На политическото поведение на опонентите и позициите на бсп (13 юни – 25 юли 2011) Общи характеристики на политическата ситуация



страница1/4
Дата16.11.2017
Размер0.68 Mb.
Размер0.68 Mb.
  1   2   3   4

АНАЛИЗ

НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ОПОНЕНТИТЕ И ПОЗИЦИИТЕ НА БСП

(13 ЮНИ – 25 юли 2011)
Общи характеристики на политическата ситуация
Обстановката преди изборите придобива все по-ясни измерения.

На първо място се очертава тенденция на срив надолу в различни показатели на управляемост на държавата и демократичност на съществуващата система и като цяло сриване на държавността

  • Управлението на Борисов доведе до деградация на институциите и не само до нарастващо недоверие към тях, но до засилваща се агресия към техните представители. Наблюдава се нарастващ клиетализъм и ерозия на държавността и гражданските права. Гражданите все по-често отказват да се подчиняват на чиновниците, инспекторите, контрольорите и органите на реда. Според доклад на Националния статистически институт през миналата година се наблюдава увеличение на броя на осъдените за извършени престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. В сравнение с 2009 г. увеличението е с 57.4 на сто, като случаите за 2010 г. са били 2684. Примери за такива престъпления са неподчинение на различни контролни органи - при събаряне на незаконни строежи, поискване на книжката от пътен полицай, съпротива при митническа проверка и др.

  • Забелязват се две критични тенденции във функционирането на държавата. По дял за полицията от общите бюджетни разходи България е на първо място в Европа. В същото време делът на разходите за наука от вътрешния продукт сме последни в Европейския съюз. По брой на полицаи на човек от населението България е на едно от първите места на Европа, а по учени е между последните. В резултат на това полицията не действа по-ефективно, но по същество имаме колапс на българската наука, която е в състояние сходно със селското стопанство след ликвидацията от Филип Димитров.

  • Според публикувания шести пореден годишен доклад за Индекса на държавите в упадък, правен всяка година от списание Foreign Policy, България е на трето място сред най-нестабилните държави в ЕС като специално се отбелязват три сфери, където страната получава изключително низки оценки – “бедност, рязък икономически упадък”, “възход на разделенията сред елитите” и много ниска “легитимност на държавните институции”.

  • България слиза надолу по показателите "национално демократично управление" и "общо състояние на демокрацията" в годишния доклад "Страни в преход-2011" на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус". Докладът анализира състоянието през 2010 г. на държавите от бившия СССР и Източна Европа по 8 критерия. По показателя "национално демократично управление" България и Унгария са страните от ЕС в групата на по-зле представящите се спрямо 2009 г. Останалите са Албания, Косово и Украйна. Отново само България и Унгария от държавите в ЕС са се наредили сред 12-те отстъпващи по показателя "общо състояние на демокрацията". Освен тях в групата са Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора, Русия и Украйна.

  • В Доклад на Държавния департамент на САЩ за трафика на хора в света, публикуван в края на юни, се отбелязва, че България се е провалила в борбата срещу трафика. Тя е сред страните, които не са достигнали дори минималните изисквания за борба с търговията с хора. Сериозен проблем е, че в трафика на хора продължават да са замесени и държавни служители, констатира още докладът. Те не само предават на трафикантите поверителна информация, но и съзнателно пречат на разследванията.

  • В същото време няма никакви видими промени в борбата с контрабандата и сивата икономика и техните мащаби несамо се запазват, но в известна степен нарастват.

  • Докладът на Европейската комисия по същество е силно критичен към правителството. Показателно е, че има предложение на евродепутати еврофондовете у нас да се управляват директно от ЕС, което е директно шамар по способността на правителството да управлява и говори за силни управленски дефицити.

  • Наскоро излезлият индекс за върховенството на закона запрати България на едно от последните места. Проучването е направено по проекта "Световно правосъдие" от независима неправителствена американска организация и изследва 66 държави по 8 фундаментални за демокрацията критерия. В България правителството се чувства над закона вместо да се подчинява на върховенството му, сочи индексът. По критерия, измерващ спазването на правилата, управляващите се нареждат на 44-о от 66 места глобално и на опашката в Югоизточна Европа.

На второ мястоОчертава се “мръсна” и негативистична кампания, изпълнена с клевети и охулвания без каквито и да е доказателства, заради липсата на аргументи в полза на управлението на ГЕРБ.

  • По-силна от всякога е негативната кампания и взаимното охулване на всички равнища, при което няма неомърсен политик и отношението към всяко по-известно име в политиката е силно поляризирано.

  • В това отношение управляващите не се спират пред нищо, да използват всички възможни клевети, обвинения, лъжи. Директно постановяват присъди, обявяват който си желаят за престъпник, криминализират всеки техен критик. По време на вота на недоверие срещу политиката в областта на вътрешната сигурност самият министър Цветанов говореше с език, с който надали някога някъде е говорил вътрешен министър. Той се обърна към опозицията с фразите “Вие бяхте част от организираната престъпност”, “Вие винаги сте защитавали престъпниците, но никога не сте защитавали човешките права на жертвите, които са пострадали пред последните 20 години”, “Вие създадохте организираната престъпност”.

  • Като се има предвид, че Цветанов е начело на предизборния щаб на ГЕРБ и арсеналът на полицията се ползва активно за събиране на информация, компрометиране и оказване на натиск върху политически противници може да се каже, че по същество изборите ще бъдат организирани и проведени от МВР, начело с вътрешния министър. Мащабите на сплашване, шантаж, използване на тоягата и моркова срещу бизнеса и кандидати на опозицията ще бъдат по-големи от всякога. Като се има предвид, че изборният кодекс крие в себе си доста вътрешни противоречия и създава предпоставки за злоупотреби за това ще бъдат мобилизирани и купени вероятно на редица места и изборните комисии.

  • Купуването на журналисти, социолози и в перспектива цели избирателни комисии и големи групи избиратели като тенденция ще вземат по-големи размери от всякога като особено активни в това отношение са управляващите от ГЕРБ.

  • Рязко се увеличават действията на ГЕРБ по отношение на представители на други партии, опитвайки се „с моркова и тоягата” или да ги отстранят или да ги привлекат към себе си. След като на начални етапи включиха фигури на бившото СДС в своя отбор сега много активно по места оказват натиск на активисти на БСП и ДПС като им предлагат съответно възможности за развитие. Така в отделни селища успяват да привлекат цяла група от ДПС. Същото наблюдаваме в Гърмен с председателя на младежката организация на БСП там, на когото се предлага да бъде кандидат за кмет от тяхно име. Там, където по начало ГЕРБ е слаб се опитва да привлече със съблазнителни предложения цели групи от привърженици на своите конкурентни партии, предизвиквайки вътре в тях разделения. По подобен начин се опитва да вбие клин между ДСБ и СДС, демонстративно хвалейки и жалейки Мартин Димитров. Дори по времето на вота на недоверие, подкрепен от “Синята коалиция” атаките срещу Мартин Димитров бяха спестени и насочени главно срещу Иван Костов. По подобен начин чрез активна тяхна дейност бяха ударени ДПС на централно равнище, тъй като Касим Дал очевидно е очаквал подкрепа от управляващите. В разбиването на групата на РЗС и привличането на кадри от “Атака” ГЕРБ вече постигна съответните успехи, сега се опитва на различни равнища да прави това с БСП и ДПС, използвайки всякакви възможности за шантаж, натиск и съблазнителни предложения.

  • Имаме задълбочаващи се икономически проблеми и управляващите се отчаяно се опитват да ги скрият обещавайки “светло бъдеще” от магистрали и плашейки избирателите, че ако тях ги няма, би станало много по-лошо, разчитайки на избора, при който ще бъдат предпочетени като по-малкото зло.

  • В много отношения Борисов се опитва тотално да изтика досегашните партии от управлението и да си осигури дългосрочно властта, подобно на Берлускони в Италия, който успя по същество да разгроми и предходната левица и предходната десница и независимо от непрекъснатите скандали около него успява да запази властови позиции.


На трето място медийното пространство деградира и изпада все повече под монополното влияние на управляващите

  • Международните сравнителни изследвания преди няколко месеца показаха рязко падане назад на България по равнище на медийна свобода при правителството на ГЕРБ. От тогава насам имаме значително задълбочаване на тези процеси и може да се окаже, че България се е смъкнала още назад, поради огромния натиск на управляващите върху медиите и опита им да наложат своя монопол върху тях.

  • Нараства битката за медиите преди изборите. Правителството притежава по същество почти всички жълти вестници с изключение на Галерия и във всеки брой вървят компроматни материали срещу Миглена Кунева, БСП, президента, докато Доган и ДПС не се споменават, а за хората на правителството излизат относително позитивни материали. Във възход са всекидневни таблоиди, с които допълнително се чалгизира и опростачва българското общество. Всъщност стилистиката на проправителствената пропаганда, а е на равнището на мислене и поведение на премиера, с личните заклеймявания и емоционални реакции, а не с обяснение на нещата, с анализ на проблемите. Има промени в поведението на новата групировка на Огнян Стефанов и Любомир Павлов. Рязко се увеличи критичния тон към БСП не само чрез статиите на Кеворк Кеворкян, но и чрез редовни редакционни статии, реагиращи на една или друга критика на БСП към ГЕРБ критично – нещо, което се е случвало много рядко преди това. Има симптоми за това, че дори вестник като 168 часа снижи градуса на критика на правителството. В същото време те водят битка с групировката на Дилян Пеевски. Последното изследване на “Маркет линкс” показва, че “Телеграф” изпреварва по потребление лидера от 15 г. “Труд” от всекидневниците. В София той се чете от 24.6 % в сравнение с 10 % при “Труд”. В страната като цяло той също води. В същото време поради тоталното доминиране на управляващата партия и особено Борисов в медиите спонтанно във Фейсбук се появи инициативата “ден без Борисов”. Продължава кризата на вестникарския пазар, който в момента се преструктурира и пренасочва политически за битката през есента. В момента той се характеризира с две основни тенденции. Първата е на тотално пожълтяване и предизборна настройка. Тъй като “Телеграф” е силно жълтеещ всекидневник, то групировката на Огнян Донев-Любомир Павлов предприе ход от 4 юли с нов евтин и таблоид, по същество жълт всекидневник “България днес”, на което от другата страна от групировката на Ирен Кръстева-Дилян Пеевски отговориха с аналогичен таблоид – “Всеки ден”. Още първите броеве на тези булевардни издания, които залагат на това, че българинът ще ги купува заради по-ниската цена, показват, че на вестникарският пазар за първи път на тези избори жълтите вестници ще играят водеща роля и то скандални публикации, занимаващи се с черен пиар. Това вече сме го отбелязвали в предходни анализи. И единият, и другият по същество налагат стилистика на избори, в които не рационалния анализ и политики, а клюки и оклеветявания са изведени на преден план. Тази деградация на публичната сфера по същество деградира тотално българската политика и в нея изчезват идеите, сериозните послания, концепциите за сметка на тотален поток от оклеветявания, обругавания и нищета на мисленето и отношенията. И единият, и другият са инструмент за битка с левицата и президента Първанов като основното различие е, че “България днес” атакува допълнително и ДПС и Дилян Пеевски и неговата групировка, а “Всеки ден” отделя по-голямо внимание на атаките срещу “октопода” Алексей Петров и Съюзът за стопанска инициатива, който стои зад него. Но и единият и другият не жалят левицата и нейните кандидати. При това реализират се очернящи кампании с вълнови и мултиплициращ ефект. Един и същи материал, насочен към обливане с помия на някого се публикува не в един ден, а последователно в поредни дни от изданията на една и съща медийна група. Така този, върху когото се нанася ударът по същество присъства поне седмица в изданията и внушението така е много по-силно. Непрекъснато присъстващ феномен е също косвената негативна кампания срещу някого като се публикуват негативни материали за някой друг, който се свързва в заглавие или с подзаглавие с този, към когото е насочена атаката. Например, че петият братовчед на жена му е канибал, олигарх, престъпник или нещо друго. Във всеки случай и двата създадени за изборите таблоида по същество работят за ГЕРБ като налагат стилистика, която води до деградация и лишава от смисъл политическото. Така се провежда на практика една тотално негативна кампания към левицата, насочена към блокиране на всяка възможност за увеличаване на възможните гласоподаватели в нейна полза. Проблемът е, че жълтите вестници в момента са основното, което се чете от българина, а те без нито едно изключение всички са настроени негативно към левицата, а критично към ГЕРБ е насочен само един от тях – “Галерия”. При това на тях се води пропагандна кампания на очерняне на левицата и нейните представители без каквито и да е правила, чрез слухове, клевети, намеци и няма никакъв сериозен механизъм на контрол. Всекидневното обливане на помия на левицата и на всички противници на ГЕРБ е в мащаби, непознати преди това в историята и засега левицата няма противодействие на тези процеси. При това проблемът е, че наред със седмичниците, това в момента става и чрез три основни ежедневника, които са с огромен тираж – “Телеграф”, “Всеки ден” и “България днес”. Втората тенденция на вестникарския пазар е свързана с тоталното подчинение, както сега на групировките на Дилян Пеевски, и на Любомир Павлов (Труд, 24 часа, 168 часа, България днес) с целите на ГЕРБ. По думите на журналисти от тези вестници в неофициални разговори натискът към тях е огромен. Основни материали в полза на правителството се редактират от самия Любомир Павлов. По същество единствените критични централни вестници към ГЕРБ остават от всекидневниците “Сега”, “Дневник”, “Дума”, но те са с много малък тираж в сравнение с останалите, а от седмичниците по-критично се държат “Нова зора”, “Галерия” и отчасти “Капитал”. В този смисъл Борисов си е осигурил огромната част от вестникарския пазар, на който се оплюват и охулват всички реални и потенциални негови конкуренти. В основните телевизионни медии появата на представители на управляващата партия е между два и три пъти по-честа отколкото на всички останали взети партии. Най-опасните му критици изобщо не са допускани до телевизионния екран, особено на Националната телевизия. Само два канала продължават да са силно критични към правителството – “Скат” и “Канал 3”, но те не са основен източник на информация. В определени случаи управляващите са готови на унищожаване на критични материали срещу тях, както почти веднага бяха свалени, без много церемонене билбордовете “Бойко, уволнен си!” и беше хакнат съответния сайт. В този смисъл медийното пространство за БСП е силно запушено и ако тя не направи радикални промени в медийното си поведение, както и в активното използване на интернет, перспективите й за успех на изборите ще намаляват. Може да се помисли за ежедневни пресконференции, които по задължение ангажират медиите до края на парламентарната сесия.



ГЕРБ - силни и слаби страни, възможности и тенденции


  1. Силни страни, очертали се през изминалия период

  • Успя да демонстрира през последния месец и половина определени позитивни икономически данни, които използва и ще използва активно. В икономическата политика това е (а) приходите на 100-те най-големи български компании през 2010 г. са нараснали с 16. 2 %, а на следващите 10 – с 14 %, макар и главно благодарение на износа, а не на повишеното вътрешно потребление; (б) значителният ръст на износа с около 50 % през първите месеци на тази година в сравнение със същия период на миналата година; (в) притокът на дребен бизнес откъм Гърция към България, бягащ от кризата там, както и увеличаващото се количество румънски фирми, които се регистрират у нас (главно в Русе) поради по-ниските данъци; (г) според “Евростат” индустриалните поръчки в България през май са нараснали с рекордните в историята на измерването 42.9 % и както и през април страната ни е на второ място в това отношение в Европа след Естония, а за целия ЕС нарастването е с 14.3% ; (д) повишаването на кредитния рейтинг на страната от агенция “Мудис” от Ваа3 на стабилен Ваа2 със съответните позитивни оценки за фискалната политика на правителството, стабилността на банковата система, подобрената институционална устойчивост; (е) с повече от 20 на сто се е увеличил броят на договорите за обществени поръчки за първите шест месеца от годината в сравнение със същия период на 2010 г.

  • При първия вот на недоверие ГЕРБ успя да създаде цяла програма от действия, чрез която да неутрализира голяма част от ефекта му и дори отчасти спечели дивиденти чрез няколко техники (а) скривайки го от зрители и слушатели; (б) извеждане като новина номер едно на катастрофата и така маргинализиране на този проблем; (в) демонстрирайки лично пренебрежение към вота като към нещо незначително с отказ от присъствие, обяснявайки, че не може да гледа депутатите, стимулирайки така допълнителен негативизъм към парламента; (г) министри, които се държат не оправдателно или пасивно, а агресивно; (д) Борисов се опита да преформулира вота на опозицията “за, стабилност и строеж” срещу гръцкия сценарий и хаос, ако дойдат тройната коалиция или Първанов; (е) вкара шоу във вота като прати в парламента финансовия министър да раздаде късчета от трикольора от рязането на лента при откриване с главен участник премиера и на сметало за Станишев; (ж) прати Христо Стоичков в парламента за отвличане на вниманието и за да му направи пиар и славослови като оплюе вота на недоверие като “много шум за нищо” за разхвали Борисов и Цветанов.

  • При втория вот на недоверие успяха да мобилизират така нар. “независими депутати”, които в момента подкрепя ГЕРБ в своя подкрепа и яростна атака срещу вносителите на вота. Типични примери в това отношение бяха атаката на Кормен Исмаилов като независим депутат срещу вносителя на вота Ахмед Доган и Тодор Великов, бивш депутат от РЗС, който атакува Иван Костов. В много висока степен стратегията на ГЕРБ и “Атака” във вота беше подчинена на обвинения за простъпки на опозицията в миналото, докато опозицията беше насочила своята атака към настоящето. След това Цветан Цветанов използва фактът, че като министър няма ограничения във времето на говорене и това му даде възможност да превърне своето изказване в мощна предизборна атака, заливаща с помия опозицията.

  • Въпреки предходните атаки срещу Цветанов и МВР, това остава институцията с най-високо доверие и Цветанов започна отново да присъства ежедневно в медиите със съобщения за операции, опитвайки се така директно да провежда чрез МВР предизборна кампания. По-успешно от всякога преди проблемите в сферата на сигурността са прехвърлени към съдебната система, чийто рейтинг се срина съвсем в резултат на действията на Висшия съдебен съвет. Това засили атаките на Цветанов срещу съдебната система повече от всякога преди това и той успява да печели по този начин като доверие към своята институция. В доклада на Еврокомисията това даде отражение и критиката на съдебната система бе много повече отколкото тя заслужава, което неслучайно предизвика реакцията на главния прокурор Борис Велчев, че очевидно не е имало добро взаимодействие между прокуратурата и Еврокомисията, за да се получи необходимата адекватна иформация.




  1. Слаби страни, очертали се през изминалия период

  • Бойко Борисов запазва отрицателен рейтинг и има небивала поляризация на отношението към него. Инициативата “Ден без Бойко Борисов” във Фейсбук е ясен сигнал, че нараства чувствителността към това, което говори Борисов. Предварителните, още неоповестени данни от юлското изследване на агенция “Галъп” сочат, че се запазва съотношението 44 % недоверие срещу 38 % доверие към Борисов, т.е. отрицателния му рейтинг остава. Това е свързано във висока степен с огромната персонализация на властта днес, каквато не сме имали от времето на Тодор Живков. Имаме засилваща се поляризация и радикализация на масовото съзнание Поляризацията на отношението към него увеличава шансовете при балотаж на опонента на ГЕРБ, тъй като ще създаде бариера за гласуване в негова полза.

  • Появиха се разнородни вътрешни говорения вътре в ГЕРБ, което при определени обстоятелства може да породи засилващи се конфликти. След напреженията между двамата вицепремиери Дянков и Цветанов се появи критично отношение на Дянков към министъра на земеделието Мирослав Найденов; в същото време пък Цветанов влезе в конфликтна ситуация с Маргарита Попова във връзка с позитивната й реакция на подадената оставка на две съдийки, членове на Висшия съдебен съвет по повод скандала около избора на председател на Софийския градски съд; депутат от ГЕРБ и изобщо организацията на ГЕРБ във Варна се обявиха против избора Кирил Йорданов за кандидат-кмет от страна на Борисов; а Искра Фидосова публично обяви несъгласието си с министърката на правосъдието Маргарита Попова по определени въпроси; появи се разнобой между депутати от ГЕРБ и вицепремиера Симеон Дянков във връзка с кандидатурата на шеф за Националния осигурителен институт: недоволство сред депутатите от Мирослав Найденов, че назначава като шеф и заместник-шеф на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури хора, които нямат нужните качества. Парламентаристите се възмущават, че не са само "машина за гласуване", и роптаят, че министрите не търсят предварително мнението им нито по кадрови въпроси, нито по законови промени, че често се налага да пренаписват правителствени законопроекти между първо и второ четене, а представители на политически кабинети пък недоволстват от новото самочувствие на народните представители. Линиите на напрежение минават и през търсенето на пари за регионите преди местните избори.

  • В публичното пространство сривът на доверието към държавните институции и тяхната ефективност, съпроводено с налагане на популистки авторитаризъм, става чрез непрекъснати атаки и тотално сриване авторитета на съдебната власт, от една страна, и с демонстративно пренебрежение на парламента и парламентарните институции от Борисов, от друга страна. По същество с постоянните приказки от рода на това, че не иска да отиде в парламента за вота на недоверие, защото “аз работя, докато те си правят пиар акции” или “не искам да ги гледам, защото са ми неприятни” Борисов профанизира и допълнително срива доверието и възможностите за работа на демократичните институции.

  • Продължавайки директните атаки срещу предходния “виновник” в лицето на тройната коалиция (оставяйки тези атаки на подчинените му медии и журналисти) ГЕРБ намери още една изкупителна жертва на всичките си проблеми – съдебната система. Изтъквайки, че основните фигури в тази система са поставени от предишните правителства, така по същество отново обаче пренасочваше негативните нагласи към тройната коалиция и президента. Постоянните атаки срещу съдебните институции от страна на изпълнителната власт, независимо от факта, че обективните данни показват ясно подобряване на нейната дейност и относителния брой на осъдените лица у нас е най-голям в Европа, доведе до нов срив на доверието към нея. Получи се, както при тройната коалиция – независимо от успехите й, пропагандно те бяха обезсмислени и тя бе превърната в символ на провал. ГЕРБ успя да прехвърли недоволството от налагането на Владимира Янева като председател на Софийския градски съд към съдебната система като цяло и в крайна сметка да пренасочи недоволството от много от несвършените от него неща към съдебната система като цяло. В юлския доклад на Еврокомисията имахме значителна концентрация на критика и то конкретно към съдебната система, даваща възможност допълнително да се прехвърля отговорност. По същество в доклада имаме асиметрия в критиките. В този смисъл като относителния дял на критичността към прокуратурата и съда е по-висока и това неслучайно предизвика недоволството на главния прокурор Борис Велчев и на председателя на Върховия касационен съд Лазар Груев. Това даде възможност на правителството, независимо от алтернативните интерпретации на доклада от БСП и ДПС, които извеждаха на преден план в публичното пространство, правителството да измести критиките по посока на съдебната власт и то във време, когато парламентът без дискусия с гласовете на ГЕРБ избра двама нови членове на висшия съдебен съвет, чието реноме за това място е най-малкото спорно.

  • Серия от данни от последния месец и половина очертават влошаваща се икономическа ситуация и това показва неспособност на ГЕРБ да се справи с икономическата ситуация:


Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница