Най-популярният език за създаване на интерактивни и динамични web сайтове е php



Дата18.11.2017
Размер0.67 Mb.
Размер0.67 Mb.

Увод в PHP





Най-популярният език за създаване на интерактивни и динамични web сайтове е PHP.
Това е не просто твърдение, а реален факт според изследователските фирми. Причините са много - гъвкав, компактен, лесен за изучаване и използване, предлагащ всички възможности за създаване на динамичен, съвременен сайт, задоволяващ и най-големите капризи...
Създаден като личен проект, той бива преработен от група разработчици и бързо намира приложението си в Интернет. За да улесни грижите си за собствения си личен сайт, през 1994 година Размус Лердорф създава скриптов език, наричайки го Personal Home Page Tools. От това наименование по-късно излиза и съкращението PHP.
Нововъведението бързо събужда интереса на множество разработчици и скоро след това първата версия на езикът е вече факт. Съкращението PHP вече се разбира като PHP: Hypertext Preprocessor, но основната идея - простотата на използване, е запазена. PHP и до днес остава силен скриптов език с много възможности за web програмиране. И може би най-лесния за изучаване и прилагане.

Факт е, че PHP позволява да постигнете определен резултат само с няколко реда код, докато ако използвате други програмни езици за целта може да се наложи да изпишете десетки редове. Това е основната причина, поради която езикът получи толкова бърза и голяма популярност сред web разработчиците.Използването на PHP спестява време, а и позволява създаването на интерактивни сайтове дори от начинаещи. Малко по малко почти всички хостващи компнии започват да предлагат поддръжка за езика.

Всички коментари и въпроси относно материалите в този самоучител, изпращайте във форума на PC World.



Забележка :
Авторските права върху този текст принадлежат на IDG България. Забранено е използването на каквато и да било част от него с комерсиални цели или поставянето й в уеб сайт без разрешението на IDG!
(Тоест - можете да си го източите на компютъра, но не и да си го слагате в сайтовете.)

Програмни езици


Езиците, които програмистите използват, за да накарат компютъра да направи това, което искат, се наричат програмни езици. Но едва ли можем да очакваме че машината ще прочете сложните комбинации от букви и цифри, и ще разбере какво очакваме от нея. За компютъра такива редове са безсмислени :

За да може машината да изпълни желанието ни, което в случая беше да изпише на екрана "Здравейте", тази инструкция трябва да се преведе на нейния език. Това може да стане чрез така наречените интерпретатори, които "смилат" инструкциите в кода и ги подават на компютъра в разбираем за него вид или чрез предварително превеждане на кода в такъв вид - компилация. От тази гледна точка програмните езици се делят на скриптови и компилируеми.


Кодът, написан на скриптов език, се обработва от междинна програма - интерпретатор, в момента на изпълнението си. А кодът, написан на компилируем език трябва да се приведе предварително във вид, разбираем за машината. Затова във втория случай имаме два вида код - изходен (source code) и изпълним (executable).
За пример можем да посочим Java и Java Script, които в съзнанието на повечето хора са почти едно и също. Разбира се, това не е вярно. Въпреки че имат сходен синтаксис, двата езика са доста различни по начина си за използване. Java е компиулируем език. Файловете, съдържащи изходния код на Java, имат разширения .java. Ако ги отворим, в тях ще видим всички инструкции, които програмистът е написал, във вид, разбираем за човека. Но тези файлове не могат да бъдат изпълнени в този си вид. Те трябва да бъдат компилирани - приведени в двоичен вид. Изпълнимите файлове на Java имат разширение .class и ако ги отворим с текстов редадактор ще видим поредица от символи, която няма да означава нищо за нас.
От друга страна Java Script е език, който се интерпретира в момента на изпълнението си. Когато отворите web страница, съдържаща в себе си Java Script код, той се обработва в реално време от интерпретатор, вграден в браузъра, и след това се подава за изпълнение. По - старите браузъри, които нямат вграден такъв интерпретатор, няма да се справят със задачата.
PHP е скриптов език. Когато потърсите с браузъра си PHP страница в Интернет, кодът се обработва в момента, в който сървърът изпълнява заявката ви, от програма, намираща се на него. От тази гледна точка, разликата между двата скриптови езика - Java Script и PHP е в това, че кодът на първия се интерпретира от браузъра ви(web клиента), а на втория - от програма на сървъра. Затова се казва, че JS е клиентски език (client side), а PHP - сървърен (server side).

Основата

Голямата популярност на PHP се дължи главно на гъвкавостта му при включване в HTML документи. Възприето е мнението, че концепцията на езика е смесица от Perl, Java и C, но най-голяма е близостта с C. Така PHP предлага лесни възможности за изпълняване на сложни математически изчисления, изпълняване на мрежови функции, възможностти за обработка на електронна поща, работа с обикновени изрази и множество други. Но безспорно най-голямата сила на езика е във взъможностите му за работа с бази данни. Осигурена е поддръжка на най-разпостранените бд, като MySQL, PostgreSQL, Oracle, Sybase, mSQL и други. Връзката с базата данни и работата с нея са облекчени и позволяват лесното създаване на ефективни динамични сайтове.


От начало


След толкова уводни думи вече е крайно време да направим първия си PHP скрипт. Макар и банално, ще накараме компютъра да изпише "Здравей свят!"




<span id='Здравей,_свят!_");_>_Първият_ми_PHP_скрипт__Здравей,_свят!'>Здравей, свят!</span>


Първият ми PHP скрипт

echo ("Здравей, свят!");
?>

Първият ми PHP скрипт



Здравей, свят!

$data=date("d-m-Y");
$chas=date("H:i:s");
$browser=$HTTP_USER_AGENT;
$ref=$HTTP_REFERER;
echo ("Здравейте,

Добре дошли в моя сайт!


");
echo ("Сега е $chas часа, по моя часовник, на $data, а Вие дойдохте тук от $ref с $browser");
?>


$data=date("d-m-Y");
$chas=date("H:i:s");
$browser=$HTTP_USER_AGENT;
$ref=$HTTP_REFERER;
$user_ip=$REMOTE_ADDR;
$forw=$HTTP_X_FORWARDED_FOR;
$serv=$SERVER_SOFTWARE;
$rem_host=gethostbyaddr($user_ip);
echo ("Здравейте,

Добре дошли в сайта!


");
echo ("Сега е $chas часа, по моя часовник, на $data, а Вие дойдохте тук от $ref с $browser
");
echo ("Вашето IP е $user_ip($forw) - $rem_host.

Поздрави:


$serv");
?>


require("header.html");
?>


require("menu.php")
?>

include("$p.php");
?>

require("footer.php");
?>

require("header.html");
?>


require("menu.php")
?>

if (file_exists ("$p.php")) {
include("$p.php");
}
else {
echo "
Не съществува такава глава от самоучителя!

Моля изберете от менюто вляво!

";


}
?>

require("footer.php");
?>
\"pc\n

\nУвод в PHP - Директория\n

\n
\n ";
?>

Връзка с базата данни


Преди да направите каквото и да било с базата данни и информацията, съхранявана там, трябва да осъществите връзка с mysql сървъра. За целта трябва да знаете името му, портът на който слуша, трябва да имате потребителско име с някакви права и парола. Информация за тези неща, както и за имената на базите дани, с които можете да оперирате, ще получите от системния си администратор.

Връзката със сървъра става чрез mysql_connect () :

$vryzka=mysql_connect ("име на хост", "потребител", "парола");

Както забелязахте, в примерния файл (header.php) оставихме променливата $bd_host, съдържаща името на хоста празна. В този случай PHP ще се опита да се свърже с mysql сървър, който работи на локалния компютър - localhost. Всъщност освен да оставим променливата празна, можем да й зададем точно такава стойност:

$bd_host="localhost";

В много случаи обаче ще е необходимо да се свързвате с mysql сървър, който не работи на локалната машина. Например

$bd_host="db.idg.bg";

В този случай се предполага, че базите данни се намират на адрес db.idg.bg, а сървърът слуша на порт 3306, който се използва по подразбиране за mysql. Ако на този хост има няколко mysql сървъра или по някаква причина се ползва друг порт (например 3305), връзката би могла да се направи така:

$vryzka=mysql_connect ("име на хост:порт", "потребител", "парола");

Пример:


$vryzka=mysql_connect ("db.idg.bg:3305", "potrebitel", "parola");

Забележете променливата $vryzka, която от този момент нататък става идентификатор на осъществената връзка. Когато искаме да отправим запитване към базата данни, ще използваме точно тази промелива, за да уточним към коя по-точно база данни се обръщаме. Възможно е в един скрипт да осъществим връзки към няколко бази дани, намиращи се на различни mysql сървъри. Тогава идентификаторът е особено важен.

След като вече сме се свързали със сървъра, трябва да уточним с коя база данни искаме да работим:

mysql_select_db ("име на БД", "идентификатор на връзка");

Тук, както и във всички останали функции за работа с mysql, идентификаторът на връката не е задължителен. Ако сте отворили връзка само към един mysql сървър, то всички функции ще използват именно тази връзка.

След като приключим заявките към БД е добре да затворим връзката. Това става чрез функцията mysql_close ("идентификатор"). Нейното използване обаче не е задължително, защото PHP така или иначе ще затвори връзката след като изпълни текущия скрипт.

Ето и footer.php :

mysql_close ($link);
?>

Самоучител по PHP - Тестова директория


Поредица на PC World - Bulgaria





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница