Наказателно право Особена част Престъпления против личността



страница7/9
Дата01.02.2017
Размер1.91 Mb.
Размер1.91 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ИЗМЯНА – РАЗДЕЛ 1

Чл. 95основен състав - Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

От обективна страна имаме три форми на изпълнителното деяние:



    • Участие в извършването на опит за преврат. Превратът се характеризира с 2 основни момента – предварителна тайна подготовка и внезапен удар по властта в центъра или по места. Наказва се само опита за преврат – трудно ще накажем един успешен преврат.

    • Участие в извършването на бунт. Под бунт се разбира открито повдигане на множество люде против властта, които са предварително обединени от организационен или териториален признак.

    • Участие във въоръжено въстание – открито повдигане на множество хора, към които всеки може да се присъедини. Това е и разликата с бунта.

И при трите варианта става дума за целено насилствено завземане на властта.

От субективна страна при измяната е характерно наличието на пряк умисъл и специфична антидържавна цел в три варианта:



  1. Да бъде съборена властта;

  2. Да бъде подронена властта – да се създадат структурни изменения, водещи до трудно упражняване на властта – едно или повече звена да не функционират.

  3. Да се отслаби властта – да се създадат функционални смущения в държавата.



Чл. 96 – терористични действия

Ал. 1 – основен състав - Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

От обективна страна пострадал е държавен или обществен деятел – лице, което е натоварено по предвиден в закона ред да осъществява държавни или обществени функции. Изпълнителното деяние се изразява в лишаване от живот на такова лице.

Съставът се характеризира с пряк умисъл и антидържавна цел – 2-ят и 3-ят вариант на целта по чл. 95.

Чл. 96, 1 е пример за отношение на поглъщане между съставите – поглъща чл. 116, 1



Ал. 2 – основен състав - Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Разликата с ал. 1 е само от гледна точка на причинения резултат – тежка телесна повреда по чл. 128, 2.

Как ще се накаже, ако е причинена средна телесна повреда? – Ще се третира по чл. 129, а фактът, че е с особена цел, ще се третира като утежняващо обстоятелство.

Ал. 3 –основен състав - Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване на общоопасно престъпление – възможни варианти са тези по чл. 349 и 350. Отпращането е изрично лимитирано.

От субективна страна е налице пряк умисъл и цел по ал. 1.

Разликата между чл. 97 и чл. 96, 3 е не само това, че по 97 престъплението е ограничено само до две престъпления, но и с това, че по чл. 97 не се изисква настъпването на смърт на едно или повече лица. И двата състава са поглъщащи спрямо съставите по гл. 11.


Чл. 97а

Ал. 1 – основен състав - Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в задържане на заложник. Престъплението е усложнено, тъй като се предполага деецът да постави освобождаването на заложника в зависимост от изпълнението на определено условие. То може да е поставено пред държавата, обществена организация или трето лице. Формата на усложнена престъпна дейност е двуактно престъпление.

От субективна страна е налице пряк умисъл и цел по чл. 96, 1.

Чл. 97а, 1 се различава от чл. 143а, 1. Чл. 97а, 1 поглъща чл. 143а, 1.



Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Отношението с чл. 143а, 2 е същото като по-горе.
Чл. 108а – този член би трябвало да е пъхнат тук, а не в раздел 4.

Ал. 1 – основен състав - Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 326, чл. 330, ал. 1, чл. 333, чл. 334, ал. 1, чл. 337, ал. 1, чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1 - 3, чл. 341б, ал. 1, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 3, чл. 350, ал. 1, чл. 352, ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

От обективна страна престъплението се изразява в извършване на едно от изброените там престъпления. Препращането е изрично и изчерпателно. То обхваща престъпления против личността, собствеността и най-вече общоопасни престъпления.

Това, което дава основание да се определи като тероризъм е субективната страна – наслагва се специфичен пряк умисъл и цел в неколко варианта:


  1. Да се създаде смут и страх у населението;

  2. Да се принуди орган на властта и други субекти да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции. Орган на властта требва да се разбира в смисъла на чл. 93, т. 2 и 3. Представителите на чужда организация или държава трябва да се разбират по международните конвенции, по които е страна Царство България.

Ал. 2 – специфичен тип приготовителна дейност - Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя средства за осъществяване на деянието по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева. Прилагането на този състав ще изключва приложението на чл. 110 – общия състав за приготовителна дейност. По чл. 110 ще се наказва само това престъпление по чл. 108а, 1, което не отговаря на признаците на ал. 2.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА – РАЗДЕЛ 2 – ПРЕДАТЕЛСТВО И ШПИОНСТВО
Шпионството е вид предателство
Чл. 100 – преминаване на страната на врага І вид

Ал. 1 – основен състав - Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Субект е само български гражданин.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в преминаване на страната на неприятеля. Няма значение под каква форма се прави това – има неизчерпателно изброяване. Важното от обективна страна е това, че действието се третира като престъпление против държавата при специфично условие – наличие на обявена или започнала война. Чл. 93, т. 11 - "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. Няма изрично посочване на антидържавната цел. Следователно такъв тип поведение може да е свързано с каквато и да е цел.


Чл. 101 – преминаване на страната на врага ІІ вид

Ал. 1 – основен състав - Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

Субектът е само български гражданин.

От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в две форми:


  1. Напускане на страната;

  2. Отказ лицето да се върне в страната;

От субективна страна е налице пряк умисъл и двояко формирана цел – да се постави в услуга на чужда държава или организация за да служи във вреда на Република България.
Чл. 103 – Дипломатическо предателство – основен състав - Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява във водене на преговори с чужда държава или международна организация във вреда на нашата държава.

Субект е само лице, натоварено по предвидения в закона ред да изпълнява държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация.

От субективна страна е налице умисъл.

Особеност – санкцията предвижда кумулативно лишаване от права, което означава утежнение във връзка с общия режим на наказване на тези престъпления – чл. 114, 1 налагането на тази санкция е факултативно. По разгледания състав съдът няма право на преценка.
Чл. 104 и чл. 105

Чл. 104, Ал. 1 – основен състав - Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Изпълнителното деяние е в три форми. Първите две са посочени в чл. 104, а последната – в чл. 105.



  1. Издаване на информация, представляваща държавна тайна;

  2. Събиране на такава информация с цел да бъде издадена;

  3. чл. 105, 1 - Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Това представлява приготовителна дейност за шпионаж, която е въздигната в довършено престъпление. Вторият вариант е по същество опит за шпионаж

Освен чрез трите варианта на изпълнение престъплението се характеризира и със своя предмет – информация, представляваща държавна тайна. Коя информация е такава се определя със Закона за класифицираната информация.

Много е характерен резултатът – информацията, представляваща държавна тайна, да отиде в полза на чужда държава или организация. Едва с отиването на тази информация там поведението е довършено.

По чл. 104, 1 от субективна страна имаме умисъл, който се ограничава само до пряк умисъл за втория вариант. Това е така не само заради изричното посочване, а и по чл. 18, 1.

По чл. 105, 1 от субективна страна имаме пряк умисъл, тъй като изрично е посочено – „за да й служи като шпионин”.



Чл. 104, 2 - Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства. Чл. 105, 2 - Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта. Предвидени са основания за смекчаване на отговорността при определени предпоставки.
ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА – РАЗДЕЛ 3 – ДИВЕРСИЯ И ВРЕДИТЕЛСТВО
Чл. 106 – основен състав - Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в 2 форми – унищожаване и повреждане на значително обществено имущество. Под унищожаване се разбира това по чл. 216, 1. Под обществено имущество се има предвид това по чл. 93, т. 4 - "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. Кога е значително се преценява по т. 6 – (?).

От субективна страна е налице пряк умисъл + антидържавна цел в два варианта:


  1. Да се отслаби властта;

  2. Да й се създадат затруднения – функционални смущения в по-ниска степен в сравнение с отслабването.

В края на разпоредбата е регламентиран по-тежко наказуем състав – по чл. 93, т. 8 - "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Изключват се съставите по чл. 216.
Чл. 107 – вредителство – основен състав - Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

От обективна страна този състав се характеризира с 2 форми на изпълнителното деяние: разстройване или подравяне на отделен стопански отрасъл или стопанско предприятие, учреждение или обществена организация. По-тежко е подравянето – тежки разстройства, парализа. При разстройването имаме дрисък () – причиняване на функционални смущения.

Имаме изчерпателно посочване на начините, по които това може да стане:


  1. Като се използват държавни учреждения, обществени или стопански организации;

  2. Като се възпрепятства техната дейност;

  3. Като не изпълнява възложените му важни стопански задачи. Следователно при вредителството може да се достигне до резултат, подобен на този по чл. 106, но по косвен начин. Подобна е и безстопанствеността, но е различно. Чл. 107 е поглъщащ спрямо чл. 219, 3.

Чл. 107 in fine предвижда наказание за особено тежки случаи.
ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА – РАЗДЕЛ 4
Чл. 108

Ал. 1 – основен състав - Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна изпълнителното деяние е в две форми:



  1. Проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология. Понятието „фашистка” е типичен пример за т. нар. каучукови текстове – много трудно се доказва и прилага.

  2. Проповядване на насилствено изменение на държавния строй – има си процедури за придобиване и упражняване на властта (Народното събрание – подпалено!).

От субективна страна е налице пряк умисъл

Ал. 2 – основен състав - Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна деянието се изразява в опетняване на герба, знамето или химна на Република България. Това е един от най-често прилаганите състави в гл. 1 – мине не мине и някой се изпикае на знамето на мач или пред герба, сложен на някоя институция. Няма значение начина на опетняване (Така например Камелия си беше увила бомбите в знамето, на един френски порнофилм българска актриса беше стъпила с копитата си върху герба. Освен това се носят слухове, че малцинствени елементи палят български знамена. Клади, клади, горящи клади за всички!!!!!!!!!!!!!!! ).

От субективна страна е налице умисъл.
ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Чл. 109, ал. 1 и 2 - Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. (2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. Това е пример за т. нар. неосновна форма на съучастие – организиране, ръководене или членуване в такава група. За отбелязване е, че миналата година с измененията се върнахме към по-удачно понятие.

Образуването и ръководенето се наказва по ал. 1, а другите неща – по ал. 2.

Характерно е, че групата или организацията е предназначена да извършва престъпления (мн.ч.!) против държавата.

От субективна страна е налице умисъл.


Разлики с чл. 110: по чл. 110 имаме наказуемо приготовление, обвързано с изрично посочване на престъпленията.

→ по чл. 109 приготовителното действие е само създаването на организацията или групата. По чл. 110 може да се извърши и от обикновен извършител.

→ по чл. 109 лицата се готвят да вършат престъпления (мн.ч.), а по 110 – за конкретно престъпление. Ако групата по 109 е създадена с цел да извърши едно конкретно престъпление тя ще се накаже по чл. 110.

→ ако се извърши едно от престъпленията, за които е била създадена групата по чл. 109, участниците ще отговарят и за самото създаване, ръководене или участие, защото създаването е самостоятелно престъпление. ще е налице реална съвкупност. По чл. 110 ако се извърши престъплението няма да се носи отговорност по чл. 110.



Престъпления по глава 8

Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции
Родов обект са обществените отношения, свързани с осъществяването на функции на държавната власт, обществените организации, публични лица, които не спадат към системата на държавната власт. Системата на престъпленията по гл. 8 предполага две основни групи съобразно критерия дали със съответната поведение се изразява отношение към посочените функции от лица или се осъществяват от лица, външни за посочените системи (?(май става дума за длъжностни и недлъжностни)):

  1. Против реда на управлението – раздел 1;

  2. Престъпления по служба – раздел 2;

Наред с тези две групи се обособяват още два раздела по два допълнителни критерия: раздел 3 – посегателство против правосъдието предвид особената значимост, която законодателят им придава, като тук се включват и длъжностни, и недлъжностни престъпления; раздел 4 – подкуп – допълнителния критерий тук е свързан с особената връзка между лицата по отношение на даването на подкуп. И тук има разграничение на длъжностни и недлъжностни.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 1 – НЕДЛЪЖНОСТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Чл. 269

Ал. 1 – основен състав - принуда спрямо орган на власт - Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

От обективна страна пострадал е орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2. изпълнителното деяние се изразява в самото осъществяване на принудата спрямо пострадалия, независимо дали е физическа или психическа.

От субективна страна е налице пряк умисъл + специфична цел – да се принуди орган на властта да извърши или пропусне да извърши нещо по служба, което е в кръга на неговите властнически компетенции.

Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител.

Посегателството е аналогично на това по ал. 1, но пострадал е представител на обществеността по чл. 93, т. 3 или частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител по ЗЧастСъдИзп



Ал. 3 – особена форма на задружна престъпна дейност - Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години. Това е по-тежка квалификация. Отнася се само за подбудителите и предводителите, а останалите се наказват по ал. 1.
Чл. 270

Ал. 1 – явява се допълващ към чл. 269 - Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или глоба от сто до триста лева.

От обективна страна пострадал се явява орган на власт, съдебен изпълнител или помощник-изпълнител. Изпълнителното деяние, за разлика от чл. 269, се изразява в пречене на пострадалия да изпълнява задълженията си. Съставите на чл. 270, 1 и чл. 269 са в отношение на алтернативност.

Предвижда се условието преченето да е противозаконно – това е бланкетна норма.

От субективна страна е налице пряк умисъл.



Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Чл. 272 – този тези състави представляват наказателно-правна защита срещу нарушаване на мерките за административен надзор спрямо определени лица.

Ал. 1 – основен състав - Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

Съставът от обективна страна се характеризира с изпълнителното деяние – напускане на населено място въпреки установената по надлежен ред забрана. Под напускане се има предвид землището на населеното място. Има и условие – това напускане на става самоволно (в нарушение на предвидения от закона ред).

Субект е само лице, спрямо което е предприета такава административна мярка.

От субективна страна е налице пряк умисъл.



Ал. 2 – основен състав - Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година. Това е престъпление на системно извършване (усложнена престъпна дейност).

Съставът е усложнен: изисква се определена последователност от действия – субект е само лице, спрямо което са взети мерки за административен надзор. От обективна страна е налице първоначално нарушение на някоя от мерките за административен надзор, предупреждение от съответния административен орган лицето да не продължава нарушаването. След съответното предупреждение трябва да има системно нарушение на мерките – 3 нови нарушения Първото нарушение в този случай не се брои при установяването на системност. Броят се престъпленията след предупреждението (май?).

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Тази разпоредба е рядък пример за абсолютно определена санкция – пробация за срок от една година.



Чл. 274 – присвояване на власт

Ал. 1 – основен състав - Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване на действие, спадащо в кръга на службата на длъжностно лице.

Субект е лице, което не заема или е лишено от заемането на службата. Субектът не е управомощен за осъществяване на което е да е от правомощията на службата – „самоволно от дееца”.

От субективна страна е налице умисъл.



Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

Особеността е само с оглед на това, че по ал. 2 става дума за кръга на функциите на представител на обществеността.



Ал. 3 – основен състав - Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в носенето на униформени дрехи или служебен знак. Субект е лице, което няма право да ги носи. От субективна страна е налице умисъл.


Чл. 276

Ал. 1 – основен състав - Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Предмет са специални удостоверителни знаци. За сравнение с чл. 243 и следващите тук не се имат предвид пари. Направено е примерно изброяване.

Самото изпълнително деяние е дадено в две форми – подправяне (материална подправка по смисъла на чл. 243) и пускане в обръщение на подправени официални удостоверителни знаци.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 2 – основен състав - Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в такъв подправен знак. От субективна страна е налице умисъл.



Ал. 3 – основен състав - Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

От обективна страна предмет са официалните удостоверителни знаци, но със съществено ограничение – такива, с които се установява плащане или се отчитат стойности. Изпълнителното деяние е в три форми: отнемане (по смисъла на чл. 194, 1), унищожаване (по смисъла на чл. 216, 1) и скриване (по смисъла на чл. 216, 1).

Има и условие – извършеното да не съставлява по-тежко престъпление – някои от посочените вече текстове или други престъпления против собствеността или стопанството.
Чл. 279 – незаконно преминаване на границата.

Ал. 1 – основен състав - Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна имаме два варианта на изпълнение на престъплението:



  1. Когато се преминава границата, независимо на влизане или на излизане, без съответното разрешение от органите на властта.

  2. Когато това влизане или излизане се извършва с разрешение на органите, но не през определените за това места.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 4 - Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Регламентиране е наказуемото приготовление.

Ал. 5 – Обстоятелства, изключващи отговорността – Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.
Чл. 280

Ал. 1 – основен състав - Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева. Пострадал от престъплението е отделно лице или група от люде.

От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в два варианта: превеждане през границата без разрешение на органите на властта – не се има предвид да се преведе повече от 1 лице; превеждане с разрешение, но не през определените за това места.

От субективна страна – умисъл.

Ал. 2 – по-тежко наказуеми случаи – особено т. 2 - Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА – РАЗДЕЛ 2
Това са същински длъжностни престъпления, защото при тях е характерно, че още в основния състав е налице изискване субектът да е длъжностно лице. Наред с това те са общи длъжностни престъпления – груповият обект на посегателство са обществените отношения, произтичащи от службата на лицето, без да е необходимо да се засягат и други обекти.
Чл. 282 – често се използва при липса за какво да се хванем.

Ал. 1 – основен състав - Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Предвидени са четири форми на изпълнителното деяние:



  • нарушаване или неизпълнение на служебните задължения – активна и пасивна форма на накърняване на служебните задължения;

  • превишаване на власт или права. Тук е характерно, че субектът на престъплението излиза извън своята компетентност. Превишаването може да се изрази в три типа поведение.

  • Когато се навлиза в правомощията на по-горестоящ орган или длъжностно лице;

  • Навлиза се в правомощия или функции на длъжностно лице по хоризонтала;

  • Решението трябва да се вземе от колективен орган, а то се взима еднолично.

Характерен е резултатът – настъпват немаловажни последици. Това са общественоопасни последици от типа на застрашаващите. Говори се за вредни последици, а не за вреди. Следователно те могат да са от парично или непарично естество. Изисква се те да са немаловажни, което предполага и оценка на възможността да настъпят.

От субективна страна е налице пряк умисъл и цел, която е дадена в три варианта:

→ Когато деецът цели да набави облага за себе си;

→ Когато деецът цели да набави облага за другиго;

→ Когато деецът цели да причини другиму вреда – има се предвид такава от имуществен или неимуществен характер. Под другиго и другиму се разбира ЮЛ или ФЛ. Под вреда – от имуществен характер (но нещо не се връзва с предишното изречение).
Чл. 283 – основен състав - Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Изпълнителното деяние се изразява в използване на служебното положение.

От субективна страна имаме пряк умисъл и цел – да се набави за себе си или за другиго противозаконна облага.

Житейски казано става дума за експлоатирането на длъжностното качество на дееца без да е свързано с активно или пасивно поведение. Служебното качество се експлоатира в една извънслужебна дейност и това е разликата с подкупа (май?).


Чл. 283 – основен състав – пример за причастност – допустителство по служба - Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

За да се осъществи това престъпление е необходимо да има друго престъпление, извършено от друго лице. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в допускане подчинено на дееца лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата. Това е бездействие. Между субекта на престъплението и този, който допуска извършването на престъплението има връзка на служебна зависимост.

Дали това престъпление е умишлено или може да е и по непредпазливост? – Може да се отговаря и за извършване по непредпазливост. Ако е умишлено, защо допустителят не отговаря за съучастие? – Длъжностното лице действа с умисъл, но бездейства, а помагачеството е активно.

От субективна страна допустителят действа умишлено. (Ема как стават тия работи през три реда различни неща??!?)


ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 3 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО
Обединяват се длъжностни и недъжностни престъпления против правосъдието. Основен критерий за разделянето тук е необходимостта от обща НП-защита на функциите на органите на съдебната власт. В практиката най-голямо значение имат недлъжностните престъпления – набедяването по чл. 286, лъжесвидетелстването по чл. 290 – 293 и личното укривателство по чл. 294.
Чл. 286 – Набедяване

Ал. 1 – основен състав - Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

От обективна страна има две форми на изпълнение на деянието: 1. Набедяване на друго лице в престъпление; 2. Представяне на неистински доказателства срещу друго лице. Съществен признак е фактът, че която и да е от формите, тя трябва да се осъществи пред надлежен орган на властта. Има се предвид всеки, който може да възбужда или осъществява наказателно преследване.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Това изрично е подчертано за първата форма на деянието – „знае”. Разграничителният критерий с клеветата е именно, че набедяването се прави пред надлежен орган.

Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
Лъжесвидетелстване
Чл. 290

Ал. 1 – основен състав - Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

Субектът тук е особен – само такива лица, които имат качеството на свидетел по смисъла на наказателно-процесуалното право.

От обективна страна има две форми на изпълнителното деяние: 1. Потвърждаване на неистина (активно); 2. Затаяване на истина – знае фактите, но ги премълчава (пасивно).

Отново е налице специфичното условие това да е направено пред надлежен орган на властта. Няма значение формата на свидетелстване – устно или писмено.

От субективна страна е налице умисъл, а дали е пряк или евентуален – в закона е казано „съзнателно”.

Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Субектът също е особен – преводач или тълковник.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в даване на неверен превод или тълкуване. Отново е налице условието това да стане пред надлежен орган на властта.

От субективна страна е налице умисъл.


Чл. 291

Ал. 1 – основен състав - Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1 точка 7.

Особеността на субекта произтича от това, че той е вещо лице.

Изпълнителното деяние се изразява в даване на неверно заключение. Останалото е като при предходните състави. За отбелязване е, че само при този вариант законът предвижда допълнителен основен вариант – ал. 2 - Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1 точка 7. Това е така заради завишените изисквания към вещите лица.
Чл. 290а – основен състав - Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Формите на изпълнителното деяние са ограничени само до варианта, когато това става в писмена декларация, представена пред съд. За разлика от другите случаи тук няма изискване за особеност на субекта – имат се предвид хипотези, при които определено лице, преди да бъде конституирано в процеса, подава декларация с цел по-късно да може да се ползва от нея. Следователно тук качеството на дееца не е от значение.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 292

Ал. 1За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

Тук разпоредбите са интересни, защото или водят до изключване на отговорността, или до освобождаване от наказателна отговорност:



  • т. 1 – хипотезата е не отпадане, а изключване на наказуемостта, тъй като по време на осъществяване на деянието, то е или наказуемо или не. Въобще не възниква отговорност, защото няма престъпление. това са случаите, в които деецът, ако каже истината, би обвинил себе си в престъпление;

  • т. 2 – Лъжесвидетелстването е наказуемо към момента на осъществяването, но при определени предпоставки се стига до освобождаване от наказателна отговорност на дееца. Тези предпоставки са 3 и са дадени кумулативно:

  • Деецът отново пред съответния орган да се отрече от своето лъжливо тълкуване, свидетелстване или превод.

  • Това да се случи преди да е влязла в сила присъдата (решението). Ако то е обжалвано също може.

  • Това трябва да се случи преди спрямо дееца да е възбудено наказателно преследване.

На основание ал. 2 тази разпоредба намира приложение и за особените хипотези на чл. 290а.


Чл. 293

Ал. 1 – субсидиарен състав - Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Този член е важен при идеалната съвкупност Той регламентира неуспялото подбудителство към лъжесвидетелстване. Такова е налице тогава, когато са осъществени първият и вторият или само един от тях, но не и третия елемент от състава на подбуждането.

Ал. 2 – по-тежко наказуемо поведение - Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Лично укривателство

Чл. 294

Ал. 1 – основен състав - Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

От обективна страна са налице 3 форми на изпълнителното деяние:



  • Спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателно преследване. Това означава въобще да не се стигне до наказателно преследване.

  • Спомагане спрямо лицето да бъде осуетено наказателното преследване – спомага се лицето да остане ненаказано – възбудено е наказателно преследване, но деецът спомага да се не стигне до осъждане с влязла в сила присъда.

  • Спомагане лицето да остане ненаказано – влязла е в сила присъда с наказание, но деецът способства престъпникът да не изтърпи наказанието.

Важно е да се отбележи, че между дееца и укривания нема предварителна уговорка за това, че ще бъде укриван – „без да се е споразумял”. Ако са се споразумели сме изправени пред съучастие в престъпление.

Субект може да бъде всяко физическо лице, но обхватът на субектите е ограничен от ал. 3 – механизъм за изключване противоправността на деянието - Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 2 и 4 – регламентират по-тежко наказуеми случай. По ал. 4 това са особени субекти на престъплението - Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Ал. 2 е свързана със субективната страна - Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

Има поредица от разпоредби, които са подобни на личното укривателство. При тях субектът е длъжностно лице. Системата им обхваща самостоятелни състави, което е донякъде условно. По-добре би било да се регламентират като квалифицирани. Такива са чл. 288, 295, част от чл. 299.


Чл. 298 – неосновна форма на съучастие

ал. 1- Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

Субектите са затворници и е достатъчно наговарянето им да избягат чрез задружни усилия. Това наговаряне по същността си представлява приготовление.



Ал. 2 - Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Тук опитът е въздигнат в довършено престъпление. Ако обаче успеят да избягат – прилага се чл. 297 – там може да е избягал камо един.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 4 – ПОДКУП
Системата предполага обособяване на два вида подкуп – пасивен по чл. 301 – 303, и активен по чл. 304 и 304а, както и някои други видове – посредничество по чл. 305а, както и провокацията по чл. 307.
Чл. 301

Ал. 1 – основен състав - Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в три варианта:



  • Приемане на дар или облага;

  • Поискване на дар или облага;

  • Приемане на предложение или обещание за дар или облага.

Тези облаги не се следват на дееца. Облагата се обвързва или с определено вече извършено действие по служба или за в бъдеще да се извършат или не такива действия по служба. Действието или бездействието трябва да са в компетентността на дееца и в кръга на служебните му задължения. Действието или бездействието трябва да е конкретно. Иначе ще се приложи чл. 283. Самото действие или бездействие трябва да е правомерно, което се извежда чрез аргумент от противното от ал. 2 и 3.

Субект на пасивния подкуп е длъжностно лице. Наред с това, на основание чл. 305, субект на пасивен подкуп може да е и арбитър или вещо лице.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Ал. 2 – по-тежко наказуеми състави - Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева. Случаят е когато действието или бездействието е нарушение, но не и престъпление

Ал. 3 - Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. Действието или бездействието е на собствено основание престъпление по служба. В случая наказателната отговорност ще е за реална съвкупност – престъпление по служба + пасивен подкуп.
Чл. 302 и 302а – други квалифицирани случаи

Чл. 302, т. 2 – Когато подкупът е извършен чрез изнудване и злоупотреба със служебното положение на дееца – длъжностното лице дава възможност на интересуващия се да разбере, че няма да получи нищо, докато не плати. На основание чл. 306 имаме обстоятелство, изключващо наказуемостта на далия подкуп в случаите, когато далият е бил изнуден да стори това.

Чл. 302, т. 4 – подкуп в големи размери.

Чл. 302а – особено голям и особено тежък случай. Това е един от редките случаи на затвор от 10 до 30 години.
Активен подкуп

Чл. 304

Ал. 1 – основен състав - Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

Предвидени са 3 варианта на изпълнителното деяние:



  • Даване;

  • Предлагане;

  • Обещание;

Условията и тълкуването са подобни на тези по чл. 301. Субект тук може да е всяко НОЛ.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Трудността при тълкуването идва от чл. 304, 2 - Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление. Съчетава по-тежко наказуем активен подкуп, който иначе е диференциран между ал. 2 и 3 на чл. 301. Диференциращият критерий е, че се дава подкупа и длъжностното лице нарушава служебните си задължения, но това нарушаване или не е престъпление, или, макар да е престъпление, не е по-тежко наказуемо със самия активен подкуп. Тогава отговорността е само на основание чл. 304, 2. Ако обаче във връзка с дадения подкуп длъжностното лице е извършило по-тежко наказуемо престъпление, то тогава далият подкупа ще отговаря и за подбудителство.
Посредничество

Чл. 305а - Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Деянието се наказва само ако не представлява по-тежко престъпление – когато не се е стигнало да даване/приемане. Ако това стане ще се отговаря или за активен или за пасивен подкуп като съучастник.


Провокация

Чл. 307 - Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години. Този състав е пример за усложнение от гледна точка на субективната страна.

От обективна страна изпълнителното деяние е създаване на обстановка или условия за даване или получаване на подкуп.

От субективна страна е налице предварителен умисъл и цели:


  1. Да се предизвика даване, получаване или обещаване на подкуп;

  2. Да се навреди на онзи, който приеме или даде подкуп.

Този състав трябва да се различава от чл. 306. при провокацията всичко се прави от провокатора. Иначе инициативата е от лицето, намислило да даде подкупа, или искащо да получа подкупа. В този случай няма провокация.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница