М е о н л и н а есеите на б ългария



страница2/3
Дата01.02.2017
Размер0.9 Mb.
Размер0.9 Mb.
1   2   3

Българския народ представлява уникална етническа сплав от

ТРАКИ, на които той дължи своят Мистицизъм,

ГЕТИТЕ /СлОвените!/ - идеята за Саможертва и

БЪЛГАРИТЕ, внесли в нея Волевия елемент!

За казаното свидетелства и Св. Йероним /331-420/, който твърди, че „хуните покрай Дунава учили Псалтира.”, а Паисий добавя категорично „…те първи са имали патриарх, първо те са се кръстили.”!!!

По времето когато Апостол АНДРЕЙ обикаля покрай Черноморието, Апостол ПАВЕЛ, според собствените му Писания, пристига в Беломорска Тракия и чрез горещите си проповеди основава множество малки, но стабилни Християнски общности като достига чак до Коринт. Д-р Ганчо Ценов отбелязва: -„Първият учител на тракоилирийците е апостол Павел. Преследван в родината си от евреите, той дошъл с ученика си Тимотей в Троя… Тук той имал през нощта видение. Един македонец стоял пред него и го поканил да дойде в Македония. Считайки това за Божие указание, Павел и Тимотей се отправили за Самотраки и оттам за Филипи” /Деяния 16:10,11/. Същият добавя нещо крайно важно към настоящата тема, а именно, че „Християнството излизаше от принципа, че хората имат едно начало, поради което би трябвало да се считат за братя. Пред Бога всички са равни помежду си. Този принцип гърците, както се вижда, не са искали да приемат, та Павел се принуди да напише на колосяните /3:11/ - Тук няма грък, юдеец…скит, слуга, свободен, а само единствен Христос”, т.е., че като християни те всички са равни помежду си! Този факт показва, че църковните препирни между скитите или българите и гърците започват буквално от първите дни на християнството.” – пише той. За съжаление, те не стихват никога, затова през ранното средновековие нашенци възприемат наложеното им от Византия „Покръстване” като духовно заробване, заради което, пак според Г. Ценов, на изкуствено създадената разпра в църковните среди за „същността на Христа и Светия Дух” може да се гледа по-скоро като на „борба между народности, отколкото борба на догми”.

Монотеистичният ТАНГРИЗЪМ на Волжките Българи съвършено несправедливо е заклеймен като „примитивен Шаманизъм”, защото става дума за класическата вяра на, още, Атлантите, която живее и в наши дни чрез техните потомци - „Индианците” от двете Америки, обитателите на Далечния Изток и Тибет. Той представлява преклонение пред всички Космични /Природни/ Сили, създадени от Бог. Нека не забравяме, че Мюсюлманството също е ЕДНОБОЖИЕ /Моно-физитизъм/ и неговите последователи почитат единствено АЛ-ЛАХ - Вселюбящият БАЩА, който очаква търпеливо съзряването на своите „Блудни Синове”, които рано или късно ще се завърнат в обятията Му! Само така може да се обясни необичайното топло посрещане на Тангристите на Аспарух от страна на Мизийските „СлОвени” -Гети, Трибали, Мизи и другите традиционно местни народи, обявени от учените, за по-удобно, за „изчезнали”.

В епитафията на Василий ІІ – „Българоубиец” /976-1025/ са изредени всички покорени от него народи - перси, скити, абхасги и иберийци но българи няма, защото дори през Х век византийските летописци продължават да ни наричат Скити.

В този контекст, цялата „мътилка” около „Покръстването на българите от кан Борис”, при това, с неуточнена крайна датировка, защото едни автори сочат 854, а други – 864-та година, състояло се, не в столицата на държавата, а… „край река Брегалница” в западна Македония, е тема, която очаква своята, не просто - нова, а – изцяло правдива интерпретация, защото в случая не става дума за какво и да е Покръстване, а за ПРЕ-ПОКРЪСТВАНЕТО на споменатити вече местни Ариани в …Православие чрез задължителния ритуал на Водо-кръщението! Според рано напусналият ни проф. Йордан Андреев „Борис приел християнството „тайно и в дълбока нощ”, което той обяснява с „риска от тази крайно непопулярна за народа ни стъпка” като „капитулация пред Византия и нейната политика”. „Броженията постепенно се засилили и през 865 г. Борис се намерил пред открит бунт на целия народ: всички десет комитата /области/ се обявили в защита на старите богове.” – пише той. След всичко казано, ясно е, че Борис е възвеличен доста неоснователно и тенденциозно като „Покръстител” от нашите учени, защото виждаме, че цялото това „мероприятие” е имало, по-скоро, демонстративен, а не знаков характер. Тъй като за Евангелското дело на византийските императори – наши сънародници Константин І, Юстин и Юстиниан І ще стане дума по-нататък, нека сега видим какво пише по този шекотлив въпрос Паисий Хилендарски в своят неизследван все още в дълбочина ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ, чието прекръстване на „История Славяно-българска” е поредната конюнктурна игра с нашето минало, затова лесно можем да се досетим кой е поръчителя му. Та - „Тоя крал Тривелия /Тервел 700-721г./ пръв възприел християнската вяра в лето господне 703” – пише той и няма причина да не му вярваме, защото съществува неговият оловен печат с надпис „Богородице, помагай на кесаря Тервел”! Както знаем, с тази титла той бива удостоен през 705 година, когато спасява живота на Юстиниан ІІ, който за благодарност го провъзгласява за… свой заместник! В руско-австрийската версия на нашата история тази тема няма продължение, затова пък Паисий разказва, че Кан Тервел станал толкова богобоязлив християнин, че абдикирал от трона в полза на своя син и съ-владетел Кермес /Кормисош/, съградил си манастир и се замонашил в него под името Теоктист.

Пак от този „лаик” научаваме как при царуването още на бащата на Борис - кан Омуртаг /814-831 г./ „целият народ бил покръстен” от епископите на Папа Николай І - Павел и Формоса, като вторият е бил назначен за Духовен глава на българите. Това така ядосал гръцките клирици, че те погнали наглите католици, съумели да „им измъкнат кокала изпод носа”, а в тази суматоха… нашенци си „назначили патриарх в България” – завършва Паисий!

След тези само няколко примера, защото има още колкото ви хрумне противоречиви факти, човек се пита КОЯ Е ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА за родоотстъпничеството на Борис І – Михаил. Знайно е, че още около мирните преговори през 853-856 година той се сватосва с византийската върхушка и по този начин поставя страната под контрола на най-страшния ни враг. Първата Мариям /Ирини/ му ражда „полу-гръкът” Симеон, който не само, че се учи и възпитава в „Магнаура”, а после също е оженен за византийка. Но, по едно време той започва да се досеща за истинското си бащино наследство, защото на него също му се налага да се възправи срещу народното недоволство, съзряло във всичко случващото се измяна на своите вековни вярвания и традиции, пренесени в жертва пред олтара на гръцкия Орто-докс. Както вече отбелязах, населението на Беломорска Тракия и северо-източна България се запознава с Християнството много преди тези самозванци, но за умели търговци като тях, всичко което намирисва на печалба, вече си струва усилията и затова е решено да се извлече полза дори от чуждата религия. Трансформацията им е поразителна – от отявлени многобожници, почитащи възможно всички планети, небесни светила и сномн подземни и подводни сили, те внезапно се пристрастяват към едно Учение, което им остава непознато и до днес – това на НАЗОРЕЯТ ЙЕШУА. В самата Византия тяхната партия успява да наложи гръцкия език във всички сфери на живота, затова чрез църковните служби са погърчени цели анклави от Балканите. Нещо повече – успяват да си издействат закон, според който всички свещеници са задължени да носят гръцки „духовни” имена, затова повечето ни патриарси и владетели се оказват чужденци в собствената си държава! По конюнктурни причини, тези очевАдни факти никога не се коментират в средите на професионалните историци, като темата все е отклонявана по посока на „накърнените религиозни чувства на шепата Тангристи”, което е било само видимият „връх на айсберга” в духовния живот на дедите ни в края на размирното първо хилядолетие.

Май никой не е разследвал задълбочено и реакцията в самата многонационална Византийска империя против гръцката доминация по църковните дела дори сред владетелите на страната, защото знаем, че мнозина от тях са били порицани като „еретици”. АРИАНИ са били самият Константин І – Велики, синът му Констанций І, следвани от Юлиан - „Отстъпник”! и Валент, а през следващите векове царуват някои ИКОНОБОРЦИ - арменски военачалници добрали се до на имперския трон. Под влияние на своите сънародници – МАНИХЕИ и ПАВЛИКЯНИ, те правят няколко сериозни опити да възвърнат оригиналния замисъл на Християнството! Става дума за Лъв ІІІ /717-741/ и неговият син Константин V /751-775/, който е бил толкова омразен на гръцките попове, че му лепват прякора „Лайняра” /„Посеркото”/, защото тъкмо това означава Копроним. Сред следващите им „любимци” виждаме Лъв V /813-820/, Михаил ІІ /820-829/ и синът му Теофил /829-842/, които чрез съборите през 754 и 815 год. Се опитват да се справят с гръцкото влияние и наложеното от тях отявлено идоло-поклонничество. Това понятие включва почитането на Разпятието, на което, както знаем, умира самият Учител, целуването на ръкотворни икони или ръцете на „свещенослужителите”, кръвните курбани и други чисто езически ритуали, които нямат нищо общо с Неговото Учение! Взели надмощие в Двореца, гърците въвеждат царската титла „Василевс”, но най-великото им дело е окончателното отчуждаване на Византия от Рим, след което официалният за империята латински бива изцяло заменен от техния „богоизбран” език.



По онова време в духовния живот на тази страна сериозно присъстват Александрийските ГНОСТИЦИ и представителите на техният персийски клон – този на МАНДАИТИТЕ /на Авестийски МАНДА е Знание!/, спрямо които ортдоксалните отци предприемат най-яростните преследвания, защото тези хора са притежавали и Познанията и силата на убеждението в правотата на своето Верую. Константин І /324-337/ не просто им е симпатизирал, защото посвещава новопостроеният по негово разпореждане храм в новата си столица на самата „Света СОФИЯ” /„Свещената ПРЕмъдрост”/!!! Но, тя не е била единствената, защото се споменава, че при гоненията на Арианите през 380 година, испанецът Теодосий І „затваря множество техни молитвени домове”. Впрочем, Константин Велики установява престолнината си на Босфора, за да може, при нужда, да се опре на своите сънародници - Българите, с чиято помощ заема Римския престол! Ето текста, който държа да знае всеки родолюбив Българин - „За Скитите или Гетите в Долна Мизия и Малка Скития, чиято военна мощ му даде възможност да създаде самодържавието си и да построи Цариград, Константин от благодарност възстанови в земята им Преслав, Плиска, Констанца /бившата Томи прекръстена на него - б.м./ и Силистра и им даде особена автономия, тъй че те отсега се считаха за федерати, съюзници”. Но неговото най-важно дело е възстановяването на Епископията на мизийските Гети! За тази цел, около 311 година, той възлага на Арианина УРФИЛА задачата да създаде специален Алфавит, на който по-късно същият превежда и самата „Библия”, без последните четири глави на „Стария Завет”. Убедена съм, че става дума за „Глаголицата”, която има за пра-образ една друга, напълно непозната у нас Азбука от двадесет и два писмени знака създадена от големия Гетски философ ЕТИКУС ИСТЕР /от дунавското пристанище Истрос/. Що се отнася до ”Сребърният Кодекс” от Упсала, която германците представят пред света за свое духовно достижение, вече е доказано, че той е бил създаден през ХVІ или ХVІІ век за някой от местните крале, защото се знае, че за тях „Светото Писание” е преведено през ІХ век и то - от латински. Урфила напуска този свят през 383 година като Епископ на Гетите в Седалището си в Nicopolis ad Haemum /Никополис при Хем/, намиращо се по горното течението на река Янтра още преди Тръновъ /Търново/, но което някои съвременни учени идентифицират със сегашното село Никюп. Затова пък няма никакво съмнение, че връх „Царевец” е бил прочуто светилище на местните Ариани! Другите им молитвени места са били „Мадара”, „Сборяново” и повечето култови обекти в МИЗия. В случая пак трябва да се вслушаме в думите на д-р Ганчо Ценов, че след векове всички заслуги на епископ Улфила са били преписани на Методий, включително и Покръстването на Панонските Славяни! Както вече отбелязах, за велики компилатори като „светите отци” на Православието, деформацията на фактите или тяхната подмяна с фалшиви е било „нищо работа”, затова трябва да се пристъпва много внимателно при разчитането и тълкуването на византийските източници, защото в повечето случаи те са „оцелели” именно за да служат за дезинформация.

Всички знаем, че Александрийският Гностик АРИЙ разбунил духовете на Първия Вселенски Събор през 325 година в Никея /сега Изник/, свикан, за да се установи единната догма на Християнството, но неговият истински „грях” се е състояло в схващането му, че всеки човек трябва да се стреми към лична интимно връзка с Бог, за да може да узнае, приеме и следва своята персонална задача на Земята в конкретното прераждане. Та, това е истинската причина „търговците в Храма” да скочат толкова единодушно срещу него, а не заради „пренията му с Православните отци за естеството на Бог и неговият Син – Иисус”. Разбира се подобни „волнодумия” за личния избор на човек за контакт с нашият Отец, са били в пълен разрез с материализма на гръцкия клир, окупирала Византия, дори защото по онова време тяхната прословута Елада вече е била изцяло в ръцете на „варварските нашественици от севера”. Така, още с учредяването си Ортодоксална Църква е превърната акционерно дружество, интересуващо се преди всичко от броя на масата последователи – консуматори на свещи, икони, плащащи таксите за църковните ритуали и източник на други облаги, което се практикува и днес. Нека добавим и неизчислимите печалби от недвижимите имоти, с които „Майката църква” е разполагала и заради чиито облаги започва своята непримирима вражда с АРИЙ и всички инакомислещи като него. Впрочем, съществува съществена разлика между представата на Александрийските Мъдреци за естеството на Бог и това на представителите на Българската Апостолическа църква, но от този момент нататък те всички се превръщат в лични врагове на гърците и затова те подемат с тях война с всички позволени, но преди всичко – непозволени средства. Ето как описва действителната картина през ІV век Созомен /V век/, който в своята „Църковна история” е отбелязал: -„…цариградският владика, македонецът и изповядващият веруюто на Урфила Демофил бе уволнен и на негово място беше назначен гъркът Григор от Назианз. Той беше първият грък, който в 379 г. създаде в къщата на един свой приятел една гръцка църквица. Тъй започна погърчването на Цариград, който дотогава беше предимно българско селище. Скитите или Готите бяха обвинени за неприятели на империята. Тяхната църква в Цариград бе запалена и мнозина загинаха.”

След нашенеца Юстин І /518-527/ от с. Бедриана набеден за „Отстъпник”, на трона на източната Римска империя се възкачва неговият сестрин син Управда, царувал като Юстиниан І /527-565/. През 535 г. със специална „Новела 11” той утвърждава основаването на прословутата „Първа Юстиниана” със седалище в Охрид. Един от най-авторитетните византийски хронисти - Прокопи Кесарийски /500-562/, който е бил личен секретар на Гета Велизарий /”Белий цар”!/ свидетелства, че „близо до /родното си село - б.м./ Тавризиум царят съгради великолепен град и го нарече Юстиниана прима, за награда на страната, която го е откърмила.” Нещо повече – Юстиниан поставя новосъздадената от него Архиепископия на равна нога с Римската, което означава – едно ниво над Цариградската, която дързост е истинската причина за опита за свалянето му от трона. Прочутото въстание „Ника” от 532-ра е разбунено от гърците, а е потушено от Гетите на Велизарий, което недвусмислено илюстрира реалната демографска картина и атмосферата на взаимна нетърпимост във Византийската столица. Тогава на страната на императора застава и цялата Монофизатски настроена арменска аристокрация, начело с тяхната прословута сънародничка – царица Теодора.

Първа Юстиниана” е обхващала земите на цяла сегашна Албания, Йонийското крайбрежие, Тесалия, Беотия и Атика до Коринския провлак, а на север - Македония, Тракия и „Средиземна Дакия” с център Сердика, както и двете Панонии, което потвърждава, че през VІ век целите Балкани са били обитавани от близки по кръв хора, независимо от названията, които им дават тогавашните хронисти - Скити, Хуни /Абари/, Траки, Илири или Българи, наричани за по-лесно… варвари!!! По заповед пак на Юстиниан, на местото на Константиновата „Света София”, подпалена от гръцките фанатици, е извисено онова чудо на архитектурата, което и днес удивява гостите на Истанбул. Твърди се, че той е въздигнал около деветдесет църкви, сред които - и нейната съименница насред Сердика, откъдето по-късно градът ще получи настоящето си име. При археологическите разкопки през 1911-12 година извършени от Богдан Филов, под сегашния храм са открити основите на две по-стари сгради, като най-долния пласт се отличавал с прекрасен мозаечен под. На това ниво са намерени монети от периода ІV-VІ век, което доказва истинската възраст на нашенската „Света Пре-Мъдрост”! Нека вметна, че Константин І е питаел особена любов към Сердика и я е наричал „Моят втори Рим”, затова първоначално е възнамерявал да превърне нея в балканската си столица, но тракийският Бизанс спечелил съревнованието заради своето изключително географско местоположение. Неслучайно през 342 година в София се провежда нов църковен Събор, следван от тези в Сирмиум /Сремска Митровица във Войводина/, които, обаче Рим и Константинопол не признават за легитимни.

Разбира се, привилегиите, с които Юстиниян І обдарил сънародниците си, подлудили гръцкото монашество и тяхната партия на „Сините” подновила нескончаемите си борби със „Зелените” /партията на българите-земеделци/, в които те въвличат и всички императори, които, по една или друга причина, се подават на тяхната националистична кауза, въпреки че, сред тях няма нито един етнически грък! На тази цена „Християнския свят” се сдобива с една тотално изопачена представа за Учението на НАЗОРЕЯ ЙЕШУА, а всички инакомислещи „еретици” са подложени на гонения и репресии. Както вече споменах, през VІІ век в арсенала е вкаран и гръцкият език, измесил повсеместно латинския, който се превръща в най-страшното за времето си оръжие за асимилация на балканските народи. Пораженията от тази политика се наблюдават най-вече през следващите векове, когато през Преслав и Киев /при царуването на тяхното първо протеже княз Владимир І / гръцкото влияние прониква чак до Петербург и чрез вековната „нерушима дружба” между Москва и Атина, зловредното византийско влияние продължава да трови душевността на всички СЛОВЕНИ. Но, докато Тъмната ложа напредва по своят предначертан план, иконоборците МОНОФИЗИТИТЕ - БОГОМИЛИ, МАСАЛИАНИ и ПАВЛИКЯНИ също не стоят със скръстени ръце, а преправят пътя на Истинското Христово Учение към най-западните предели на Европа.

Не може да се твърди, че „Българите са покръстени през ІХ век” дори защото е известно, че още през 516 година Духовните Отци на Българската Патриаршия със Седалище в Сирмиум правят опит за отцепването й, както от Рим, така и от Константинопол, като отказват да участват в всички безсмислени по своята същност църковни Събори, но император Анастасий І /491-518/ ги примамва във Византийската столица и… ги хвърли в най-мрачния й затвор, където Епископите на южен Епир, Ниш и Никопол умират. Такъв е тъжния край на Патриаршията на Илирик, която, както видяхме, възстановява Юстиниан, но с нова столица!!! Тоест - църковните прения между доминираният от гърци и наложеното от тях Православие и българите причислени към АРИАНИТЕ, имат свои дълбоки, вековни корени и те не стихват дори през ХІХ век. Честните българи никога не трябва да забравят имената на участниците в епичните „Църковните борби за независимост” от гръцката Патриаршия в истанбулския квартал „Фенер” /Фанариотите/, чиито свидни жертви стават НЕОФИТ БОЗВЕЛИ, ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ, Екзарх АНТИМ І, заточен в Мала Азия заради своята неотстъпчивост пред нейния диктат и много, много други Български Светци!

Най-неприемливото за гърците се оказва нашето упорство да изповядваме Християнството не просто „посвоему”, а на нашенския си - ЦЪРКОВНО-СЛОВЕНСКИ език, наречен така столетия преди поръчковото и скоростно „изнамиране на българската азбука от братята Константин и Методи”! Техните Жития, пълни с противоречия, събрани в „Панонски легенди” са класически пример за компилаторския талант на апологетите на Ортодокса, но от тази брошура не става ясно нито, ЗАЩО, нито ПО ЧИЯ ПОРЪЧКА се налага създаването на нова азбука при наличието у нас на Глоголицата и Руниката. Великият Раковски също е бил крайно подозрителен по отношение на широко разпространената версия, защото пише: -”При такива необорими доказателства мнимото изобретяване на българската писменост от Кирила и Методия чак в деветий век, пада и остава като една чиста басня, оплетена от свещенството под влияние на гърците, кои всякога са искали да затаят и изтребят сичко друго, що не е тяхно, и да остане на света сичко елинско.”!!!

При толкова изопачения на нашето минало няма нищо чудно, че при споменаването на името на БОГОМИЛИТЕ, дори добре образованите ни съвременници гледат неразбиращо или… се изчервяват за безкрайните главоболия, които тия непримирими в заблудата си хора, са създали на „хрисимите и образовани” гърци. А, че нещата не са били такива каквито ни се представят, личи дори от упреците, които споменатия вече Презвитер Козма отправя към своите „колеги” за техния разпътен живот, нямащ нищо общо с Христовите проповеди. Проклятията и клетвите на духовният наставник на цар Петър – Патриарх Даниил постигат обратния ефект и тласкат все повече българи към редиците на благочестивите Богомили и техните скромни и обаятелни водачи. По късно, по модела на „Обличителните слова” на Козма, всички техни хулители /Евтимий Загавин, Теодоси Търновски, Теофил Търновски и други/ не си правят дори труда да го разграничават от привнесените у нас малоазийски течения, а ги порицават с еднакво омерзение, а интелектуалката Анна Комнина ги характеризира просто като… „зараза”.



Но, нека се върнем в българския Двор по време на Петровото царуване, където ситуацията се компилира до такава степен, че на няколко пъти той решава да абдикира, но го спира категоричният отказ на брат му БОЯН да го замести на трона, което подсказва, че този добряк е бил съвсем наясно с незавидната си роля на византийска марионетка. По време на неговото царуване в българския Двор de facto се разпореждат съпругата му, която снове непрекъснато между Преслав и Константинопол за разтуха и… нови инструкции и… вуйчо му Кеворк Сурсупал. Същият, веднага след Коледните празници на 933 година, въпреки категоричните протести на Петър, предприема първите арести и убийства на „еретици”. Предполагам, че този изверг е получил прозвището си Сурсупал именно след тези изстъпления, защото на изопачен арменски Сарсапели означава… „Страшилище”! Тогава в клопката му попадат седемнадесет Богомилски водачи, сред които - и самият БОГОМИЛ. Упрекнати във всички адски грехове, те са измъчвани и екзекутирани по методи, каквито по-късно „Светата” римска инквизиция възприема наготово от нас. По време на тези репресиите БОЯН е отсъствал от Преслав и до завръщането му Движението дава първите си жертви, като на „косъм е висял” живата на самият БОГОМИЛ. При тези обстоятелства МАГЪТ свиква незабавен Висш Богомилски Съвет, на който от Учредителите присъства само НИКИТА СТРАННИК, затова се налага избора на нови Водачи. Така на историческата сцена излизат Презбитерите ЛАЗАР, АНТОНИЙ и други Съвършени, които незабавно са разпратени по света, за да не прекъсне Светлото Дело. В присъствието на брат си Петър и Патриарх Даниил, БОЯН остро порицава Сурсупал за нечовешкото му отношение към арестантите и по този начин за известно време гоненията биват преустановени, затова в началото на 934-та осем други Наставници поемат към Хърватска, Унгария и Франция, сред които - УПРАВДА БУДИМСКИ и УПРАВДА МАРСИЛСКИ, увенчан с високата чест да е признат за П ъ р в о - у ч и т е л на АЛБИГОЙЦИТЕ!

Звучи невероятно, но към императорите – „еретици” е принадлежал и старият приятел на МАГА - КОСТАНТИН VІІ – Порфирогенет /913-959/, който израства до ранга на Богомилски Презбитер!!! Същият, при ІІ-то си възкачване на престола през 947 година, прокарва закона за „незабавното и безвъзмездно връщане на всички заграбени от богаташите селски имоти”, и още един, при който, „при отчуждаването на земи те /селяните/ имат предимство при закупуването им”! Не по-маловажен е неговият закон за „неприкосновеноста на войнишките имоти”, който им осигурява необходимите средства за препитание и въоръжение, подкрепен със забраната да не могат да бъдат отчуждавани при никакви обстоятелства. Ясно е, че за подобни грандиозни и прогресивни за епохата си промени е бил способен само човек, закърмен с един от основните Богомилски идеали – този за РАВНОПРАВИЕТО между хората. Впрочем, най-вероятно КОНСТАНТИН да е държан с десетилетия далеч от законно принадлежащия му трон именно заради принадлежността си към Богомилските среди, защото и останалите му действия доказват това. Още с възшествието си той назначава НИКИТА СТРАННИК за свой Магистър, ВАСИЛИЙ ВИЗАНТИЕЦ – за Управител на Двора, а СВЕТОМИР МАКЕДОНЕЦ е въведен в щаба на наемните войски на империята. По негово разпореждане сто двадесет и трима преписвачи работят денонощно по превода и издаването на Бояновите „Легенди”, предназначени за Съвършените и Избраните в самата Византия. Освен всичко друго, той става КРЪСТНИК на киевската княгиня ОЛГА”, но, не за канонично Християнско Кръщение, а за приемането й в средите на Богомилите!!! Тя е внучка на Борис І и дъщеря на Кан Храсате – Владимир /889-893/, която на единадесет години е изпратена в Киев като съпруга на варяга Олег, след чиято смърт се омъжва за метежният български принц Угор Лачин. Той пък е прекръстен на „княз Игор”, за да се забрави, че сме създали дори държавата им. Някъде бях споменала за вечните руски комплекси за малоценност спрямо нас. Надживяла и него, тя управлява УРУСКИЯТ Каганат до пълнолетието на невръстния си син Барис, когото същите фалшификатори са преобразили на „Светослав Егорович” и който никога не става Християнин! Като най-влиятелната владетелка на своето време, за Олга е било съвсем естествено да се присъедини към Новото Духовно Движение, учредено, при това от братовчед й БОЯН! Въпреки своята изключителна популярност през средновековието, по-късно всички сведения за тази изумително разкрепостена жена са старателно заличени и затова почти не се знае, че през 956-та година в Константинопол заедно с нея към Богомилството преминава цялата й свита придворни дами, други дворцови служители, както и придружаващите я четиридесет и четирима видни киевски търговци. В онзи тържествен момент, до нея застава Духовният й Наставник – големият Богомилски водач – Презбитер ГРИГОРИЙ /Епископ МИЗИЙСКИ/, който след смъртта си също е канонизиран за светец, но след ХІІ век името му „изчезва” от всички „Жития”. Това откритие принадлежи на княз Михаил Оболенски, който, като завеждащ главният архив на руското външното министерство в Москва, е имал свободен достъп до строго секретни държавни документи. Според г-н Асен Чилингиров този наш забележителен, но обречен на пълно забвение сънародник - Презбитер ГРИГОРИЙ е човекът „положил основите на книжовността на Русия, свързана с нагаждането на книжовния език на Преславска школа към руските условия”.

След кончината на княгиня ОЛГА през 989 година Киевска Рус попада в пълна икономическа зависимост от Византия. Тогава срещу „15 кантара злато” синът й Барис /Светослав/ напада и изпепелява родината на майка си, но окончателната си победа империята реализира при неговият син - княз Балюмир /Владимир І/, който на всичко отгоре се сродява със садиста Василий ІІ – „Българоубиец” и му става послушен роб. Като връх на демагогията, на всеки 11 юли Православните отци отдават почит на великата Княгиня Олга, напълно наясно с разказаното дотук и с нейните „сладкодумни” проповеди против тях, както и със задкулисните й преговори с Папата за евентуалното преминаване на народа й към Католицизма!

През 959 на Византийския трон сяда синът на КОНСТАНТИН VІІ - Роман ІІ, който, за съжаление, по нищо не прилича на своят ерудиран баща, така че първата му грижа е да предаде в ръцете на гърците неговите съидейници. Тогава в „тъмниците на Исаврянина” /Лъв ІІІ – 717-741/ умира византийския аристократ АНДРОНИК ТИРСКИ, а през 961-ва кладата поглъща и ВАСИЛИЙ ВИЗАНТИЕЦ. При посещение в затвора, за да насърчи арестуваните си събратя БОЯН е заловен и…бит и само авторитетът му на родственик на двата Двора го спасява от смъртта, затова пък другите мъченици са обезглавени, а телата им – хвърлени в Босфора.

След кратко и безславно властване Роман ІІ умира и на 6 август 963 в храма „Света София” за император е коронован един виден военачалник от арменския аристократичен род Фока царувал под името Никифор ІІ /963-969/. Първоначално той също симпатизира на Новото Движение, затова налага нечувани дотогава ограничения на несметните богатства на гръцките манастири и църква и забранява изграждането на нови такива. НИКИТА СТРАННИК е възстановен на високия си пост във византийския флот и през 965 година той успява да отвоюва от арабите о-в Кипър, като по този начин освобождава основата от него тамошна Богомилска Църква. После се втурва да отвоюва Малта и Сицилия, но попада в плен и е откупен от самият Никифор ІІ срещу …Меча на Мохамед!!! Тези подробности изглеждат маловажни само на пръв поглед, защото те илюстрират истинските взаимоотношения между тези двамина мъже, но въпреки неоспоримите заслуги на НИКИТА към империята и явното уважение на императора към него, последният го съсича със собствената си ръка, когато Епископът го порицава на всеослушание, че подстрекава Светослав Егорович да нападне България.

Както знаем, византийския план успява и той разорява Добруджа и Тракия, като най-жестока е разправата му Пловдивските Павликяни, което загатва недвусмислено за намеренията на платеца на тази кампания, но сред първите жертви на нашенския „юнак” са Богомилите от важното по онова време дунавско пристанище Преславец, където са заловени и убити множество БОГО-ЛЮБЦИ! Тогава в пламъците на кладата насред Доростол /Силистра/ умира и самият ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ. Набезите на прословутата византийска марионетка докарват на чичо му Петър апоплектичен удар, от който той умира на 30. І. 970 година. Тогава, по сведение на СИМЕОН АНТИПА, над одъра на царя се появява астралния двойник на МАГА, който по онова време физически е в Константинопол, което подсилва още повече мълвата за неговите паранормални способности.

Друг неизвестен исторически факт е, че към Богомилските среди е принадлежало и цялото семейство на Комитопул НИКОЛА – бащата на АРОН, ДАВИД, МОЙСЕЙ и САМУИЛ, които са били отлъчени от Движението от самият БОГОМИЛ, заради подозрението, че възнамеряват да отцепят Македонския край от Трона. Според изследванията на Борислав Иванов те също са потомци на Билиг, Кубер и Кавхан Исбул. Както знаем, по ирония на съдбата, именно цар САМУИЛ /991-1014/ и синът му ГАВРАИЛ РАДОМИР /1014-1015/ успяват да съхранят българщината в югозападните покрайнини на страната десетилетия след 972-ра година, когато Йоан Цимисхий добавя Мизия и Тракия към империята. Това че Самуил е бил убеден Богомил свидетелства написаният по негова заповед „Воденски надпис” /впрочем, вече унищожен!/, чрез който директно се призовава към свобода от „проклетия Сатанаил, идващ от Цариград”!!! Има и друго - втората вълна гонения през 969 година Кеворк Сурсупал предприема воден от личната си неприязън именно към тях, което потвърждава както техния знатен произход, така и величието на Кавхан Исбулското дело. Тогава в манастира „Св. Параскева” са заловени и след продължителни мъчения умъртвени МИХАИЛ УНГАРЕЦ и ТЕОДОР ПРЕСЛАВСКИ заедно с други близо двеста Верни. През есента на същата година е изгорен и СВЕТОМИР МАКЕДОНЕЦ, а няколко дни по-късно, пред очите на много Презвитери, Верни и Оглашени е посечен ХАМЕРУН ДУБРОВНИЦКИ.

По време на тези гонения, „дългата ръка” на Ичиргу Боила едва не сграбчва и самият БОЯН, който, обаче, успява да се изплъзне и намира убежище в Константинопол при следващият император - Йоан І Цимисхи /969-976/. В продължение на няколко месеца отношенията им вървят добре, но в ранната утрин на 17 февруари 970 година БОЯН е удушен в покоите си от един нубиец, който хвърля трупът му в Босфора.

Специален пратеник донася в Преслав неговият Пръстен-Печат, за да го предаде на „Двойника” му БОГОМИЛ. Самият той попада в ръцете на Сурсупал близо година след смъртта на МАГА – на 15.І.971-ва и е изгорен публично насред българската столица, като преди това пред очите му показно са екзекутирани над четиристотин от съидейниците му.

След няколко месеца - на 17.ХІ. 971-ва на същия площад от този свят ще си отиде и последният от Големите – СИМЕОН АНТИПА, за да се прероди, както казах, след около 1000 години пак в България като един от нашите най-изявени езотерици и интелектуалци професор НИКОЛАЙ РАЙНОВ, чието занимание е пак Изкуството! С кончината му завършва първия – Български етап на тази Космична Духовна Вълна и се дава тласък на втория – неговото естествено продължение в цяла средновековна Европа, я после и в останалия свят, за да го обнови и…ОЧОВЕЧИ!!!

Така 9 7 2-та е приета за финална за Богомилството у нас! За приблизително четиридесет и четири години ръководителите му – двамата Архиепископи, всички Епископи и Презбитери съумяват да изградят такава стабилна структура от Църкви на Новото Учение по света, че после в продължение на векове сума ти Папи и Патриарси полагат неимоверни усилия, за да ги ликвидират, ако не искат да бъдат катурнати от позлатените си тронове. В техния арсенал срещаме всички адови прийоми – от изопачаването на историческата действителност и масовите убийства, до опитите за пълното заличаване на спомена за хората – двигатели и реализатори на този Христов Импулс – „Учение, което разрушава цялото съществуващо устройство на света”, както го характеризира граф Лев Н. Толстой. Всички почтени и пробудени хора от Евр-Азия откликват на Духа на Богомилите и се мобилизират, за да оттласнат Живота на един оборот по-високо по безкрайната Спирала на Еволюцията!!!



За голямо съжаление, „социалистическата” наука така и не успя да открие в Богомилството нищо друго освен някакъв социалния бунт, докато от оцелелите оригинали - реликви на съвременните Езотерични Общества, става ясно, че нещата са имали и втори, по-сложен план. Тогава някои БОГОЛЮБЦИ са достигали до такова съвършенство да „събуждат Кундалини”, когото наричали „Червеният Змей”! Според тяхната символика „Той имал деветима Синове”, тоест – девет метода, чрез които, с негова помощ човек може да се възроди! Става дума за Добродетелите ТВОРЧЕСТВО, изразяващо се в общополезна работа, ТАЙНАТА /безмълвието!/, МИЛОСТТА /към всички живи същества!/, МИРотворство, ЗАКОНИТЕ /стриктното спазване на Догмата/, ОГЪНЯТ /топлосърдечието/, ПРИТЧИТЕ - познаването на тяхната истинска същност, всички проявления на КРАСОТАТА и смиреното приемане на СТРАДАНИЕТО, като важно условие за човешкото развитие!!! Първичното Божие Слово те наричат АВЕНИР, затова „Червеният Змей” бил „Сянката на Авенир”! Нашите Богомили са притежавали свой крайно оригинален календар и зодиак, чиито знаци са назовани „Синовете на ИАКОВ”! В техните среди са извършвани следните седем Тайнства – Духовно Кръщение /без потапяне във вода!/, Миропомазване, Причестяване, Покаяние, Брак, Свещенство и Елеосвещанство, които оформят Седемте Ключа на Есейските Посвещения, наречени от Йоан Богослов „Седемте Храма”! Сред тях се практикували „взаимната изповед” и разкаянието за сторения грях или зло пред цялата Общност, а в края на всяко богослужение ДЕДЕЦЪТ разчупвал и раздавал Хляб на присъстващите като сакрален израз на БРАТСТВОТО. Но, за отбелязване е, че при тях Нафората няма смисъла на ежедневният „Хляб насъщен”, а символизира НАД-СЪЩНОТО Божие Слово, предназначено да храни Душата! Есеите и Богомилите са отричали Кръста, не само защото по своята същност той е уред за инквизиция, при това, за най-отявлени престъпници, а, преди всичко, защото на него е загинал техният Любим УЧИТЕЛ… Според тях, всяко прекръстване Му напомняло нечовешките мъки на разпятието, а рисуването на образите на Бог, Господ, Богородицата и другите Светии според вижданията на простосмъртни хора, се възприемало като чисто кощунство. За най-големи пороци в техните среди се смятали месоядството, пиенето на вино и приемането на други опиати, ругатните, кражбата, лъжата, мързелът, безотговорността, провокирани от „бесът на АЗ-а” и, забележете, скръбта, която не просто отнема радостта от Живота, но влияе негативно и на околните. Учителят Беинса Дуно обяснява пораженията от лъжата със следните думи: - „Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, и с напредналите същества и с това поставя пречки за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се променя химическия състав на кръвта.”!!! Просто няма как по-просто да се обясни връзката между Морала и Духовното здраве на човек, което се отразява пряко на Физическото му тяло.

Липсата на каквато и да е лична собственост, господари или… роби е превръщала ДУАЛИСТИТЕ в единствените СВОБОДНИ ХОРА в онези мрачни времена! Тъй като по своята същност Богомилското Учение е ХОЛЕСТИЧНО, падението на един човек в техните среди се е възприемало като позор за цялата общност, а това е толкова авангардно схващане, че остава непонятно дори за повечето ни съвременници от последните разпътни поколения, които израстват с убеждението, че човеку всичко му е позволено, при това - безнаказано!!! Богомилският идеал за „ВСЕЧЕЛОВЕЧЕСКО РАВЕНСТВО И БРАТСТВО” ще бъде реализиран при бъдещият СИНАРХИЧЕСКИ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ, в който ще се възцари не просто взаимната, а - Божествената Любов между хората! СИ-НАРХИЯТА представлява абсолютният антипод на А-НАРХИЯТА, която вилня с пълна сила по време на мрачната „Кали-юга” /”Материалната епоха”/ и която, Слава Богу, вече отстъпи своето място на „Сатя-юга” /„Слънчевата”/ и въпреки че ние все още не можем да усетим нейното благотворно влияние, уверявам ви, че камо след няколко столетия човечеството ще заживее според Богомилските Идеали!!!

В Космоса, който обитаваме всичко е взаимосвързано, затова пак според думите на Учителя „Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото когато един народ не приеме великото, божественото слово, което му се праща от провидението, и не приложи това велика слово в живота си, бива изоставено да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.” Тоест - там където не се цени Светлината, се настанява… Мрака! А ето мнението по този въпрос на феноменалната Слава Севрюкова: -„Богомилите са избивани невинни като агнета по време на злополучния цар, узурпатора Борил, сринал духа на държавата”. Според нея „те не са атеисти, а изпреварили времето си реформатори”! През 1211 година недостойният племенник на цар Калоян – Борил свиква в Търново голям събор против „еретиците”, на който те са анатемосани, Водачите им инквизирани, а населението на цели села пропъдено голо и босо от страната, но…именно чрез неговия „Синодик” до нас са достигнали имената на личният Ученик на БОГОМИЛ - МИХАИЛ, на ТОДОР, СТЕФАН, ДОБРИ и последователите на лечителското дело на ВАСИЛИЙ ВРАЧ – ПЕТЪР – ТИХИК и НИКИТА, както и на още много други благочестиви хора.

Единствената молитва в Богомилските среди е била „ОТЧЕ НАШ”, а най-уважаваното четиво - Новият Завет на „Библията”, защото „Старият” те възприемали като символ на Злото, дори заради шовенистичните юдейски внушения, но преди всичко, заради Мойсеевият призив към отмъщение - „Око за око, зъб за зъб”!

БОГОМИЛСКАТА ЛИТЕРАТУРА може да бъде разделена на три основни дяла - към І-вия трябва да отнесем каноническата „Тайна книга” /”Свети Йоановата книга”/ на Йоан – Богослов /ОРЕЛЪТ! от „Новият Завет”/, както и неговото „Откровение” /”Апокалипсис”/. Ръководителите на Движението носели винаги със себе си „Четвероевангелието”, което знаели наизуст и чрез което просвещавали своите следовници. От Старозаветните текстове били използвани само „Псалтира”, „Откровение Исаево”, „Откровение Барухово” и „Книга на Енох”, за която се споменава и в „Симеоновия сборник” от 915 година, преправен на „Святославов”!



На ІІ място стоят творбите на БОЯН и останалите Богомилски Апостоли, чиито жития и дела са били обезсмъртени в творбата „Апостол”. Академик Владимир Цонев приписва на БОЯН написването на „Великата история на Българите”, в който той извеждал нашия произход от Хиперборея, Атлантида и Ариана. Преди иманата на Атила и Крум се споменавало името на вавилонският цар и законодател Амур-аби /Хамурапи/, което едва ли е случайно. По принцип неговите творби са групирани в два основни раздела – „МИРОЗДАНИЕ” в шест части и „УЧЕНИЕТО” /пак толкова/. Оказва се, че в наши дни оригиналът на „Богомилски легенди” написан още през ноември 928 г. се пази като светиня от Рицарите на Малтийския Орден! Другите му известни заглавия са „Дванадесетте книги за Брака”, „Стефанит и Изнилат”, „Правила за аскеза и усамотение”, а „Начертания /чертеж/ на Скинията” е бил украсен с осем авторски рисунки. Неизвестна е съдбата на неговите „Беседи” и коментарите към тях. За илюстрация на дълбочината на мисълта и знанията на БОЯН ще ви представя само няколко цитата от богатото му творчеството:

Умът живее в миналото. Душата търси бъдещето. Само Духът живее в настоящето и затова управлява и миналото и бъдещето.”

Само човешкият Дух е устроен да издържи Истината. Другите тела са неустойчиви и затова Истината може да се разбере само с Духа.”

Когато се движиш по чужд път, ти изгубваш своето ръководство и не можеш да общуваш пълноценно със своята душа.”

Само със своята необятна Любов се приближавам към Тебе и само тогава разбирам Живота.” Или…

Всички явления имат тайно ръководство и това аз наричам Свято Начало.”

Между множеството си други ангажименти, неуморният СИМЕОН АНТИПА успява да напише и илюстрира „Слово за Чудесата”, която сега също се съхранява в Малта. Други негови творби са „История на милостта Божия” ,”Книга за Качествата”, „Теория на милостта Божия”. Под диктовката на НИКИТА СТРАННИК той записва „Четири увещателни слова”. За отдавна унищожени се смятат „Езотеричните тайни на Червенокосите”, които са …мистериозните Пеласги, заселили се на Балканите непосредствено след потъването на Атлантида. Явно на тях е била посветена и „Пра-боговете на Лимнос”, а в „Бащата” той тълкувал Елевзинските и Делфийски мистерии и т.н., тоест - все области и теми, от които съвременните историци си нямат и най-бегла представа.

На Гностика ХАМЕРУН ДУБРОВНИЦКИ се приписват книга за Вселенския аспект на „Тайната Вечеря”, „Енигми за Чашата” /за Светия Граал/, познат ни от препис от ХІІІ век, „Книга за Домовете” , отнасящ се за Еврейския зодиак и допълващата я „Книга за Кръговете”,Царицата на Саба” и други безценни Езотерични творби.

От друга страна „Деномесечен указател” на ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ е бил посветен на Богомилската астрология и по него нашите „неуки” деди са изучавали планетите от Слънчевата система и другите съзвездия. Той е сочен за авторът и на „Митарствата на Душата” - модернизиран вариант на Пеласгийското предание за „Дванадесетте подвига на Херкулес”, тоест – преминаването на Слънцето през съответните зодиакални знаци!

МАРК СРЕДЕЦКИ, в сътрудничество със своя Учител ТЕОДОР ПРЕСЛАВЕЦ, написва „Беседи” - тълкувания на „Апокалипсиса” на Йоан Богослов и на други богословски текстове.

Смайващите окултни знания на жената, заела първа високият духовен пост на Богомилски Епископ – МИХАИЛ УНГАРЕЦ проличават дори от заглавията на нейните творби - „Тирса и Багреницата” /за седемте Богомилски Посвещения/, „Змията на Дървото”, „Одежди на Сиянието” и „За Небесната Жена” илюстрирани пак от СИМЕОН АНТИПА.

В един руски документ от ХVІ се споменава за „трима творци на еретични книги и това са поп БОГОМИЛ, СИДОР ФРЯЗИН /„французинът”!/ и КОСЦЕЙ – цар на Фригите” /Траките/, чието име прилича на това на князът на Горна Панония КОЦЕЛ въвел в своето княжество Кирило-Методиевата азбука.



Към ІІІ-я вид литературни творби спадат множество интерпретации по библейски текстове с неустановено авторство като „Адам и Ева”, „Детство Иисусово”, „Прение на Христа с Дявола”, „Тавериадското море”,Разумник”- а, който представлява наставления в диалогична форма /въпроси и отговори/, познат в поне двадесет гръцки варианта! Много любопитен паметник е „Български апокрифен летопис”, в който Пророк Исая разказва как „заселването на Добруджа от Българите станало по повелята на Бог Карвуна” - ГАРВАНЪТ – Пратеник на Боговете от Скитската митология, за когото вече стана дума.

В Бесарабия и Украйна има множество преписи на „Богомилски легенди” и другите цитирани творби, защото заради интернационалния характер на Движението между Х и ХVІІ век, освен идеи и опит, между различните народи е текла и ускорена обмяна на книжнина, при това – преведена на съответния език на страната, в която ще се проповядва. Именно тя дава огромно предимство на Богомилската пред латинската и гръцка Църкви, за по-голямата част на чиито пастства Христовото Учение си остава неразбираемо и респективно - чуждо.

Широките мащаби на разпространението на Новото Духовно Движение доказват, че ги е направлявала Велика Небесна Сила и че не само българите са имали проблеми с, в повечето случаи, насила натрапеното им „Християнство”. Така Космичния План – етап от нашето Съзряване ще премине като мощен Ураган през душите на средновековното човечество, за да го пречисти и обнови.

В самата Византия двубоят между Бог – Творец и Неговата Сянка - Сатаната протича не по-малко ожесточено, отколкото у нас. Съхранен е спомена за обаятелният Епископ на цяла Тракия - МАРКО и този на Мала Азия ЙОАН ЧУРИЛА. Там – „на вълка в устата” през ХІ век загиват философа ЙОАН ИТАЛА, НИЛ, ВЛАХЕРНИТ и други „врагове на Ортодокса”. На 1.11.1111 година, по заповед на Алексий І – Комнин /1081-1118/ насред „Хиподрума” на Константинопол е изгорен близо осемдесетгодишният ВАСИЛИЙ - ВРАЧ, считан за един от последните ветерани на нашето Движение. В края на ХІХ век неговият велик Дух също се преражда в България като ПЕТЪР ДИМКОВ, за да лекува телата на своите съвременници, но свързано с душите им.

При царуването на Мануил І – Комнин през ХІІІ век репресиите са особено жестоки и Дуализмът дава нови свидни жертви, сред които има и доста монаси – противници на гръцките виждания за Бог и начина на Неговото почитане. Тогава е убит големият византийски писател - авторът на „Господни златни слова” КОНСТАНТИН ХРИСОМАЛА, ГЕОРГИ ПАМФИЛ, НИТОН, КЛИМЕНТ, отец ЛЕОНТИЙ от Кападокия и много други.

У нас, под влияние на преселниците от Мала Азия, се обособяват две основни течения – на Крайните и на Умерените ДУАЛИСТИ. Богомилите спадали към втората категория, като само населението по поречието на река Драговищица /Кюстендилско/ се отличавало със своя радикализъм. По принцип, в Осоговския край имало голяма концентрация на Църкви на Новото Движение, начело на които стоял Епископ ГАВРИИЛ КРАТОВСКИ. Неговото прозвище, както и на другите ръководители иде от града, в който е било седалището им – в случая град Кратово. След кончината му на този пост го заменя ГОМАЛИИЛ КРАТОВСКИ. Нека припомня, че именно по тези места е извършено прословуто „Покръстване” на Борис І, което може да се тълкува и като „вкарване в кошарата” на най-упоритите Дуалисти.

В „Богомилски книги и легенди” акад. Й. Иванов споменава и за ЙОАКИМ САРАНДАПОРСКИ /Осоговски!/ служил в едноименния манастир, който отстои на 3 км от македонското село КУТУГЕРЦИ и на 20 от Кюстендил. Има сведения, че той е дошъл самият цар КАЛОЯН /1197-1207/, за да отнесе в Търново светите мощи на ГАВРИИЛ ЛЕСНОВСКИ /КРАТОВСКИ/. Знайно е, че той не просто е симпатизирал на Богомилите, а е имал амбицията да наложи това Учение като официална религия на цялата страна, заради което скоропостижно е ликвидиран. По този повод проф. Й. Андреев пише: -„Еретиците /богомили и павликяни/ също се радвали на уважението на цар Калоян, който ги имал за съюзници и нито веднъж не ги подложил на гонение”. Така например, при обсадата на Пловдив през 1205-та, въпреки яростната съпротива на местните гърци, той успява да влезе в града заради активното съдействието на местните Павликяни, въдворени тук от Йоан Цимисхи /969-976/. Но това този не е единствения случай когато Дуалистите сътрудничат на враговете на Византия, защото Григорий Острогорски пише как „старите раздори на верска основа между Константинопол и монофизитското население на Изтока значително улесняват персийските завоевания” и още нещо любопитно - „Религиозният кипеж в източните провинции дава силен тласък на арабските завоевания, както някога е спомогнал за персийските”!!! Ето, и над това си струва да помислим…

Впрочем, ИВАН - АСЕН – ІІ /1218-1241/ също е бил упрекван от официозите Рим и Константинопол заради явните си „симпатии към еретиците”. Антон Глогов го възхвалява с думите: -„Благодарение на него тогавашното Велико Българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.” През 1230 година след победата си на Теодор Комнин при Клокотница, воден от Богомилския морал, той пощадява живота на пленените византийски воини, заради което човеколюбие, според думите на Яков Янакиев „Солун, Дубровник и много други крепости отварят за него вратите си и го посрещат с почести”.

Когато през ХV век „Сарандапорския” манастира запада, тогавашният му игумен се обръща за помощ към населението на град Дубровник, чиято Богомилска Църква, както видяхме, е учредена от самият СТЕФАН ВЕНЕЦИАНЕЦ, което говори за традиционна близост между двата Богомилски центъра. Академик Й. Иванов акцентира върху факта, че и до днес в Осоговието са се съхранили села с емблематични имена като ЕРЕМИЯ, БОГОСЛОВ и КУТУГЕРЦИ, към които можем да добавим Старозагорското БОГОМИЛОВО и тези от североизточна България - БОГОМИЛЦИ, БОГОМИЛСКО и…БОЯН!

В близост до Осогово и Лисиц се намира и изумителния „ЗЕМЕНСКИЯ” манастир, чиято църква от Х век безспорно е бил Богомилски храм, което личи дори от името на патрона му „Свети ЙОАН - Богослов”, а и защото кубичната му форма дублира изцяло Огнепоклонническите храмове. Неговият прост каменен олтар съответства на мирогледа на хора отдаващи по-голямо значение на вътрешния смисъл на вярата, отколкото на формалната й изповед. Тук присъства и Света АННА, която съпътства „любимият Христов Ученик” и на о-в Патмос, където той написва „ОТКРОВЕНИЕ”-то, превърнал се в Библията на всички Езотерични Движения! По-късно около пещерата, в която той пребивава, възниква манастира „Света Анна”! В босненския град Травник - също прочут Богомилски център, е реставриран един „олекотен” вариант на подобен молитвен дом на Огнепоклонниците, а едно друго негово подобие наречена „Пирустията” все още може да се види в центъра на Дидимотихо /Димотика/.

В Люти брод по Искърското дефиле са открити руините на раннохристиянска базилика, която, явно, също е бил Богомилски храм, защото капителите й са украсени само и единствено с растителни и животински орнаменти, а кръстовете са равнораменни, какъвто е класическия вариант на този сакрален символ! Където и да го срещнете, можете да сте сигурни, че това е нашият – Български КРЪСТ, а не онзи… смъртоносен уред пропит с кръв и наложен ни с подлост и лъжи.

Близо до сегашната граница между Македония и Косово – в планината Пчински Козяк има село НЕДОКРЪЩЕНИЦИ, което име е пряко свързано с богомилското отрицание на Кръщението чрез потапяне във вода, за сметка на съзнателното приемане на Светия Дух тогава, когато Душата е вече готова за това!!! През ХІ – ХІV век в този район се е подвизавал схизматика ПРОХОР ПЧИНСКИ /ПШИНСКИ/, смятан за един от най-верните сподвижници на Иван Рилски. На всеки 15 януари Ортодокса почита неговата памет, заедно с тази на ГАВРИИ ЛЕСНОВСКИ и един друг прочут Богомилски водач от този регион - ЙОАКИМ ОСОГОВСКИ! Парадокс или не, те поне са били нашенци, докато ¾ от „Светиите”, на които българите са принудени от векове да се кланят, са непознати чужденци!

В романизираната си история „Пътят на тайната богомилска книга” Благой Ранов представя Осоговието като „могъщ природо-енергиен център”, който явно е така, щом Дуалистите са го превърнали в свое средище. Антон Глогов пък пише, че някога по пътя от Казанлък за Търново е имало „село Червените попове, понеже някога там е имало голямо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за северна и южна България”. Според думите му в началото на ХХ век това име е било променено, за да се заличат и последните спомени за дедите ни отдали, своя живот на БОГО и БРАТО-ЛЮБИЕТО! Французинът Шарл Молиние също споменава за множеството училища и университети, в които, освен Доктрината, подрастващи и напреднали изучавали от литература до различни лечебни практики. Впрочем, учащите се в Богомилските среди са били обект на особените грижи и затова били възпитавани изцяло в духа на Христовите идеи, като специално място за формирането им като пълноценни хора заемала благотворната Окултна музика.

В Македония, освен КУТУГЕРИ, привържениците на Учението са известни още като ПАТАРЕНИ и ФУНДАИТИ /ТОРБЕШИ/, което идва от единствената вещ на Съвършените … торбата с книги, използвани при непрекъснатите им обиколки из Общиариите. В нея те носели и малкото храна, дарена им от благодарните слушатели. Другото им разпространено име тук е БАБУНИ, което пък иде от едноименната планина БАБА /Дедец!/ до Прилеп, на чийто северен край има село БОГОМИЛА, свързано с мълвата, че именно в този край се е родил Архиепископ БОГОМИЛ.

На брега на Охридско езеро се издига малкият живописен манастира „Свети Наум” построен още от дядото на МАГА – Борис І, чието ктиторско изображение с… избодени очи може да се види в притвора. Това е широко разпространен гръцки прийом за отмъщение, защото човешките очи съответсват на Душата на човека и чрез тяхното увреждане се цели нейното поражение.

В Солунска област е имало голямо струпване на ДУАЛИСТИ. Така например, до някогашният Воден /сега Едеса/ има едно друго село КУТУГЕРИ, което, както вече отбелязах, е изопаченото име на ХУДА-ЯРИТЕ, за които научихме чрез оцелялото по чудо от лапите на КГБ „Джагфар тарихи”. Оказва се, че името ДАУД /Давид/ носят двама държавници от рода Билиг – самият БОГОМИЛ и най-големият син на Комит НИКОЛА, което едва ли е съвпадение. Г-н Боно Шкодров е изследвал този забележителен Тюркски род – Кюнграт, започвайки още от прословутият Орхан /Органа/ - вуйчо на кан Кубрат и бащата на Билиг и се стигне чак до представителите на Балканско му разклонение!

По шосето между Солун и Пазар /сега Яница/ се намира село Халкедона, около чиято църква „Свети Петър и Павел” някога е съществувало голямо Богомилско гробище, за което писа в гръцката преса. Тукашните надгробни плочи са оформени като равностранен кръст затворен в кръг. Такива е имало из цялата сегашна гръцка провинция „Македония”, но местните фанатици са ги унищожавали с булдозери. Разбира се, това е ставало с благословията на гръцките археолози, обявили ги за „византийски паметници без особена стойност”!!! Тези в Халкедона оцеляват благодарение на решителната намеса на г-жа Мелина Меркури, но съдбата на повечето от тях е известна...

Нека припомня, че Македония е разкъсана на три части през август 1913 година, когато Гърция получава нейните южни и юго-западни територии, където започва незабавна чистка от всякакви „чужди елементи”. През 1915 – 22-ра Мохамеданите са прогонени в Турция, като трябва да се знае, че повечето от тях са били потомци на някогашните КУТУГЕРИ /Худаяри/!!! Борислав Иванов цитира част от текста на грамотата на Василий ІІ от 1020 година, в което ставало дума за „турките около Вардара”, която по тяхно време се е казвала „Кубар даря”, тоест, името на самият Кубер плюс санскритската дума „дере”, което употребяваме и днес.

В „Нашенци в Македония” старозагорчанката Таня Мангалакова описва живота в девет мюсюлмански селища с население над 100,000 души, живеещо около езерото Мала Преспа. Тази наша сърцата сънародничка изследва древните ни следи и обичаи още и в Албания, Босна и южните Родопи, които са описани в няколко крайно любопитни книги, които, за щастие, също ги има в Нет-а. Моля ви, прочетете тези книги…

Много Богомилска книжнина е открита в село Горно Неволяни до Лерин /Флорина/, а наблизо са населените места като АРМЕНОХОРО /Арменски село/ и ЕРМЕНСКО /сега Алона/, създадени от арменците – Павликяни, които Василий ІІ заселва тук. У нас съществуват едни други АРМЕНИТЕ и АРМЯНКОВЦИ /Габровско/, а името на град ПАВЛИКЕНИ говори достатъчно ясно за себе си. Потомците на бежанците от Чипровското въстание, завърнали се от Банат днес обитават Плевенските села Асеново, Бърдарски геран, Ореш и др.

Най-големи гонения на Малоазийските Павликяни извършва Василий І – Македонян /867-886/, в резултат на което те и близките им по убеждения МАНИХЕИ се разбягват във всички съседни страни, където биха могли да изповядват по-свободно своята Вяра. Мнозина от тях се установяват в, и околностите на Пълдин /Пловдив/, където изграждат не само свои църкви, но и манастири. Напълно възможно е един от тях да е бил и „Бачковският”, защото в Устава му изрично е записано, че е бил „забранен за гърци”!!! А когато у нас започват яростното преследване на всички Дуалисти /Арияни/, повечето от тях мигрират на запад, но тези които остават тук масово преминават към Католицизма и Мохамеданството, затова повечето ни сънародници от тези две вероизповедания са преки потомци на някогашните Богомили и Павликяни!

Насред Малкото Преспанко езеро цар САМУИЛ /991-1014/ е имал своя резиденция и затова след кончината му на 6 .Х. 1014-та е погребан в местната базилика „Свети Ахил”. Има предание, че повечето воини от неговата 14,000-на войска са били Богомили, заради което на касапницата при с. Ключ в Беласица може да гледаме като на разчистване на сметките на Василий ІІ с последователите на опасната за империята му Ортодокс. Вече видяхме, че още баща му Роман ІІ е недолюбвал инакомислещите, но при сина му тази нетърпимост се изражда в тотална омраза към всичко българско. Самото поведение на този мизантроп, сравнено с това на цар Калоян, илюстрират по един безспорен начин диаметрално различния морал на изповядващите двете съперничещи си религии! Както отбелязва Борислав Иванов „първото, което Василий ІІ предприема в завоюваните български земи е щедро да обдари духовници, църкви и манастири с имоти и привилегии в знак на благодарност, че са му съдействали във войната срещу българската държава. Рояци неуморни византийски книжовници издирват и „прочистват” целия български книжовен фонд, попаднал в ръцете им. Пренаписват книгите така, че да обслужат интересите на поробителя, заличават безценна информация за българската история.”!!! А ето още един щрих към духовният геноцид над българщината изказан от Георги Раковски: „Повеч български стародавности, книгохранилища цели, са изгорили гръцките калугери, а не необузданите завладели Българии, азиатските пълчища”!!! Той започва още с византийската отрова впръскана в царския дом и е продължен от всички следващи поробители и … „освободители”, за да се стигне дотам сегашните българи да нямат и бегла представа за своето истинско минало и да се кръстят, палят свещи и отправят молитви към чужди им „светци”!

В памет на жертвите от сатанизъм край с. Ключ, в близост до македонския град Струмица /древният Тиверипол!/, оцелелите Самуилови воини съграждат възпоминателния манастир „Вадоча” наречен така от… „вади очи”, чието име се е запазило в едноименното съседно езеро...

Както видяхме, в Далмация Учението прониква съвсем рано. Освен Дубровник, като друг голям друг ПАТАРЕНСКИ център става и пристанището Трогир. Държа да се знае, че в Адриатика, в продължение на векове, наред с Римския Папа, действа и легитимно избиран АНТИ-ПАПА, заради което на събора в Пиза през май 1135 година Ватикана взима отчаяното решение „да предлага индулгенции на всеки, който воюва срещу Анти-Папата”, което демонстрира реалния страх на „Светите отци” от влиянието му.

В Босна Богомилството добива изключително широко разпространение и… оцелява до най-късни времена. Местните последователи на Новото Учение се наричат ПАТАРЕНИ, КРЪСТЕНИ /с ударение върху „е”/, БАБУНИ и БОШНЯЦИ, а ръководителите им - СТАРЕИ! Заради своето средищно разположение, в нея намират приют повечето бежанци от България и по този начин тя се превръща в един естествен мост между Изтока и Запада. През 1227 година Ватикана призовава на поход срещу тамошните ПАТАРЕНИ, но това „мероприятие” приключва безславно. До превземането на страната от турците през 1463 година, тя се нарича БАНство, като всичките й владетели са активни членове на Движението и негови закрилници, като един от тях е Бан КУЛИН! През ХV век цялото босненско население напълно доброволно преминава към Исляма и го брани така разпалено, че смайва дори самите Мюсюлмани. Впрочем, аз вече загатнах за този процес, който протича във всички Балкански страни, където повечето светлооки и светлокоси „турци”, в това число – и българо-мохамеданите - АХРЯНИ, т.е. – АРИЯНИТЕ, са потомци на Богомилите. Само при тях и Католиците все още могат да се срещнат Богобоязливостта и консолидацията в Духовната им Общност, за които, за съжаление Православните отдавна са забравили. На тази тема пише д-р Любомир Милетич в своя кардинален труд „Нашите Павликяни” от 1904 година: -„Нашите сегашни българи, колкото ги има все още в северна и южна България, са същински българи и при това преревностни католици.” За техни огнища в Мизия той сочи селата Ореш, Трънчовица, Лъжани /сега Малчика/ и Беляни, което явно е печало известният комунистически концлагер Белене. В Тракия те са били съсредоточени в осем села около Пловдив с променени вече имена, сред които можах да разпозная само Дуванлии в община Калояново и Коматево, което вече е част от Пловдив. От старите селяни на другия квартал – Прослав, съм чувала, че някога на юг /по посока на Родопите/ е имало голямо Богомилско селище, с чиито традиции явно е свързано и създаденото още преди 1944 година Вегетарианско дружество в България.

Прегръщането на религията на турския окупатор с такъв плам може да се обясни, от една страна, като гневна реакция срещу агресивния гръцки Ортодокс, а от друга – с нейната близост с Тангризма, за което вече стана дума. Жалко, че още никой не е изследвал пораженията на гръцкото духовно робство – тази проказа за българския дух, като нападките са винаги и само спрямо турското иго, което в моралната скала стои много по-ниско, защото е било чисто физическо. В този контекст, искам да вмъкна и едно пояснение за непоправимата Карма, която трупат всички русофили, германофили, франкофили, гъркомани и други „маши” на чужденците, родили се в България те имат някоя конкретна задача свързана с нашата Национална карма, затова са длъжни да служат, преди всичко и единствено на НЕЯ, а не на всеки чужденец, който ги подкупи срещу „финикийски знаци”. Така че, предателството на националните интереси също може да се добави към списъка на пороците, срещу които трябва да се възправят сегашните Богомили.

Сред най-прочутите ПАТАРЕНСКИ средища в Босна е бил и районът на градчето Сребреница, което преди години се прочу със зверствата на сърбите над тамошното население. Такива са били Тузла и историческият Травник, овековечен от своят син Иво Андрич. Много характерни за тази страна, и съседна Херциговина, са хилядите на брой надгробни камъни - „СТЕЧКИ”, върху които е изобразен стилизирания образ на починалия, заобиколен от символите на Езотеричното Християнство. Тези хора ни приветстват през вековете с вдигната, обезателно, дясна длан, който жест е характерен за всички последователи на ДЯСНОТО Посвещение на Светлината!!!

Освен каноническото „Откровение” на апостол Йоан и „Псалтира”, местните Богомили са използвали и „Николското Евангелие”, а една друга тяхна самобитна творба се нарича „Босненска легенда”.



Хърватска с нейният широк излаз на Адриатическо море също е богата с Богомилска книжнина в преписи от различни столетия.

Някога лечителя Петър Димков провокирал любопитството на Людмила Живкова към потомците на Богомилите от село Петрово /в близост да Баня Лука/, които са опазили до наши дни чистотата на своя морал и бит, както и ...безценната си книжнина.

Освен ПОМАЦИТЕ - АХРЯНИ от източните Родопи, в Лудогорието живеят и АЛИАНИТЕ – КЪЗЪЛБАШИ, за които в „Народна вяра и религиозни народни обичаи” Димитър Маринов твърди, че са потомствени Богомили! Те и днес живеят в сравнително затворени общества, обръщат се един към друг с „Брате” или „Сестро” и не строят Джамии, а – Текета, характерни за Дервишите /Членовете на Езотеричното Мюсюлманство/, от които са възприели и танца „Сема”. И не на последно място - техните религиозни ритуали се извършват от БАБА или ДЕДЕц! Сред здраво вкоренените им традиции срещаме избора на „Духовен Наставник” /Кръстник/ и ритуала на „Побратимяването”. Няма друга Мюсюлманска общност, в което равноправието между половете да е норма на поведение, както при Къзълбашите. При тях няма да видите и социалното разделение на бедни и богати. Най-таченият им празник е ЕНЬОВДЕН, който разполовява годината на две, защото след него Слънцето започва „да намалява и…умира”. Логично е да се мисли, че другият толкова важен за тях ден е и КОЛЕДАТА, когато пък е неговият „Рожден ден”! За отбелязване е, че официалните турски власти са преследвали особено фанатично тази верска група, заради което в началото на ХІХ век големи маси АЛИАНИ емигрират в Албанияпри тамошните ТОРБЕШИ и АПОВЦИ. В своят уникален труд „Помаците в трите български области: Македония, Тракия и Мизия” големият родопски книжовник и етнограф Стою Шишков описва тези Дуалистични общности по следния начин: -”Помаците в Шарско се казват торбеши, в Кичевско - аповци /от арнаутската дума апо, което значи братко, брайно/, някъде из Серско и на помаците, наред с българите-християни казват мърваци, а в с. Ковачевица, Неврокопско, /Гоце Делчев-б.м./ им казват поганци от поганец. / В Ахъчелебийско /Смолянско- б.м./ буганец-буганци, изневерници. …По-общо е името потурнак-потурнаци.” Не по-маловажно е и твърдението му, че „Като се каже бошнак, башнацка работа, разбира се човек кавалер, искрен, честен в думите и делата си, чист по душа, юнак човек.” Написани от един непредубеден изследовател, тези думи потвърждават високия морал на всички последователи на Богомилското Учение, независимо от географската област, която са обитавали, затова не бива да се изненадваме, че на запад понятието „Богомил” се е превърнал в синоним на „Добър човек”!!! Явно с такава мая е бил „заквасен” и големият български книжовник ЙОРДАН ХАДЖИКОНСТАНТИНОВ – ДЖИНОТ от Велес, който гордо изрича:

Прави /истинският! – б.м./ Болгарин не лажи, не завидуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе.




Сподели с приятели:
1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница