Нощем очите не спят



Дата18.11.2017
Размер38.01 Kb.
Размер38.01 Kb.

НОЩЕМ ОЧИТЕ НЕ СПЯТ
Процесът на сънуване и смисълът на съновиденията винаги са били обект на особен интерес. Съществуват множество теории, обясняващи и тълкуващи сънищата. Дори и модерната психоанализа обаче не е в състояние да обхване цялостно въпроса – по простата причина, че е ограничена от несъвършения инструментариум на материалистичната наука. А езотериката със своите нестандартни методи отдавна е изяснила механизма на съня.
        Преди всичко е необходимо да се разграничат живота по време на сън (спане) и сънуването. Когато човек заспи, центърът на съзнанието му се премества от физическия мозък в астралното тяло и остава там до събуждането. Това тяло се отделя от физическото и се отдалечава от него на известно разстояние. В зависимост от степента на духовното си развитие човек е по-малко или повече съзнателен за живота в астралния свят, в който попада. Същевременно физическият мозък и неговият етерен двойник запазват свое собствено смътно съзнание и в тях може да се осъществи сънуване. То протича успоредно с астралната дейност и между двата процеса обикновено няма много общо. Сънуването се улеснява и от обстоятелството, че при заспиването душата или висшият Аз се оттегля още повече в себе си и оставя личността или низшият Аз (т.е. съвкупността от физическо, астрално и ментално тела) още по-свободна. Разделените по време на съня тела са много по-възприемчиви към външни влияния, отколкото в будно състояние.

        Източници на съновидения са: физическият мозък, етерният мозък, астралното тяло и душата. Съответно сънищата се разделят на четири вида.


        Сънища на физическия мозък

        Смътното съзнание на физическия мозък по време на съня притежава някои особености, с които могат да бъдат обяснени почти всички сънища. То е до голяма степен автоматично и не може да преценява последователността и обективността на картините, явяващи се пред него. Затова ги възприема безкритично, колкото и абсурдни да са те. Абсурдността на повечето сънища се причинява от повишената чувствителност на спящото съзнание към външни влияния върху физическото тяло и “навика” му да ги преувеличава и изопачава. То не е в състояние да схваща абстрактни мисли, и веднага ги превръща във фантастични видения. Също така принципът на асоциация на идеите го кара да свързва по удивително безсмислен начин образи, между които няма никаква логична връзка. Изобщо физическият мозък е способен да създаде насън значителна бъркотия, отразяваща се върху повечето сънища.


        Сънища на етерния мозък

        Освободена от контрола на душата, докато физическото тяло спи, етерната част на мозъка е подложена на масираното въздействие на всевъзможни мисловни течения. Най-различни мислоформи, създадени от множество други хора, непрестанно и хаотично протичат през нея. Всяка минаваща мисъл, която намери в етерния мозък нещо сходно на себе си, се възприема и превръща в образи. След време образите се разсейват и несвързаният поток отново започва да тече. Окултните изследвания са установили, че ако етерният мозък бъде изолиран по някакъв начин от тези течения той не остава напълно бездеен, а сам бавно и лениво оформя картини от запаса на своите спомени.


        Сънища на астралното тяло

        Тези съновидения всъщност представляват спомени във физическия мозък за преживяванията на човек в астралния свят. Тук е важно да се прецени дали даден сън изобщо отразява астрална опитност, и ако да – доколко достоверно. Защото и функциониращите напълно свободно и с ясно съзнание в астралните си тела хора често нямат никакви спомени от астралния си живот. А дори да имат, липсва гаранция, че те не са се объркали с мозъчните фантазии. Единственият начин споменът за астралните преживявания да бъде точно и пълно отпечатан върху физическия мозък, е да се развият достатъчно астралното тяло, етерните чакри и хипофизната жлеза. Чрез тяхната активна съвместна дейност се изгражда “мост” от етерна материя, който осигурява непрекъсваемост на съзнанието при прехода от астрален живот към физически (в случая – при събуждане). За такъв човек животът престава да се състои от дни на запомняне и нощи на забрава, и се превръща в “безкраен празник” на съзнателността. Докато това не е постигнато, за ориентир може донякъде да служи характерът на сънищата – колкото те са по-ясни, по-смислени и по-реални, толкова по-вероятно е да са астрални опитности.


        Сънища на душата

        Съновиденията от този вид също представляват спомени за действителни събития. Преживяванията на душата (свръхсъзнанието) в собствения ѝ каузален свят могат, макар и трудно, да бъдат отпечатани върху спящия физически мозък. Трудността произлиза от огромната разлика в условията на живот в двата свята – физическия (материален) и каузалния (абстрактно-ментален). Категориите “пространство” и “време” имат за душата съдържание, твърде отличаващо се от нашето. От личностна гледна точка изглежда, като че ли тя съществува извън пространството и времето, в някакво “вечно сега”. Вследствие на това душата притежава до известна степен способността да предвижда. Съответно тя прави опит да предупреди личността за важни шансове, които трябва да се оползотворят, или за големи опасности, които трябва да се избегнат. Така възникват пророческите сънища. Най-често те са символични – поради нагласата на душата да мисли в символи. Възприетият и запомнен от мозъка символичен образ се тълкува вече в будно състояние съгласно собствената система от символи, която човек си създава. Затова сънуването например на риба може да означава за дадена личност сигурни неприятности през следващия ден, докато за друга може да има противоположно или никакво значение.


        Мнозинството от човешките сънища представлява странна смесица от два-три или от всичките четири вида, в която може да се оправи само компетентен окултист.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница