Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие



страница5/12
Дата01.02.2017
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

ЗАКОНЪТ НА ХЕРИНГ И КОЖАТА


В медицината имаме един неоспорим факт, това е, че в стремежа си за самосъхранение и самолечение организмът прави всичко възможно за да елиминира през естествените си отделителни органи всичко излишно или вредно. Това преди всичко са пот, урина и изпражнения. Когато ор-
ганизмът е болен, това става в засилена степен, като допълнително се използват и други органи като нос, уши, лигавици и ако не е достатъчно, той си пробива други отвори под формата на язви, абцеси, пъпки и циреи ­ или в по­силна степен използва кожата.

В традиционната западна и източна медицина всички отпадъци от организма се третират като важен симптом от една страна на самолечението и от друга страна като възможност за диагностициране на вътрешните болести и взимане на подходящи мерки, за да се подкрепи организма в неговата дейност. Така на шият „вътрешен лекар“, в случай на хранително натравяне, се опитва да изхвърли отровите чрез разстройство. В миналото чрез диуретични и неутрализиращи отровата средства инстинктивно се е помагало на тялото да успее по­бързо да се справи, а не с блокиращи мерки, това означава запичащи средства да бъде възпрепятствано, ­ което разбира се при тежки инфекциозни болести със загуба на течности и липса на минерали не е възможно.

Този отделителен поток протича центрофугално, това означава от центъра към периферията и ние трябва да се научим да изучаваме кожните болести под този аспект.

Защото от необходимата центрофугална посока произлиза обратната, това ще рече центростремителната, пътят отвън навътре, който може да се постигне с определени кремове или други мерки, но тогава болестта избива обратно навътре и процесът на изчистване от отровите се възпрепятства: С течение на времето болестта получава различни душевни и органични „маски“.

Американският хомеопат Константин Херинг (1800­1880), един амбициозен ученик на Ханеман, категорично застъпва този факт в своята лекарска практика и го формулира като закон.

Тялото постоянно се опитва да извади болестта от дълбоките органични равнища и да я премести на повърхността. Така един обрив често подобрява астмата, един настъпил изведнъж прилив на урина премахва главоболието или едно силно изпотяване ­ страха. Третира ли се болестта само като статичен, а не като взаимосвързан динамичен процес, тя лесно може да се подтисне, което ще бъде последвано от влошаване и изместване. Това засяга също и психичната симптоматика, която често се влошава, когато болестта от вън „се прогони“ навътре.

Друг закон на Херинг се отнася до реда на лекуване на появилите се болестни симптоми. Подобряването на симптомите настъпва най­често в обратен ред на реда на тяхното появяване. С други думи: Появилите се най­накрая се излекуват най­напред и освобождават мястото на тези, които стоят по­назад и трябва да бъдат лекувани с други или с допълнителни лечебни средства. Лекарят хомеопат се радва, а пациентът се чуди


или ядосва, когато при лечението например със сяра, отново изплуват навън стари, подтиснати симптоми или настъпва първоначално влошаване, което обаче е необходимо за излекуването на болестите, станали вече хронични. Защото тези лечебни процеси изискват време и търпение и от двете страни. Картинно това може да се сравни с изваждането на отдавна потънал кораб, при което на повърхността се появяват всевъзможни боклуци.

За това два примера от практиката.

Една 35годишна жена идва на лечение поради тежка депресия. По времето на настъпила преди половин година семейна криза изпада част от косата й, заради чиято красота жената била особено горда.

Постепенно на лицето й се появило „отблъскващо“ акне, както при душевно претоварване това може да се случи даже и в късна възраст. То било лекувано от лекар специалист с антибиотика и други субстанции и постепенно изчезнало, но не след дълго отново се появило като депресия, като „обрив върху душата“. То ва може да се случи при всички изливащи се навън загноявания като циреи и пъпки (също и при чисто хомеопатично лечение), при което трябва много да се внимава, за да не се прогонят навътре, понеже те често имат връзка с изчистване на отровите при душевни преживявания. Тяхното подтискане може да доведе до тежки душевно­духовни увреждания.

За правилността на законите на Херинг, които естествено не са изведени по днешните научни критерии, като пример за многото съвременни болестни протичания осведомява един друг случай.



Една петдесетгодишна пациентка дойде в практиката с възпаление на дебелите черва (колит), което периодично се проявява. От предисторията стана ясно, че преди години тя е страдала от силно сърбяща екзема, която била лекувана с кортизонови мехлеми и постепенно изчезнала. С течение на времето при нея се развива алергична астма, която била лекувана с кортизон и други медикаменти от един друг лекар специалист, след което настъпило подобрение и повече не се повторила. По­късно тя получила нехарактерни коремни оплаквания, хранителни натравяния и разстройства: Проявила се чревна чувствителност. През този стадий тя пристигна за хомеопатично лечение със симптоматика, станала вече хронична. С това бяха налице трите описани по­горе болестни нива ­ нервно­сетивната система, ритмичната система и обмяната на веществата, както и една маскирана причина, която беше прокудена в дълбочините на организма и която поради това значително се беше влошила.* /*Може да се случи да бъдат прескочени белите дробове и кожните проблеми без междинна степен да се преобразят в проблеми на храносмилателната система. При това е интересно, че кожа, бели дробове и черва, макар отчасти да ле-
жат навътре, са органи на външния свят, които трябва да влизат във взаимоотношения с елементите (топлина въздух, вода, земя, б.пр.) ­ кожата със всички, а белите дробове и червата селективно с въздуха и храната./

При протичане на лечението, болестта трябваше да се проведе по обратния път и през астмата да се доведе до първоначалното й място, за да може причиненият от медицината „вътрешен безпорядък ­ псора“ отново да се изкара навън.

Едно от наложилите се лечебни средства, което в хомеопатията се дава при подтиснати болести, е сярата (Sulfur), която, както знаем от горчицата, ряпата, латинката, хряна и други съдържащи сяра храни, активи ра кожните обриви, като увеличава пъпките и засилва акнето. Паралелно с това, се активира естествената функция на надбъбречните жлези с антропософски лечебни средства и различните слоеве на болестта бяха постепенно обработвани, докато се достигна до сравнително лека екзема по кожата.

Тази болнична история е едно показателно „доказателство“ за съществуването на тричленността. Защото с кожата, белите дробове и червата пред нас имаме поотделно трима главни представители на нервно­сетив- ната система (кожата), ритмичната система (белите дробове) и веществообменната система (червата), които са тясно свързани един с друг.

Открие ли се този външен и вътрешен безпорядък то при много пациенти се отвръща с впечатлително по твърждение.

Веднъж проведох семинар пред аптекари за болестите свързани с епохата и тяхното лечение с антропософски лечебни средства. В тази взаимовръзка споменах също и увеличаването на кожните болести и алергиите. При разговорите след това една аптекарка разказа, как години наред страдала от упорита екзема по двете ръце, която изчезнала след приемането на кортизон и на нейно място се появила сенна хрема (алергия от цветния прашец). Тя била лекувана от един специалист с десензибилизиращи методи и наистина изчезнала ­ но за да се появи по­късно като тежка алергична астма. Тя беше излекувана тогава с инхалации с едно специфично за това средство от антропософската медицина.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница