Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие



страница10/12
Дата01.02.2017
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

ПСОРИАЗИС


Псориазисът се разпростира по нервно­сетивния слой на кожата, така наречения епидермис (горната кожа). Подновяването на зародишния
слой на горната кожа, от който произлизат всички нови клетки, при тази болест се ускорява седем пъти повече от нормалното. Нормалният път на кожните клетки от тяхното образуване до олющването им е двадесет и осем дни и може да се сравни с менструалния лунен цикъл. Клетките на псориатика „припират“ със свръхактивност и достигат своята цел за четири дни, без истински да са узрели, за да изсъхнат също толкова бързо, да се вроговят и да образуват сърбящи, по­късно подобни на броня люспи. С това кожният ритъм е дълбоко нарушен.

Болестта най­често започва с възли, големи колкото главата на топлийка, които се закръглят и приличат на овални дискове, като образуват силен сребърно­сив пърхут. Разпространението става в неравномерни, но също и в симетрични кръгове, така че кожата изглежда като географска карта. Псориазисът се появява най­често между пубертета и тридесетата година. Всяко място по кожата може да бъде засегнато, но той предпочита външната страна на крайниците и то особено лактите и колената.

Често появяващата се на периоди симптоматика се превръща в хронична болест. Пациентът се чувства стигматизиран. Болестта може дълго време да остане скрита по окосмената кожа на главата, да се прояви със силен сърбеж и да бъде свързана с астма и ставен ревматизъм. Тя общо взето е наследствена, но не е задължително да се прояви, когато няма значителни душевни конфликти.

В психологията беше опитано да се разбере псориазиса от гледната точка на конфликтните потенциали ­ от страхове да се загуби нещо, до потискане ­ което според моето мнение не отразява истинската му същност.

Факт е, че кожата прибързва със своята тенденция да се превърне в броня ­ както това става при образуването на люспи в животинското царство ­ и лежащият отдолу слой започва да кърви след отстраняването на люспите. Значи между бронята и горната кожа не съществува посредническа охрана. Би могло да се интерпретира, че са направени ранни душевни рани, които отново започват да кървят, щом се отстрани охраняващата броня.

Псориазисът, така да се каже, се вмества между пациента и неговата околна среда и показва открито конфликта между копнеж за близост и взаимоотношения и същевременна отбрана от близост и интимност, предизвикана от душевните наранявания.

Другата страна на образуване на люспите насочва към смяната на кожата, която многократно се среща в животинското царство и душевно­ор- ганически може да се види например в процеса на протичането на детските болести при човека. „Смяна на кожата в психологичен смисъл обаче означава, да се сложат настрана стари начини на поведение и привич
ки, с една дума миналото, и човек да се отвори за новото. Остане ли пациентът в своята „стара кожа“ несъзнателно се стига до конфликт с новото, в което той сега трябва да се хвърли въпреки всичките му неизвестности. Така той се бронира и остава в старото и познатото, което му осигурява известна закрила. Също и извънредни събития като професионални натоварвания, брачни кризи или смъртни случаи, могат да доведат кожата до свръхреакции.

В много приказки и митове винаги срещаме символиката, как чрез смяна на кожата може да се постигне подмладяването. Така например в един мит от Меланезия.

„Добрият и лошият бог се съветвали след създаването на човека.

Добрият бог забелязал първата бръчка по кожата на хората. Той обсъждал техния външен вид и казал, че сега те са още млади, но когато остареят ще станат грозни. Тогава решил, че ще им съблича кожата както при змиорка, след което на тях ще им израства нова кожа и така те ще могат да подновяват младостта си също както змиите, и биха станали безсмъртни. Но лошият бог казал: „Не, така няма да стане. Когато човек стане стар и грозен, ще изкопаем една дупка, ще положим трупа и така ще бъде и при неговото потомство.“ Понеже този, който изговаря последната дума има право, така смъртта дошла в света.“* /* Цитирано по: Анне Магуире, Кожните болести като послание на душата, Олтен 1991, стр.52./

Както вече беше изложено, телесната локализация на една болест е много важна за дълбокото разбиране на душевността. Така при псориазиса са засегнати предимно лактите и колената. В средновековното изобразяване на така наречения „зодиакален човек“ областите на различните органи са в директна връзка със зодиакалните знаци. В нашия случай лактите и колената имат отношение към козирога, животното което се катери по невероятни височини. Искаме ли да си създадем пространство в живота ­ така наречената „свобода на лактите“ ­ и да се изкачим от старите низини към височините, за да се развиваме по­нататък, ние се нуждаем от нашите лакти и колена, за да поставим краката си в движение. Това за някои псориатични пациенти не е лесно, те се барикадират в стари навици и с това в неподвижност, поради подсъзнателния страх от несигурността на новото. Както вече видяхме при описанието на засегнатия от тази болест Джон Упдике, псориатика винаги е застрашен да изпадне в нарцистична самофиксираност върху кожата си и от друга страна да отблъсква себе си като човек с недостатъци. Настъпи ли недостатъчен контакт с околната среда, често се появява чувство на нечистота и малоценност. Нечистата кожа образува с това „контактна блокада“, която затруднява копняното сближаване. Понякога засегнатият чрез силно чесане сам създава една „болезнена обвивка“, която усилва усе-
щането на тялото и с това става посредник, да се усети единство, отделеност и закрила, ­ с една дума човек да почувства себе си.

Как чувството на самоценност се образува с изживяването на кожата, описва американската писателка Силвия Плат, която на тридесет и една годишна възраст се самоубива. Тя описва един детски спомен от времето, когато майка й се завръща в къщи с току що родената й сестричка.

„Аз мразех бебето. Аз, която две години и половина бях централната точка на един универсум от нежност, се чувствах като пронизана от нож и движенията ми се сковаваха от ледена студенина. Аз хранех чувството си за отмъщение и сърдита и пълна с чувство на вина като тъжен морски таралеж се помъквах сама в противоположната посока към заплашителния затвор. Виждах се като че ли от една звезда ­ студена и трезво разделена от всичко. Чувствах стената на кожата си: Аз съм аз. Този камък е един камък. Моето чудесно сливане с нещата на света беше отминало.“* /* Цитирано по: Анциеу, ­ стр. 34./

Да се открият стари наранявания и да се обработят, да се познаят страхове, породени от раздяла и да се излезе от старите кожи е основната тенденция в психологичното съветване при псориазиса.

Поради комплекноста на медикаментозното лечение, тук се дават само насоки на терапията: В университетската медицина доминират определени мехлеми за локално намазване, препоръчват се интерно потискане на растежа на клетките, витамин А­киселина, и кортикоиди, фотохимотерапия, диета и бани в Мъртво море.

Антропософската терапия се стреми да овладее втвърдяващата тенденция на кожата от страната на обмяната на веществата, например с лечение на черния дроб, високи потенции на белия имел, определени потенциирани органови препарати, но също и чрез инжекции с медикамент от брезови кори (Cortex betulae), които подобно на листата на брезата имат отношение към бъбреците, и с това освобождават тялото от минерализирането, като му помагат отново да може да се подмлади.




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница