Настоящи тенденции, специфични модели и възможни развития в Европа



Дата13.02.2017
Размер107.52 Kb.
Размер107.52 Kb.

Обществените библиотеки като информационни центрове.

Настоящи тенденции, специфични модели и възможни развития в Европа

Уважаеми колеги,


Ето какво съдържа настоящата презентация: няколко думи за контекста, в който се развиват публичните библиотеки в Европа днес; много кратко представяне на 8 библиотечни профили с посочване на отделни тенденции; резюме на тенденциите.
А. Три са основните фактори на промяна в публичните библиотеки днес: информационното общество; глобализацията и демократизацията; консумативната култура.
1. Ясно е какво означава информационното общество на първо място - произвеждат се и циркулират огромни потоци от дигитална информация. На второ - развитието на икономиката се базира на непрестанно производство на ново знание във вид на нови продукти. При инвазията на технологиите в икономиката, а също в бита и в администрацията само след няколко години животът без информационна грамотност ще бъде невъзможен. Всичко това изисква от човека във всяка професия непрекъснато информиране и учене, и натоварва обществените библиотеки с нови функции.
2. Глобализацията на пазарите и бизнеса, глобалното движение на капитали, експерти, идеи от една страна и бума на икономическата имиграция от бедния свят от друга, създават силно хетерогенна среда в Европа, невиждано смешение на етноси и култури. Либерализацията след 68 г. в Европа и след 89 г. в България от своя страна позволиха надигането на ‘различните’ и бума на субкултурите, а също и признаването на статута на популярната култура, което разчупва менталните граници на библиотеките и създава нови очаквания към тях.
3. Консумативното общество, или обществото чиято производителност и просперитет зависят от потреблението, поставя библиотеките в ситуация на неравно състезание с комерсиалните производители на информация, култура и забавления, напр. медиите и културните индустрии, които инвестират в непрекъснато диверсифициране на продуктите си, в реклама и дизайн за привличане на повече потребители, нещо, което библиотеките трудно могат да си позволят.
Б. Какво става с публичните библиотеки, как се променят, симптоми за какви настоящи тенденции може да разчетем в тези промени? Ще използвам познати ми примери, най-вече от Северна и Западна Европа.
Профил 1. Новата библиотека в Амстердам, най-космополитния и либерален град в Европа, с жители от около 180 култури. Открита през 2007г., огромна модерна сграда от стъкло и метал, видима отдалеч; промоцира се като остров на знанието, стреми се към универсалност и баланс на колекциите, но желае от склад да се превърне в жив организъм; работи 7 дни по 12 часа, има 7 конферентни зали, образователна стая за 50 души, предлага международни вестници от всички и подбрани списания от около 200 страни; също - внушителна подръчна колекция от гей литература и пространство за дебати на тази световна общност; средно 7 000 посетители на ден. Мисия – да бъде място за срещи от световна класа в областта на културата и информацията. Често присъствие в медиите.
Могат да се посочат още няколко подобни публични библиотеки – в Ротердам, Гент, Сиатъл, ЕСПОО, Манчестър. Това е моделът на престижната библиотека; напомня за големите културни и политически проекти на националните библиотеки във Франция, Сингапур, Египет; престижната библиотека е архитектурен феномен и носител на символен капитал за града; участва в състезанието на глобалните градове за атрактивен образ, който ще привлича международни компании и експерти, ще домакинства на глобални конференции, ще бъде актъор в световни фестивали, ще увеличава потоците от туристи и международни студенти, и така ще укрепва местната икономика. Брандинга на библиотеката винаги предполага и нещо специфично. В Манчестър, първият град на индустриалната революция, библиотеката поддържа бизнес център с богата информация за стартиращи и действащи фирми, а специализирани библиотекари предлагат помощ в проучване на световните пазари и в изтотвяне на патентни предложения; между другото всеки 4 от 5 библиотеки във Великобритания притежават подобни центрове и се стремят към тесни връзки с бизнеса, което разбираемо има възвръщаемост чрез фондациите, подпомагащи библиотеките.
Престижната библиотека: вероятно ще се превърне в цел на всеки голям град.

Профил 2. Библиотеката в Айндхофен, малък град в Холандия, но и градът на Филипс. Открита в 1995, ‘лаборатория за нови библиотеки’, както я наричат авторите и; появява се на мястото на демодирана и скучна холандска библиотека, подпомогната е финансово от Филипс, чийто главен завод осигурява основния поминък в града; в началото на 90-те инициативен комитет успява да убеди Филипс, че създаването на иновативни библиотечни техники и продукти може да разшири бизнеса на компанията; така стартирана, библиотеката по-късно се обръща и към европейските пари, а в крайна сметка успява да получи и финансова подкрепа от общината. Посетителят бива посрещнат от огромна интерактивна видео стена с много екрани, даващи различна информация за събития в библиотеката, за публични презентации, курсове за информационна грамотност, новини от общината, културни събития в региона, карта на колекциите; потребителят получава смарт карта в която вкарва информация за области на интерес; с картата получава информация с докосване на асоциативна инфомаса. Фокус върху дигиталните колекции и ученето с помощта на новите технологии. Резултати – 20 % увеличение на визитите още в първата година. Редовно информиране на обществеността чрез медиите.
Наричам тази библиотека хай-тек библиотека. Засега не толкова обичаен модел за публичните библиотеки, колкото за университетските, научните и националните. Определено насочена към бъдещето, с изключителни шансове в технологични градове и центрове.
Профил 3. Библиотеката за младежи в Дрезден. Прилича на хай-тек библиотеката, но e фокусирана върху младежите; разположена на покрива на шопинг мол с прекрасна гледка към града, оборудвана с множество компютри и специфични електронни и книжни колекции в областите мода, дизайн, софтуер, културни индустрии, нови медии, коли. Подобна философия стои зад library 10, библиотека в Хелзинки, градът който цени креативността и авангардната музика. Library 10 притежава студио за създаване на електронна музика, подобна на Дрезден колекция от книги и сцена за изява на младежки музикални и театрални групи. Мисия – да привлече младежите в библиотеките, което е и видимо като резултат. Широко разпространение на информация за библиотеките чрез реклама и медии.
Модел на младежка библиотека със специфични колекции и дейности; вероятно по-широко разпространение в близко бъдеще.
Профил 4. Библиотека в Сан Хосе, мултикултурен град в Калифорния. Библиотека на САЩ за 2004; проект на общината, който обединява старата публична библиотека и университетската; нова сграда в центъра на града с два входа – един към града и един към университета; гарнирана с градини, кафенета и много светлина; мисия – да постигне внушителна колекция и увеличи потреблението, което се случва още първата година – с 38 % при клиентите на публичната библиотека и със 100% при студентите. Втората мисия – да се подобри социалната кохезия в мултикултурния град и диалога между поколенията също се случва – библиотеката се превръща в място за граждански инициативи и програми, публични срещи и диспути.

Добрата практика е широко рекламирана чрез медиите и научни публикации.


Това е моделът на комбинираната библиотека, с добавена стойност както се видя в няколко посоки и вероятно широко разпространение в бъдеще.
Профил 5. Библиотеката във Вантаа, неголям град от регион Хелзинки, Финландия. Неголяма сграда, стая за преповиване на бебета както навсякъде във Финландия - страната с най-висок процент четящи; за ползване на място не е необходима карта; електронен каталог и възможност за поръчка на всяка книга съдържаща се в националната мрежа на публичните библиотеки, достъп до пакета от дигитални ресурси на Националната обединена библиотечна мрежа, осигурен от Националната им библиотека, която е и Библиотека на Хелзинския университет; лавици с книги под човешки ръст, включително малки колекции на чужди езици за прииждащите имигранти, кръгли масички като за кафе пръснати навсякъде, места за тихи разговори сред книгите, вестници и популярни списания подредени върху тясна лавица която обикаля стените, дизайн в светли цветове, зала с около 20 компютри и два малки офиса за читатели-изследователи; часове за информационна грамотност: идеално място за изкарване на деня, винаги пълно с хора... Мисия – дневната стая на града. Популяризиране – чрез рекламни материали и ежедневна работа по разнообразяване на услугите.
Това е класическата одомашнена библиотека, характерна за неголемия град или село – приканваща, място за съпреживяване на деня с други хора, но и свързана с информационните потоци. Библиотека с възможно най-широко приложение в бъдеще.
Профил 6. Мрежа от библиотеки в Аархус, Дания, регион с висок процент имигранти, някъде достигащ над 40 % - нещо ново за затворения свят на северните страни - икономически имигранти, незнаещи местния език и английски, създаващи сериозна грижа за страната и подкопаващи общия стандарт. Мрежа от 1 главна и 18 филиални библиотеки по проект финансиран от Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс е автор на огромна база данни за емигрантите на 13 езика свързана с информация за здраве, обучение, данъци, закони, работа, квартири, включващ и няколко легални портали за музика, литература, женска дигитална мрежа, детска дигитална мрежа; линкове от над 50 страни. В отклик на нуждите на имигрантите се сключват договори със здравни и социални служби, откриват се офиси на службите в библиотеките, стартират се курсове за родители, курсове за деца, обучения в информационна грамотност и изготвяне на документи за работа. Мото – да прегърнем различието; изискване от правителството за пропорционално на националното присъствие на имигрантите в библиотеките. Подробна публикация за проекта от виден датски журналист.
Наричам тези библиотеки социални библиотеки. Предвиждам широко разпространение в настоящето и в близкото бъдеще.
Профил 7. Мрежа от библиотеки в Иран, страна с древна култура и настояща висока неграмотност, недостатъчно библиотеки, разпръснати и неудобни. Мрежата стартира с помощта на Министерство на културата като проект за създаване на навици за четене. Екипът решава да осигури достъп в посещаеми публични пространства; насочва се към фризъорски салони, бръснарници, зъболекарски и лекарски кабинети, гари и автостанции; след конкурс и проучване на потребностите раздава по 100 нови книги на спечелилите около 170 организации. Отбелязва ръст на четенето и продължава проекта; насърчава гражданите да даряват и доизграждат библиотеките си като разчита добрата практика да се разпространи; патентова иновацията. Популяризиране – чрез държавните институции и научни публикации.
Това е моделът на малката библиотека на една ръка разстояние. Добър опит, който провокира да се преосмисли отношението към малките библиотеки.
Профил 8. И накрая – нещо което може вече да се види във Финландия, страна щедра на разстояния. Това е малка кабина в отдалечени места или по бедни райони, с компютър, принтер и информация – административна, вкл.социални услуги, географска, туристическа, пътническа, законодателна и др. Това е инфо-киоскът или инфо- газ- станция, място за зареждане с информация - горивото, което позволява на съвременния човек да функционира.
Възможно разширяване на обхвата в най-близко бъдеще.

В. Тенденции с поглед в бъдещето.

Колеги, няма да ви отегчавам с повторения, само ще откроя тенденциите, като ще включа и две инициативи.


На първо място бих поставила диверсификацията на публичните библиотеки. Споменатите профили очертават възможни бъдещи модели, без да изчерпват картината.
На второ място - обръщането на библиотеките към групите и общностите, които конкретната библиотека е призвана да обслужва; към проблемите, нуждите и амбициите на селото или града. Библиотеката се вписва със символния си капитал в живота и динамиката на селищата, ще продължи да разнообразява колекциите и услугите.
Оттам следва непрекъсната промяна в отделните профили; от склад библиотеката се превръща в жив организъм с подвижна и непрестанно развиваща се идентичност; учи се на атрактивност и приятност.
Към специфичното за библиотеките като локални културни институти внимание към местната история, архиви, генеалогия и др. се прибавя тенденция към изработване на гъвкави политики по отношение на колекциите и услугите за привличане на специфични групи. Ключовите фрази за Европа са политика на локалното заедно с политика на многообразието; политика по отношение на социално изключените; мултикултурализъм; грижа за бизнеса.
В тази връзка библиотеките ще продължат да наблягат на мисията си на най-важни публични пространства за общуване и социална кохезия.
Книжните колекции запазват своите почитатели. Типологията на колекциите все повече ще следва търсенето.
Промените в ученето и начините за добиване на информация, свързани с дигиталната култура, изменят класическата представа за библиотечна работа в няколко посоки и формират следните тенденции:
- Библиотеките, като постоянно действащи центрове за информационна грамотност, гонещи развитието на технологиите, стават основен фактор в развитието на човешкия капитал.
- Ще продължат да предлагат авангардни технологии в ученето и да се превръщат в центрове за трансфер на иначе скъпа и недостъпна за гражданите дигитална информация.
- Ще произвеждат специфични информационни продукти за специфични групи, отличаващи се с надеждност и лесен достъп.
Логично идва следващата тенденция – библиотеките се превръщат във фактор на икономическото развитие. Социологическо проучване във Великобритания, според което около 40 % от жителите на острова не отговарят на актуалните изисквания на пазара на труда като ползване на компютър, търсене на информация и владеене на английски език, дава аргументация на библиотечен консорциум за обучителен проект в информационна грамотност в 6 големи библиотеки. Калкулират се вложените време, труд, ресурси срещу повишаването на шансовете за намиране на работа, увеличаване на процента на грамотни работници и повишаването на ефективността на труда във фирмите и съответно на печалбата на фирмите, процента на реално намерилите работа, повишаването на доходите им, намаляването на безработицата в града, повишаването на качеството на живот на участниците и семействата им и повишаване на показателите на местните икономики, и се доказва ролята на библиотеките в икономическото развитие. Друго изследване във Великобритания калкулира икономическата изгода от библиотеките на базата на обема на циркулацията на книгите и останалите ресурси срещу вложените от общините средства. По традиция резултатите се разпространяват в медиите, а библиотеките поддържат най- високия коефициент на доверие сред публичните институции и стабилно финансиране.
Тенденцията за непрестанно воюване за обществено доверие към библиотеките с дела и постоянно присъствие в медиите се откроява и като най- важният фактор на финансирането в епохата на неолибералните режими и ограничаването на публичния сектор, с което и завършвам.
По конкретно – воюването за доверие заляга в мисиите и политиките на библиотеките и се счита за предварителна основа на всички възможни усилия за повишаване на финансирането, а също и база за обръщане към гражданското общество и социалната отговорност на бизнеса и превръщането им в партнъори на библиотеките.
Практиките на проектно финансиране, както и на партньорство в изработването на бази данни; споделените и кооперирани абонаменти на местно, национално и глобално ниво все повече ще набират скорост като сериозни форми за осигуряване на допълнителни субсидии.
Но пак при условие, че се спазва хубавата американска поговорка – върши добри дела и умей добре да говориш за тях. И нека това да е последната спомената тенденция днес.
Jack Jackson 2005 Aarhus Public Libraries. Embracing Diversity, Empowering Citizens in Denmark http://www.clir.org/pubs/reports/pub131/pub131.pdf
Henk Das, Maija Berndtson, Rolf Hapel 2002 Virtual Impact on the Physical Library: http://www.public-libraries.net/html/x_media/pdf/virtual_impact_engl.pdf
Naomi Clayton, Mark Hepworth 2006 Public libraries in the knowledge economy: report for the Museums, Libraries and Archives Council - UK http://www.eukn.org/eukn/themes/index.html

Henk Das 1999 PDF Implementing ICT in Public Libraries: Eindhoven, a Case Study.

Christina Peterson 2005 Space Designed for Life Long Learning: http://www.clir.org/pubs/reports/pub129/pub129.pdf

Hossein Noorani, Heidar Mokhtari Green Gift Plan: Building small libraries in public places in Mazandaran Province Iran IFLA Journal 35 2009

Румяна Койчева,

Независим консултант по развитие на обществените библиотеки



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница