Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие



страница1/12
Дата01.02.2017
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




превод: НЕЛИ СПИРОДАНОВА – ХОРИНСКА


НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД



изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие










С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


СТР.
1. Въведение……................................................................................3


2. Кожа и обвивка………...................................................................5
3. Нашата кожа ­ Огледало и граница…...........................................8
4. Кожата като цялостен орган при здраве и болест……...............12
5. Законът на Херинг и кожата…......................................................16
6. Кожата в източната медицина……...............................................19
7. Кожа и психика………………………….......................................21
8. Алергията…....................................................................................25
9. Невродермит………………...........................................................35
10. Акне…………………………........................................................47
11. Псориазис…………………………..............................................50
12. Кожа и светлина…………………………....................................53
13. Херпес зостер…………………………………............................57
14. Проблемът за гъбичките…………...............................................58
15. Епилог…………………………………........................................61
16. Литература………………………………….................................63


АВТОРЪТ:


Професор д-р мед. Олаф Кооб, роден 1943, медицинско образование, практика като училищен лекар във Freiburg и Wanne-Eikel, интернационална лекторска и семинарна дейност, дългогодишна практика в специализираната клиника за наркотично болни в Salem-Oberstenweiler, изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последвалите от това болести, съветник относно проблеми във връ- зка с наркотиците.

Публикации: Тъмната нощ на душата. Пътища за излизане от депресията; Дроги и произход на пристрастяването; Педагогично­терапев- тичен съветник ­ Дроги. Лекарска консултация; Познание и лечение; Антропософски гледни точки за душевно­духовната хигиена; Здраве, болест, излекуване. Основни понятия на антропософската медицина; Азът и неговият двойник. За психологията на сянката.


Затова човек има кожата върху себе си,

за да разделя двата свята един от друг,

големия и малкия, това е светът и човекът,

две противоположни неща, които не се намират

в един и същи свят. Та така човекът остава в своя дом,

който е неговата кожа и никого не пуска вътре,

а и също сам не излиза от своя дом, а си остава

на своето място

и така той си е един човек в своята кожа.“*

/* Парацелзиус, Събрани произведения, издадени от Карл Зудхоф, Мюнхен 1923­1933. Цитирано по Гион Кондрау/Хайнрих Шипергес, Нашата кожа. Огледало на душата ­ Връзка със света. Цюрих 1993, стр. 17./

ВЪВЕДЕНИЕ


Тази книга описва нашия най­голям орган, кожата. Един орган, за който може да се твърди, че не се познава, въпреки че е най­видимият от всички органи. Той представлява една видимо­невидима тайна, той е граница и едновременно с това обвивка.

„Кожните болести се намират в настъпление“ четем днес почти еже- дневно, а почти във всяко семейство се среща невродермит, псориазис, екзема и особено алергии, всички различни по форма и размер.

Вземем ли под внимание кожата при човека и всред природата, то трябва повече от всякога да се запитаме, до каква степен защитните обвивки днес са особено нападнати и в определени случаи даже биват разрушени. Да помислим за ранното посегателство на медицината още в майчи-
ното тяло, или за озоновата обвивка на нашата земя, която вече не ни да- ва както преди оптимална закрила срещу болестнотворни влияния идва- щи отвън.

Нека настоящите занимания с тази комплексна тема, подтикнат към по­добро разбиране на собствената кожа и свързаните с това проблеми и да доведат до търсене на една друга форма помощ, която се намира извън установените мнения. При това съвсем не се касае за „аз знам по­до- бре“ или евтини рецепти и още по­малко за дискриминиране на други методи.

Споменаването на някои лекарства е направено, за да служи за изясняване на изложението. В случай на съмнение действието им нека да се прецени от лекар и те да се предпишат най­добре от домашния лекар.

Различни времена водят до различни променени или нови болести. Нови и отчасти едностранни душевни, културни и преди всичко хранителни привички, допринасят за това.* /* Сравни с Маркус Трайхлер, Нови времена ­ нови страдания. Тенденции на епохите, болестни картини, шанс, Щутгарт 1998./

Как предпоставките могат да се променят, ми разказа един опитен лекар по уши­нос­гърло. В началото на неговата дейност той намерил съвсем различна медицинска ситуация, тогава относно някои неща се е мислило по друг начин ­ и дори често по­разумно. На един конгрес известен професор по детски болести изложи следната теза; „Дете, което не се разболее най­малко пет­шест пъти в годината не е здраво!“ А през времето когато е бил асистент лекар, преди няколко десетилетия, алергиите в ед- на уши­нос­гърло клиника са били още рядкост! И как да не се доведе до размисъл лекуващия лекар, като само с показването на картината на една ягода на страдащ от тежка ягодова алергия пациент, може да се предизвика изрив на категорична алергия?

Че на кожата се обръща особено внимание също и в литературната и културната история, показва излязлото напоследък изследване под заглавието: Кожа. Литературна история, телесни картини, граничен дискурс.* /* Клавдия Бентхин, Кожа. Литературна история­телесни картини­гра- ничен дискурс, Райнбек 1999./ Там между другото се изобразява интересна културна и духовно­историческа картина на кожата от 18 век до съвременността. Тук се излага една основна мисъл, взета от въведението, защото тя и за това изложение също представлява централно указание относно поставения въпрос за здраве и болест на този орган.

„Че темата кожа има конюнктура по това време, се вижда от многоброй- ните популярно­научни статии и журналистически репортажи, документации и есета, които се занимават както със „западната“ кожа, така и с

често богато украсената кожа на чужденците. Никога в евро­американ- ската култура не са се харчили толкова много пари за татуировки, дупки за обици, брандинг, изопване на кожата, изсмукване на мастна тъкан, посещаване на студио за почерняване, противо­бръчкови кремове, както сега. Но и никога толкова често не е имало рак на кожата, невродермит, псориазис, или херпес зостер, болести които видимо се манифестират на повърхността на тялото. Че все по­нарастващото фетишизиране на гла- дка кожа без дефекти, което също въздейства и върху несъзнавани колективни представи за тялото, и стигматизирането чрез (в по­голямата част) „психически“ кожни болести са във взаимна връзка, отдавна е популярно­научен факт“.* / * Също както при стр.8/


Олаф Кооб



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница