Наименование на темата Подпис на ръководителя



Дата18.11.2017
Размер194.66 Kb.
Размер194.66 Kb.


Дата

Наименование на темата

Подпис на ръководителя

Подпис на наставника

01.07.2010


1.Търговски дружества

  • обща характеристика, видове

  • обединения на търговски дружества

Търговските дружества са обединения на две и повече юридически и физически лица за извършване на определени дейности и имат правния статут на колективни търговци. Търговските дружества / събирателни, командитни, ООД, акционерни, обединения на търговски дружества – консорциуми и холдинги/ в зависимост от характера на управлението на собствеността, се подразделят в две групи:

  1. Персонални дружества / или дружества на личността/. Те се характеризират:

а/ с личното участие на съдружниците с капитали и в дейността на фирмата

б/ с неограничена солидарна отговорност на съдружниците, т.е. с цялото си имущество по отношение на задълженията на дружеството/фирмата /.

Такива дружества са: събирателни, командитни и едноличните търговци.

2.Дружества на капитала. Те се характеризират с:

а/ определящата роля на капиталите;

б/ незадължителното лично участие на съдружниците в управлението на фирмата и поверяването му на съответен управленски орган, което означава, че собствениците на капитала и управлението на фирмата могат да бъдат в различни ръце / личности/;

в/ ограничена отговорност на съдружниците за размера на дяловата им вноска.

Към дружествата на капитала се отнасят ООД, акционерните дружества и командитните дружества с акции.



Видове дружества
Капиталови дружества Персонални дружества

/дружества на личността/

Акционерни дружества Еднолични търговци

Дружества с ограничена Събирателни дружества

Отговорност /ООД/ Командитни дружества

Командитни дружества с

акции











Дата

Наименование на темата

Подпис на ръководителя

Подпис на наставника

02.07.2010

2. Капитал на фирмата

В зависимост от собствеността т.е. произхода на капитала той се дели на



    1. Собствен капитал – това е тази част от капитала, която е притежание на собственика или на неговите съдружници и характеризира размера на собствеността, произхода на имуществото на фирмата, икономическата мощ и финансовата независимост на фирмата. В неговия състав се включва:

- Основен капитал – това е определящ елемент от състава на собствения капитал. Формира се от дяловите вноски при създаването на фирмата или по друг начин/ например от емисия на ценни книжа/. Той е относително постоянна величина.

- Допълнителен капитал –формира се по решение на собственика. Набира се от допълнителни вноски на съдружниците или от дялови вноски на привлечени нови съдружници.

- Резерви – това е част от собствения капитал, който се създава от печалбата по решение на колективните органи на фирмата.Използва се за решаването на конкретни задачи – покриване на загуби, стимулиране на колектива, рискови проекти, спонсорство и социално подпомагане и др.

- Резултат от предходни години – това може да бъде или не разпределена печалба или непокрита загуба.



- Резултат от текущия период – този резултат също така е печелба или загуба.

2. Привлечен капитал- това е тази част от капитала на предприятието, привлечена от капитала на други фирми или банки при изгодни икономически или финансови условия.

-Дългосрочни задължения-това са задължения към съдружни фирми, получени банкови и търговски заеми.

- Краткосрочни задължения -задължения към банки, други фирми, доставчици, персонала, социално осигуряване, бюджета и др.

- Финансирания - основен източник е държавния бюджет и средствата се отпускат целево за реализация на определени социални или с особено значение инвестиционни проекти след участие в конкурси.












05.07.2010

3. Организационна структура на управление

- същност и значение

Организационната структура представлява съвкупност от формализирани правила, разработени за:


  • разделение на труда и на пълномощията между отделните сътрудници и групи;

  • определяне на сферата на контрол на управляващите и равнището на съподчиненост в организацията

  • координиране на всички функции, за да може организацията да действа като единно цяло.

  • Видове:

  • Еднолинейни системи – всяка длъжност може да получава разпореждане само от един ръководител

Предимства:

  • ясен път на разпореждане и докладване

  • строга йерархия, единоначалие

  • ясно установени правила за разпореждане и отговорност

Недостатъци:

  • дълъг и тромав път на заповедите и обратната информация

  • висшестоящите инстанции са много натоварени

- Многолинейни системи:една длъжност може да получава разпореждания от няколко ръководители

Предимства:



  • по-кратък път на заповедите и информацията

  • възможност за специализация на ръководителите

Недостатъци:

- липсва единство на разпорежданията, поради което може да се получи застъпване на разпорежданията, противоречиви разпореждания или самоволия.





06.07.2010

4. Търговски сделки

- обща характеристика

- видове, сключване и изпълнение Търговски сделки

Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки.


1. Понятие за търговска сделка (проф. Герджиков) -  търговска сделка е вид сделка, за това носи всички нейни характерни белези – тя е юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. Спецификите на търговската сделка се разкриват при тяхната класификация.

2. Класификация на търговските сделки:

2.1. По икономически критерии:

 1) сделки обслужващи непосредствено процеса на обмен, те обхващат “търговските” в икономическия смисъл на термина сделки;

  2) сделки обслужващи процеса на обръщение, търговски сделки по приращение, напр. застрахователни сделки;

  3) сделки, извършвани в процеса на производството.

1.2. Юридическите критерии са свързани с особеностите на самите сделки от една страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват. Континенталното право познава две системи за определяне на сделката като търговска : 1) обективна система – особеностите на сделката правят лицето търговец; 2) субективна система – извършването на 1 сделка от търговец я прави търговска. ТЗ възприема и двете системи. Общите правила са включени в чл. 286 ТЗ.

  1) Абсолютни (обективни), основни търговски сделки – чл. 286, ал. 2. Особеността при тях е, че тези сделки са с толкова силно изразен предприемачески характер, тяхната насоченост към печалбата е толкова силна, че те винаги са търговски независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или единично – чл. 1, ал.1. Търговските сделки се обособяват в няколко групи, като изброяването в чл. 1, ал. 1 е изчерпателно с една особеност. Групите са:

  а. Търговска продажба – 4 вида:

  - покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,  преработен или обработен вид – т. нар. спекулативна покупка, тя по начало има за предмет движими вещи;

  - продажба на стоки от собствено производство;

  - покупка на ценни книги с цел да ги продаде – спекулативна цел;

  - покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба – тук е допусната търговска сделка с предмет недвижими имоти.

В литературата се изтъква, че не само покупката, но и продажбата и препродажбата са  търговски сделки.

   б. Мандатни сделки – обхващат: комисионен и спедиционен договор, търговско представителство и посредничество, застрахователни сделки, лизинг.

   в. Банкови и валутни сделки.

   г. Сделки по услуги – хотелиерски, складови, рекламни услуги, стоков контрол, превозните сделки (някои автори ги включват в мандатните сделки, но това според Калайджиев не е правилно, защото те възникват на база договора за изработка). Този списък на услуги не изчерпателен, защото самият закон в чл. 1, ал. 1, т.13 казва “или други услуги” – следователно може да има и други услуги, които ако се извършват по занятие водят до придобиване на качеството търговец. 

    д. Сделки с интелектуална собственост – обхващат лицензионни и импресарски сделки.

  е. Запис на заповед, менителница и чекове.

  Когато абсолютните търговски сделки се извършват по занятие, това  предполага придобиване на търговско качество.

  2) Допълнителни (акцесорни), вторични, производни търговски сделки – те нямат силно изразен търговски характер. Това са всички сделки, които са свързани с упражняване на занятието на търговеца. Те са търговски сделки, защото ги извършва търговец.

  3) Презумптивни търговски сделки – чл. 283, ал. 3: При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Презумпцията е оборима. Доказателствената тежест е върху лицето, което твърди обратното. Класически примери за презумптивна търговска сделка е закупуването на апартамент от ЕТ – презумпцията е, че този апартамент е за офис, а може да се докаже, че е за жилищни нужди.

   1.3. Друго деление на търговските сделки е в зависимост от страните:

   1) Ако и 2те страни са търговци имаме двустранна търговска сделка.

  2) Ако за една от страните сделката не е търговска има едностранна търговска сделка.

Това деление няма голямо значение, тъй като чл. 287 казва: Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

  1.4. Проф. Герджиков вижда деление на търговските сделки по критериите за гражданско правните сделки – едностранни и двустранни; формални и неформални; каузални и абстрактни и т.н. Такова деление разбира се може да се направи, но то не е определящо за характера на сделките като търговски.

  2. Източници на търговските сделки – посочени са в чл. 288.

  2.1. В текста на чл. 288 има градация:

1) По начало търговските сделки се уреждат от търговския закон (вкл. ТЗ + всички нормативни актове на търговското право).

2) Гражданският закон – субсидиарно се прилага към търговските правоотношения, при празнина в търговския закон.

  3) Търговският обичай – става дума за обичаи като правни норми, а не за обичаи в практиката, които нямат задължителен характер и не са санкционирани от правото. Ако има разлика в обичаите по местосключването и местоизпълнението, се прилагат обичаите по местоизпълнението. Впечатление прави, че докато в ГП обичаят е източник доколкото законът изрично препраща към него, то в ТЗ той е признат за източник с обща клауза, т.е. не е необходимо специално препращане. Разбира се има и хипотези на специално препращане.

   2.2. Според проф. Герджиков тази разпоредба, макар и поставена в частта за сделките има по-голямо значение, като определя източниците на търговското право. За него като източници на ТП могат да се разглеждат освен посочените в чл. 288 така и международните актове, справедливостта (чл. 307), а препоръчително значение имат тълкувателните решения на В

  2.3. ТЗ се базира на общите правила за сделките като не създава своя собствена изчерпателна уредба, а съществуват само тези правила, които съдържат отклонение от гражданско правния режим. По принцип според Кацарски отклоненията са най-вече от режима на облигационното право (ЗЗД) и на някои правила от гражданското право обща част (злоупотреба с право и мълчаливо волеизявление). При уредбата на отделните търговски сделки има 2 подхода: 1) за сделките, които имат аналог в ГП (напр. продажба) също няма пълен режим, а само специални правила; 2) за сделките, които съществуват само в търговското право има детайлна уредба. 

2.4. Ал. Кацарски прави деление на източниците според вида търговски сделки:

   1) При абсолютните (обективни) търговски сделки последователността на източниците е: 1) специални правила на ТЗ; 2) общи правила на ТЗ; 3) специална част на ЗЗД (при съответно препращане); 4) обща част на ЗЗД (при директно препращане).

  2) При допълнителните (субективни) търговски сделки, тъй като за тях няма уредба в ТЗ, последователността на източниците е: 1) общи правила на ТЗ; 2) специална част на ЗЗД; 3) обща част на ЗЗД, т.е. общите правила на ТЗ, където са уредени търговските сделки изместват специалната част на ЗЗД, която урежда видовете граждански сделки.


  1. Злоупотреба с право – чл. 289: Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Трябва да има намерение за увреждане. Това е немската доктрина за злоупотребата с право, която е различна от тази по гражданското право – чл. 8 ЗЗД (той урежда обективната система за злоупотерабата с право). Чл. 289 застъпва субективното начало и това стеснява силно възможността му за прилагане, защото намерението “само” за увреждане не се предполага, а трябва да се докаже. Това доказване е доста трудно.




07.07.2010

Организация на търговията на дребно

  1. Определение – търговията на дребно със своята дейност затваря веригата по придвижването на стоките от производителите до крайните потребители.

  2. Функции

а/ Основна функция на ТД е продажбата на стоките за лично потребление на населението чрез разгърната мрежа от търговски предприятия, достъпни за потребителите.

б/ Друга функция на ТД е предоставянето на услуги на населението

Търговците на дребно имат личен контакт с крайните потребители – населението. Тяхната цел е да задоволят техните потребности от стоки и услуги, това те могат да постигнат, ако предоставят на потребителите стоки по вид, асортимент, качество, цена,удобства при потреблението и т.н., които съответстват на личните потребности и индивидуалния вкус.


  1. Видове предприятия за търговия на дребно

Предприятието за ТД е първичното звено или мястото, където се продават стоките и се оказват услуги на населението.

А/ Магазини- те са основен вид предприятие за търговия на дребно.Предимствата им са че имат постоянно местонахождение, разполагат с търговска зала, и със складова площ, разполагат с оживени улици и на място с голям поток от клиенти. Недостатъци – те са траен сграден фонд и не могат да се преместват в зависимост от промените в търсенето и в интензивността на потока от клиенти.

-тяхното изграждане и поддържане изисква големи инвестиции и текущи разходи, които не винаги са икономически оправдани

Б/ Дребно търговска мрежа – тя се състои от павилиони, будки. Те са изградени от лека, със сравнително ниска цена конструкция. Могат да се преместват при необходимост в зависимост от потока на клиентите. Не разполагат с търговска зала и складови помещения. Площта им е минимална за съхранението на ограничен стоков запас от най-често търсени стоки с беден асортимент.

В/Сергиите са открити временни места за продажба на стоки. Разходите по поддържането им са минимални, поради което те предлагат стоки на по-ниски цени,като разчитат на по- големия оборот. Използват се за продажба на сезонно намалени стоки, за разпродажба на стоки без установена производствена марка и гарантирано качество.

Г/ Бюрата / офисите / за приемане на поръчки по каталог. Разполагат с малко помещение, имат условия за личен разговор с клиента и оформяне на неговата поръчка за покупка.Предимства-няма потребност от поддържане на развита мрежа от магазини, големи инвестиции за тях, високи текущи разходи;стоковите запаси се концентрират в един или няколко склада, откъдето се комплектоват поръчките и се изпращат на клиентите, което позволява да се работи с по-малки запаси.,пести се време за лично посещение на магазините и избор на желаните за покупка на стоки.

Д/ Разносна и развозна търговия – е подвижна форма, която се използува там и когато има голям поток от купувачи и те трябва бързо да се обслужат.Предимства- по- голяма гъвкавост в зависимост о търсенето на клиентите, доближаване до клиентите по местоживеене, по-малки разходи в сравнение с поддържането на магазини.




08.07.2010

6. Видове търговски предприятия

- според специализацията

- според концентрацията

Стоковата специализация на магазините е форма за разделение на труда при продажбата на голямото многообразие от стокови групи и техни разновидности.

Под стокова специализация се разбира ограничаването на продаваните стокови групи и асортиментни разновидности в отделните магазини в зависимост от конкретните пазарни условия и от възможностите на фирмите.



Равнища на специализация:

а/ специализирани магазини – които продават една стокова група, но с много асортиментни разновидности: за обувки, текстил, готови облекла и трикотаж. Оборудването на магазина се подбира в зависимост от особеностите на стоковата група.Персоналът се специализира в продажбите и може да постигне по-висока производителност.

б/тясно специализирани магазини – продават част от стокова група, но с голямо разнообразие на асортиментите.Например-за дамски облекла, за мъжки, детски,вълнени, копринени платове и др. Такива магазини се създават на места, където има много голям поток от купувачи и вероятност за достатъчни продажби с цел покриване на разходите и осигуряване на печалба.

в/комбинирани –продават няколко стокови групи, но с ограничен асортимент от всяка. Обемът на продажбите от всяка от стоковите групи не надхвърля50%. Такива са:за продажба на готови облекла,обувки,трикотаж;за домашни потреби;бакалии и др.

Комбинацията на стоковите групи зависи от потребителското търсене, от стоковата съвместимост, от големината на магазина, от конкуренцията.

г/смесени магазини – продават хранителни и нехранителни стоки, които са най- често и масово търсени. Развиват се главно в населени места с малък брой купувачи и ограничени продажби.

- Концентрацията е форма на организация. Изразява се в: увеличаване на капацитета на магазините, на мащабите на дейност на предприятията за търговия на дребно и групирането им в търговски центрове.В практиката са се утвърдили следните типове магазини в зависимост от концентрацията на тяхната дейност:

а/ универсални магазини –те са многоетажни, предлагат различни стокови групи с най – богат асортимент от всяка. Стоковите групи са обединени по потребителски комплекси.Всеки отдел или секция е фактически един специализиран или тясно специализиран магазин, а всички те са събрани под един покрив. Отличителна черта е многообразието на асортимента от всяка от предлаганите стокови групи. Броят им зависи от големината на търговската площ.. От 100-200 до 300 хиляди, а търговската им площ се колебае от 1.5 хил. Кв.м до 15 кв.м, а в много случаи и до 80 хил.кв.м

б/супермаркети и хипермаркети-супермаркетите са магазини с площ на

търговската зала от 400-2500 кв.м, които продават богат асортимент хранителни и често и масово търсени нехранителни стоки със самообслужване.

в/ големи специализирани магазини – те се развиват главно за продажба на мебели и стоки за обзавеждане на жилището, за строителни материали и елементи за сглобяване от клиента /направи си сам/, за инвентар за градината и личното стопанство, за автомобили и резервни части за тях

г/ търговски центрове – те са форма на териториална концентрация при обслужване на населението, при покупката на стоки и различни видове услуги.

Те са събрани на определена територия много на брой и различни по специализация, големина, методи на продажба,условия на обслужване магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, както и на ателиета за оказване на различни услуги.





09.07.2010

7. Асоцииране на търговците на дребно

Асоциирането е такава форма на организация, при която дребните и средни търговци се обединяват с цел да увеличат конкурентността и рентабилността си.

А/ Създаване на кооперативни обединения – те са едни от най-старите форми за асоцииране.Основават се на следните принципи-

-участниците в кооператива имат еднакви права и задължения;

-общото събрание, в което участвуват всички членове на кооператива, е върховен орган за управление

-имат право на дял от дохода в зависимост от внесения дялов капитал или пропорционално от оборота на капитала

-провеждат обща пазарна политика и защита срещу конкуренцията

Б/Доброволни обединения на търговците на дребно – то може да бъде създадено под ръководството на един, но със силни пазарни позиции търговец на дребно или едро.Отделните търговци на дребно не загубват икономическата си независимост.Обединението избира общи ръководни органи и приема обща пазарна политика.ДО създават свои дистрибуционен център, който осигурява закупуването, складирането на стоките и доставянето им в магазините по поръчка.Може да създаде също така и верига от еднотипни магазини.

В/ Франчайзинг – той е начин за създаване на асоциации на търговци на дребно и по такъв начин за предпазването им от ударите на конкуренцията и от фалит.

Франчайзингът е договор между голяма фирма, която има силни пазарни позиции и дребни и средни търговци, които притежават магазини и търсят защита от конкуренцията.

По силата на договора фирмата- патрон предоставя свои пазарни привилегии на търговеца на дребно като: изключителното право той да продава утвърдени и търсени на пазара стокови марки, да ползва фирмената емблема на патрона, да работи по негова програма, да ползва негово ноу-хау при организацията на продажбите и обслужването на клиентите, да се снабдява централизирано със стоки и др.

Г/ Създаване на колективни магазини от независими търговци- тяхната цел е да се противопоставят на засилващата се конкуренция на универсалните магазини, които имат все по- голяма популярност сред потребителите.

Те са крупни магазини с търговска площ над 1000 кв.м, в които отделните търговци имат свои секции и са икономически самостоятелни в работата си, а целият магазин изглежда като универсален или като обединени под един покрив специализирани и тясно специализирани магазини.


12.07.2010

8. Източници за доставка на стоки

- родното производство – то е главен източник на стоки за лично потребление.Участието му в доставката на стоки за вътрешния пазар зависи от развитието на производството по видове/хранително-вкусова промишленост, текстилна, за производство на готови облекла, битова техника, мебели идр./;суровинната база за развитието на родното ни производство, наличието на капитал, законовата уредба на страната,общото състояние на икономиката.

Предимства-стимулира се собственото производство,по-добре се оползотворяват природните ресурси на страната, създават се повече работни места, икономисват се разходи за превоз на суровините и готовите стоки от външни доставчици, засилва се икономическата мощ и независимост на страната ни от външни доставчици.Недостатък- осигуряването на вътрешния пазар само от родно производство не винаги маже да бъде на световно равнище по отношение на техника, технология, богатство на произвеждания асортимент, качество на стоките.



- вносът на стоки е важен източник за осигуряване на продажбите на вътрешния пазар.Той е икономически целесъобразен когато-

  • няма родно производство за дадени по вид и асортимент стоки

  • родното ни производство е с по- ниско качество

  • родното ни производство не е достатъчно развито и не може да задоволи потребностите на вътрешния ни пазар.




13.07.2010

9. Избор на доставчици

- показатели и критерии

Изборът на доставчик има важно значение за търговците на едро и дребно, защото от това зависи: осигуряването на продажбите и задоволяването на търсенето на клиентите, поддържаните стокови запаси, разходите по доставката и складирането на запасите и т. н.

Търговците на едро и дребно могат да предпочетат да си доставят стоките от един доставчик.предимствата са следните



  • възможност за установяване на дългосрочни взаимоотношения, изградени на взаимно доверие, коректност и лоялност;

  • ползване на подкрепата на доставчика:негови привилегии на пазара, предимство при доставката на исканите стоки,провеждана от него рекламна компания, ползване на информация на ноу-хау от доставчика при придвижването, складирането и продажбата на неговите стоки. Недостатъци са

  • риск от обвързване с неподходящ доставчик

  • ограничаване на продажбите до предлаганите от доставчика стокови групи и асортиментни разновидности

  • загуба на клиенти поради нередовно предлагане, ограничен асортимент на стоки, липса на гъвкавост на доставчика към промените на пазари и т.н.

Основни показатели са:

  • потенциал и конкурентност на доставчика – зависи от производствения капацитет, от вида на суровините и технологията на производството, от качеството на продукцията, от предлагането на утвърдени и търсени на пазара производствени марки

  • географско разположение на доставчика- отдалеченост от складовете или магазините- има важно значение за превозното разстояние и разходите по транспорта, за вида на превоза, за времето за доставката и др.

  • Наличието на удобни и бързи транспортни връзки с доставчика

  • Условия за доставка на стоките – опаковка, маркировка, уедряване на товарите, предлагане на превоз от доставчика, гаранции за качество, сервизно обслужване, начин на уреждане на рекламациите, начини и срокове за заплащане на закупените стоки идр

  • Подкрепа на доставчика – ползване на информация от доставчика за пазара, провеждане на рекламни мероприятия

  • Време за изпълнение на поръчките за доставка

  • Технологично и организационно ноу хау, което предлага доставчика – ноу хау е например предлагането на стоките предварително опаковани и маркирани с щрих-кодови етикети за автоматично въвеждане на информацията в касовите терминали, което предполага изграждането на автоматизирана информационна система от търговеца на едро и дребно.

14.07.2010

10. Видове дистрибуционни канали

- косвен


Дистрибуцията в буквален превод означава разпространение, разпределение. В зависимост от участниците в канала са възможни следните варианти:

  • пряк – при него стоките се доставят от производителите направо на потребителите или в магазините, от където се продават на потребителите. Използва се при индивидуална поръчка на клиента направено направо пред производителя или от производители на селскостопанска продукция или други стоки със сезонност в търсенето или търсене по определени поводи/например Коледа, Нова година и др./Прекият канал:производител- магазини или други обекти на търговията на дребно се използва главно за доставката на бързоразвалящи се стоки/хляб, месо, месни и млечни продукти, пресни плодове и зеленчуци, кулинарна продукция и др/За други стоки се използува, когато производителите се намират в близост до магазините.По прекия канал се доставят за по- големи по капацитет магазини и стоки с прост асортимент, за които не е необходимо сортиране и комплектоване в складовете.Предимства:

  • изпълняват се минимален брой операции и действия по товарене, разтоварване, превоз, складиране и манипулиране

  • отпада необходимостта от поддържане на стокови запаси в междинни звена / складове/ и свързаните с това разходи

  • осигурява се по-бързо достигане на стоките до потребителите

  • Недостатък е че, прекия канал не осигурява ниски разходи по придвижването на стоките със сложен асортимент и от отдалечени доставчици.

  • Косвени канали – варианти

А/ Производител-склад на търговеца на едро- магазини

Този канал е най-масово използван при придвижването на стоките за лично потребление. Каналът се използва преди всичко за стоки със сложен асортимент, за стокови групи,които са взаимно допълващи се и обикновено се купуват комплексно, както и за стоки произвеждани от териториално отдалечени производител. Такива стоки са готови облекла, обувки и всичко за облеклото и тоалета, домашни потреби, играчки идр.



Б/ Производител – склад на търговец на дребно – магазини

Този канал се използва от търговци на дребно, които реализират голям обем продажби в много магазини или във вериги от еднотипни магазини. Те доставят големи количества от много доставчици, поддържат собствени складове.



В/ Производител – комисионер/дистрибутор/ - търговец на дребно

Дистрибуторът или комисионерът работят по договор, сключен с производителя. Той поема всички функции по организирането,управлението и контрола на стоковите потоци, като създава свои дистрибуционен център. Дистрибуторът инвестира собствен капитал, създава всички благоприятни възможности за придвижване на стоките от производителя до търговеца на дребно, носи риск и отговорност за дейността си.



Г/ Производител – колет по пощата – потребител-този канал е разновидност на прекия канал.При него потребителят прави избора на стоките, които желае да закупи по каталог и изпраща поръчката си по пощата или я предава по телефона в бюро организирано от производителя.









Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница