Не можем един без друг! Разговор на Златна Костова с катя от дует „ритон”



Дата16.11.2017
Размер91.7 Kb.
Размер91.7 Kb.

НЕ МОЖЕМ ЕДИН БЕЗ ДРУГ!

Разговор на Златна Костова с КАТЯ ОТ ДУЕТ „РИТОН”

(за списание „Прическа и стил”януари, 2009)
Тръгвам за срещата си с Катя от дует „Ритон” с торба пълна с поздравления и възхищение от приятели и колеги, на които съм казала, че ми предстои разговор с нея. „Донапълвам” торбата с любопитство и гъделичкащо очакване – какъв ли ще се окаже този ведър образ – свежарката Катя - в близък план!

Дългата съвместна работа на Катя и Здравко като партньори в живота и на сцената винаги ме е изпълвала с обич и респект. На път към сладкарницата, в която ще се срещнем, все още не знам и не подозирам, че след разговора си с нея ще изпадна във философски размисъл, както и да ви звучи това. Какъв трябва да бъдеш, за да задържиш човека до себе си като съмишленик, приятел и партньор повече от 30 години, да направиш битието непоносимо леко, а пътя към сцената – непоносимо светъл! Ясно е, че трябва да я видя отблизо. Няма какво да се чудя – като седна срещу нея, от очите й ще разбера всичко, без значение какво я питам и какво ми отговаря. Ей такива мисли се въртят из главата ми, докато я търся с поглед... и я зървам! Под козирката на шапката й грее усмивка – един открит и слънчев човек! Мисля, че Катя - в близък план – дава отговор на всичките ви въпроси, преди още да сте ги задали. С нея ставате приятел, преди още да сте се срещнали. Загледана в нежната й кожа и големите засмени очи, напълно забравям за най-новото си хоби – да правя снимки! Страшно приятно се стои в сладкарница с Катя (и Здравко). Не сме започнали още да говорим и телефонът й звъни (Здравко!). Много скоро ми става ясно, че (Здравко) ще присъства в интервюто – в скоби, за по-голям уют! – защото усещам как той стои спокойно във всеки въпрос и всеки отговор и елегантно минава през всяка разказана история (off the record). Заедно са от 1975 година! Много преди да излезе първият им сингъл през 1980 г.! Невероятно, нали?

Какво ги държи заедно толкова дълго време? Известни са десетки случаи, в които артистични дуети, упражняващи една и съща професия, рано или късно се разделят – поради несходство в характерите (извън сцената); поради несходство в поведението (на сцената); поради непроработващата максима, че противоположностите се привличат (или точно поради нея!)... Двойки, сочени дълго време за пример, неочаквано и съвсем без никакво предупреждение към верните си фенове, един ден си казват „Лека нощ, моя обич” и осъмват в чужди легла, за да поемат „Накъдето им видят очите”. На изпитанията на времето и любовта не издържаха нито Ал Бано и Ромина, нито Стефка и Йордан Марчинкови, нито Мариана и Тодор Трайчеви, нито дори Алла Пугачова и Филип Киркоров. „Ритон”-ът, обаче, не се пропука; не получи дори задължителната за годините и пагубните външни влияния патина. Катя и Здравко си остават еталон за дует със своята огромна енергия, продуктивност, позитивизъм и вечна младост! Невероятно, наистина!
Предполагам, че всички, които тръгват да правят интервю с тях, започват с този въпрос, или поне си го мислят: Каква е магията на тяхната връзка? Какво ги държи толкова дълго заедно?

- Ако кажа любовта, ще прозвучи твърде тривиално. Ако кажа навикът – звучи малко грубо... Но смятам, че и любовта и навика са двата задължителни компонента. Винаги ми е харесвала тази мисъл на Сент-Егзюпери: „Любовта не е двама души да се гледат в очите, а да гледат в една посока”. Ние гледаме в една посока. Мисля, че това е най-важното за една двойка. Имаме много общи неща, които ни свързват. Защото любовта е любов, но когато нямаш други допирни точки с партньора си, в един момент срещаш друг, с когото повече се разбираш и намираш повече допирни точки, и тогава... хората се развеждат. При нас, слава Богу... Не сме срещали още такъв човек!
Имате много допирни точки, казваш. Да, имате любовта си, таланта си, погледа в една посока; имате своя непотъмнял от времето „Ритон” - имате общия си път, иматe „Всеотдайна душа”... А какво нямате?

- Е, сигурно и страшно много неща нямаме. Не може човек да има всичко. Но не се чувствам нещастна от това, което нямаме. Смятам, че в общи линии, това, което сме искали да постигнем в живота, сме го постигнали. Важното е не да мислиш постоянно какво имаш и какво нямаш, а да гледаш ведро на живота, да имаш добро настроение и да си оптимист. Това е най-важното.
Кой от двамата е по-позитивен, кой е по-голям оптимист?

- Е, аз, естествено. Защото, може би, съм зодия „Риби” (18 март), а може би просто защото характерът ми е такъв. Аз съм „непоправим оптимист”, докато той (Здравко, „Козирог” – 20 ян.) е „поправим песимист”! Разликата между нас е, че аз много бързо се паля, но ако нещо ми стане безинтересно, не го докарвам до край. Бързо изгарям. Докато той (Здравко), като „Козирог”, докарва всичко до край. Иначе и двамата сме много амбициозни.


Значи към общите неща прибавяме и амбициозността.

- Точно така.


Какво обичате да правите заедно, извън пеенето?

- Много обичаме да мързелуваме. Може би защото много рядко ни се случва. Аз мога да си седя с дни и с месеци вкъщи, и никога да не изляза.


Това е нормално – при вашия динамичен живот...

- Ще си стоя вкъщи и нищо няма да ми липсва. Няма да ми липсват контактите с хора. Те няма да липсват на мен, обаче! При него (Здравко) не е така! На него му липсват. Мен професията много ме изморява. Освен това аз обичам и самотата. Обичам да си седя сама. Не ми липсват шумните компании, докато на него му липсват.


Това означава постоянни купони... Гости...

- Аз обичам да посрещам гости, но не обичам да ходя на гости.


Значи ти си по-големият домошар?

- И двамата сме домошари, но той много обича да се събира с приятели... И аз обичам, но... по-малко. Самотата ме зарежда. Той не обича това мое качество. Все гледа да ме измъкне нанякъде, защото смята, че иначе човек прекъсва социалните си контакти, губи приятелите си, а без приятели, според него, не може... И аз мисля така, но непрекъснатите контакти ме изморяват. Ние имаме страшно много приятели и ако поддържаме контактите си с всички тях, това значи аз въобще да не се прибера вкъщи! Обичам да се събираме с приятели, но без да прекаляваме. Това ме уморява... Гледам да избягвам шума и шумните компании.


Има ли нещо, към което и двамата имате непоносимост?

- И двамата имаме непоносимост към простащината и просташкото поведение. Ненавиждаме невъзпитаните хора и т.нар. „селски тарикати”, които в последно време май се срещат навсякъде. Това е една от причините, поради които предпочитам да си седя вкъщи, защото много се дразня, когато се сблъскам с простотията. Тя, уви, е повсеместна и шестваща. Масово явление.


Я да се върнем, по-добре, към по-позитивната страна на разговора. Винаги ли харесвате едни и същи неща?

- Ами като филми – и двамата обичаме комедии и трилъри; като книги – вкусовете ни също съвпадат, но за съжаление имаме все по-малко време да четем. Преди години много четях, но сега съм започнала няколко книги и така и не ми остава време да ги дочета.

По отношение на кухнята, вкусовете ни със Здравко са напълно различни. Той обича българска кухня, по-мазнички гозби, много запръжки и много червен пипер, а аз точно това не обичам. Общото е, че и двамата обичаме т.нар. Junk food: дюнери, пици, хамбургери... Напоследък, за съжаление, най-често прибягваме до тази храна (макар да ни харесва), защото нямаме време за нищо.
Кой се върти най-често в кухнята у вас, кой готви, кой експериментира – когато се свъртите вкъщи, разбира се, или по празниците?

- По-често аз. Здравко, обаче, когато иска да хапне някоя от неговите любими манджички, си я готви сам и не харесва варианта, който му сготвям аз – казва, че не е такъв, какъвто си го представял. Ако аз му сготвя яхнийката, поглежда в тенджерата, и макар да съм я направила мазна, по негов вкус, поклаща глава и казва: „Е-ей, пак си я направила диетична!” А то – един пръст олио плува отгоре!

Когато посрещаме гости си разпределяме задачите – главно той пазарува, докато аз приготвям манджичките, а после подреждаме масата заедно и пак заедно разчистваме след това. На семейни празници и тържества обикновено предпочитаме да сме навън, с приятели; Здравко много обича да си празнува рождените дни и тогава винаги ходим с приятели на ресторант. Така избягваме времеемките приготовления.

Нямам някакви специалитети – коронни номера – обичам много салатите и правя хубави салати. В този смисъл моите специалитети са по-скоро салатите и предястията, отколкото основните ястия. На празник или в делник – обичам да ми е красиво. Обичам красиво-подредена маса, която – само с вида си даже вече те зарежда с добро настроение и ти става празнично.


В нареждането на пъзела „Ритон” се появяват и контрастни елементи! И, слава Богу! Тя (Катя) продължава да грее срещу мен. През големите й красиви очи преминават хора, песни, приятели, случки... Той (Здравко) продължава да звъни и да държи нещата „под контрол” от разстояние. А аз вече се радвам на ключа към енигмата „Ритон”. Между другото – защо „Ритон”?

- Ами в началото ние бяхме „Студио 2”, сигурно вече си видяла това в сайта ни. И когато направихме първия си запис за Радио София, през 1979 г., ни казаха, че името ни – звуково - ужасно наподобява „Студио Ве” (едва ли не се дублира) и не е удобно. Не беше хубаво да има две почти-еднакво-звучащи формации (а за чужденците сигурно и съвсем-еднакво-звучащи!), така че трябваше много бързо да намерим ново име. Отворихме музикалния речник и с ужас установихме, че всички популярни музикални термини са вече заети. Тогава нашият кум – Любен Цветков – музикален педагог и композитор, ни предложи това име. Тогава много се шумеше и около ритона от Панагюрското съкровище, пък ритонът е и музикален инструмент, така че... Ритон – Ритон (макар че в началото не ми звучеше добре). Трябваше бързо да реагираме. Надявам се, че в това име има добри вибрации. Не съм го предлагала на някоя нумероложка да го провери, но имам такова чувство, надявам се поне.



Вярващи ли сте?

- За религиозност – не сме религиозни. Помниш как бяхме възпитавани и в училище, и в семействата си допреди 90-та година. Когато бяхме малки, нито на родителите ни, нито на нас, учениците, беше разрешено да ходим на църква... Не сме възпитани в този дух.

Вярвам в хороскопите, когато са професионално направени. В нумерологията – също. Не вярвам много на гледачки, защото сред тях има големи шарлатанки.
На сцената винаги изглеждате влюбени. Как изглеждате когато сте си сърдити?

- Ами - сърдити. Но на сцената гледаме да не го показваме, да не ни личи. Ние сме професионалисти. На сцената ние не сме Катя и Здравко, на сцената сме Дует Ритон и трябва да си свършим професионално работата – по най-добрия начин. Хората са дошли да ни слушат и ние не можем да ги разочароваме, ние даваме най-доброто от себе си. Много често се случва – особено когато концертът е супер-успешен - той да се превърне в разковничето да се сдобрим след това, да започнем да си говорим (защото има моменти, когато не си говорим по ден-два...).


Кой повече се инати, кой наказва с мълчание?

- Е той, той е сръдльото... Но аз понякога и в тези моменти намирам нещо хубаво, защото ми е добре малко да си помълча; както ти казах, аз обичам самотата.


Прав ли би бил човек да търси скрито или директно послание в заглавието на албума (ще цитирам заглавията на някои от албумите ви: 1985 г. – „Брак по любов”; 1987 г. – „Накъдето ми видят очите”; 1998 г. – „Болка от любов”; 2000 г. – „Купете сърцата ни”) – маркират ли по някакъв начин творческия и житейския ви път тези заглавия?

- Не, не търсим аналогия с някакво моментно състояние; имената не са заредени с някакъв скрит смисъл или послание. Обикновено използваме името на пилотния сингъл, който е тръгнал и се е приел добре. Или пък името на някоя от песните, включени в албума – такава, която вече е станала, или скоро ще се превърне в хит. Понякога избираме и съвсем различно име – все пак името трябва и да е малко търговско... Така стана с последния ни албум – „Две звезди”, макар че пилотният сингъл „Аз съм” – тръгна много добре, вече беше набрал скорост, но аз реших, че „Аз съм” не е добро име за албум, особено на дует... А „Две звезди” е много хубаво име. И песента е много хубава. И съм убедена, че тя след време ще стане хит. Много е важно да направиш хит, иначе... малко се обезсмисля това, което правиш.


Остава ли ви свободно време? Какво правите тогава?

- Нямаме свободно време – това е големият ни проблем. Трябва може би да отидем някъде извън България, за да починем, защото тук винаги имаме много работа и никога не можем да се организираме за почивка. От друга страна, мисля си, че дори на Карибите да отидем, след два-три дни ще ми стане скучно и ще ми се доработи. Аз не мога да лентяйствам. Все нещо ми се прави, не ми се почива.


Каква е вашата рецепта за „сто години любов”?

- Хм... няма такава рецепта. То ако имаше рецепта, нямаше да има разводи, всички щяхме да бъдем щастливо-женени. Рецептата е да не срещнеш някой и да си помислиш „Този е по-добър”. Така, че... да пази Господ! Но общият живот на двама души е низ от компромиси. И компромисите трябва да се правят и от двете страни.


Какъв въпрос винаги сте искали да ви зададат и никога не са ви питали?

Мислиш ли, че за 30 години е останало нещо, за което да не са ни питали?

А! Все още не са ни питали докога ще пеем?
Е, докога ще пеете?

- Докато смъртта ни раздели. (смях)


При традиционната равносметка, която всеки човек си прави в началото на Новата година, какво се оказа при вас?
- Ами ние нямахме време за равносметка – работихме на 31-ви и, ако щеш вярвай, нямахме време да си пожелаем нищо – бяхме на участие във Велико Търново и трябваше да излезем веднага след поздравлението на Президента на сцената, още в първите минути на Новата година, така че чукнахме се, целунахме се и излязохме на сцената...
Е, ами че това си е много хубаво пожелание! Можете ли един без друг?

- Не. Много малко са моментите, в които сме разделени – ето, сега, аз съм тук, на интервю, а той се занимава с майстори в новата ни къща. Но нали видя колко пъти звъня телефонът ми (Здравко)! Това май отговаря на въпроса ти. Не можем един без друг. Не си спомням за толкова години да сме се разделяли за по-дълго време...


Какво все пак си пожелаваш през тази година?

- Какво си пожелавам? Пожелавам си да попаднем на няколко – е хайде, да не бъда алчна, хубаво е човек да мечтае, но да не бъде алчен! – на два суперхита! Мечтая си за спонсори, с които да реализираме няколко видеоклипа. Пожелавам си още да няма криза. И медиите да не са толкова агресивни и стресиращи! Пожелавам си всички да сме по-спокойни и по-усмихнати.



А на читателите на „Прическа и стил” какво ще пожелаете?

- Да бъдат ведри и добри! Пожелавам им да се радват на това хубаво списание и да си го купуват редовно, защото в него има какво да видят и да прочетат!



Интервю на ЗЛАТНА КОСТОВА

януари 2009





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница