Maria Popova (Institute for Bulgarian Language, Bulgarian Academy of Sciences) a fundamental Work on Bulgarian Lexicology and Phraseology



страница1/4
Дата16.11.2017
Размер424.58 Kb.
Размер424.58 Kb.
  1   2   3   4

description: описание: електронно списание дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката Х-ХХ в. год. IІ, 2014, брой 4; ISSN 1314-9067






Maria Popova

(Institute for Bulgarian Language, Bulgarian Academy of Sciences)



A Fundamental Work on Bulgarian Lexicology and Phraseology
Review of Bulgarian Lexicology and Phraseology
ABSTRACT
The review discusses the fundamental collective work Bulgarian Lexicology and Phraseology. This is the first comprehensive, thorough and multi-faceted study on Bulgarian lexicology and phraseology as it presents major features of Bulgarian lexis and phraseology and addresses their specific character, which reflects the Bulgarian picture of the world. The review places emphasis on the novel solutions offered by the authors in achieving the objectives of the work, as there has not been a pre-existing model, either in Bulgarian or in foreign linguistics, to lean on.

The review discusses separately the three volumes, pointing out the main contributions of each of them.

The review concludes that Bulgarian Lexicology and Phraseology makes valuable contributions not only in the field of theoretical lexicology and phraseology, but also in the lexical and lexicographic practice.
Мария Попова

(София, Институт за български език, БАН)



Фундаментален труд за българската лексикология и фразеология
Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. Лилия Крумова-Цветкова, Диана Благоева, Сия Колковска, Емилия Пернишка, Мая Божилова. Под научната редакция на Емилия Пернишка и Лилия Крумова-Цветкова. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2013. 788 с.

Българска лексикология и фразеология. Т. 2. Българска фразеология. Стефана Калдиева-Захариева. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2013. 362 с.

Българска лексикология и фразеология. Т. 3. Проблеми на общата лексикология. Иван Касабов. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2013. 266 с.

Този труд е първото по рода си обобщаващо, цялостно и многоаспектно изследване на българската лексикология и фразеология.

Създадената описателна Лексикология и фразеология на българския език има по-конкретен обект в сравнение с известните наши и чуждестранни теоретични трудове и учебници за ВУЗ, а именно – представя основни характерни черти на българската лексика и фразеология с насока към техните специфики, свързани с българската национална култура, като очертава и аспекти в българската езикова картина на света. В този смисъл тя представлява новаторско решение на поставените задачи, тъй като авторите не са имали подобен образец нито в нашето, нито в чуждестранното езикознание.

Описани са резултатите от конкретни изследвания върху характерни номинативни, семантични, системни и функционални особености на българската лексика и фразеология, на тяхното развитие и обогатяване до наши дни.

Важни предпоставки за успеха на разработката са трудовете на самите автори, най-добрите наши лексиколози и фразеолози, участници в големите речници на българския език, както и на различни изследвания върху българската лексика, лексикална семантика и фразеология.

При задаването на целта и задачите в Увода на труда (който е поместен в първия том) се излиза от разграничаването на два подхода: единия, теоретична или обща лексикология, и втория, лексикология, която представя лексикалната система на даден език чрез отделни по-конкретни нейни характеристики. Авторите са изпълнили целта си и са създали труд от втория тип, а именно лексикология и фразеология, свързани с българската национална култура и отразяващ особености на българската езикова картина на света.

В Увода са очертани и предпочитаните качествени аспекти на българската лексика и фразеология, а именно: познавателен; социално-исторически и лингвокултурен; типологически; психологически; прагматично-функционален.

С оглед на методологическата основа на изследването вниманието в Увода е поставено върху когнитивните методи поради възможността чрез тях да се покаже как българинът концептуализира и назовава явленията от действителността, как ги интерпретира чрез езика.

Тъй като в самия труд не са пренебрегнати структурно-системният и логическият подход, а напротив, заемат широко място, смятам, че в Увода се акцентира прекалено силно върху когнитивните подходи, а в действителност съчетаването на различни подходи и методи е характерният подход за труда.

Трудът се състои се от три самостоятелни тома.

I том. Българска лексикология.

Той се състои от четири дяла:

Първи дял „Формиране и развитие на българската лексикална система“ (с автор Л. Крумова-Цветкова);

Втори дял „Динамика и иновационни процеси в българската лексика в края на ХХ и началото на ХХI век“ (с автори Д. Благоева и С. Колковска);

Трети дял „Лексикална семантика. Структурно-семантични особености на българската лексика“ (с автор Ем. Пернишка);

Четвърти дял „Прагматична и стилистична характеристика на българската лексика“ (с автор М. Божилова).

Първият дял „Формиране и развитие на българската лексикална система“ съдържа 230 стр.

Състои се от 3 глави:

I глава „Формиране и периоди в развитието на българската лексикална система“;

II глава „Динамика в лексикалната система“;

III глава „Характеристиката на българската лексика откъм произход“.

Л. Крумова-Цветкова очертава и характеризира развитието на българската лексика и резултатите от това развитие като система от разнообразна лексика, съчетала в себе си думи от домашен и чужд произход. Така за пръв път се свързват и се разкрива динамиката, т. е. процесите и резултатите от тях, които се отличават със силна онтологична характеристика поради пряката им връзка с конкретната социално-историческа и културна ситуация в различни периоди от нейното движение.

Във връзка с обобщеното представяне на постиженията на авторката, много важно е да се подчертае – периодите във формирането и развитието на българската лексикална система са разгледани с оглед на характерните за всеки период тенденции. Тя убедително доказва, че засилената проява на една или друга тенденция се обуславя от нарасналите потребности на обществото през даден период. А езикът отговаря на дадената потребност с активизиране на определена своя функция – когнитивна, символна и др. Именно с отчитане на тази взаимовръзка на обществена потребност, функция на езика и тенденция в езиковото развитие са характеризирани отделните периоди.

Много убедително е доказано, че „българската лексика не само е оцелявала във времето, но се е развивала и обогатявала, като чрез нейните изразни и образни възможности са създадени великолепни литературни образци“ (с. 39).

Някои от приносите и полезните резултати от изследването тук са сумирани в много съкратен и обобщен вид:

1. В съответствие с периодизацията на историята на българския книжовен език са обособени два големи етапа във формирането и развитието на българската лексика, като във всеки от тях са очертани по няколко периода (три в първия етап и четири във втория етап).

Периодизацията, особено през втория етап, следва големите обществено-политически и икономически промени, което е основателно във връзка с действителната ситуация при качествените и количествените изменения на лексиката. Мисля обаче, дали не е възможна и собствено езикова периодизация, напр. във връзка с определени иновативни процеси или на определени тенденции. Още повече, че авторката посочва такива.

2. Доста подробно (с оглед характера на общия труд) е разгледано формирането и развитието на българската лексика в контекста на състоянието и развитието на българския език и чуждите влияния върху него, както и на мястото на диалектната лексика. Изнесени са интересни факти, които ще привлекат вниманието не само на специалистите, но и на по-широки обществени кръгове. Освен върху лични изследвания, в някои случаи обобщението е направено и въз основа на редица трудове от български и чужди автори, но важното тук е, че присъства интерпретацията и оценката на авторката.

3. Изведени са взаимоотношенията между два вида изменения – изменения под влияние на промени в извънезиковата действителност и изменения вследствие от вътрешноезиков развой. Показани са и техните отлики в различните исторически периоди, установени са и причините, налагащи тези промени. Конкретно и с много подходящи примери са анализирани резултатите от тях:

3.1. Обогатяването на езика с нова лексика: а) създаването на нова лексика, където е разгледано съчетаването на най-актуалните начини за словообразуване с традиционно установените, като същевременно е наблегнато върху иновационните процеси във всеки един от словообразувателните начини; б) обогатяването на лексиката от диалектите; в) заемане на лексика от чужди езици и г) индивидуално словотворчество.

3.2. Семантичното развитие, където динамиката на езика е показана като промяна на значението и очертана в исторически план.

3.3. Архаизацията на лексиката, поставена в опозиция с неологизацията.

Разкриват се причините за това явление и се разглеждат особеностите му през различните исторически периоди, както и конкретните му прояви.

3.4. Архаизмите основателно са разделени на лексикални, семантични, словообразувателни и граматични.

3.5. Направено е и традиционното разграничение между архаизми и историзми.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница