Моето училище (есе)



Дата01.02.2017
Размер15.64 Kb.
Размер15.64 Kb.

Моето училище (есе)

Началото на всички нас е когато прекрачим за първи път прага на училището. Родителите ни се доверяват на хората наречени учители. Учителите ни дават всичко от което имаме нужда – знания и разбирателство. Самото понятие “училище” е място, където те учат не само на задачи по математика, термини и изучаване на българският език или чужди езици, а и мястото където те правят общителен и добър към другите.

Всички ние ходим на училище, защото то ни учи на отговорност, а тя няма да ни трябва само сега, а и през целият ни живот. В училище се запознаваме и с нашите съученици-другите хора на които можем да разчитаме. И до ден днешен учителите изпращат абитуриентите със сълзи на очи, защото знаят, че те отлитайки от своите гнезда продължават живота си, но този път-сами. Знам, че и аз ще продължа своят живот, но знам, че ще се справя благодарение на хората, които ме учат и ми помагат да се развивам. Въпреки, че да си учител е много сериозна професия, която изисква много нерви и търпение-те ни помагат, те ни амбицират и правят от нас нещо по добро, дори и от самите тях, като ни дават само най-доброто от себе си. Виждали ли сте учител, който учи учениците си на нещо лошо? Не, нали? Това е така, защото те са невероятни. Те загърбват цялото си семейство когато са на работа-когото са с нас. Тогава ние сме тяхното семейство. Точно за това трябва да ги уважаваме и да не им създаваме допълнителни проблеми, защото и те са наши родители, когато сме в училище.

Съучениците ни са приятели, с които ще поддържаме връзка и след време. Те са пример за едно доказано и утвърдено приятелство. Aз имам много приятели в класа, приятели, които няма никога да заменя и ще съм съсипана, ако ме оставят, защото човек без приятели е нищо-тогава няма на кой да споделиш проблемите си и няма кой да ти помогне в загуби, дори няма с кой да се радваш на победите си. Няма кой да ти помогне, когато си в беда – ето, за това ти трябват приятели, те ти дават нужната подкрепа. Моето училище е с голям, просторен и красив двор. Всички в него са дружелюбни и няма от какво да се оплача, а и да има притежавам амбицията да го отхвърля като нещо ненужно и да продължа напред. Харесва ми да ходя точно в това училище всеки учебен ден, защото в него се чувствам като у нас. Имам достатъчния комфорт да не се притеснявам от нищо и никого и да се изучавам както трябва. Благодаря ти, мое училище!



Христомира Христова,

8 клас

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница