Наказателно право Особена част Престъпления против личността



страница5/9
Дата01.02.2017
Размер1.91 Mb.
Размер1.91 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
РАЗДЕЛ 1 – ОБЩИ СТОПАНСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Безстопанственост

Чл. 219, 1 – основен състав – Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Субектът се характеризира с 2 особености:



  1. Задължително е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1;

  2. Да е длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението и стопанисването на дадено предприятие или пък му е възложено запазването на поверено имущество;

От обективна страна съставът се характеризира с изпълнителното деяние – неполагане на достатъчно грижи за съответното имущество или възложената работа. Очевидно под неполагане на грижи се разбира бездействие, но съдебната практика е установила, че това може да е и активно поведение в случаите, когато съответните действия на лицето са в нарушение на установените изисквания. Критериите за полагане на грижи са: 1. Конкретно посочване на това какви изисквания деецът е нарушил – бланкетен характер. 2. Условията на време, място и обстановка, при които е действал деецът.

От обективна страна съставът е резултатен – причиняване на значителни щети. Самият престъпен резултат е даден в три варианта: 1. Причиняване на значителна повреда; 2. Унищожаване на имущество; 3. Разпиляване на имущество. Под разпиляване на имуществото се разбира то да не е във фактическата власт на правоимащия без да е необходимо то да е повредено или унищожено. Пр. Не са взети мерки за охрана а и от ден на ден имуществото намалява.

От субективна страна са налице особености. Имаме непредпазливост. Този извод се прави по аргумент на противното от ал. 3. Това е едно от 2-те изключения от чл. 11, когато наказанието се извежда по тълкувателен път, а не е изрично упоменато.
Чл. 219, 2 – основен състав – Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

И тук субект не е всяко НОЛ. Субектът е особен – контолиращ орган – длъжностно лице, осъществяващо функции по проверка и контрол на други длъжностни лица. Тези контролни функции са възложени по съответния предвидено от закона ред.

Изпълнителното деяние се изразява в неупражняване на достатъчен контрол. Тук критериите за преценка са 2: 1. Дали са спазени или не изискванията; 2. Условията, при които е трябвало съответното лице да осъществява контроли и при които е извършило деянието.

Съставът е резултатен. Изисква се да са настъпили значителни цени.

От субективна страна по тълкувателен път извеждаме наказуемост на непредпазливостта.
Чл. 219, 3 – основен състав – Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, 1 т. 6. Това е т. нар. умишлена безстопанственост.

В закона има изискване – извършеното да не е по-тежко престъпление. Има се предвид да не се осъществява престъпление по чл. 107 – вредителство против държавата.


Чл. 219, 4 – по-тежко квалифицирани случаи.
Съзнателно сключване на неизгодна сделка

Чл. 220, 1 – основен състав – Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Субект а длъжностно лице, при това такова, което, съобразно възложените му функции, може да сключва от името и за сметка на съответното учреждение, предприятие или организация сделки.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в самото сключване на сделката. За да е престъпно поведението тя трябва да се яви неизгодна. В съдебната практика за неизгодна сделка се счита тази, която от гледна точка на условията въобще не е трябвало да се сключва или, макар да се е преценявало, че трябва да се сключи, е можело да се сключи при далеч по- изгодни условия.

Съставът е резултатен. Изисква се настъпване на значителни вреди за стопанството като цяло или за отделна организация.

От субективна страна е налице съзнателност в поведението, а оттам и умисъл.

Чл. 220, 2 – по-тежко наказуем състав.
Стопански подкуп

Чл. 224, 1 – основен състав – Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужда гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Това е т. нар. пасивен стопански подкуп.

Изпълнителното деяние се изразява в получаване на дар или друга имотна облага. Под получаване се има предвид приемане.

От обективна страна съставът се характеризира със своя предмет. Това са сведения, представляващи стопанска тайна. Характерно е, че тяхното узнаване от чужда държава, дружество, организация или граждани могат да причинят значителни вреди за стопанството.

Съставът се характеризира и с условието извършеното да не е по-тежко престъпление – подкуп по смисъла на чл. 301.

Има особена зависимост между получаването на дара и основанието за това получаване: 1. Загдето деецът е дал на чужда държава, дружество, организация и т.н. съответните стопански сведения – преди получаването на подкупа сведенията са дадени; 2. За да даде тези сведения.

Съставът е резултатен – или трябва да са произлезли значителни вреди за стопанството, или да е създадена опасност да се породят такива.

От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.
Чл. 224, 2 – основен състав – Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага. Това е т. нар. активен подкуп – инкриминира се съответното даване на дара. Особеностите са подобни на тези за пасивния подкуп.
Чл. 225б, 1 – основен състав – Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.

Съставът се характеризира с получаване на имотна облага за извършване на работа или оказване на услуга. От обективна страна са налице две условия: 1. Имотната облага да не се следва на дееца. За да се прецени това тя трябва да е правно регламентирана до степен да са ясни нормативите за ценоопределянето й. Днес това са много редки случаи. 2. Извършеното да не съставлява по-тежко престъпление. Има се предвид пасивният подкуп по чл. 301.


Чл. 225в, 1 – основен състав – Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

За разлика от чл. 225б тук приложното поле е сведено само до осъществяването на търговска дейност.

От обективна страна формите на изпълнителното деяние са следните: 1. Да поиска облага; 2. Да приеме дар или облага (за тези две форми е характерно условието на 225в, 1 имотната облага да не се следва на дееца); 3. Приеме предложение за дар или обещание за дар или имотна облага – тук допълнителна характеристика е предназначението на това приемане – да се извърши или да не се извърши нарушаване на задълженията при осъществяване на търговска дейност.

От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл. Активното поведение, водещо до ситуацията на чл. 225в, 1 се наказва по чл. 225б, 1. Посредничеството между лицата е инкриминирано по 225в, 4 – Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода то една година или глоба до пет хиляди лева.



ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 1А – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ КРЕДИТОРИТЕ

Не е много добре уредено.


Чл. 227б, 1 – основен състав – Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

Субект на престъплението е само лице, имащо качеството търговец. На база на систематическо тълкуване с ал. 2 се прави извод, че тук се подвежда под отговорност само поведението на ЕТ, не само защото наказателната отговорност е лична и само за ФЛ, но и защото представителите на ЮЛ са посочени в аналогична разпоредба на ал. 2. Освен това деецът се характеризира и с още едно качество – изпаднал е в неплатежоспособност.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в незаявяване пред съда за изпадането в неплатежоспособност в 30-дневен срок от спиране на плащанията. Този срок е взет от разпоредбата на чл. 226 ТЗ (Търговският закон – отменен, посран, запален и изгорен!!!), откъдето имаме и известна бланкетност.

От субективна страна имаме известна бланкетност.


Чл. 227б, 2 – основен състав – С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

Субект е лице, което управлява или представляват търговско дружество или кооперация.

От обективна страна имаме бездействие в 15-дневен срок, изразяващо се в непоискване от съда да започне производство по несъстоятелност.
Чл. 227б, 3 – основен състав – С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, 3 от ТЗ. Чл. 626, 3 ТЗ – Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността
Чл. 227б, 4 – основен състав – С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции, не са направили това.

Субекти са лицата, които по Закона за кредитните институции са длъжни да уведомят БНБ за изпадане на банка н неплатежоспособност. Срокът тук не е указан и трябва да се види в ЗКрИ.


Банкрут

Умишлен банкрут – чл. 227в 227г

чл. 227в, 1 – основен състав – много е дълъг!

Трябва да се тълкува систематично. Под търговец се има предвид само ЕТ, тъй като умишленият банкрут на ТД и кооперация е уреден в чл. 227г.

От обективна страна се характеризира с множество форми на изпълнителното деяние, изброени изчерпателно в ал. 1 т. 1-8 (да си ги погледнем). Сред тях от особен интерес е унищожаването или безвъзмездното отчуждаване на пари.

Важен от обективна страна е резултатът – настъпването на значителни щети. Трябва да се има предвид, че която и да е от формите трябва да е извършена след започването на производството по несъстоятелност.

От субективна страна е налице пряк умисъл.
Чл. 227г – основен състав – умишлено банкрутиране на ТД или кооперация.
Непредпазлив банкрут

Чл. 227д, 1 – основен състав – много е дълъг!

На същите основания се има предвид само ЕТ. Формите на изпълнителното деяние са посочени изчерпателно.

Съставът е резултатен, при това кумулативно: 1. Търговецът да бъде обявен в несъстоятелност; 2. От поведението му да са последвали вреди за кредитора.
Чл. 227д, 3основен състав - С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния. Предвижда се, че конкретното вредоносно деяние може да се извърши от друго лице. Това е друг вид престъпление.
Чл. 227д, 4 – поощрителна норма – Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 2 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ОТДЕЛНИ СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ
Чл. 228 – Престъпленията са с непосредствен обект обществените отношения, свързани с осигуряване на качеството на промишлената продукция. Субект по ал. 1 може да е само лице-ръководител или контролен орган. По ал. 2 субект може да е само контролен орган, имащ задължението да проверява отговарят ли стоките на съответните изисквания. Тези неща се преценяват за всеки конкретен случай.

Изпълнителното деяние по ал. 1 е в две форми – нареди или допусне да се произведат определен тип произведения. Според практиката „нареди” означава, че не е достатъчно само да се нареди произвеждането на съответната продукция, а е и необходимо да са настъпили общественоопасните последици, т.е. най-малкото да е започнало производството на такава продукция. В случай имаме активни действия. Втората форма на изпълнителното деяние е „допуска”. Тя може да се осъществи чрез бездействие ако ръководителят вижда или знае, че се произвежда такава продукция, но въпреки това не спира производството. Тази форма според практиката може да се осъществи и от ръководител на междинно звено, който е имал правото да спира нарежданията, които са в противоречие с изискванията за производство.

Предмет на престъплението са промишлени произведения – нестандартни, некачествени, некомплектни, неотговарящи на съответните изисквания. „Некачествени” – не могат да се използват без съществена преработка, произведени са в нарушение на обичайните или нормативни изисквания за качество, могат при съхраняване да се повредят в съответните гаранционни срокове. „Нестандартни” – не отговарят на изискванията на съответните национални или международни стандарти, не отговарят на техническата документация, не отговарят на одобрените мостри или модели. „Некомплектни” – пуснати са без една или няколко части, когато само пълният комплект би съставлявал промишлено произведение, пуснати са без резервни части за тях.

От субективна страна е налице умисъл – пряк и евентуален.

Според практиката експертизата, която задължително се назначава е годна както при изследване на цялата, така и на част от продукцията.
Чл. 232 – измама на купувач.

Непосредствен обект са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на търговската дейност и нормалните отношения купувач – продавач, изискванията за лоялна конкуренция. Изпълнителното деяние се осъществява чрез формирането на неверни представи у купувача относно качеството, количеството и съдържанието на стоки и услуги при техната възмездна размена.



Разлики с измамата по чл. 209 – чл. 232 е типичен неработещ текст – ал. 3 предвижда, че за вреди до 1 стотинка се налага административно наказание. По ЗЗПот е друго.
Чл. 233 – Престъпления, свързани с външнотърговската дейност с оръжия и технологии с възможна двойна употреба. В момента има внесен ЗИД. Освен това има нов закон – Закон за експортния контрол на оръжията и нещо си ....
Чл. 234в - въведена е през 2004г. за да се наказват по-добре кражбите на ток. Преди тази разпоредба кражбата на енергия се е наказвала по чл. 194.

Престъпления против горското стопанство, лова и риболова.



Чл. 238 – Бракониерство с предмет риба. Прави се разграничение с кражбата по чл. 194 и 195 с предмет уловена риба. Разграничителният критерий е следният: Когато предмет на деянието е вече уловена риба престъплението е кражба по чл. 194 или 195. Когато рибата се отглежда в изкуствени водоеми се приема, че тя е стока и може да е предмет на кражба, присвояване или безстопанственост. В останалите води тя е в естествено състояние – оттук предметът е друг и имаме престъплението бракониерство.

Чл. 236 – Под унищожаване се приема и действието, при което се вадят дървета и растения заедно с корените или луковиците, независимо с каква цел.
Чл. 242 – Квалифицирана контрабанда. Контрабандата е престъпление само в този случай. Иначе е административно нарушение. Обект са обществените отношения, свързани с установяването на ред и условия за пренасяне през границата на стоки и други предмети.

Субект по ал. 1 е всяко НОЛ. Възможни са и някои особени субекти.

Изпълнителното деяние се изразява в пренасянето през границата на страната на стоки без знанието и разрешението на митническите органи при наличието на предпоставките по чл. 242НК. Това изпълнително деяние може да се осъществи от самия деец, по пощата, чрез МПС.

Квалифицирано – системно извършване; чрез използване на документ с невярно съдържание, чужд, неистински. Документ с невярно съдържание е такъв документ, в който фактите и обстоятелствата не отговарят на обективната действителност. Чужд документ е този, който е издаден на друго лице и само то е управомощено да си служи с него. Неистински е документът, в който има несъответствие между лицето, посочено като автор и това, което действително го е създало. Преправен документ е този, в който е била внесена някаква промяна.

Особено е, че лицето по б. „в” не е задължително митнически служител. Може например да е ветеринарен лекар.

Относно буква „д” да се види ТР 1/1998г. Големи размери са тези, които са над 70 минимални работни заплати; особено големи размери са над 140 минимални работни заплати.

Буква „е” – разликата със съизвършителство: по принцип престъплението или се квалифицира тук или е съизвършителство – предварителният сговор е различен от съизвършителството. При предварителния сговор трябва да се докаже предварителен умисъл.

Ал. 2 – квалифициран състав – в случай, че пренесем наркотици. Укриването на митническа информация е част от състава. Наказанията са диференцирани, назначава се и експертиза.

Ал. 3 – квалифициран състав.

Ал. 4 – квалифициран състав – особено големи размери. Двете предпоставки трябва да са налице кумулативно.

Ал. 7 и 8 – предмет и средства – тук се отнемат, независимо чия собственост е.


ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 4 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПАРИЧНАТА И КРЕДИТНАТА СИСТЕМА
Тези престъпления са в пряка връзка с престъпленията по гл. 7. Очевидно е, че престъпленията против паричната и кредитната система са част от престъпленията против финансовата система. Това е една неуредица.

Предмет на престъпленията по раздел 4 са паричните знаци. Под парични знаци се има предвид монети и банкноти, независимо дали са в употреба в страната или в чужбина. Наред с паричните знаци предмет са и други видове финансови знаци. Сред тях требва да се отбележат таксови или пощенски марки, ДЦК, кредитни и разплащателни карти.


Чл. 243 – основен състав - (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

3. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книжа.

Престъплението се нарича материална подправка на парични или други финансови знаци. От обективна страна престъплението се характеризира с изпълнително деяние, дадено в два варианта. От една страна това е изготвянето на неистински парични знаци, а на основание ал. 2 – други видове финансови знаци. Под изготвяне на неистински знаци се разбира случаят, при който те първично се изработват като неистински – правят се не от БНБ.

Вторият вариант на престъплението е преправяне на истински пари или финансови знаци. Знакът първоначално е истински, но чрез промяна на некои от белезите става неистински. Пр. На банкнотица от 5лв добавяме още една нула и става 50лв. – посоченият върху банкнотата автор вече не отговаря на истинския. На практика понякога, от гледна точка на изпълнението, не може да се направи разлика между истинския и неистинския знак. Пр. На цеха за сечене на монети БНБ дава поръчка да отсече 100 000 000 лева на монети от по 1лв. Работниците обаче „забравят” да спрат машините и биват отсечени 101 000 000лв. Единият милион те ти го скатават. Този милион обаче е неистински.

От субективна страна е налице пряк умисъл.


Чл. 244основен състав - (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или пренесе през границата на страната такива знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което държи такива знаци в големи количества.

От обективна страна съставът се характеризира със следните варианти на изпълнение:

→ прокарване в обръщение на подправени пари или други финансови знаци. Под прокарване в обръщение се има предвид едно относително по-голямо количество знаци. При втория вариант – служене, се има предвид по-малко количество.

→ придобиването на такива знаци – установяване на фактическа власт за разпореждане с тези знаци.

→ пренасяне през границите на страната.

От субективна страна е налице умисъл.


Чл. 244а – основен състав - (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) (1) Който в нарушение на установения ред изготвя парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Който съзнателно прокара в обръщение такива парични знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с изготвянето на парични знаци с курс в страната или чужбина. От обективна страна имаме условие, характеризиращо състава – в нарушение на установения ред. Това значение, че тук се включват всички нарушения, освен тези, свързани с авторството на знака. Следователно тук знаците са истински (?) или са други финансови знаци. Няма пречка да имат и други дефекти.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 245 – основен състав - (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба до хиляда лева.

От обективна страна изпълнителното деяние е прокарване в обръщение на неистински пари или финансови знаци като истински. Каква е разликата с чл. 244, 1 → сочи се от условието в чл. 245 – преди да прокара в обръщение съответния знак деецът да го е приел, като към момента на приемането му не знае, че е подправен. Следователно житейски сме изправени пред хипотеза на пробутване на фалшиви пари, но лицето се усеща по-късно и го пробутва на некои друг та да се не мине.

От субективна страна е налице пряк умисъл.
Чл. 246 – някои форми на предварителна и последваща престъпна дейност, свързана с престъпленията по чл. 243:

Ал. 1 – основен състав - (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Регламентирани са по принцип приготовление за престъпление по чл. 243 и сякаш алтернатива на това – сдружаване за разпространяване на подправени парични или други парични знаци. Но на основание чл. 17, 1 набирането на съучастници е форма на приготовление. Следователно алтернатива няма – едно и също е.



Ал. 3 – основен състав - (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

На практика се явява систематически необоснован, тъй като от една страна регламентира също приготовление, а от друга вещно укривателство по чл. 215. В чл. 246, 3 е казано предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243. Явно това е престъпление по разглеждания текст, а всичко останало е укривателство. Далеч по-добре би било да се правят тези неща на съответните места. Този текст води до много недоразумения.


Чл. 248 – основен състав – недоносителство - (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Типичен пример за продължено престъпление, изразяващо се само в бездействие. Отнася се за престъпление, което в момента на недоносителство е в процес на извършване.

От субективна страна е налице умисъл.

По ал. 2 е предвиден механизъм за изключване на приложимостта на деянието когато деецът е бил роднина или съпруг на лицето, което извършва престъпление.


Чл. 248а

Ал. 1 – основен състав – Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

Изпълнителното деяние се изразява в предоставянето на неверни сведения. Представянето обикновено трябва да се осъществи пред институция, отпускаща кредити.

От субективна страна е налице пряк умисъл и специфична цел – да се получат облекчени условия за кредитиране.

Ал. 2 – основен състав – Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в предоставяне на неверни сведения или затаяване на такива в нарушение на задължението да се предоставят. Прави се пред институция, упълномощена да отпуска пари от фондовете на ЕС.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Ал. 3 – по-тежка квалификация – Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
Чл. 249

Ал. 1 – основен състав – Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра и от това са настъпили значителни имуществени вреди, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в използването на платежен инструмент или данни от такъв. Резултатът от престъплението е настъпването на значителни имуществени вреди. Условие е, че изпълнителното деяние се осъществява без съгласието на титуляра на съответния платежен инструмент.



Ал. 2 – основен състав - Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до двойния размер на получената сума.

Изпълнителното деяние се изразява в използването на платежен инструмент. Условието е да няма покритие за сумата, за плащането на която се използва инструментът. Трябва да се преценява дали договорът не предполага в определени размери надвишаване на сумата.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Ал. 3 – основен състав – Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба до двойния размер на сумата.

Ал. 4 – основен състав – Същото наказание се налага и на лице, което съхранява или предоставя другиму информацията по ал. 3.

От обективна страна имаме използване на техническо средство за придобиване на информация за съдържанието на платежен инструмент, а по ал. 4 – съхраняването или предоставянето на придобитата информация. Очевидно се имат предвид случаите, когато това става противозаконно.

От субективна страна е налице прек умисъл.
Чл. 250 – основен състав - (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на чл. 250 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба до размера на двойната сума по превода.

Това е престъплението превеждане на суми извън страната по банков път. Това е специфична форма на усложнена престъпна дейност. От обективна страна изпълнението на престъплението се характеризира със следното :

Деецът използва неистински, преправен или с невярно съдържание документ. Изплъзването на този документ се осъществява пред лице в банката, управомощено да осъществява преводни услуги извън страната. Следователно деецът използва това друго лице за да може да осъществи и следващият етап в изпълнението – самото превеждане на сумите. Има се предвид не само банковия превод, но и посредством други форми на плащане, например акредитивна форма. Престъплението се счита за довършено когато деецът или посочено от него трето лице получи фактическата власт за разпореждане с получените суми в чужбина.

От субективна страна е налице умисъл.


Чл. 251, 1 – валутни престъпления – основен състав - (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.

От обективна страна предмет на престъплението са валутни ценности. Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на разпоредба на закон, на акт на МС или на обнародван акт на БНБ. Рангът на НА, нарушаването на разпоредбите на който е инкриминирано, е изчерпателно посочен. Изчерпателно посочен е и кръгът на разпоредбите от тези НА, които могат да доведат до извършване на престъпление. Това са тези, касаещи режима на сделките или други действия с валутни ценности, вноса или износа на валута, задълженията за деклариране.

Предметът на престъплението трябва да е в особено големи размери. Иначе е налице административно или митническо нарушение.

От субективна страна е налице пряк умисъл.


Чл. 252

Ал. 1 – основен състав - (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване по занятие на банкови, застрахователни и други финансови сделки. Изискването към тези финансови сделки е по принцип да се осъществяват след предварително разрешение. Нужни са поне три престъпления (?).

Наред с изпълнителното деяние имаме условие, характеризиращо състава – дейността да се осъществява без съответното разрешение.

От субективна страна е налице пряк умисъл.



Ал. 3 – основен състав - (3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение, използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.

Предмет на престъплението от обективна страна са средства, придобити в нарушение на установените разпоредби. Не се изисква да са придобити чрез престъпление, а посредством каквото и да е правонарушение. Следователно ал. 3 е форма на последваща престъпна дейност. Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на банкова дейност и то със съответния лиценз.

От субективна страна – пряк умисъл.

Исторически това е една от първите разпоредби, регламентиращи наказването на пране на пари.

Специфика тук е, че общественоопасните деяния, предхождащи извършването на престъплението, не е задължително да са съставомерни по НК. Този състав следва да се прилага като специален, а останалите случай да се разхвърлят по чл. 253 и следващи.

Глава седма

Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи
НП-уредбата не е достатъчно систематизирана и логически обоснована. Престъпленията против финансовата система са очертани и в гл. 6, раздел 4. От друга страна към момента термините данъчни престъпления и престъпления против данъчната система са различни в българското наказателно право. Първото е по-широко. Изхожда се от критерия непосредствен обект на посегателство – данъчните правоотношения. От друга страна данъчните престъпления са регламентирани не само в гл. 7 – например продажба и държане по чл. 234; 313; 242;

Непосредствен обект при отделните видове престъпления по тази глава са обществените отношения, свързани с отделни страни на финансовата система като цяло. Главата съдържа 3 групи престъпления:



  • против финансовата система – чл. 253 – 254б, 256;

  • против данъчната система – чл. 255 – 255а, 258 – 260:

-избягването на плащане на данъци е признак от състава било като резултат, било като цел – чл. 255 – 255а, 259;

-престъплението не е обвързано пряко с неплащането на данъци – чл. 258 и 260;




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница