Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие



страница2/12
Дата01.02.2017
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

КОЖА И ОБВИВКА


Кожата е една запазваща обвивка, която дарява закрила, топлина и представлява граница към външния свят. Ние сме същества, които още от майчиното тяло притежават една обвивка и отчасти оставаме такива завинаги. Излюпени от майчината яйчена обвивка, нахлузваме разнородни по­нататъшни обвивки и се кундарни кожи като облекло и жилище. Природният и социален околен свят също е една обвивка. От друга стра- на днес все по­често още от детството, чрез идващи отвън веществени и душевни атаки ­ като се започне от прегледите с ултразвук през бременността и се стигне до все по­засилващия се електросмог ­ сме принудени да защитаваме кожата си или да се измъкнем от обичайната си кожа. Тогава имаме чувството, че светът и хората, които ни заобикалят вече не са добри към нас. Елементите ­ въздух, светлина, вода и земя ­ са станали също наши „врагове“, както и цъфтящите през пролетта дървета и тревисти растения, слънчевата светлина през лятото или зимният студ. Също и кучета, котки, коне, морски свинчета, мляко, пшеница ­ та дори и хората; всички те при определена диспозиция могат да ни направят „алергични“. Какво се случва, щом светът не ни гали вече и нещата навлизат под кожата ни, понеже може би сме станали твърде тънкокожи?

Още през 19 век френски кожни лекари поставиха екземата в зависимост с душевни конфликти. Те я нарекоха „невродермит“. Също и клиничният психолог Рене Шпитц още преди няколко десетилетия изследва и описа взаимовръзката между психични конфликти и кожни болести при кърмачета и малки деца. Той е наблюдавал, че кожните болести се появяват по­често при шестмесечни до едногодишни деца, които са отделени от майките си и живеят в сиропиталища. Щпитц си обяснява симптомите като следствие от раздялата, липсата на непосредствен кожен кон-

такт и липсващото внимание от страна на майката: Кожата, като част на нашата нервна система в известна степен се „разгневява“.

В едно друго изследване той открива, че отношенията между деца с ко- жни възпаления ­ така наречения „дерматит“ ­ и майките им показват някои особености. Така той представя двадесет и осем случая на майки, които живеят в затвора и там е трябвало да родят децата си. Те са били затворени преди всичко за сексуални престъпления и кражби и са имали минимална степен на духовно и емоционално развитие. Отношението им спрямо техните кожно болни деца било впечатляващо. Те не ги докосвали и обикновено кара ли другите затворнички да ги повиват и да се погрижат за тях от страх, да не направят нещо погрешно. Наблюдавана е и подсъзнателна неприязън срещу собствените деца.

Въз основа на тези няколко примера става ясно, че при един такъв „повърхностен“ орган като кожата трябва да се навлезе в дълбините на човека, за да може ­ често след една дълга одисея с кортизонови препарати ­ поне приблизително да му се помогне и му се даде подкрепа. От една страна кожата отразява навън как се чувстваме органически и душевно, и от друга страна тя е нашият най­важен имунен орган, който е посред- ник между външния и вътрешния свят.

Спомням си за изпита по дерматология по време на дипломирането ми. На края на изпита професорът ни по кожни болести разказа основанието за решението си, да избере дерматологията като своя специалност: „Дер- матологията е единствената медицинска област, където една болест лежи видима пред очите ни“ С това, що се отнася до видимия край на даден болестен процес той има право ­ не обаче това, което се отнася до причините, които той бърка със следствията.

Както вече споменахме, кожата е огледало и подобно на огледалната картина не е реалност, а само отражение на това, което се намира извън огледалото. Видя ли в него един несимпатичен образ, няма никакъв смисъл да манипулирам огледалното отражение, за да разкрася образа, което също е възможно, но ще бъде една заблуда.

С течение на годините и моето становище относно кожните болести също основно се промени, като при това известни болестни състояния и разкази на засегнатите пациенти ми помогнаха да разширя това позна ние. Винаги можех да констатирам, как на пациента му става още на другия ден по­добре, когато му се даде обяснение относно неговата кожа, засягащо причините и тяхното дълбоко значение. Тогава той не оставаше фиксиран в желанието си, колкото може по­бързо да му се възстанови „гладката“ повърхност, с лъжливата надежда, че тогава всичко е „изчезнало“.

Като един цялостен орган, здравата кожа много повече се нуждае от естествена, грижливо­запазваща и дори лекуваща козметика, за да може да се запази от различните външни въздействия. При заболяване тя се нуждае от значителна подкрепа чрез хигиеничен живот, здравословно, богато на различни минерални вещества хранене и стабилизиране на вътрешните органи чрез естествени лечебни средства, както това от много десетилетия и столетия се прави в цялостната медицина ­ било народните лечителски традиции, хомеопатията и антропософската медицина на запад или чрез ариуведа и китайската медицина на изток. Общите принципи при тези лечебни методи са ­ и това в особена степен се отнася за кожата, ­ че всички болести са диспонирани в дълбочината на собствената биография. Един килим от водорасли, който плува по повърхността на морето е само симптом за лошото състояние на водата и за нарушеното равновесие всред една по­голяма екологична среда. Би било голяма илюзия да се вярва, че основната неприятност може да се отстрани, като се унищожат водораслите с пестициди. Това не би било лечение, а засилване на същинската проблематика.

Също и в медицината трябва да се научим да различаваме „симптомите“ от „болестта“, вместо да вярваме, че можем да накараме болестта да изчезне, щом ликвидираме симптомите. Симптомите най­често са самопомощ, опит да се преодолее болестта. Този факт отдавна е познат в хомеопатията. Нейният основател Самуел Ханеман (1755­1843) знаеше, че едно само външно лекуване на кожните болести ­ например чрез мехлеми ­ не довежда до излекуване, а до усложнения, които често се превръщат в хронически и още повече затрудняват едно истинско ­ из основи ­ лечение.

Дали разглеждаме кожните болести от гледната точка на хомеопатията, народното лечителство, китайската медицина или антропософската медицина ­ навсякъде те се разбират като израз на лежащи надълбоко конституционни проблеми, които трябва да се разберат в една по­обширна взаимовръзка.

Кожата като закриляща обвивка представлява индивидуална граница между вътрешния и външния свят и нейните функционални увреждания трябва съответно индивидуално да се третират, понеже и наследствено- стта играе известна роля. Подобно на това, че не съществува болестта и лечебното средство, така не съществува и невродермитът, който може да бъде излекуван с точно това лечебно средство. Затова би трябвало да се отнасяме скептично към бързите чудотворни излекувания с мехлеми съдържащи кортизон. Понеже най­често са необходими дълготрайни усилия, за да се открият (еруират) органични, конституционни, диетични, психични или дори социални въздействия, които в края на краищата са
допринесли да не може даден човек да се чувства добре в собствената си кожа.

Кожата със своята пропускливост е лабилен орган, който служи като индикатор за нарушеното съотношение между вън и вътре. И Гьоте познаваше нейните психосоматични свойства; „Цялата жизнена дейност се нуждае от една обвивка, която да пази срещу външния суров елемент, било вода, въздух или светлина, запазвайки своята нежна същност, за да може тя да изпълни това, което е свойствено на нейната вътрешност.“ * /* Цитирано по Гион Кондрау/Хайнрих Шипергес, Нашата Кожа. Огледало на душата ­ Връзка със света. Цюрих 1993, стр. 17./



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница