Насилието на работното място – проблем на съвременния предприемач



Дата18.11.2017
Размер122.92 Kb.
Размер122.92 Kb.

НАСИЛИЕТО НА РАБОТНОТО МЯСТО – ПРОБЛЕМ НА СЪВРЕМЕННИЯ ПРЕДПРИЕМАЧ

Павлета Димитрова, студентка, ВУМК-Албена
WORKPLACE VIOLENCE - THE CONTEMPORARY ENTREPRENEUR’S PROBLEM

Pavleta Dimitrova, student, International University College


Резюме

В настоящия доклад са разгледани особеностите на насилието, както в България, така и в Европа и по целия свят. Анализирани са също така някои важни аспекти, свързани със съвременния предприемач относно насилието на работното място и насилието в ранно детство. Представени са препоръки към един съвременен предприемач.



Ключови думи: насилие; съвременен предприемач.
Abstract

In the present report are submitted the main characteristics of violence in Bulgaria and Europe and worldwide. There are analyzed some important topics related to modern entrepreneur on work place violence and violence in early childhood. There are made recommendations to a contemporary entrepreneur.



Keywords: violence; contemporary entrepreneur.

Въведение

Проблемът, свързан с насилие, придобива все по-голяма актуалност сред специалистите и обществеността. Насилието е многоаспектен проблем, резултат от сложното взаимодействие между политически, социално-икономически, културни и личностни фактори. Днес насилието е още актуална тема, тъй като средата, в която се намира съвременното общество, е стресираща и напрегната, на лице са безработица и насилие, усеща се и голямата разлика в социалните слоеве, разделени на много бедни и много богати, а наркоманията и алкохолизма още в ранна възраст води до агресивност. Връзката „насилие-съвременен предприемач” се проявява въз основа на голямата безработица, характера на работниците и неизпълнение трудовите си задължения, което води до обтегнатост на отношенията и агресивност между работещи и ръководители. Също така и завистта и безпаричието на хората. Пример за това е поведението и стила на управление на някои ръководители на малки и средни предприятия. Тези ръководители настройват работниците едни срещу други. В резултат на това: се задълбочават конфликтите на работното място, повишава се стресът; хората отиват на работа без желание; намалява производителността на труда; текучеството на работници се увеличава; все повече работници напускат своята работа в търсене на по-добри и по-коректни работодатели. Насилието и стреса при работа по настоящем засягат милиони в сферата на услугите по целия свят и са се превърнали в заплаха за качеството на обслужване, продуктивността и достойния труд на редица индустрии. Вредното влияние на насилието и стреса се усеща в индустриализираните и развиващите се страни, през голям диапазон от професии и работни условия и едновременно в публичните и държавните сектори. Огромните разходи за тези явления на човека, работното място и общуването стават все по-очевидни чрез изгубените работни дни, повишените мерки за сигурност, здравеопазването, дългосрочното възстановяване и косвените социални разходи. Насилието и стреса могат да понижат качеството на услугите и да разрушат ефикасните и ефективни работни места, да развалят вътрешно-личностните отношения и доверието между колеги, както и да направят работното място безперспективно, неприятно и понякога опасно. Видове насилие:




  • Физическо насилие - удряне, ритане, раздрусване, хапане, душене и т.н. Вредите може да не са причинени умишлено и да са следствие на прилагане на свръхстроги мерки за дисциплина или физическо наказание.

  • Сексуално насилие - може да включва сексуален интерес, опипване, разголване на гениталии и др. В тази група влизат и случаи без полов контакт, като словесно склоняване към секс и сексуална експлоатация, с цел проституция.

  • Емоционално насилие - непрекъсната критика, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у служителите, постоянно недоволство от поведението им.

  • Икономическо насилие

  • Религиозно насилие

  • Етническо насилие

Източникът на насилие може да е вътре или извън дадена организация. Конкретните действия на насилие не могат да бъдат предвидени, но ситуациите, в които е възможно да се породи насилие, са придвидими. Рисковите фактори включват работа с обществеността, работа с пари или самостоятелна работа. Последствията от инциденти с насилие, сред които са наранявания, нарушенията, свързани с посттравматичния стрес, отсъствието от работа по болест и лошото изпълнение на работните задължения, могат да са изключително сериозни както за индивидите, така и за организациите. Организациите не бива да чакат да се стигне до физическо нападение преди да предприемат действия. Ефективните интервенции трябва да отговарят на конкретните условия в организацията и да се основават на цялостна оценка на риска.

Подходите, основани на предотвратяване на насилието още в зародиш, са по-трайни от изолираните, индивидуални мерки, които се предприемат след като даден инцидент се е случил. Ефективните мерки могат да включват осигуряване на подходящи осветителни и охранителни системи, внасяне на промени в организацията на работа и в плана на работа, за да не работят служителите сами и провеждане на обучения за управление на проблемни ситуации с клиенти и за различаване на предупредителни знаци.

Важно е също да са налице процедури, които да се следват в случай на насилие, включително за предоставяне на психологическа подкрепа за жертвата.

Методика на изследването

Насилието и тормоза представляват сериозни, но слабо съобщавани рискове за безопастността и доброто състояние на работниците и служителите в Европа. Насилието, вербалната агресия и заплахи, с които се срещат служителите при контакт с клиенти и пациенти са от основно значение за здравето и безопастността. Последиците за психическото здраве понякога са по-опасни от физическите рани. Тормозът на работното място води до стрес, продължителен отпуск по болест. Икономическите последици са намалена производителност, завишен брой отсъствия по болест, завишено текучество на персонала, преждевременно ранно пенсиониране по болест.

Изследванията на различни автори доказва, че в много европейски страни все още не се признава насилието на работното място и се предприемат много малко инициативи за борба с него. Необходимo е да се повиши осведомеността на национално ниво и сред отделните организации като се въведат политики и процедури за борба и превенция на насилието и тормоза на работното място.

Между 5% и 20% от работниците в Европа са засегнати от насилие и тормоз от трети лица, в зависимост от страната, сектора и приложената методология на изследване. Според представеното през 2010 г. Европейско проучване на предприятията относно новите и възникващи рискове (ESENER), 40% от ръководителите в Европа са обезпокоени от насилието и тормоза на работното място, но само 25% от тях са въвели мерки за борба с проблема, а в много страни на ЕС този дял нe надвишава 10%.

В България за периода 2002-2006 г. федерацията на синдикатите от здравеопазването на КНСБ, Медецинската федерация на КТ Подкрепа и ИССИ работят по съвместна програма на ILO, PST, WHO и ICN за насилието на работното място в сферата на здравеопазването. В рамките на тази програма ИССИ провежда изследване, което показва високи равнища на психическо насилие на работното място. Примери за насилието на работното място в сферата на здравеопазването в България са следните: побой, удряне на плисници, ритане, блъскане, нападение с остри предмети, нагрубяване, психологически тормоз и др. В България няма достатъчно достоверни данни, позволяващи да се направи сравнение между разпространението и проявите на насилие в отделните сфери на заетост. Все пак се счита, че физическото насилие, включително и убийствата и нападенията, са характерни главно за сферите, където се работи с пари и са свързани с кражби, чейндж бюра, бензиностанции, магазини.

Жертви на физическото насилие, включително и на убийства, стават охранители на различни обекти, таксиметрови шофьори и полицаи. Данните показват, че психическото насилие в много по-голяма степен се проявява по конфликтната линия „подчинен-началник”, отколкото при физическото насилие. Устният тормоз и нагрубяването между колеги и по йерархията се предпоставя от характера и качествата на отделните индивиди и ръководни кадри, но стресът и напрежението в колектива, подхранване от негативните ефекти на реформата в здравеопазването на България и писимистичните очаквания, са допълнителни стимулатори за психическото насилие.

Насилието е всеки случай, при който човек се чувства застрашен или заплашен по време на или по повод на неговата работа. Словесните атаки или обиди са най-често срещания вид насилие на работното място, докато физическия тормоз е доста по рядко срещан. Както работодателя, така и работещия трябва да са еднакво заинтересовани от намаляването и предотвратяването на насилието на работното място. За работодателите това може да доведе до значителни трудности като понижаване морала в организацията, затруднен работен процес, трудност при набирането и задържането на персонал, понижаване доверието в организацията. Това би могло да доведе и до по-сериозни финансови загуби, например при изплащане на обезщетение или при воденето на съдебни дела. За работещите насилието би могло да доведе до значително разклащане на психическото здраве, понижение на работоспособност, липса на заинтересованост към работния процес. Психическите вреди, стреса, обаче са най-сериозни.

Фактори, които провокират насилие

За възникването на насилие няма никакво обяснение, но съществено влияние оказват фактори: анонимността на съвременното общество, в което разрушаването и загубата на социалните връзки е често явление; наблюдаващата се понякога драстична промяна в ценностната система, при която стойности, като солидарност, готовност за оказване на помощ или съчувствие се изтласкват на заден план от консуматорската ориентация и стремеж към печалба.

Когато върху някого се упражнява насилие в него винаги се изгражда някакъв компенсаторен механизъм за освобождаване на тези емоции. Най-опасният израз на това е, когато този човек се превърне в насилник и в неразрешими по мирен път ситуации той налага своето мнение чрез насилствени способи. Но кои са точно носителите на насилието? Първо, това е душата на самия човек, в зависимост от стъпалото на развитие, на което се намира към дадения момент. Втория фактор е средата, в която отрасва детето. След това влиянието на приятелите от улицата. По- нататък e училищната среда - съученици, учители. Средата, това са всички хора и създаващите се от тях обстоятелства, в която детето отрасва и създава своите ценности. От останалите хора и в най-голяма степен от хората, към които е изградило доверие, детето копира познанието за това, кое е добро и кое е лошо. В средата се изгражда неговия морал. Докато детето израства, то е най-податливо за промяна и за изграждане на стереотипи така, че лошите примери са: малтретиране на физическо и душевно ниво; нарушаване на изконните права на човека – дори и малките деца усещат несправедливостите към тях. След това идва и ролята на обществото в живота на пълнолетния индивид. Необходимостта от работа, от печелене на пари, издържане на семейство подтикват хора да преминават границата на нормалното и допустимото и да причиняват неприятности на останалите. Обществото е загрижено повече от всякога за отражението на насилието върху децата му. Актовете на насилие по целия свят поставиха акцента върху разрушителните инстинкти на съвременниците им. Статистиката сочи, че се е увеличил броя на децата, извършващи закононарушения, а е намалила възрастовата граница на децата-извършители на престъпления.

Насилието у нас взема застрашителни размери и всява все повече страх у децата и младежите. Тази тема напоследък все повече тревожи обществото, защото се наблюдава ескалация на проявите на агресия. Парадоксалното в случая е, че те се явяват както в ролята на потърпевши, така и в ролята на насилиници. Темата за деструктивните нагласи и прояви на младите хора в училище и въобще в по-широк план в нашето общество, е свързана, за съжаление, с тенденции на огрубяване и даже ожесточаване на нравите не само серд подрастващото поколение в България.


Причини за проблема

  1. Упадък в семейството

Важно е да се уточни от каква среда произтичат децата, които вършат насилие и притежават склонност към агресия. От направеното проучване се установява, че това са предимно деца, израстнали в разделени семейства. Липсват им грижи и любов и ръководство. Агресивните младежи израстват в семейства, в които са приети лоши семейни взаимоотношения и насилие. Техни родители са хора, които не обръщат внимание на проблемите на децата си, не обръщат внимание на близост. Родителите не определят границите за поведението на детето. Децата, склонни към насилие, са изключително затворени, водят двойствен живот и крият част от живота си от своите родители. Тази среда в голяма степен пречи на децата да развият способност да се привързват към другите и така им е по-лесно да извършат насилие срещу тях, често без да изпитват угризения.

  1. Секти и банди, пропагандиращи омраза

Съществуващите секти и банди, с които голяма част от децата се сблъскват, влияят в голяма степен на извършването на определен вид насилие.

  1. Средства за масова информация и жестокост

Различните средства за масова комуникация също така водят до агресивно поведение сред въпросните младежи. Редовното гледане на жестокости по телевизията, във филмите, видео игрите и Интернет притъпява съвестта и вдъхновява насилие и особена жестокост. Многократното показване в средствата за развлечения на жестокост във всевъзможните й форми значително се отразява на несигурността.

  1. Наркотици

Изключително голям дял на насилие има връзка с наркотиците. Мисленето на децата се изкривява поради употребата им и те извършват агресивни прояви, докато са под въздействието на упойващите вещества. Употребата на марихуана, както и на други наркотици, подсилват психологическото въздействие за прекрачване на общоприетите норми на поведение и отприщва нездравите - от психологическа и духовно-нравствена гледна точка, приумици на патологичното въображение за прилагането на особено унизителни и ексцентрични методи на мъчение спрямо жертвата и подигравателно отношение, уронващи честта и достоинството на личността.

  1. Неспособност на децата да се справят с проблемите

Децата, като всички останали членове на обществото, също си имат проблеми и трудността да се справят с тях понякога води до проявата на насилие, като, например: трудност при учене и общуване, негативни последствия от физическо малтретиране, асоциални прояви, омраза към определена група хора, желание за маниполиране на другите и други. По този повод могат да възникнат няколко въпроса: прекъснати ли са връзките между семейството, училището и обществото или все още не са доизградени, за да функционират адекватно на новите обществени реалности и предизвикателства? Каква е функцията на училището - само да образова или да възпитава? Съгласни ли са и способни ли са учителите да се нагърбват и с възпитателни функции в тяхната работа или предпочитат да не се намесват в тази област от изключителен приоритет на семейството? Къде е мястото в тези отношения на Църквата като духовна, просветна, и религиозна институция, призвана да бъде стожер на морала в обществото? На всички тези въпроси все още се търси отговор, а кризата на ценностите, която продължава в нашето общество, се отразява и на разпадането на авторитета на споменатите институции. Ето защо е особено важно да се намери ясен, приемлив и работещ отговор на посочените въпроси.

Каква е ролята на бизнесетиката?

Понятието етика е не по-малко познато от понятието бизнес. Етиката е теоретичен модел за това, което е добро и правилно за хората в обществото или в определена негова сфера. Тя засяга човешкото поведение и е теория за морала като оценъчно-регулативна система на социалния живот. Като теория, етиката е част от се човешко познание с логически, абстрактен и систематичен вид. Като теоретично познание, задачата на етиката е да постигне истината за морала като регулатор на обществения живот. Тя изследва това, което е факт в моралната практика - ценности, норми, принципи, идеали, цели, критерии за оценка и т.н.

Съчетанието бизнесетика на пръв поглед изглежда странно, защото двете му съставни части принадлежат към различни сфери, като че ли по-уместно е бизнеса да се свързва с морала, а не с етиката. Понятието морал и етика обикновенно се употребяват като синоними в ежедневието, без да се разграничава, че моралът е социално явление, което регулира обществения живот, а етиката - неговото изследване и теория. Това се дължи на ярко изразения приложен аспект на етическата теория. Оценката етично носи авторитета, обосноваността и убедителността на теоретичния анализ. За това тя означава правилно и от морална гледна точка. В този аспект бизнесетиката е свързана с изискването за такова поведение в бизнеса, което е най-правилно от тереотични позоции на етиката, за постигане на типичните за бизнеса цели, като същевременно то не се конфронтира с базисните човешки морални ценности.
1. Осъществяване на проверки на служебното място

2. Повишаване на наказателната тежест сред служителите

3. Въвеждане на специалисти и психолози

4. Въвеждане на събрание за разясняване на поведението на служителите


Фиг. 1. Модел за борбата срещу насилието
Какво трябва и какво не трябва да прави съвременния предприемач?

Известно е, че непоносимият шеф е опасен не само за самочувствието, а и за здравето на сътрудниците си. Често обаче и подчинените допускат грешки. Дали това се дължи на липса на професионални качества или на недопустимото им поведение, но те понякога стават причина за огромни загуби на компанията, за която работят.

В уволнението ли е спасението? Най-лесно е да се заплаши недобросъвестния сътрудник с уволнение. Но, според психолозите това не е най-добрия начин за справяне с проблема, особено по време на криза. По-щадящите мерки за въздействие са: откровенните разговори, конструктивната критика, съвместно обсъждане на проблема. Често критиката се приема много болезнено от подчинените, поради което специалистите препоръчват на мениджърите да спазват някои правила:


  • Да реагират оперативно на пропуските в работата;




  • Кратко и ясно да правят забележки;




  • Говорейки за пропуските, да споменат и положителните моменти;




  • Да дадат възможност на подчинения да каже мнението си;







  • Да оценяват не сътрудниците, а работата им;




  • Да не представят грешките на подчинените си пред другите колеги.

Всеки, който иска да бъде добър мениджър, следва да положи максимални усилия да мотивира подчинените си и да ги стимулира към по-добра и качествена работа. Агресивното поведение и принципът „да бъдеш на нож с колектива”, който би трябвало подкрепя ръководителя, не е средство за успех на компанията.



Примери

  1. В магазин за хранителни стоки клиент остава недоволен от качеството на стоката и започва гневно да удря с ръка по щендера и заплашва, че е недопустимо да се продава стока с изтекла годност.

  2. В болницата пациентка остава недоволна от обслужването и персонала на отделението и започва да замерва едната медицинска сестра с предмети от шкафчето си.

  3. На пазара клиентка недоволства от закупената стока и започва да я хвърля по продавача и да го ругае неприлично.

Стига се до извода, че докато има безработица, безпаричие, обтегнати отношения, завист и омраза, насилие ще има, но, ако се увеличат инвестициите в държавата и се създадат повече работни места, хората ще бъдат по-спокойни и по-уравновесени и по-сигурни и няма да я има тази завист и омраза.


Литература

Интернет- www.nasilie.com

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница