Наказателно право Особена част Престъпления против личността



страница6/9
Дата01.02.2017
Размер1.91 Mb.
Размер1.91 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Престъпления против финансовата система
Чл. 253 – пране на пари

Могат да се посочат 3 конвенции – от 1961, 1971 и 1988г., в обхвата на наркотрафика, психотропните и упойващите вещества. Има и конвенции та съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления от 1992г.

Обект на посегателство по чл. 253 – спорно. В теорията има няколко схващания. Според първото изпирането на пари нямо самостоятелен обект на посегателство, а засяга само обектите на първичните престъпления. Според втората теза обект на посегателство тук е правораздаването, тъй като изпирането на пари изключва или най-малкото затруднява или намалява възможността държавата да посегне на имущества, придобити чрез престъпления. Трето схващане е, че обект са общественият ред и сигурност. Четвърто схващане твърди, че обект е стопанският и финансов оборот, т.е. приема се, че прането на пари засяга преди всичко възможността за нормално осъществяване на стопанската дейност. Според пето виждане прането на пари е престъпление против имуществото, което в по-общ план означава престъпление в областта на икономиката.

Това, което най-вече характеризира престъплението е засягането на имуществото – на правоимащите върху полученото чрез първоначалното престъпление имущество. Това значи, че при изпирането на пари въздействието върху икономическите отношения има за краен резултат увреждането на имуществени права.

Предмет – няма ограничение с оглед вида на обектите, върху които се въздейства чрез извършването на това престъпление. Във всички случаи обаче те трябва да имат имуществена стойност – т.е. предмет на изпирането на пари може да се яви всичко, което е предмет на имуществено право – освен пари и ЦК, злато, сребро, платина, предмети на изкуството, недвижими имоти, акции и дялове в ТД и други.

За да бъде годен предметът по чл. 253, имуществото следва да е придобито чрез или по повод престъпление или друго общественоопасно деяние. В случая не е необходимо лицето, осъществило предхождащото престъпление, да може срещу него да се осъществи наказателно преследване. Няма значение и дали първоначалното престъпление въобще попада под наказателната юрисдикция на нашата царщина – ал. 7.

Кога имуществото е придобито чрез или по повод извършено друго общественоопасно деяние? – Имуществото е придобито чрез престъпление, когато то произтича от престъплението. Тук влизат не само първоначално получените имущества от предходното деяние, но също и доходите от това имущество, както и всичко онова, в което по-нататък е въплътена стойността му в следствие на някакви извършени операции. Имуществото е придобито по повод, когато е получено непосредствено или опосредено заради осъщественото престъпление.

Характерните за изпирането на пари множество трансформации на това имущество поставят въпроса за границата, до която то в една или друга форма може да бъде изпрано. Съгласно чл. 253 трансформираното имущество не може да е годен обект, след като на едно или друго основание вече не е конфискуемо или не може да се върне на правоимащите лица.

Формите на изпълнителното деяние са посочени в ал. 1 и 2 – извършване, прикриване и други неща. Тези три варианта на изпълнение са обособени от международната правна уредба в конвенциите на ООН и Съвета на Европа, където са дадени в обобщен вид. При първия вариант се извършва финансова операция или сделка и с тях се прехвърля имущество. Това е всяко деяние, което по естеството си е предназначено и води до резултат да придаде вид на съответния имуществен обект, различен от вида, който той е имал към момента на получаването му от или по повод предходното престъпление или общественоопасно поведение. Вторият вариант се изразява в прикриване и др., т.е. това да е всяко деяние, което по естеството си е предназначено и има за резултат затрудняване на орган на властта или на имащите права върху това имущество лица да узнаят техния произход, местонахождение и др. Третият вариант се извежда от ал. 2 и тук е характерна лична връзка на дееца със собствеността, имаща престъпен произход. Т.е. всяко деяние, което по естеството си е предназначено и има за резултат добиването от дееца в своя полза на фактическата власт да се разпорежда със съответното имущество. Всяка от очертаните форми на поведение предполага активно поведение. Възможно е подпомагането на осъществяването на престъплението да се осъществи и чрез бездействие. В този случай е необходимо бездействието да е от страна на лица, които имат специално задължение по служба да осъществяват определени мерки срещу изпирането на пари.

Често изпирането на пари се изразява в множество сходни икономически операции с предмет престъпно придобито имущество. Всяка една от тези операции сама по себе си представлява съставомерно поведение по чл. 253 – смята се, че деецът осъществява не еднородна реална съвкупност, а едно престъпление /продължавано/, тъй като отделните операции се осъществяват въз основа на 1 конкретно решение и се обединяват от своя предмет – определеното имущество.

Престъплението е резултатно. Общественоопасните последици се изразяват в създаване на опасност или изключване на възможността да бъдат отнети придобитите по престъпен начин имущества в полза на държавата или да бъдат върнати на правоимащите лица ако има основание за това.

Субект по основните състави е всяко наказателноотговорно лице. Това могат да са лицата, участващи в предходното престъпление или общественоопасно деяние, както и лицата в тесни връзки с лицата от първата категория или лица, които при осъществяване на тяхната обичайна професионална дейност биват използвани за изпиране на пари. Изпирането на пари може да е само умишлено престъпление.

От субективна страна и в трите варианта е характерен умисълът. Във всички случаи съдържанието на умисъла обхваща и представи на дееца, че предметът на деянието му е получен чрез или по повод на престъпление или общественоопасно деяние, предхождащо неговото. Този факт може да се знае или предполага от дееца, т.е. по отношение на него деецът може да се отнася като при пряк, така и при евентуален умисъл, т.е. при изпирането на пари е възможно да има т.нар. смесена вина. Пр. Деецът осъществява при пряк умисъл деянието си в някоя от трите му форми, но същевременно е предполагал, че съответното имущество е придобито по престъпен начин.

Разграничение между 253 и вещно укривателство по 215

И при двете престъпления деецът може да получи престъпно придобито имущество. Разликата е, че при 215 това са отношенията на собственост на вещи, докато обектът по 253 е много по-широк – цели сфери на икономиката.

С оглед на предмета при 215 това са само вещи и то движими, придобити чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. При 253 могат да са много неща, дори нематериални блага – интелектуална собственост. Ако лицето, осъществило първоначалното деяние или общественоопасно престъпление трансформира придобитите чрез него вещи в друго имущество, то последното не може да е предмет на вещно укривателство, т.е. полученото в замяна на реализирането на вещите не е имущество, придобито чрез престъпление, което е различно от състава по чл. 253.

С оглед на изпълнителното деяние формите по 253 са изключително повече. За разлика от 253 при 215 предметът на престъплението – вещта, се съхранява във вида, в който е придобита. Разликата при трите форми на чл. 215 е дали се стига до промяна в лицето, имащо фактическата власт за разпореждане.

С оглед субектите при 253 няма ограничение с оглед лицата, участвали в първоначалното престъпление или общественоопасно деяние. По чл. 215 основният състав визира само лице, неучаствало в извършването на общественоопасното деяние.

От субективна страна вещното укривателство се характеризира с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. По чл. 253 нямаме такова изискване.


Разграничение между чл. 253 и чл. 252, 3

Обект – този по чл. 253 е по-широк от чл. 252, 3 – само банковата дейност.

Предмет – чл. 253 – предметът не е сведен до пари, а до каквото и да е имущество.

Изпълнителното деяние – по чл. 253 изпълнителното деяние не е сведено само до банковите сделки. Това е основният критерий.


Разграничение между чл. 253 и чл. 250

За престъпленията по чл. 250 е без значение дали предметът му произтича от престъпление.

От гледна точка на изпълнителното деяние при чл. 250 то се свежда само до превода на суми извън страната по банков път, а не извършването на някакви други операции.

Чл. 253а – регламентирана е приготовителната дейност за изпиране на пари.

Ал. 1 – основен състав - Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Посочени са 2 алтернативи – приготовление по чл. 17, 1 е и сдружаването с цел изпиране на пари. И тук се възпроизвежда, без да е необходимо (?).

Ал. 2 – неуспяло подбудителство - Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари. Неуспялото подбудителство рядко се въздига в престъпление.

Ал. 4Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който, преди да е довършено изпирането на пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта. Предвидено е основание за освобождаване от наказателна отговорност на участника в приготовителната дейност, който иима следното последващо извършването на престъплението поведение:


  1. Да преустанови участието си в сдружаването за изпиране на пари. Това може да стане преди да е довършено самото изпиране.

  2. Да съобщи на властта.


Чл. 253б – основен състав - Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева. Регламентирани са хипотези на нарушаване на императивните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Субектът е особен – само длъжностно лице.

От обективна страна изпълнителното деяние се изпълнява в два варианта – 1. Активно поведение – нарушаване на разпоредбите от закона; 2. С действие или бездействие не се изпълняват разпоредбите на закона.

Съставът се характеризира със следните 2 условия: 1. Извършеното да не съставлява по-тежко престъпление (пр. 253); 2. Случаят да не е маловажен.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 254а, 1 – основен състав - Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Субектът е особен – длъжностно лице.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в разпореждане с бюджетни средства с целево предназначение. Характерно е, че разпореждането с такива средства не се характеризира с особеностите по чл. 201 при длъжностно присвояване, а с факта, че съответните средства се използват не по предназначение. Това е и основното разграничение между чл. 201 и чл. 254а, 1. Освен чрез изпълнителното деяние съставът се характеризира и с условието разпореждането да е направено в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по приложението му

От субективна страна – умисъл.



Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6. Последиците могат да са както от имуществен, така и от неимуществен характер.

Ал. 4 – основание за освобождаване от наказателна отговорност - В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно. Ясни са трите предпоставки за освобождаване от отговорност.
Чл. 254б, 1 – основен състав - Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

От обективна страна най-напред изпълнителното деяние се изразява в използване /действие/ не по предназначение на получени пари от фондовете на ЕС или използване не по предназначение на такива средства. На практика става дума за средства от структурните фондове на ЕС или от кохезионния фонд. Предмет на престъпленеието са тези средства.

Субект – всяко наказателно отговорно лице.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.



Ал. 2 – по-тежко наказуем състав – Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да лиши виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
Данъчни престъпления
Чл. 255, 1 – основен състав – много дълъг.

Субект при това престъпление може да е само данъчно задължено лице. По нашата система наказателно отговорни са само ФЛ. Затова и тук отговарят само ФЛ или ФЛ, които са представители на ЮЛ.

От обективна страна са дадени 7 варианта на изпълнение на това престъпление:


  1. Деецът не подаде данъчна декларация – това трябва да стане до 15 април.

  2. Когато се подаде декларация с невярно съдържание – затаяване на истина или потвърждаване на неистината.

  3. Деецът не издава фактура или друг счетоводен документ.

  4. Като се унищожават или укриват, несъхраняват в съответния срок съответните документи.

  5. Активно осъществяване на счетоводство в нарушение на утвърдените закони.

  6. Материална или интелектуална подправка на документ при упражняване на стопанската дейност или при воденето на счетоводство. Също така и при предоставяне на информация пред органите по приходите и т. н. Под материална подправка се има предвид съставяне на неистински или преправен документ. Под интелектуална подправка се има предвид истински документ, но с невярно съдържание. При този 6-те варианта се инкриминира и използването на неистински или с невярно съдържание документ.

  7. Приспадане на неследващ се данъчен кредит.

От обективна страна се изисква резултат в алтернатива – да се избегне установяването на данъчни задължения в големи размери или да се избегне плащане на данъчни задължения в големи размери. На практика повечето субекти предпочитат да се стигне до първия вариант. Вторият е по-рисков. Под данъчни задължения в големи размери следва да се има предвид разпоредбата на чл. 93, т. 14, а именно, че това са такива, надхвърлящи 3 000 лв. Допусната е терминологична неточност – в особената част се говори за данъчни задължения, а в чл. 93 – за данъци. В данъчното право тези понятия са с различен смисъл.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.



Ал. 2 – по-тежко наказуем състав – Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Национална агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания или дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

Явно е, че във всички варианти става дума за квалификация с оглед субекта на престъплението. Ведомствата са изброени изчерпателно. За отбелязване е фактът, че става дума за извършване на престъпление с участници, а щом това е така, значи по-тежката квалификация не предполага формата на самостоятелно извършителство.



Ал. 3 – по-тежко наказуем състав - Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Данъчни задължения в особено големи размери са тези, които надхвърлят 12 000 лева.

Ал. 4 – разпоредба от типа на поощрителните – Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. Явно е кои са двете условия.
Чл. 255а

Ал. 1 – основен състав – Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

От обективна страна съставът се характеризира с изпълнително деяние, дадено в 3 варианта: 1. Преобразуване на ТД или друго ЮЛ. 2. Извършването на сделка с търговско предприятие. 3. Извършване на сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК.

Съставът се характеризира и със своя резултат: в алтернатива – избягване на установяването или плащането на данъчни задължения. Изисква се те да са в големи размери.

От обективна страна е налице умисъл.



Ал. 2 – разпоредба, аналогична по смисъл на чл. 255, 3.

Ал. 3 – Поощрителна разпоредба, аналогична на чл. 255, 4.
Чл. 256

Ал. 1 – основен състав – Който чрез използването на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Това е усложнено престъпление, което по механизъм на изпълнение е сходно с документната измама по ал. 1 и ал. 2 (?).

Механизмът се характеризира с:



  1. Използването на документ с невярно съдържание, на неистински или подправен документ. Този документ е подобен на чл. 212, 2 и има две функции: да въведе в заблуда друго трето лице относно наличието на основание за получаване на парична сума от държавния бюджет и да служи като привидно правно основание за осъществяването на плащането.

  2. Разпореждането на друго лице с парична сума от държавния бюджет.

  3. По този начин настъпва вреда за държавния бюджет.

  4. Деецът получава от държавния бюджет неследваща се парична сума или дава възможност на друго лице да получи такава сума.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 2 – по-тежко наказуеми случаи – Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1 т. 6 и 7. Тук по-тежката квалификация е свързана с характеристиката на участващите в престъплението.

Ал. 3 – поощрителна разпоредба.
Чл. 258

Ал. 1 – основен състав - Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в пречене на данъчен орган да изпълни своето законно задължение. Няма значение начинът на препятстване. Това трябва да е противозаконно.

Субект – всяко наказателно отговорно лице.

От субективна страна е налице умисъл.

Това е състав на престъпление, което се явява поглъщащ състав спрямо чл. 270, 1, тъй като предвижда с нещо повече. Чл. 270 изисква да се направи нещо по принцип, а чл. 258 изключва чл. 270.

Ал. 2 – по-тежък вариант – Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Квалификацията е от гледна точка на начина на осъществяване - чрез сила или заплашване. Изключва се чл. 269, 1.
Чл. 259 – основен състав - Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Този член трудно се прилага на практика, защото много трудно се тълкува.

От обективна страна този състав изисква съчетание между първоначално създаване на ЮЛ с идеална цел и последващо неизвършване или извършване във вариант на привидност на дейността на ЮЛ. В закона се казва, че се създава ЮЛ с идеална цел или се учредява фондация. А нима фондацията не е ЮЛ?! Говори се за създаване и учредяване – явно е, че при фондацията е достатъчно само да се учреди.

Имат се предвид 2 етапа: 1. Създаване на ЮЛ с идеална цел. 2. Неизвършване въобще на дейност или извършване на такава, но привидно.

Чрез субективната страна се прави опит за криминализиране. Тя се характеризира с пряк умисъл и цел в няколко варианта: 1. За да получава под нейно прикритие кредит; 2. За да бъде освободен от данъци; 3. Да получава данъчни облекчения; 4. Да получи друга имотна облага. 5. Да извършва забранена дейност, каквато и да е тя.

Трудно е в редица случаи да се обоснове по коя разновидност е. Формулировката е лоша - как се извършва цел?!
Чл. 260

Ал. 1 – основен състав - Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Субектът е особен – лицензиран оценител. Това се преценява съобразно законодателството извън НП.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в даването на неверни данни за стойността на оцененото имущество. Характерен е и резултатът – настъпване на щета. Под щета се разбира имуществена вреда, необхващаща пропуснатите ползи. Характерно е и условието, случаят да не е маловажен (съгласно чл. 93, т. 8).

От субективна страна е налице пряк умисъл.


Ал. 2 – основен състав - Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Субектът е особен – експерт-счетоводител по ЗСч.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заверяване на неверен годишен счетоводен отчет. Няма значение за наказателното право дали търговецът е длъжен да търси такава заверка. Формално престъпление.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Тук, за разлика от ал. 1, е казано „като знае това”.



Престъпления по глава първа

Престъпления против държавата

Системата на тези престъпления се състои от 4 групи:




  1. Политически престъпления против държавата – 2 подгрупи

  • Престъпления против вътрешната сигурност на държавата – изменнически престъпления – раздел 1 – Измяна;

  • Престъпления против външната сигурност на държавата – раздел 2 – Предателство и шпионство.

  1. Икономически престъпления против държавата – това са съставите по раздел 3 – диверсия и вредителство.

  2. Идеологически престъпления против държавата – част от раздел 4 – чл. 108;

  3. Други престъпления против държавата – една или друга форма на приготовителна дейност – чл. 109 и 110.

Относително новият член 108а, макар да е в раздел 4, регламентира част от формите, обозначени като тероризъм и е част от престъпленията срещу вътрешния ред на държавата.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница