М е о н л и н а есеите на б ългария



страница1/3
Дата01.02.2017
Размер0.9 Mb.
Размер0.9 Mb.
  1   2   3

М Е О Н Л И Н А



ЕСЕИТЕ НА Б ЪЛГАРИЯ

/Б О Г О М И Л И Т Е/


Няма религия по-висша от ИСТИНАТА”

/източна мъдрост/

Малко народи в световната история могат да се похвалят с толкова величаво минало и основание за национална гордост като българският, но аз познавам само него с хронична амнезия и самоунищожителен скептицизъм спрямо собствената си значимост. Този абсурд може да се обясни, от една страна, с неимоверните усилия на нашите могъщи, вековни врагове и „освободители” да заличат всички оригинални документи свидетелстващи за Истината, а от друга - с Егрегора /енергийната матрица/ на територия на България, която е под мощното влияние на планетата Сатурн в „Козирог”, което превръща всеки роден тук индивид в Месия – Водач и Закрилник на другите или в… отявлен нихилист и циник. Тези два решаващи фактора сега предопределят не само нашето ниско самочувствие, но и незавидна съдба предопределили ни през последните столетия ролята на вечно губещата страна. За неоснователната липса на национално достойнство заслуга имат и хората, които Димитър Съселов нарече „служебни историци”, които „не са в час” по много от възловите теми от миналото, но тази за БОГОМИЛСТВОТО и БОГОМИЛИТЕ за повечето от тях е абсолютна tera inkognita, което е много жалко, защото неправилното интерпретиране или изопачаване на едни от най-важните събития от средновековието е, меко казано, с в е т о т а т с т в о! Много „научни светила” са се докосвали до „върха на айсберга” на онези величави събития и хора, но системно заличените дири на въпросното УЧЕНИЕ и вменяването му за „ерес”, не са им позволили да вникнат в неговата същност и дълбочина. Става дума за Тодор Икономов, Стилиян Чилингиров, Найден Шейтанов, Марин Дринов, Иван Иванов, Христо Досев, Димитър Йорданов, Михаил Геновски, Янко Сакъзов, Иван Шишманов, Иван Клинчаров, Христо Въргов и много други интелектуалци. През 1925 година излиза от печат сборника на акад. Йордан Иванов „Богомилски книги и легенди”, в която той е събрал цялата оцеляла до ХХ век Богомилска книжнина, но липсата на елементарни познания по Езотерика, което е водещото начало на това Духовно Движение, не му позволяват да прозре тяхната значимост, която руснака А. Н. Пипин обобщава така: „Историческото значение на цялата богомилска литература се състои в това, че тя е била допълнение и отчасти противодействие на онази официална църковна литература, която от самото начало се е увлякла от догматическата схоластика, с надутостта и формализма на византийците, без да отдаде достатъчно внимание на научния характер на образоваността нито на нуждите на народа от жива поучение и поетическа храна.” По мое мнение най-високата оценка за Делото на Богомилите дължим на поета Теодор Траянов, че Богомилството е превърнало Българите в „БОГОИЗБРАН И ЗВЕЗДОЧЕЛ НАРОД”!!!

Тази тема е дискутирана много пъти в Школата на Българското Бяло Братство „Изгревът”, действал в София през периода 1922 – 1944 година, където поощрявани от Учителят БЕИНСА ДУНО /д-р Петър Дънов/, са изнасяни множество реферати, есета и сказки от неговите Последователи - Георги Драганов от Ямбол, лечителят Петър Димков, астролога Николай Дойнов, Борис Примов, есеиста Георги Томалевски и Сава Калименов, който гордо заявява: -„Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е издигал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периодът на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала начело на цялото човечество, то това е случаят с богомилите.”!!! В една малка по обем, но огромна по своето съдържание, книжка „Мисията на Богомилството” немският възпитаник д-р Боян Боев разкрива неговата Окултна /вътрешната/ същност и сочи името на идеолога му - най-малкият син на цар Симеон - княз БОЯН – „МАГЪТ”! И нещо повече - авторът обяснява и причината за разгръщането на това Движение именно по нашите кръстопътни земи, разглеждайки Богомилството като КОРЕКТИВ на Католицизма и Право-Славието /Орто-докса/! Оказва се, че то е инспирирано от ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО – този вечен Бранител на ИСТИНАТА и има своя дълга предистория, която обяснява както местните му мащаби, така и топлият прием, който българите оказват на членовете на другите Дуалистични движения от Мала Азия, въдворени у нас от няколко византийски императора и последвалото интегриране на нашенците сред западноевропейските народи. Така, според Боян Боев



Първият етап е „имал за цел да подготви условията за слизането на Християнството”, т.е. – да подготви съзнанието на древното човечество за предстоящите грандиозни религиозни промени. Негови Първопроходци са били Египетските ХЕРМЕТИСТИ, предали „щафетата” на МАЗДАИСТИТЕ от древна Персия, а после - в Тайните Общества на Ашур /Асирия/ и Бад Илон /Вавилон/, като накрая тази невидима Духовна Вълна достига Балканите и е прегърната от Тракийските ОРФИЦИ. В този смисъл, в книгите си братята Гайдарски и Видка Николова в „Поради тракийския Орфизъм”, както и други наши съвременни Езотерици разглеждат Богомилството като естествено продължение на ОРФИЗМА, оставил дълбоки следи в религиозните възгледи на всички балканци.

Втория етап е трябвало „да внесе Християнството в света”. Този импулс тръгва от Индия и чрез египетските ТЕРАПЕВТИ достига Палестина, където е въплътен от тамошните ЕСЕИ. Оттук Християнството се разпростира в всички съставни страни на Римската империя - Франция, Германия, Англия и всички техни съседи.

Третият клон поема пак от Индия, като този път целта е „реализацията на Божественото Учение”. След Езотеричните кръгове на Египет, Сирия и Мала Азия, през Х век към нея са призвани и българските БОГОМИЛИ.

През 1935 година излиза и един друг значим труд по разглежданата тема – „Богомилското учение” на Антон Глогов, в която подробно са описани както вярванията, така и живота им в Комуните наречени ОБЩИАРИ. Тя е претърпяла още две издания, затова все още може да се намери на книжния пазар.

Що се отнася до съвременните медиевисти, поради непознаване на горецитираните факти, пък и на самото Учение на Рави /Учителят/ ЙЕШУА ХА НОЦРИ, което достига до нас след сериозна цензура и редакции, няма как да очакваме някакъв нов поглед към тази, иначе, крайно интересна тема, дори заради тоталния атеизъм, с който тези хора са закърмени. Така, заклеймено от столетия като „ерес”, Богомилство си остава съвършено непознато на българите от последните два материалистични века но, слава Богу, всяко поколение има своите Посветени, които се въплъщават на Земята, за да не се прекъсне Приемствеността във Висшите Небесни Знания. Те разпръскват мрака на всеобщото невежество и по този начин трасират Пътя на Вечно Търсещите Човеци, но и за да ни напомнят за величавите битки, които дедите ни са водели заради ИСТИНАТА. За пример, че Небето никога не ни е оставяло без своята Подкрепа ще посоча професор НИКОЛАЙ РАЙНОВ, който през 1914 година под псевдонима ЕПИСКОП СИМЕОН пише своята изключителна „Богомилство и Богомили”, чието подзаглавие е „Книга за Вътрешните”, а това означава, че е адресирана до тесен кръг читатели! Преди години части от нея бяха отпечатани в езотеричното списание „Житно зърно”, а сега, макар и доста „редактирана”, вече я има в Интер-нет, което я прави достъпна за по-широка аудитория. Райнов е автор и на „Богомилски легенди”, чието съвременно издание е увенчан с прекрасния увод на ЕЛИ-АЗАР ХАРАШ. Своят принос към темата имат г-н ХРИСТО МАДЖАРОВ и други неколцина преродени в наши дни Богомили, решени на всяка цена да възкресят имената и спомена за Святото Дело на тези наши велики Предци!

За съжаление, по-голямата част от писмените източници, които биха могли да служат за изворов материал, на която така много обича да се базира науката, са предназначени за …. дезинформация, затова от тях не може да се получи дори бегла представа за същността на Богомилското Учение, докато за него може да се съди по отзвука, който прокънтява първоначално в Европа, а после - и над целия свят, векове след като Движението у нас е разгромено.

Преди навлизането в същността на темата, се налага малка ретроспекция към първите векове след „кончината” на Учителят ЙЕШУА ХА-НОЦРИ или НАЗОРЕЯТ и апостолското дело на Неговите Последователи, понесли Словото и Посланията Му към Предна Азия, Арменското плато и Кавказ, Черноморското крайбрежие, Балканите, западна Европа и Албиона.

Армения е първата държава в света, приела Християнството за официална религия на страната. Това става през 301 година и тогавашният й духовен глава – Крикор – Лусаворич /Григорий – „Просветителя”/ си поставя амбициозната задача да укрепи позициите на новосъздадената институция чрез извисяването на нейната икономическа мощ. По този модел и със съдействието на всички следващи владетели на страната, надпреварващи се да й подаряват необятни земи заедно с прилежащо население, още със зачатието си „Майката Църква” започва да се отклонява съществено от своето основно предназначение – възвисяване Душите на миряните! Но се оказва, че арменците от началото на ІV век все още помнят проповедите на Апостолите ТАДЕЙ и ВАРТОЛОМЕЙ, които ги приобщават към Божественото Учение и… биват зверски убити заради проповедите си. По тази причина, изопачаващата се пред очите им „Христова” църква отблъсква повечето от тях и поражда, така нареченото „пустинничество”, при което населението на цели райони напуска своите родни места, за да се установи в непристъпните дебри на Арменското плато, обособявайки се в религиозно-социални общности от типа на Есейските Комуни, където чрез мирен и благочестив живот тези хора се опитват да живеят според Заветите на своя незабравим Учител. Между ІV - ІХ векове в Армения съществуват антиклерикалните общности на БОРБОРИТИТЕ, МЕСАЛИЯНИТЕ и ТОНДРАКИЙЦИТЕ, докато по-известното ПАВЛИКЯНСТВО, според византийските източници, възниква едва през VІІ век, за чийто идеолог се сочи арменеца КОНСТАНТИН от „Малка” или „Ниска” Армения. По онова време в съседна Месопотамия гъмжи от други сходни духовни Общности, които, въпреки различните си наименования, са обединени около ревностното спазване на равноправието между половете, имущественото равенство, братолюбието, взаимопомощта и всички останали изконни добродетели, на които ги е учил Учителят ЙЕШУА. Тяхното изобличение на алчността и покварата сред крепителите на царската и църковна институции, подбуждат първите яростни гонения, репресии и разселвания. В името на вековните жертви на тези свои сънародници, Арменската Църква е извоювала правото си да се нарича АПОСТОЛИЧЕСКА, означаваща, че е приела Учението на Рави Йешуа директно от Неговите Ученици, докато Патриарсите на всички останали Православни страни са в тесни „Синовни” отношения с Цариградския „Вселенски Патриарх”, който традиционно е грък!

Заради прякото си съседството с Персия, част от Арменците биват силно повлияни от тамошното МАНИХЕЙСТВО, което в началото на І хилядолетие представлява осъвременен ЗОРОАСТРСТРИЗЪМ, а това е Учението на ІІ Мирови Учител на Бялата /Арийска/ раса – ЗАРА-ТУЩРА /”Заристата Звезда”/, познат и чрез погърченото ЗОРОАСТЪР. Той се въплъщава на Земята с Мисията да разясни на съвремениците си същността на Дуализма – вечната битка между двамата антагонисти – Бог в лицето на Ахура Мазда и неговият антипод или Сянка – А-РИман /Не-Светлият = Тъмният!/. Тъй като многобройните ТРАКИЙСКИ племена пристигат на Балканите от Източните предели на Иран, те са убедени ОГНЕ-ПОКЛОННИЦИ, което дава основание на Александър Алексиев – Хофарт да намери много сходства между Богомилството и „гностико-дуалистичната традиция на митраизма”, с характерния за него пиетет към ИСТИНАТА! През следващите хилядолетия авторитета на Заратущра не само че не намалява, а напротив – през четиривековното царуването на Сасанидската династия Учението Му е модернизирано и заблестява с нова сила, като е въздигната в официална религия на цялата империя.

През ІІІ в. от н.е. в Персия се разгаря остро борба за влияние между Заратущризма и набиращото мощ Християнство, което коства живота на един млад и обаятелен проповедник запомнен чрез Духовното си име МАНИ, означаващо „УЧИТЕЛЯТ”! Месианската му дарба му позволява да съчетае тези две религии по най-добрият възможен начин, като, при това, дава превес към Учението на ЙЕШУА ХА НОЦРИ. Той се ражда през 216 година в град Мардину в провинция Вавилон /Междуречието/. Скоро популярността му надхвърля регионалните граници и през Сирия достига Египет, а през Туркестан – до северна Индия, Тибет, Китай и…пустинята Гоби, където в началото на ХХ век са намерени негови оригинални ръкописи. Западният лъч на МАНИхейството пресича Балканите и през северна Италия и Испания, се установява в южните предели на сегашна Франция, откъдето преминава в Англия. Познаването на това Духовно Трасе е много важно, защото, след векове, по него ще поемат и извергнатите от България Богомили, споделящи идеята на МАНИ, че Доброто обезателно побеждава Злото, но това не може да стане без активното участие на всеки отделен човек, който при всички обстоятелства трябва да накланя Небесната Везна по посока на Съзиданието! Той е сочен като автор на много книги, украсени с уникални миниатюри, по-значими от които са „Шапураган”, „Основното послание” и „Мани Евангелие” /”Учительовото Благовестие”/.

Озовал се всред „кръстосания огън” на двете оспорващи си влияние религии, въпреки огромната си популярност, през 275 година Ману е екзекутиран по най-зверски начин, а Учението му - заклеймено като „ерес”, което въобще не му се отразява кой знае колко, ако се съди по радушния прием, който оказват на последователите му хората от цялата Персийска и Римска империи.

Без ни най-малко да омаловажаваме МАНИХЕЙСТВОТО, това, което отличава БОГОМИЛСТВОТО от него, е по-висшата мисия на нашенското Движение, което, както видяхме, се явява етап от Всеобхватния План на Всемирното Бяло Братство по съхранението чистотата на Божието Слово или по-точно казано – неговата РЕСТАВРАЦИЯ след деформациите, които То неминуемо претърпява след цяло хилядолетие. В този смисъл, Богомилите се родеят най-вече с ЕСЕИТЕ, дало основание на Йордан Табов да назове една от своите книги „Богомилството – вярата на първите християни”!!! Впрочем, юдеинът Филон Александрийски е описал подробно живота на Есейските комуни в Палестина. Той извежда тяхното име от латинското HOSIO – „ЧИСТИТЕ” или „СВЕТИТЕ” и твърди, че с богоугодния си начин на живот, те напълно са заслужили да се наричат така. Петдесетина години след него ги посещава и Йосиф Флавий, който пише суперлативи за етичните им норми и братски взаимоотношения, като набляга специално върху техните окултни познания и методи на лечение, в които някога е бил въведен и самият ЙЕШУА ХА-НОЦРИ /Назореят/, който, както е известно, се ражда сред тях. Именно заради Пророчествата за Неговото предстоящо въплъщение на Земята, египетският Посветен Мойсей премества НАЗОРЕЙСКИЯ Орден в Палестина, отразено в „Библията” като „бягството на евреите от Египет”, което, обаче, няма нищо общо със самият този „богоизбран” народ. Към този Орден е принадлежал и ЙОСИФ АРИМЕТЕЙСКИ, комуто е разрешено да прибере и погребе „мъртвото” тяло на младият Рави, както и всичките му Последователи - Апостолите СИМОН /ПЕТЪР/, брат му АНДРЕЙ, БАРТОЛОМЕЙ, ИАКОВ и ЙОАН – бъдещият „Богослов” и други, наречени повсеместно НАЗОРЕИ или НАЗАРЕТЯНИ.

Древното палестинско село УАДИ КУМРАН, за което се заговори във връзка с откритите там древни свитъци е била само една брънка от огромната верига от Огнищата на тяхната Общност, чието минало се губи във времето на Атлантската цивилизация. Хилядолетия преди появата на „еврейските” Пророци, Първосвещеника на Ордена - МЕЛХИ-СЕДЕК предсказва на Последователите си за бъдещото въплъщение на БОЖИЯТ СИН на земята и ги учи, че между Бог и Човек не може да има никакъв посредник, като по този начин отнема всички амбиции на гилдията „божии служители” от жреческото и по-късното свещеническо съсловие. Те, от своя страна, при всеки удобен случай мобилизират силите си против един толкова неудобен им възглед и …последиците са ни известни! Прави впечатление, че дори в наши дни на „неограничена медийна информираност”, повечето „Кумрански свитъци” /над 900 пергамента текстове на арамейски и старо-еврейски!/, под предлог, че ще бъдат реставрирани, потънаха неизвестно къде, като само единични бройки /с по-маловажно съдържание/ са предоставени на някой и друг музей. Познавайки манталитета на официозите от Ватикана и Истанбулската Патриаршия искрено се опасявам дали те скоро ще видят „Бял свят”, а ние – тях, но, дано да греша!

Ето някои от ЕСЕЙСКИТЕ ритуали, за които споменават горе-цитираните автори:


  • Убедени вегетарианци, те никога не са яли труповете на убити животни, нито са принасяли такива в „жертва”. Всъщност, ЖЕРТВО-ПРИНОШЕНИЕ /също както ДЖИХАД!/, означава представяне в Нозете на Бога на онзи недостатък или порок, от който човек иска да се отърве и битката с който за него е непосилна, докато Той може с лекота да го неутрализира, което автоматически изключва всеки чужд отнет живот /независимо на човек или животно/, както го разбират и от хилядолетия практикуват свещенослужителите на „Тъмната ложа” или „Лявото Посвещение”/.

  • Те са се хранели колективно като акт на съпричастност, преди това отправяйки благодарствена молитва към Небето за предоставените им блага.

  • Спазвали пълно равноправие между половете, от където идват и традиционните сред тях обръщения „Братко” или „Сестро”.

  • Цялата собственост на съответната Община е принадлежала на всички нейни членове. В техните среди алчността била порицавана като най-големия порок, а „Евангелската бедност”- смятана за висша добродетел.

  • При всички обстоятелства са избягвали лъжата и клеветата, за сметка на препокриването на думите с дела.

  • Изповядвали са абсолютна чистота в помислите и постъпките.

  • По-висшите по ранг владеели така наречените сега „нетрадиционни” методи за лечение - с билки, минерали, чрез паси, изпотяване и т.н, а според Петър Димков – и ирисодиагностиката.

  • Същите са познавали Универсалните Вселенски Закони -изучавали са Астрологията, Нумерологията, Физиогномията, Хиромантията и други помощни науки.

Освен праведен живот, от стремящите се към по-висока степен се изисквало и демонстрация на… интуиция.Един от най-важните ритуали при Есеите била молитвената възхвала на изгряващото Слънце, посрещано колективно. Впрочем, така са постъпвали и всички Огнепоклонници и Орфици /Питагорейци и Платоници/. Векове по-късно ще го срещнем и при Богомилите, а вече в наше време - в Школата на Бялото Братство „ИЗГРЕВЪТ”, което доказва тяхната обща платформа и обяснява защо последните са наричани НОВИТЕ БОГОМИЛИ!!!

Всички тези Духовни общества са имали своя специфична музика, песни и специфични танци. Покрай всички „комплименти” за Богомилите, презвитер Козма споменава и за „танците и бесовските им песни”, а легендите представят БОЯН – МАГЪТ като „омаен певец и свирач”! Според Христо Маджаров, в началото на ХХ век Учителят БЕИНСА ДУНО „е успял да възстанови старата богомилска песен „Духай, ветре!”, което започва с думите „Божието слънце грее днес…” и възхвалява ученолюбието!

Преди да пристъпя към зачатието на Богомилството у нас, искам да вмъкна, че АРАМЕЙСКИЯ диалект, на който е говорел и проповядвал Учителят ИИСУС, тоест – ЙЕШУА, все още може да се чуе в няколко села в северна Сирия. На него БЕХТ-ЛХАМ /Витлеем/ означава „Крепост /град/ на Хляба”, но не ежедневният, а - УЧЕНИЕТО /ЗНАНИЯТА/, което храни и одухотворява Душата! Според познавачите, много понятия от него звучат съвсем близко до българското ухо. Важно е да се знае, че именно на АРАМЕЙСКИ са били записани първите „БЛАГОВЕСТИЯ” /Евангелия/ и то още между 37-39 год. от н.е., а десетилетия по-късно на гръцки ги певежда от един от Последователите на Апостол Павел - Тимотей от Александрия.

Самото име ЙЕШУА е широко разпространено интернационално понятие, защото означава ЛЕЧИТЕЛЯТ…, но не тялото, а преди всичко, на Душата на човек. „Аргонавтите” са водени от един друг ИАСОН /ЯЗОН/, който след дълги перипетии се добира до ЗЛАТНОТО РУНО или безценните Знания, изписани върху Свитък със Златни Руни /букви/, както е по-точната интерпретация на този митологичен разказ. Твърди се, че този голям Учител на Пеласгите е учредителя на самите Самотракийски Мистерии!!! В съвременен гръцки ЯТРОС се е съхранил като Лекар. Нашите Деди са наричали своите Посветени ЯТРАЧИ, което вековете преиначават на ТРАЦИ или ТРАКИ, от където следва, че името на ТРАКИЯ означава „Земя на Учители и Мъдреци”!!! Абсолютно същия смисъл има и другото им известно име на Балканите - БъЛАХИ = ВЛАСИ, тоест - ВЛЪХВИ!!!

Името ХРИСТОС е въведено от гърците и е преиначено на КАРЕСТ -Мумия, като каквато е било погребано ”мъртвото” тялото на Мировия Учител на V-та Арийска Култура. По тази тема съм писала достатъчно подробно в книгата си „Нагоре по Спиралата”, уточнявайки, че по Негово време юдейската провинция ГАЛИЛЕЯ е била обитавана компактно от снажните, светлооките и рижи ГАЛИ/КЕЛТИ, каквато външност е имал и самият Той, стърчащ една глава над смуглите и дребни СЕМити, които са представители на предходната човешка раса. С това може да се обясни тяхното високомерие и презрение към съседните „чужденци”. Този въпрос е много подробно разгледан и в издадения у нас през 2005 година уникален сборник „Тракийските послания”, в който е поместен директния превод от оригинала на „Евангелието” на Апостол Йоан, в което изрично е подчертано, че младият Учител е проповядвал и се е подвизавал предимно сред сънародниците си – Келтите, защото: -„Ходеше Исус по Галилея, защото не рачеше да ходи по Юдея, защото Юдеите искаха да го убият”! Въпросното „Благовестие” е било написано на БОХАРСКИ език, който езиковедите наричат БОХТАНСКИ и го отнасят към „ново-арамейските” диалекти, докато съставителите на сборника го смятат за честа ПРОТО-КИРИЛИЦА!!! Ето защо трябва да вярваме на твърдението на д-р Стефан Гайд, че „Библия БЕСИКА” написана на този език представлява един от Диамантите в короната на Българското духовно наследство!!!

Любопитна подробност за нашите деди е вмъкнал в своя пътепис от Светите земи и Хаджи Горан Благоев, който в „Българско кандило над Божи гроб” цитира немския монах Йоан Вюрцбургски посетил го през периода 1160-1170 година. Та, той пише, че в храма над Божи гроб двадесет и два православни народа имат свой параклис или олтар като българите са поставени на второ място в списъка! Впрочем, трябва да се знае, че първообраза на този храм е бил построен по заповед на нашенецът - Константин І - Велики, но е изгорял през 614 година, когато персите подпалват Йерусалим.

Ще започна с темата за възникването на БОГОМИЛСТВОТО с някои от основните заблуждения, които се ширят от учебниците на българчетата до „сериозните трудове” на учените. Първото от тях се отнася до името на неговите членове, че произлизало от това на „водача на въстанието поп БОГОМИЛ”. Това е сериозна дезинформация за това елитарно Окултно движение, защото в една от Беседите си от „Разговорите при седемте рилски езера” Учителят Беинса Дуно споменава, че „Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили.” В „Чивидалското Евангелие” от ІХ век срещаме името на нашенската аристократка БОГОМИЛА, което е аналогично на гръцкото ТЕО-ФИЛА и означава БОГО-ЛЮБКА.

За Богомилите пише и в летописа „Джагфар тарихи”, като съставителят му сочи за негов основател ДАУД /ДАВИД/. От иврит го превеждат като „БОЖИ ЛЮБИМЕЦ”, но най-вероятно е БОГО-ЛЮБЕЦ, какъвто е бил този владетел, защото е било предсказано, че именно от неговото „Коляно”, разбирай – Орден, се е очаквало да дойде бъдещият СПАСИТЕЛ на света!!! Нека припомня, че на един от старателно заличаваните ни диалекти МИЛОСТ е ЛЮБОВ, така че най-точния превод на името Бого-Мили е БОГО-ЛЮБЦИ, Когото тези хора не просто са обичали, но са Му посветили целият си живот!!! В „Дагфар тарихи” те са наречени ХУДАЯРИ – съставено от ХУД = БОГ и ЯР = ЛЮБИМ, което е пак същото! ХУДАЯРИ се видоизменя на КУДУГЕРИ в Македония, в която, както знаем се настаняват да живеят КУБАРОВИТЕ Българи пристигнали на Балканите през VІІ век заедно с Кан АСПАРУХ. Както е известно, той е придружен от двамата братя КУБАР и ЯЛЧИК /АЛЦЕК/, които са му братовчеди - синове на вуйчо му Билиг! Той загива, спасявайки живота на баща му - Кан Кубрат, който за благодарност осиновява осиротелите му момчета. Начело на своите хора Алцек се отправя към Италия, за да стигне чак до Беневенто, докато Кубаровци усядат на територията на Македония при свои сродници станали господари на тези земи още по време на дядото на Атила – Кан АЛЪП БИЙ – победителят на император Валент. Ако трябва да бъда още по-точна, Скитската инвазия на нашия полуостров започва още с завладяването на южен Пелопонес от Спартанците – Дорийци /АРийци/. По едно време от ФТЕОТИДА на северното Черноморие поема насам и прочутият Ахил, който участва в Троянската война начело на Мирмидоните. Това име е съставено от гръцкото мирмиг или мравка + Едони и означава „Дребните Едони”, които са добре познатите ни Кутри-Гури /от Кутре = най-малкият пръст на ръката!/.

Гръцките хронисти наричат земите на българските заселници около Солун „КЕРАМисийската долина”, заради техните кръгли поднебесни храмове – КАРАМАТИТЕ. Добруджа пък става известна като „КАРВУНСКАТА земя”, заради култа на Скитската аристокрация към ГАРВАНЪТ - „Безсмъртната птица на Вярата”, както я нарича моят голям приятел Борислав Иванов от Бургас! Тя е същата митологична птица ГАРУДА, която пренася Посветените в недостижими за обикновените хора Висоти. Няколко века по-късно, един от преките потомци на КУБАР - Кавхан Исбул ще оглави съпротивата на българската аристокрация против показното „похристиянчване” предприето от Кан Борис І и е екзекутиран. През Х век, друг представител на този забележителен благороднически род – Презвитер Йеремия /чието светско име е Давид/ като Архиепископ БОГОМИЛ ще поеме ръководството на Новото Движение.

Доловил горните кръвни връзки, за които всички сведения се смятаха за ликвидирани, Антон Глогов отбелязва: - „Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петър. Някои историци считат дори, че е от Петровия род.”, а Стоян Ватралски възкликва с болка: - „От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по срамно от забравен…” В своят забележителен „Архиометър” един от корифеите на европейската Езотерика – маркиз Сент-Ив Д,Алведър охарактеризира това „злочесто влияние” с думите: „Във Византия се смесват всички зарази на Рим и Атина, за да опорочат варварите и християните.”, като под последните визира именно нас!!!



Втората сериозна дезинформация се отнася до мащабите на съпротивата, обхванала, както ще видим, не само нашенците, а всички честни и пробудени хора на ранното средновековие от Мала Азия и Балканите, които се възправят решително срещу гръцкия прочит на Учението на Рави Йешуа, наречено нагло ОРТО-ДОСК, тоест - Право-СлОвие. Явно Науката съзнателно си „затваря очите” пред факта, че сред „еретиците” е имало множество благородници, няколко византийски императора, както и наши владетели и принцове. Например, една от тях е Киевската княгиня Олга, всички БАНове /царе/ на Босна, множество князе и аристократи на Италия, Испания и Франция и от другите европейски страни. Това, че, по конюнктурни причини нашите „учени” го обявиха за „селско, анти-феодално въстание на народните маси” е демонстрация на пълно безхаберие по отношение на едни от най-важните събития, не само в родната, но и цялата европейска история. Самите учредители на Богомилството са били Посветени - Езотерици с различен етнически произход, но с безупречен морал и пълна отдаденост на една кауза, в името на която са умъртвени. Трябва да се знае, че повечето от тях са били талантливи писатели и илюстратори – създали безценната Богомилска книжнина. Освен това, срещу „гръцкото Християнство” се възправят не само всички Посветени-Мъдреци от Александрийската философска Школа, но и доста хора служители на самото Православие, заменили доброволно своето черно расо с червеното на Отците на РЕФОРМАЦИЯТА, защото именно това представлява Богомилското Движение.

Но, нека започнем малко по-отдалече… Първата съпруга на Шамгун /Симеон І/ е била куманката Кубера, която му ражда Канар-Тикинът /Престоло-наследникът/ МИХАИЛ. След нейната кончина той насилствено е покалугерен, за да бъде елиминиран от всякакви претенции към законно полагаемият му се трон. Въпреки това, при царуването на брат си Петър, той се измъква от своя затвор и оглавява бунта в Македония, но е заловен и убит. Майчинството на вторият Симеонов син – ИВАН е спорно, но от цялото му поведение личи, че, най-вероятно, той също е бил дете на Кубера. На овдовелия български владетел е натрапена внучката на Роман І - Лакапин /920-944/ - арменката Мариям, която „за протокола” приема името Ирини, тоест – Мир, като с нейното „внедряване” в българския двор се задейства перфектно замисления византийски план за постепенното превзимане на Българското царство отвътре. Всъщност, първият бунт срещу тези кроежи оглавява принц ИВАН, но той не успява и след залавянето му, той е замонашен набързо в един манастир в Осоговската планина. Тук той се отдава на уединение и безмълвие, а после се се премества в една пещера в полите на Рила, в близост до която по-късно ще възникне действащият и до сега „Рилски манастир”.

Разбира се, това твърдение е в разрез с общоприетата версия за произхода на СВЕТИ ИВАН - РИЛСКИ, но стъкмяването на Житие на кой да е от светец може да се смята за една от най-маловажните прегрешения на Православната църква. Затова пък в „Народното житие” на светеца е отразена безпогрешно особената близост между него и цар Петър, защото само негов близък родственик е можел да си позволи лукса, да откаже срещата, потърсена от владетеля на страната. Освен това, приемайки символична част от даровете му, монахът на два пъти го нарича „брате мой”, нещо, което е немислима дързост дори за духовно лице. Впрочем, принц Иван е имал съвсем сериозни основания да крие своята истинска самоличност, защото ние не си даваме сметка колко хора с царска кръв са били ликвидирани при династичните вражди, чрез които от лицето на земята са заличени цели владетелски родове, каквато е била съдбата и на рода ДУЛО. За отбелязване е, че в своят „ЗАВЕТ”, продиктуван на смъртния му одър на 18. VІІІ. 946 г., Светецът призовава своите последователи към „съвършена бедност и възвишено смирение”, които са чисто Богомилски добродетели и доказват, че по дух Иван – Рилски е бил много по-близък до своят по-малък брат - БОЯН, отколкото с царуващият в момента Петър, затова ЗАКРИЛНИКЪТ НА БЪЛГАРИЯ също се оказва „еретик”!

Но, нека продължим! Заедно с арменската аристократка, в Преславски Двор пристига и нейният брат Кеворк Сурсупал, по-известен с погърченото си име Георги Сурсувул, комуто, забележете, е поверен не само надзора над малолетните принцове, но и изключително престижния пост на Ичиргу Боил на страната, тоест – той става Главен пълководец на България, което поражда въпроса защо никой от нашите медиевисти не тълкува последвалите събития като вероломна машинация на император Леон ІV –Философ /886-912/ и тогавашният Патриарх на Константинопол – Фотий, който, иначе, е признат за най-коварния дипломат на средновековието! По късно, през 927-ма, с брака на цар ПЕТЪР с „втората Ирини” - сестра на следващия Патриарх Теофилакт, Византия вече спокойно е могла да отпразнува своята победа над съседна България, която е била въпрос само на… време. На Езотериците е известно, че „полу-гръкът” /семи-грекос!/, както го наричат гръцките хронисти, Симеон, не умира от естествена смърт, а тогава, когато вече става излишен в „Балканския Шах”, е убит чрез… „черна магия”. Тогава Византия пряко волята му извежда от монашеския му уют и възкачва на българския трон най-удобният за плановете си – кроткият Петър, когото дори Паисий определя като… „приятел на гърците и покорлив”! Това че гръцката Ортодоскална църква го е канонизирала за светец е също част от политическата демагогия, в която тази институция няма равна на себе си. Нека напомня, че за да поддържа „добросъседските си отношения” с България, още от обособяването си като държава през 324 година, чак до 965-та Византия ни изплаща немалък ежегоден данък, но при Никифор ІІ – Фока царедворците на цар Петър, които отиват да го получат, биват не просто подиграни, но и набити и върнати в Преслав с празни ръце, което доказва, че империята вече не ни е смятала за никакъв фактор, с който трябва да се съобразява…

Така, постепенно стигнахме до същността на този материал, посветен на най-малък Симеонов син - княз БОЯН, роден около 910 година, когото византийските хронисти наричат БЕНИАМИН. Прозвището МАГА той получава заради своите изключителни Езотерични Познания и паранормални способности, което няма как да не е така, тъй като става дума за един от най-висшите Духове изпратен на Земята през решаващия за целия свят Х век, за да оглави РЕФОРМАЦИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО!

След него Мариям /Ирини/ ражда на Симеон и една дъщеря Зоя, която според плановете на Патриарх Николай Мистик е трябвала да бъде омъжена за малолетния Константин VІІ – Багренородни, та така Преслав да бъде обвързан с още една верига към Константинополския двор, но тези намерения се осуетяват и тя е изпратена за БАТАВИЛ /съвременният град Путивль в Украйна/ - по онова време е столица на Българската империя ИДЕЛ и омъжена за един друг Барис /или Парис!/ от нашата история, който пък е внук на кан Крум и син на по-малкият Омуртагов брат – Будим.

След убийството на Симеон през 927–ма година БОЯН прекратява своето следване в „Магнаура” и незабавно се прибира у дома. Там ще го запомнят с изключителната му ерудиция, респектирала дори неговият наставник Николай Мистик. По това време той е около седемнадесет годишен, но вече е осъществил връзка със своите Духовни Учители - двама сирийски Посветени от най-висш Есейски ранг, които „му връчват Ключовете на Великото Дело”, тоест – въвеждат го в бъдещата му Мисия!!! През следващата година те пристигат в Преслав, където на 13 Април 928 година става официалното учредяване на БОГОМИЛСТВОТО! Според Атлантската Езотерична Традиция, в името на Хармонията, „Кръстниците” са винаги двамина, единият от които съответства на Мъжкия принцип, а другият – на Женският. Никой от присъстващите на тази важна церемония не успява да зърне техните покрити с качулка лица или да чуе гласовете им, защото ритуала се извършва само чрез жестове и в пълна тишина. Един от първите влезли в ядрото на Новото Движение е, не кой да е, а тогавашният български Патриарх Стефан, който, въпреки напредналата си възраст, „Приет и Заклет” напуска престижния си пост в двореца и се отправя за Венеция в ролята си на нейният първи Богомилски Епископ, заради което е познат като СТЕФАН ВЕНЕЦИАНЕЦ. Негова е заслугата за изграждането на Новите Църкви и в Дубровник, Флоренция, Рим и Малта. Той напуска този свят на 11 юли 929 година и е погребан във Венеция, но, още преди заминаването си от България предоставя на БОЯН „за усамотение и молитва” близкия до столицата храм „Света Параскева” /Петка!/, в чиято квадратна подземна зала е учредено самото Движение. Както вече отбелязах, това епохално събитие е част от великия План на Небето за реставрацията на Христовото Учение, проповядващо единствено Чистота, Доброта, Любов и Опрощение между хората! Николай Райнов уточнява, че това мистериозно помещение е било свързано с цял лабиринт от подземни коридори отвеждащи в различни посоки и, дай, Боже, един ден българските археолози да се позаинтересуват от тази светиня със световно значение.

В онзи забележителен ден в най-високия ранг - АРХИЕПИСКОП на Движението са въздигнати БОЯН – МАГА и неговият равнопоставен „Двойник” – БОГОМИЛ, които, по примера на „Кръстниците”, също се забулват, но докато БОЯН минава в реална анонимност, то цялата тежест в, и пред света, поема неговата „дясна ръка” – БОГОМИЛ, с което може да се обясни и изключителната му популярност. Като част от ритуала Двамата сирийски Учители подаряват на Боян пръстен с Оникс и Изумруд, а върху дясната китка на всички Апостоли е татуирана емблемата на Движението – два кръстосани овала, съответстващи на Творческата Сила РА /вертикалната/ и Силата на Разрушението ЗО /хоризонталната/.

Този символ отразява Богомилската Догма за ИЗНАЧАЛНАТА МЪРТВАТА ТОЧКА /Всемирният Покой/ и двете дремещите в нея равностойни ПЪРВИЧНИ СИЛИ.

Табуто за „излишни приказки” касае и останалите Апостоли, така че показването на този таен знак се превръща в достатъчна легитимация във всички Богомилски среди. Казаното се потвърждава от въпроса на БОЯН към прословутия враг на Новото Учение - презвитер Козма: -„Ти видял ли си богомил в лицето? Ти чул ли си от богомил слова? Защо ги хулиш?”

Едно ниво по-долу от двамата Ръководители застават ЕПИСКОПИТЕ /СЪВЪРШЕННИТЕ!/, в който ранг са въздигнати останалите учредители! В древните Мистерии той съответства на ПОСВЕТЕНИТЕ, наричани още БОЖИ ПРИЯТЕЛИ или… БОГО-ЛЮБЦИ! За отбелязване е, че като такива дорастват и няколко, врекли се в безбрачие и целомъдрие до края на живота си, жени, което е съвсем в духа на принципа на Равноправието.

Подготвителния период за инициация в Богомилските среди е траел около две години, през което време кандидатите изучавали детайлно Доктрината на Движението, а аскезата и строгото вегетарианство допринасяли за активирането на екстрасензорните им способности. Акта на „Предаване на Светия Дух” се извършвал от ДЕДЕЦА или СТАРЕЯ на съответната Общност чрез полагане ръка върху главата на кандидата. От този ден нататък той, или тя, получавали привилегията да се занимават само с проповядване на Божията Истина сред Събратята си, които, от своя страна, поемали грижата за всички аспекти на техния бит. Новопокръстените Епископи имали правото да ръкополагат следващите по ранг – ПРЕЗБИТЕРИТЕ, тоест – ИЗБРАННИЦИТЕ! Трябва да се зная, че тази титла не е църковен сан, а нещо като съвременният „народен представител” на ВЕРНИТЕ и на хората от най-външният кръг – ОГЛАШЕНИТЕ. Последните се наричали и СЛУШАТЕЛИ, защото не живеели в самите комуни, но всеки един от тях, чрез въздържание и служене, е можел да премине в средите на ВЕРНИТЕ! По принцип, всеки участник в тази Нова Църква е имал възможност да израства по йерархичната стълба, стига да полага нужните усилия за своята духовна еволюция! Според Николай Райнов в наши дни „Малкият Ритуал” на Богомилските Тайнства е съхранен при Рицарските на Малтийския Орден!

Както при всички други Тайни Общества, конспирацията не е самоцелен акт, а целяща съхранението на всички придобити Знания в кръга на най-достойните, за да бъдат опазени от профанизиране! Обетът за мълчание срещаме във всички времена и при всички Окултни кръгове като проба за зрялост и верност към Идеалите на дадената Школа. Кодовете /”Ключовете”/ на повечето от тях са забравени отдавна, което допълнително затруднява учените от последните два – три рационалистични века да вникнат в истинските им послания, както и при тълкуването на повечето древни текстове, в които са шифровани и Причините за повечето бъдещи Събития!

Освен СТЕФАН ВЕНЕЦИАНЕЦ, на 13 Април 928 година двамата сирийски Учители въздигат в Епископски сан СИМЕОН АНТИПА, ВАСИЛИЙ ВИЗАНТИЕЦ и ГАВРИИЛ КРАТОВСКИ /ЛЕСНОВСКИ/, като името на СЕДМИЯТ в „Богомилство и Богомили” не се споменава. Тогава като знак на НАСЛЕДИЕ НА АТЛАНТСКИТЕ ТАЙНСТВА на БОЯН са предадени едно оригинално копие на „ЙОАНОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ” и „22-те Таблици на БОГОМИЛСКОТО ТАРО” /осъвременен вариант на Мексиканското, Египетското и Есейското Таро/, които „подробности” превръщат разгъналото се у нас Движение в значимо Езотерично събитие, с което трябва да си обясним и неговият радушен прием на запад.

През следващата 929 година високо образованият НИКИТА СТРАННИК полага основите на Богомилската Църква в самата византийска столица, след което обикаля неуморно цялата империя и прилежащите й Средиземноморските острови. Неговите пътища често се пресичат с тези на константинополския аристократ и Епископа на Движението в Кипър ВАСИЛИЙ ВИЗАНТИЕЦ.

ТЕОДОР ПРЕСЛАВЕЦ превърнал се скоро в „дясната ръка на поп Богомил”, основава Църквите в Прилеп, Охрид, Солун, Атина и Коринт. По-късно тяхното ръководство поема верният му Ученик МАРК СРЕДЕЦКИ. Делото кръстосва техните маршрути с тези на Доростолския /Силистренския/ Епископ ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ, който през Карпатите стига чак до Краков, Варшава и… Рига. Същият е запомнен и като основател на Богомилската Църква на Севастопол. Оставил „в света” съпруга и две деца, с целият си свят живот този Апостол демонстрира безпримерна преданост към Отца и доказва защо хората като него са се наричали БОГО-ЛЮБЦИ.

СВЕТОМИР МАКЕДОНЕЦ по произход е бил К о м и т о п у л /от тази дума произлиза съвременното Кмет/ на племето Сагудити, обитаващо долното течение на река Вардар. Той също изоставя своите светски ангажименти и за близо тридесет години обикаля неуморно почти цяла източна Европа и Мала Азия, за да основе безчет Църкви на Новото Учение и да насърчава със Слово и личен пример вече съществуващите, сред които е била и тази в Пловдив.

Несъмнено, един от най-ярките фигури сред тази блестяща плеяда е бил СИМЕОН АНТИПА – гениален иконописец и миниатюрист, получил солидно образование в Константинопол, а после специализирал в Атина, Венеция и Флоренция. През целия си отдаден на Бога живот, той преписва, украсява или коментира всички книги, които, с малки изключения са писали всички Ръководители на Богомилството. Ето откъс от, по чудо съхранената творба „ЗА СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИТЕ” от ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ, която, може да краси всеки български учебник, дори заради признанието на Мишел Нострадамус, че „Моят Учител е българинът Петър Осоговец”!!!

ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”

А в Четвъртия ден Господ създаде Звездите – да красят твърдта Небесна и за бъдат Знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният и седем области от него им повери.



И вложи Творецът Седем Духа в Седемтях светила Небесни, та Седем Ангела се родиха. И повери на всеки Ангел по един от седемте народа – да ги води.

И Ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с народите, та всеки народ имаше по два Ангела – един да го води, а друг да го пази.

Слънцето разпери криле над Египет,

Месечината – над Междуречието,

Вечерницата се спря над Гърция,

Звездата на Посланика покри с лъжи Юдея,

Звездата на Бранника – Рим,

Звездата на Отшелника – Византия.

А народите се не бяха родили още на Земята, но те живееха в чертозите на Господнята Премъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един Звезден Дух. Само над България тъмнееше мрачина и Звезден Ангел не развя криле над нея.

И ронеше сълзи Ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Звезден Дух – другар да му бъде. Та се смили над него Твореца, ала нямаше вече Звезда и Звезден Дух.

И духна тогава Бог в простора и осени с божествено мановение Млечният път, та рой светли Ангели се родиха там – и повели Бог на Млечния път да властва над България.

И превратна бе участта на Египет,

Умряха двата народа – близнаци на Междуречието,

Изгоря Гърция,

Погина Юдея,

Разсипа се Рим,

Само Византия и България останаха.

Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена Птица ще се възроди из собствената си пепел, а докрай на вековете ще пребъде.

Защото гаснат Звездите една по една, ала Божият Пояс ще свети вечно – Млечният път ще бъде светъл Саван на мъртвата Вселена.”

Впрочем, цялата Богомилска книжнина е създадена с цел да засити духовния глад на средновековния човек и затова тези творби са написани и, респективно - проповядвани на най-достъпен език. Тяхната Космогония започва с момента, в който Силата на Сътворението създава Слънцето, другите звезди, Луната и планетите с техните спътници и ги подчинява на Вселенския Ред! След Слънцето – източник на Светлина и Топлина, Тя оформя Водата и Въздуха, а после Растителните видове, първите Зверове, Птиците, Рибите и останалите сухоземни Животни. Що се отнася до Човека, според Богомилските вярвания, Тя създава първо Жената като я благославя „от нейната Любов и Милосърдие да се изпарява всяка бяс по животните”!!! За отбелязване е, че в онзи начален етап от съществуването си всичко живо се е размножавало чрез… деление, тоест - „чрез разпадането им на части и на създаването на нови животи като тях”, което е самото НЕПОРОЧНО ЗАЧАТИЕ, в което „се спъват” повечето наши рационално мислещи съвременници!!! От радостните трептения на онзи райски живот възникват първите звуци, чуруликането на пернатите и „първичният език” на животните! Цялата тази поетика е предадена на невероятно образен и прост език, предназначена да стигне, и спечели сърцето, и на най-обикновеният слушател на „ВСЕЗЕМНОЧЕЛОВЕЧЕСКА ОБЩИАРИЯ”, както е цялото название на нашенските Комуни. В тях, по подобие на Есейските, цари РАВНОПРОВИЕ във всяко едно отношение, което доказва общия им произход. По своята същност тези общежития са пълна противоположност на поселищата на хората „от света”, тънещи в робство и немотия и това е така, защото Богомилите са гледали на Труда като на най-висша добродетел, дублираща Творчески Акт на Съзидателната Сила РА, а общество с подобно отношение към РА-ботата, не може да не просперира!

Оказва се, че някои оцелели от аутодафетата на Ватикана и византийската Патриаршия Богомилски книги сега се съхраняват от Рицарите - ТАМПЛИЕРИ на Малта и, като че ли, на този етап е по-добре те да си останат там – при хората, които знаят тяхната истинска стойност. Казвам това, защото тези, които са попаднали във фондовете на престижните световни музеи и библиотеки са определени като „еретични книги”!

Списъкът на тези величави хора – Апостолите на Българското Движението ще бъде непълен без споменаването на неговият скромен теоретик – роденият в Александрия ХАМЕРУН ДУБРОВНИЦКИ, защото се е подвизавал в този град. Сред първите Апостоли се откроява и една шестнадесет годишна девойка – Макрина, която след строгия обет приема името МИХАИЛ УНГАРЕЦ, защото поема за Панония.

Вече споменах името на Богомилския Епископ ГАВРИИЛ КРАТОВСКИ, който, преди да поеме ръководството на Общиарията на едноименния град /сега в Македония/, е бил „пустинник” /безмълвник!/ в една пещера в планината Лисиц до Кюстендил. Става дума за същият онзи канонизиран от Православната църква за Светец ГАВРИИЛ ЛЕ/И/СНОВСКИ, който приживе от високия си пост на Богомилски Посветен, е ръкоположил поне четиринадесет Презбитери на Новото Учение. Впрочем, по-нататък ще видим и много други подобни абсурди!

Център на тази перфектно устроена и функционираща международна организация е бил в Преслав, а нейната Душа - БОЯН – „МАГА”. Всички Ръководители идвали тук периодично, за да споделят своите проблеми и да получат нови напътствия и кураж, за да продължат Святото Дело, на което са посветили живота си.



За стихийното разрастване на Богомилството у нас допринасят няколко фактора, които остават непонятни за хулителите на „Българската ерес”, но без които те биха останали такива и за онези пробудени души, които жадуват да научат нещо повече за това грандиозно ДУХОВНО движение:

  • Първият от тях е неговата близост с Тракийския ОРФИЗЪМ, който преследван и практически изкоренен в „класическа Гърция”, оцелява сред трако-илирийско население на Балканите, както и в Школата на Питагор в южна Италия и разклоненията й в Сицилия. Както вече стана дума, „Бащиното Огнище” на Траките е в източен Иран и затова те пристигат от там закърмени с Дуализмът на ІІ-ия Мирови Учител Заратущра от Хорезм!!! За това свидетелства поразителната прилика в Митовете, Фолклора, Приказките и Традициите на повечето европейци с тези на народите от Афганистан, северна Индия и западен Китай. Оттам, заедно със Санскритския език, те пренасят и своя пиетет към личността на ГУРУто /Учителят/, на когото гледат като на Жив Проводник на Божието СЛОВО. През следващите столетия тези вековни кръвни връзки не само че не пресъхват, а напротив – следващите вълни Арийци, вече са Огнепоклонници изповядващи култа към Бог МИТРА /Слънцето/ и ИСТИНАТА. Въпреки че, повечето артефакти на кожени и хартиени носители са целенасочено и системно унищожавани, стотиците каменни изваяния на ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС по нашите земи и целите Балкани доказват виталността на култа към всепобеждаващото Слънце. Той в образа на Конник е изобразяван препускащ винаги на дясно, тоест – на запад, към своя Залеза, за да „Възкръсне” на следващия ден и поеме пак по Вечния си Път.

Във „Вендидат” /една от книгите на „Зенда Веста”/ се разказва за Арийското предвижване към Европа, заедно с които тук идва и учението „ШАХ-КУЛИ” /сегашната РАДЖА-ЙОГА/, която възпитава искрена „любов и братство между хората”, затова няма нищо чудно, че именно от тях българските Богомили заемат своите червени раса. От друга страна, този цвят символизира „доброволното мъченичество”, което, за съжаление… не закъснява да ги споходи. В същите висши морални тук пристигат и МАНИХЕИТЕ преселени на Балканите от Сасанидски Иран, Армения, Мала и Предна Азия.

  • Както вече загатнах, Скито – Сармати са наричани всички народи обитаващи земите отвъд Дунава. Те са също чисти Арийци, но, за разлика от иранските, духовността им се заформя под влияние на след-потопните Скити. Древните „Земле-описатели” /гео-графи/ и летописци наричат необятните им земи „Голяма Скития” /съвременните Украйна, Русия и при-уралието/, докато „Малка Скития” е наречена цялата „Улаг /Влашка/ Булгар” с Дакия, Мизия и Добруджа, които са били неразривна част от ЕФТАЛИТСКАТА ИМПЕРИЯ още от времето на Дорийските нашествия. Гръко-римските хронисти твърдят, че оттам „непрекъснато са нахлували варвари”, които са били истинска заплаха за Рим и Константинопол. Става дума за народите от монолитната ИДЕЛСКА държава, в която Болгарите са играли значителна роля. Непознавайки в детайли нейната федеративна конструкция, тези хора са наричани ту Скити, ту Хуни, Гети /Готи/, Авари, Масагети и т.н. докато Сармати пък иде от името на една от управляващите династии в империята възкачила се на иделския престол още през ІХ век пр.н.е. Неин династ е Кан АЛА-БУГА /БУЛгаринът! /808-775 г.пр.н.е/, а името на синът му АЗАК е обезсмъртено чрез това на АЗовско море. Техен потомък е и прословутият Кан БУРДЖАН /БУРТАС/, когото асирийците наричат ПАРТАТУА /683-633г.пр.н.е./, а фараона Псаметих вимето на мира му е изплащал данък!!! Названието ИД-ЕЛ е съставен от две части – Йеди - числото 7 и Ел - народа – колкото са били основателите на тази, както видяхме, доста древна империя, но тя е по-позната чрез гръцкото ЕФТА–ЛИТОС, което в превод означава съвсем същото! Федерацията била учредена от родовете БАКИЛ/ВОКИЛ/, ЕРДИМ/ЕРМИ/, СЕБЕР, АГАЧИР, ХАРКА, УТИГ и ГЕБРИТЕ, някои от чиито потомци неслучайно срещаме като владетели у нас. Първоначално всички те са били ТАНГРИСТИ, тоест – ЕДНОБОЖНИЦИ, но още през І в.сл.н.е. тези покрай черноморското крайбрежие са запознати и възприемат учението на Рави ЙЕШУА от самият Апостол Андрей - Първозванни! За службите на тези, буквално, първи Християни са преведени на техния говорим език четирите канонизирани „Евангелия” и „Псалтира”, заради което после, те напълно основателно получават името СЛОВЕНИ – „Хора на Божието СЛОВО”!!! След векове това название е изопачено на СлАвЯни, от което то не само че губи своя исконен смисъл, но и се превръща в най-ефикасното оръжие на руския Пан-славЯнизъм за „безболезнено” приобщаване на други народи към тяхната имперска, а после - и болшевишка кауза. Така че в прозвището ЕЗИЧНИЦИ, както са ни наричали чуждите хронисти, няма нищо обидно, защото има ли нещо по-близко до СЛОВОТО от ЕЗИКА?

Всички тези факти Учителят Беинса Дуно обобщава така:


Сподели с приятели:
  1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница