На образователна и научна степен "доктор на икономическите науки"



страница1/5
Дата27.04.2017
Размер0.87 Mb.
Размер0.87 Mb.
  1   2   3   4   5

Автореферат на дисертационния труд за присъждане

на образователна и научна степен “доктор на икономическите науки”


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ



Катедра „Икономическа теория и международни икономически отношения”
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ

И МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ ПРИ ВАК

КАРИМ ФАХИР НААМА
ГЕНЕЗИС НА СОБСТВЕНОСТТА

И ВЛИЯНИЕ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА

ВЪРХУ РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ

(ПО ПРИМЕРА НА АР ЕГИПЕТ)
АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд

за присъждане на научна степен

доктор на икономическите науки”


05.02.10. Световно стопанство и международни

икономически отношения
Рецензенти:


ВЕЛИКО ТЪРНОВО


2 0 0 9

Дисертационният труд съдържа 352 страници, 12 таблици, 20 приложения в табличен вид и 20 фигури. Цитирани са 187 литературни източника и е проведено емпирично изследване.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ………..година, от ……………часа, в зала ………………на Университета за национално и световно стопанство на заседание на специализирания научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при ВАК.

Материалите са на разположение на интересуващите се в библиотеката на УНСС.

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра „Икономическа теория и международни икономически отношения” при Стопанския факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.

Дисертантът е член на катедра „ИТМИО”. Провел е краткосрочна специализация в египетските университети „Суецки канал”, „Айн Шамс”, „Ал-Мансура”, „Синай”, различни министерства, институции, свободни и индустриални зони и агенции в АР Египет, като Агенция за чуждестранни инвестиции, Агенция за приватизация и Агенция за управление на Суецкия канал.

Автор: Карим Фахир Наама

Заглавие: Генезис на собствеността и влияние



на приватизацията върху развиващите се страни

(по примера на АР Египет)

Технически редактор:…….

Тираж: 50 броя

Излиза от печат на …….



Университетско издателство

на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Актуалност на темата

Генезисът на собствеността и приватизацията е сложен и актуален процес, който е в основата на развитието на световната икономика. Този процес може да се разглежда като многоаспектна и високоспециализирана дейност.

Актуалността на неговото изучаване се налага от факта, че то намира широко приложение в международната икономика.

Интернационализацията на икономическите процеси при съвременните условия стана самостоятелна сила с устойчив характер. Международният бизнес е неин мощен инструмент използващ разнообразни методи и форми на проявление. Съществено място във глобалната икономика заема проблемът свързан с преструктурирането на собствеността и влиянието върху отделните страни чрез приватизацията.

Тенденцията в последните години е към засилване на приватизацията като международно явление и конкурирането между стопанските единици. В този контекст преструктурирането на собствеността и процеса на приватизацията могат да се разглежда като технически, икономически, мениджърски и преди всичко стратегически инструмент, който да поддържа и повиши националната и международна конкурентноспособност на фирмите.

Използването на всички възможности, които те предоставят спомага за просперитета на предприятията, икономиките на отделните страни и промишлеността в глобален аспект. За да може това да се реализира се налага да се изучават формите на собствеността, преструктирането им и изпълнението на приватизационната програма в развиващите се страни (по примера на АР Египет) и да се изгради система от показатели за тяхното оценяване.

Процесът на приватизация в АР Египет се счита за един от най-важните икономически проблеми, които ангажират общественото мнение.

2. Основна изследователска теза

Основната изследователска теза на дисертационния труд е да се установят генезиса на собствеността от историческа гледна точка и потенциалните последици от приложението на приватизацията; да се измерят реалните икономически ефекти от преструктурирането на собствеността и приложението на приватизацията в развиващите се страни по примера на АР Египет.

3. Обект и предмет на изследването, цел и задачи на научното изследване

Обект на изследването e развиващите се страни по примера на АР Египет.

Предмет на изследването са закономерностите на приватизацията водещи до възход на икономиките на развиващите се страни по примера на АР Египет.

Главната цел, която си поставяме, е чрез анализ и обобщения на изследване на проблем, свързан с прилагането на икономическата реформа, в т.ч. и приватизацията, да изведем знания, мисловни конструкции с теоретико-методологически характер, които да разкрият сложната същност на прехода за възход на развиващите се страни по примера на АР Египет. За постигане на посочената цел са възприети следните изследователски задачи:

(1). Да се разкрие генезиса на собствеността и същността на механизмите и инструментите за трансформирането на собствеността и регулирането му.

(2). Да се идентифицира ролята на държавата в този процес и възможните последици от реализирането му, в качеството на механизъм за регулиране на икономиката.

(3). Да се разработи и приложи методика за измерване въздействието на процеса на икономическите реформи и приватизацията върху структурата на икономиката на развиващите се страни.

(4). Да се изведат и апробират показатели за обективното измерване резултатите от на изпълнението на структурната реформа в АР Египет.

(5). Да се определят икономическите ефекти от приложението на приватизацията на национално равнище и да се установят последиците за икономиката на АР Египет.



Работната хипотеза съответстваща на целите и задачите на изследването е: очакването че преструктурирането на собствеността и приложението на приватизацията ще доведе до възникване на национални различия в условията на стопанската дейност в обхванатите отрасли в развиващите се страни по примера на АР Египет. Тези различия ще предизвикат изменения в сравнителните предимства на тези страни в международните икономически отношения.

4. Методи на изследване

В процеса на научното търсене са използвани основни изследователски методи:

- обзор и анализ на научната литература с цел систематизиране на информацията за основните научни понятия, които кореспондират с дисертационната проблематика и служат за изграждане на теоритичната база на изследването;

- метод на научното познание: наблюдение, сравнение, анализиране, синтезиране, теоритични обобщения, формализация и др;

- метод за събиране на емпиричен материал: анкета, наблюдение, анализ на резултати, самостоятелни работи;

- статистически изводи на обработка на емпиричен материал: анализ на експертни оценки, проверка на статистически хипотези и факторен анализ.



5. Обем и структура на работата

Дисертационната работа се състои от въведение, изложение, включващо пет глави, заключение, списък на използваната литература, списък на фигурите и приложенията, или общо 352 стандартни машинописни страници.



Структурата на изследването е следната:

Въведение

Глава първа: Релация „Държавен и частен сектор – икономическо развитие”.

  1. Генезис на държавния сектор.

  2. Историческо развитие на частния сектор.

Глава втора: Специфични харaктеристики на държавния и частния сектор в развиващите се страни.

1. Ролята на държавния сектор в развиващите се страни.

2. Участие на държавния сектор в социалната сфера.

3. Ролята на частния сектор в социалната сфера.

4. Ролята на държавния и частния сектор в новата икономическа система.

Глава трета: Икономически предпоставки на приватизацията.

1. Генезис и развитие на приватизацията.

2. Цели и принципи на приватизацията.

3. Методи и начини на приватизацията.

4. Социално-икономически последици от приватизацията.

4.1. Финансови последици от приватизацията.

4.2. Политически последици от приватизацията.

4.3. Последици от приватизацията върху околната среда.



Глава четвърта: Икономически реформи в Арабска република Египет.

1. Необходимост от икономическата реформа.

2. Начало на икономическата реформа.

3. Цели на икономическата програма.



Глава пета: Икономическо развитие на Арабска република Египет и реализация на приватизационната програма.

1. Необходими предпоставки за началото на процеса.

2. Пречки пред приватизационната програма и решаването им.

3. Оценка на приватизационната програма.



ІІ. ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ

Във въведението е обоснован изборът на темата с нейната актуалност и значимост. Дефинирани са обектът и предметът, произтичащата от тях цел на дисертационния труд, декомпозирана в редица изследователски задачи, формулирана защититаваната теза и методологията на изследването.


Глава първа

Релация „Държавен и частен сектор – икономическо развитие”

Изслеването в първа глава е съсредоточено върху релацията „държавен и частен сектор – икономическо развитие”, анализът на които дава възможност да се придобие представа за генезиса на собствеността, както и на ролята на държавата.

В първия параграфГенезис на държавния сектор” се изследва същността на държавната и частната собственост; факторите, които влияят върху развитието им; създаването, развитието и целите на държавния сектор.

Посочва се, че независимо от семантичните и академичните аргументи, до момента не е постигнато съгласие и не е възприета адекватна и изчерпателна дефиниция за държавата и нейната роля като регулатор на икономиката. В този контекст възникват редица трудности свързани с формата на собствеността.

С проблема държавна или частна собственост, поради голямото му значение се занимават много учени и изследователи. От това зависи определянето на дивидентите от правото на собственост, трансферът им и влиянието на собствеността върху ефективността и пределите на дейността на държавата.

Затова са разработени и публикувани редица анализи и изследвания за икономическата същност на правото на собственост1. Те показват алтернативните форми за притежаване на собственост, които предизвикват различни икономически стимули. Последователно реализират различни икономически резултати, които от своя страна пораждат съвършено нови икономически промени.

Частните предприятия са собственост на гражданите. Последните имат свободата, в рамките на закона, да използват или разменят правото си на притежание на активите. Тези права гарантират собствеността на гражданите и окончателното право върху активите в частните предприятия. Собствениците реализират печалби от използването на активите за производство на необходимите стоки и услуги за потребление с ниски разходи, в сравнение с цените на пазара. По този начин нарастват доходите и богатствата на собствениците. Ако разходите за производството надвишават цените на пазара, ще има загуба, намаляване на доходите и богатствата на собствениците на предприятията. Те губят авторитета и имиджа си пред клиентите и потребителите на стоките им. За да не търпят загуби и реализират печалба, собствениците на предприятия и фирми се налага да наемат мениджъри, които притежават висок професионализъм и добри управленски качества. Появата на менидйърите е непосредствен резултат от настъпилото обособяване или известно автоматизиране на правото на собственост от контрола и управлението, които преди това са се съвместявали в едно. Причините за разширяване на правната наредба е еволюцията на формите на собственост и институционализирането на отношенията на собствеността.

При държавните предприятия е различно, там не се акцентира върху печалбата и запазването й, защото на мениджърите им липсват мотивацията и правата на собственост2.

Държавната собственост изразява господството на държавата върху стопанската дейност като собственик на големи заводи и предприятия. Чрез този вид собственост държавата овладява капиталовите средства. Тази собственост е свързана с две явления, които имат свой значение и отпечатък върху общата икономика и общите разходи и приходи3:

А. Държавата е собственик на всички богатства под земята и минерали (нефт, злато и други). Законодателните и правовите институции на държавата се градят върху група от закони, или тъй наречените “Наполеонови закони”4. Затова приоритет на държавната собственост е възвращъемостта от държавното богатство като общ доход.

Б. Социално-икономическо планиране. Това е явление, което е разпространено в държавите с централизирана икономика - бившия СССР, страните от Източна Европа и развиващите се страни.

Границите и обемът на държавната собственост са различни в различните общества и зависят от политикоикономическата система и нивото на историческото развитие. Държавната собственост обхваща капитали от различни производствени сфери, като земеделие, индустрия и услуги, както и инфраструктурни капитали от типа на пристанища, транспорт, комуникации и предприятия, свързани с водоснабдяване, канализации и други или стоки от инфраструктурен характер.

В резултат на анализа на пределите на държавния сектор. Стигаме до извода, че разширяването му зависи от три явления:


  1. Държавна собственост.

  2. Колективно производство и колективна заетост.

  3. Осигуряване на обществени услуги посредством балансирането им чрез субсидиите.

Според нас тези явления са показателни за определяне диапазона на държавния сектор. Дейността на сектора може да се разшири или намали в зависимост от политическата ориентация, икономическата система на всяка страна и формите на управление на икономиката.

Създаването и развитието на държавния сектор е важен момент от изследването на този параграф. Историята на създаването на държавния сектор или държавната икономика датира от предишните икономически системи и възникването на пазарите, особено на онези системи, намиращи се в люлките на цивилизациите с преобладаващо вземане на централизирани решения. Те се наричат в миналото и настоящето “командна икономика”. Често и характерно за тези системи е, че имат властен или военен характер, подкрепен с военна сила, за потушаване на бунтовете и размириците, които евентуално може да се случат. Също така, поради страхове от очаквани нападения и опасности около териториалното разположение, в резултат на вътрешни конфликти между тези общества, се стига до необходимостта от увеличаване на воените сили и армията. Това мотивира държавата икономически и финансово да снабдява армията с храни и други потребности. Държавата, с тази функция спрямо армията, има право да използва пленниците за обработването на земята или в производството и строителните дейности. Тя има право да наложи санкции срещу победените народи или окупираните държави.

По такъв начин се изясняват финансовата и икономическата основа на държавния сектор.

Държавата и държавният сектор съществуват от древността с възникването на древните цивилизации в Египет, Месопотамия, Вавилон и Китай5. През 81 година преди новата ера императорът на Китай отправя покана към учените и държавните отговорници да обсъдят икономическите и организационните проблеми след един период на икономическо господство на държавата върху производството и търговията на солта и желязото6.

Това наследство са ни оставили древните цивилизации като ценно богатство в управлението на обществото.

В параграф 1 значително място е отделено за да се разглеждат целите на държавния сектор - мотивът на неговото съществуване.

Причина и мотивация за съществуването на този сектор са редица цели като:



  • социални цели;

  • политически цели;

  • икономически цели.

Безспорно, държавният сектор има проблеми, за които сме обосновали виждането си. Те са различни по своята острота в различните държави в зависимост от степента на постигнатото развитие на страните, опитът и научното и културното наследство.

В най-общ план могат да се обособят следните проблеми:



  1. Административни и организационни.

  2. Финансови.

  3. Политически.

  4. Социални.

В процеса на изследването се стига до извода, че държавният сектор е и ще продължава да бъде изправен пред много административни и организационни проблеми. Те са най-истинските проблеми на този сектор като цяло.

В параграф 2 от първата глава детайлно се изяснява историческото развитие на частния сектор. Констатираме, че частният сектор се определя като единица, която се управлява със знанието и умението на лицата и бизнесединиците чрез пазарните механизми, които ръководят кормилото на икономическите дейности в стремежа си да реализират по възможност максимална печалба7.

Частният сектор може да се раздели на две части:

А) Регулиран частен сектор.

Б) Нерегулиран частен сектор.

Пазарната икономика е продукт на бавно и постепенно социално развитие и дълга история от опит и грешки. Частният сектор расте и се развива, периодично се увеличава неговото значение и участие в зависимост от приетите действия от всяка държава.

Разбира се за развитието на частния сектор съществуват определени изисквания и дименсии. Разглеждейки основните от тях се натъкваме на многобройните мнения около този проблем.

Успехът на частния сектор зависи от това доколко хората и обществото, осъзнават значението на спестяванията и желаят да рискуват и ги трансформират в истински инвестиции в различни дейности за производство и услуги, вместо инвестирането им в спекулативни непроизводствени дейности като купуване на недвижими имоти, парични спекулации на черния пазар или на пазара въобще. Спекулативните операции с инвестиции влошават качеството на националната валута и повишават цените на стоките и услугите. Такива операции се извършват и от лицата в развиващите се държави и създава много проблеми на обществото.

Сега, когато съществува ориентация към поощрение на частния сектор и се отдава голямо значение на основната му роля в икономиката и растежа, той се нуждае от създаване на подходяща среда за функциониране. За целта е необходимо да бъдат премахнати всички пречки, организационни и законодателни ограничения и се осигури подходящият климат, като:

1. Либерализация на цените.

2. Либерализация на валутния курс.

3. Освобождаване на лихвения процент.

4. Либерализация на външната търговия.

5. Икономическа свобода.

6. Господство на конкуренцията.

7. Застрахователна политика.

8. Инвестиционен климат.

Както държавният сектор, така и частният има свои предели. Държавният и частният сектор в бъдеще ще останат като две части, които участват в битката за растеж и бъдещето развитие на различни нива. Същественото, главното според нас е какво следва да бъде съотношението между държавните и пазарните механизми.

В условията на съществуващата трансформация, преминаването към свободна пазарна система и приватизацията на държавния сектор се увеличава ролята на частния сектор и се намалява ролята на държавния. Тази тенденция се появи, както стана ясно, преди края на 70-те и началото на 80-те години. Това е приетият път от много страни за развитието.

Според нас, изследването на този проблем изисква сериозна и обективна стъпка. Тя е да бъдат определени областите на държавния и частния сектор и ролята на всеки от тях в различните дейности. Държавният сектор остава там, където е силен, а частният поема онези дейности, където могат да бъдат по-добре в ръцете на инвеститорите.

Изводът - няма предели между държавния сектор и частния и не може да има ясно и категорично определение за разграничаването между тях. Границата на двата сектора са относително обособени, динамични и променливи във времето.

В глава първа се разглежда ролята на частния сектор за растежа чрез икономическата оценка, която се използва и досега в началото на XXI век. Това става на база преобладаващото разбиране за растежа в своите две страни: социалната и икономическата, имайки превид общите показатели за изпълнението на този сектор и идеологическото влияние върху ролята на двата сектора.

Пред частния сектор сега предстои отговорността да ръководи процеса на икономическото развитие, тъй като на държавата остават само онези обекти, които имат стратегически или монополен характер. Ролята на държавата е в съставянето на ориентиращи или насочващи планове на частния сектор и контролиране на макроикономическите промени за постигане на икономическа стабилност и развитие.

Наистина, предстоят огромни задачи и предизвикателства пред частния сектор в развиващите се страни за съживяване на техните икономики и осъществяване на постоянно и устойчиво развитие за повишаване жизнения стандарт на населението. Може би той сам няма да успее да изпълни тези задачи, особено поради своите слаби финансови и технически възможности, които не стигат нивото за реализация на развитие и съживяване на затруднените икономики. Една от сериозните задачи за решаване в тези страни е свързана със структурните трансформации, един нерешен и непреодолян проблем, въпреки продажбата на много държавни предприятия и реформаторските мерки. Съществуват и други остри проблеми, като:

1. Безработица.

2. Външни дългове.

3. Бедност.

4. Инфлация в различните държави.

Разбира се, ролята му е голяма в развиващите се страни, където капиталистическата икономическа система е преобладаваща, по-малка - при онези страни със смесена икономическа система и най-малка - при страните със социалистическа ориентация, с преобладаваща дейност в селскостопанския сектор, технически и домашни услуги в селата и градовете, освен това и в прикрити дейности.

В развиващите се страни с либерална и смесена икономическа система ролята на частния сектор е задоволителна в сферата на услугите, особено в здравеопазването, образованието, търговията, туризма, съобщенията, телекомуникациите и транспорта.

В нашето изследване са очертани конкретни проблеми на този сектор в развиващите се страни има конкретни проблеми. Държавата може да участва в тяхното решаване. Изводите от сравнителния анализ:

Първо, държавите, които насърчават частния сектор през периодите на развитие като страните от Югоизточна Азия, страните от Залива, африкански страни, Кралство Мароко, АР Египет, латиноамериканските страни, Чили, за да имат възможността да участват в развитието и икономическия живот са достигнали отлични резултати в своите икономики и развитието на страните си. Тези страни днес реализират забележителни постижения, благодарение на участието на обществения, държавния и частния сектор т.е. благодарение на умелото използване на предимствата и на двата сектора . С подкрепата си на частния сектор те проявяват разум, мъдрост и разбиране за значението и ролята му.

Второ, онези страни, които воюват срещу частния сектор под различни форми, като национализация, ограничения, високи данъци и др. се провалят и не могат да реализират ниво на развитие и растеж. Но страните, които насърчават частния сектор, за да изпълни той своята роля, съдействат да бъдат премахнати проблемите и пречките, спиращи неговото развитие и реализират ясен и категоричен успех.

Трето, Развиващите се страни трябва решително да приемат икономическите програми за стартиране на приватизацията и реформиране на техните икономики при решаване на кризите.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница