М е о н л и н а есеите на б ългария



страница3/3
Дата01.02.2017
Размер0.9 Mb.
Размер0.9 Mb.
1   2   3

БОЛГАРИН е произведан от БОГ – БОЛГ-АРИЯ, река Богата, река или РИ.

Аз съм Болгарин и моето благородно БОЛГАРСТВО не ма допуща да не бидам добр, затова имам Вера, Надежда и Любов и Человечество и Учителство. Нек служам роду моему, ако е и за крива Бога!

Не е честно за мене Болгарину да отчаявам и да врякам зло за зло.

Болгарин е срамота да се отрицава от свойат род и язик!”

Един от „Мемоари”-те на Любен Каравелов е посветен на „Павликяни и семейния бит на българите” и в него големият просветител потвърждава, че Родопските Помаци са бивши Богомили и че Павликяните са преминали към Католицизма съвсем доброволно. Нека припомня, че песните във „Веда Словена” са ни дар от гореспоменатите Мърваци. На старо-български „мърва” е руда и е свързано с техния основен поминък, а това навежда на мисълта, че със същото са се занимавали и Павликяните от Чипровския край.

Както видяхме, основите на Апенинското КАТАРСТВО полага СТЕФАН ВЕНЕЦИАНЕЦ, след чиято кончина за Италия са изпратени други Духовни Пастири, дори заради близките ни роднински връзки с Лонгобардците, които са… „АЛЦЕКовите българи”. Според едно донесение на отметналият се от Катарството и станал ревностен техен гонител Рейнеро Сакони, през ХІІІ век в северна Италия са действали шестнадесет Дуалистични Църкви. В близкото до Милано градче Конкорецо е открита „Тайната книга” донесена от България от Епископ НАЗАРИЙ, известна на науката в два латински превода с незначителни различия.

Фани Попова – Мутафова отбелязва: -„Черквата на Болонския университет се нарича „Санта Мария дей Булгари” до ден днешен.” Тя предполага, че, най-вероятно, кралят на Верона - Кангранде І – де ла Скала /1291-13298/ е симпатизирал на „еретиците”, защото не просто приютява Данте Алегиери, а и като негов меценат го подтиква да напише „Божествена комедия”, вдъхновена от Учението на българските Богомили! По неведомите Божии пътища с това Учение свързва своята съдбата и високо образованият латински историк и дипломат – Кремонския епископ ЛИУТПРАНД /920-972/, който, като посещава българския Двор като посланик на папа Йоан ХІІІ и дълго убеждава кан Борис в преимуществата на Католицизма. При мисията си през 945-950 в Цариград той се запознава и с БОЯН, като остава дълбоко впечатлен и очарован от личността му. При тази среща българският принц му подарява „магичен жезъл и пръстен”, които едва ли са били просто дарове. В съчинението си „Antapodosis” ЛИУПРАНД споменава, че БОЯН е бил толкова напреднал в езотеричните практики, че „могъл да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр”!!! Най-вероятно оттам произлиза и прозвището му ПЕСОГЛАВЕЦА. В руските църковни архиви има една чудата икона на човек с кучешка /вълча/ глава, за която науката няма никакво обяснение, но факта си е факт!

По-късно епископа изпраща свои последователи в Преслав, за да преведат от оригинала „Легенди”- те на БОЯН – МАГА, което име знаем именно от него, защото византийците го наричат ВЕНИАМИН.

Центърът на Богомилските Църкви на Ломбардия се е намирал в столицата Милано, от чийто квартал „Патария” местните последователи на Новото Учение биват назовани ПАТАРЕНИ. Много комуни е имало в областта Тоскана, а с Венеция е свързано името на канонизираният в България Епископ МАРКО, докато през ХІ век замъка „Монте форте” става обиталище на Преподобния ЖИРИР. Светото Христово Слово е имал свои многобройни привърженици и в самият Рим - „под носа на Ватикана”, а други „Слушатели” са очаквали проповедниците на Новото Учение в Неапол и чак в Палермо.

„В село Винчи до днес е запазена една особена църква. Различна от останалите в околността. Нарича се „Сан Андрея”. Свързана е с италианските последователи на българските богомили. … Леонардо държи на своя роден край. Едва ли само от оригиналност се назовава Леонардо да Винчи. …Съседно на Винчи е селището Бугри, създадено от спасили се преди столетия от смазващите гонения на църквата в България богомили” – разказва Христо Нанев в „Прозрения”.

Богомилите в Моравия и Бохемия стават известни като ВАЛДЕНИ. Тяхното верую е било онаследено от „ОБЩЕСТВОТО НА ЧЕШКИТЕ БРАТЯ”, чийто основател ПЕТЪР ХЕЛЧИЦКИ оказва силно влияние върху духовния ръст на граф Толстой. От техните среди е произлязъл и ЯН КОМЕНСКИ /1592-1670 г./ - основоположник на съвременната педагогика! Последователите на ЯН ХУС изгорен на кладата на 6.VІІ.1415 г. се обединяват в друга Духовна общност. През същата година са ексхумирани тленните останки на неговият идол - английския богослов ДЖОН УИКЛИФ, чийто анти-църковен мироглед е намерил много симпатизанти в централна Европа. За отбелязване е, че почти всички чешки течения са имали свои разклонения и в Русия.



Полша може да се гордее с МЕСИАНИЗМА основан от ХЬОНЕ ВРОНСКИ. Там се обособява и голяма колония от арменски ПАВЛИКЯНИ, които играят решаваща роля при политическите събития не само в тази страна.

В Холандия, според думите на големият приятел на България – философа Хари Салман, през ХVІ век възниква „БРАТСТВОТО НА ОБЩИЯ ЖИВОТ”.

Според великия План на Всемирното Бяло Братство, през Х век в южна Франция се срещат двете мощни духовни течения на ЕСЕИТЕ и АЛБИГОЙЦИТЕ. За първите се знае, че извън Палестина са имала множество свои средища, включително и в Окситания /северо-източното крайбрежие на Средиземно море/, която сега е поделена между Испания и Франция. Веднага след Кръстната „смърт” и Възкресението на Учителя ЙЕШУА, натам се отправя голяма група негови сродници и сподвижници, предвождани от баба му АННА и двете МАРИИ – Майка му и тази от Магдала. Тук името им се променя на КАТАРИ, което на френски означава ЧИСТИТЕ, тоест – ЕСЕИ. От незапомнени времена по северните склонове на Пиринеите е съградена трудно достъпната крепост „Монт Сегюр” /”Сакралният връх”/, охраняваща древното светилище на Бел-Исен /Луната/. Като се имат предвид неограничените им познания по Астрология, няма нищо чудно, че съвременните изследователи на форта го оприличават на обсерватория.

Във Франция Богомилите стават АЛБИГОЙЦИ, ПАФИЛИ и БУГРИ, като името на последните е съхранено в името на градчето БУГАРИШ и едноименният планински връх над него. Техните северни събратя в Шампан, Орлеан и Страсбург, приемат името ВАЛДЕНИ – по името на ПИЕР ВАЛДО, чийто огромен авторитет, както видяхме, се е простирал и в съседните държави. При своите Служби всички цитирани Братства са използват „Катарския Требник”, преработен от Преславския!

През 1165 година в замъка „Ламбер” до гр. Алби е свикан голям Събор, в който участват представители на всички Дуалистични Общности в западна Европа, а домакин на срещата през 1167 година става близкото до Тулуза градче Караман. Френското Богомилство е представено от тогавашният си Водач НИКИТА – БЪЛГАРИНЪТ, придружаван от Епископа на Ломбардия - МАРКО. Целта на срещата е била обособяването на новите енории, наложено от променената геополитическа ситуация.

През 1098 година РОБЕР МОЛЕМСКИ създава в Бургундия монашеския Орден на ЦИСТЕРИАНЦИТЕ, а от името му личи, че и той е бил нашенец. Такова е и названието и на самото Братство, защото произлиза от „ЧИСТИ”. През 1115 в Сито близо до Дижон те основат своят втори манастир, а третият - във Фонтьоне /1119 г./. От тяхната „Харта на Милосърдието” виждаме как под маската на Католицизма избуяват чисто Богомилски идеи. Скоро Цистерианството се пренася и в Германия.

Преди гоненията през ХІІІ век сред стотиците хиляди привърженици на Катарите и Албигойците Гаскон, Лангедок, Прованс, Окситания и испанска Каталуния възниква и ТРУБАДУРСТВОТО, чиито оригинални песни са на Провансалски език. Те възпяват Любовта към Бога, верността към Идеалите, Нежността и другите вечни човешки добродетели, а не обезателно „Дамата на сърцето”, както са профанизирани по-късно. Техните германски събратя стават известни като МИНЕЗИНГЕРИ, а в Португалия - ЖУГРАИШИ.

Една от главните причини за гоненията на Богомилите от страна на Ватикана е заради тяхната гореща пропаганда против разбойническите по своята същност Кръстоносни походи, затова първите репресии са благословени от самият Инокентий ІІІ, известен преди всичко с наглостта да се провъзгласи за „Христов наместник на земята”! Нека си припомним, че Мировият Учител е ходел само с една безшевна дреха на гърба си и никога, и по никакъв повод дори не е намекнал, че възнамерява да създаде и оглави каквато и да е Църква, камо ли да става владетел, докато земният не се свени от нищо и на 14.І.1208 година обявява срамният „Албигойски поход”. Първият подмамен от папските обещания, че всички земи, които разчисти от Катари и Албигойци ще станат негови, е безскрупулният Симон дьо Монфор, които започва да безчинства с моралната подкрепа на Филип ІІ. Гоненията започват от Лион, когото закрилят бароните на Каберне - ПИЕР-РОЖЕ и на Термес - ЕМЕРИ ДЬО МОНРЕАЛ. На 22.VІІ. 1209 цялото население на град Безие е подложено на безогледна сеч, благословена от следващият „Божи наместник”, произнесъл „крилатата” фраза: -„Избивайте наред! Бог ще познае своите!” По българския пример, населението на Каркасон е изведено и прогонено извън града голо и босо, а в катедралата на Тулуза „Сен Назер” са изклани близо 12,000 души. Впрочем, истинското име на този град е ТУЛОСА – като тези на балканската столица на Гетите ТУЛА /съвременното старозагорско село ТУЛОВО/ или крайдунавската ТУЛЧА. Така го нарича Гетския крал Аларих І /395-410/, който създава по тези места своето Везготското царство. За онези събития средновековният хронист Фиросторгий разказва как „…нахлул в стара Гърция, превзел Атина и опустошил македонската земя и съседна Далмация. Той нахлул и в Илирик и като преминал Алпите, навлязъл в Италия.”, след което дошъл редът и на Франция. Първото му седалище било в Каркасон, но по-късно го заменил с Тулуза. Тази държава просъществува до 507 година, когато я завладели Франките. Мнозина от инакомислещите изследователи на нашито минало са на мнение, че зад преиначеното име на ВЕСТ-готите /Гетите/ стоят БЕСИТЕ. От друга страна, ТУЛОСА звучи подозрително близо и до името на династията ДУЛО, така че, ето още теми за размишление по тези толкова интересни страници не само от нашата, а и от общоевропейската история.

В началото на размирния ХІІІ век владетел на Тулуза се оказва ГРАФ РАЙМОН VІ, който така ожесточено брани града, че на Ватикана не му остава нищо друго, освен… да го анатемоса и отлъчи. Редов до него в тези битки е и синът му - РАЙМОН VІІ.

В науката няма единомислие за точната година на създаване на Инквизицията - някои източници твърдят, че е била обособена още от Инокентий ІІІ, а други сочат като негов инициатор следващият Папа Григорий ІХ и годината 1229-та, но е безспорно, че главорезите са били от Ордена на Йезуитите. През 1226 година „Албигойския поход” е подновен, като pro forma е създаден и „трибунал”. Тогава се въвежда и практиката телата на „най-опасните” противници на Католицизма да бъдат ексхумирани, а методите за изтръгване на признания, явно заимства наготово от Кеворк Сурсупал. Рим го бие само по това, че разпорежда и масовото унищожение на набедените за „изчадия” котки, без дори да подозира кому посяга, заради което в Европа се разязява невиждана чумна епидемия, отправила в небето милиони…

Заради гоненията и репресиите през ХІІІ век службите на Албигойци и Катари се налага да се провеждат нощем. Ръководят ги ЕМЕРИК БАРО и ПОНС ФОГАСИЕ.

Тогава вражите войски обсаждат и крепостта „Мон Сегюр”, която се предава на 16.ІІІ.1244 г. след девет месечна обсада. Последните му обитатели се оказват около двеста Катари, които, начело с духовните си водачи АРНО – РОЖЕ дьо МИРПУА и БЕРТРАН ДАН МАРТИ са изгорени. Но, малко преди капитулацията, четирима души напуснат непристъпния замък и отнасят в неизвестна посока дискутираното от векове „Съкровище на Катарите”, което, познавайки техния мироглед, явно е представлявала… безценната им книжнина! Така нареченият „СВЕЩЕН ГРААЛ” е бил укрит от Ватиканските слуги, дори защото е символ на онези Свещените Знания, достъп до които имат само НАЙ-Достойните! От онези трагични дни датира едно прословуто „ПРОРОЧЕСТВО” адресирано до нашето съвремие – края на ХХ век /1986 г./, когато се е очаквала да БЪДЕ ПРОВЪЗГЛАСЕНА ЦЪРКВАТА НА ЛЮБОВТА! Както се казва в такива случаи - АМИН!!! Текста завършва така: „Тя няма тайна, мистерии, посвещения, освен истинското разбиране за силата на Любовта, и ако искаме да бъде така, светът ще се промени, но само ако първо променим себе си.” Впрочем, на Богомилството в никакъв случай не трябва да се гледа просто като на колективен начин живот с общ бит и молитви, а, преди всичко, като на преследване на строго практическата цел, на която, май, никой досега не е обърнал достатъчно внимание, а именно - братската подкрепа при индивидуалната борба на всеки човек със Злото, чийто мощ подценяват само глупаците! Богомилите и техните последователи са вярвали, че ЗЛОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ТРАНСФОРМИРАНО В ДОБРО САМО ЧРЕЗ ИСТИНАТА!!! Ето защо са избягвали лъжата при всичко обстоятелства - както в отношенията с ближните, така и с опонентите си. На идеята, че Злото може, и трябва, да бъде трансформирано в Добро, е базирана и цялата АЛХИМИЯ, с която са се занимавали най-големите умове на средните векове, но която невежите си представят като… способ за забогатяване, чрез превръщането на даден химичен елемент в злато.

На 18.ІІІ.1314 година на острова насред Сена пред кладата са изправени Главата на Монашеското Братство на Нормандия - ЖОФРОА ДЬО ШАРНЕ и последният Велик Магистър на „Храма на Тамплиерите” ЖАК ДЬО МОЛЕ, който преди екзекуцията заявява: -„…Ние, Войните на Христа, живеем и умираме за нашата религия….Ние желаем да умрем, облечени в бели мантии….Болките на Тамплиерите отекват силно в душите на хората, които са винаги готови да застанат на страната на слабите и подтиснатите”. Заради тенденциозни пропагандни внушения на мощната църковна и монархическа пропаганда, нашият съвременник познава еднакво слабо и двете Духовни Общности, но ценностите, които те споделят, загатват за голяма близост. Казаното се потвърждава от озлоблението, с което Папи, Патриарси и коронованите особи ги окалят, заради демаскирането им като „благодетели” и величия. Най-ярката демонстрация за казаното е свирепата „Вартоломеева нощ” на 23.VІІІ.1572 г., когато само в Париж са убити над триста ХУГЕНОТИ, като в цяла страна броят им достига 10-30,000 души. Няма нищо чудно, че въпреки нечовешките страдания и свидни жертви, идеалите на Катарите и Албигойците оцеляват, за да се трансформират в ПРОТЕСТАНТСТВО, реализирано от МАСОНИТЕ - Католици. Също така нека не забравяме, че девиза на Френската революция от 1789 година за СВОБОДА, БРАТСТВО, РАВЕНСТВО е Богомилска идея, до които един ден човечеството обезателно ще дорасне! Масонът Наполеон Бонапарт се е гордеел със своите родственици и съветници от „богомилски коляно”! Според думите на Учителя Беинса Дуно, него Небето го сваля от историческата сцена, защото, приемайки да стане император, той, всъщност, предава идеалите, срещу които някога сам се е воювал. Малцина българи знаят, че такива са били и всички основатели на Букурещкия БЦРК – Родолюбци, запленени от Идеала да освободят сами своят изстрадал народ, който се оказва неприемлив за външните сили, които внедряват сред тях „свои хора”, за да го провалят.

Идеолозите на Европейската РЕФОРМАЦИЯ също са отричали всякакво посредничество между Бог и Човека, както и иконописването на чисто Небесни Идеи според нашите субективни човешки представи, породили толкова много стилове и школи, че да се чудиш, всъщност, „кой кой е...”

Масовите бягства на КАТАРИ и АЛБИГОЙЦИ от Франция към съседните страни, „подпалват чергата” и на Германия. Впрочем, в Бавария и Долна Саксония са съществували Богомилски Църкви с дълбоки традиции, като най-авторитетните сред тях са били тези в Кьолн, Майнц и Бон. Гоненията срещу „БЕДНИТЕ В ХРИСТА” започват през 1232-34 година ръководени лично император Фридрих ІІ – Хоенщауфен, на чиято съвест тежи смъртта на хиляди честни и смирени хора, убити само за да се угоди на папа Инокентий. Като противовес на този сатанизъм, през ХІV век в замъка ГЕРМЕЛСХАУЗЕН в областта Тюрингия, се ражда едно момче, комуто Небето отрежда да стане основател на Ордена на РОЗАТА и КРЪСТА, който е една от най-ярките креации на Богомилството! Името на този малък благородник вече не се знае, но в Езотеричните среди го познават като ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ /1378-1484/. Когато избиват семейството му той е едва пет годишен. Прибира го и го отглежда един френски калугер - Албигоец от близкия манастир, комуто малкият благородник дължи своите мироглед и идеали.

През ХVІ век великият германски Дух ще роди колоси на мисълта като философа ЯКОВ БЬОМЕ, МАРТИН ЛУТЕР и много други светила на Просвещението и Реформацията. Завидна веротърпимост царува и днес в тази страна между двете изключващи се религиозни доктрини – тези на Евангелизма и Католицизма.

В съседна Швейцария срещаме също ВАЛДЕНИТЕ, от чиито среди произлизат УРЛИХ ЦВИНГЛИ и ЖАН КАЛВИН – създатели на други известни религиозно-социални течения.

Най-известната Богомилска община в Австрия е тази във Виена, вероятно възникнала още по времето на МИХАИЛ УНГАРЕЦ и УПРАВДА БУДИМСКИ.

Вече споменах, че от незапомнени времена в южните части на Окситания, които сега спадат към Испания, са съществували Катарски Общини към които, по-късно, се присъединяват и новодошлите Албигойци от Балканите. В помощ на репресираните в Тулуза през 1213 година се отправя тогавашният крал на Каталуния и Арагон – ПЕДРО ІІ. За съжаление, през следващите векове гоненията на „еретици” в тази страна се извършва с такава маниакалност, че понятието „Испанска инквизиция” се превръща в синоним на самото Зло, а когато през ХV век тя се слива с Короната, нещата в Испания се влошават съвсем…

За чест на Англия, преследванията на тамошните ЛОЛАРДИ никога не се израждат в изстъпления като на континента, но по дипломатически съображения на бегълците не се оказва никаква подкрепа и те са пропъдени обратно. Само малка част от тях намират приют в Уелс, чието друго име е Кимри, т.е. /”Земя на Кимерите”/ и Оксфърдшир, затова не може да се отдаде на случайноста, че именна тук, след време, ще се роди, твори и преподава споменатият вече ДЖОН УИКЛИФ /1324-1384/, който единодушно е признат за идеолог на Реформацията. От катедрата на богословския факултет на Оксфърдския университет той остро разобличава всички извращения в Христовото Учение и скоро се превръща в Знаме за английските ЛОЛАРДИ. Но и Ватикана не го забравя и на цели два свои събора се занимава с личността на своят покоен вече опонент и му отмъщава като през 1415 година разпорежда ексхумацията на тленните му останки, които, явно, за по-сигурно, са изгорени! След векове английските КВАКЕРИ ще изиграят важна историческа роля при основаването на САЩ, чиято Конституция е базирана на повечето Богомилски идеи.

Приносът на Шотландия към заклеймяването на безморалието в папската и монархическа институции намира израз в ПРЕЗВИТЕРИАНСТВОТО. Нейното свободолюбиво население дарява на света ФРЕНСИС БЕЙКЪН, ДЖОН ЛОК, ИСАК НЮТОН и други велики философи, а големият анти-роялист ОЛИВЪР КРОМУЕЛ /1599-1658/ е произлязъл от средите на тукашните ПУРИТАНИ.

В Бесарабия, Украйна и Русия Богомилството прониква още чрез първите Апостоли на Движението създали и тук Църкви със здрави традиции. Видяхме, че истината около „Покръстването” на Княгиня Олга няма нищо общо с лъжите на Православните отци, защото приживе тя не е допуснала нито един византийски свещеник в Киев. Пробивът е осъществен чак при царуването на внукът й Балюмир /княз Владимир І/. Въпреки всички превратности, Богомилската закваска на Киевския царски дом се изявява при нейните пра-внуци - БОРИС и ГЛЕБ запомнени с невижданото смирение, с което приемат своята смърт... След 1917 година болшевиките ограничават до краен предел влиянието на руските църковници, но сега виждаме как те отново са възвърнали старите си позиции и тровят на воля душата на този добродушен и, по детски наивен, народ.

През последните „преходни” години в Русия бяха открити летописи с ужасяващо съдържание и на тяхна база - издадени няколко книги за инквизиционните методи, с които през ХVІ век са били ликвидирани милиони СТРИГОЛНИЦИ от Новгородския и Суздалския край. В тях се споменава и за … черната слава на „Соловецкия” манастир, чиито палачи са надминавали по безчовечност дори своите западни „колеги”. През 2000 година е открит „Новгородски кодекс” от 1036 година, което, явно, е било използвано от местното Братство. През ХVІІ век на кладата загива прочутият Епископ АВАКУМ - „Прото-попа” на СТАРОВЕРЦИТЕ. Смъртта му е инспирирана от царския указ за гонения срещу тях, който, също като във Франция, развързва ръцете на всеки изверг, готов да убие човек срещу някаква материална изгода. Тогава на гонения биват подложени и немските колонисти - МЕНОНИТИТЕ. Руския народ е имал и своите ХЛИСТИ, МОЛОКАНИ и ДУХОБОРИ, изповядващи простичката истина, че човек, трябва сам да си бъде господар като се ръководи от Разумното в себе си! През 1917 година ръководител на последните е, не кой да е, а самият Алексей Пешков, /писателя Максим Горки!/, вербуван от болшевиките за тяхната кауза. В най-прочутата си творба - романа „Майка”, той прокарва Богомилските идеи за саможертвата и служенето на другите като най-висши човешки добродетели. От тях са били повлияни и руските класици В. Гогол, Н. Тургенев, Л. Андреев и други, а на граф Толстой дължим следното гениално прозрение: -„Главната причина за лошото устройство на живота е лъжливата вяра. Достатъчно е чисто и просто да се разбере Христовото учение, за да стане ясна ужасната лъжа, в която живеем всички ние и всеки един от нас.”

Днешните ШКЕИ от Румъния помнят, че са потомци на бегълци от Чипровци и затова продължават да произнасят молитвите на предците си, въпреки че, забравяйки български, вече не разбират смисъла на думите. Техните общности живеят в Крайова, Брашов и в… Алвинц, чието име поразително напомня на това на АЛБигойците.

През 1652 година Протестанти – КАЛВИНИСТИ от Белгия, Франция, Холандия и Германия емигрират в южна Африка и създават там първите селища на БУРИТЕ, тоест – БУГРИТЕ /Българите/, които през следващите векове воюват непрекъснато с Англия за своята духовна и икономическа независимост. За този крайно интересен, но почти незнаен факт пишеше в статията на г-н Любен Костов обнародван в бр.5 / 2001 г. на варненския вестник „Народен Будител”.

Идеалите на Богомилите за СЪВЪРШЕНСТВО, ЧИСТОТА и БРАТОЛЮБИЕ стават база и на ХУМАНИЗМА, а през ХІV век във Флоренция възниква и РЕНЕСАНСЪТ, затова най-значимите творби от средновековните творци са пропити с високият модел на поведение на Катарските Епископи, Презвитери и Верни. Самият Свети Бернар от Клерво /1090-1153/ - един от най-горещите поддръжници на Кръстоносните походи, пристигнал в Лангедок, за да проповядва против тях, признава: „Няма по-християнска проповед от тяхната, а моралът им е безупречен!”

ПРОСВЕЩЕНИЕТО от ХVІІ – ХІХ векове е едно естествено продължение на РЕНЕСАНСА и като такъв има изцяло анти-религиозен и анти-феодален характер, и няма как да не е така, защото църква, която толерира жертвоприношенията /„курбаните”/, войните, Кръстоносните походи и инквизирането на невинни хора, няма моралното право да се нарича „ХРИСТОВА”. През краткия си живот Божият Син проповядва единствено ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МИР и ОПРОЩЕНИЕ сред хората, които продължават да са чужди в средите на служителите на една институция, поела голямата отговорност да носи Името Му! Безспорно, една от нейните най-невинни жертви е големият италиански поет и астролог ДЖОРДАНО БРУНО, изгорен в началото на ХVІІ век за своите очевадни сега, но „еретични”, според „Светите отци”, възгледи. Както видяхме, идолопоклонничеството и кухата фразеология, подплатени с безогледно грабителство на миряните са истинските причини всички почтени хора да напускат казионните храмове. Чиста лъжа е, че през турското робство нашия клир е бил „стожер на българщината”, дори защото тогава такъв не е съществувал. По време на това, почти, пет вековно „присъствие”, повечето ни храмове са били превърнати в джамии или…хамами, а в случайно оцелелите, службите са извършвани от гърци на техния си език!!! В по-големите градове тези неуморни „цивилизатори” откриват начални училища, в които на българчетата се насажда „елинската култура” и по този начин сума ти от тях се отмятат от своят род. Нямам информация някой досега да е изследвал съдбата на тези „Еничари”! По онова време България е прошътана открай – докрай от неуморните таксидиоти /странстващи монаси/ от Атон, чиято основна задача е била да открият и изземат и последните оцелели екземпляри на глаголическата ни и кирилска книжнина, а от Иларион Райчев научаваме как „всички исторически книги на български език, запазени в Търновската патриаршия са били изгорени от гръцкия владика в Търново, като са палели баните с тях.” Но…писала съм и пак ще го повторя - на богатия колкото и да му отмъкнеш, той все си остава богат, докато кражбата е присъща само на бедните духом!!!

По онова време, българска реч е могла да се чуе само в някой и друг манастир закътан дълбоко в недрата на планините и именно там са закърмени десетината монаси-родолюбци, които от „ревност и жалост към българския род”, както се изразява Паисий, са ни отсрамили пред света, пишейки в пълна нелегалност някоя и друга „историйца”. След Фермана на султан Абдул Азис от 28.ІІ.1870 година и обособяването на Българската екзархия, борбата на нашите духовни първенци за независимост от „Вселенската Патриаршия” се разгръща с нови сили, като този път, кой знае защо, Фанариотите ни набеждават за … „Схизматици”!!!

Заклеймени като „езичество” и „ерес”, нашите изконни вярвания постепенно са изкоренени, но… те оцеляват сред другите народи, защото В КОСМОСА НЯМА СИЛА РАВНОСТОЙНА НА ИСТИНАТА, тъй като ТЯ е еманация на самият Свети Дух! Учителя Беинса Дуно дори казва, че „Животът е предназначен да търсим Истината”!!! Именно ТЯ ни очаква на самият връх на нашият дълъг еволюционен Път на тази планета, известна като Великото Училище на Живота. Той е отразен във формата на „КАДУЦЕЯ”, който държи в ръка „Посредника” между Божествения и земния свят – Хермес, наричан от дедите ни АЛП КЕРМЕК. Тогава, тези които дораснат до последната – Вулкановата човешка раса ще се слеят със самият Свят Дух, от Който сме произлезли първоначално, за да се затвори Земният ни Еволюционен Кръг!!!

Днес Богомилските идеали са живи в Службите на всички ЕВАНГЕЛИСТИ, ЛЮТЕРАНИ, КАЛВИНИСТИ, АНАБАПТИСТИ, ЦВИНГЛИАНИ, МЕТОДИСТИ, КОНГРЕГАЦИОНИСТИ, КВАКЕРИ и другите представители на Евангелската /Протестантска/ Църкви, което само по себе си налага основна ревизия на понятия като „ерес” и „секта”, с които са били заклеймявани всички инакомислещи опоненти на монополистите – Рим и Константинопол /Цариград/. Всички апели и опити за „модернизация” на тези две институции са нелепи и съвършено неизпълними, защото основите и на двете са прогнили от кръвта на милиони невинни човешки жертви! Освен това, през вековете те на са променили своята същност ни на йота и затова днес, благодарение на медиите, сме свидетели на непрекъснати финансови и гей скандали и в двете крила, заради които, доживяхме да видим, как предпоследният Папа си подаде оставката. Всяка НОВА ЕПОХА идва и налага своите неумолими изисквания, а тази на „Водолея”, в която човечеството пристъпи през 1914 година, е буквално непредвидима, заради „нестандартния” Уран, под чието влияние ще протекат следващите 2,160 години. Колкото и инертна да е по-голямата част от човешката маса и колкото и тя да се съпротивлява на всичко ново и непознато, ще й се наложи „да влезе в час”, защото вече е в ход поредната СЕЛЕКЦИЯ, чрез която Земята периодично се отърсва от всички онези ретроградни елементи, които не допринасят с нищо за еволюцията на съответната раса. А това, че тя протича „по план” виждаме от масовата смърт на големи групи хора, загиващи при природните бедствия, пандемии или цяла серия „модерни” болести.

АНТРОПОСОФИЯТА на д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР обхваща друг кръг последователи на Всемирното Бяло Братство. Този велик Посветен и светъл гений на австрийския народ разжарва наново огъня от кладите на КАТАРИТЕ, за да осъвремени тяхното Верую и синтезира своята НАУКА ЗА ЧОВЕКОЗНАНИЕТО! Според Хари Салман, „Рудолф Щайнер говори за състояние на душата, при което човек е чувствителен към полярността на Злото и Доброто и го нарича БЪЛГАРСКА ДУШЕВНА НАГЛАСА!”, а това е най-големият комплимент отправен от „западняк” към нашия, уникален във всяко едно отношение, народ.

На края искам да се върна пак към един от най-сериозните изследователи на Богомилството у нас - проф. Николай Райнов, който през 1935 година посещава о-в Малта и, което е по-важно, е допуснат до Богомилските светини, съхранявани от тамошния Орден на Тамплиерите. Скоро след това Небето предлага на този Висш Посветен още един уникален шанс - да се запознае с безценните страници от автентични български документи от турското „Тефтер хане” /Държавен архив/, чиято история държа се знае от всеки БЪЛГАРО-ЛЮБЕЦ, за да не се забрави едно от най-отвратителните прояви на национално предателство, извършено през недалечната 1936 година. Предисторията - през ХІV век синът на нашата принцеса Кера–Тамара – султан Баязид І /1389-1402/ заповядва на тогавашния губернатор на Шумен да събере целия държавен книжен фонд от родината на майка му и „пет каруци книжнина” потеглят за Цариград, където се съхраняват до 1934 година. Тогава, чрез инж. Никола Димков /вуйчото на Петър Димков!/, нашето правителство е уведомено, че турците са склонни да ни ги върнат, естествено, срещу заплащане и… пет вагона архивни документи поемат към София. С тяхното изследване е удостоен не само Н. Райнов, но и големият наш интелектуалец и художник Благой Мавров и дългогодишният председател на Теософското дружество Никола Трифонов. Резултатите не закъсняват и на тяхна база на бял свят се появяват „Велчова завера”, „Делото Левски” и други забележителни документални творби, но… сред старите книжа изникват и някои компромати за „известни български фамилии”, като, най-вероятно, се наместват и вездесъщите гъркомани и русофили, и една вечер на 1936 г. съхраняваните, кой знае защо, на гара Побит камък, вагони пламват, разбира се, „при неизяснени обстоятелства”... Това може да се случи само у нас, провокирано от най-нисшия аспект на планетата Сатурн, за чиито самоунищожителни тенденции споменах още в началото на този материал. Затова пък висшата му октава зароди БОГОМИЛСТВОТО!!!

Скоро прочетох за друг фрапантен случай, който бързам да споделя с вас - „След 09.09.1944 г., по заповед на Сталин, от всички църкви и манастири в България са събрани и унищожени в Кочериново няколко вагона с оцелели дотогава книги на Глаголица, тъй като те са веществено доказателство, че българите са били коренното население на Балканския полуостров, че са имали своя азбука, четмо и писмо още в древността и че те са „кръстниците” на руския народ.” – пише моят приятел Георги Метев в „…За българите…”. Не се иска много въображение да се досетим какво е сполетяло Босненските глаголически книги при терора на Тито.

Николай Райнов е автор и на „Псалом на Слънцето”, в който се проследява митарството на човешката Душа през дванадесетте зодиакални знака – от „Овен” до „Риби”, завършващ така: -„Ти си в сърцето на Слънцето – и душата ти бие като огнена жила: край тебе лети светлина – и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце…”

А ето началото на едно трогателно стихотворение за „Богомилите”, което им е посветил прочутият ясновидец Дядо Влайчо от село Коньово -

Те бяха изпратени с небесно послание,

носители на любов и истинско знание.

Не бяха самозвани, късогледи, фанатици,

нито от божията любов отцепници-еретици.

Нямаха платени водачи с патрахили

и не бе истинското им име богомили.

Казваха се Христово Бяло Братство,

любовта бе за тях духовно богатство. и т.н.

Николай Павлович рисува портрета на БОЯН, Димитър Гюдженов – „Изгарянето на българския богомил Василий в Цариград”, а дъщерята на народния лечител П. Димков – Лили Димкова изписва цял цикъл „Богомили”, сред които искри и ангелският образ на МАКРИНА /Епископ МИХАИЛ УНГАРЕЦ/.

С осъзната национална гордост д-р Найден Шейтанов казва: Боян – Магът - „систематизатора на Богомилската вяра и светоглед, направи от България нов Йерусалим на Европа.”, а колко пророчески прав е бил си личи от факта, че Основният Двигател на Новата – VІ по ред Култура на Бялата /АРийска/ раса сме пак ние - БОГАРИТЕ, които чрез нашият уникален във всяко едно отношение език, сме призвани да поведем новите СЛОВЕНИ към Бога по най-прекия път!!!

За финал искам да припомня пророческите думи на СИМЕОН АНТИПА: -„…И некой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скъпи съкровища…”, каквито, както видяхме, у нас има в изобилие, но трябва да ги познаваме, да ги популяризираме и … да се гордеем с тях!

Този материал е посветен на светлата памет на всички БРАТЯ и СЕСТРИ отдали живота си на БОГОМИЛСТВОТО, но, в същото време, той е апел към съвременните БОГО и БЪЛГАРО-ЛЮБЦИ, работещи всеки на „своята нива”, никога да не забравяме смирението, с които Предците ни са пристъпвали в пламъците на кладата в името на своя ИДЕАЛ и ИСТИНАТА! Нека имаме тяхната Вяра и Кураж при всички превратности на тези сложни Времена, в които сме орисани да живеем, но най-важното -

ЖИВОТО СЛОВО ДА ОПАЗИМ !!!

Август 2000 г. – Пловдив

Декември 2013 г. - Германия

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

1 - Ал. Алексиев – Хофарт – „Изгубените кодове на древните българи”,

„ТанНакРа” 2002 г.

2 – Антон Глогов – „Богомилското учение” – „ДЕН” 2000 г.

3 – Асен Чилингиров – ст. „Кой положи основите на книжовността в Русия”,

в-к „Про/Анти”

4 – „Большая Советская Энциклопедия” том 18 – Москва 1993 г.

5 – Борислав Иванов – „Безсмъртната птица на Вярата” – „Новата

цивилизация” 2006 г.

6 – Боян Боев – „Мисията на Богомилството” – В. Търново 1992 г.

7 –„Джагфар тарихи” – „Огледало” – София 2001 г.

8– Димитър Ангелов – „Богомилите в България” –„Наука и изкуство” 1980 г.

9 – Ганчо Ценов – „Покръстването на българите” ІІ книга – „Хелиопол”

2004 г.


10 – Георги Метев – „…За българите…” – изд.”Албатрос” – 2011 г.

11 – Епископ Симеон – „Богомилство и Богомили” – неиздадена ръкопис

12 - Иван Кирилов – „Истината за Богомилите” – „Хрикер” 2000 г.

13 – Иван Клинчаров – „Поп Богомил и неговото учение” – София 1927 г.

14 – „История на България” ІІ том – БАН 1981 г.

15 –„История на арменския народ” – УИ „Св. Климент Охридски” 1998 г.

16 - И. Р. Григулевич – „Инквизицията” – „Партиздат” 1979 г.

17 - Йордан Иванов – „Богомилски книги и легенди” – София 1925 г.

18- Йордан Андреев – „Българските канове и царе” – „Петър Берон” 1988 г.

19 - М. Бохосян – „Арменската цивилизация” – София 1996 г.

20 - Николай Райнов – „Богомилски легенди” – „Логос” Варна 1994 г.

21 - Петър Мутафчиев/Вера Мутафчиева – „История на българския народ”

– София 1998 г.

22 – Радослав Кондаков – „Бенямин /Боян Мага/” – статия от Блогът на

stoyan80

23 - Сборник „Изгревът” – том І – София 1993 г.

24 – Стою Шишков – „Помаците в трите български области Македония,

Тракия и Мизия”

25 - „Текстове и документи по история на България” – „Булвест-2000” –

1993 г.


26 - Хари Салман – ст. „Строители на храмовете на човечеството”,

сп.”Житно зърно”



27 - Христо Досев – „Богомили, история, учение” – София 1930 г.

28 - Христо Маджаров – „Богомилски мистерии” – „Алфиола” – Варна 1994

Сподели с приятели:
1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница