Литература „Грижите" разказ по картинка „Разговор" съчиняване на разговор „Колибката на зайчето"



Дата27.04.2017
Размер24.53 Kb.
Размер24.53 Kb.

М.ФЕВРУАРИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА


  1. „Грижите” – разказ по картинка

  2. „Разговор” – съчиняване на разговор

  3. „Колибката на зайчето” – възприемане на разказ и преразказване

  4. „Външен вид” – беседа

  5. „Васил Левски” – възприемане на стихотворение и заучаване наизуст

  6. Състави въпрос – разговор

  7. „Предстои празник” – разказ по картинка

  8. „Възможно ли е?” – съставяне на съчинение

  9. „Защо вятърът не умее да свири” – възприемане на разказ и преразказване

  10. Способности – беседа


МАТЕМАТИКА

  1. Броене и измерване до шест

  2. Разпознаване, броене, моделиране

  3. Седмицата(7) в света на приказките

  4. Мрежи – колони и редици


КОЛИБКАТА НА ЗАЙЧЕТО

Цветана Колева
Едно зайче вървяло, стигнало до една колибка.

  • Колибке, колибке, кой живее в тебе? – попитало то.

  • Никой не живее, мило зайче. Заповядай! – проговорила тя.

Дошла пролетта.

  • Зайче, мило зайче, подмени ми гредичките, че много остарях.

  • Не мога, нямам време! – отговорило зайчето и припнало в гората за гъби.

Дошло лятото. Колибката пак проговорила:

  • Зайче, подмени ми гредичките!

  • Не мога, нямам време! – отговорило зайчето и припнало да се къпи в реката.

Дошла есента и колибката пак проговорила:

  • Мило зайче, подмени ми гредичките, че не мога вече да се крепя!

  • Не мога, нямам време! В гората е пълно с жълъди, крушки и лешнички. Всичките са вкусни – запреглъщало зайчето.

Дошла зимата. Заплакала колибката, ала зайчето грабнало ските и отишло да се пързаля.

Натиснал снегът колибката и нейните греди започнали да падат.

Дошло си зайчето и що да види...Колибката се сринала.


  • Колибке, колибке, миличка, не падай! Ще ти подменя гредичките! – викало зайчето колкото глас имало...

Но било вече късно!
ЛЕВСКИ

Марко Недялков
Скачал в игрите

по-добре от лъв.

В битките с пашите

винаги бил пръв.


С мен днес сякаш крачи,

вика с глас висок:

- Повтори, юначе,

първия ми скок.



ЗАЩО ВЯТЪРЪТ НЕ УМЕЕ ДА СВИРИ

Антон Михайлов
Пред една врата се чуваше странен звук. Вятърът, който е много любопитен, веднага дотеча до нея. Едно момче бе седнало на прага и свиреше с дълга тънка тръба.

  • Какво е това в ръцете ти?

  • Свирка!

Вятърът се завъртя, огледа хубаво свирката и отново попита:

  • А как свириш?

  • Нали виждаш. Духам и свиря!

  • Ха, че и аз по цял ден духам, а не свиря като тебе!

  • Защото не можеш – отвърнало момчето.

Вятърът се ядоса, подскочи и се озова в комина. Тук имаше тръба, много по-дълга и по-широка от свирката на момчето.

Обви се около нея и така смело я наду, че къщата потрепера. После се ослуша, разбра, че не е успял, и слезе долу.



  • Научи ме да свиря! – помоли той.

Момчето го погледна и повдигна рамене.

  • Не мога!

  • Защо? Аз умея да духам по-силно от тебе!

  • Така е, но работата не е само в духането – отвърнало момчето. – Трябва сърце! А доколкото знам, ти нямаш сърце.

Вятърът не му повярва и реши сам да се научи да свири. Затова и до ден днешен тича от комин на комин, от тръба на тръба, надува ги с всичка сила, но от свирнята му все нищо не излиза.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница