детето разбираме, че Бащата е имал брат, когото много е обичал, че той е мъртъв, че е бил много добър. Припомнянето на мъртвият брат се извършва четирикратно в разказа и явно е мотив, който търси своето място и тълкувание в системата на разказа. Още повече, че мотивът за мъртвия брат е един от най-трайните фолклорни мотиви, мотив, който притегля и свързва героя със сакралната мощ на земята и с отвъдната сфера на семейно-родовото, където се извършва посвещението.

Когато Бащата изгубва всичко, той заприличва на мъртвец – лицето му остарява, очите му стават безжизнени и гледат безцелно, приличат на счупен бинокъл. Но най-важното – върху лицето му се появява “някаква тъжна и блага усмивка (...)същият изглеждаше и чичо ми, когато преди смъртта искаше да го причестят.” В тези няколко щриха е метаморфозата, представена като смърт-възкресение. В тях е маркирано символичното сливане с мъртвия брат, който принадлежи на сакралния ред. Появяващата се блаженна усмивка (преди това усмивката липсва) е мостът, връзката с него. Усмивката е израз на душевна благост. Мъртвият брат е добрият брат, сливането с него е равносилно на пречистване и избавление.



Може да се подозира присъствие на мотива за светците-близнаци св.Георги и св. Димитър – една от най-важните двойки светци-змиеборци, свързани с разделянето на годината на два цикъла – летен и зимен. Според южнославянските вярвания3 те са братя–близнаци и съюзници, намиращи се в свещена връзка помежду си, единият е “избягал на половин година път от другия”, те подреждат годината и се преборват с деструктивните сили на злото и хаоса. Според народните представи св.Георги язди бял, а св.Димитър - червен кон. Техните празници са предхождани от задължителните “нечисти дни”. Името на Бащата е Митар. Това е име с категорична соларна символика, води към слънчевия индоирански бог Митра, но и към двамата братя змиеборци Св.Георги и Св.Димитър. Името на мъртвия брат не се споменава.

Символичното сливане с мъртвия брат отвежда Бащата към архетипа на Св.Димитър и в този случай може да означава идентификацията с близначната двойка. А това е медиация, отпращаща към сакралния ред. Към реда на двамата змиеборци можем да прибавим и сина, който се казва Михаил. Той именно с горещите си и настойчиви молитви застава срещу “Гущера” и мислено го убива, призовавайки светата мощ на Св.Георги. Михаил4 е третият, най-високо стоящия в християнската йерархия змиеборец, архангелът, който побеждава Сатаната в решаващата битка със злото. Така в разказа се формира идеалната тройка на християнските змиеборци – св.Георги, св.Димитър и св.арх. Михаил.
МАЙКАТА. ИКОНАТА
Тя е неотлъчна от дома, никъде не излиза. Застава в сянката на Бащата, кротка и “добра като светица”, страдаща и за дълго безсилна в опитите си срещу нещастието, в мълчание излива сълзите си.Тя е пазач на сакралните устои на дома, вижда истинското лице на злото и напомня на Митар:"Митре, заклевам те в бога, в децата ни, откажи се да дружиш с дявола. Който с него дружи, губи и на този, и на онзи свят.” Когато драмата на Бащата достига до своята кулминация и през една страшна нощ Играта се пренася в Дома, Майката прибягва до Свещенодействието на Молитвата. Запалва свещ и кандилото пред иконата на св.Георги и заедно с децата започва да се моли. В този момент самата тя се превръща в Икона – иконата на Богородица. Гласът и звучи като камбана, а очите и светят като вечерницата в небето, от тях потичат два реда сълзи, най-малкото от децата целува ръцете и и се кръсти.

И се случва Чудото – Небето се отваря към нея, тя вижда Бог и Бог гледа в нея. По лицето и се разлива блажена светлина, сякаш бог я погалва, а светецът се усмихва и дяволът изтръпва под неговото копие. Децата виждат това и се молят. В разказа на Лазаревич се задейства чудотворността на иконата, която е основна нейна функция, изразява сакралната и символност. Както отбелязва Р.Радев ”вярата в чудотворността на иконата е висш израз на религиозно съзнание”5, майката го проявява в кризисния момент. После взема китка босилек, потапя я в светена вода и прекръства вратата на Голямата стая, в която се води Играта. Така Лазаревич предава чудото на връзката със sacrumа.

Но Чудото, носено от Майката се извършва в разказа двукратно и засяга и двата плана на действието – реалния и символичния. Втори път Чудото се случва, когато изгубил всичко, Бащата се опитва да се самоубие. Тогава Майката го спира и му прощава всичко, напомня му, че то е постигнато с труд от него и докато са здрави ръцете им пак може да бъде възстановено. Така тя го връща към живота, освобождава душата му от бремето на голямата грешка, застава между него и гибелната сила, която се опитва да го унищожи. Лазаревич осъществява Чудото в реално-психологическата ситуативност на разказа.
ИГРАТА И ИГРАЧИТЕ
Хазартната игра на Бащата ясно е концепирана като съюз с Дявола, както видяхме това определяше и демоничните аспекти на портрета и наличието в него на мотива за Маската – фалшивото, игрово лице на Човека . Играта си има своята територия, която все повече се разширява, своето развитие и своите участници.Игровото пространство ясно е моделирано като опозиция на Дома, като профанно и демонично. Същите характеристики имат и играчите. Връзките на Бащата с тях са негативният апостроф на родствените връзки. Играта си има и своето време, тя е интрига, процес, сюжет, драма.

Първоначалното пространство на играта е кръчмата – традиционно профанно пространство, което в балканската си ориентация понякога може да се преобръща в сакрално ( хотелът на Лотика в “Мостът на Дрина” на Иво Андрич, кръчмата на Сарандовица от “Вечери в антимовския хан”). Играта тръгва оттук и постепенно се разразява. Първоначално това е игра на дребно, нейните знаци са скъпоценните дрънкулки в стила на любимите за облеклото на бащата атрибути – златен ланец, сребърен нож, украсен със злато и скъпоценни камъни. Налага се отново мотивът за прокълнатото злато. После Бащата започва да носи кесии с пари – залозите наедряват. Успоредно с хода на играта Бащата все повече залага друга, по-важна ценност – душата си. Той става все по-сприхав, кара се със всички, все повече се отчуждава – “той самият виждаше, че не е добре това, което върши, ала дяволът го беше хванал здраво и не го пускаше.” Един от следващите залози е черният кон – пространството на играта поглъща и него. Отвеждането на черния кон прилича на жертвоприношение, черни животни се принасят на хтоничните божества.



Последната, голяма игра се състои в Дома, в Голямата стая. Така хазартното пространство достига до върха на постепенната експанзия, врязва се в сакрално-родовото, опитва се да завладее и взриви центъра му. След последната, решаваща, разсипваща игра, в тази стая се разразява хаосът – “масата насред стаята. Около нея разхвърляни столове, два или три обърнати. По пода разхвърляни стотици карти, смачкани и несмачкани цигари.” Празни чинии с разпръснат в тях тютюн, четири догорели свещника с плъзгащ от тях черен дим и на един от обърнатите столове Бащата, който вече прилича на мъртвец. Обстановка, която напомня за осквернен храм и преобърнат олтар. Играта в разказа е именно това – тя атакува сакралните граници на родовото пространство, влиза в него и го преобръща.

Връзките с “приятелите”- партньори в хазарта са антипод на родовите връзки. Измежду тях се откроява една фигура, която придобива символни очертания – това е Перо Гущера, търговец на свине. Свинята в християнската религиозна традиция е нечисто животно, красноречив е и прякорът “Гущера”, който ясно се свързва с убитото от св.Георги чудовище.Детето-разказвач моли св.Георги да убие “този гущер” – това е гущерът като символ на демоничното зло, нападнало дома. Перо Гущера се появява за решаващата, фатална игра. Неговите очи са “зелени като жлъчка”, прилича на бухал – това са явни тератологични характеристики, разкриващи “гущеровата” природа на Перо Гущера. И още два решаващи детайла – той носи златен ланец, същия, който Бащата печели, а после изгубва на хазарт. На ръката му свети пръстен, който блести така, че да не можеш да погледнеш в него. Страшният, хипнотичен блясък на пръстена отвежда към митично-символните характеристики на “княза на мрака” Дявола.

Епилогът на разказа съобщава, че Перо Гущера е вече затворник и чука камъни в една каменна кариера. Той е получил възмездно наказание. В митичния план на разказа Гущера е поразен.

Последната игра се играе в петък срещу събота. В събота детето, което води разказа, не отива на училище. Тава е ден, в който бащата осъзнава какво е изгубил и стига до ръба на отчаянието. Последните думи от спасителния разговор с майката са: “Пак ще спечелим къща” – те водят през пречистването към възстановяването на дома. Денят вече е неделя, празничиният ден, който освешава творението.Чуват се камбаните на утринната служба. Разказът завършва с възстановяването на свещеното равновесие и единната душа на дома.



. . .

Анализът на този разказ ясно показа плътното действие на змиеборския сюжет, който се намира в ефектна съчетаемост с темата за хазартната игра, чрез която е моделирано хаосно социално пространство. Чудото с иконата изразява силата на семейно-родовото съзнание, което слива Храма и Дома.


БЕЛЕЖКИ

1Класическо указание към тълкуването на темата за хазартната игра в литературния контекст на 19 век е статията на Лотман “Дама Пика”, темата за картите и играта на карти в руската литература от началото на 19 век. Вж. Лотман Ю. Култура и информация. С.1992, с.303-339

2 Всички цитати от произведението са направени по превода на Ганчо Савов в: Сръбски разкази. С.1962

3 Вж. Попов Р. Светци близнаци в българския народен календар. С.1991, с. 5-8

4 Вж. Мифы народов мира, М.1982. т.2, с.159

5Радев Р. Размисли за иконата и стенописа в българската литература. В.Търново. 1992, с.26

Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница