Литература от Освобождението до Втората световна война



Дата27.02.2017
Размер41.74 Kb.
Размер41.74 Kb.

Българска литература от Освобождението до Втората световна война

1. Българската литература от последната четвърт на 19 в. – обособяване на жанрови модели и авторски типове. Литература и национална идеология.

2. Мемоарната вълна и проблемът за границите между жанровете в българската литература през първото следосвобожденско десетилетие. Фигурата на писателя-мемоарист и неговата роля за изграждане на националната памет и националната идентичност. Големите мемоарни творби: „Неотдавна” , „Записки по българските въстания”, „Миналото, „В тъмница”.

3. Утвърждаване на реалистичната повест в края на 19 – началото на 20 век. Творчеството на Тодор Влайков, Антон Страшимиров и Елин Пелин. Поява и развитие на българския роман. „Трилогията” на Вазов: „Чичовци”, „Под игото”, „Нова земя”.

4. Кръгът „Мисъл”. Формиране, представители, основни насоки на идейно-естетическата програма. Синтез на родни потребности и чужди културни влияния. Художествена практика: идеи, които са общи за целия кръг, и тяхната специфична реализация в творчеството на отделните му представители.

5. Откриване на селото като обект на литературно изображение в поезията и прозата: Пейо Яворов, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Михалаки Георгиев, Елин Пелин... Влияние на народническата идеология и социалистическите възгледи върху литературата от края на 19 – началото на 20 век. Реализъм и утопия в изображението на „селски” герои и теми.

6. Градът като основен герой в литературата от края на 19 – началото на 20 век. Разлики в неговата интерпретация според поезията и прозата на периода. Амбивалентност в символичното осмисляне на образа. Характерни автори и произведения.

7. Българският символизъм. Културно-историчeски потребности и чужди влияния. Символистичният изобразителен канон: между клишето и поетическото новаторство. Основни представители.

8. Национална съдба и национална литература. Идеи и полемики за Родината и родното през 20-те и 30-те години. Основания за новото поставяне на въпроса за родното. Синхронност и разминавания с европейските културни процеси.

9. Българският модернизъм през 20-те години. Особености на модернистичния проект за света и изкуството. Проблемът за “дехуманизацията”. Градът и Машината. “Бунтът” като идейно-естетическа категория. Сецесионната култура в България. Символизъм, експресионизъм, футуризъм. Възгледи за твореца, творбата и публиката. Българските модернисти за ролята на стила.

10. Литература и идеологии през 30-те години.

11. Българската белетристика между двете Световни войни. Поетика и проблематика. Образи на миналото и настоящето.

12. Всекидневието като художествен проблем в белетристиката на 30-те години. Творбите на К. Константинов, Св. Минков, Ем. Станев, П. Вежинов и др.

13. Поетическото поколение от края на 30-те и 40-те години. Ал. Вутимски, В. Ханчев, В. Петров, Б. Райнов, Ал. Геров, Ив Пейчев и др. Светоусещане, доминиращи мотиви, изобразителни принципи.

БИБЛИОГРАФИЯ

Аврамов, Димитър. Диалог между две изкуства. С. 1993

Аврамов, Димитър. Естетика на модерното изкуство. С.

Богданов, Иван. Българска литературна периодика. С. 1972

Василев, Сава (съст.) Владимир Василев - критикът, редакторът, естетът. Велико Търново, 2003

Велкова-Гайдарджиева, Антония. Българска литературна критика и митотворчество 

(д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев). Велико Търново: УИ "Св. св. Кирил и Методий", 1999.

Войчех Галонзка. Опитомяването на скорпионите. Поглед на един чужденец към българската литература, Шумен, 1994

Георгиева-Тенева. Литература и исторически мит. С. 2002

Димитрова, Елка. Изгубената история : Аспекти на митологичното и историчното в бълг. поезия от 20-те г. на XX в. - Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев,

Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. С. 1994

Златанов, Благовест. Асиметрии и осцилации на модерното. - В: „Култура и критика”. Ч. III: Краят на модерността? Съст.: Албена Вачева, Георги Чобанов, LiterNet, 10.04. 2003,

Йорданов, Александър. Своечуждият модернизъм. С. 1993

Кирова, Милена. Литературният канон: предизвикателства. 2009

Кирова, Милена. Проблематичният реализъм. С., 2002.

Коларов, Радосвет. Литературни анализи. С. 1999


Критическото наследство на българския модернизъм.– София: БАН, 2009. Том І, II, III.


Ликова, Розалия. Естетическият прелом в поезията на 20-те години. С. 1978

Ликова, Розалия. История на българските поети на 20-те години. София, 1979

Ликова, Розалия. Литературен живот между двете войни. Т. 1 и т. 2. С. 1995

Ликова, Розалия. Поети на 40-те години. С. 1994

Манифести на българския авангардизъм. Велико Търново/ съст. Виолета Русева. – Велико Търново, 1995

Мешеков, Иван. Есета, статии, студии, рецензии, С. 1989

Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, С. 2009

Пенчев, Бойко Септември ’23. Идеология на паметта. С. 2007

Пенчев, Бойко. Българският модернизъм. С. 2003

Перодика и литература – София, БАН т. II, III, IV


Поредица “Български критици” за д-р Кръстев, Б. Пенев, Г. Бакалов, Д. Кьорчев, Ал. Балабанов, Ив. Мешеков, Вл. Василев.

Русева, Виолета. Аспекти на модерността в българската литература от 20-те години, ВТ, 1993

Стефанов, Валери. Българска литература ХХ век. С., 2003.

Стефанов, Валери. Българска словесна култура. С. 2010

Стефанов, Валери. Разказвачът на модерните времена. С., 1990.

Стефанов, Валери. Творбата - безкраен диалог. С., 1992.

Стефанов, Валери. Творбата място в света. С, 2004.

Стефанов, Валери. Участта Вавилон. С., 2000.



Сугарев, Едвин. Българският експресионизъм. С. 1988

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница