Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие



страница7/12
Дата01.02.2017
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

АЛЕРГИЯ


„Който страда от една алергия, страда също и от нашето време. Този който не иска да страда от алергия, трябва нещо да промени!“* /* Зигрид Фладе, Алергиите лекувани по естествен начин. Мюнхен 1988, стр.10./

В западния свят сигурно почти няма човек, който по някакъв начин ­ директно или индиректно ­ да не е имал нещо общо с някоя алергия и с нейните странични явления. Според най­новите наблюдения имаме истинска „болестна лавина“: Всеки втори жител в САЩ страда от някаква свръхчувствителност, а в Германия са засегнати 20 милиона жители. Днес не е рядкост да се срещнат деца облечени в подобно на скафандър изолиращо облекло.



Реакции на съпротива и свръхчувствителност срещу външни, несмилаеми неща се срещат в огромно количество още от най-ранна младост. Нека помислим за многото чужди, съответно допълнителни вещества, които трябва да приемaмe с ежедневната ни храна. За да направят храната ни по­трайна, с по­свеж цвят и по­интензивна на вкус, броят им навсякъде по света варира между две до двадесет хиляди. Да не говорим за химически вещества например като диоксина.

Спомням си един драматичен случай преди няколко години в един швейцарски ресторант, когато една жена на съседната маса веднага след храненето изведнъж получи силни пристъпи на изпотяване, намира ше се почти пред припадък и се появиха пристъпи на задушаване. Понеже беше яла месо, веднага предположих белтъчна алергия в смисъл на заплашителна свръхчувствителност към някакво чуждо вещество. Установи се, че тя имаше свръхчувствителност към антибиотици и така се наложи подозрението, че месото беше от животно, което е било инжектирано с антибиотици.



Ако всички релевантни чужди и вредни вещества срещнат една отслабена имунна система, може да се стигне до тотална алергия. Трагичното ­ до сега рядко ­ събитие на пълната капитулация на всички съпротивителни сили с последвала смърт беше известено през юни 1999 от Ню Йорк.

„Синди Дуеринг, носителка на алтернативната нобелова награда, е била вероятно най­самотната жена в света, изолирана от всякакъв директен контакт с външния свят. Една химична алергия принуждава 36 годишната жена към тотална изолация. Над 14 години тя трябвало да живее в построената специално за нея къща в Епинг, в американския щат Северна Дакота, където сега почина.



<Тялото й не можеше повече да издържа>, казва съпругът й Джим Дуеринг, който трябвало да се премести в друга къща скоро след избухване-
то на алергията, за да не вреди на своята жена. Най­напред неговият парфюм, след това обаче естествената миризма на тялото му предизвиквали тежки пристъпи на астма при жена му, което ако било продължило, щяло да я убие.

През средата на 80-те години Синди Дуеринг предизвика сензация във вестниците. По това време един работник напръсква жилището й в Сеатъл, както при хиляди други клиенти с пестициди срещу бълхи. Но при студентката по медицина отровите стават причина да избухне една ряд- ка чувствителност срещу всички химични вещества.

Отначало алергичните реакции били слаби, но само след няколко сед- мици състоянието на Синди Дуеринг така се влошило, че тя трябвало да се премести през 1984 в една „свободна от химия“ къща. Мъжът й я построил специално за нея, за да може да я запази от различни химикали.

Но с течение на годините състоянието й се влошило. След като вече не можела да понася чист въздух, слънце и силна светлина, тя живяла в тотална изолация.

Повече не можела да напусне затъмнената къща. Въздухът, от който се нуждаела, за да диша, е трябвало да бъде филтриран. Компютърът, чрез който подържала контакт с външния свят предизвикал алергични реакции, също както и факс­машината, телевизорът и радиото.

Някогашната студентка по медицина, чието име беше станало прочуто широко по света поради изследванията й върху „химичното заразяване на човечеството“, трябвало да редуцира работата си до минимум. За получаването на алтернативната Нобелова награда 1997 в Стокхолм тя изпраща съпруга си. Той предупреждава от името на своята жена за „химичния експеримент, който се извършва върху хората“. Въпреки тежките проблеми с които има да се справя тялото й, Сидни Дуеринг се стараела ежедневно да отговаря на 500 запитвания от алергици и медицински работници. „Чак през последните седмици тя беше принудена да преустанови работата си,“ съобщи Джим Дуеринг, който до края подкрепя жена си. Но когато тя реагира с дихателни проблеми на нормалната вода от водопровода, вече разбрала, че няма повече дълго да може да издържи.“* /* Михаел Рембке в: Берлинска сутрешна поща от 3.7.99./

Причините за тези проблеми днес се виждат едновременно в нашата вътрешна и външна „околна среда“. При това състоянието на душевната реакция също така играе роля, както и физическата конституция, социалната и естествената околна среда.

Да се припише вината единствено на един външен причинител, това не достига ­ както и при повечето болести ­ до същността. Така днес е познато, че няма само един единствен причиняващ фактор, а че чрез сумирането на вредни вещества, които ежедневно дишаме, наличните алер-


гени, това означава причинителят както например цветният прашец, става агресивен. Пренатоварващите имунната организация душевни и неорганични вредни вещества от автомобилната и тежката индустрия са причина за появяването все по­рано и по­интензивно на сенната хрема. От това става обяснимо, защо, макар че в селата има повече цветен прашец от колкото в градовете, склонността към сенна хрема в големите градове е съществено по­голяма. Така в ДДР, в сравнение със Западна Германия, поради по­малкото количество автомобили имаше и по­малко замърсяване на околната среда, затова пък много повече пушек от каменните въглища. Но въпреки това имаше по­малко алергии, защото очевидно пушекът от въглища е по­малко вреден.

Както вече от отдавна е познато, много алергични диспозиции понякога се наследяват през поколенията. Една пациентка разказа, че майка й страдала от тежка мигрена, а тя след пубертета получила постепенно влошаваща се алергия срещу моркови, орехи и целина, които също и нейната майка не можела да понася. Наистина има форми на мигрена, които са породени от алергия и така алергията като реакция на лигавиците се наследява от следващото поколение.

Но въпреки наследяването, дори и кожният тест да покаже свръхчувствителност, алергията не винаги трябва да избухне. Донесе ли се алергично предразположение, то при емоционален стрес често се развиват съответните симптоми. Така може да се наблюдава, как при същата концентрация на цветен прашец във въздуха не се появява алергична реакция, когато е налице душевна почивка. В тази взаимовръзка в психосоматичната медицина също се говори за „гневна“ кожа или кожата като „място за оплакване“.

Каква е същността на алергията, която преди се е разбирала като „идиосинкразия“, т.е. „особена възприемателна склонност за определени драз- нения“? Още през последното столетие фармакологът Рудолф Коберт (1854­1918) означи идиосинкразията като „необяснима мистерия на индивидуалността“. Това е сполучлива характеристика, понеже отговорът от страна на тялото на външни дразнения може да бъде съвсем различен и веднъж може да води до болест, а друг път до здраве.

Колко голяма роля играят конституционните предпоставки за свръхчуствителните реакции, се знае също и в психологията. Една лесно „запалваща се“ личност ще реагира на нещо по съвсем друг начин от една „дебелокожа“ личност.

Веднъж имах пациент със сенна хрема, който беше извънредно пропусклив в своята душевна и физическа конституция, така да се каже беше „тънкокож“ и крайно интуитивен, това значи, че в известна степен той „миришеше“ проблемите, но не можеше да събере многообразието на


идеите си в една форма, така че с часове можеше говорейки да се разлива, без да каже нещо съществено. В походката му правеше впечатление, че винаги пружинираше на пръсти, душевно точно обратното, той можеше да покаже огромен инат. В тази връзка беше интересно, че редом със сенната хрема той същевременно имаше камъни в бъбреците.

В смисъла на предишните изложения относно закона за полярността трябва да говорим в този случай за смяна на местонахождението на ене- ргиите, съответно за едно, в гръцки смисъл „изместване“, дискразия на телесните сокове. Конкретно това значи: В нервно­сетивната система, където нормално всичко би трябвало да е оформено, „сухо“ и хладно, е неструктурирано и топло. А в областта на бъбреците, където нормално всичко би трябвало да тече и да разтваря минералите, водното се стаява и се сгъстява. Остане ли се в гореописаните понятия, би могло да се каже: Областта на главата става много сулфурна (сярна), а областта на обмяната на веществата много солева, това значи минерална.

В този случай човек може също да се запита: Каква е същинската болест? Тази, която така бурно настъпва навън, или тази която витае съвсем потайно? Не ни ли казва самото тяло, както може би при повечето хора, ­ че равновесието между водоотделителния орган бъбреците и гор- ните въздушни пътища не е правилно? Че бъбреците отводняват на „фалшивото място“, съответно „изпотяват“? Че съотношението между въздушното, душевното и водно­лимфатичното е нарушено за сметка на последното? Всъщност бъбреците също и в психосоматичен смисъл са орган на емоциите, който регулира индивидуалното отношение към вън- шния свят и реагира, когато душевно излезем от равновесие ­ (es geht mir an die Nieren – удря ме в бъбреците). Всяко възпаление е един надвишаващ своята цел смилателен процес. протичащ на неправилното мя- сто (дислоциращ), което беше доказано до биохимичните му детайли от патолога Роберт Рьоселе и описано като „парентерално смилане“ и с това той достигна до заключението: Болестта е засилена степен на нормалността, но на погрешното място.

Това при алергиите има смисъл, понеже макар че неорганичните съставни части да влошават алергията, те не трябва да бъдат „смлени“ подобно на органичните съставки, което назоваваме като възпаление, когато са налице симптомите зачервяване подуване или сърбеж. Затова ­ с малки изключения, например никел, най­често срещаните алергени са с органична натура: цветен прашец, косми на животни, акари (милби), хранителни средства като жито и мляко или ­ отрови за насекоми и латекс.



При алергиите, съответно при сенната хрема, тялото показва реакции, които надвишават целта си, което Рудолф Щайнер нарече „хистерия, която е станала органична“, за да изясни, че тялото не може достатъчно да
се отграничи даже и срещу най­малкото, идващо отвън дразнение, то се наводнява отвътре и реагира преувеличено.

Клетъчните и биохимичните реакции в имунния организъм на човека, както например мастните клетки (клетки на имунната система, които могат да „смелят“ чужди продукти) и техният биохимичен продукт хистамин днес са добре изследвани. За чисто симптоматично лечение медицината днес предписва антихистаминови медикаменти, които би трябвало да подтиснат алергичните реакции. Както дихателният, така и храносмилателният тракт ­ и тук е налице взаимовръзката между бели дробове и черва ­ съдържат голяма част мастни клетки и с това щом навлязат алергени в тези области, трябва да се очаква силна реакция. Хистаминът обаче разширява малките кръвоносни съдове (капилярите) и те засилват притока на кръв към периферията на тялото, за да се осигури охраната, която пресреща навлизащите навътре алергени. Освен това хи- стаминът стеснява бронхеолите (малки тръбички за въздуха), с чиято помощ тялото предизвиква кашляне, чрез което изблъсква навън навлезлите чужди тела и освен това повишава производството на стомашните секрети ­ един по­нататъшен опит на организма, чрез повишена храносмилателна дейност да унищожи чуждите тела. С това виждаме, че не хи- стаминът е това, което в последна сметка причинява алергията. Не се ли вземе под внимание целия човек, алергията и занапред ще остане една „мистерия“.

В този контекст насочваме към една основна взаимовръзка между алергиите и имунната система. Нашият органичен, както и душевен живот зависи от това, че ние възприемаме света („не­аза“) по многообразен начин, преработваме го и отчасти отново го изхвърляме навън, това значи изчистваме се от отровите. Това, което преди е било вън ­ това, което Парацелзиус генерално означава като „отрова“ ­ наша физическа и душевна собственост става чрез извънредно комплицирани процеси, с други думи става част от „Аз“, от нас, от себето. Душевният жест при възприемането е „симпатията; душевният жест на отделянето и изхвърлянето, на отблъскването и отграничаването, съответства на „антипатията“.

Нашият имунен организъм е важна част на тази азова дейност, той трябва да съхрани границата между вътре и вън. Прекалената „симпатия“ като любопитството или хистерията, но също и нездравословното самоограничаване и с това душевно разливане, е като непрекъсната заплаха, на която организмът отговаря с възпаление, като процес на самоизлекуване, който за пациента естествено първоначално е неприятен.

В повишената „антипатия можем да видим отвращението, неврастенията, затвореността в себе си и телесно втвърдяване. При всяка алергия това съотношение е налице, като кожата и лигавиците като невинна охрана


на границата само оглеждат наличните условия, в полза на повишена симпатия към външния свят, която тогава води до „антипатична“ свръх реакция. Причината за алергията можем да означим, като една патологично повишена „симпатия“, с нарушаване и раняване на границите, при което запазващата тялото азова функция трябва да направи всичко, за да може да съхрани телесното интегриране като бурно се защитава. Настъ- пващата при това свръхреакция е изпълнено със смисъл явление за самозапазване на аза ­ само че по един прекален „хистеричен“ начин. Това, което би трябвало да се постигне от нормалните функции на веществообмяната, се премества по сетивната периферия, понеже организмът не е в състояние да го извърши във вътрешността си и се чувства пренатоварен.

Ако организмът не реагира на чуждото, на навлизащите в него „врагове“, ­ вместо алергично, без всякаква реакция, съответно анергично, ­ след известно време това ще доведе до хронични болести. От полярно стта между възпаление и тумор като от само себе си се обяснява, че статистически подкрепеното изказване, ­ алергиците учудващо рядко се разболяват от рак, от колкото според средната вероятност може да се очаква, ­ има своето дълбоко основание.

Трябва ли, според това твърдение, да се третират възпаленията като необходим тренинг на имунния организъм и с това като профилактика сре- щу склерозата и рака в по­късна възраст?

Че имунната система не трябва да се разбира само като телесно функционална, а че притежава съществена азова функция е познато от дълго време и между другото се говори за психо­невро­имунология, за да се включи и душевната страна на имунната реакция.

Рудолф Щайнер картинно описва дълбоките причини на болестта. За това използва картината на една стая, която е пълна с мухи, които образно показват бактериите. Когато се установят и признаят само външните симптоми и се води борба с тях, то ще се убият само мухите и евентуално в стаята ще се изчистят боклуците, от които мухите се привличат. То- ва е равнозначно на една симптоматична терапия. След известно време мухите сигурно отново ще са там. Човек, който обстойно се занимава със стоящите зад това причини, ще трябва да се запита, защо жилището е винаги замърсено и при това вероятно ще открие една депресия при домакинята, която я прави неспособна да почисти стаята. Значи мухите в края на краищата са следствие на един душевен проблем. Когато той лекува депресията, т.е. намери истинската причина, стаята отново постепенно ще стане чиста и на мухите ще се отнеме възможността за съществуване, без да е нужно да се унищожават. В този случай депресията и мухите имат една директна връзка.


Имунната система като един „течен мозък“ (Щайнер) има същите способности, които ние притежаваме и в нашия съзнателен душевен живот; възприемане, познаване, преработване на познатото, реагиране, активиране или спомняне. Значи съществува пълна аналогия между несъзнателните за нас имунни процеси в кръвта и нервната дейност. Тази взаимовръзка се показва в следната таблица.


Табела


Аналогии между нервната система и имунната система


Функции Нервна система Имунна система




Рефлексна дъга:




­ възприятие сензорна клетка Ig – рецептор




­ аференция аферентен нервен път лимфоцит




­ централно преработване ганглион / ЦНС лимфни възли / далак




­ еференция еферентен нервен път




- ефект мускулен Б­лимфоцит:

секреторен Ak-посредничащ IR

васкуларен и т.н. T-лимфоцит:

клеткопосредничащ IR


адаптиране + +




саморегулиране + +




памет + +






Както вече беше изложено, при една алергия душата, тялото и индивидуалните реакции спрямо проблемите от заобикалящата среда трябва да се разгледат като една общност. За това се излагат два примера.

Един мъж от 40 години работи в завод за гума. Една сутрин той се събужда с екзема по ръцете. Кожният тест потвърждава, че е алергичен срещу химикалите на гумата. Въпросите относно времевия фактор показ ват, че появата на болестта се предхожда от тежък душевен удар: Един ден преди това мъжът узнава, че неговата обична жена страда от неизличима болест и след няколко седмици ще умре.

Една жена в средна възраст веднъж пробва скъп парфюм и един ден по­късно получава алергична реакция. Поради това се сеща, че се касае за подаръка на един приятел, който преди шест месеца я изоставя при шокиращи обстоятелства. Парфюмът бил неговият подарък при сбогуването. Жената може да е „забравила“ подигравката, но кожата си е

„спомнила“ за това.* /* Из: Анне Магуире, Кожните болести като послание на душата, Олтен 1991, стр. 74./

Как антропософската медицина тълкува предразположенията и патологията на алергиите и сенната хрема и как от това може да се извлече една рационална терапия, която включва и изпитаните методи?

Често хората в детството си, когато със своите сетива още беззащитни са оставени на произвола на външния свят, имат водниста конституция (така наречената лимфатична, съответно ексудативна диатеза) или страдат от млечни струпеи. Душевното, което със своята природа принадлежи към въздушния елемент, още не е достатъчно консолидирано, за да може да навлезе (формообразуващо) във водните процеси. Човек понеже не може достатъчно да се отграничи, в съответното годишно време става прекалено силно „природа“, тя навлиза прекалено силно в него, разбърква всичко и може да доведе до спазми в сетивната област, водещи до астма, когато имаме предвид сенната хрема. Душа и Аз още от детството трябва профилактично да се засилват срещу ставащите все по­силни замърсявания на околната среда. Храната трябва да бъде природосъобразна и детето би трябвало да получи възможността да влиза в борба с болестите, за да може да тренира своята имунна система.

Когато си спомним, как още нашите баби казваха, че мръсотията е най­ добрата медицина, то те са имали предвид, че човек постоянно трябва да се сблъсква с околната среда, за да изгради правилните защитни сили. Расте ли се прекалено стерилно и „отнеме“ ли се всяка болест на детето ­ да помислим за многото подтискащи температурата медикаменти, които отчасти увреждат флората на червата, не могат да се изградят правилните защитни сили, от които човек се нуждае по­късно, когато е необходимо. Целият свят тогава се превръща в постоянен товар!

Че днес се нуждаем от една, различна от предлаганата дегенерирана и отчасти вече генетично манипулира на храна, се разбира от само себе си. Селското стопанство отново трябва да стане част от медицината! Чрез интензивното силажирано хранене ­ кравето мляко вече съдържа алергени (хистамин), чрез химичното торене и пръскането, не може да узрее житният белтък и се превръща в „отрова“. В това отношение пшеницата застава на първо място, понеже съдържа най­много белтък, (така наречената скорбяла). Затова в миналото след събирането на реколтата житото се оставяше да лагерува, което се наричаше „смъртно зреене“, подобно на това, когато топъл хляб се оставя да престои, за да стане лесно смилаем. Сега все по­често се появява млечната алергия, под формата на непоносимост на млечната захар (лактозна интолерантност). Предполага се, че в Германия с това нарушение живеят около 4 милиона хора, което



води след себе си значителни ограничения, понеже млечните продукти играят важна роля в нашето хранене.

Разбира се, че първо трябва да се открие, какво е несмилаемо за организма, какво го прави алергичен. Дали „причинителите“ се намират във въздуха, както при сенната хрема, когато е почти невъзможно да ги избегнем. Различно е при храненето. Първо се препоръчва проста основна диета, която най­често се състои от незаподозряна храна, състояща се например от просо, ориз или агнешко месо (така наречената „остави на- страна“ диета), или се оставя засегнатият да пости и тогава бавно се въвеждат въпросните предизвикващи алергията хранителни средства.

При това се прави разлика между такива хранителни средства, които рядко причиняват алергия, групата на средната поносимост и опасните, като пшеница, праз, чушки, сирене, шушулкови растения (боб, грах, леща), лешници. Хранителната алергия може да се появи маскирана и това се простира от мигрената през астмата, ревматизъм до депресията и други психични затруднения. Прибави ли се заподозряната храна към хранителния план, тялото реагира по свой начин и така врагът поне е идентифициран.

Колкото по­рано се премине на биологично или биологично­динамично (Деметер) хранене, толкова по­голям е шансът, организмът да може правилно да храносмила.



В тази взаимовръзка се споменава лекарят Херберт Ринкел, откривателят на маскираната алергия и „оста ви настрана“ (Weglaß) диета, който през 1933 поиска да публикува опитите върху себе си, но беше отречен и чак 1944 беше признат, чак когато можеше да подкрепи своя метод с над двадесет хиляди единични теста.

Ринкел беше беден студент по медицина, който се изхранвал изключително с яйца, изпращани със сандъци от фермата на родителите му. С течение на времето той ставал все по­болен. Страдал от гърло, главоболие, ушни болести и постоянна хрема. След като прочел една статия за хранителните алергии, той направил следния експеримент: Изял колкото се може по­бързо шест яйца, за да предизвика акутна реакция, в случай че яйцата са причината за неговото страдание. Но не се случило нищо, напротив ­ той се почувствал по­добре от преди. В течение на следващите четири години ставал все повече инвалид и решил четири дни да не приеме никакво яйце. След няколко дни всички негови оплаквания изчезнали. На петия ден изял парче сладкиш и реакцията била страшна. Той паднал на земята в безсъзнание и така останал няколко минути. Изоставането на яйцата го направило свръхчувствителен и той като следствие реагирал в такава силна степен на сладкиша, в който имало

яйца. Той няколко пъти повторил експеримента и по този начин открил демаскирането на една хранителна алергия.

Ринкел дефинира маскирането на една алергия по следния начин: „Когато някой всеки ден, или почти всеки ден приема една и съща храна, може да бъде алергичен, без да подозира, че тя е причина за неговите болестни симптоми. Обикновено е така, че след изяждането на тази храна, човек се чувства по­добре от колкото преди храненето. Това се нарича маскирана хранителна алергия.

Понеже засегнатият, за да се чувства временно по­добре отново посяга към тази храна или средството за наслада, появява се пристрастеност. Както при алкохола и дрогите, при въздържание настъпват породени от липсата явления, които чрез новото приемане на същото средство, например хляб, сладкиши или кафе, могат да изчезнат.“.* /* Клаус Диетер Рунов, Клинична онкология. Болести причинени от околната среда. Нови пътища при диагнозата и терапията, Щутгарт 1987./

В природолечението, хомеопатията и антропософската медицина има различни усилващи средства, които премахват оплакванията: от елементите селен и цинк през специфичните горчиви средства за усилване на обмяната на веществата, едно основно саниране на червата, калциеви препарати, „хомеопатичен кортизон“, пчелна отрова (Apis), коприва, до едно действащо надълбоко конституционно средство, което Рудолф Щайнер развива срещу сенната хрема и алергичната астма, което се прилага в покачваща се дозировка като инжекция или студена пара (инхалация), преди да започне характерната симптоматика, т.е., още през месеците януари и февруари. Този препарат „Cencido“ на фирмата Weleda ­ се състои от лимон и дюля и през последните десетилетия твърдо се наложи.

Редом с това съществува възможността, с една комбинация от цветен прашец и силиций ­ така наречената „Pollen Kieselnahrung“ на фирма Wala - да се засили тялото от страна на веществообмяната. Цветният прашец има силен имунностимулиращ ефект и в Украйна беше приложен при радиоактивното облъчване. Силицият ­ в хомеопатичната или в органическата му форма в полския хвощ, или в просото, силициеви водорасли или ечемик ­ е едно важно средство за „отграничаването“ на ко- жата и лигавиците от външните влияния. Той се наложи при алергиите заедно с приемането на сурова храна или постене.

Редом с предписаните от лекаря медикаменти трябва обаче ­ това още веднъж се набляга ­ да се внимава за природосъобразно хранене още от ранното детство, (което включва и свободното от отрови майчино мляко) и за душевните „алергени“ в нашата социална среда, които все пове-

че отслабват душата ни, понеже най­често ни предлагат малко радост и удовлетворение.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница