Моята българия ( есе )



Дата01.02.2017
Размер44.94 Kb.
Размер44.94 Kb.



МОЯТА БЪЛГАРИЯ

( есе )
І - во място

Илиана Митрева – ХІІ “г” клас


Сутрин е. Ставам и отварям вратата.В този момент пред очите ми се появява една непозната и различна гледка. Всички сгради, сред който едва се забелязва присъствието на някое дърво или цвете. Хората са някак странни – имат лица, но не ги различавам, защото се сливат в едно, от сивотата и забързаността на деня. Изведнъж в далечината помаха ръка. Вътрешно знаех, че не познавам този човек. Когато той се доближи, подадох ръка за поздрав и от устата ми излезе дума, която не беше българска. Казах нещо на някакъв странен език, но мисълта ми течеше на български. В един момент се осъзнах. Не съм в България.Погледнах и всичко бе толкова различно и мрачно. Нямаше нещо, което да напомни за моята страна. Намираща се сякаш в кръговрат, започнах да крещя от безсилие, че не мога да видя това, което сърцето иска – моята България. Унесена в писъци, се събудих със силно разтуптяно сърце. Разбрах, че това е това е просто един лош сън. Побързах и отворих прозореца, хората, въздухът. Всичко имаше онзи познат вид на българското. В този момент се сетих за съня. Кратък сън, който ме накара да усетя чувството за носталгия (към народното) – липсваше ми всичко. Някак си небрежно изглеждащата продавачка в магазина, която всяка сутрин ме поздравява, съседката, която с лека досада, но от уважение кима с глава на познати за поздрав, децата по улицата. Всичко онова, което за мен е България. Не само този, която е отбелязана с териториалните граници, но и тази, която завинаги остава в сърцето ми. Тази, която е оставила траен и незабравим спомен за всичко българско. Тази, която ме кара да се гордея с името българин, неговата история и култура. Моята България е и земята , която още в миналото е предизвиквала много чувства в сърцата на поети и писатели, художници, опита ли се да я опишат чрез думи и картини. Но как би могло да се опише нещо толкова познато , а в същото време необятно. И най – красивите думи не са достатъчни, за да опишат прелестите, красотите, историята на страната ни. Цветовете са твърде малко, за да се представи една цялостна картина на България. Но всеки има скрито вътре в себе си “нещо”, което за него е олицетворение на България, малка частица, която свърза човек, неговото мислене и чувства с неговата България. Както казва Вазов:

“Кой има сила твоите картини да забрави? Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покрив …..”

Ето това и за мен е България. Земята на моите деди, която е успяла да се пребори с гнева, болката и се е запазила до днес. Запазила е своята история, култура, език – всичко, което е българско.

В този смисъл не одобрявам постъпката на много хора, да се отричат от българското и дори да се срамуват от своя произход. Много подходящо в случая е друго изречение на Вазов в “Отечество любезно” с което мисля да завърша

“Ти кой си, да, но кой те прилично оценява?”…..

ІІ – ро място

Вили Танева – ХІ “а” клас

Всеки човек си има място, към което принадлежи, в което се чувства между свое. Това място е родината, земята на неговите деди. Когато кажем: “Аз имам родина. Или “моята родина е …….”, ние имаме предвид своя дом, защото родината е наш дом, тя е свещенно място, място, което не може да сравни с никое друго по земята.

Моята родина носи гордото и благозвучно име България. Едно име, запазило през вековете и изпитанията на които Бог поставя моя народ. Тази земя, на която живея и която обичам, за мен е всичко на света. Тя е земята – рай на прабългарите, тя е земята, бленувана от хан Аспарух и хората му. Тя е тази, която ни радва и храни. Когато замина някъде в чужбина и ме попитат откъде съм, аз казвам, че съм от България. Често това име, моята родна България, е подлагано на унижение и ругатни. Плюли са върху това име, обиждали са го. И въпреки това много българи го изговарят с гордост и сълзи на очи. Със сълзи! Да. Със сълзи от мъка заради хаоса, който цари тук, с мъка заради факта, че моята родина е била обект на набези от различни народи. Че вече изстрадалия народ продължава да страда и тегли от чужди и наши управници.

За съжаление България е беззащитна пред набезите на великите сили и те правят със страната ми каквото си поискат. От това ме боли най – много, защото те не зачитат мнението на българите. И въпреки всичко, въпреки цялата си “мощ” не могат да видят онова, което вижда всеки уважаващ се и горд българин, в това число и аз. Те не могат да надникнат в съкровищницата, в сърцето на българския народ. Те не могат да видят красотата му, виждат само лошото в българина. Те дори не знаят къде се намира България, нямат представа какво представляваме. Мислят за нас само по онова, което са разказвали злонамерени хора.

“Моя родина, моя България” – тази тема е колкото хубава, толкова и тъжна. Родината е най – скъпото място за всеки човек. Дори 20 години да си ходил по света и да си посещавал различни красиви места, за теб няма да съществува по – красиво място от дома. Единственият народ, който си няма родина, това са циганите. Те обикалят света и се местят от град на град. Те са свободни, тяхната родина е целият свят.

ІІІ – то място

Камелия Якимова – ХІІ “б” клас

България е една малка страна, разположена на Балканския полуостров, с малко население за разлика от много други страни. Но това не пречи да се гордеем с нея. Винаги трябва да бъдем позитивно настроени към родното ни място.

Територията, на която съм родена и на която предпочитам да живея е България. Но те просто България. Тя е моята България. Моя, защото в нея намирам комбинация от всички необходими неща, за да съм доволна от живота си.

Коя друга страна може да ми даде топлината, любовта и щастието, което получавам в моето китно кътче от планетата Земя, наречено България. Никоя друга държава не може да ме омая повече от моята. Защото тя е величествена, дори и самото и име е такова и вдъхва на хората самочувствието, че са българи, единни и непобедими.

Името е една много малка, но важна чест от цялото величие и хубост на страната ни. Моята България е прекрасна не само защото съм родена и живея в нея, но и защото омайва с чудната си, неповторима природа. Само в тази прекрасна страна могат да се видят красивите снежни върхове, зелените поля и планини и синевата на морето. Този поради тези чудесни кътчета от природата, аз изпитвам и възхищение към нея.

Не само аз се възхищавам от родното си място. Всеки един българин му се възхищава и се гордее с него. Не трябва да има омраза към това свещено място. На пиедестал винаги трябва да бъде любовта. Точно тази любов подтиква Емил Димитров да изпълни песента “Моя страна, моя България”. Само един цитат от песента е достатъчен, за да изрази всеки то нас мнението си за България.

“Моя страна, моя България.

Моя Любов, моя България.

Моя тъга, моя България.

При теб ме връща вечно любовта.”



Нека всеки един от нас повтаря този цитат, където и да се намира. Това е най – голямото признание за любовта и всичките ни топли чувства към Нашата България.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница