На законодателството, а не на правните клонове



страница1/9
Дата18.11.2017
Размер1.78 Mb.
Размер1.78 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

Лекции по Вещно право – проф. Ив. Русчев

2014/15г.

Пандектна система: на законодателството, а не на правните клонове.

ВП е първият специален клон, в който се откриват останалите клонове на ГП.

Всяка отделна система се опира на системата на вещните права.

ВП е клон на ГП, който като обективно право, е съвкупност от ПН, които регулират упражняването/придобиването, прекратяването на вещни права.

Под субективно ВП се разбира се разбира признатата и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определно поведение – упражняване на власт върху една вещ за задоволяване на определни интереси. Възможността да се иска от другите лица невъздействие върху вещта е глупост – Русчев.

Разделянето на СГрП е на относителни и абсолютни:


  • Относителни: право, което дава възможност да искаш от определно лице поведение/резултат. „Притезанието“ – осъдителен иск. „Аз искам от Пенка“;

  • Абсолютни: никой няма задължение по отношение на мен.

В СП е различно от ОбСубправо(признатата и гарантирана възможност да се иска поведение/резултат) – и при двете има 3то лице, което трябва да се въздържа, но това НЕ е предметът на отношението. Според Русчев няма ВПО с отворен характер. Докато правната връзка не се затвори, няма ПО.

Във ВП ПО се поражда, когато се засегне вещното право.


ВП и останалите клонове на правото

  1. ОП – в гражданския и търговския обмен вещите се вкарват и изкарват

Всички вещни права са относителни, но НЕ всички са притезателни

Паблов иск – потестативно право



  1. Наследствено право: ЮФ на НаслП дава основание на вещно-правните фигури(завет, наследяване по закон) – поражда се съсобственост;

  2. Наказателно право

Предмет на ВП: ПО, които възникват между ГПсубекти по повод права върху една вещ, а НЕ по повод на самата вещта.

За разлика от ОП, отношенията са върху вещта. В ОП – по повод и във връзка с вещта

Вещта е обект на ПО. Чрез тези ПО съответният правен клон регулира ОО.

Система на ВП: ЗС от 1951г. урежда собствеността, другите вещни права, тяхното придобиване и защита; владение и вписване.


  1. Владение и държане – фактически отношения, които наподобяват на ПО и съответстват на правната власт, която ностителят на вещното право упражнява. Всички вещни права включват правомощието владение. Чл.75 и 76 – целенасочено поведение

  2. Право на собственост. Тук се разглежда съсобствеността, която бива:

  • Обикновена

  • Дялова

  • СИО(това е вещноправен институт)

  1. Ограничени вещни права

  2. Способи за придобиване и изгубване на вещни права

  • Правна седлка(замяна, апорт, дарение)

  • Давност

  • Чл.78 ЗС

  • Отчуждаване

  • Приращение

  • Апорт в ТД, преобразуване

  • Конститутивно СР по изкупуване; обявяване на предварителен договор за окончателен;

  • Вписвания: охранително производство

  • Актове

Източници:

Не са източници съдебните актове – ТРВКС

Източник Е правният обичай

Не са източници принципите, добрите нрави, справедливостта.
Венцислав Петров - лекция


  1. Понятие за вещ(няма легална дефиниция)

  1. Материалност(телесност;корпоралност): всяка вещ има свой материален субстрат(изключение – енергията – чл.110ЗС)

  2. Самостоятелност(обособеност): вещта е отделена от останалите вещи; всички течности/газообразни субстанции в свободно състояние не са вещи(газ; нефт) – ако се поставят в съд, са вещи;

  3. Да е позволено упражняването на фактическа власт върху вещта: човекът не може да е предмет на вещни ПО, животните са вещи, но не са субект на вещни ПО;

Значение: вещите са обект на гр. ПО, по отношение на вещи възникват: вещни, облигационни, наследствени ПО;

  1. Класификации:

  1. Движими и недвижими вещи: чл 110(1) ЗС – недвижими вещи са земята, сградите, растенията и всичко, което по естествен път или от действието на човека е трайно прикрепено към земята и сградите; критерий е трайното прикрепване

(2) Всички останали вещи са движими, както и енергиите.

Недвижими вещи по своята същност и по предназначение(остаряла класификация);

Недвижимите вещи по принцип са имоти.

Значение:

1.1начина, по който се прехвърлят движими и недвижими вещи

Чл.118 ЗЗД: нотариална фома, т.е НА(а не нотариална заверка)

*** Нотариална форма

Писмена форма с нотариална заверка(продажба на наследство; делба –чл.34 ЗС; брачен договор(подписи+съдържание)



  • Подписи

  • На съдържанието

  • На двете

Писмена форма(частна или проста писмена форма) – прехвърляне на недвижим имот Д или ОС.

Движими вещи: в общия случай неформални(МПС, на тер. На РБ – писм. С нот. Заверкa.



    1. Обезпечение:

Недвижими: ипотека

Движими: залог



    1. Какви мерки могат да се налагат върху вещите в изпълнителния и обезпечителния процес

Движими: запор

Недвижими: възбрана



    1. По давност:

Движими: 5 г.

Недвижими: 5г./10 г.(в зависимост от това дали е добросъвестно владението)



    1. Подсъдност: чл.110 ГПК

Договор на наем: местонахождение на ответника

    1. Владение: чл.75(при всеки вид нарушение) и 76 ЗС(само когато владението е отнето чрез насилие или скрит начин);

  1. Вещи в гражданския и извън гражданския оборот( не могат да се сключват разпоредителни собственост: вещи ПДС и ПОС могат да се отдават на концесия, но не могат да се отчуждават – ако се отчуждят, сделката е нищожна на основание невъзможен предмет: ТР 4,2009 ОСГК ВКС);

  2. Потребими и непотребими вещи:

Потребимите вещи при обикновена употреба губят своята субстанция(храни, напитки, горива);

Непотребимите не губят своята субстанция(недвижими имоти, МПС);

Значение: вещно право на ползване може да се учреди само върху непоребими вещи; договор за наем се сключва само за непотребими вещи – след прекратяване на сделката ползвателят следва да върне вещта – чл.57 ЗС(ползвателят има по-широки права от наемателя) Ползвателят има права срещу всяко трето лице( правото на ползване е интуито персоне; наемното право може да се прехвърля);


  1. Делими и неделими:

Неделимите не могат да се делят на две или повече вещи, без да загубят своето предназначение или стойност

Неделими по закон: при недвижимите имоти има установени размери: чл. 72 ЗС

Закон за горите: поне 1 дка

Чл.19 ЗУТ

Напротив: делимите вещи се делят, без това да влияе върху тяхната стойност или предназначение;

Предмет на делба могат да са само делими вещи(доброволна(писмена с нотариална заверка на подписите) или съдебна(особено исково производство));



  1. Индивидуални и родовоопределени:

Инд.опр. вещи са определени по своите конкретни признаци: всички недвижими имоти

Родовоопределените вещи са определени по своите родови признаци:

Значение: момент на нстъпване на транслативното действие

Чл. 24(1) ЗЗД – вещно-облигационен ефект на сделката;

(2) – родоопределените вещи не в момента на настъпване на съгласие, а в момента на индивидуализиране на вещта или в момента на предаването ѝ(същия или по-късен момент);

6. Заместими и незаместими: заместимите имат други равностойни веяи в гр. Оборот. Незаместимите нямат еквивалент

Договор за заем на потребление: има вещно-прехвърлително действие, не същата вещ, а вещ от същото количество и качество;

Незаместими: договор за заем за послужване



  1. Главни и принадлежности: главните съществуват самостоятелно; принадлежностите имат за цел да обслужат една главна вещ(крик, помпа)

Значение: чл. 98 ЗС – диспозитивна норма

  1. Прости и сложни: простите вещи са състоят от една съставна част, сложните се състоят от две или повече съставни части

Чл. 97 ЗС – присъединяване(първичен придобивен способ)
Недвижимите вещи са: поземлени имоти, сгради, самостоятелни обекти в сгради

Поземлените имоти са основна кадастрална единица – съобразно Чл.7 ЗУТ – основно предназначение, то се определя с общ устройствен план(ОУП). ОУП може да е: урбанизирани територии, земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии за транспорт; територии, предназначени за вода и водни територии.

Урбанизираните територии

Конкретно предназначение: определя се с подробния устройствен план: жилищно, за производствени цели, спортно-развлекателни цели и т.н.

Ако един поземлен имот попада в урбанизирана територия, се нарича УПИ. Всеки УПИ трябва да е определен по граници, площ, излаз на улиза/път, както и по своето предназначение. Ако е извън – ПИ.

Земеделски територии – ЗСПЗЗ

ЗЗ – трябва да имат земеделско предназначение и да са извън урбанизираните територии

Чл.72 ЗН


Горски територии: Закон за горите; мин. размер за гора е 1 дка

Специални закони: Закон за водите, Закон за защитените територии


Владение

  1. Правомощие владение(собственик, титуляр на ограничено вещно право)

Ограничено вещно право – владение, ползване и разпореждане;

  1. Фактическа власт върху една вещ, която една вещ упражнява лично или чрез другиму с намерение да я свои- чл.68 ЗС(2 белега на понятието:corpus – самата фактическа власт, която лицето упражнява; animus – намерение за своене, лицето упражнява властта за себе си; при отпадане на един от елементите, отпада владението). Владението означава фактическа власт, от която лицето може да се възползва във всеки момент.Animus – лицето има съзнание, че е собственик/ липса на съзнание, че я държи за другигу.

Държане

Държането също е фактическа власт(detention) – също не е СП. Липсва намерение за своене(animus). Примери: наемателят е държател на наетата вещ; заем за послужване; договор за влог; договор за залог(вещта служи за обезпечение). Ако няма правно основание(кражба), лицето по дефиния не става владелец – възможно е да стане последствие. Държането най-често е чрез сделка: тя включва правото на едно лице временно да ползва една вещ, която в последствие трябва да върне. Това ПО изключва анимуса на владелеца.


Владението има и други белези: владението да е явно(да не е установено по скрит начин), то трябва да е манифестирано; владението трябва да е непрекъснато - да не се изгубва за срок по-голям от 6 месеца, в противен случай се счита, че е прекъсната – чл.81 ЗС, също чл. 75 ЗС; владението трябва да е спокойно – има действия, които могат да го прекъснат - напр. собственикърт на вещта може да предяви ревандикационен иск срещу владелеца.

Правна уредба – чл.68-76 ЗС

ППВС 6/1974 ОСГК ВС

Собственикът не е владелец. Владелецът не е титуляр на ограничено вещно право, няма СП върху една вещ, но упражнява фактическа власт с намерение да свои вещта;

Разграничения:


  • Правомощието владение

  • Държане

  • Търпими действия: едно лице, без да има СП върху една вещ, извършва фактически действия върху тази вещ със съгласието на собственика. Тези действия се извършват безвъзмездно по добрата воля на собственика, който търпи и във всеки момент може да преустанови тези търпими действия;

  • Съизволителни действия: едно лице, което има ОВП(право на строеж, на ползване, на преминаване) може да извършва определени практически действия върху тази вещ, които са включени в съдържанието на неговото ОВП(суперфициарът може да складира строителни материали върху земята и т.н.; титулярът на сервитутното право на преминаване може да се движи с лек автомобил и т.н.

Видове владение



  1. Добросъвестно и недобросъвестно

Чл.70 ЗС са изведени две хипотези: …

А-Б-С


А-Б: унищожаем договор

С–Б: правата отпадат с обратна сила: няма обща защита(С е добросъвестен владелец – не знае, че Б не есобственик)

Ако едно лице владее вещата на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че формата е опорочена(не означава, че липсва форма – формата за действителност е спазена, но има порок.

Недобросъвестно владение: всички хипотези извън чл.70 ЗС(имам НА за 80кв.м, построявам 100; имам 1 етаж от къща, построявам втори);



  1. Пълно и ограничено владение

Пълно: владелецът упражнява фактическо господство върху цялата вещ със съзнанието, че е нейн собственик;

Ограничени(квази-владение): владелецът владее ОВП, той упражнява фактически действия не на собственик, а на титуляр на ОВП

А–Б–С: Б има ОВП и го прехвърля на С(порок);

3. Съвладение: 2 и повече лица упражняват върху една вещ едноредно владение(възможно е и 2мата да придобият по давност)


Правни последици на владението: не е СП и не би следвало да получи защита, но е възможно е да придобие право на собственост или ОВП чрез придобивна давност(владелецът трябва да се позове на изтекла придобивна давност – чрез възражение, с констативен НА или чрез установителен иск(при спор). Придобивната давност е първичен придобивен способ.

Защита на владението – владелчески искове(посесорни искове – чл.75 и чл.76 ЗС)

Владелецът има определени права във връзка с разноски по вещта, с плодовете от нея и т.н. – чл.71 – 74 ЗС(зависи от вида владение).

Държането също има определни правни последици: държателят не може да придобие по давност(няма анимус), има защита срещу нарушения на неговата власт – само иск по чл.76 ЗС. Държателят може да предяви претенция за неоснователно обогатяване (по ЗЗД, не по ЗС).
Кой трябва да докаже, че има владение или държане?

Чл.69 ЗС приема, че владелецът държи вещта за себе, докато не се докаже, че владее за друг – оборима презумпция. По силата на тази презумпция се счита, за владелецът владее за себе си. Ако друг оспори владението, има процесуална презумпция: размества се тежестта на доказване.

Когато една вещ е съсобствена(А–Б–С и Б и С са в чужбина, то А е владелец за своята идеална част и държател за другите двама).

Как се придобива владение:



  1. Когато едно лице придобива собственост, в същия момент придобива и владението(може да се договори друго);

  2. Възможно е владение да се придобие със съгласието на досегашния владелец/собственик - по съгласие между двамата, като се приема, че това съгласие не е отделен договор. Няма пречка тази клауза за преминаване на владението да се включи в договор(предварителен договор – само облигационно действие).

  3. Без съгласието на досегашния владелец: типична хипотеза е т.нар. завладяване(върху една безстопанствена вещ)

  4. Владение върху изгубени вещи

  5. Чрез наследяване(приема се, че наследствената маса може да включва такива фактически отношения като владението); наследодателят владее 3 г., наследникът – 7;

  6. Чрез представител: малолетните и напълнозапретените имат законен представител(владение за представлявания, а не за себе си)/ ЮЛ чрез своите органни представители: управител, председател на УС и т.н./може и чрез доброволен представител;

Установяването на владение само по себе си е ЮФ-действие от вида юридическа постъпка, като се изисква дееспособност.

*** ЮФ


Установяване на държане(най-често по силата на сделка: договор за заем за послужване/влог/залог/наем и т.н.
Изгубване на владение: когато изчезне един от двата елемента

  1. Изгубване на владение поради прекратяване на фактическата власт върху вещта:

  • По волята на владелеца(напр. чрез предаване на вещта на някой друг, при изоставяне на вещта – не се изисква отказ по смисъла на чл. ..ЗС)

  • Без волята на владелеца(вещта може да му бъде отнета – владението се прекъсва:ако не е подаден иск или ако той се отхвърли)

  1. Прекратяване на анимуса

  • Владението да премине в държане: продавам апартамента си, но е уговорено отложено предаване на владението;

  • Държането да премине във владението: наемателят купува имота от собственика;

  • Държателят се превръща във владелец с едностранни действия: държателят трябва да отблъсне досегашното владение и да манифестира, че иска да свои( напр. А–Б–С, А, който е държател на идеалните части на Б и С, предявява намерение за своене – трябва да се докажат фактите);



Добросъвестното владение – Русчев 20.10.2014г.
Добросъвестен е този владелец, който владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,че праводателят му не е собственик. Това понятие създава някои практически проблеми. Може ли да задържи плодовете до предявяването на иска за ревандикация?Процесуално предимство – право на задържане до заплащане на необходимите разноски, това, с което стойността на вещта се е повишила. Проблемите са в следните аспекти. В кои случаи е налице основание, годно да го направи собственик и кога не – има определени Х, които са и които не са.

Признаци:

1.да осъществява владение по чл.68(1) ЗС – да има corpus;

2. да упражнява фактическата власт на правно основание, годно да направи лицето собственик;

3.владелецът да не знае, че праводателят му не е собственик(ограничено приложно поле – деривативни придобивания!);

4.недудачното включване владелецът да не знае, че предписаната от закона форма да е опорочена( Н нотариално удостоверяване).

Белезите са 2 х 2

обективни - да има владение(корпус),

субективен (анимус),

обективен(да упражнява фактическата власт на правно основание, годно да направи лицето собственик – такъв акт , по силата на който да стане собственик, но НЕ става – в противен случай няма да претендира права на владелец)

субективен – да не знае 2 неща:

  • да не знае че онзи, който му предоставя владението, не е собственик и

  • да не знае, че формата е опороена, но НЕ е Н, не е и липсваща.

Във връзка с първия белег като допълнителни белези трябва да се отчетат и др. белези: да е постояннно, непрекъснато, несъмнително, спокойно, явно, да е продължило в срока, предвиден в закона.

Непрекъснато - главното предимство по отношение на недвижими имоти – 5 г. добросъвестно владение! Той може да придобие от несобственик, като не знае, че праводателят му не е собственик, като придобивното основание трябва да е възмездно.

Несъмнено – ясно намерение вещта да се държи като своя( в един вещен иск се доказва именно това);

Явно – намерението да свои да е противопоставено на др. собственици, всеки заинтересован да може да научи за него, това да достигне до собственика.

Необезпокоявано – счита ли се ДВ на недвижим имот обезпокоено, ПД прекъсната ли е с подаване на жалба от собственика до П, че е извършено престъпление – НЕ! Въпрос на практическа преценка е дали ДВ е нарушено – тези действия следва да сочат противопоставяне от страна на невладеещият собственик;

Спокойно – да не е установено с насилие, да липсват извънсъдебни претенции и СП твърди, че такива претенции НЕ смущават владението, не прекъсват ПД. Давността се прекъсва с признаване на вземането, с предявяване на иск или въражение или предприемане на действия за ПИ(чл.116 ЗЗД). Други действия вън от 116 ЗЗД не могат да прекъснат давността(това становище е твърдо). Всякакви покани, които не обективират прекъсване на владението за повече от 6 месеца. Придобивната давност не е прекъсната – чл.81 ЗС, т.к. не се касае за противопоставяне от страна на собственика;

За е ДВ, фактическата власт трябва да е прехвърлена на правно основание, годно да го направи собственик.

В кои случаи ще е годно правното основание и в кои не?

  1. Договори, които са с вещно-прехвърлително действие, са годно основание, които обаче в конкретния случай не го правят собственик(например праводателят не е собственик, владелецът не е придобил на правно основание – договор за наем, предварителен договор – този владелец НЕ е добросъвестен; ако договорът дава право само на държане) => Праводателят не е бил собственик ИЛИ актът не е годен да го направи собственик;

  2. Юридическото основание при ДВ винаги е волеви акт – правна сделка, в разултат на която се поражда частно правоприемство или друг волеви акт, който не е правна сделка – придобиване на собственост или др. ОВП. Актът трябва да е транслативен, с облигационен-вещен характер, и да не е нищожен. Това изискване го няма в закона – ако договорът за покупко-продажба е Н, няма ДВ. Договорът по 212 ЗЗД – съвкупност от П и З, които може да има, но може и да няма вещни права;

  3. Не е юридичеко основание договор за делба – ако имотът не е в наследствената маса, трайно СП отхвърля това основание по чл.70 – счита се, че не се прехвърля имот. Не по силата на делбения акт някой е придобил, т.к. всеки съсобственик е получил част от деня, в който е възникнала. Недобросъвестен владелец е онзи, чието основание е нищожна делба. Делбата на чужда вещ не е Н.

  4. Договор за приватизация – чл.80. трябва да се диференцира; имотът не е мой, аз съм купувач – коя давност? Ако предмет е обособена част от предприятие, купувачът е ДВ. Ако предмет са дялове, акции от ООД или ЕАД, купувачът не е ДВ по отношение имуществото на дружеството, т.к. ти придобиваш дялове, а не съответните вещи и не ТИ упражняваш владение, а съответното дружество.

  5. Параграф 4 ЗСПЗЗ с много ПМС са предоставени за ползване земи, вкарани в имуществото на земеделска кооперация – член-кооператорите не си губят правото на собственост, а запазват в идеални граници. Някои от тези земи са предоставени за ползване, но ако в 6 месечен срок ползвателят заплати тези земи, става ли ДВ –НЕ, т.к. плащането не е юридически издържано.

  6. Владение на имот, дарен от несобственик – не е Н, не подлежи и на У, дарението на чужда вещ е различно от дарението на…

  7. Спорно е дали заветът/завещанието създава права на ДВ. При завещанието се прехвърлят всички права и задължения или идеална част от тях. Ако заветът е от несобственик – прехвърля се владение, създава се право да се получи имущество след смъртта на друго. При завещанието няма правно основание.

  8. Правни основания са СР по конститутивни искове с вещно-прехвърлителнo действие – чл.19(3) ЗЗД, но т.к е деривативен способ, ще направи ищеца собственик, доколкото продавачът е собственик. СР няма да го направи собственик, но ще има ДВ. Така е и при съсособственика по чл.33 ЗС.

  9. Правното основание по уважен иск може да се гледа в 3 аспекта:

  • обективна предпоставка за ДВ,

  • предопределя намерението на владелеца да държи вещта като своя,

  • то определя вещта, спрямо която се определят последиците.

Вън от юр. събития има и юридически актове, които НЕ са основание. Завещанието продължава личността на наследодателя, т.е. владението, което е било при наследодателя. Установителните и осъдителните СР също не са основания: УСР не предизвикват правна промяна, за разлика от конститутивните СР. ОСР установяват съществуването на едно неизпълнено задължение и възможността за принудително изпълнение(един ревандикационен иск не може да те направи собственик.)

  1. Изисквания за правното основание – да е обективно; мнимо правно основание – владелецът мисли, че е купил, има завет, но такъв НЯМА. Не става въпрос за незнаене на недостатъците на акта?? Правното основание трябва да е и действително – преценява с правилата за ГП сделки – Н договор не прави владелецът ДВ. При основанията за У – сделката е действителна, поражда се действието, което е уговорено. Унищожаемата е действителна - ДВ. Унищожената – няма ДВ. Ако се У с обратна сила (ТП 6/84). СП е приела трайно в ТП 6/74, че при унищожаване, отмяна, разваляне на правното основание подобрителят се обещетява като добросъвестен владелец, като до довършването на подобренията НЕ е знаел за развалянето, У, отмяната на договора и поведението му не е било причина за У, отмяната, развалянето на договора. Този (не)добросъвестен владелец има качества на собственик – прави подобренията като собственик. Очевидно актът отпада с ОС, правното основание отпада – тук се акцентира не на сделката(не се прилага заличаване с ОС), а на качествата на владелеца. Това, което важи за сделката, не се отнася за владението. Ако би било така, владелецът би бил недобросъвестен. Напротив: ВКС гледа на недобросъвестността като незнаене на обстоятелствата и добросъвестност като това, че владелецът няма отношение към развалянето, отмяната на акта. Владелецът е ДВ: не знае, че актът е отпаднал, и владелецът не е причина за отпадането му. Независимо, че актът е отпаднал, може да се приеме, че владелецът е ДВ. Аргумент за това изглежда е изр 2. Чл70(1)ЗС – достатъчно е добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното основание.

  2. Необходимо ли е правното основание да е вписано – вписването няма правно значение, т.к е повод за протипоставяне. Ако не е вписано, актът става противопоставим.

  3. Субективни принципи на ДВ: незнаене на определени факти – 2:или да не знае, че е придобило от несобственик, или да не знае, че формата е опорочена. Това са недостатъци, които не го правят Н., т.е. основанието трябва да е валидно, абстрактно, годно да го направи собственик. ДВ не знае за недостатъците за онова правно основание –

1. че праводателят не е собственик(изключение: чл.78 ЗС – първично основание – само за движими вещи и само на правно основание). =>Незнанието има значение само за недвижимите имоти. Прилага се само когато основанието(акта) е деривативни, не и първично

2. Незнанието, че предписаната от закона форма е била опорочена – ГПК: НА, нотариална заверка са допълнителни волеизвявления с публичен характер, а договорът, който се заверява е материалноправен. Актът може да е Н на 2 основания: ако липсва съгласие или НА, заверката и т.н са Н. Във втория случай директно се инвалидира правното основание. И в двата случая основанието отпада. Кога основанието е годно – изповядване на акта от помощник-нотариус, НА е Н, нарушена местна компетентност на нотариуса – хем да не е Н, хем да е опорочено: да трябва да е прочетено, но НЕ не е, а в акта да пише, че това е направено – само това не опорочава акта(няма го в ГПК) – на практика няма как да се докаже. Процедурата е опорочена, но не чак толкова много – непрочитане на акта.

  1. От субективна гл.т. предположение за ДВ – душевен акт, който се доказва трудно – за тях се съди от др обстоятелства. Доказването, че праводателят не е собственик, да стане от собственика или от друго лице. Трудно е да се докаже, че самият владелец не е знаел за опорочеността на владението – затова доказателствената тежест е разменена – чл.70(2) – втора презумпция – ако докажеш акт, то се считаш за ДВ, този, който твърди противното – да го докаже. Тази презумпция не може да се опровергае с други презумпции. Интерес да опровергае тази П има собственикът, защото когато тръгне да ревандикира, има интерес каква е ПД.

  2. Правен интрес да оборят тази П могат да имат трети лица – кредитор на собственика с косвен иск, вкл. и ревандикационният иск – затова не е без значение вида владение – този кредитор е процесуален субституент, който има интерес да упражни чуждо право.

  3. По отношение на добросъвестността – без значение са причините за незнаенето, това е фактическо незнаене, незнанието за формата – непознаване на закона, затова е З на нотариуса да прочете. Кога трябва да е налице субективната страна на незнаенето – към момента на възникване на правното основане. 6/74 – да не знае към момента на завършването на подобренията(дописва закона). Добросъвестността продължава да съществува, докато владението бъде смутено с иск за връщане на вещта. До този момент се предполага, че не знае. Да придобиеш от несобственик е придобивен способ – ще получа плодовете до предявяване на ревандикацията.

  4. Какъв е характерът на владението, когато се прекъсне – или когато се установи друго владение, или ако е установено недобросъвестно. Ако е почнало като ДВ, то си остава. Обратно: не става ДВ. Прекъсване за повече от 6 месеца – ПД се счита прекъсната. Правните последици са в няколко аспекта.


Райка – 21.10.2014г.

Придобиване и изгубване на владението и държането


  1. Способи за придобиване на владение и държане

  1. Характеристика: законът не урежда спосбите за придобиване и загубване на владението. За да се установи, че владение е налице, трябва да се установят следните белези: фактическо господство върху чужда вещ, анимус – наличие на намерение да се свои вещта. Обикновено придобиването на вещни права се съпътства с придобиване на владение, а така също и изгубавнето на тези права е свързано с изгубване на владението. В някои случаи може да се придобие вещно право, без веднага да се придобие владение – чл.24(1) ЗЗД. Може да се придобие владение, без да се придобие веднага и вещно право – при предварителният договор: няма транслативен ефект(може да се уговори да се прехвърли владение).

  2. Класификация на способите за придобиване и изгубване на владение - фактическата власт върху една вещ може да бъде придобита: 1. Както по силата на съглашение с досегашния владелец или собственик на вещта, така и при липсата на такова съгласие с едностранни действия; 2. С оглед начина на придобиване различаваме владение, придобито лично или чрез другуго. Два критерия: според наличието на съгласие от предишния собственик/владелец и според начина на придобиване навладението. Владението може да се изгуби, когато не са налице или и двата, или единия критерий;

  1. Придобиване на владение:

  1. Чрез едностранни действия

Чрез едностранни действия владение се установява, когато лицето установи фактическа власт, започне да държи вещта като своя, макар завладяната вещ да е била чужда собственост, да е била изгубена, ничия или изоставена.

Проф. Таджер оспорва завладяването като способ за придобива, т.к. чрез едностранни действия се установява неправомерно владение. Това е вярно само в случаите, когато завладяната вещ има предишен владелец или собственик или едва ли когато е ничия или изоставена придобиването ѝ с едностранни действия може да се определи като неправомерно. Неправомерно е владението върху изгубени или откраднати вещи. Според чл.80(2) ЗС, който придобие владение върху движима вещ по престъпен начин, не може да придобие правото на собственост по давност. По чл.78(2) ЗС в срок от три години може да бъде отстранен ДВ на движима вещ, придобита от другиго чрез кражба;

  1. Придобиване чрез традиция на вещта.

Ако е движима, традицията е способ за прехвърляне на владение, който създава яснота и безспорност както между досегашния и …както и между 3ти лица. Съгласието наподобява правна сделка, но не е. Особена хипотеза на предаване на фактическата власт върху вещта със съгласието на досегашния владелец е т. нар. „предаване на къса ръка“. Разликата с обикновената традиция се състои в това, че новият владелец преди постигането на съгласие за прехвърляне на владение, вече притежава фактическата власт върху нея – бил е държател, става владелец: заем за послужване, наемател, който е получил фактическата власт върху непотребима вещ. Така досегашният държател става владелец, като се променя субективната страна – намерението на заемателя/наемателя/. Той започва да държи вещта за себе си и така се преустановява владението на предишния владелец, осъществявано чрез другиго.

  1. Придобиване на владение чрез предварителен договор.

Чл. 70(3) ЗС урежда особен случай на предаване на владението със съгласието на предишния и новия владелец – по силата на предварителен договор – единствено създава задължение за сключване на окончателен договор. Владението, придобито чрез предварителен договор, по дефиниция е НЕДОБРОСЪВЕСТНО. Добросъвестността изисква правно основание, годно да направи лицето собственик. Въпреки тока на този недобросъвестен владелец се признават определени права във връзка с подобренията, плодовете и правото на задържане върху имота, с които разполага добросъвестният владелец.

  1. Придобиване на владение чрез другиго

  1. Чрез доброволен представител – владението може не само да се упражнява, но и да се придобива чрез другиго: необходими са и 2та признака на владението + други особености.

Лицето, което придобива владение чрез другигo трябва да установи фактическа власт за лицето, което е възложило придобиването. Във връзка с анимуса – изискава се онзи, за когото се придобива, да има намерение да държи вещта като своя, но чрез другиго. Тази връзка между лицето, което име намерение, и лицето, което има фактическа власт, се създава ПО, основано на някакъв вид договор за поръчка. Ако фактическата власт се придобие от лицето, на което това е възложено, лицето, за което се придобива, става владелец, БЕЗ да е необходимо допълнително волеизявление за това.

  1. Придобиване чрез законов представител: законът мълчи.

Таджер – мълчанието на закона трябва да се тълкува като свобода за страните да предприемат действия, каквито намерят съответни на техните интереси. Потвърждава се идеята за придобиване на владение в полза на малолетни и поставени под пълно запрещение. Представителите обаче трябва сами да имат воля за придобиване на владението и да съчетават в себе си двете необходими намерения – да държат вещта за представлявания и да я държат като негова;

  1. Придобиване на владение чрез превръщане на досегашния владелец в държател – лицето, чрез което се придобива, е досегашният владелец на вещта.

По силага на съглашение между стария и новия владелец, първият се лишава от владението, като остава държател на вещта. Той се отказва от намерението си да държи вещта за себе си и започва да я държи за другиго, като запазва само фактическата власт. Когато се прехвърля собствеността на друго лице, но бившият собственик запазва владение.

  1. Придобиване на владение по наследство: в наследството се включва и владението като фактическо състояние – чл.15 ТЗ.

Търговското предприятие може да е предмет на различни правни сделки, а също и да се наследява Казвайки, че владението е част от наследствената маса, владението се придобива както се придобиват и останалите части от наследство – чл.48 ЗН: с волеизявление или действие на наследника. Какво е положението на наследника от откриването на наследството до приемането му? – Владение НЕ е налице. Счита се, че до приемане на наследството, владение не е налице – чл.58 ЗН овластява лицето, което има право по закон или завещание да наследи да управлява имуществото и да упражнява владелческите искове за запазването. Смисълът е щом се говори за изрично овластяване, до приемане на наследството владението(на наследодателя) се прекъсва. Владението се счита продължено от откриване на наследството – с обратна сила(чл.48 ЗН има обратна сила).

  1. Изгубване на владението

За да се изгуби владението поради загубване на фактическата власт, е необходимо владелецът да е бил трайно лишен от възможност да я упражнява(не се има предвид временно изгубване на достъп до имота, също ако вещта се остави на открито или общодостъпно място.

Могат да се направят два извода:

1. Не е необходимо владелецът да упражнява непрекъснато фактическата власт, която е упражнявал за придобиване на владението

2. Временната невъзможност на владелеца да упражнява фактическата власт, без друг да е установил владение върху вещта, не води до изгубване на владението. Законодателят не изисква волята на владелеца да бъде ангажирана непрекъснато с мисълта за държане на вещите като свои. Не може да се изгуби владението, ако владелецът изпадне в състояние, при което не може да разбира свойството или значението на постъпките си или да ги ръководи. Владението се изгубва с появата на намерение, обратно на това, което е съществувало при придобиването – тази воля може да се изрази не само изрично, но и с конклудентни действия.

  1. Придобиване и изгубване на държане

За да се установи държане, е необходимо да се упражнява фактическа власт върху една вещ, без държателят да има намерение да я държи за себе си. Държането също може да се придобие лично или чрез другиго. То се изгубва с отпадане на фактическата власт и предаване или изземване на вещта от друго лице, или с превръщане на държането във владение;
Права и задължения на добросъвестния подобрител, на обикновения владелец и на държателя за подобренията, разноските и плодовете от чужд имот
Понятие за подобрения: според Таджер законът нарича подобрения „полезните разноски, които водят до увеличаване стойността на вещта“. Според Сукарева подобренията се определят и като резултата от полезните разноски, а полезните разноски са тези, които се правят за увеличаване стойността на имота. Проф. Венедиков означава с термина подобрения „промените, които увеличават стойността на вещта“, а според проф. Русчев е неточно подобренията да се отъждествяват с направените полезни разноски. За да е налице подобрение, необходима предпоставка е единствено увеличаване стойността на имота. Това увеличение следва да съществува обективно към момента, когато се претендира, докато полезните разноски, когато законът позволява те да се търсят, се изчислява без оглед на увеличението. Полезните разноски представляват средствата, изразходени от лицето, за извършване на нововъденията, които без да са необходими за запазването и съхраняването на вещта я изменят. ЗН и ЗС – подобрения, ЗЗД – полезни разноски. Съществена разлика между тях е, че увеличената стойност зависи от обективното ѝ наличие и пазарни условия и може да не съвпада с действителните разноски, които са били извършени. При определяне на това, кое е подобрение, законодателят изхожда от принципното положение, че тези движимости, които могат да се отделят без съществено повреждане на вещта, не са подобрения.

Видове разноски: по разноски се разбира извършването на парично-оценими разходи, без да е необходимо те да са непременно в пари.

  1. Необходими разноски: това са тези разноски, без които вещта би се повредила или би погинала. С извършването им се цели запазване на вещта – те са обективно необходими(владелецът не е задължен да ги извършва, следователно няма отговорност за владелеца)

  2. Полезни разноски: водят до увеличаване стойността на вещта. Не е достъчно само да са направени, за да налице подобрения, а също е необходимо е те да са се отразили полжително върху стойността на вещта;

  3. Разноски за плодовете: дължат се само на обикновения, а не и на ДВ. ДВ става собственик на плодовете до предявяване на исковата молба. Поради еднаквия равен режим тези разноски се гледат при недобросъвестното владение. Чл.72… под разноски се разбира необхидимите разноски за запазване на вещта, като правото на задържане е СП на ДВ и на приравнените към него 2 вида недобросъвестни владелци да държи вещта, върху която са направени необходимите разноски, докато не бъдат заплатени. По време на задържането е налице държане, т.к вещта се държи за собственика независимо че се упражнява в хода на заведен ревандикационен иск – владелецът се превръща в недбросъвестен. Правомерно държане – само със СР, само с него собственикът ще е длъжен да заплати разноските и плодовете. Правото на задържане не се прилага ex officio. Правото на задържане има акцесорен характер, като то е от същия вид, каквото е и правото на задържане по чл.91 ЗЗД – там се твърди(доктрина), че това право се упражнява само от държател, не от владелец. По ЗС това е право на ДВ и на 2та недобросъвестни – владелец въз основа на предварителен договор и подобрител със знанието и без противопоставянето на собственика. Ако вземанията са погасени по давност и е упражнено възражение за давност, то също може да се упражнява. Иначе отпада и вещта следва да се върне на собственика.

Правна същност на правото на задържане: мненията са разделени:

1). Кожухаров/Конов – това е вещно, залогоподобно право(следва от това, че залогът е вещно право);

2). Това е облигационно право макар упражнявано по отношение на лице, което има вещно-правно качество. Кой може да упражнява правото на задържане? ТП 85/68 приема, че правото на задържане може да се упражнява от:

- срещу собственика;

- срещу универсалните му правоприменици;

- срещу частните му правоприемници в зависимост от това дали лицето знае или не знае кой е извършил подобренията. Ако не знае, че подобренията са направени от трето лице – право на задържане. Ако знае, че не са от собственика, а от подобрител – ВС не признава правото на задържане.

=> разликата идва от това как ще се определи правото на залог: като вещно или облигационно право.

Самото право на задържане не дава право на задържащия да ползва вещта – вещните права са numerus clausus. По време на упражняването му задържащият няма право да ползва вещта, не придобива плодовете – след ревандикационния иск става неДВ. След предявяване на ревандикацията плодовете стават на собственика, но подобрителят може да ги задържи. Дали ретинент може да е само държателят, или такъв е само владелецът. По чл.91 се имат предвид само движими вещи, а по-скоро се подобрява недвижим имот. Прaвото на задържане е обезпечително право – чл.72(3). Носителят има особена привилегия върху задържания имот – право на задържане на приравнените нему – 1). Владелец на основание предварителен договор - имотът, който е подобрен, е без значение дали е със знанието на собственика. Това е от значение по 2). Със знанието и без противопоставяне на собственика: чл74(2)ЗС.
Права на неДВ – върху плодовете, давност, необходимите разноски…


  1. Право на обезщетение за необходимите разноски – за запазване на вещта(по отношение правото да получи обезщетение за необходимите разноски разноски разлика между ДВ и неДВ няма).

Единствената малка разлика е по отношение на привилегированост на вземането, а не на основанието – вземането на неДВ не е привилегировано. Вземането на ДВ е обезпечено. Съгласно чл.74(1)ЗС неДВ може да иска за подобренията които е направил само по-малката сума, т.е.вземането на неДВ се определя чрез съпоставка между направените разноски и действителното увелечение на стойността на имота. При ДВ той може да иска сумата, с която се е увеличила стойността на вещта(във случай, че пазарните цени на имотите се понижат, то ДВ може да не получи нищо).

Напротив: неДВ във всички случаи е обезпечен(да, по-малката сума, но винаги ще получи обезпечение). Направените разноски се изчисляват по размера в момента, в който са били извършени. Сумата на увеличената стойност на имота се определя към момента на извършване на заключението(на устната фаза). Сумата на увеличената стойност на имота се определя от момента на заключенията(предявяване на ревандикационния иск). НеДВ не владее на правно основание, годно да го направи собственик, но той следва да се различава от деликвента. Принципно неДВ и по отношение на подобренията е поставен в по-неблагоприятна позиция – за подобренията получавапо-малката от 2те, като неДВ е не само въз основа на негоден акт, но и при насилие например. Ако при отнемането на владение, неДВ е и деликт, няма пречка собственикът да търси и обезщетение за вредите. Идеята е да се демотивира неДВ да прави подобрения.

  1. Вземания на разноски за плодовете(само за неДВ): чл.73 ЗС.

Неблагоприятното му положение се изразява в едно вземане на собственика срещу недбросъвестния владелец да му върне добивите, които е получил и които би могъл да получи + обезщетение за пропуснатите ползи/претърпените вреди – lex specialis по отношение на чл.59(тук има и пропуснати ползи). Ако неДВ е завладял пустеещ имот, собственикът не може да претендира плодове, които би могъл да получи – например оранжерийни цветя. Това се отнася, ако имотът се ползва от неДВ във вида, в който го е завладял. Плодовете са тези, които при ползването на имота собственикът е получавал или би могъл да продължи да получава. В този случай собственикът получава намалена стойността + разноските за плодовете – чл.73(това вземане е облигационно). Правото на обезщетение за получаването на плодовете/разноските неДВ може да получи само посредством възражение – за това иск НЯМА. Длъжникът не може да направи чрез иск възражение за давност. Възможно е разноските да са направени от владелеца, но в това време вещта вече да е върната на собственика – собственикът дължи обезщетение до размера на стойността на събраните плодове(чл.59 – счита се). НО вземанията по чл.73 са специални спрямо чл.59.
Други неДВ нямат право върху плодовете, нямат и право на задържане. Такива субекти нямат право на иска по чл.78

Права на лица, държали съответния имот(дотук ситуацията бе с владелци): наемател, заемател и т.н. Това, което разграничава 2та вида подобрители и което не разрешено до 68г. Подобрения от държател/гестор би трябвало да се решават дали ФВ е отстъпена следствие на съглашение или трето лице поема работата, без тя да му е отстъпена. Ако едно лице е наемател – чл.231 ЗЗД – такова правило не е предвидено за гестора(гесторът не използва вещта). За останалите необходими и полезни разноски важат правилата за гестията. Ако едно лице уместно е предприело работата(гестор) – чл.61(1): обезщетение за поетите лични ангажименти от подобрителя и разноските за направените подобрения + собственикът да поеме за разноските, поети от негово име. Лихвата върху направените разноски се дължи от деня на изразходването на съответните суми .

Ако едно лице е държател – няма изискване да се е увеличила стойността на вещта. Целта на закона е да се обезщети гесторът и да го насърчи – ако работата има увеличаване стойността на вещта, справедливо е гесторът да се обезщети. Но ако гесторът действа и в свой интерес - чл.61(2)ЗС – обезщетение само до размера на обогатяването на другото лице. Напомня: ДВ-собственик(собственикът отговаря само за увеличената стойност, ако стойността не се е увеличила, тук по чл.61(2) гесторът като държател няма такава възможност – той действа от името на друго лице; като е защитил и своя интерес – обезщетението е само до това, с което доминусът се е обогатил. Ако подобрителят действа въпреки волята на собственика, то той(подобрителят) може да иска обезщетение в размер на разноските, с които се е обеднил и до стойността на обогатяване на другото лице. Чл.61(3) във връзка с чл.59 – обезщетение….

Съсобственик прави подобрения в съсобствен имот – чл.92 ЗС(правило на приращението!) – няма значение кой е направил приращението: външно лице без възлагане; лице, на което възложено, всички съсобственици и т.н. Тези различни хипотези как се обезщетява този, направил подобренията се решава по различен начин:

  • външно лице без възлагане – отношенията са както собственик-владелец;

  • от външно лице по възлагане(строител) – договор за изработка;

  • съсобственик! – дали в хода на извършване на подобренията или към момента на завършването им този съсобственик е променил анимуса си – дали от държател се е превърнал във владелец или зачита правното положение, наличните права на останалите съсобственици; има ли уговорка между съсобствениците как да разпределят направените разноски.

1). Ако уговорка има, но липсва съгласие, разноските се разпределят спрямо чл 30(3)ЗС;

2). ТР ОСГК 85/68 – какво става, ако съсобственикът без да отнеме владение, бидейки държател и няма съгласие – обезщетението е по гестията или по пътя на неоснователното обогатяване,

3).Съсобственик, който се държи като владелец – или с тяхно съгласие, или без противопоставяне: смяна на animusa – отношенията са както владелец-собственик;

>> ако владелецът е ДВ.

>> Ако обаче съсобственикът пак е променил намерението си(установява неДВ) – чл.73 и чл.74 в зависимост от това дали е правил подобренията със знанието и без протипоставянето на останалите съсобственици.

Общи насоки по въпроса за подобренията:

  • дали е чист владелец(външно лице) – ДВ/неДВ;

  • дали е прост държател(законово положение или договор; право на задържане – Конов);

  • дали подобренията са правени от съсобственик – има ли споразумение за разпределяне на разноските, дали е действал като владелец – добросъвестен ли е, или не;

  • трети лица, правили подобрения в чужд имот, без да имат правно основание за това – не са нито владелци, нито държатели – тези лица(роднини, близки) биха могли да претендират субсидиарен иск по чл.59 до размера на своето обедняване;



Право на собственост и собствеността
Вътре в правото на собственост: дали собствеността е по КРБ или по частното право. Собствеността е икономическо понятие – обективният начин, по който се своят обектите. Право на собственост и в контекства на интелектуалната собственост – касае се все за абсолютни права, но пр на интелектуална собственост включва и други неимуществени права.

Дефиниции на правото на собственост:

  1. Отрицателни дефиниции, които допускат правомощие на собственика да е всичко и вевеждат като дефиниция само възможността на едно лице-титуляр да иска от други лица да се въздържат от посегателство върху вещта(Венедиков); Не изяснява правомощията на собственика;

  2. Положителни дефиниции: какво представляват правомощията на собственика – да владее, да ползва, да се разпорежда. Собствеността е право на ползване и разпореждане по най-безусловен начин(липсва владение и къде са ограниченията на собствеността); Тук понятието е чрез съдържанието – така правомощията трудно могат да се отграничат. Трябва да се акцентира на същността – правно господство, която дава право да се осъществяват различни видове въдействия – задължително е да владееш.

  3. БГБ: собственикът може да разполага с вещта по свое усмотрение и да изключи другите лица от …

  4. Българската доктрина: не да се иска поведение, а да се упражнява правна власт както с правни, така и с други методи – пълна и непосредствена власт на изключително господство върху вещта. Тази власт е върху определена вещ и без негативната му власт.

  5. За собствеността важат всички белези на СП и някои други(Русчев) – то е абсолютно и не е притезателно, имуществено е и е прехвърлимо, по начало е безсрочно за разлика от ограничените ВП; първично и непосредствено. Според някои автори то е еластично – поначало е пълно на едно и също основание, като то може да дава и други вещни права да се поместят във него - ограничени вещни права. Има становище, че само собствеността е частна и публична – по ЗУТ има право на строеж за публична собственост. По подобие на притезателните права правото на собственост не се губи. Ако едно лице владее чужда вещ и след това се позове на давност – давността прекратява правото на собственост на досегашния собственик, при погасителната давност не е така – правото продължава да съществува;


Съдържание на правото на собственост

Правото на собственост – едно е понятието, друго – самите правомощия. Според някои автори(Орсов) се отрича Тадежер, че критерий за определяне на правомощията е видът на действията, които правоимащият може да извършва. Ако правомощията се определят от вида действия, правото на собственост трябва да има не 3, а много повече правомощия. Русчев – критерий за определяне на правомощията са не видът действия, а правните и фактически резултати, които отделните действия пораждат. Това е сложно СП – отделните правомощия се упражняват чрез различни фактически и правни действия – правото на ползване се упражнява както чрез лични действия(наем, заем за послужване и т.н), така може да представлява и само служене с вещта?!

Обикновено във ВП правото на строеж включва 3 правомощия:

1. владение(фактическите действия са различни според вида на вещта, но материалният резултат е еднакъв);

2. ползване(отново чрез фактически и правни действия, но правният резултат е един – извличане на полезните свойства и на не/материалните облаги от вещта, без да се изгубва правото, действия по служене с вещта или придобиване на плодове);

3. разпореждане(чрез различни материални или фактически действия се предизвиква изгубване или обременяване с чужди права).

Съгласно ТР 91/74 ОСГК ВС действия на разпореждане са всички правни или фактически действия, насочени към прехвърляне, видоизменянае, ограничаване, обременяване на имота, прекратяване на правото и действия, с които се внася правна промяна в харакатера, обема, съдържанието, субстанцията на вещта.

Владението трябва да се различи от владението като фактическо отношение(запълва материално съдържанието на правомощието владение като част от СП). Владението е право, което е част от общото право, част от правото на собственост. Правомощието владение се определя както СП – призната и гарантирана от закона възможност на едно лице …Няма пречка собственикът да се класифицира като владелец – отношения са както съсобственик, който държи частите на другите и може да интервентира своето намерение и да придобие по давност частите на останалите съсобственици, след като е променил анимуса си. Собственикът, ако иска може да брани нарушаването на правомощието владение, може да се задоволи с владелческите искове по 75 и 76, без да навлиза в петиторните искове – да доказва, че е собственик и че друго лице владее/държи вещта. Докато водейки само владелчески иск, доказва само че е владял и някой му е отнел/нарушил владението.

Правомощието владение означава и недопускане на друго лице да упражнява фактическа власт върху вещта. Това правомощие е базата, върху която се разпространяват еи останалите правомощия и по-специално ползването. Разпоредителното правомощие може да се съпътства с владение(някой друг го упражнява вместо мен). Ако разпореждането е с фактически действия, трябва да са разполага с правомощието владение.

Защити на правомощието владение:

  1. установителен иск за собственост(Петя – петиторни искове за собств.)

  2. ревандикационен иск(изцяло е отнето);

  3. негаторен иск (владелческото правомощие е нарушено)

Съществена част на правото на собственост е правомощието ползване(различно е от вещното право на ползване – чл.56-63 ЗС). Това правомощие НЕ е самостоятелно право, а е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да извлича полезните свойства на вещта – да си служи с нея по предназначение и да добива плодовете на правно основание. Има го при всички вещни права с изключение вещното право на сервитут. То може да е пълно(касае се за правомощието ползване на пълното вещно право на собственост) или може да е ограничено(с оглед характера и съдържанието на ограничено вещно право). Правото на строеж също съдържа правомощието ползване. Правото на ползване е част и от вещното право на ползване – при него правомощието разпореждане е доста ограничено, забранено е отчуждаването на вещното право на ползване. Правото на ползване, както и вещното право на ползване се различават от облигационните такива – наем, заем за послужване, останалите участници в едно гражданско дружество.

  • правото на ползване като част от съдържанието на всяко вещно право;

  • oграниченото вещно право на ползване или

  • oблигационното право на ползване;

Упражняването на правомощието ползване е по 2 начина – с фактически действия(служене с вещта, придобиване на плодовете) или с правни действия(придобиват се плодове – наем, такива няма при заем за послужване).

Защита на правото на ползване – също посредством защитата на правомощието владение. Първото е предпоставка за второто. По отношение на плодовете – има отделен ревандикационен иск: могат да се искат плодовете или вещта, или и двете. Ако плодовете са погинали или са отчуждени от този, който ги е събрал – кондикция по чл.57. Ако с отнемането на плодовете са причинени вреди –деликтен иск за неоснователно обогатяване, чл.73 – търсят се и пропуснатите ползи.

Правомощието разпореждане – или директно се отчуждава правото Ви, или престава въобще да съществува(вещта бива унищожена). Друга възможност е с правни действия това право да се обремени, учредявайки други права – залог, ипотека, право на строеж или право на ползване в полза на друго лице. Правомощието разпореждане може да се дефинира като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице(собственика) да извършва правни или фактически действия, с които или се отчуждава, или обременява имота.По отношение на разграничението между действия на разпореждане и действия на обикновено управление – ТР 91/74 ОСГК ВС. Според някои автори редом с действията на управление и разпореждане има и 3ти вид действия – действия по промяна на предназначението, по извършване на подобрения – правото се обогатява. Този проблем стои както ако сте пълен собственик, така и когато са разпределени правомощията върху определена вещ: има учредено вещно право на ползване, т.е. малко са действията които може да извърши голия собственик– той може да промени предназначението на вещта(остатъчно правомощие), очевидно правото на ползване се обезмисля =аз си искам вещта.

Спорен е текстът на чл.229(1), който казва, че лицата, които могат да извършват действия на ОУ, могат да отдават вещта само до 3г. (съсобственици до 50 %). Съгласно ТР 91/74 действия на ОУ са отдаване под наем за срок до 3 години. От друга страна, вещи с производствено предназначение(аренден договор, който се сключва минимално за 4 год). Тезата на Конов е, че предоставянето им под наем представлят действия по разпореждане. Действия на аренда, концесионни договори са действия на разпореждане.

Действия на разпореждане се извършват най-често с договори, но има и при отказ от ВП на собственост по чл.100 ЗС, завет, който има вещно-транслативно действие, но НЕ и завещание.



Ограничения на правото на собственост. Същност и видове ограничения
Това е част по-общия въпрос за упражняването на СПрава. Дали страните с определени съглашения могат да внасят измения – не. Дали могат да внасят изменения във формата – да, ако е в посока на нейното усложняване(напр. по договор за доброволна делба да се изиска НА – това неспазване на формата е валидно). При наличието на множество СП с различни носители се налага те да не си пречат взаимно, като има конституционно установена граница(чл57(2)). Този въпрос е важен с оглед правото на собственост, тъй като то е абсолютно право – собственикът може да въздейства върху вещта и при нарушение може да изисква от останалите лица да преустановят нарушението, т.е. да се въздържат от посегателство. От една страна, поради широкия обхват възможности на собственика се включват действия, които той извършва със своята вещ, но неминуемо въздейства на други – законови ограничения да се уреди колизията между абсолютното правото на собствеността между различни титуляри и интересите на правоимащо лице, които се засягат. Правото на собственост хем е абсолютно, хем се простира до някъде.

Собствеността върху недвижими имоти, тъй като те граничат с други – напр. етажна собственост. Пълната власт върху вещта, доколкото включва разпореждане, то предразполага собственикът по собствена воля да ограничи правото си на собственост.

В РП – 2 ограничения на Прсобственост:

1.правото на собственост върху постройка, която има опастност да се срути – преторска стипулация, с която собственикът на заплашената от срутване сграда се задължава спрямо собственика на съседен имот да го обезщети при срутване;

2.мярка, която се прилага при започването на някаква работа – денунциация(възражение), когато собственик счита, че със започване на работа в съседния имот ще се нарушат негови интереси; изпраща официална покана до лицето, което строи, ако не се представи гаранция пред претора, се стига до съд;

Как стоят нещата по българското право? – законови ограничения на собствеността: това са забрани да се извършват определени действия, които по начало са включени в правото на собственост. Те са особен инструмент за правото регулиране – цели се правомерно поведение, защита на интересите на всички собственици.

Русчев – ограниченията на правото на собствеността са само в упражняването на това право и не се отнасят до придобиване/притежаване. В литературата тези ограничения(във връзка с придобиването и притежаването са статични и я засягат, дори да не е упражнена – водят дори до изключване на упражняване на правото на собственост – доброволно учредяване на право на строеж – чл.24(1) З за народните читалища). Според Русчев под ограничения на собствеността се има предвид упражняването на СП, а не неговото придобиване/притежаване. Вторите не са ограничения на правото, а на право/дееспособността и засягат годността на определени субекти да са титуляри на правото на собственост. Отделно от това, делението на ограниченията на статични и функционални няма практическа стойност – засяга се правосубектността.

Не представляват ограничения тези, свързани със самото придобиване и притежаване на правото – чл. 18 КРБ – само Д има право на изключителна държавна собственост.

Не представлява ограничение забраната да се притежават от чужденци, които да придобиват по завещание земя – КРБ, ЗДС; чужда страна да придобива по наследство въобще – не важи за ФЮЛ от ЕС.

Не е такава забраната да се притежава правото на собственост, когато не е забранено самото придобиване – само ако наследяваш по закон и в 3 годишен срок да я прехвърлиш на лица, които имат право да придобиват.

Не е ограничение и чл.130(4) СК – лица, ненавършили пълнолетие да извършват 4те действия. Също забраните имотите и вещите публична ДС и ОС да се отчуждават и обременяват с вещни права, но има отклонения.

Видове ограничения: дали са ограничения, относими за всеки вид право на собственост или засягат само отделни правомощия на собственика(специални ограничения)?

1. Общите ограничения - а именно че правата и законните интереси на други субекти са законови граници за упражняване правото на собственост(чл. 57(2)) и недопустимостта за злоупотреба с првото на на собственост чл. 8 ЗЗД – това са определени предели, извън които упражняването на правото на собственост не е право. Поведението на собственика само формално е упражняването на СП – всъщност е непозволено извън определени граници.

2. Специални ограничения: по волята на собственика, което право се ограничава(ограничени ВП, задължение за неотчуждаване, облигационни задължения, да продам първо на съседа – най-често в полза на едно трето лице). Ползването предпоставя да се предостави право на владение. Правото на строеж предпоставя възможност на суперфициара да складира материала, да извършва строителни работи в имота, а след това да преминава през постройката и да се ползва от нея. Сервитутът също ограничава собствеността – като се погаси собствеността пак може да се упражнява в пълен обем – еластичност.

3. Първични ограничения(в самия закон)това са законови сервитути(визира се ограничението на собствеността, а не сервитутното право !!);

Например по чл. 50 и 52 ЗС – законови отстояния между сгради, прозорци и т.н. ; съседски сервитути – вид законово ограничение, наложено от нуждата за нормално използване на съседни имоти – задължение да се търпи това въздействие, резултат на действието в съседен имот. Критерий е допустимото въздействие, което се определя от преднаначението на имота. Собственикът може да въздейства косвено, доколкото е пряко и необходимо от неговото правото на собственост .

Има и естествени сервитути – законовите ограничения в твоя имот произтичат от естественото оттичане на водата, свличане на подземни и водни маси, т.нар законови отстояния по чл. 52 – те са най-съществени.

По отношение на УПИ – къде точно да се строи.

Чл.50 – някои Х в отменения ЗИСС: например в общата стена е забранено да се отварят прозорци.

Последици от неспазване на Чл. 50: Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.

*** нарушителят да прекрати и да не извършва за в бъдеще, както и да извърши действия по възстановяване на предишното състояние:

*** 526 ГПК - Изпълнение на задължение на заместимо действие

Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница