Моето училище (есе)



Дата01.02.2017
Размер14.84 Kb.
Размер14.84 Kb.

Моето училище (есе)

За мен училището е безценно и не може да се сравни с нищо, но съм убедена, че не всеки мисли така. То е много важно за развитието на всички ни. Знанията, които ни дава, и начинът, по-който ни обогатява, е неописуем. Самата аз, когато съм на училище, се чувствам одухотворена и свободна.

Всеки по-възрастен човек споделя, че ученическите години са най-хубавата част от живота му. Аз все още не знам дали е така на сто процента, защото имам още да уча, докато завърша и едва когато ме” грабне животът” ще мога да разбера, но смятам, че училището ми даде много до сега и ще продължава да ми дава.

Моето училище разкрива пред мен тайнствo след тайнство от двореца, наречен “наука”. То ме научи, че знанието е в основата на всичко. А учителите са тези, които ни повеждат по тази пътека, защото те полагат основата на нашето образование, а ние сами трябва да продължим напред.

Хората казват, че “ човек се учи докато е жив ”. Това е така, защото ние не събираме знания само от училище, но и извън него се обогатяваме. Тук не ни учат да обичаме или да мразим, също така да различаваме доброто от злото. Това всеки сам го научава за себе си в зависимост от знанията, които е получил в училище и опита, който е натрупал в живота.

Самите ние ако се замислим, ще разберем, че животът е най-доброто училище за нас.

Времето ще минава... Ще се върнем с прошарени коси, потъмнели очи, малко изморени от трудностите на живота и единствено старото училище и сърцата ни ще са все същите. Минавайки покрай него, с тъга ще си припомним скътаните детски спомени и красиви моменти.

Сега с гордост мога да заявя, че в моето училище СОУ ”Св. Кл. Охридски” - гр. Ловеч разбрах какво значи да се учиш, да учиш другите, да знаеш и да се съмняваш, да искаш още и да търсиш, защото търсейки, откриваме себе си.

Не знам само дали училището ми е дало достатъчно, за да се реализарам успешно, тепърва ми престои да разбера, но знам, че то ще остави незаличима следа в мен, която не може да се изтрие.

Устремена напред, ще преследвам мечтите си, а училището ще бъде все с мен, защото то е част от моя живот и винаги ще си остане моето училище!



Ива Димитрова,

12 клас

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница