Наказателно право Особена част Престъпления против личността



страница8/9
Дата01.02.2017
Размер1.91 Mb.
Размер1.91 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Глава девета

Документни престъпления
Обект на престъпленията са обществените отношения, свързани със съставянето (ред, форма), използването и съхраняването на документи. Понеже тези престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, така биват застрашени и дейностите на държавните органи и отношенията им с гражданите.
Предмет и система

У теорията и практиката документните престъпления се систематизират в три основни вида съобразно различни групи обществени отношения, обект на защита в гл. 9:

1. Престъпления, свързани със съставянето на документи, които, от своя страна се делят на документна подправка – чл. 308 – 310 и 315, и лъжливо документиране – чл. 311 – 314.

2. Престъпно използване – чл. 316 – 318.

3. Престъпления, свързани с реда за съхранение на документи – чл. 313б – 319.

Общото и при трите групи е специфичният предмет на въздействие – документът. Той представлява конкретно изрично писмено изявление на ФЛ, което има правно значение, съдържа факти, обстоятелства или твърдения относно такива факти, които установяват, пораждат, прекратяват или изменят права, задължения или правоотношения. Наличието на правно значение е съществен елемент от понятието за документ, тъй като ако липсва въобще не може да се говори за документ и въздействието върху него ще е несъставомерно по гл. 9 поради липса на обществена опасност. Необходимо е още изявлението на дадено лице да е изявено в писмено-езикова форма, посредством която е ясно изразено като съдържане в правния мир.

С оглед елементите на понятието документ в практиката и теорията се прави разграничение между това понятие и официалните удостоверителни знаци по чл. 276. официалните удостоверителни знаци са абстрактно и мълчаливо изразени изявления в клиширана форма (входни билети, талони за храна и др.), т.е. различията са с оглед съдържанието, характера и формата им. Те не са документи по смисъла на НК и не могат да са предмет на престъпление по гл. 9.

Видове документи:



  1. Официални и частни. Понятие за официален документ имаме в чл. 93, т. 5 - "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Що се отнася до частния, той е документ, при чието съставяне не са спазени установените ред или форма или е съставен от лице, което не е длъжностно или ако е, то това е извън кръга на службата му. Приема се, че нотариалната заверка на частен документ не го превръща в официален. В случая тази заверка само удостоверява достоверност на дата, съдържание или подписи. Тя не засяга самото изявление в документа. В тази хипотеза съществуват два документа върху една материална основа – частен документ и официален документ – нотариална заверка, извършена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му.

  2. Истински и неистински. Понятието за неистински документ е дадено в чл. 93, т. 6 - "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Неистинността се свързва само и единствено с неавтентичността на неговия автор. Няма значение дали съдържанието е верно.

  3. С верно или неверно съдържание. При документите с неверно съдържание отразените в тях обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност. Разликата между неистинския документ и документа с невярно съдържание е, че неистинността се свързва с личността, а неверността – със съдържанието.

  4. Диспозитивни и удостоверителни. Диспозитивните документи представляват първично изявление на автора. По своята същност изразяват разпоредителни действия, например да се платят пари, завещания, договори за продажба, административни актове. Диспозитивните документи не удостоверяват факти, събития или обстоятелства, а самото изявление. Удостоверителните документи установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа. С оглед удостоверителната си функция тези документи могат да са само с верно или неверно съдържание, поради което могат да бъдат предмет на лъжливото документиране.


Документна подправка

Изпълнителното деяние може да се изрази в две форми – да състави нестински официален или частен документ или да преправи съдържанието на официален или частен документ.

Съставяне на неистински документ – за съставомерността на деянието е без значение дали отразените факти и обстоятелства в документа са верни. Деянието ще е съставомерно и когато лицето, от чието име е издаден документа, предварително е дало съгласието си за съставянето му

Чл. 308 – съставяне на неистински документ – ал. 1 - Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.

Субект може да е всяко НОЛ.



От обективна страна престъплението ще е довършено със самото съставяне на документа. Употребата му не е елемент от състава, а е само цел на дееца, която не е нужно да се реализира. В практиката се приема, че когато за саставянето на документа са извършени не едно, а повече действия и все още не се извършени всичките, ще е налице опит.

Ал. 2 - Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за самоличност, за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, свидетелства за регистрация на превозни средства, визови стикери или други документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години. Това е квалифициран състав с оглед специфичен предмет.

Ал. 3 – квалификация на квалификацията - Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.

Ал. 5 - За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години. Криминализирано е приготовлението към документна подправка по чл. 308, 1, както и към ал. 2 и 3, също и сдружаването с цел извършване на някое от тези престъпления.

Ал. 7 - Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Ал. 6 – поощрителна норма - Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.
Преправянето на съдържанието се изразява и се осъществява посредством въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяне или допълване на снимки, букви, цифри, подписи и др. чрез заличаването им или с някакво друго въздействие, като по този начин съдържанието на документа се променя съществено. Понеже съдържанието на документа включва и изявления, обективирани в него, се приема, че когато чрез преправката то бъде засегнато, на документа се придава вид, че произлиза от лицето, посочено като негов автор. Налице е несъответствие между първоначално изявеното и промененото. Затова в случая не е налице изготвяне на документ с невярно съдържание, а превръщане на документа от истински в неистински.

Чл. 309, ал. 1 - Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години. Това е двуактно престъпление. от обективна страна трябва да има съставяне на неистински или преправен истински частен документ, последвано от неговата употреба – деецът иска с него да докаже съществуването, прекратяването или изменението на права, задължения или правоотношения. Престъплението ще е довършено с използването на документа чрез представянето му пред съответното длъжностно или частно лице. Преди това ще е налице само опит. Разликата между чл. 308 и 309 е, че при 308 става дума само за официален документ, а при 309 – само за частен. Освен това престъплението по чл. 309 е двуактно. По чл. 309 деецът може да извърши първия акт сам или чрез друго лице, но ще има качеството на извършител. В тази хипотеза въпросът за отговорността ще зависи от субективната страна на деянието, т.е. когато има общ умисъл за съставянето, преправянето и използването на документа, другото лице, осъществило първия акт, ще е съизвършител. При липса на общ умисъл за употреба на документа ще е налице посредствено извършителство (?).

Тук субект е всяко НОЛ.



Ал. 2 – квалифициран състав - Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Ал. 3 –маловажни случаи - В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева. Подобно е на чл. 308, ал. 4. Преценката трябва да се прави на основата на чл. 93, т. 9. Конкретно за документните престъпления трябва да се имат предвид обстоятелствата, при които е съставен или преправен документа, целта на подправката, характера на обществените отношения, застрашени от нея, дали документът е използван и други

В практиката се приема, че чл. 310 е квалифициран случай на чл. 308 и 309 - Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, а в случаите по чл. 308, ал. 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.


Чл. 315 - (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309. (2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия. Методите за създаване на неистински документ са специфични и са визирани в двете алинеи.
Лъжливо документиране

Чл. 311 - Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1 точка 6.

Субектът е особен – длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения съставя официален документ. Субект може да е само такова длъжностно лице, в чиито задължения влиза това да удостоверява истинността при съставянето на удостоверителни документи. Когато деянието е извършено извън кръга на службата му, макар и от длъжностно лице, то не е съставомерно по чл. 311.

Изпълнителното деяние се изразява в истински удостоверителен документ, в който удостоверените факти и обстоятелства не отговарят на обективната действителност.

От субективна страна е налице пряк умисъл – трябва да се цели използването на документа.


Чл. 312 - Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Субектът е особен – по ал. 1 – човешки лекар, а по ал. 2 – ветеринарен лекар (Гледайте редовно „Wildes Wohnzimmer” и „Menschen, Tiere und Doktoren” по VOX!).

Предметът също е особен – лъжлив документ за здравословното състояние на човек или гадина.
Чл. 313

Ал. 1 - Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Субект е всяко НОЛ.

Изпълнителното деяние е в две форми – потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Потвърждаване на неистина ще е налице тогава, когато деецът не отрази вярно в своята декларация или съобщение обстоятелствата. При затаяването на истина той премълчава определени обстоятелства или съобщава само некои от тях..

От субективна страна е налице прек умисъл.



Ал. 3 - Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. Това е наказуем състав за частен документ в електронна форма, като се изисква неговата употреба → престъплението е двуактно.
Разлика между чл. 313, 2 (Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от сто до двеста и петдесет лева.) и чл. 255: Двете престъпления с оглед различното им систематическо място засягат различни обекти. И при двете обаче се засягат отношенията, свързани с документирането на факти и документооборота, както и данъчните отношения. Разликата е, че по 313, 2 са регламентирани хипотези извън чл. 255, 1. По чл. 313, 2 биха могли да се подведат случаите, при които деецът преследва избягването на данъци без да е необходимо те да са в големи размери. Избягването плащането на данъците е част от изпълнителното деяние по чл. 255, но при чл. 313, 2 това е целта на дееца. Съставът по чл. 313, 2 е с по-широко приложно поле и с по-ниска степен на обществена опасност от деянието по чл. 255, тъй като се изразява само в потвърждаване на неистина или затаяване на истина, без да се е стигнало до самото избягване на плащането на данъци, защото то е регламентирано само като цел.
Чл. 314 – посредствено лъжливо документиране

Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Изпълнителното деяние представлява деяние, при което по указание на частно лице се внасят неверни обстоятелства или заявления в официален документ, съставен от длъжностно лице, което обаче е заблудено от виновния, не знае, че удостоверява неистина. Изправени сме пред подвеждане на длъжностното лице.

От субективна страна е налице умисъл.
Престъпно използване на документи

Документите се създават за да бъдат използвани съобразно техните функции и значение. Това важи преди всичко редовните документи. Има редица случаи, в които наличността на редовен документ не изключва неговото неправомерно ползване, например от неупълномощено лице. Възможна е такава употреба на документи, изразяваща се в злоупотреба с ползването им.


Чл. 316 – ползване на престъпно създаден документ.

Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Засягат се или се засягат съществено обществени отношения, които още с факта на създаването на нередовния документ са вече поставени в опасност. Затова тук самото ползване на документа е самостоятелно престъпление без ползващото го лице да е участвало в създаването му. Препращането в чл. 316 е относно наказанието и има значение в две насоки:

→ Чрез съответното съобразяване на предходните членове се (?) съответните състави на престъпно ползване на престъпно създадения документ.

→ На тази основа се установява какво именно е наказанието, което законът предвижда за така определените състави.

Деянието по чл. 316 се изразява в самото ползване на противоправно създадени от друг документи, т.е. такъв документ да се употреби пред дадено лице като редовен документ с оглед претендираното негово правно значение.

Субект на престъплението е всяко НОЛ, което обаче не е участвало в противоправното съставяне на документа.

Предмет могат да са всички документи, посочени в състава.

От субективна страна е налице умисъл. Деецът трябва да има представа, че ползваният документ е противоправно съставен. Също така трябва да има представа, че този документ се предявява на некое лице или му се дава, все едно е редовен документ.

Престъплението е довършено със самата употреба на документа. Неколкократното неправомерно използване на документа може да е продължавано престъпление, а не съвкупност. Едно престъпление ще имаме и тогава, когато ползваме няколко документа с оглед постигането на определена цел.
Престъпно ползване на редовни документи
Чл. 317 - Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Случаят е на документ, подписан от създателя му без намерение той да се задължи по него и по начина описан в него. Това е нещо различно от симулативните сделки. Субект е всяко НОЛ.
Чл. 318 - Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, или с глоба от сто до триста лева.

Предмет на престъплението е всякакъв официален документ – лична карта, всекакви други, но само легитимационни. Документът трябва да се използва единствено пред орган на власт.

От субективна страна е налице особена цел – да заблудиме органа на власт

Престъплението е довършено със самото представяне на документите.


И при 317, и при 318 е налице умисъл от субективна страна. Деецът трябва да съзнава, че противозаконно си служи с документ, предназначен за друго лице.
Престъпно унищожаване, скриване и повреждане

Чл. 313б

Чл. 319 - Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Предмет на престъплението е редовен документ, правомерно създаден. Фалшификат не може да е предмет на престъпление по този състав. Приема се, че когато се касае за преправяне на истински документ, с което се засяга частично неговото съдържание, за приемателя може да е от интерес запазването му за да може в последствие да се направи по-лесно разграничението между оригинал и преправката. Затова частично преправени документи могат да са предмет по чл. 319.

От обективна страна са дадени три форми на изпълнителното деяние:

- Унищожаване – окончателно и безвъзвратно ликвидиране на писмено конкретно изявление, което престава да съществува: чрез правенето му нечетливо; чрез унищожаване на материалния носител.

- Повреждане – засягане по някой от указаните начини на част от документа, която е с такова естество, че е свързана с правното значение на документа, като в тези случаи ако отделните елементи на документа престават да съществуват. Ще има унищожаване обаче в случаите, когато е повредена част, която е основополагаща за документа.

- Скриване – в този случай документът продължава да съществува, но притежателят му не знае къде е и не може да го ползва.

От обективна страна трябва документът да не принадлежи на дееца или само частично да му принадлежи.

От субективна страна имаме умисъл и особена цел – да набави за себе си или за другиго облаги или да причини вреда. Следователно няма престъпление при евентуален умисъл или при непредпазливост.

3Глава десета

Престъпления против реда и общественото спокойствие
Тези престъпления се делят на няколко категории:


  1. Създаване на предпоставки за престъпна дейност – 320, 321, 321а, 322;

  2. Самоправство – чл. 323;

  3. Хулиганство – чл. 325;

  4. Участие в хазарт;

  5. Скитничество и просия;



Чл. 320 - (1) (Предишен текст на чл. 320 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието за явно подбуждане към извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 е лишаване от свобода до шест години.

Ал. 2 е квалифициран състав. Трябва да се обърне внимание на разликата между чл. 320 и подбудителството към самостоятелно престъпление.

От обективна страна престъплението се характеризира с изпълнителното деяние – явно подбуждане. Явното подбуждане е намерение за мотивиране на лицата, върху които се въздейства, за извършване на престъпление. Неизчерпателно са посочени начините за това.
Чл. 321 - (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Престъплението се изразява в самото участие в престъпна група, а изпълнителното деяние – образуване, ръководене или обикновено участие.

Разлики със съучастието по чл. 20: Макар и да е възможно група да се създаде и с оглед извършването само на едно престъпление, типичната хипотеза е друга. При организираната престъпна група все пак има някаква организация, за разлика от съучастието.

От обективна страна е без значение местоизвършването на престъпленията – може в България или чужбина, но има ограничение от гледна точка на престъпленията – чл. 93, т. 20 - "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Това много ограничава приложното поле.

От субективна страна деянието е умишлено. Достатъчно е участникът да се включи в престъпната група и да съзнава престъпните и цели. Наказанията са диференцирани

Когато престъпна група извърши престъпление, наказването за престъплението е като при съучастие.


Чл. 322 – непопречване на престъпление - Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Трябва да имаме такова положение, сочещо, че предстои непосредствено започване или вече е започнало престъпление и то тежко. Наличността на това престъпление трябва да е очевидна – да се касае за несъмнена даденост (преценява се конкретно). От конкретните обстоятелства трябва да е налице това, че осуетяването на престъплението трябва да е възможно без значително затрудняване на дееца или без опасност за него или за другиго. Може да стане или чрез собствена проява, или по друг начин.


Чл. 323 – самоправство - (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.

От обективна страна са налице два момента:



  1. Претендирано от дееца право;

  2. Действие по неговото самоволно осъществяване, не по установения ред;

Претендираното право може да е действително съществуващо, но и да не е такова, като в последния случай въобще няма възможност за законосъобразно осъществяване.

Що се отнася до израза „оспорвано от дееца”, то това означава, че има предвиден от закона ред за осъществяването на правото като гаранция за осъществяването на интересите на съответните лица. Желаещите да упражнят правото си по съответния ред не са съгласни с осъществяването му по друг начин.

Изпълнителното деяние се изразява в действия, чрез които се стига до самоволно осъществяване на правото не по реда, установен в закона. Съдържанието на тези действия зависи от характера на правото и установения ред за осъществяването му. Не може да се говори за самоправство ако деецът не внася промяна в характера на правото или реда за осъществяването му. Няма самоправство и тогава, когато едно лице действа в рамките на правата, които са му дадени.

Престъплението е довършено тогава, когато...... (?). Поради тази причина можем да имаме хипотеза на опит.

От субективна страна умисълът на дееца трябва да обхваща представата както по отношение на нарушаването на установения ред и извършването на промяната във фактически план, така и липсата на съгласие относно тази промяна от страна на засегнатия.

Субект на престъплението е всяко лице, което действа с оглед на осъществяването на свои собствени права или чужди такива, действителни или предполагаеми.

Самоправството е наказуемо само в немаловажни случаи.
Чл. 325 – хулиганство - (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Обект на посегателството са обществените отношения, свързани с правилата на морала, обществените порядки, гарантиращи общественото спокойствие и ред.

Изпълнителното деяние се изразява в непристойни действия, грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи крайно неуважение към обществото. Могат да се изразят в няколко насоки:


  • Грубо нарушаване на общественото спокойствие – например се сбиваме в кръчмата;

  • Предизвикателно нарушаване на морала чрез демонстративно изразени цинизми, неприлично държание и др.

  • Засегане на телесната неприкосновеност на граждани, нихната чест, половата им неприкосновеност, повреждане на вещи;

От субективна страна това, което превръща тези действия в хулиганство, е психическото отношение на дееца към извършването – съзнава, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява абсолютното си незачитане към обществените порядки. Може обаче да имаме и евентуален умисъл – когато извършва деянието си в преследване на друга цел и допуска това да стане в обстановка и по начин, въздигнати в състава.

Ал. 2 въвежда квалифициран състав:


  • Когато има съпротива срещу орган на власт;

  • Когато е проявен цинизъм или дързост – Трябва да са изключителни. Под цинизъм се разбира поведение, при които непристойните действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи морала, например публични развратни действия. Дързост е налице когато в много груба форма се засягат обществените и лични интереси и упорито не се (?) засягането.

Хулиганството по НК се различава от дребното хулиганство по УБДХ по степента на обществена опасност.
Чл. 326 – лъжливи сигнали за тревога - Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в предаване на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Тези неверни повиквания или знаци могат да са свързани с едно лице, но също така и да се касаят за тревога или опасност за обществото като цяло (Делото срещу КУКУ за АЕЦ „Козлодуй”).

От субективна страна – умисъл.
Чл. 327 – устройване или участие в хазартна игра.

Ал. 1 - Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна е характерно изпълнителното деяние – устройване на хазартна игра по смисъла на ЗХаз (успехът зависи преимуществено от шанса). Следователно не наличието на залог определя дали една игра е хазартна или не. Ако играем партия шах и правим залози – тук успехът много-много не зависи от шанса. Може да се устрои игра срещу залози, но успехът да не зависи от шанса, а от уменията.

Изисква се също така това да става без съответното разрешение от Държавната комисия по хазарта.

От субективна страна – умисъл.



Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.

От обективна страна устройването на хазартна игра е със съответното разрешение, но криминализиращото условие е играта да се устройва не на определените за това места от ЗХаз.



Ал. 4 – основен състав - Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна се наказва участието в хазартни игри, устроени без съответното разрешение. Изисква се системност – да се участва в барем три такива игри.

От субективна страна – умисъл.
Чл. 328 – скитничество

Ал. 1 – криминализирано е скитосването в група - Който води живот в скитническа група, се наказва с пробация до две години или с глоба от сто до триста лева.

Изпълнителното деяние се изразява във водене на живот в скитническа група. по принцип този живот е характерен за некои групи от населението – мангали-катунари. Под група се разбират 2 или повече лица.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 3 – криминализирано е скитосването поединично - Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация до две години.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява във водене на скитнически живот. За да се приеме, че се води такъв, трябва да са налице кумулативно:



  • Лицето не се установява на постоянно място за живеене;

  • Наред с това лицето не упражнява общественополезен труд.

От субективна страна – умисъл.
Чл. 329

Ал. 1 – основен състав - Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Субектът е особен – пълнолетно работоспособно лице.

От обективна страна съставът се характеризира с изпълнителното деяние – неупражняване на общественополезен труд, като за да се счита това за престъпление трябва да са налице кумулативно:


  • Да продължава продължително време. Практиката приема, че това са повече от 4 месеца в една календарна година.

  • През съответния период да се получават нетрудови доходи по непозволен или неморален начин.

Ал. 2 – просия - Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.

Това е типично престъпление на системно извършване и пример за норма с проста диспозиция. Под просия се има предвид безвъзмездно търсене на материални средства без деецът да има материално-правни основания за това. Системността се установява с актове за установяване на административно нарушение.

От субективна страна – умисъл. Най-често това престъпление се осъществява чрез посредствено извършителство: Циганката от ромски произход пуска чаветата и те започват да врещят „Бате, дай 20ст., бе!”. („Mangali diss”: „Съседката отишла боклука да изхвърли, а вътре във контейнера мазен циганин се мъдри; „Дай да ям, ма, како!” – рекло цигането, но с кофата в ръка тя разбила му ченето.” Как е възможно такъв расизъм! Всички граждани, независимо от техния етнически и религиозен статус са равноправни граждани на обществото – чл. 6 К. Трябва всички да бъдем мили и толерантни и да се обръщаме към Комисията за закрила от дискриминация щом забележим, че правата на лице от малцинствата се нарушават.)




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница