Наказателно право Особена част Престъпления против личността



страница4/9
Дата01.02.2017
Размер1.91 Mb.
Размер1.91 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
РАЗДЕЛ 2 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МЛАДЕЖТА
Чл. 187 – основен състав – Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една години или с пробация, както и с обществено порицание.

От обективна страна пострадал е малолетно или непълнолетно лице. Изпълнителното деяние се изразява в изтезаване на пострадалия. От обективна страна имаме условие извършеното да не представлява по-тежко престъпление (обикновено по гл. 2).

Субект на престъплението може да е само лице, на което е възложено възпитанието на пострадалия или той се намира под негови грижи.

От субективна страна е налице умисъл.


Чл. 193, 1 – основен състав – Който упие (Явно законодателят не е внимавал в часовете по правопис!) с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

Пострадал от престъплението е лице, ненавършило 18г. или невменяем. Изпълнителното деяние се изразява в опиване с алкохолни напитки на такова лице.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 193, 2 – основен състав – Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и пробация, а ако върши това системно – с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.

Субект на престъплението е само продавач – страна по договор за покупко-продажба.

От обективна страна пострадалият е лице, ненавършило 18г. или невменяем. Изпълнителното деяние се изразява в продаване на алкохолна напитка на такова лице за лична употреба.

От субективна страна е налице умисъл.

Това е едно от най-често извършваните престъпления, но практически не се наказва.

Глава пета

Престъпления против собствеността
Родовият обект са обществените отношения, свързани с правото на собственост и различни други ограничени вещни права. Системата предполага използване на различни класификационни критерии. Първият от тях е в зависимост от това по какъв начин се въздейства върху предмета на престъплението. Ако въздействието не е от естество да води до засягане на субстанцията на предмета става дума за посегателство, принадлежащо към първата група – престъпно придобиване на имущество – чл. 194 – 215. Втората група са престъпленията, изразяващи се в престъпно унищожаване и повреждане на имущество – чл. 216 – 216а. Третата група са други престъпления против имуществото – злоупотреба на доверие – чл. 217.

Голяма част от престъпленията са обособени в първата група и поради това се налага допълнителна класификация:



  • престъпно отнемане – кражба (194 – 197), грабеж (198 – 200);

  • присвояване – длъжностно присвояване (201 – 205), обсебване (206 – 208);

  • посегателства, специфицирани съобразно начина на извършване – измама – обикновена (209 – 211), документна измама (212), компютърна измама ( 212а), застрахователна измама (213); изнудване – (213а – 214а); вещно укривателство (215)

Престъпленията по тази глава са най-често извършваните и най-често наказваните такива.



ПРЕСТЪПНО ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО

РАЗДЕЛ 1 – КРАЖБА
Чл. 194, 1 – основен състав – Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

От обективна страна предмет на престъплението е вещ, отговаряща на следните изисквания: да е движима; да е чужда за дееца, включително само част от нея – чл. 194, 2; вещта да има някаква стойност, която да не е нищожна.

Изпълнителното деяние се изразява в отнемането на дадена вещ. Самото отнемане се характеризира с два момента – прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване на такава от страна на крадеца. Чрез този втори момент се сочи кога завършва престъплението. Изисква се отнемането да става без съгласието на другото лице, като под владелец тук се включва и държателя. Явно е, че може да се открадне вещ и от невладелец и несобственик.

От субективна страна имаме кумулативно наличие на два елемента: пряк умисъл и намерение на дееца противозаконно да присвои вещта.


По-тежко наказуеми случаи

Чл. 195, 1За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

т. 1 Ако е извършена във време на пожар наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие; - явно е, че няма значение дали бедствието е природно или обществено.

т. 2 Ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор; Това означава не че няма постоянно наблюдение, а че обичайно съответната вещ се държи на неохранявано място, например селскостопанска продукция.

т. 3 Ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот; По тази разпоредба има много богата и противоречива практика особено това кога една преграда ще се счита за здраво направена. Например ако в стъклото има малка дупка с размер около един сантиметър преградата не се счита за здрава, ако обаче в дупката е напъхан найлон – здрава.

т. 4 Ако за извършването на кражбата е използвано МПС, техническо средство или специален начин; Разпоредбата следва да се тълкува не че деецът обича да отива да краде с колата си, а че без ползването й не би могъл да установи фактическа власт върху вещта. Разликата между използването на техническо средство и специален начин е, че ако деецът е използвал например шперц, това е техническо средство, но ако е направил дубликат на ключа – специален начин.

т. 5 Ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай; Общият умисъл означава съизвършителство (тука не е много ясно!). Относно маловажността на кражбата трябва да се тълкува по аргумент от противното на чл. 93, т.9. Възможно е да има предварително уговорка за осъществяване на кражба. Трябва обаче престъплението да е извършено в положение на съизвършителство за да може да се квалифицира тук.

т. 6 Ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си поведение; длъжностно лице – чл. 93, т.1. Нужно е и да се е възползвало от служебното си поведение. Това означава на основание на положението си да е с улеснен достъп до вещта.

т. 7 В немаловажни случаи, ако е извършена повторно; Изискването е кумулативно при условията на специален рецидив по чл. 28. Немаловажни трябва да са и двете кражби.

т. 8 Ако кражбата е извършена от гроб на покойник; това е забележителна разпоредба. Ами ако е извършена от гроб без покойник? Става въпрос за вещи, по обичай поставяни в гроба или върху него.

т. 9 Ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8; Става дума за особени субекти на престъплението – служители на застрахователни или охранителни фирми.

т. 10 Ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси. Тълкуването трябва да е систематично с чл. 195, 3, който налага още по-тежка санкция за оръжия и боеприпаси, откраднати от специални места.

Чл. 195, 2За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Чл. 196аЗа кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Разликата е, че в единия случай се изисква само големи размери, а в другия – особено големи размери и тежък случай. Понятието особено големи размери се свързва със стойността на предмета. По въпроса има тълкувателно решение. Трябва да се съобразят и обстоятелствата по чл. 93, т. 8.

Чл. 196, 1За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите по чл. 194, 1 – лишаване от свобода от две до десет години;

2. в случаите по чл. 195, 1 и 2 – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в случаите по чл. 195, 3 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Трябва да се има предвид чл. 29, 1 б. А и Б.
По-леко наказуеми състави

Чл. 194, 3 – маловажни случаи.

Чл. 195, 4 – маловажен случай, но в случай на квалифицираните обстоятелства по чл. 195, 1 т. 2 и 6.

Чл. 197 – основание за смекчаване на наказателната отговорност – Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заменена, наказанието е:... Настъпва при наличие на следните изисквания: Откраднатата вещ да бъде върната или заместена – да върне вещта може всяко трето лице или крадецът. Вещта се счита върната или заместена и когато невърнатата или незаместена част е незначителна. Ако откраднатото е иззето от компетентните органи и е върнато в определени условия на истинския му собственик, то тази разпоредба не би могла да се приложи. Това е несправедливо – който пласира по-бързо откраднатото може да ползва разпоредбата, а който си го пази – не. Вещта трябва да се върне или замести до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

РАЗДЕЛ 2 – ГРАБЕЖ
Чл. 198, 1 – основен състав – Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

Това е типичен пример за съставно престъпление – налице са две признаците на две престъпления, при което едното е средство за другото. Грабеж = принуда + кражба.

От обективна страна предметът на престъплението изцяло съвпада с предмета на кражбата. Изпълнението на престъплението е усложнено и обхваща осъществяване на принуда (чл. 143 и сл.) – както физическа, така и психическа. Относно психическата принуда има легално определение в чл. 198, 2 – Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице. Втората част от деянието се изразява в самото отнемане. То е със същите две характеристики като при кражбата.

Очевидно е че чрез принудата преди или по време на отнемането деецът отнема вещта. Принудата се използва за да се парализира налична или евентуална съпротива на жертвата, а деецът отнема сам вещта.



От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл и с намерение противозаконно да се присвои вещта.
Чл. 198, 3 – основен състав – Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на местопрестъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Нарича се в практиката грабежоподобна кражба. За разлика от алинея първа принудата не се осъществява по време или преди отнемането, а непосредствено след него, когато деецът е заварен на местопрестъплението. В такъв случай, ако той използва принуда за да запази владението върху откраднатото законът приема, че и тук има грабеж. Ако принудата се използва с друга цел, например за да избяга, няма грабеж, а съвкупност от кражба и телесна повреда.
Чл. 198, 4 – основен състав – Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние. Спецификата тук е в поведението на дееца, който замества принудата по ал. 1 с поставяне в беззащитно състояние или безсъзнание извън ползването на принуда. Така се парализира налична или евентуална съпротива. Това става не посредством употреба на сила или заплашване, а по всякакъв друг начин. Този друг начин сам за себе си може да не е престъпление и така да се излезе от характера на грабежа като съставно престъпление.
По-тежко наказуеми случаи

Чл. 199, 1За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи; За да можем да квалифицираме престъплението тук е достатъчно да са осъществили или да са опитали да осъществят и само един грабеж.

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда; Тук трябва да се тълкува във връзка с чл. 199, 2 т.1. В случаите по ал. 1 т. 3 грабежът е придружен със средна или тежка телесна повреда, а в ал. 2 т. 1 – тежка телесна повреда, от която е последвала смърт. По ал. 1 т. 3 причиняването на повредата се характеризира с умисъл и то пряк. В ал. 2 т.1 имаме наличие на пряк умисъл за телесната повреда, а непредпазливост за смъртта – смесена вина. От своя страна ал. 2 т.1 трябва да се разграничава от т. 2, където грабежът е съпроводен с убийство или опит за убийство. В този случай смъртта е пряко умишлена и е част от изпълнението на принудата по общия състав.

4. представляващ опасен рецидив;

5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, (чл. 93, т. 20)
Чл. 199, 2 т.3 – когато грабежът е в особено големи размери и ако деецът е бил въоръжен. Това е доста спорна разпоредба – единствения случай на отклонение от принципа да се предвижда доживотен затвор без замяна за престъпления, при които са пострадали (?) 2 или повече лица. Деецът е въоръжен – видно е от обстоятелствата, че деецът може да използва оръжието.
Леко наказуеми случаи – няма!
Опит и приготовление

Чл. 200За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 – лишаване от свобода до три години. Приготовлението за грабеж се наказва във всички случаи за разлика от кражбата. Приготовлението към кражба се наказва само при чл. 195, 5 – случаите на взломна кражба и т. 4 – използване на МПС и спец средства. Във всички останали случаи приготовлението за кражба не се наказва.

РАЗДЕЛ 3 – ПРИСВОЯВАНИЯ
Бива два основни типа: длъжностно присвояване – чл. 201 – 205; и обсебване – чл. 206 – 208.
Чл. 201 – основен състав – Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, 1 т. 6 и 7.

Субектът на престъплението трябва кумулативно да отговаря на два изисквания – да е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 и това да е лице, на което в това му качество да са му връчени или поверени да ги пази и управлява вещите, предмет на престъплението.

От обективна страна съставът на престъплението се характеризира най-напред със своя предмет – чужда за дееца вещ в изяснения вече смисъл. Изпълнителното деяние се състои в присвояване на вещи. Под присвояване се разбира деецът да започне да започне да се разпорежда с вещите като със свои. Няма значение това дали фактически или юридически. Тълкуването на изпълнителното деяние сочи, че тук опит е невъзможен – винаги ще се касае за довършено престъпление.

От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.



По-тежко наказуеми случаи

Чл. 202, 1 т. 1За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години: 1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание; Изисква се да са налице две условия. Първото е за улесняване на длъжностното присвояване да е извършено друго престъпление. Най-напред се пита, щом за присвояването е улеснено, то за какъв състав става дума – съставно престъпление, съставно длъжностно присвояване. Какъв може да е видът на улесняващото престъпление, може ли да е друго длъжностно присвояване? – В този случай ще имаме продължавано престъпление по чл. 26 → улесняващото престъпление не може да е друго длъжностно присвояване. Обикновено улесняващото престъпление е документно или някое от престъпленията против стопанството. Второто условие е за улесняващото престъпление по закон да не се предвижда по-тежко наказание. В такъв случай (ако предвижда) деянието ще се квалифицира като съвкупност от престъпления – щом няма основание едно или повече престъпни деяния да се квалифицират като едно престъпление, то в този случай е налице съвкупност.

Чл. 202, 1 т. 22. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително; (чл. 93, т. 12) Сговарянето предварително предполага особености от обективна страна – постигане на съгласие преди да започне изпълнението, а от субективна страна – предварителен общ умисъл. Предварителният умисъл е алтернатива на внезапния умисъл – дали решението е взето непосредствено преди извършването или не.

Чл. 202, 2 т. 1 и 2 – хипотезите са известни.

т. 3ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (на „македонски” „език” – Европската униjа) или предоставени от Европейския съюз на българската държава;

чл. 203За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.
По-леко наказуеми случаи

Чл. 204В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е: а) по чл. 201 – лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева; б) по чл. 202, 1 – лишаване от свобода до две години или пробация. Законът допуска по-леки наказания само във връзка с основния състав и хипотезите по чл. 202, 1.

Чл. 205 – Нормата е подобна на тази по чл. 197 – основание, водещо до освобождаване от наказателна отговорност във връзка с последващо поведение на дееца или трети лица.
ОБСЕБВАНЕ
Чл. 206, 1 – основен състав – Който противозаконно присвои чужда движима вещ, който владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

Субект, за разлика от чл. 201 е всяко НОЛ.

От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ. В чл. 206, 2 изр. 1 изрично е посочено, че обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца. Фактическата власт трябва да е у дееца. Различно е обаче основанието – деецът владее или пази вещта в смисъл, че той притежава фактическата власт на частноправно основание. Изпълнителното деяние и тук е подобно на длъжностното присвояване, включително и като тълкуване. От обективна страна има едно допълнително изискване – да е противозаконно.

От субективна страна имаме пряк умисъл.


Чл. 206, 2 изр. 2 – основен състав - ... както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпорежда с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор,.... Тук, за разлика от чл. 206, 1, вещта е собствена на дееца, но има допълнително качество – заложена е в полза на трето лице. Изпълнителното деяние е разпореждането с тази собствена на дееца вещ, водеща до увреждане на правата на заложния кредитор – това е изрично посочено. Има изискване това разпореждане да е противозаконно.

От субективна страна имаме пряк умисъл.


Чл. 206, 2, изр. 3 – опит за формулиране на трети основен състав – ...или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора Формулировката не е прецизна и позволява различни тълкувания. Предмет на престъплението отново е чужда за дееца вещ, която, без да е изрично записано, трябва да приемем, че се намира у неговата фактическа власт на някакво основание. Това позволява на дееца да осъществи изпълнителното деяние спрямо тази вещ, което в случая се изразява в нейното залагане. Това ще доведе най-малко до затрудняване на заложния кредитор да бъде удовлетворен.

От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.



По-тежко наказуеми състави

Чл. 206, 3 и 4 – тълкуването е ясно;

По-леко наказуеми състави

Чл. 206, 5 – тълкуването е ясно;

Чл. 206, 6 – смекчаване на наказателната отговорност.
Особени случаи на обсебване
Чл. 207, 1 – основен състав – Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна първият акт на поведение се състои в намирането на чужда за дееца движима вещ. Вторият акт се изразява в бездействие, характерно за продължаваните престъпления – несъобщаване в срок от седем дни било на собственика, било на властта, било на този, който я е загубил.

От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.
Чл. 207, 2 – основен състав – Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

От обективна страна предмет е чужда за дееца вещ, характерно е, че фактическата власт не е придобита на частно-правно основание, а е попаднала у него случайно или по погрешка.

От субективна страна имаме умисъл.
Чл. 208, 1 – основен състав – Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от петстотин до хиляда лева.

Предмет на престъплението е съкровище – вещи с особена историческа, културна и материална стойност. Отново имаме двуактно продължено престъпление. Първият акт е откриването на съкровище – да го намерим. Вторият акт е бездействие – 14 дни. Едва след това поведението се криминализира.

От субективна страна имаме пряк умисъл.
Чл. 208, 2 – основен състав – Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Тук намирането на съкровище не е случайност, а резултат от целенасочено активно поведение. Отново имаме два акта на поведението.

От субективна страна имаме пряк умисъл.

Ал. 4 – Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

ПОСЕГАТЕЛСТВА, СПЕЦИФИЗИРАНИ СЪОБРАЗНО СПОСОБА НА ИЗВЪРШВАНЕ

РАЗДЕЛ 4 – ИЗМАМА
Измамите са 4 вида – обикновена, документна, компютърна и ?
Обикновена измама

Чл. 209, 1 и 2 – основе състав – ал. 1 Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

От обективна страна имаме усложнен механизъм за осъществяване, включващ 3 основни момента:



  1. Самото осъществяване на 1 от вариантите на изпълнителното деяние:

  • Възбуждане на заблуждение у пострадалия относно наличието на основание той, пострадалият, да се разпореди с определено имущество. Очевидно става дума за създаване тепърва на неверни представи за наличието на това основание;

  • Деецът поддържа заблуждение у друго лице, че е налице основание това друго лице да се разпореди с определено имущество. Не деецът създава невярната информация, а само я затвърждава;

  • Измама чрез премълчаване. Деецът само се възползва от заблуждението, неопитността или неосведомеността на пострадалия.; Пр. Връщат ни повече пари в кръчмата – ако си замълчим – в затвора.

  1. Самото разпореждане от страна на третото лице. Ролята на дееца е по т. 1, а 3-тото лице е това, което извършва самия акт на разпореждане.

  2. В следствие на това настъпва имотна вреда за разпоредителя или за трето лице. Само ако настъпи тази вреда престъплението ще е завършено. Тук вече не се говори за вещи, а за вреда, която се причинява на пострадалия, който и да е той. Предмет могат да са каквито и да е имуществени права.

От субективна страна имаме две особености: 1. Пряк умисъл; 2. Специфична цел – имотна облага за себе си или за другиго (включително и ЮЛ).



По-тежко наказуеми случаи

Чл. 210

Чл. 211
Документни измами

Чл. 212, 1 – основен състав – Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Механизмът за осъществяване също е усложнен:



    • Деецът използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Използването му става пред друго лице, от което зависи да се осъществи акт на имуществено разпореждане. Използването има две функции – по този начин се мотивира друго лице да извърши разпореждане, създава му се невярна представа; освен това, давайки документа, се създава привидно правно основание за осъществяване на това разпореждане.

    • В следствие на така предоставения документ другото лице осъществява акта на имуществено разпореждане.

    • В следствие на това настъпва имуществена вреда за разпоредилия се или за трето лице.

    • Деецът трябва да получи без правно основание чуждото имущество. Не е достатъчно да е настъпила само вреда ≠ обикновената измама.

От обективна страна имуществото може да е само движимо.

От субективна страна е налице пряк умисъл + специфична цел – намерение да се присвои чуждото имущество.
Чл. 212, 2 – основен състав – Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

Механизмът за осъществяването също е сложен: на първо място деецът сам или чрез другиго съставя документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. След това този документ се депозира пред трето лице за да изиграе последните две функции по ал. 1. Това друго лице извършва акта на имуществено разпореждане. Най-накрая лице, различно от дееца и разпоредилия се, получава без правно основание това имущество.

Пр. Поради бума в строителството има големо търсене на работна ръка и строителите получава незаслужено голяма надница. Отговорникът на бригадата в края на седмицата трябва да опише какво е заработено, та да се плати. За да задържи качествените работници той трябва да понадпише, та да осигури големи надници. Това надписване обикновено се знае от част от персонала – от Иван. След това се отива в счетоводството и Ганчо представя документа пред счетоводителя. Счетоводителят пише колко $ срещу всяка операция, а част от тях не се дължат. Тя знае, че в понеделник трябва да плаща. В понеделник всички работници се нареждат на опашка, всичко е вече начислено. Плаща се обаче не на този, който е извършил преправянето, а на други.

По 212, 1 и 212, 2 дори опитни съдии се омотват.

От субективна страна е налице пряк умисъл.
По-леко и по-тежко наказуеми състави – няма нищо особено.
Компютърна измама

Чл. 212а, 1 – основен състав – Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.

От обективна страна механизмът на изпълнение включва следните елементи:



  1. Осъществяване на една от формите на изпълнителното деяние. И тук те се заключават във възбуждане, поддържане на заблуждение у някого (подобно на чл. 209, 1), като тук спецификата е начинът, по който се довежда другото лице до неверните представи. Той е изрично посочен в закона – като се внесе, заличи или изтрие компютърна информация или се използва чужд електронен подпис.

  2. У друго лице, след като се формират грешните представи, се формира решение за извършване на акт на имуществено разпореждане.

  3. Осъществяване на акта на имуществено разпореждане, от което възниква вреда за измамения или за трето лице. С настъпването на вредата престъплението се счита за довършено.

От субективна страна имаме 2 елемента: 1. Пряк умисъл; 2. Специфична цел – да се набави за дееца или за друго лице облага.
Чл. 212а, 2 – основен състав – Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва.

От обективна страна със следните форми на изпълнителното деяние: внасяне, изменение, изтриване или заличаване на компютърна информация. Характеризира се и с условие – деецът да осъществява това без да има право.

От субективна страна имаме пряк умисъл и специфична цел - да получи деецът нещо, което не му се следва. За да се прецени дали нещо се следва деецу, то това означава, че съответното деяние трябва да е правно регламентирано и само бидейки такова, то тогава може да се прецени дали тези материални ползи се следват или не на дееца.

Би могло да се каже, че в 212а, 2 в самостоятелен състав се въздига нещо, което е предварителна престъпна дейност. Тази техника е известна и се прилага и за други престъпления, например чл. 109, 1 и 2.


Застрахователна измама

Чл. 213 – основен състав – Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.

Съставът се характеризира със своя предмет. В случая той е специфичен – един от редките случаи, когато предметът на престъплението е собствено за дееца имущество. В закона това е казано изрично чрез думата „свое”. Наред с изискването за собствеността се изисква и имуществото да е осигурено, т.е. да е предмет на договор за застраховка.

Изпълнителното деяние се изразява в три форми – разрушаване, повреждане или унищожаване на такова имущество.

Субект на престъплението не е всяко НОЛ, а само това, което има качеството на страна по договор за застраховка.

От субективна страна е налице пряк умисъл + измамлива цел.

Ако нещата спрат до унищожаването на застрахованото имущество – Подпалваме си колата, та да и вземем парите. Ако не(?) обявим пред застрахователя, че колата е изгоряла при случайно събитие – ще е по чл. 213. Ако обаче обявим, но без да кажем, че ние сме го подпалили – по друга разпоредба, например чл. 209. Тук имаме въздигане в престъпление на приготовителната дейност за друга измама.


ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 5 – ИЗНУДВАНЕ
Чл. 214 – основен състав, класически вариант на изнудването – Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до една втора от имуществото на дееца.

От обективна страна механизмът обхваща следните моменти:



  1. Деецът осъществява физическа или психическа принуда спрямо друго лице. В следствие на така осъществената принуда 

  2. Мотивира се друго лице да вземе решение и да извърши акт на разпореждане.

  3. Настъпване на имотна вреда в следствие на този акт на имуществено разпореждане.

От субективна страна при изнудването имаме пряк умисъл и користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Чл. 213а, 1 – основен състав – Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или за негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

От обективна страна изпълнителното деяние се заключава в осъществяването само на психическа принуда. Няма вариант за осъществяване на физическа принуда. Самата психическа принуда обаче има тази специфика, че може да се изрази в един от 2 основни варианта. Тези два варианта произтичат от тълкуването на разпоредбата като цяло и са отразени по-ясно в субективната страна на престъплението, която се характеризира с пряк умисъл и цел – 1. Да се принуди пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право; 2. Да поеме пострадалия имуществено задължение. При първия вариант Пр. В офиса ни идват 3-4 по-ячки `убавеца. Те ни казват: „Виждаме, че бизнесо Ви се разраства и ние имаме голяма тревога за него – не е защитен достатъчно. Добре е да го защитите при нас срещу възнаграждение от 10% от оборото.” Ние казваме: „Нье!”. Те от своя страна казват, да си помислим и че ще минат утре. 2 вариант – Закъсали сме с изпълнение на задължение към бизнеспартньор. От негово име ни посещават и казват, че не е много здравословно да не изпълним до 24 часа.

По чл. 213а всъщност в довършено престъпление е издигнато опитването към изнудване по чл. 214. Това е част от възможните форми на осъществяване на опит – с по-висока обществена опасност. На основание на чл. 214а – За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години, всички форми на приготовление към изнудване са наказуеми.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 6 – ВЕЩНО УКРИВАТЕЛСТВО
Характерно за този вид престъпления е това, че става дума за последващо престъплението поведение.
Чл. 215, 1 – основен състав – Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

От обективна страна предмет на престъплението са вещи, отговарящи кумулативно на следните изисквания: 1. Да са движими вещи; 2. Да са чужди за дееца; 3. Характеризират се с особеността да са придобити от другиго чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Това означава, че няма как да извършиш вещно укривателство на вещи, предмет на престъпление, в което сам си участвал. Укривателят трябва да е различен от дееца.

Съставът се характеризира и с формите на изпълнителното деяние:


  1. Укриване – вещите се поставят на такова място, че се затруднява установяването на местонахождението им от правоимащите или от органите на властта.

  2. Придобиване на такива вещи – установяване от страна на дееца на своя фактическа власт върху съответните вещи. Чрез престъпление права не могат да се придобиват, но фактическа власт – да!

  3. Спомагане тези вещи да бъдат отчуждени – деецът подпомага преминаването на фактическата власт от осъществилия престъплението към 3-то или 3-ти лица.

От субективна страна е налице особена смесена форма на вина. Най-напред имаме пряк умисъл по отношение на формите на изпълнителното деяние, но по отношение на факта, че предметът е придобит чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, може да има както пряк, така и косвен умисъл – „знае или предполага”.

От субективна страна съставът се характеризира и с цел – набавяне на имотна облага.


ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 7 – УНИЩОЖАВАНЕ И ПОВРЕЖДАНЕ
Чл. 216, 1 – основен състав – Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

От обективна страна предмет на престъплението е не само движима, но и недвижима вещ. Тя трябва да е чужда за дееца.

Съставът се характеризира и с 2-те форми на изпълнителното деяние: унищожаване – прави го негоден за изпълнение съобразно предназначението му; повреждане – прави го временно или частично негоден за използване съобразно предназначението му.

Трябва да е налице противозаконност на съответното поведение.

От субективна страна имаме пряк или евентуален умисъл.
Чл. 216, 2 – основен състав – Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

От обективна страна, подобно на случай по чл. 213, се характеризира с факта, че предмет на престъплението е собствено на дееца имущество. Към този признак се прибавя изискването да е заложен или ипотекиран. Това означава, че субект не е всяко НОЛ, а само такова, имащо качеството на страна по договор на ипотека или залог.

Формите на изпълнителното деяние = тези по чл. 213.

От субективна страна имаме умисъл – пряк и евентуален.


Чл. 216, 3 – основен състав – Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

От обективна страна предмет на престъплението е чуждо имущество. Изпълнителното деяние съвпада с това по ал. 1 – унищожаване или повреждане. На трето място спецификата идва от начина, по който се осъществява посегателството – посредством нерегламентиран достъп до компютър, който е от значение за съответно ФЛ или ЮЛ.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 216, 6 – основен състав – Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Предвижда се наказване на непредпазливостта. Разликата е само от гледна точка на формата на вината.


Чл. 216а, 1 – основен състав – Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петнадесет хиляди лева.

От обективна страна тук деянието се изразява в нарушаване целостта на една или друга инфраструктурна система. Съставът е резултатен. Предвиденият в закона резултат е, че по този начин се създават условия за отклоняване на това, което се пренася през съответната система. Съставът е от типа на застрашаващите. От обективна страна законът е изричен, че поведението може да се осъществи от дееца лично или чрез другиго – това означава посредствено извършителство.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 8 – ЗЛОУПОТРЕБА НА ДОВЕРИЕ
Чл. 217, 1 – основен състав – Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пози, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна предметът на престъплението се характеризира с: 1. Той е чуждо за дееца имущество; 2. Това е имущество във фактическата власт на дееца – да го управлява или пази.

Изпълнителното деяние се изразява в ощетяване на това имущество. Същевременно с ощетяването се сочи и резултатът → съставът е резултатен. Щетата, за разлика от вредата, се изразява само в имуществени последици.

От субективна страна е налице умисъл – пряк и евентуален. Това е изрично посочено в закона – „съзнателно”.


Чл. 217, 2 – основен състав – Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

Има изискване за особен субект – има качеството на представител или пълномощник.

От обективна страна изпълнителното деяние е формулирано максимално широко – действие против законните интереси на представлявания.

От субективна страна и тук законът е изричен – имаме умисъл.


Чл. 217, 3 – основен състав – С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.

Има сходство с чл. 216, 2 и 213 от гледна точка на предмета. Предметът тук е запорирана или заложена вещ, оставена за пазене у дееца. За разлика от чл. 213 и чл. 216, 2 тук изпълнителното деяние се изразява в разпореждане със съответната вещ. Под разпореждане се има предвид това, което разяснявано по чл. 201.

От субективна страна е налице умисъл.

СЪПОСТАВКИ ПО ГЛАВА V
Кражба – обсебване – критерий е в чия фактическа власт е предметът → не може да има идеална съвкупност, налице е алтернативност.

Кражба по чл. 195, 1 т.6 – длъжностно присвояване по чл. 201 – критерий е пак в коя фактическа власт е предмета на престъплението.

Кражба – грабеж – грабежът поглъща кражбата.

Грабеж – изнудване – при изнудването мотивираме някого и той сам извършва акта; при грабежа принудата е с цел да сломим съпротивата, а акта извършваме сами.

Обсебване – длъжностно присвояване - и в двата случая фактическата власт е у дееца, и в двата случая деецът е длъжностно лице, но в единия вещите му са връчени в качеството му на такова. Критерий е дали съответните вещи са връчени на длъжностното лице в качеството му на такова или не.

Длъжностно присвояване по чл. 202, 1 т. 1, за улесняване на което е извършено документно престъпление – документна измама – критерий е в чия фактическа власт се намира предметът.

Разлика между обикновената и документната измама – при документната измама – да настъпи вреда, но и деецът да получи без правно основание чуждото движимо имущество.

Разлика между изнудване и измама – и в двата случая има мотивиране, но при измамата това става чрез въвеждане в заблуждение, а при изнудването – сила или заплашване. Пострадалият при измамата не знае за действителното състояние.

Съотношение между вещно укривателство и обещание да се даде помощ след извършването на престъплението – чл. 215 – ако престъплението е извършено с участието на дееца няма да има вещно укривателство. Трябва да няма съучастие.

Разлика между чл. 216 и диверсия по чл. 106.

Глава шеста

Престъпления против стопанството
Родов обект са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на стопанството.

Системата се обособява съобразно критерия дали чрез съответната престъпна проява се засягат обществените (?) изисквания за осъществяване на общостопанска дейност. Ако е така, става дума за т. нар. общи стопански престъпления. Това са престъпления, които могат да се осъществят във всички стопански отрасли или в повечето от тях. Общите стопански престъпления са регламентирани в раздели 1 и 1а. Самият раздел 1 е наречен „Общи стопански престъпления”, макар и да не ги изчерпва. Към тях спадат и престъпленията против кредиторите по раздел 1а.

Другата голяма група по гл. 6 са тези, незасягащи общите изисквания – престъпления в отделните стопански отрасли. Това са престъпленията по раздели 2, 3 и 4, в рамките на които могат да се разграничат следните подгрупи:


  • против промишлеността – чл. 228;

  • против селското стопанство – чл. 229 и 230;

  • против търговията – чл. 231 – 234в;

  • против горското стопанство – чл. 235 – 236;

  • престъпни нарушения на режима за лова – чл. 237;

  • престъпни нарушения на решима за опазване на рибата и други полезни водни животни – чл. 238 – 240;

  • престъпления против митническия режим – чл. 242 – 242а;

  • против паричната и кредитната система – чл. 243 – 252. Тук имаме известна възможност за неточност в наименованието във връзка със заглавието на следващата глава.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница