Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие



страница3/12
Дата01.02.2017
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

НАШАТА КОЖА – ОГЛЕДАЛО И ГРАНИЦА


Ние би трябвало да третираме нашата кожа не само както дъждобран срещу дъжд и слънце, а като един от най­важните органи на нашето тяло, без чиято непрестанна дейност и правилно функциониране не може да съществува нито здраве, нито дълъг живот и чието занемаряване е извор на безброй болести и скъсяване на живота. * /* Кристоф В. Хуфеланд (1762­1836) Изкуството да се продължава човешкия живот, Франкфурт на Майн / Лайпциг 1995, стр.187./

Кожата с нейните два до три квадратни метра е най­големият ни орган и облича с форма и функция целия човек. Тъй като тя лежи на периферията, т.е. „вън“, както по отношение на грижите за чистотата, така и при болестните явления и лечебни методи, това довежда до измамния извод, че този орган може да се лекува единствено отвън, това означава „повърхностно“. Ако това се предполага, то най­често и предписанията са такива, та нали самата болест е така „просто“ да се диагностицира и да се лекува. Често се вижда, как болестните явления изчезват с помощта на някои мазила. Това обаче, както отдавна вече е известно, е погрешно заключение. Защото кожата само оглежда състоянията, самата тя не е болна, а се държи както всяко огледално отражение, което е само отражение на реални факти, които лежат в дълбочината на организма.



СЪЩНОСТТА НА ТОЗИ ОРГАН


В ембрионалното развитие кожата води произхода си от външния зародишен слой (ектодерм), от където произлизат също и нашите сетивни органи и мозъкът.

Според Платоновия Тимаиос кожата произлиза от мозъка, който трябва да запазва.

1. Според арабските представи в средновековието, от мозъчните обвивки ­ така наречените менинги, ­ произлизат „пиа“ и „дура матер“ (матер на латински майка) меките и твърдите майчини обвивки.
2. Тя съдържа не само нерви, това означава възприемателни функции, но също и цялостния органичен вътрешен свят на нашите веществообменни органи, както това ни е познато от рефлексните зони на китайските меридиани.* /* Като меридиани в китайската медицина се означават енергийни потоци по кожата, който представят вътрешните органи./

3. Чрез нейните многобройни възприемателни функции можем да въздействаме навътре чрез топлина, масажи, цветове, акупунктура, метални мехлеми и билкови бани.

4. От кожата можем да узнаем голяма част от душевните състояния.

5. Като най­важния граничен орган между вътре и вън тя е не само възприемателен, но също и изразителен орган (зачервяване при срам, побледняване при страх, настръхнала кожа, сексуално чувстваща и т.н..)

6. Чрез това тя става орган на цялата душевност, както знаем това от народния език. (Настръхва ми кожата. Човек трябва да си пази кожата. Това навлиза под кожата.)

Наблюдавал съм пациенти с екзема на лактите, които се намираха в подтискаща или притесняваща жизнена ситуация и тяхната душа трябваше да се опита „с лакти“ да си прочисти пътя. Може да се появи екзема по вътрешната страна на дланите, когато засегнатите се намират в жизнена криза и се отдръпват от своите действия, или когато не искат да разберат събитията. Да се разберат такива симптоми е еднакво важно за лекаря и за пациента, което обаче не означава, че симптомите трябва да се лекуват само от страна на душевността.

Модерната психоанализа ­ особено във Франция ­ говори за „азът­ко- жа“*, понеже познава, че същинската същност на човека не е някъде във вътрешността, а в цялата сетивна периферия и с това се намира в непосредствен контакт със заобикалящата го среда. /* Понятието „кожен­аз“ беше употребено за първи път от Роберт Музил в романа му Мъжът без свойства./ Центърът лежи в периферията. От там още в ранна младост могат да настъпят събития, които не са по силите ни и които нападат нашата „ду- шевна кожа“, съответно разрушават, така че се стига до „сърцевина без обвивка“. Поради многото негативни сетивни и душевни възприятия, които днес не можем повече да смелим ­ психологията говори за „картинна наркомания“, ние подсъзнателно пазим кожата си, а тя категорично показва, къде са нашите „граници“.

Типично душевно­органично явление например може да се прояви при пубертетното акне. От една страна то е лежащо надълбоко нарушение на веществообмяната през годините на развитието, като се образува прекалено много втвърдена мазнина, която определени бактерии преобразуват в агресивни мастни кисели ни, а от друга страна може да е налице невъзможност за обособяване, съответно намиране на себе си. „ Така акне-


то през пубертета понякога представлява прекрасна помощ в развитието, когато необходимото оттегляне от околния свят за намиране на себе си не се удава. Тежко акне се среща при младежи, които вярват, че трябва да участват навсякъде и не бива от нищо да се отдръпнат. За да приличат на останалите, те се насилват душевно и физически, показват псевдосексуален начин на поведение и имитират възрастните. Кожната болест се явява факторът, който ги предпазва да влезнат в отношения, които напълно ще ги претоварят. Тя „плаши“ и известно време е хубаво да отблъсква, именно през времето на узряването.“* /* Герд Овербек, Болест и нагаждане. Франкфурт/Майн 1984 стр. 54./

Друг пример се намира в спомените на американския писател Джон Упдике, в които той между другото описва причините за своята кожна болест ­ псориазис, вътрешните му опитности и отношението му към нея.

„Псориазисът държи човека в напрежение. Опитите да се скрие, пропадат, самоизпитанията нямат край. Отново и отново човек се обръща към огледалото. Псориазисът тласка човека към нарцизъм, ако си представим един Нарцис, на когото не се харесва това, което вижда. При определено осветление, човек намира лицето си напълно в ред, при друго обратното. Огледалото за бръснене и огледалото в колата са безмилостни, затъмненото стъкло на огледалото в тоалетните на самолета е особено ласкателно и окрилящо: в него човек изглежда мургав като филмова звезда. При обратния полет от карибските острови всеки път се наслаждавах на моя подобрен външен вид. Трябваше да минат години, за да открия, че и при полета в обратната посока изглеждах точно толкова добре в мъждивата светлина на тоалетната. Не можех да мина покрай някаква огледална фасада на улицата, без да се огледам, с надеждата, че поне малко съм се променил положително. Природата и азът, двете големи половини на земното съществуване, и двете са раздвоени чрез gebannte Ambivalenz. Човек мрази своята ненормална, цъфнала от обрива кожа, но я наблюдава постоянно с изпитателно, изпълнено със страх внимание. Човек мрази природата, която му е причинила такова нещо, но само тя, именно природата може да бъде призована за изличаване и излекуване. Само природата може да опрости псориазиса; в своето самопрезрение страдащият не признава тази мощ на други хора. Може би чувството на неудобство, което се появява с моите първи спомени има нещо общо с присъствието на моята майка: аз исках да бъда сам със слънцето, въздуха, далечните шумове, възможността да изчезне моята грозота.“* /* Джон Упдике, Самосъзнание, Райнбек 1995, стр. 64. (съответната глава се казва: „Във война с моята кожа!.)/

От друга страна какво общо има кожата с вътрешните органи? Още Самуел Ханеман откри, че те винаги взимат участие при кожните болести


и трябва специално да бъдат лекувани. Ако симптомите отново се на тикат навътре или по различни причини не избият на повърхността, то болестите се усложняват и се маскират по най­различни начини; настъпва „псората“, едно безредие в целия организъм. Това познаваме и при детските болести ­ например при шарка, когато обривът не може добре да избие и тогава се проявява една вътрешна болест под формата на възпаление на бъбреците или на мозъчната кора.

„Ако лекарят лекува с разбиране и разумност няма да позволи на никой кожен обрив, съвсем на никакъв, все едно от какъв вид, да бъде прогонен чрез външни средства. Човешката кожа от само себе си не може да прояви някакъв обрив, без участието на останалата жива цялост, тя не може да се разболее, без да е принудена за това от общата анормалност на целия останал организъм.“* /* Самуел Ханеман, Хроничните болести; цитирано по:Рихард Хаел, Самуел Ханеманн. Неговият живот и творческа дейност. 1 Том, Лайпциг 1922, стр. 158./

Органа за овлажняването е черният дроб, който играе важна роля в разпространението на течностите. Ние можем да помогнем с едно „вътрешно омазняване“ например с Nachtkerzenöl. Прилагането на естествена, човекосъобразна козметика и вътрешното приемане на определени лечебни средства могат да помогнат на кожата да намери своето индивидуално равновесие между много сухо и много влажно.

Веществообменни­влажни кожни болести имаме например при алергии, загноявания, възпаления, а лющещо­сухи при невродермита, псориазиса и рибни люспи. При това има и много смесени форми. Особено псориазисът е характерен в това отношение: Клетките загубват 28-дневния си ритъм, узряват и се вроговяват прекалено рано. Както в природата, например при дърветата, се образува кора, съответно люспи и като се откъртят, кожата под тях започва да кърви. Психосоматиката тук насочва към получили се рано душевни наранявания, които се нуждаят от броня.

На това място се насочва към една субстанция, която подържа кожата здрава и еластична, понеже при преобладаващото наторяване с азотни торове, тя липсва в храната, но е непременно необходима за огранича ването навътре и навън ­ силициевата киселина (silicea). Между другото, ние я намираме в житните расте ния, особено в просото и ечемика, но и в полския хвощ, който се използва в биологичното селско стопанство при борба с гъбични култури, а разбира се тя помага и при хората. В хомеопатията се предпочита терапия или с потенцииран силиций или в неговата органична форма, а не чистата минерална силициева субстанция.

Че нашата кожа има нещо общо и със „социалната ни обвивка“, например семейството, показват изследвания, които през 1992 се провеждат на 4219 невродермитни деца в Хановер.* /* Сравни с Холандски лекарски


листовки 8/1995./ ­Там беше установено, че почти 70% от тези деца имат наследствено предразположение и че когато родителите не страдат от невродермит, рискът от заболяване е само една пета от количеството на засегнатите с невродермит родители. Значи една вече наследена „псора“.

Понеже чуждестранните деца, поради най­често по­стабилната фамилна ситуация, са по­малко засегнати, дискутират се също социалните и културните фактори на тази болест. Резултатите от изследванията налагат подканване към „преосмисляне“ от страна на автора.

Съществен принос към този процес за преосмисляне се намира при Гьоте, който в юношеска възраст е преболедувал едра шарка ­ сипаница

„Всичко, което би трябвало да действа животворно, трябва да бъде загърнато. А всички тези кори, кожи и косми от своя страна са вечно отделящи се, отпадащи, подчинени на неживото обвивки, зад които постоянно се образуват нови кожи, под които плитко или дълбоко животът извайва своята творяща тъкан.“* /* Цитирано по Гион Кондрау/Хайнрих Шипергес, Нашата Кожа. Огледало на душата ­ Връзка със света. Цюрих 1993, стр. 17./




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница