Миграцията – пътуване към мечтите или бягство от реалрността? Пътят към себе си? /Есе



Дата08.02.2017
Размер38.76 Kb.
Размер38.76 Kb.

МИГРАЦИЯТА – ПЪТУВАНЕ КЪМ МЕЧТИТЕ ИЛИ БЯГСТВО ОТ РЕАЛРНОСТТА? ПЪТЯТ КЪМ СЕБЕ СИ?
/ЕСЕ/
Берлинската стена падна. Шенген също.

Вълните на миграцията, все по-големи и неспокойни, сякаш заливат майката Земя.

В Европа историците определят този сложен процес като безпрецедентен – миграция от Южна Европа на север, икономическа миграция към Европа от третия свят, бежански потоци от много части на света към Европа, САЩ, Канада ...

Човечеството е като едно развълнувано море.

Вълни от емигранти още след 23-та година на 20-и век, през депресията на 30-те години, след края на Втората световна война и коренния прелом на обществото...за да плисне и последната, тревожната вълна от 1989 г. насам, която отнесе и отнася хиляди българи по четирите краища на света.

Бягат умни и добри българи – умът и сърцето на народа. Бягат млади хора – бъдещето на България.

Защо? За да избягат от реалността? За да се борят за мечтите си? За да реализират себе си?

Защо? Питат се загрижените им майки и се молят горещо за тях, надявайки се да ги видят скоро пак.

Прощаване тъжно... Малка и красива България! Красива, но с толкоз много люде по света разпилени!

По света бягат все повече хора. А от добро не се бяга...

Бежанецът бяга! Дири подслон и покой!

Страх от враждебност..., страх от преследване..., страх от настъпващия ден...

Бежанецът бяга!

Страх от войната, която скоро ще пламне.., страх от терористи..., страх от смъртта...

Бяга от бащин дом, от майчина ласка, от родна стряха. Решен е на всичко, за да намери изгубения мир на душата си.

Бяга майка с бебе на ръце, мъж без съпруга, дете без баща, бяга старица с разкъсана от бомбата ръка, инвалид с патерица.

Горчив като отрова избор.

Тежък избор, който историята поднася в миналото и на стотици прокудени българи от Западните покрайнини, на нашите тракийци, македонци, добруджанци. Неизлечими рани – следи от вълните на прогонените наши сънародници, подслонени от майка България след “победоносните” загуби на войните от началото на 20-и век.

Жестока съдба през последните години на хиляди хора от Ирак, Иран, Палестина, Етиопия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Афганистан... Море от страдащи хора... Реки от невинно пролята кръв...

Но слава на Бога! Има Женевска конвенция на ООН за бежанците, има Върховен комисар на ООН за бежанците, Международна организация по миграция, правителствени организации за бежанците, Червен кръст, Хелзински комитет, Каритас. В България има създадени редица структури в тази област - като Държавната агенция за бежанците, дирекцията “Миграция” на Министерството на вътрешните работи, Асоциацията за интеграция на бежанци и мигранти и други. Има добри хора, които знаят, че бежанецът не бяга от добро. Той търси къшей хляб за своите деца. Търси животворно лекарство за духа, добра дума, сигурност и малко топлина. Търси своя нов дом...

На 20 юни - Световният ден на бежанеца, Европейският комисар по развитието и хуманитарната помощ Луи Мишел заявява през 2005 г.: “Днес искам да отдадем дължимото на смелостта на бежанците – смелостта да оцелееш и построиш отново своя живот. Европейската комисия продължава своите усилия в подкрепа на офиса на Върховния комисар за бежанците към ООН, който за последните пет десетилетия е помогнал на над 50 милиона души, останали без родина.”

В допълнение към милионите бежанци, които са пресекли границите, има още 20 до 25 милиона души, които са напуснали принудително домовете си в рамките на собствената си страна, но остават в нея, затова по закон не са класифицирани като бежанци.

Сигурна съм, че наистина особено удовлетворение изпитва човек, когато може да допринесе, макар и със скромен дял, за да се отдаде дължимото на тези, нуждаещите се от подкрепа и закрила, хора.

Но ще успее ли светът да се справи? Това постоянно засилващо се движение на емигранти, имигранти и бежанци изправя обществеността пред много въпроси. Обединена Европа, тръгнала по пътя та интеграцията, се пита тревожно:

Какви ще бъдат последиците и какво ще донесе бъдещето? Ще могат ли институциите да функционират ефективно в едно все по-изразено мултиетническо общество? Как хуманитарните организации да сигнализират при заплаха от настъпваща криза и да мобилизират общественото мнение в подкрепа на хората, нуждаещи се от международна закрила, да укрепят връзките, създадени от човешкото страдание и солидарност? Ще успеят ли световните, регионалните и местните организации в това направление да посрещнат адекватно това сериозно предизвикателство – миграцията, в съвременния 21-и век?

Защото потоците от мигранти вървят ли вървят и не спират... Напомнят ли ни те, че човек все още стои на колене пред съдбата на своя живот? Но когато застанеш лице в лице с нещастието, примирението започва да изглежда срашно... Тогава, за да оцелееш, трябва да се бориш с живота. За мечтите си , за себе си. Това е твое право, твой дълг!

Казват, че живеем във време разделно...Че нас, хората, ни разделя материалното – това, което ни трябва, за да оцелеем. Страшно!

Къде е духовността? Къде е надеждата? Надеждата – живата вода, която и в най-трудните моменти влива сила и кураж за борба...?

Бежанецът бяга. Търси закрила. С един вързоп в едната ръка, с детска ръчичка в другата. С много страх и страдание бяга през реки и гори, по стръмни пътеки и незнайни пътища. Търси спасителния бряг. С надеждата, че ще го намери.

За чужденеца-бежанец той може би е България? А къде е спасителният бряг за българина? За някои може би е там някъде по широкия свят...За други – тук, в малката, но родна страна.

Всеки търси своя бряг. Пътува към него.

Броди понякога по дълги и трудни пътища, за да достигне мечтите си...?



Броди дори по чужди земи с надеждата, че е избягал от грубата реалност...?

Но в това търсене по-важно е да открие пътя към себе си Безкрайното и най-трудно пътуване, което открива смисъла на човешкото съществуване. А това вече значи живот!

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница