Национална комуникационна стратегия за програмен период 2014-2020 Г. Aвгуст 2013 г



страница1/9
Дата16.11.2017
Размер1.04 Mb.
Размер1.04 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

c:\users\z.metodieva\appdata\local\microsoft\windows\temporary internet files\content.outlook\km2e9j02\prane.jpg


НАЦИОНАЛНА КОМУНИКАЦИОННА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД

2014-2020 Г.

Aвгуст 2013 г.

Съдържание





І. Увод 3

ІІ. Анализ на изпълнението на Комуникационната стратегия на Националната стратегическа референтна рамка и Комуникационните планове на Оперативните програми през програмен период 2007-2013 г. 4

ІІІ. Кратко описание на Общата стратегическа рамка и Споразумението за партньорство между България и ЕК за програмен период 2014-2020 г. 14

ІV. Цели на Комуникационната стратегия 16

V. Целеви групи на Комуникационната стратегия 16

VІ. Изпълнение. Подход и инструменти за постигане на целите 20

1. Описание на възприетия подход, включително на основните мерки за информация и комуникация, които ще бъдат предприети от държавата членка и които са насочени към потенциалните бенефициенти, бенефициенти, разпространителите на информация и широката общественост. 20

VІІ. Отговорни структури за изпълнението на Комуникационната стратегия, включително персонал 38

Отговорности на държавата членка и органите на управление 38

VІІІ. Мониторинг и оценка на Комуникационната стратегия 43

ІХ. Бюджет за изпълнението на Комуникационната стратегия 50

Таблица 7. Процентно разпределение на средствата в КП на ОП за периода 2007-2013 г. 50

Приложение 1: Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г. 53

Приложение 2: Речник на комуникационните термини, използвани в Националната комуникационна стратегия за популяризиране на споразумението за партньорство на Европейския съюз и България за програмен период 2014-2020г. 69

Приложение 3: Процедури по подготовка и изменение на Годишните планове за действие на програмите, финансирани от ЕСИФ 80




І. Увод


Националната Комуникационна стратегия е разработена в съответствие с Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006.

България, като държава-членка на Европейския съюз (ЕС), информира своите граждани по най-подходящия начин за помощта, предоставена от фондовете на ЕС, и за ефекта, който ще има върху страната, даден регион, общност или отделна личност, осъществяването на отделни приоритети, мерки или проекти.

Чрез Комуникационната стратегия трябва да се повиши информираността на целевите групи за визията и приоритетите на Споразумението за партньорство, на бенефициентите и потенциалните бенефициенти относно възможностите, предоставяни от Общността, както и общественото признание за ролята на ЕС за развитието на регионите. Те могат да бъдат постигнати чрез достигането до различни аудитории с широка гама от активни мерки. Изпълнението им има за цел да доведе до повишаване прозрачността и публичността при управлението на програмите и Споразумението за партньорство, което да рефлектира върху нарастващо обществено доверие.

Документът определя рамката за стратегическа комуникация за програмния период 2014-2020 г. Като част от междуинституционалния процес на взаимодействие и основавайки се на насоките, залегнали в тази стратегия, органите на управление на програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), трябва да разработват всяка година Годишни планове за действие на съответните програми, които да са в нейно изпълнение.

Настоящият документ подлежи на одобрение от Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство и от Комитета за наблюдение на първата, одобрена от Европейската комисия програма.


ІІ. Анализ на изпълнението на Комуникационната стратегия на Националната стратегическа референтна рамка и Комуникационните планове на Оперативните програми през програмен период 2007-2013 г.

През първия за България програмен период 2007-2013 г. беше разработена и изпълнявана Комуникационна стратегия (КС) на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР). Същевременно, всеки Управляващ орган, имаше разработен и одобрен от Европейската комисия Комуникационен план (КП) на съответната програма.



За да се подпомогне процесът и за да се засили координацията при изпълнението на КС и КП, беше създаден Централен информационен офис (ЦИО). Функциите на ЦИО бяха до голяма степен ограничени с оглед пряката отговорност на УО директно пред Европейската комисия по отношение изпълнението на конкретния КП. В този смисъл КС на НСРР следваше да обедини усилията на всички институции по изпълнение и управление на СКФ на ЕС в България. Анализите на изпълнението на КС на НСРР сочат в голяма степен постигане на заложените цели, но същевременно очертават и критични зони в процеса на комуникация и публичност, които следва да се вземат предвид при изпълнението на мерките за програмен период 2014-2020 г.


  1. Кратък анализ на изпълнението на отделните Комуникационните планове на Оперативните програми 2007-2012 г.




ОП

% от бюджета на ОП

При старта на ОП

(2007 г.)

Актуални

(към 2012 г.)

КП на ОП „Транспорт“

0,31

€ 12 000 000

€ 12 000 000

КП на ОП „Околна среда“

0,32

€ 11 177 541

€ 11 177 541

КП на ОП „Регионално развитие“

0,32

€ 10 000 000

€ 5 000 000

КП на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“

0,26

€ 5 811 078

€ 5 812 161

КП на ОП „Техническа помощ“*

14,44

€ 16 043 776

€ 11 221 501

КП на ОП „Развитие на човешките ресурси“

0,34

€ 8 000 000

€ 9 041 945

КП на ОП „Административен капацитет“

0,61

€ 2 169 468

€ 2 169 468

КП на Програмата за развитие на селските райони

0,57

€ 18 477 193

€ 18 477 193

КП на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“

0,49

€ 500 000

€ 500 000

Общ бюджет на КП

0,70

84 179 056

75 399 809

Таблица 1 Бюджети на КП на ОП

*Освен за популяризиране на програмата и направените от нея инвестиции, бюджетът на КП на ОПТП включва също така финансирането на дейности в подкрепа на всички оперативни програми (ОП) като създаването и функционирането на мрежа от областни информационни центрове, комуникационни кампании за популяризиране на НСРР, СКФ, техните цели и ефекти на национално ниво.



ОП

Бюджет към 01.02.2013 г.

Разплатени средства по дейности на КП към 16.01.2013 г. по данни в ИСУН

общо

% на изп.

КП на ОП „Транспорт“

€ 12 000 000

€ 1 203 378

10,03

КП на ОП „Околна среда“

€ 11 177 541

€ 3 881 731

34,73

КП на ОП „Регионално развитие“

€ 5 000 000

€ 1 874 182

37,48

КП на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“

€ 5 812 161

€ 818 067

14,08

КП на ОП „Техническа помощ“

€ 11 221 501

€ 4 064 999

36,23

КП на ОП „Развитие на човешките ресурси“

€ 9 041 945

€ 2 749 857

30,41

КП на ОП „Административен капацитет“

€ 2 169 468

€ 693 127

31,95

КП на Програмата за развитие на селските райони

€ 18 477 193

€ 7 705 064

40,6

КП на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“

€ 500 000

€ 0

0

Общо

75 399 809

22 990 405

30,49

Таблица 2. Разплатени средства по КП на ОП
На базата на горепосочената таблица, може да се направи следният извод:

Финансовото изпълнение на бюджетите по отделните КП на програмите е неравномерно, но е около и над средните стойности на реално изплатените средства за като цяло за програмите за периода. (Мерките за публичност на ОПРСР се изпълняват частнично през бюджета на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието и храните. Те са силно ограничени поради комплекси причини, една от които е фактът, че ДДС е невъзстановим разход за агенцията.)


Анализът на изпълнението на отделните КП на програмите води до няколко общи заключения:



  • Всяка ОП е отразявана с над 1000 медийни публикации средно годишно;

  • Преобладаваща тема в медийното отразяване е напредъкът в усвояването на еврофондовете;

  • Най-често срещаният жанр е информационната статия/репортаж, а доминиращият тон в публикациите е позитивен или неутрален;

  • Съществува отчетлива тенденция за непрестанен ръст на публикациите в интернет-базирани медии – от 25,5% (2009-2010 г.) на 50% през декември 2012 г.

Проучванията на информираността и нагласите в рамките на КП на ОП са съсредоточени в няколко отчетливи фази:




Таблица 3. Данни от национално представително проучване, ЕСТАТ, май-юни 2010 г.

Според данните от социологическите проучвания, запознатостта с отделните ОП е нарастваща след първоначалния период, като бележи средно-високи стойности за някои от програмите. Липсата на данни обаче не позволява да бъде направен категоричен извод за степента на информираност, както и за по-детайлни оценки какво знаят за постиженията на отделните ОП гражданите у нас и как оценяват техния успех, както и достъпа си до информация за тях.



2. Оценка на изпълнението на КС на НСРР 2007-2012 г.
В рамките на оценката на изпълнението на Комуникационната стратегия на НСРР за периода 2007-2012 г. са направени следните констатации и препоръки:


  • Положителни общи констатации:

  • Изпълняват се задължителните изисквания за визуализация и публичност на Регламент 1828/2006 г.;

  • Налице е повишение на познаваемостта на СКФ на ЕС сред широката общественост, както и на информираността на населението по отношение на СКФ на ЕС за България. Още през 2010 г. са достигнати стойности от над 60% познаваемост на СКФ и би могло да се предположи, че до края на изпълнението на КС ще бъде доближена целевата стойност от 70%;

  • Висока степен на удовлетвореност от проведените събития и използваните информационни материали от над 80% според данни от проведените проучвания, припокриваща се с целевата стойност;

  • Регистрирано е подобрение по отношение на качеството на информацията – на достъпността, достоверността, полезността, конкретността и актуалността й;

  • Темата за структурните инструменти на ЕС е заела трайно място в обществено-политическата дискусия и представлява обект на постоянен медиен интерес с преобладаващо положителен или неутрално информативен тон на публикациите.

Проведените проучвания на общественото мнение по конкретни оперативни програми констатират, че по-висока познаваемост сред широката публика имат секторните оперативни програми. Мерките по тях водят до обозрими и разбираеми непосредствени резултати за ежедневния живот на хората като изграждането на инфраструктурни проекти, управлението на водите и отпадъците, мерките за благоустройство на населените места, съответно по ОПТ, ОПОС и ОПРР. С по-ниска познаваемост са програмите с „хоризонтален” характер и на заложените в тях мерки като ОПТП и ОПАК.


  • Идентифицирани общи критични места:

  • Не се прилага единна методика за проследяване на познаваемостта, информираността и нагласите на широката общественост и разнообразните като профил целеви групи сред заинтересовани страни;

  • Форматът на информацията за изпълнението на КП на ОП в годишните доклади варира за различните ОП в зависимост от конкретните индикатори за изпълнение на КП на ОП;

  • Не е съблюдавана честота на провеждане на проучванията на общественото мнение от поне веднъж годишно;

  • Прекъсваемост на изпълнение на дейностите по мониторинг на медийни публикации;

  • Впечатления за второстепенно значение, което УО на ОП отдават на изпълнението на КП;

  • Планираните бюджети не са разходвани равномерно, нисък капацитет за систематичен анализ на комуникационните и информационни нужди и ориентиране на комуникациите спрямо тези нужди;

  • Недостатъчни експертни ресурси за изпълнението на КП на отделните ОП;

  • Допускане на слабости при планирането, организирането и провеждането на обществени поръчки за изпълнението на дейности по комуникация и информация, като недостиг на експертност в заданията: недостатъчно разграничаване на различните форми на комуникационни дейности, като рекламни, информационни и ПР кампании; при оценка на офертите доминират критериите за количество и обем на дейности, за сметка на такива за резултати и въздействие на комуникацията.




  • Добри практики

  • Разработен и действащ единен информационен портал за структурните инструменти – www.eufunds.bg и актуализирани интернет страници за всяка ОП, включително с функцията за абонамент за новини с публикувана нова информация;

  • Функционираща мрежа от 28 информационни центрове за популяризиране на Кохезионната политика на Европейския съюз в България;

  • Сформирана Национална мрежа на служителите по информация и публичност като ефективен координационен механизъм за сътрудничество и партньорство между институциите, включени в управлението на СКФ; активен обмен на информация между експертите от Централния информационен офис и служителите по информация и публичност в съответните Управляващи органи за хода на изпълнение на планираните комуникационни дейности на оперативните програми;

  • Създадени ръководства за изпълнение на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които се публикуват заедно с насоките за кандидатстване, което улеснява потенциалните бенефициенти при вземането на решения за кандидатстване и информирането им за изискванията по отношение на изпълнението още на предварителния етап;

  • Публикуване на примери с „добри практики” и успешно изпълнени проекти на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от СКФ, както като секции в интернет страниците на ОП, така и като рубрики в медии;

  • Наличие на публичен модул на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) с подробна информация на ниво Оперативна програма, приоритетна ос и одобрени проекти, включително данни за бюджетите и изпълнителите.




  • Препоръки

  • Организация и координация:

    • Преосмисляне на необходимостта от отделни Комуникационни планове, визуална идентичност и производни документи за отделните ОП;

    • Засилване на координационната роля на ЦИО, включително и централизирано възлагане на операции на ниво общи за КС комуникационни и информационни дейности като:

      • Провеждането на информационни кампании, които предполагат преобладаващо еднопосочна комуникация към различни целеви групи и подгрупи; включително платени рубрики в масовите медии;

      • Ежегодни входни и проследяващи социологически проучвания на широката общественост и останалите целеви групи и под-групи за измерване на резултатите и оценка на въздействието на дейностите по комуникация и информация;

      • Дейности по мониторинг на напредъка и оценка на изпълнението на Годишните планове за действие на ОП на ниво общи за СП комуникационни дейности и кампании;

      • Придобиване на данни за и анализ на медийния пазар – рейтинг, тиражи, профил на аудитория на масовите медии;

      • Мониторинг и анализ на обратната информация от бенефициентите, подавана като коментари в интернет форуми, профили, канали в социални мрежи;

      • Дейности за развитие на функционалността на Единния информационен портал www.eufunds.bg;

      • Координация и развитие на мрежата от ЦИКО и 27-те Областни информационни центрове.

    • Приоритетни за изпълнение от УО и МЗ следва да останат функциите по планиране, изпълнение и отчитане на комуникационните и информационни дейности на равнище отделна програма, включително актуализиране на съдържанието на интернет страниците на отделните ОП;

    • Обезпечаване с необходимите човешки ресурси и съсредоточаване на експертен капацитет в ЦИО за провеждане на стратегическите дейности на ниво КС на СП чрез изграждане на екип от профилирани експерти;

    • Осигуряване на бюджет за посочените дейности като част от бюджета на КС под непосредственото управление на ЦИО;

    • Периодичен преглед на практиките по възлагане на обществени поръчки с извеждане на успешни примери и анализ на причините, довели до прекратяване на процедури;

    • Провеждане на редовни обучения за експертите по информация и публичност на централно и регионално ниво – минимум веднъж годишно по всички аспекти на комуникационните дейности – планиране, възлагане, оценка, както и по типове дейности – работа с журналисти, рекламни медийни кампании, нови медии и др.;

    • Стандартизиране на формата за отчитане на напредъка по количествените индикатори;

    • Продължаване на започнатия диалог и партньорство с браншовите организации в сферата на ПР, рекламата, проучванията, медиите и други за осигуряване на прозрачност за процеса на възлагане на дейности за изпълнение, мониторинг и оценка на КС на СП, включително:

      • Консултиране на стратегически документи, изготвяне наръчници за изпълнение;

      • Включване на представители на организациите като наблюдатели и/или външни оценители при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки;

      • Ползване на браншови експерти в обученията на експертите по информация и публичност.




  • Послания:

    • Да се положат усилия за промяна на фокуса на дебата - от разговор за „усвояемостта” комуникацията да бъде пренесена върху ефектите, добрите практики и постиженията, както и представяне на добре работещите системи за контрол, предварителен и последващ за създаване на атмосфера на прозрачност и яснота;

    • В комуникацията да се извеждат повече успешни примери за въздействие на ниво микро и малки предприятия и на индивидуално ниво (за мерките, стимулиращи личното развитие – при старт на първа работа, преквалификация и др.), за да се избегне създаването на нагласата, че евросредствата са само за големите фирми и организации, които имат средства за консултанти, съфинансиране и т.н.;

    • Публикуване на навременна/предварителна информация за свободни средства по мерки, решения за пренасочването на средства към други мерки;




  • Комуникационни средства:

    • Разширяване на консултативните услуги за потенциалните бенефициенти чрез мрежата на ОИЦ, включително чрез привличане на добре подготвени лектори, обучители, консултанти за разширяване на възможностите за получаване на помощ и съвети в максимална близост до потенциалните бенефициенти;

    • Провеждане на кампании на регионално и местно ниво за популяризиране на всеки от 27-те ОИЦ и ЦИКО; Необходимо е да се напомня на обществеността в т.ч. и бизнеса, че такава информационна подкрепа съществува и може да бъде използвана и полезна;

    • Предприемачите са силно „за” предоставянето на информация и на консултантски услуги на място, което предполага и ефективно използване на мобилни звена от специалисти с детайлни познания в различни области в подкрепа на дейностите на ОИЦ;

    • Организиране на тематични посещения на експерти в различни по големина населени места в областта, като се използват наличните местни информационни канали (кабелни телевизии, местни радиостанции и печатни издания) и местната власт, за привличане на възможно най-голям брой участници;

    • Засилване на работата с регионални медии, особено по отношение на популяризирането на добри практики, успешно изпълнени проекти и примери за непосредственото въздействие на СКФ върху ежедневния живот на хората на регионално и местно ниво;

    • Да се оптимизира производството на електронни носители за целите на разпространението на информационни материали, видео, презентации и други мултимедийни продукти за сметка на използване на интернет – страниците на ОП и eufunds.bg;

    • Създаване на видео канал на СКФ в платформи за видео споделяне като vbox, включително във вариант с въпроси и отговори на основата на конкретни примери за добри практики и успешно изпълнени проекти, с възможност за коментари към материалите и модерирането им; при възможност включване на примери с неуспешни проекти, придружени с анализ за причините за неуспеха им.



3. Описание на използването на основните резултати от предходната оперативна програма
През предишния програмен период 2007-2013 г. беше възприет подход за Комуникационна стратегия на НСРР и отделни Комуникационни планове за всяка програма. В резултат на това са положени целенасочени усилия за популяризиране на програмите и на конкретните възможности, които те предоставят. Постигната е сравнително голяма познаваемост както на програмите, така и на европейските фондове, които ги съфинансират.

През настоящия програмен период 2014-2020 г. ще се продължи със стремежа за максимална публичност и популяризиране на всички възможности за финансиране през програмите. Същевременно обаче ще се разчита и на интегрирания комуникационен микс при кампаниите за широката общественост, които нееднозначно да покажат от една страна синергичния ефект в реализацията на програмите, а от друга страна – че изпълнението им води до подобряване качеството на живота за всеки един гражданин.

В изпълнение на целите на Комуникационната стратегия на Споразумението за партньорство ще се надгради постигнатата познаваемост за европейските фондове и програмите, като съзнателно и целенасочено се работи за повишаване прозрачността при изпълнение и управление на програмите, като се гради широко обществено доверие и подкрепа.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница