Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие



страница8/12
Дата01.02.2017
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

НЕВРОДЕРМИТ


Невродермитът, който най­често се появява още през най­ранното детство, поставя медицината пред най ­големи проблеми, що се отнася до появата, до хроничната му форма и преди всичко до терапията. Придобит ли е или „донесен“? Защо една такава болест с хронически тенденции се появява още в най­ранното детство? Кои вътрешни слабости и външни дисхармонии се отразяват в него?

Като типична „болест на епохата“, която засяга 15­30% от населението на западните индустриални нации и ­ също както сенната хрема и астмата (някои автори говорят също и за „астма на кожата“) ­ тя се причислява към „атопичните“ болести, което означава реакция на погрешното място, определен вид на свръхчувствителност. Поради специфичната взаимовръзка с нервни елементи, може да се означи също и като „невроекзема“. При това интересно е първоначалното значение на произхождащата от гръцки дума „екзема“, което преведено означава „изгонен навън чрез топлина“. Това е сполучлива характеристика, когато се наблюдава „вулканичното“ протичане на болестния процес: Започвайки от малки възпалителни възвишения (Papeln) се образуват мехурчета, които се пълнят с течност, после се пукат, наслояват се и се образува кора (струпеи). Това вулканично изригване се означава като „обрив“.



Към това се прибавя повече или по­малко поносим сърбеж, който води до вторични проблеми и се счита за един от най­неприятните симптоми на нерводермита. Той трябва да се различава от последващото „чесане“, което всъщност е личното отношение към болестта. При това има разлика, но не с рязка граница, от нормалния сърбеж при по­суха кожа, при копривна треска и при тежки самонаранявания чрез агресивно чесане.

Понастоящем вече 40% от всички деца имат суха и чувствителна кожа, което се смята като почва за невродермита. Сериозно се дискутира, че прекаленото къпане и честата употреба на сапуни и шампоани с активни тензиди (синтетични сапунени вещества) постоянно отслабват кожата, като пречат на правилното образуване на киселини и мазнини и с това се дава основа да се появи невродермитът.

Засегнатата кожа е извънредно чувствителна, пациентите не се чувстват добре в нея и реагират на най­малкото вътрешно или външно дразнение. Тези явления могат да се появят още между втория и шестия месец от раждането и като Milchschorf да означават проява на известно предразположение.

В първите месеци отделните огнища често са зачервени, мокри и силно сърбящи, те най­често се намират в нервно­сетивната област на тялото, т.е. по главата и бузите, но могат да се разпространят и по тялото. Външната страна на ръцете и краката са по­малко засегнати ­ там повече е територията на псориазиса ­ но пък толкова повече страдат свивките на ръцете и колената.

В цялостната медицина външната страна на крайниците, както вече беше споменато, означава външната страна на организма. Тук почти не сме чувствителни на докосване, но свивките и вътрешната страна са изключително чувствителни и меки и там се отразяват вътрешните органи. В тази връзка е показателно, че в китайската медицина през вътрешната страна преминават меридианите на белите дробове, сърцето и кръвообращението.

Кожата при невродермиците в кратко време става все по­суха, това означава, че тя все повече се доближава до нервно­сетивната дейност с принадлежащите към нея разграждащи тенденции. При възрастните кар- тината може да стане дифузна, да засегне най­често главата, гърлото и горната част на туловището, но може да се разпростре и под мишниците и по долната част на туловището. Прави впечатление отношение то към най­важните сетивни органи очите, около които кожата често изглежда набръчкана, суха и тъмна. Общо взето тя става повяхнала, отпусната, си- ва и през зимата се влошава от сухотата и студа. Разбираемо е, че в повечето случаи изпотяването липсва.

Да разгледаме сивия цвят: това всъщност е цветът на старостта и с това на неживото. Нека да помислим как лицето ни става сиво, когато нервно сме претоварени и как старият човек получава сиви коси, кожата му става сива, понякога пепелява, появява се (сиво) перде на очите (grauen Star) и как уморената душа хвърля сив воал върху всичко животворно и пъстроцветно. При невродермита би могло да се каже, че се проявява процес на стареене в областта на кожата, като при това доминират нервно­сетивните функции ­ и то не само в чисто телесните прояви. Това например също е и сърбежът, който води до непрекъснато самофиксиране и който прави цялата сетивна периферия прекалено будна, това значи прави я съзнателна.

Би могло да се говори за едно изместване навън на вътрешните проблеми, което се отнася главно за възрастните, но не се спира и пред децата.

Познато е, че всички невродермитици имат склонност към свръхбудност и неспокойствие, понякога и към „неконтролирано натрапчиво любопитство“, което ги дърпа към външното, води до моторно неспокойствие, а при възрастните лесно води до сух интелектуализъм. Тези черти на характера ­ които в никакъв случай не трябва морално да се преценя-


ват ­ могат да се придружават от изразена воля към разрушителна агресивност, която се прикрива зад непоказан страх пред живота. При децата също често е на лице склонност силно да се обвържат с майките, от чиято страна може да се наблюдава едно несъзнателно отблъсква не, съответно дистанция.

Постоянното чесане може да се интерпретира като вид агресивност към себе си и стремеж за привличане на вниманието, като вътрешните проблеми избиват навън, за да могат да привлекат вниманието на околната среда.

Колко много тук играят роля душевни проблеми се вижда от това, че невродермитът преди често се е означавал, като „Meilensteinkrankheit“ (болестта на маркировачните камъни). Очебийно е, че при силни биографични изживявания, като започване на училище, следване, постъпване в армията, което често е свързано с „прерязване на пъпната връв“ и отделяне от семейния дом, се появява значително подобрение и дори излекуване. От друга страна се наблюдава, че при нови връзки болестта отново може да настъпи, например при сгодяване, женитба или раждането на дете, но също и при прекъсването на дадени привички, на пример при развод. При това не рядко се касае до „първоначални влошавания“, които не бива да се вземат като погрешни тълкувания, че човек е избрал грешния партньор.



В психосоматичната и в цялостната медицина естествено се поставя въпросът за телесното местоположение на една болест, за да се получат сведения за вътрешно­душевната конфликтна ситуация. Какво в този контекст например ни казват ръцете, с които работим и докосваме света, съответно разбираме? Когато те се „мумифицират“ „напукат“, когато са „наранени“?

От психосоматиката е познато, какво се случва, когато животът не може да се държи в ръка или нещата твърде здраво се държат, когато човек се отдръпне от някаква работа или когато „ръцете му са завързани“.

При това мисълта за каузалността и синхронизацията от психологията на Юнг, е от голяма помощ. Каузално би било, ако кажем: Кожният обрив идва от този или от онзи душевен проблем, както познаваме това при техниката. По­подходящ за живота изглежда методът на синхронизацията, времевият и смисловият паралелизъм от душевни и телесни явления, по които може да се заключи за още по­дълбоки взаимовръзки. Невродермитът не може да се приеме за чисто психосоматична болест ­ за това е твърде комплексен. Едно запитване при заболели от невродермит студенти показа, че съществено подобрение е настъпило след душевно стабилизиране.



Колко далеч в миналото трябва да се проследи една такава болест, може
да се види от разказа на една аптекарка, която в течение на много години снабдявала с кремове една клиентка за болното й от невродермит дете. Един ден двете се разговорили и майката разказала, колко виновна се чувства, че през цялата си бременност не е желала детето си и сега е „прокълната“, дълги години да го маже с кремове и да го гали. Този епизод насочва ­ когато се разглежда без морализиране ­ към някои основни въпроси: Дали невродермита, даже и когато се има предвид наследствеността от повече поколения и за техните не напълно излекувани болести, е последната степен на такъв процес, който в края на краищата може да се разтовари върху кожата? Дали една детска болест, която най­често се изявява върху кожата, не е възможно да е вид здравословно изчистване от отровата, като кожата при това отхвърля старите наследени обвивки? Не е ли здравословно ръководена от организъма една „екзема“, чиято основа издърпваме чрез многото имунизации, така че от оздравяващото възпаление рано или късно става хроничен процес, който се простира през много години и десетилетия нататък?

Аз много пъти съм наблюдавал това при така наречените имунизационни екземи. Понеже тялото не може да се справи с естествените си врагове, а е принудено да се бори с чуждия белтък на имунизационното вещество, подозрението, че масовите имунизации, чрез насилственото пренатоварване на имунната система не са напълно безобидни, лежи наблизо.* /* Сравни също Герхард Бухвалд, Имунизиране. Гешефтът със страха, Ланстайн 1994./

Генерално може да се каже, че кожата при болния от невродермит твърде много се развива в посоката на изсъхването, закоравяването. Има болести, като например имунната болест склеродермия, при които кожата тендира дори в посока на образуване на кости.

Както чрез едно много ранно интелектуализиране, така също и чрез даването в ранна възраст на противо­рахитични медикаменти и флуор, които засилват телесните тенденции в посока на втвърдяването, чрез повишената употреба на електричеството, дегенерираната храна и огромното количество сетивни дразнения (кино, радио, музикални записи, телевизия, електронни игри, електронна музика, шум на автомобили и др. п. б. п.), както и чрез непрекъснато увеличаващата се нервност във всички области на живота, се засилват втвърдяващите тенденции в организма.

Топлинните процеси, например температурата, която в медицината при борбата срещу рака дори изкуствено се предизвиква (така наречената хипертермия), могат да предотвратят отлаганията или да ги разтворят. Наблюдава се, че деца с невродермит почти никога или рядко имат тем-

пература. Получат ли обаче инфекция придружена с температура, то невродермитът може да се подобри или дори напълно да изчезне.

За да се покаже комплексната картина на тази болест, преди да се поясни начина на лекуване, ще се опишат няколко болнични случая. Между другото те отразяват многообразието на това заболяване, а също и душевната мизерия и пътя на страдание, които изживяват хора с хронифицирани кожни болести. С това се цели да се разбере, от какво голямо значение за положителното развитие и излекуване на болестта е душевната диспозиция.



Улрих, две и половина годишен ­ разказано от бащата


Улрих е първото от нашите две деца. Поради седалищното положение при раждането трябваше да се извади чрез цезарово сечение. При първия преглед всичко беше в ред, само вниманието ни веднага се насочи към силно чувствителната му кожа. Още през първите дни, Улрих имаше следи от одраскване по лицето. Той получи ръкавички, с които обаче веднага започна да си търка лицето. Поради нетърпението на сестрите в клиниката Улрих трябваше твърде бързо да бъде накърмяван и поради това се отби. Драскането остана. Предположенията на лекарите и сестрите бяха многобройни и гласяха от „това правят всички деца“, през „млечна непоносимост/сменяне на млякото“ до „бебешки пъпчици“ и „Milchschorf“.

След четири до шест седмици цялото му лице се покри с тези „пъпчици“. След няколко месеца червените петна и пъпчиците се разпространиха по дупето, по краката и свивките на колената, по телцето и по коремчето. По това време за първи път се произнесе диагнозата „невродермит“.

Ние изпробвахме различни сортове мляко и по съвета на един антропософски детски лекар преминахме на пълнозърнеста храна. Улрих получаваше само каша от житни растения, за която се използваше цялото зърно, както и пшенично и овесно ашуре (Sleim) Освен това от жилището премахнахме всякакви пластмасови произведения, изкуствени влакна и вълна. Когато Ули стана на година и половина, жена ми замина с него на Северно море, но и там нищо не се промени.

Беше много тежко време за нас. Минимални подобрения веднага се сменяха с катастрофални сърбящи обриви, чесане, плач, мрънкане, носене на ръце, неотделяне от родителите. На детските площадки за игра имахме много неприятни изживявания с родителите на други деца, които изведнъж, щом ни видеха се махваха или казваха на децата си: „Бягай, онзи там има нещо.“ Също и по­възрастни деца правеха подобни забележки.


Междувременно установихме, че Ули не понася овес, домати и яйца. Веднъж така силно реагира на яйцата, че като бяхме на гости, където половин час преди това имаше за обяд пържени яйца, той получи си лен обрив, при който си разчеса врата и лицето до кръв, а кожата се разкъса на парцали. Детето се нуждаеше от непрекъснати грижи. Колкото по­ лошо ставаше, толкова и ние ставахме по­раздразнени, преди всичко аз. Това разбира се, се предаваше на Улрих. Беше катастрофален дяволски кръг.

Междувременно научихме за една детска клиника в Гелзенкирхен, която беше се специализирала по невродермит. Когато Улрих стана на две години, жена ми замина с него за една подготвителна седмица за май ката и детето. Тук му се направи режим на храненето, проведоха се разговори и се дадоха разяснения относно вероятните причини на болестта, относно храненето, медитативни упражнения, хомеопатия и облъчва не с магнитно поле. На третия ден на Улрих му стана толкова добре, че чужд човек не би забелязал, че някога е имал невродермит.

В къщи трябваше да се проведе диета само с ориз и ябълки в продължение на пет седмици, за да се прочисти тялото. След тези пет седмици отново беше предвидено да постъпи в болницата, този път няколко седмици. В първите седмици на изчистването от отрови, Улрих постоянно се чувстваше мизерно. Поради това трябваше да посети клиниката с много лошо състояние на кожата. Там научихме, че едно друго дете също не понася ябълки. Вместо ябълки Улрих получи круши. От този момент кожата започна да се подобрява и след три дни всички симптоми изчезнаха. Постепенно започнахме да възстановяваме храненето. Първо прибавихме цветно зеле, той го понесе добре. На маслото Улрих реагира много силно. Като мазнина и до сега може да приема само един диетичен маргарин с ненаситени мастни киселини, но и от него само съвсем малко.

След десет дни, по семейни причини трябваше да напуснем клиниката. Улрих се чувстваше много добре и ние се осмелихме да проведем по­на- татъшното изпробване на хранителните продукти в къщи.

Въпреки строгото спазване на диетата състоянието на кожата се влоши, докато ние установихме, че е алергичен към перушината на юрганите и пера от кокошки. Всички възглавници и пухени юргани се отстраниха от жилището и хранителната терапия продължи. При опитите с различни храни винаги имаше реакции, до като най­после почти сигурно знаехме какво Улрих понася и какво не.

При пълнозърнестата храна и изоставянето на захар, сол, животински белтък и отстраняването на пухените завивки, постигнахме много добри успехи. Въпреки тези строги хранителни ограничения, той расте и се


развива великолепно. От липсата на някои хранителни вещества не се страхуваме. Откакто Улрих се чувства добре, направи огромни крачки напред и в своето социално развитие. В това отношение, когато беше болен, той беше малко изостанал.

В клиниката също разбрахме, колко важно е да оставим детето ни в неговия собствен свят. То трябва да се учи, да разрешава по детски и по свой собствен начин своите конфликти, а не чрез намесата на родители те или с помощта на чесането. Ние можахме да наблюдаваме, как децата, когато играят едно с друго, не се чешеха, а щом наблизо се намираше някой от близките им, често отново започваха. Те са свикнали, когато се чешат, някой да реагира, било за добро било за лошо. Професорът в клиниката ни посъветва, чрез собствен тренинг за отпускане и успокояване да се учим по­добре да се справяме с болестта на детето и понякога да го оставим и да се чеше. От раждането на Улрих нашият живот много се промени. Ние също променихме храненето си и ежедневните си привички. Установихме, че много материални неща от преди всъщност бяха удовлетворение­заместител на нещо и съвсем не са били особено важни. Преминахме през едно сурово училище, но научихме много от него.

Катинка, осем години ­ разказано от нейната майка


Катинка е третото от четири деца. Още като малко бебе тя имаше много чувствителна кожа, която се раздразваше от пампърсите. Аз можех да й слагам само пелени от плат. Макар, че употребявахме специални кремове и пудра, кожата винаги се разраняваше. Освен това тя имаше много силен Milchschorf. Цялата глава беше покрита със струпеи. И двете оплаквания ги имаше още от раждането.

Бременността и раждането на Катинка преминаха напълно нормално. На мен ми беше постоянно лошо до осмия месец, но иначе всичко друго беше наред. Раждането обаче трая доста дълго. Когато приемането на кислород повече не беше наред, получих перидурална анестезия (наркоза в гръбначния стълб). Към края всичко премина доста припряно и бързо. Поради наркозата можех да следя напъните си само върху екрана на апарата, който ги регистрираше. Изведнъж се уплаших, че става нещо неправилно, понеже трябва ше така да бързам. Тогава с три напъна (Preßwehen), които не усетих, успях да я избутам. Вложих цялата си сила в усилието да изблъскам детето, вече всичко ми беше все едно и аз само напъвах. Медицински всичко беше в ред и можех веднага да я накърмя.(...) Когато Катинка стана на три седмици, трябваше отново да тръгна на работа. Тя обаче отблъскваше всеки биберон и всяко шише, до като аз се завърна в къщи. Налице беше много голяма обвързаност с мен. Би трябвало да кажа, че от момента на раждането постоянно я взи-


мах при мен, толкова често, колкото ми бе възможно, денем и нощем. (...)

Когато Катинка стана на една година, вече ходеше на гърнето, понеже виждаше това при по­големите си сестри и понеже мокрите пелени й бяха неприятни. От този момент и кожата на дупето се подобри.

На главичката опитахме всичко възможно, преди всичко мажехме с мазнина, за да омекне. Вечер често стояхме с часове, почиствахме струпеите, понеже тя и без това не можеше да спи и оставяхме главичката да се проветри на въздуха. Това не държеше дълго и тя отново се покриваше със струпеи. Освен това много я сърбеше, а и косичката не можеше да пробие през слоя. Днес Катинка е осемгодишна и по главата все още има места покрити със струпеи.

Не мога да си спомня, кога тези екземни струпеи се разпростряха и по тялото, но би трябвало да е доста рано. Първо започна в свивките на колената и на ръцете. Структурата и цветът на кожата се променяха, кожата беше розово­жълтеникава. Ставаше все по­лошо и Катинка все повече се чешеше, често до кръв. На краката се разпростря нагоре, беше засегната вътрешната страна на бедрата, чак до четала. Ние едва я къпехме, беше възможно само от време навреме в специална мазна баня. Нормална вода и особено хлорирана вода, изобщо не можеше да понася, след това сърбежът обхващаше цялото тяло.

Консултирахме се с много кожни лекари и опитахме много мехлеми и кремове. Резултатът за съжаление беше такъв, че най­успешно беше ед- но леко кортизоново лечение. Понеже не искахме постоянно да употребяваме кортизон, а нямаше друга алтернатива, просто занемарихме целия кожен проблем.

През цялото време Катинка много страдаше, понякога беше малко по­ добре, но особено през нощта беше много неспокойна и много се чешеше. Най­засегнати останаха бедрата и лактите.

Допитахме се до много лекари и лекарки, но те не знаеха как да ни помогнат. Те лекуваха симптомите преди всичко външно, а истинската причина никога не се потърси.

Един познат лекар веднъж ми препоръча, да оставим Катинка сама да реши, с какво иска да се лекува кожата й, какво тя по чувство мисли, че ще й помогне. Тя първо поиска да вземе масло, от което не й стана по­добре, а кожата само се зачерви и излязоха мехурчета. По късно веднъж опита с мед, но и това не допринесе нищо. Относно храната не можех да установя някаква разлика или влошаване. Дрехи купувам само от памук и синтетика, вълната изобщо изоставих.

Най­лошото беше сърбежът. Винаги ме болеше, когато виждах как детето се чешеше и разраняваше. Тогава я взимах като яйце в скута си и
здраво я прегръщах. Това беше моят начин да се справя със сърбежа и да го спра. Да приема детето като едно цяло, да го масажирам, галя и отвлека, вместо само външно да мажа местата. Исках да предизвикам други дразнения, съответно чувства. Често ме гризеше съвестта, че относно външната грижа за кожата правех много малко, но ми беше по­ценно да приема цялото дете, да го приема с цялото му страдание и да му предам усещането, че съм тук при него.

След много безуспешни посещения при кожни лекари, отидохме при нашия домашен лекар на село, който беше също и хомеопатично ориентиран. Той употреби много време и чрез един комплексен тест с въпроси, изработи подробна анамнеза, въз основа на която искаше да започне съответното хомеопатично лечение.

Калинка беше вече седемгодишна. След преценката на анамнезата тя получи две зрънца сулфор за смучене и скоро след това и стана по­добре. Тогава ние много се зарадвахме, но след три месеца сърбежът отново започна. Катинка няколко пъти получи по едно зрънце сулфор и й стана по­добре. От тогава до сега продължава по този начин. Всеки два до три месеца, щом забележим, че тя отново става нервна и щом започне да я сърби, й даваме едно зрънце. Тогава се чувства добре и сърбежът също изчезва.

Лекарят опита да лекува също и главоболието, от което Катинка страда, но до сега не му се удаде, затова смятаме, че още не е намерено окончателното средство.

Състоянието на кожата днес е такова, че петната още са видими, но станаха значително по­слаби, по­светли и по­малки. По­скоро изглеждат като пигментация, повърхността на кожата отново стана гладка.

Като майка, поради това че имам повече деца, сигурно недостатъчно се занимавах с лечението на болестта, не бях и постоянна с намазването. Това повече или по­малко предоставях на Катинка. Понякога и напомнях, но често забравяхме. На мен и без това ми се струваше, че освен кортизона, нищо истински не беше помогнало.



Отмар, тридесет и пет години


До моята осма година нито аз, нито родителите ми си спомнят за някакви кожни проблеми. На осемгодишна възраст се показаха първите места на гърба, преди всичко по продължение на гръбначния стълб и по главата. Това продължи през цялото време до 14-тата ми година, когато болестта се разпростря също по лицето и по гърлото. Освен това получих и астма.

По това време учех за електротехник и днес предполагам, че контактът с машинното масло, имаше участие в причините за това. Кожата се успо-


кои отново, но лицето и гърлото останаха повече или по­малко засегнати. Едно четириседмично престояване в кожна клиника на Северно море през 1972 година много ми помогна и три месеца бях без оплаквания. Следващите две престоявания на морето по­късно не донесоха повече никакъв успех.

В началото на следването ми като двадесетгодишен състоянието на кожата ми отново се влоши. По това време ме лекуваха предимно с кортизон. Преди шест, седем години беше най­лошото ми време. Тогава не вродермитът се разпростря по цялото тяло. Постъпих в университетската клиника и отново ме лекуваха с кортизон. С една смесица от кортизон и спокойствие постихнах доста голямо подобрение. Но едва минаха четиринадесет дни в къщи и всичко отново се влоши както преди. Стресовите фактори, поради следването и дипломната ми работа тогава, сигурно играеха съществена роля. На края на следването все още ми беше много лошо. Сега реших да опитам нещо различно от университетската медицина. Отидох до един лечител, който започна хомеопатично лечение.Със съответните инжекции и капки бяха възбудени всички отделителни органи. Терапията беше много тежка, защото много от тези отрови бяха изхвърлени през кожата, което означаваше крайно влошаване на състоянието й.

След два и половина месеца прекъснах лечението, понеже намерих работа. Работата и тази сложна терапия не можеха да се съгласуват. Вече имах чувствително подобрение. По това време приемах кортизонови препарати само когато не можеше иначе. От тогава повече почти не получих астматични пристъпи. Преди пет години в Австрия започнах лечение с постене комбинирано с Майр­лечение. Майр­лечение е диета с мляко и хлебчета, която трябва да нормализира функцията на червата. Чрез това кожата първоначално се успокои, обаче чрез нея отново се отделяха остатъчни отрови, което няколко пъти доведе до влошаване. В тази клиника за постене получих и озонова терапия, която не донесе подобрение. От няколко години вече не взимам никакъв кортизон.

Това, което в Австрия също много ми помогна и което до днес винаги прилагам, е дълготрайният душ. В началото почти един час се лежи под душ от 38­40 градуса, като се стига до час и половина. След това винаги се чувствам чист и измит, кожата леко я намазвам с крем или олио. Би могло да се помисли, че от това кожата много ще се изсуши, но се получи точно обратното.Сауната също много добре ми понася. За първи път тук се научих да се потя. Също и сауната чувствам като изчистване и след това почти не се нуждая от кремове.


През изминалата година подкрепих постенето с лечение със собствена кръв и собствена урина. Лечението със собствена урина има много силно действие на изчистване при мен.

Силният сърбеж и нарушенията на съня ми с времето съществено се подобриха. При стрес и възбуда усещам сърбеж и до днес, но в сравнение с преди вече съм много по­спокоен.

Междувременно тялото ми сравнително се изчисти от петната. Лактите и свивките на колената, преди всичко обаче вратът и лицето, са местата които и до днес са засегнати.

От известно време преминах на пълнозърнеста храна. Не ям сол, почти никаква захар, никакви лютиви подправки, месо, яйца и бяло брашно. Не пия изобщо алкохол, черен чай и кафе и се опитвам да живея без да дишам много прах. Чрез тази вегетарианска диета в мен много неща се промениха. Мисленето и чувстването ми станаха други, също и отношението ми към хората. По­рано не можех да проявя гнева си навън, всичко поглъщах навътре в себе си. Днес също не се разгневявам, но мога да приема другите такива, каквито са. Реакциите на другите не ги взимам така лично, и в следствие на това не трябва повече толкова много да преглъщам.

Моето семейство нямаше никакво разбиране за болестта ми. Родителите ми казваха, че трябва повече да се стегна. Известно време имах чувството, че няма да мога да им простя, че така малко ги беше грижа за болестта ми. Винаги съм бил черната овца в семейството, която не беше обичана от родителите си. Една от причините на невродермита би могла да лежи още в тези ранни детски преживявания. Може би душата ми си беше създала тази болест, за да получи поне по този начин малко внимание.

За съжаление бях се отучил и да плача. Това и днес ми липсва. Бих искал отново да мога да плача.

Заради невродермита си извадих всички пломби от амалгама и всички мъртви зъби. Какво ли не опитва човек, само да получи малко подобрение.

Мисля, че най­много ми помогнаха промяната на храненето и изчистването на отровите от тялото ми. За стабилизиране на моментното ми състояние сигурно ще проведа още лечения с постене. За съжаление трябва сам да ги финансирам, понеже болничната каса и застрахователният институт заплащат само стандартното лечение с кортизон, нормално хранене и климат.



Най­голямото ограничение, което ми налага невродермитът чувствам най­вече при спорта ­ поради изпотяването.

За съжаление получих някои трайни увреждания от кортизона. Голяма част от косата ми изпада или се чупи, също и веждите; освен това кожата остана съвсем тънка. Поради кортизона трябваше да загубя и лещата на едното ми око. Преди 4 години на дясното око ме оперираха от катаракт. От тогава трябва да нося контактна леща, което разбира се поради невродермита понасям много тежко. Поради болестта вече станалото хронично възпаление на съединителната тъкан още повече се засилва от носенето на контактната леща. Всичко което преживях беше жестоко, но чрез тази допълнителна очна болест разбрах, че тя ме принуждава още повече да погледна навътре.

Това са описания на няколко засегнати.* /* ТЕ са отпечатани без съкращения в: Фогт, Елизабет/Шлипер, Гисела: Невродермит. Психика, хранене, кожна козметика, Мюнхен 1991. Стр. 72, 75 и 85./

Сведения относно възможностите за лекуване


Природолечението, хомеопатията и антропософската медицина разполагат с широк спектър от лечебни възможности, и редом с психо­хигиени- чните мерки и подобряването на социалната среда, болестта може акутно и дълготрайно да бъде овладяна конституционно.* /* Да се изброят всички средства и мерки, не допуска предписаният обхват на това изложение./

При това най­важното е, да се възстанови правилната функция на червата, да се засили храносмилателната дейност и по­специално черния дроб с определени горчиви средства като глухарче и синя жлъчка (Cichorium intibus), с външни процедури с етерични масла (Öldsispersionsbäder), с диета без животински белтъци и фосфати и приемане на гама­линоле- нова киселина за вътрешно овлажняване, това значи за образуване на влага и мазнина. Днес се знае, че болният от невродермит не образува в кожата достатъчно тази мастна субстанция. Gamma-Linolensäure се намира преди всичко в семената на черната боровинка, (Borago officinalis) и на пупалката (Oenuthera biennis). Това е етерично масло от тази част на растението, където са съхранени най­много жизнени сили ­ семената. Някои пациенти имат добър успех при уринотерапията със собствена урина.

Важни препарати са калциеви съединения от дъбовите кори, металът антимон и особено силицият в хомеопатична форма. Така например в антропософски ориентираната медицина с голям успех профилактично се дава един препарат на майките през време на бременността и на кърмачетата продължително време след раждането, когато в семейството има тенденции за кожни болести. Това е Aufbaukalk 1 и 2 на фирма Weleda, който е важно конституционно средство за хармонизиране на нервната система и обмяната на веществата.


Едно действащо надълбоко конституционно средство при всички видове кожни проблеми в ранната детска възраст е Dermatodoron (Weleda), който се състои от две растения ­ разводник (Solanum dulka mara) и Pfennigkraut, които съдържат в пепелта до 30% силиций. В тази връзка вниманието отново се насочва към копривата и белия равнец. Фирма Wala има отлични средства, като органните препарати, за да възбуди виталността на кожата и с това тя отново да се подмлади. Ако и да не може във всички случаи да се излекува, то с една комбинация от различни мерки и средства ­ например метални препарати и съответните лечебни растения ­ е възможно състоянието да се стабилизира.


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница