Мир с бога били Греам



страница1/11
Дата20.12.2017
Размер2.14 Mb.
Размер2.14 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

МИР С БОГА

Били Греам

Издателство Верен

1000 София, пл. Славейков 1

© на българското издание Издателство Верен ООД

Преводач: Божидар Игов

Превод на стиховете: Красимира Ненова

Редактор: Даниела Дойчинова

Коректор: Юлиана Балканджиева

ISBN: 954-8225-23-9

 

 



 

ПРЕДГОВОР
Много автори на религиозни книги адресират произведенията си до други религиозни писатели или богослови. Само в редки случаи този вид литература е предназначена за обикновените хора. Тази книга обаче е написана не за богослови и философи, а за човека от улицата. Моята цел е да му дам ясно разбиране за един нов начин на живот, който ни бе посочен от един непознат галилеянин преди близо две хиляди години. Опитах да го представя на езика на обикновения човек, така че “пътниците, макар и глупави, да не се заблудят“.

Постарах се да избегна онези спорни теми, които най-често разделят и противопоставят различните християнски църкви. От друга страна обаче не притъпих, не оспорих и не направих компромис с моето разбиране за християнската вяра.

Убеден съм, че има голям глад в умовете и жажда в душите на много хора за мир с Бога.

Убеден съм също така, че тази книга ще бъде критикувана от едни и, може би, похвалена от други. На съвременните фарисеи, обвити в мантиите на собствената си праведност, тя няма да се хареса; нито пък на съвременните садукеи, които отричат основите на нашата вяра. Този ефект аз търсих съвсем съзнателно — стига вече сме се прокрадвали с котешки стъпки в нашата религия! При възможностите на ядрената и кобалтовата бомба трябва сериозно да се замислим за това, какво ни очаква утре, трябва да застанем лице в лице с реалната действителност.

Онези от вас, които търсят някоя деноминация, към която да се присъединят, няма да намерят помощ в тази книга. Моята цел не е да ви приобщя към някоя църква, а към спасителното познание за Господ Иисус Христос, а също така да насърча, подкрепя и наставя християнина в пресвятата вяра.

От една страна “Мир с Бога“ беше подготвяна години наред, от друга страна обаче тя е плод на няколко бързи и напрегнати седмици работа. През цялото време на нейното създаване в мен гореше съзнанието, че хората се нуждаят тъкмо от такава книга.

Много от идеите, изразени в тази книга, не са оригинално мои — те са били събирани тук и там през годините. Ако за някои от цитатите не е посочен източникът, то е защото той отдавна е бил забравен. Но пламенното му послание е останало.

“Мир с Бога“ е подготвена буквално на колене. Ние постоянно усещахме Божието присъствие. Моята ежедневна молитва ще бъде в тези объркани и кризисни времена тази книга да ви доведе до мир с Бога.

Сърдечно благодаря на всички, които ми даваха съвети при създаването на “Мир с Бога“, четоха ръкописа и направиха много полезни забележки. Специално искам да благодаря и на моята съпруга за разбирането и подкрепата.
Ти имаш шанс
Това е една невероятна книга. Тя може да те направи християнин. Искаш ли го? Може би не си наясно? Не се страхувай, християнин не се става насила. Бог никого не е принудил да върви с Него. Той ни е оставил да избираме. Но за да избереш, трябва да знаеш.

Невероятното в тази книга се крие може би в доверието, с което е написана -- доверие към теб, нейния читател. Авторът й тъй много те обича, така разчита на отзивчивостта на твоето сърце, че се разкрива целият, рискувайки да намериш, че е наивен, глупав или вдетинен. Но той те води същевременно за ръка в света на вярата, тъй както твоят баща те е водил някога през света на поляните, потоците и горските пътеки. Отдавна не си чувствал толкова топла длан. Много хора са ти казвали, че във вярата се навлиза постепенно. Отначало си послушник, после се напредва с малки крачки. Чудното в тази книга е, че когато я отваряш, ти може да си никой за света на вярата, но завършиш ли я, ще си част от голямото Христово братство. Който дочете "Мир с Бога", не просто ще се запознае с проблемите на вярата и ще се замисли, а ще скочи от пускотата в предверието на вечността. И ще знае как е необходимо да живее, за да влезе в Царството, което го очаква.

Невероятното в тази книга се крие в нейното здраво въодушевление, в светлото вълнение на една душа, напомнящо течението на река, пълноводна, устремена към далечна цел, но река, която не бушува никога, не плаши, не превива. Никакъв извишен екстаз, нищо болезнено. Християнинът е човек с ясен ум и спокойна душа. Неговата постоянна радост омиротворява този свят. Християнинът изпитва най-силните, но и най-нормалните чувства, на които са способни хората. Нормално е да съчувстваме на всеки, нормално е да го обичаме. Защо, в противен случай, е създаден този свят?

В Христа се крие отговорът на всички въпроси и на всички тайни. Братко, мой, ми казва Били Греъм, ти си православен, но не сме ли всички част от паството Му? И в тоя миг аз не чувствам никаква преграда между себе си и него. Нямам желание да споря. И разбирам, че той може да направи православните още по-добри православни, тъй както Серафим Саровски или Йоан Кронщадски могат да направят протестантите още по-добри протестанти. Нега Бог бъде съдник на нашите човешки спорове. Любовта помита всички предразсъдъци и те кара всичко да простиш. Единственото, което ти се иска смирено да попиташ, то остава: "Как се сдоби с такава вяра?" И пред теб, малкият и грешният човек, изгряват Пътят и Светлината.

Димитър Коруджиев

 

ПЪРВА ЧАСТ



ПРОБЛЕМЪТ

 

 I глава



ТЪРСЕНЕТО
И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце“.

Еремия 29:13
Ти си започнал голямото търсене в момента, в който си се появил на света. Може би са ти били необходими години, докато разбереш, докато осъзнаеш, че през цялото време си търсил нещо, което ти е липсвало и което е било за теб по-важно от всичко друго в живота. Навярно понякога си се опитвал да го забравиш и да се потопиш в други неща, така че да не ти остане време да мислиш за нищо друго освен за преките си всекидневни задължения. Може би дори ти се е струвало, че най-сетне си се освободил от необходимостта да търсиш това безименно нещо. Имало е и моменти, когато си успявал да спреш търсенето. Но винаги си се връщал към него, винаги е трябвало да го подновиш.

В най-самотните часове от своя живот си отправял поглед към другите хора и си се питал дали и те като теб търсят и се стремят към нещо, което не могат да опишат, но от което се нуждаят и за което копнеят. Някои от тях изглеждат по-щастливи и по-малко обременени от теб — едни като че ли са намерили смисъла на живота си в брака и семейния живот, други са се устремили към слава и богатство в чужбина, трети пък се реализират чрез професията си. И гледайки тях, може би си мислил: Тези хора не познават голямото търсене, те са намерили пътя си. Знаели са какво искат и са били в състояние да го постигнат. Само аз блуждая по пътища, които не водят наникъде. Аз единствен се лутам и търся непрестанно, и се препъвам по този мрачен и отчаян път, за който няма пътеводител.“

Но ти не си сам. Уверявам те, че цялото човечество пътува с теб, всички търсят изход от объркването, от безнравствеността, от духовната празнота, които потискат света. Цялото човечество жадува за водителство, копнее за утеха и мир. Постоянно ни се казва, че живеем във „века на страха“. Историците отбелязват, че не е имало друга епоха, в която човек да е бил подложен на толкова много несигурност и страх. Всички опори, които сме смятали за надеждни, днес ни изглеждат несигурни. Говорим за мир, но има войни; изработваме прецизни планове за сигурност, но добре знаем, че не можем да я постигнем. Протягаме ръка към всяка сламка, но когато я хванем, тя изчезва.

Поколения наред тичаме като подплашени деца ту към една задънена улица, ту към друга. И всеки път си казваме: „Това е вярната посока, оттук ще стигнем, където искаме.“ Но винаги се разочароваме.

Един от първите пътища, които сме опитали, се нарича „политическа свобода“. Дайте на всеки човек политическа свобода, и светът ще стане щастлив и спокоен. Ако сами си избираме своите водачи и управници, животът ни ще бъде такъв, какъвто го искаме. Ето — постигнахме политическа свобода, но това не направи нашия свят по-добър. Вестниците ежедневно ни съобщават за корупция във властта, за престъпления на високо ниво, за лицемерие, експлоатация и деспотизъм, понякога надминаващ многократно този на древните тирани. Политическата свобода е нещо ценно и важно, но тя сама по себе си не може да реши проблемите ни.

Друг многообещаващ път беше образованието и мнозина възложиха големи надежди на него. Много хора смятаха, че политическата свобода, съчетана с доброто образование, са пътят към по-добрия свят. Дълго време това ни изглеждаше светъл, разумен път и ние го следвахме с усърдие, надежди и големи очаквания. Но къде ни изведе той? Знаете отговора! В историята на цивилизацията няма по-просветени хора от нас, но няма и по-нещастни. Учениците в горните класове на средните училища знаят повече за физическите закони на всемира, отколкото най-големите естественици в дните на Аристотел. Но макар че главите ни са натъпкани със знания, сърцата ни са празни.

Най-блестящият и най-привлекателен от всички пътища се наричаше „по-висок жизнен стандарт“. Едва ли не всеки се мамеше да тръгне по него, смятайки, че така ще открие по-щастливия живот. Този път беше сигурен. Това бе царството на красивите многоцветни реклами по списанията, на блестящите нови коли, хладилници и перални машини, на тлъстите пилета, готвени в чисто нови позлатени тенджери. Е, този път улучихме! Другите пътища може и да са били задънени, но този път успяхме!

Наистина не може да се отрече големият прогрес на нашето време. Но надеждата, че той ще направи света по-съвършен, а нас — по-щастливи, се оказа илюзия. Огледайте се наоколо: днес САЩ представляват една страна, в която политическата свобода е усъвършенствана до степен, несънувана дори в много части на цивилизования свят; ние притежаваме най-развитото и престижно обществено образование в света. За високия жизнен стандарт ни завиждат навсякъде. „Американският начин на живот“— така обикновено наричаме своята напълно автоматизирана и лъскава икономика. Всичко това обаче направи ли ни по-щастливи? Донесе ли ни радост и удовлетворение от живота? Даде ли ни отговора, който толкова търсихме, отговора на въпроса защо живеем?

Не! Ние сме горди и самодоволни, че сме постигнали това, за което предишните поколения само са мечтали: прекосяваме огромните океани за броени часове; произвеждаме лекарства, способни да се справят с някои от най-страшните болести; строим здания, пред които Вавилонската кула изглежда като мравуняче; навлизаме в мистериозните тайни на морските дълбини; с други думи, все повече завладяваме и усъвършенстваме външния свят. Но това не ни помага да запълним и една йота от вътрешната си празнота. Всички съвременни чудеса и научни достижения не ни дават отговор на въпроса защо сме тук и накъде вървим. Когато правим поредното си велико откритие в загадъчния свят на вселената, това носи ли ни утеха, или още повече засилва чувството ни за безпокойство и самота? Дали лекът за страха, омразата и покварата на човека се крие в някоя лабораторна стъкленица, или в телескопа на астронома?

Наистина науката е дала на човечеството много полезни и ценни неща, но тя му е подарила и най-ужасните си плодове, които държат в плен живота и бъдещето на всяко живо същество на тази планета. Те присъстват като мрачна сянка зад нашите мисли, витаят като призрак в сънищата ни. Иска ни се да вярваме, че те не съществуват, че всичко е само една шега, един лош сън, че в един момент ще се събудим и ще открием, че атомната бомба никога не е била създавана и водородната бомба никога не е съществувала. Сутрешните вестници обаче ни казват точно обратното.

Разбира се, има и други пътища, и мнозина и днес забързано вървят по тях — пътищата на силата, славата, удоволствията и властта. Но никой от тези пътища не води никъде другаде освен още по-навътре в тресавището. Ние сме хванати в мрежата на собствения си начин на мислене. Оплели сме се така умно и съвършено, че не можем да разберем нито каква е причината за болестта ни, нито как бихме могли да се излекуваме от нея. Все пак, ако е истина, че „има лек за всяка болка“, то остава само да го открием. Нямаме много време — пясъкът бързо изтича в пясъчния часовник на цивилизацията и ако съществува път, който извежда към светлината и духовното здраве, не бива да губим нито час!

В днешното кризисно време мнозина изпитват големи трудности и имат усещането, че всички усилия, които полагат, не им помагат да се справят с положението, а напротив — завличат ги още по-навътре в блатото. През последната година американският народ е дал 125 милиона долара за ясновидци. Сто двадесет и пет милиона долара, платени от объркани и изплашени мъже и жени на други, също така объркани и заблудени човеци, за да правят лъжливите си предсказания и да дават лъжливи отговори на жизненоважни въпроси!

Роптаем, че младежта на страната ни е загубила своята цел, своята сила, своя стремеж да работи и напредва. Всеки ден чувам родители да се оплакват, че не знаят какво става с децата им — те не искали вече да правят усилия, да учат, да се трудят, искали само да получават наготово. Изглежда тези хора не могат да разберат, че добре възпитаните им и грижливо образовани деца страдат от жестока вътрешна празнота. Те не са изпълнени от онзи дух, който превръща труда в радост, а стремежа към напредък — в удоволствие. Но защо е така?

Отговорът е, че тези деца не знаят за какво са на този свят, откъде идват и накъде отиват. Те приличат на скъпи и красиви нови автомобили, съвършено изработени, които обаче нямат бензин в резервоарите. Външността е красива, но липсва това, което им дава сила. Така те бездействат и ръждясват от скука. Америка се смята за страната с най-големи запаси от скука в света. Доказателство за това е огромното количество изкуствени удоволствия, които си създаваме. Хората са станали толкова празни, че не могат вече дори да се забавляват сами и плащат на други, за да им доставят поне за малко, поне за няколко мига, чувството за пълнота и щастие и да им помогнат да се освободят от това ужасно плашещо, гнетящо чувство — чувството, че си изгубен и сам.

Може би смятате, че скуката е нещо дребно, незначително, че е нормално човек да скучае понякога. Но не е така. Тази гигантска скука, апатията, пълзяща в страната ни и в душите на хората, е много съществен знак. Човекът е единственото Божие създание, способно да скучае, това не е присъщо на никое друго живо същество. Този факт е много показателен, защото Творецът не прави нищо без определена цел. Какво е предназначението на скуката? Тя е най-точното мерило за собствената ни вътрешна празнота. Човекът, който скучае, живее и работи във вакуум — неговата душа е празна. Неотменимо правило в този свят е, че всяко празно пространство се запълва веднага. Не е необходимо да се връщаме към древността, за да видим какво става с един народ от празни хора. Достатъчно е да погледнем към най-близката история на Германия, Италия, и някои други страни, за да видим с каква съдбоносна бързина се запълват празните пространства на душите. Учения като фашизма не могат да намерят място в сърцето и душата на човек, който е изпълнен с Божия Дух, но с най-голяма лекота нахлуват в сърцата и умовете на ония, които са празни и чакат.

Природата не търпи празно пространство, но всеки от нас трябва сам да реши с какво да запълни своята вътрешна празнота.

Това е много актуално за нас, защото ние сме поколение от празни хора. Опитахме се да се изпълним с наука и образование, с по-добър жизнен стандарт, с удоволствия и многото други неща, които ни се виждаха тъй необходими. Но при всички тези опити ние пак си останахме празни.

Днес се питаме защо се получи така, и забравяме, че Създателят ни е сътворил за Себе Си и никога не ще намерим съвършенство и пълнота извън общението си с Него.

Преди много време Иисус ни каза: „Не само с хляб ще живее човек“ (Лука 4:4), но ние не обърнахме внимание на това. Натъпкахме се с всякакъв вид хляб, докато най-накрая се разболяхме от него.

Ние не можем да понасяме ужасната празнота, която носим в себе си; не можем и да гледаме напред към самотния и безрадостен път, който ни очаква. Изтощени сме от омразата и алчността във и около нас, но сме безпомощни да се избавим от тях и да се изпълним с нещо по-добро. Средствата за пълното ни унищожение са в ръцете ни, а времето лети. Не можем повече да си позволим да изследваме неизвестни пътища, да се заблуждаваме по погрешни пътеки, да бъдем улавяни в задънени улици. Нямаме вече време за това! Защото нашето поколение вече е постигнало това, което другите поколения само са се опитвали или са мечтали в най-безумните моменти на своята власт и жестокосърдечие. Ние успяхме да създадем оръжието, способно да унищожи всичко, и нямаме никаква гаранция, че няма и да го използваме!

Колко ли са се смяли демоните, гледайки как в продължение на години едни от най-способните мъже на земята работят усърдно за завършването на този ужас! Атомът е разцепен! Разделяй и владей! Разцепвай, унищожавай, руши, смазвай, разгромявай! Този с „разцепеното копито“ свърши работата си и хората с усърдие му помогнаха. Виждаме изкусното сатанинско дело, хитрата фалшификация на разделените езици на божествения огън. И този сатанински огън, и огнените езици на Петдесетница падат отгоре, разделени са, осветляват и променят мигновено всичко, до което се докоснат — но с каква разлика! Разликата между рая и пъкъла.

Живеем в един напълно опак свят. Всичко е объркано. Можете обаче да бъдете напълно уверени, че тази бъркотия е планирана — това е планът на Сатана. Библията ни казва, че Сатана е великият лъжец и че измамата, на която са подвластни отделните хора и народите на този свят, е негово дело. Той е причината да вярваме, че нещата се оправят, когато те всъщност се влошават.

Изтъкнатият английски учен д-р Хенри Бет казва: _Лековерният оптимизъм на деветдесетте години (на миналия век, бел. прев.), когато хората считаха, че светът автоматично върви към съвършенство, днес вече е невъзможен. Неопределеното очакване, че неща като образование, хуманизъм и _прогрес“ постепенно и неизбежно ще осъществят един вид утопия, се оказа напълно несъстоятелно. Нещата съвсем не са толкова прости. Събитията от последните двадесет и пет години го потвърдиха. Сатана не е мъртъв. Владетелите на тъмните сили са още живи и целият свят още е подвластен на лукавия.“

Всички ние признаваме, че от началото на нашия век досега светът коренно се е променил. Ние усещаме революционния дух, който помита установените норми и традиции, и бързината, с която се променят език, моди, обичаи, начини на живот и мислене.

До преди няколко десетилетия децата се радваха на една разходка до пристанището, за да видят как пристигат големите параходи. Днес те се въодушевяват от хеликоптерите и реактивните самолети. Ние, които някога се удивлявахме на телеграфа, сега приемаме като съвсем естествено много по-голямото чудо — телевизията. Не толкова отдавна много болести се считаха за безнадеждни и нелечими. В днешно време имаме толкова ефикасни лекарства, че много болести вече почти не се срещат. С други думи, постигнали сме много, в това няма съмнение.

Въпреки целия си прогрес обаче човечеството не е решило основния си проблем. Ние можем да построим най-грандиозните сгради, най-бързите кораби, най-дългите мостове, но не можем да овладеем самите себе си и да заживеем в мир и равенство!

Можем да създадем големи школи за изкуство и музика, да открием още по-добри и съвършени лекарства, но това с нищо не променя вътрешните ни проблеми. Това са същите стари терзания, които винаги са измъчвали хората, само че в наше време са станали още като че ли по-остри и многобройни. Те могат да ни връхлитат по нови начини, могат да изглеждат по тежки и болезнени, но по принцип ние се сблъскваме със същите изкушения, същите изпитания и трудности, с които човечеството винаги се е борило.

Защото от онзи трагичен момент в Едемската градина, когато човекът се отрече от Божията воля в полза на собствената си воля, всички хора се измъчват от едни и същи проблеми. Причините за това са описани в първите глави на Битие, а ужасните последствия — в първа глава на Писмото до римляните. А Евангелието на Иисус Христос ни дава изхода, целебното средство.

Покварената и грешна човешка природа изпълва човека с омраза, завист, алчност и ревност. Проклятието на греха е в тялото му и затова той е постоянно преследван от страха от смъртта. Благодарение на изобретателния си дух човекът може да промени всичко, но не и самия себе си. Защото въпреки прехваления „напредък“ на нашето време човекът си е останал такъв, какъвто е бил в началото.

Грехът също е останал непроменен, въпреки че хората положиха огромни усилия да го променят. Опитахме се да му дадем други имена. Поставихме нови етикети на същата стара бутилка с отрова. Потрудихме се да варосваме стария хамбар и да го представим за друга постройка. Наричахме греха „заблуда“, „грешка“, „неправилна преценка“, но той си остана все същият. Въпреки усилията им да успокоят съвестта си, хората си останаха все същите грешници; а и последиците от греха са все същите — болести, разочарования, отчаяние и смърт.

Не се е променила и скръбта. Тя започна, когато Адам и Ева със съкрушено сърце гледаха безжизненото тяло на убития си син Авел и познаха смазващата тежест на мъката. Сетне грижата и скръбта станаха общо зло за всички хора. Никой не може да ги избегне, всеки рано или късно се сблъсква с тях. За един от утешителите на Йов те дори като че ли са цел в живота; той казва: „Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвърчат високо.“ (Йов 5:7)

И смъртта си е все същата въпреки опитите на хората да смекчат зловещия вид. Ние украсяваме ковчезите и гробовете, вместо „умрял“ казваме „починал“, вместо „гробище“ — „дом на покойника“, даваме красиви имена на гробните алеи. Но независимо от това как я гримираме или назоваваме, студената, остра, жестока реалност на смъртта си остава непроменена в течение на цялата човешка история.

Истинската история на човека се състои от следните три ясни факта: неговото минало е изпълнено с грях, неговото настояще прелива от скръб, а в бъдещето неизбежно го очаква смъртта.

Библията казва: „Определено е на човеците веднъж да умрат.“ (Евреи 9:27) За обикновения човек това изглежда една неумолима и безнадеждна реалност. В опитите си да заобиколят Божието Слово хората са измислили стотици философски системи и множество религии. Модерни философи и психолози все още се опитват да покажат, че има и друг изход, освен пътя на Иисус. Но човекът вече е опитал всички пътища и никой от тях не води другаде освен надолу.

Христос дойде, за да ни даде отговорите на трите вечни въпроса за греха, скръбта и смъртта. Защото Той, единствено Той, е вечен, неизменен — „същият вчера, днес и вовеки.“ (Евреи 13:8)

Всичко друго може да се промени, но Христос остава същият. Сред бурното море на човешките страсти Христос стои твърд и непоколебим, готов да приеме всички, които се обърнат към Него и пожелаят да получат благословението на сигурността и мира. Ние живеем в епохата на благодатта, в която Бог обещава, че всеки, който пожелае, може да дойде и да приеме Неговия Син. Това време на благодатта обаче няма да продължи безкрайно. И сега времето ни е „дадено назаем“.



II глава

БИБЛИЯТА
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“

Матей 24:35
Времето минава. Секундите отлитат и наближава полунощ. Човешкият род върви към съдбоносна разруха. Все по-тревожно се питаме какъв път да изберем. Съществува ли все още някакъв авторитет? Има ли път, който да поемем? Има ли някаква светлина, която да пронизва дълбокия мрак? Има ли ключ към нашите дилеми? Към кого да се обърнем? Дали сме захвърлени тук от неизвестен творец или стихийна сила без никаква идея за това, откъде идваме, защо сме тук и накъде отиваме?

Истински ключ към отговора на всички тези въпроси съществува. Имаме авторитетен източник на информация и той се намира в старата историческа Книга, наречена Библия. Това е един неподвластен на времето, достоверен източник, дошъл до нас през вековете. Библията е минала през много ръце, явявала се е в различни форми и е надживяла всички нападения. Не са я докоснали нито варварския вандализъм, нито цивилизованата ученост. Не са я унищожили нито огънят на кладите, нито присмехът на скептицизма. През многото мрачни векове на човешката история славните обещания останаха неизменно живи.

Сега, когато явно се приближаваме към големия, решителен час в световната история, нека се обърнем отново към тази вечна Книга на мъдростта и пророчеството; нека се опитаме да разберем защо точно тя е надживяла всичко и е останала истинският, чист извор на вярата и духовната сила на човека.

Някои хора виждат в Библията главно историята на Израел; други — принципите на най-добрата морално-етична система. Но тези неща, колкото и да са важни, остават само в периферията на същинската тема, която е историята на Божието изкупление, осъществено чрез Иисус Христос. Ония, които четат Свещеното писание като художествена литература, като вдъхновяваща история или исторически разказ, пренебрегвайки историята за изкуплението, се лишават от възможността да разберат истинското значение и послание.

Когато е направил така че да бъде написана Библията, Бог е имал изричната цел да разкрие на човека божествения план за неговото изкупление, да изложи на децата Си Своите вечни закони, да им позволи да се докоснат до великата мъдрост, с която ги води, и до голямата любов, с която ги утешава в техния житейски път. Без Библията този свят би бил едно мрачно и страшно място без никакъв светъл ориентир.

Библията е единствената книга на Божественото откровение. Съществуват много други книги на различните религии: мохамеданският Коран, будисткият Канон или Свещените писания, Зенд-авеста на Заратустра, брахманските Веди. Всички тези писания са станали наше достояние чрез достоверни преводи и това дава възможност да се прецени тяхната стойност. Бързо се установява, че всички тези нехристиянски писания са развития в невярно направление. Всички те започват с някакви проблясъци на истинската светлина, но завършват в пълен мрак. Дори случайният наблюдател скоро открива, че Библията е напълно различна. Тя е единствената Книга, която предлага на хората изкупление и им посочва изход от лабиринта на терзанията им.

Хиляда и шестстотин години са били необходими, за да бъде написана Библията. Тя е дело на повече от тридесет автори, всеки от които е действал като Божи писар. Тези мъже, много от които са били разделени във времето от цели поколения, не са записвали просто своите мисли или надежди. Те са представлявали нещо като проводници на Божията диктовка, писали са, както Той ги е водил. Под Неговото божествено вдъхновение те са били в състояние да разберат великите и вечни истини и да ги запишат, така че те да станат достояние и на други хора.

В течение на тези хиляда и шестстотин години шестдесет и шестте книги на Библията са били написани от мъже, говорещи на различни езици и принадлежащи към различни времена и страни, но посланието, което всички те са изразили, е едно и също. Когато компетентните учени събрали множеството стари ръкописи, написани на еврейски, арамейски и гръцки езици, и ги превели на един съвременен език, установили, че Божиите обещания, отразени в тях, навсякъде съвпадат. Великата вест от Бога към човеците не се е променила. Ако днес прочетем тези неподвластни на времето думи, ще открием, че законите относно начина на живот, така, както са предадени от старите автори, са актуални и необходими за нас също толкова, колкото са били и за хората от времето на Иисус.

Затова не е чудно, че Библията винаги е била смятана за най-значителната и важна книга на света. Тя остава ненадмината с мъдростта, поетичната красота и простотата на своите разкази и пророчества. Критиците на Библията, които твърдят, че тя е пълна с митове, измислици и неизпълнени обещания, в крайна сметка са принудени да признаят, че проблемите са у тях, а не у нея. Някои по-основни и съвестни проучвания установяват, че привидните противоречия се дължат по-скоро на неточни преводи, а не са Божии противоречия. Човекът трябва да бъде коригиран, а не Библията.

При все това много от така наречените образовани хора имат навика да се надсмиват над Библията и да гледат на нея като на събираща прах ненужна вещ, а не като на живо Божие слово. Когато едно малко момиченце било запитано от своя пастор дали знае какво съдържа Библията, то с гордост отговорило, че знае всичко, което е вътре и започнало да изброява: снимката на приятеля на сестра му, любимата рецепта на майка му, една къдрица от бебешката косичка на малкото братче и гаранционната разписка за татковия часовник. Много семейства използват Библията като сигурно място за съхранение на стари спомени, писма и сухи цветя, без да се интересуват от нейното съдържание, като по този начин се лишават от възможността да усетят подкрепата и сигурността, които Бог им предлага чрез нея. Но това отношение към Библията вече се променя, и то все по-бързо. Животът сам отхвърля всички заблуди и напразни надежди, всички фалшиви обещания, дадени от човек на човека. Когато уплашените ни очи дирят нещо сигурно, истинно и трайно, ние се обръщаме към тази стара Книга, която от столетия насам е давала на милиони хора по света утеха, сила, освобождение и спасение.

Днес хората отново откриват“ Библията, избърсват праха от старите си екземпляри, или си купуват нови. Простичките, познати, но почти забравени думи звучат толкова съвременно, като че ли са писани вчера. Това се дължи на факта, че Библията съдържа цялата мъдрост, от която човек се нуждае, за да осъществи копнежите на сърцето си и да разреши проблемите си. Тя е архитектурният план, който Бог ни предлага за постройката на нашия живот.

В нашата страна, както и във всички останали, съществува един друг основен документ, който всички ценят и зачитат. У нас той е бил създаден преди близо сто и петдесет години след продължителна работа върху многобройните му постановления, след което е бил изпратен за потвърждение във всички тринадесет щата. Мъжете, които са създали нашата конституция, са съзнавали, че пишат основния закон за една страна от свободни хора. Но тези хора могат да бъдат свободни и независими само когато всеки от тях познава и спазва закона, знае своите права, привилегии, но и отговорности; когато всички се изправят пред съда като равноправни; когато и самият съд е строго подчинен на закона.

Скоро всички започнаха да разбират, че ако знаят закона и живеят според него, те могат да бъдат наистина свободни. Човек можеше да знае къде се намира. Той имаше конституционни права и конституционни задължения. Ако ги пренебрегнеше, някой друг щеше да пострада. Последствията от човешките действия в правно отношения бяха ясни.

Така, както една страна израства и напредва в рамките на своята конституция, така и християнството се развива и процъфтява на основата на законите, изложени в Библията. Както конституцията е замислена да третира еднакво всички хора, които живеят под нея, така и Библията стои като висшата Конституция за цялото човечество. Нейните закони са валидни по един и същи начин за всички, които я признават, без изключения или специални тълкувания.

Както Конституцията е най-висшият закон на една страна, така и Библията е върховният Божи закон. Защото в нея Бог е положил духовните си закони. В Библията Той изрича вечните Си обещания и излага Своя план за изкупление на човешките грехове.

В чудесата на природата ние откриваме Божиите закони в действие. Кой не е вдигал поглед към звездите в безоблачна нощ и не се е възхищавал от величието на творението? Чие сърце не се е разтуптявало по-силно през пролетта, когато цялата природа се събужда за нов живот и всичко живо се зарежда с енергия? В красотата и многообразието около себе си съзираме Божията сила и безпогрешната точност на Божия план. Природата обаче не ни казва нищо за Божията любов или милост. В нея не можем да намерим обещание за вечното си изкупление.

Нашата съвест също ни говори в най-вътрешното ни същество за Божието присъствие и за разликата между добро и зло. Но нейното послание също е ограничено. Единствено Библията съдържа ясното и недвусмислено послание, на което се гради цялото истинско християнство.

Всички учения и принципи на християнството се съдържат в Библията и истинският християнин не отрича и не пренебрегва нито едно от тях, нито пък се опитва да добави нещо към Божието Слово. За разлика от всяка конституция, която се поправя от време на време, Библията не се нуждае от корекции, защото тя е Божието слово. Ние истински вярваме, че хората, писали Библията, са били изцяло водени от Светия Дух, както в мислите си, така и в подбора на изразните средства. Апостол Петър казва: „Защото никога не е идвало пророчество от волята на човека, а светите Божии човеци са говорили, движени от Святия Дух.“ (2 Петрово 1:21) Апостол Павел говори за същото: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:16—17)

Излагайки своето истинно послание авторите на Библията никога не са се опитвали да пренебрегнат или разкрасят действителния живот. Греховете, както на обикновените, така и на великите хора, са предадени обективно и чистосърдечно. Слабостите на човешката природа не са прикрити, а животът в библейските времена е записан такъв, какъвто е бил. Удивително е, че животът и мотивите, които са ръководели постъпките на тези хора, и днес изглеждат така актуални! Библията е като огледало, в което се отразяват нашите собствени умове и сърца — цялата ни гордост и предразсъдъци, грешки и слабости, грехове и грижи. Истината е една и тя е вечна. Тя не се променя в различните епохи, географски области, или народи. Хората могат да бъдат различни, да мислят различно, да имат различни обичаи и морални закони, но голямата, валидна за всички истина остава неизменна през вековете.

Предметът на Библията е вестта за Иисус Христос, нашия Спасител, това е историята на изкуплението. Задълбочени изследвания са проследили историята на Иисус Христос до самото начало на Стария Завет, защото Той е същинската тема както на Стария, така и на Новия Завет.

В първата книга, Битие, Той се явява като семето на жената.

Във втората, Изход, Той е пасхалното агне.

В Левит е изкупителната жертва.

В Числа е разбитата скала.

Във Второзаконие Той е Пророкът.

В Иисус Навиев е Военачалникът на Господните войнства.

В Съдии — Освободителят.

В Рут — небесният Сродник.

В шестте книги на царете и летописите — обещаният Цар.

В Неемия — Възстановителят на нацията.

В Естир — Застъпникът.

В Йов Той е моят Изкупител.

В Псалмите Той е Всичко във Всичко.

В Соломоновите притчи — моят Образец.

В Еклесиаст е моята Цел.

В Соломоновата Песен на песните — моята Радост и Пълнота.

В Пророците Той е идещият Княз на мира.

В Евангелията Той е Христос, дошъл да търси и спасява.

В Деянията на апостолите е Христос, възкръсналият.

В Посланията — Христос отдясно на Отца.

В Откровението — Христос, Идващият Цар.

Това е вечната вест на Библията. Тя е историята на живота, на мира, на вечността и на небето. Библията няма скрити намерения и затова не се нуждае от специално тълкуване. За всяко живо същество тя носи единствената по рода си ясна и смела вест — вестта за Иисус Христос и Неговото предложение за мир с Бога.

Един ден Иисус седял със своите ученици на един хълм, близо до Капернаум в Палестина. Те били насядали около Него: може би Петър от едната му страна, а Йоан — от другата. Навярно Иисус ги е гледал тихо и нежно, както любящ родител гледа своите деца — Той обича всяко по специален начин и чрез този поглед всяко дете се чувства неповторимо и различно, скъпоценно и важно. Така трябва да е обичал Иисус Своите ученици.

Навярно малката група се е смирила под този завладяващ любящ поглед. Всички са утихнали в усещането, че ще чуят нещо съдбоносно, нещо, което трябва да запомнят и да предадат на останалите хора по целия свят, на тези, които нямат привилегията да присъстват сред тях и да го научат от самия Учител.

И там, на планината, под сребристо-зелените листа на маслиновото дърво, Иисус изнася най-великата проповед, която човешки уши някога са чували — Той разкрива същността на християнския начин на живот. Когато привършва, сред учениците Му цари свято мълчание. Те “се чудят на учението Му, защото ги поучава като един, който има власт, а не като техните книжници.“ (Матей 7:28—29)

Наистина, Той учеше с власт, с властта на Самия Бог, и правилата, които даваше, бяха Божиите правила, онези, които всеки християнин с надежда за спасение в сърцето си, трябва да следва.

Ако нямате у дома си Библия, още сега излезте и си намерете. Изберете такава, която ще ви служи най-добре — да ви е удобна като големина и шрифт. Започнете да четете и открийте за себе си причината, поради която тази Книга е издържала изпитанието на времето, откликвайки на всяка човешка потребност, укрепвайки вярата и силата, които тласкат човечеството да върви напред.

Ако от дълго време сте били разделени с Библията, най-добре ще бъде да подновите познанството си чрез евангелието от Йоан. То е написано най-ясно и просто, като същевременно е и една от най-сериозните и задълбочени книги на Библията. Неговата цел е да покаже начина на спасението и причината, поради която то е необходимо. Така това евангелие задоволява както въпросите на интелекта, така и копнежа на сърцето.

След книгата на Йоан е добре да прочетете евангелието, както го предават Марк, Лука и Матей. Трябва да се отбележи, че въпреки големите различия в личността на авторите и техния стил на писане, историята, която е разказана в отделните книги, е една и съща — това е вечната история на изкуплението чрез Иисус. Четейки, вие сами ще усетите силата на мощната всемирна истина, която се съдържа в цялото евангелско учение, и ще разберете смисъла на думите на апостол Павел: „Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки.“ (Евреи 13:8)

След като сте прочели всяко евангелие поотделно, започнете да четете Новия Завет отначало и прочетете подред всичките му книги. Това ще ви вдъхне желание да се обърнете и към останалите текстове от Библията, която скоро ще се превърне за вас в незаменим извор на вдъхновение, практически съветник и водител, в сборник от безценни съвети, във важна част от ежедневието ви.

Познаването на Библията е много съществено за един пълноценен и богат живот. Защото думите на тази Книга притежават невероятната способност да намират липсващите парченца, да запълват белите полета, да възстановяват прекъснатите връзки, да възвръщат свежестта на потъмнелите цветове на нашия живот. Научете се да решавате всеки свой проблем с помощта на Библията — на нейните страници можете да откриете отговора на всичките си въпроси.

Освен всичко това обаче Библията на първо място е откровение на съществото на Бога. Философи от всички епохи са се сблъсквали с проблема за Върховното Същество. Какво е То, кое е? Дали е личност и дали се интересува от мен? Къде се намира? Ако Го има, как мога аз да Го позная? Тези и хиляди други въпроси, засягащи Бога, имат своя отговор в святата книга, която наричаме Библия.



III глава


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница