Моята кариера в България



Дата01.02.2017
Размер107.78 Kb.
Размер107.78 Kb.

Моята кариера в България


Една от мечтите на мнозина хора, особено на по-младата част от населението, е да направят кариера. Но какво всъщност означава думата ,,кариера”? Дали само защото е модерно, хората казват, че искат да успеят в живота и да направят кариера, а в действителност да не осъзнават за какво става въпрос?Дали кариерата е едно обикновено издигане в служебната йерархия?

Свидетели сме на много примери в наши дни за отлично професионално развитие на отделни личности от обществото. Но е естествено това да изглежда сравнително лесно и от всекиго постижимо отстрани. В действителност смятам, че за да направи кариера един човек не е необходимо само да бъде упорит и да работи много. Човек трябва да е отдаден на това, което прави, да има здрава психика, да умее успешно да общува с хората около него, да умее да анализира ситуациите, в които попада, да проявява тактичност и лоялност към колегите си. Изграждането на една кариера е много сложен и дълъг процес. Трудно е да се отговори с няколко думи, дори изречения какво всъщност представлява той. Но е факт, че е съвкупност от много фактори. Според мен човек сам не може да изгради кариерата си. Вярно е, че ако притежава съвкупност от необходимите качества, ако е усърден и отдаден на работата си, то ще има голям напредък по професионалния път, по който е тръгнал. Но има нещо, което мнозина забравят като съществен фактор и това са близките хора около нас. Подкрепата във тежките моменти от страна на близък човек, търпението от негова страна и взаимните компромиси са ако бих могла да ги нарека ,,задължителни”, за да бъде развитието на един човек в професионално отношение успешно. И след години, поглеждайки назад, той да може да каже, че е направил кариера.

В България обаче понятието ,,кариера” придобива малко по-различен смисъл отколкото сме свикнали да виждаме по филмите. Тук въпросът сякаш опира не само до количеството работа и себеотдаденост, до и до доза късмет. Късметът може да представлява шанс даден ни от някого, или оказана помощ; късметът може да бъде и клишето ,,да се окажеш на точното място, в точното време”, което ще даде начален тласък на бъдещото ти развитие. Но колкото и отчайваща да е понякога действителността, важното е човек да не бъде черноглед.

Като всеки млад човек и аз имам свои собствени представи за бъдещето си, цели, които искам да постигна, идеи, които да реализирам, и то именно тук, в България. Естествено е все още човек на моите години да не е напълно ориентиран как ще постигне всичко, което желае. Но е важно да е изяснил пред себе си първо какво желае да постигне, и едва след това да помисли за начина за неговото реализиране.

Аз съм човек, който обича да се занимава с много неща и бих казала, че съм имала много различни представи за своето развитие в бъдеще. Но идва един такъв момент, когато изборът е наложителен, за да знае човек какви действия да предприеме занапред. Колкото и да ми се е искало, не бих могла да се занимавам с всичко, което ми харесва, и особено да градя кариера с всяко по отделно. Моят избор се спря преди четири години на сферата на психологията, и малко по-точно на психоанализата. Бих казала, че не е лесно да си представя бъдещето си и начина, по който ще се развивам, защото избраната от мен професия не е много популярна на този етап в България и не е предоставена голяма информация за нея. Известна част от нашите сънародници са с модерен начин на мислене, и не смятат, че човек трябва да има психични отклонения, за да посети психоаналитик, колкото и грубо да звучи това. Но проблемът е, че мнозина считат тази професия за несериозна, без бъдеще и за недоходоносна. Да, може би това дори е първото нещо, за което хората си мислят – парите, които ще получат. Но преди да се впусна в размисли в тази насока, нека първо обясня какво предстявлява професията на психоаналитика, какво значи тя за мен и причините, довели ме до моя избор.

Никак не ми бе лесно преди година да взема окончателно решение относно това, което искам да се занимавам. Едновременно с желанието ми за развитие в сферата на психологията, исках да следвам и актьорско майсторство. На тази възраст тийнейджърите е нормално да се увличат по много неща, но бях сигурна, че актьорската професия не бе обикновено увлечение за мен. Мечтаех за изяви на театралните сцени, защото това ме караше да се чувствам по специален начин. Не желанието ми за известност, а живата връзка с публиката ми даваше голяма енергия. И желаех това мое хоби да се превърне в професия. Но заедно с това, вече четири години силно се увличах и по психологията. И сега беше време да премисля всичко и да избера. Истината е, че двете професии – тази на актьор и тази на психолог (или по-специално на психоаналитик) притежават както много прилики, така и много разлики. За да изиграе успешно една роля освен добър актьор, човек трябва да бъде и добър психолог. За да се изгради един образ и хората да повярват на това, което виждат, е необходимо подробно да се анализира всеки детайл от характера на героя и успешно да бъде пресъздаден. Актьорът, както и психоаналитикът, са хора, които имат пряк досег с човешката душевност и психика. Но за разлика от актьора, който може само да се докосне и да повлияе за кратко на душевното състояние на човек, за психоаналитика душевността, и по-конкретно човешката психика са основен обект на внимание. А аз именно от това се интересувах. Любопитно ми бе какво представлява човекът като личност – неговите желания, нужди, мотиви за действие, мисли, възприятия, чувства... И така насочих силите си за развитие в тази област.

Но мечтата ми за кариера като психоаналитик не се свежда и не спира до етапа на получаване на диплома от университета. Целта, която съм си поставила е много по-голяма. Да бъдеш психоаналитик е изключително отговорно. И материално обезпечаващо – някой би добавил. Да, би могло да бъде и това, но когато става въпрос за човешки живот, шегата и игрите,дори и материалните облаги не могат да намерят своето място тук. Наред със своите отговорности, тази професия носи със себе си и много задължения към човека, потърсил помощ от теб.

Когато човек иска да стане психоаналитик, трябва да е наясно с това, че ще има възможност да бъде в пряк допир с личния живот, мисли и чувства на своите пациенти. Тези светове, които ще се открият пред него, са много съкровени. И един истински психоаналитик не трябва да се възползва от това, че е в състояние да манипулира съзнанието на пациента си за свое лично удоволствие или изгода. Неговата роля се състои в това да помогне на тези хора да подредят своите лични светове, да им помогне да отговорят на въпросите, които ги терзаят, да им помогне да бъдат по-силни. Именно в тази помощ се крие огромната отговорност. Наясно съм, че би било и че ще бъде много трудно да поема тези отговорности, защото не ги поемам заради себе си, а заради тези, на които искам да помогна. А когато човек поема отговорност за друга личност, тогава и най-малката грешка е многократно по-тежка и по-голяма, отколкото когато отговаряш само за себе си.

Професията на психоаналитика крие в себе си много качества и задължения, освен способността за поемане на отговорност. Лоялност, тактичност, себеотдаване, проява на търпение са малка част от характеристиките, които смятам, че психоаналитикът трябва да притежава. С риск да наруша реда на мислите си, не искам качествата и отговорностите, изброени от мен, да звучат така, сякаш описвам добре познатия ни от американските филми психоаналитик. Далеч съм от мисълта да представя мечтата си за бъдеща кариера като образ от сериал. За мен задълженията ми като бъдещ психоаналитик не се свеждат до това да приема своя пациент в кабинета си, да го изслушам, да му кажа едно от най-често използваните клишета като ,,проблемът може да се корени във вашето детство’’ и да си получа хонорара. Като професионалист, стремящ се да помогне на човека срещу себе си, може би първото нещо, което трябва да се направи е да се намери проблемът на пациента, не да се измисли, и едва тогава да се предприемат мерки за отстраняването му. Не винаги хората идват с готови въпроси. Понякога въпросите се появяват в последствие, а отговорите им са предмет на дълги и задълбочени анализи. Невъзможно е да кажеш на човек, дошъл за първи път на сеанс, защо например той не може да разбере причината, караща го да се чувства толкова ядосан, депресиран, защо е изпаднал в апатично състояние, защо се страхува от всичко около себе си, защо се чувства сякаш всички го мразят и смята, че никой не би го обикнал. Или защо някой продължава да пие алкохол и да приема наркотици въпреки собственото си желание да спре; защо някой се е вманиачил за своята лична хигиена и мие ръцете си до разраняване, и след това те да продължават да му се струват мръсни; защо някой бие приятелката си и упорито вярва в това, че я обича; или защо някой се държи арогантно и отблъскващо към хората около себе си, проваляйки шансовете си за професионален успех и социално приобщаване, а едновременно с това той е човекът, който забелязва такова отрицателно поведение в другите, но не и в себе си. Тези хора са загубили ориентация, сбъркали са пътя, по който са поели и това е нещото, което в момента ги кара да се чувстват изгубени, объркани, или да проявяват себе си като хора, каквито в действителност не са. Те може би осъзнават, че не могат да продължат по този начин, но по някаква причина да не са в състояние да се променят. В тях има нещо, подтикващо ги да вървят по тези грешни пътеки. Ако те биха могли да разберат какво е то, биха могли и да устоят на импулса вътре в тях да грешат отново и отново. Но не могат, и по този начин продължават с неадекватното си поведение и се погубват. И именно тук психоаналитикът може да се намеси, и само ако притежава качествата на професионалист, ще е в състояние да окаже помощ на своите пациенти.

Смятам, че отговорността на психолога или психоаналитика се крие и в това какъв подход на работа ще избере за своя пациент. На мнение съм, че всеки човек е строга индивидуалност и прилагането на един метод на лечение към два различни, а дори и подобни случая, би могъл да има обратен от така желания положителен краен резултат.

Не бих могла да обясня по най-подробния начин в какво се състои професията на психоаналитика, поради причината, че все още тя не е сред най-популярните и приетите от обществото ни. Но за мен това, което е от по-голямо значение, е причината защо съм я избрала и как си представям развитието си в тази сфера. Човек никога не може да бъде сигурен, че ако се е дипломирал по дадена специалност и ще работи по нея, всичко ще върви по точно определен график. Именно изненадите, понякога и не много приятни, придават чар на избраната професия.

Още в началото споменах, че човек не може да изгради сам кариерата си. Истински щастлива бих се чувствала освен успяла в професионален аспект, да имам и едно прекрасно семейство до себе си. Винаги съм си мечтала човекът до мен да бъде амбициозен, с желание за успех, да ме подкрепя в начинанията ми и да бъде откровен. В едно семейство е изключително важно връзката между него-вите членове да се гради на базата на доверието. Може би е малко рано да се замислям и за деца на този етап, но се надявам да имам поне две. Решението за деца е много важна стъпка в живота на човек и преди да я предприеме той, заедно със своя партньор е необходимо да бъдат както психически готови, така и до известна спепен материално осигурени.

Колкото и да не ми се иска, трябва да призная, че парите играят огромна роля в живота. За мен нищо не е в състояние да замести любовта – тази, която аз мога да даря, и тази, която хората около мен ми дават; нищо не би могло да замести добродетели като уважението, откровеността, себеотдадеността. Наивно е, да, но аз вярвам в това. На мнение съм, че парите са само средство за преживяване. Истинският живот го правим ние – хората, с нашите духовни ценности и отношението си един към друг. Дори мястото в обществото трябва да се заема със заслуги, с личностни постижения. Но както в България, така и в останалата част от света с пари се купува положение, понякога дори се прави и кариера.

Има и една част от живота на човек, която особено поради натовареното ежедневие в България, е често пренебрегвана. Това е свободното време, което може да се посвети на любимото занимание или на семейството. Надявам се и за в бъдеще, както и сега, моя страст да останат спортните танци. От седем години тренирам спортни танци и бих посветила много редове, за да ви обясня какво означават те за мен. Но мисля, че намерих по-подходящ начин да опиша тяхното място в душата, сърцето и съзнанието ми.

,,Животът е танц, танцът – любов, а любовта е живот.’’ За мен тези три понятия едновременно се сливат и допълват едно с друго. Не гледам на спортни-те танци само като към начин на развлечение. Когато танцувам, аз мога да изразя своите емоции, да подаря няколко минути красота на любимия човек, да му покажа любовта си. Спортните танци са неразделна част от живота ми. Важното в тях са не бляскавите костюми и екстравагантният грим. Истински значимото в на пръв поглед обикновеното движение, е хората отстрани да видят огромната любов и душа на този, който го танцува. По същия начин седи въпросът и със семейството, и с кариерата. Не е важен външният блясък – фалшивите усмивки и репутация, привидното щастие. Най-важна е любовта, с която човек подхожда към всичко.

Може би много често споменавам думата ,,любов”, но за мен тя седи в основата на всичко. Ако човек обича истински едно нещо, би трябвало да приеме факта, че то ще му поднася понякога и неприятни моменти. По подобен начин седи и отношението ни към нашата страна. Често могат да се чуят упреци от сънародниците ни към управляващите, към образованието, към хората като цяло и тежкото положение в България. Лесно е да се сравнява стандарта ни на живот с този в чужбина. Но за мен всичко зависи от нашето самосъзнание. До известна степен е по-лесно да заминеш в чужбина, да получиш образование и да останеш там, за да изградиш кариера, защото има повече и по-големи преспективи. Но не коря хората избрали този път. Всеки има правото на личен избор. Моят е да изградя бъдещето си тук, в страната,която обичам, и първата стъпка към това е образованието. То е фундаментът, така необходим за една успешна кариера. Независимо дали човек притежава вътрешен усет към това, с което се занимава, знанията, получени през периода на обучението му са задължителни. Масовото мнение по мое наблюдение е, че в България кариера главно се гради в сферата на компютърните технологии и бизнеса. Но нима един лекар със солидна практика и образование не може да бъде наречен професионалист? Не споделям възгледа, че кариера в България се равнява на много пари, притежание на фирми, множество недвижими имоти. Както навсякъде, така и тук, съществуват редица други сфери, предлагащи добри възможности за изграждане на професионален път. Проблемът е, че в нашата страна много от хората пропускат образованието като важен фактор в изграждането на кариера. Но без основата, не би могло да се говори и за следващ етап в развитието на човек.

Независимо от това, че тази година ще следвам педагогика, мисля , че тези знания ще са от полза за бъдещото ми развитие и за подхода ми към хората, с които един ден ще работя. Имам амбицията да следвам психология, но не виждам обучението ми да приключи след завършване на бакалавърска степен. Следващите я магистратура и докторантура биха били естественият ход в моето развитие и начален етап за кариера като психоаналитик. Осъзнавам, че това ще бъде труден период от живота ми, но не съм от хората, които оставят бъдещето си в ръцете на съдбата или очакват да им се предложи помощ. Целта, която съм си поставила не предполага обучението ми да премине само в лекционните зали на университета. Дано не прозвучи самонадеяно, но не бих могла да очаквам съдействие от страна на държавата за постигането на мечтите ми. Не заради тежкото социално или икономическо положение в България, а защото вярвам, че мога да потърся и получа помощ само от едно място – от себе си. За да се предостави възможност на някого, той самият преди това трябва да я е потърсил и дал всичко от себе си, за да успее. Съдействието от образователните институции седи по подобен начин на това от страна на държавата. Нямам намерение да направя списък с отрицателните характеристики на образователна-та ни система или на политиката на страната ни. Бих описала думите си просто като реализъм. Един от начините, по който мисля, че бих могла да получа по-голям шанс за развитие, е участието ми в проекти на психологическа тематика. Един проект дава възможност на човек да се прояви като самостоятелна личност, да провери аналитичните му умения и понякога работа в екип. Проектът дава възможност и за сътрудничество с по-големи професионалисти, обмяна на опит и идеи, така необходими за бъдещото му развитие. Въпреки че съм на мнение, че искам да изградя кариерата си тук, в България, създаването на контакти с професионалисти от чужбина или студенти по психология от чуждестранни университети, само би ме обогатило и спомогнало за успешно развитие. Живеем в сложен свят, от който е част и нашата родина. Обединението на общи интереси, знания, сили и опит, не означава само да помогнеш на себе си. Това е начин и за помош към България.



Да избягаш, да затвориш очи, да се опиташ да забравиш – това са най-грешните стъпки, по които човек може да тръгне, за да се изгради и като личност, и като професионалист. Животът е структуриран по начин, поставящ пред нас трудности, с които ние, хората, трябва да се сблъскваме и да преодоляваме. Място за проява на слабост няма. Да вярваш – значи да можеш. Вярата в личните качества и възможности е тази сила, която ни тласка напред. Хиляди пъти съм премисляла решението си за бъдещото си развитие; питала съм се дали осъзнавам в какъв водовъртеж от трудности ще попадна. Но аз вярвам в личността си и амбициите си и не мисля да се връщам назад. Това дали ще постигна целите си зависи само от мен. Любовта към избраната професия, издръжливостта, упоритостта, необходими за постигане на моето желание, смятам, че ги притежавам. Остава само да се впусна в предстоящите предизвикателства. А аз съм готова за това!

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница