Матилда Мешулам Израел София България Интервюирал: Леонтина Израел



страница1/6
Дата19.02.2017
Размер371.97 Kb.
Размер371.97 Kb.
  1   2   3   4   5   6

Матилда Мешулам Израел

София

България

Интервюирал: Леонтина Израел

м.февруари 2003 г.

Касета 1


Страна A
Разкажи ми нещо за родителите на баща ти

За баба ми и дядо ми по бащина линия нямам никакви спомени. Баща ми беше доста възрастен, когато аз съм се родила. Помня само баба ми по майчина линия. Баба ми беше много мила, много сладка бабичка. Всяко лято прекарвах при нея, тя живееше с вуйчо ми, живееха в кв.Красно село, в едни, как ги наричаха, “Еврейска фондация” – едноетажни къщи, от един тип всички. Там живееше вуйчо ми с баба ми. С най–голямо удоволствие отивах при нея, много ме глезеше, много ме гледаше. Това помня от нея.


А баща ти сирак ли е бил?

Баща ми беше сирак. Той ми е разказвал, че е бил най-големият и когато са останали сираци е започнал работа, за да може да изхранва братчето си и сестричката.


Ти си родена в Карнобат...

Аз съм родена в Карнобат, там съм израснала. Живеехме като в “гето”, което сами си бяхме създали. Това беше една голяма улица, накрая на града, а същевременно съвсем близо да центъра. Имаше около 50 семейства. Живеехме много задружно, всички се познавахме, всички си помагахме. Там благотворителността беше на голяма висота. Имаше две-три семейства, които бяха по-бедни и всички се стараеха да им помагат. Животът ми там протече много хубаво, имах едно щастливо детство, докато разбира се, почина баща ми.


Разкажи ми за Карнобат, колко жители имаше?

Беше малък град, може би с около 10 хил. жители, скотовъден център. Ние, децата нямахме никакви контакти с други деца, освен децата от нашата махала, както си го казвахме, с които играехме на улицата.


Как изглеждаше вашата улица?

Калдъръмена, но имаше и кал, разбира се. Но там се пързаляхме, там играехме, там се гонехме, особено в училищния двор. Имахме си училище. Беше много интересно. Децата не бяхме много и учехме по два класа, в една стая, І-ви и ІІ-ри, и ІІІ-ти и ІV-ти в еврейското училище. Докато едните пишат, на другите се преподава урок, след това обратно, на тях им се задава някаква писмена работа.


Учителката ви еврейка ли беше?

Еврейка беше. Спомням си учителката беше Белина Исаева, от Казанлък. Всички членувахме в Ашомер Ацаир. Дворът винаги “гъмжеше”, винаги. Играехме всички заедно, никога не сме се деляли на групи. В Ашомер Ацаир научихме много, много хубави работи.


Еврейските семейства общувахте ли и с български, или само с останалите от махалата?

Докато бяхме малки, общувахме само с евреите, а след това вече ...



Синагога имаше ли?


Имаше Синагога, която беше много хубава, много просторна, много голяма, постлана с едни чисто бели, грамадни, може би бяха метър на метър, плочи. Жените бяха горе, мъжете - долу и по края имаше една пейка, на която седяхме ние – децата. Винаги шумяхме, разбира се, и винаги ни се правеше забележка. Баща ми винаги ни обикаляше, даваше ни бонбонки, пръскаше ни с розова вода, само и само да мълчим.
Равин имаше ли?

Равин – не, хазан имаше. Той беше и шохет, той колеше, той венчаеше, той ни изпращаше, изобщо, вършеше всичко.


Кои бяха типичните еврейски професии?

Типичната еврейска професия беше “търговия”. Повечето бяха търговци, но имаше и занаятчии. Имаше тенекеджии, имаше обущари, имаше счетоводители, вестникари, но повечето, тези, които бяхо по-заможни, бяха търговци.


Помниш ли национални български празници, които сте празнували заедно с българите?

Не, докато бях малка си празнувахме само наши празници. Другите празници, разбира се, уважавахме ги, но нашите празници си ги празнувахме така, както трябва, по еврейски. Например на Пурим беше толкова хубаво...Правеха ни подаръци, преди всичко – пари, правеха ни едни формички, най-различни – агънца, ножички от захар. Наричахме ги “мавлач”. На Песах се събирахме. Спомням си, в къщи се събирахме на Ерев Песах много хора. Братята и сестрите ми идваха с децата и се опъваха по няколко маси. Беше много приятно. И едно семейство идваше при нас, те бяха бездетни и идваха при нас на Песах. На Кипур, всички в Синагогата, ние децата - по улиците, играем.


Пурим ли ти беше любимият празник?

Пурим на всички деца беше любимият и Ту Бишват. Майка ми шиеше торбички от атлаз, лъскав плат и пълнеше торбичките и на всички деца, на всички внуци и на съседските деца се подаряваше по една торбичка. И вечерта, си спомням, на масата се слагаше една голяма тава с най-различни плодове, които можеше да се намерят на пазара.


От еврейски магазини ли пазарувахте?


Не, пазарувахме си навсякъде, но магазините бяха обикновено малки. Имаше много хубави магазини, еврейски, много хубаво подредени и се ползваха с много добро име. Имаше и други – бакалници, сладкарски изделия – магазинчета, но малки. Нямаше супермаркети, като сега.

Къщата ви как беше устроена? Имахте ли течаща вода?


Вътре в къщи нямахме вода. Изобщо в Карнобат нямаше вода. Имахме кладенец на двора, имахме много голям двор, с овощна градина. Баща ми беше много “мераклия”. Имахме абсолютно всички плодове. Ние не купувахме никакъв плод освен дини и пъпеши. Всичко друго имахме в къщи – сливи, круши, череши. Вишни имахме много дървета, те много лесно се разсаждат. Всички съседи идваха да берат вишни у нас. Даже мушмули имахме, тре-четири дървета. Бадеми, орехи... Баща ми много обичаше да кръстосва. Една слива я кръстоса с праскова, обаче само 3 плода даде една година и това беше. Бяха големи и той ни ги отряза така, както се реже диня, на филийки, за да можем всички да опитаме.

Каква беше къщата ви?


Вътре в къщата нямахме вода. Имахме казанче, в което наливахме вода от кладенеца. Кладенецът беше много дълбок, с много студена вода и с макара я издърпвахме. Там си изстудявахме през лятото динята. Пускахме я с една мрежа и ставаше наистина ледено студена. Къщата имаше едно малко антре, цялото остъклено, след това един дълъг коридор и една, две, три стаи, лятна кухня, зимна кухня в самата къща и килер. Беше удобна, едноетажна, с голям двор. Едната част беше овощна градина, другата беше постлана с плочи и имаше цветя. Имаше голяма асма, с грозде и лятно време прекарвахме винаги вън. На масата, беше под асмата, там вечеряхме, там минаваше живота ни. Неприятно беше това, че водата за пиене трябваше да я носим от чешмата, която беше в града и едвам течеше. Нямаше вода, просто нямаше вода! Сега в Карнобат има много вода от яз. Камчия. И с котли, с кофи, със стомни се носеше вода от чешмата. Ставаха големи опашки, беше ужасно. Въпреки, че водата в кладенчето беше чиста, хубава, все пак е кладенец и не беше много вкусна.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница