"нощта премина, а денят наближи"



страница1/8
Дата16.11.2017
Размер1.2 Mb.
Размер1.2 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8

Слава на Исус Христос!

"НОЩТА ПРЕМИНА, А ДЕНЯТ НАБЛИЖИ"



Предговор

Живеем в страшни и несигурни времена. Едва ли някога е имало време на по-спешен призив към църквата да изпълни определената й от Бога роля на страж. Възможно ли е информираният съвременен християнин да не чуе - в това време на безпокойство - ехо от въпроса, зададен още в древността: "Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?" (Ис. 21:11).

Наистина е дошло времето църквата да поеме божественото поръчение да затръби и да предупреди хората. "Сине човешки, Аз те поставих страж на израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми и предупреди ги от Моя страна" (Ез. 33:3, 7). Новозаветният евангелизатор също подчертава тази мисъл: "Ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой" (1Кор. 14:8).

Това, което ви предстои да прочетете, е гласът на стража, издаващ вик на предупреждение. Авторът Дуайт Нелсън бе мой студент в университета, а през последните девет години е пастор на университетската църква, в която членувам. Когато за пръв път чух главите от тази книга, изнесени под формата на проповеди от амвона, долових пророческия апел както към църквата, така и към света; предупреждение за наближаващия апокалиптичен сблъсък. Не бях единствен. Препълненият салон за молитвени събрания и пълната църква в съботните дни показваха, че вестта за апокалипсиса има огромно значение за съвременния образован човек.

Като вярващ, израснал в католическа среда и присъединил се по-късно към църквата на адвентистите от седмия ден, отдавна проявявам интерес към Свещеното писание. Аз съм изследовател на апокалипсиса и същевременно преподавател по този предмет в семинария. Забелязвам, че не само църковните членове проявяват нарастващ интерес към него. Виждам в лицето на секуларния хуманизъм глад за узнаване на събитията, съдбоносни за сегашния период от човешката история. Това прави книгата "Видях Исус да идва" толкова навременна. Тези, които я прочетат, едва ли ще могат вече по същия небрежен начин да четат заглавията от вестниците.

Когато за пръв път чух поредицата от проповеди и в много по-голяма степен, когато прочетох ръкописа, разбрах какъв потенциал има тази книга за разкриване на действащите лица от времето преди края, за показване на тайните съюзи и за дефиниране на обезпокоителните тенденции, предвестници на апокалипсиса. Това е направено изключително убедително и въздействащо. И все пак, зад безкомпромисния и недвусмислен език на автора прозира състрадателното сърце на пастор. Познавам Дуайт от много години и съм сигурен, че книгата е написана от любов към църквата и към света.

Това прави тази книга изключителна. Днес има много независими "гласове", които правят неразумни и хапливи обвинения, основаващи се на апокалипсиса. От друга страна, някои пишат с такъв страх да не би да обидят когото и да било, че съвсем са приглушили призива на Бога към спящата планета. Книгата "Видях Исус да идва" избягва и двете крайности.

В качеството си на служител в църквата на адвентистите от седмия ден авторът основава писанията си на духовното наследство, което макар и забравено в наше време, се основава на историческите протестантски тълкувания на апокалипсиса. Наистина усещам огъня на убеждението, запален някога от Светия Дух, за да се помогне на едва прохождащата Реформация, който отново се разпалва в наше време. Този огън трябва да се разпространи, ако църквата иска да изпълни даденото от Бога поръчение да предупреди света за скорошното идване на Исус Христос.

Макар че авторът показва как някои сегашни събития сочат към изпълнението на пророчествата от апокалипсиса, той не прави опити да определя дати за тяхното сбъдване. По-скоро книгата му е внимателно обоснован, точен анализ на текущи събития, разгледани в контекста на бързо изпълняващите се пророчества. Темата е вълнуваща сама по себе си, но в допълнение на това авторът води читателя от глава на глава толкова бързо и увлекателно, че чак пулсът ни се ускорява.

Вярвам, че е дошло времето за тази книга. "Нощта премина, а денят наближи" (Римл. 13:12). Молитвата ми е скорошното идване на Господаря на апокалипсиса да бъде светлата надежда за всеки читател.

Раул Дедерен, д-р по философия

Адвентна теологична семинария

Университет "Андрюс"

Бериън Спрингс, щата Мичигън


Няколко думи за автора


Дуайт К. Нелсън е старши пастор в адвентната църква "Пайъниър мемориъл" към университета "Андрюс" в Бериън Спрингс, щата Мичигън. Започнал е да служи там като пастор през 1983 г. Сега работи и като професор по омилетика в адвентната теологична семинария.

Преди да дойде в църквата "Пайъниър мемориъл", Дуайт е бил пастор в продължение на десет години в щата Орегън, където е бил и ръкоположен. През 1973 г. е получил бакалаварска степен в "Съдърн колидж", Колидждейл, щата Тенеси. През 1976 г. е получил професорска титла по теология от университета "Андрюс".

В продължение на две години д-р Нелсън е произвеждал и водил радиопрограмата "Пърсепшънс".

Роден в Токио в семейство на мисионери, Дуайт говори свободно японски. Женен е за Карен Осуалд Нелсън - медицинска сестра по професия. Имат син Кърк и дъщеря Кристин.


Предговор


Големият английски философ Томас Карлайл отишъл веднъж в къща, изпълнена с гости по повод новогодишната вечер. Празненството се проточило и глупавото бръщолевене и безсмислените задявки на веселящите се започнали да го дразнят. Решил да напусне тълпата с нейните танци и песни. Измъкнал се навън и тръгнал в черната и злокобна нощ. Сребърните звезди били скрити от буреносните облаци, покриващи нощното небе. Мразът и ревящият вятър проникнали през пелерината, с която се бил обвил.

В тъмнината Карлайл намерил пътя към бушуващото море и съвсем сам застанал на морския бряг. Докато мощните вълни се разбивали пред него и сякаш всичко било потънало в хаос и ужас, мракът на небето като че ли проникнал в душата на философа. В смущението си той извикал: "Стоя в центъра на грандиозното, на кръстопътя на вечностите!"

Дали положението е по-различно за нас, съвременните хора, които стоим пред прага на събития, които остаряват толкова бързо, че заглавията по вестниците - и дори картите - не могат да ги отразяват? Как можем по друг начин да опишем последните месеци, завещани ни от ревящите ветрове на времето? Не сме ли дошли до съдбоносния час, когато подобно на древния пророк и неговия народ трябва да пожънем вихрушки (Осия 8:7)?

Карлайл, уморен от глупавото парти, извикал: "Стоя в центъра на грандиозното, на кръстопътя на вечностите!" Разбирате, че празненството е към края си. Време е да си тръгнем от танците и песните. Време е да излезем изсред безгрижната тълпа. Време е, крайно време е да пристъпим сред нощната буря на планетата Земя и на цивилизацията, вървяща към неизбежен сблъсък с вечността.

Погледнете назад към изумителните дни на 1991 г. Сериозните лица на коментаторите - анализатори и журналисти, клатещи глава в смешно страхопочитание, предизвикано от бързите и драматични промени на онези 12 месеци - са достатъчно голямо доказателство за страховитите събития, зашеметили дори невъзмутимите представители на пресата. От блицкригът "Майката на всички битки" в Персийския залив до почти мигновеното разпадане на Съветския съюз - всичко това са събития, които промениха до неузнаваемост световната политика и съотношение на силите.

С настъпването на 1992 г. може би се чудим какво още има да ни предложи историята. Само попитайте президента на Съединените щати, присъствал на злополучния банкет в Токио! Кой от нас не трепна от съжаление към Джордж Буш - световен ръководител, който внезапно ни се стори слаб и безпомощен като всички човешки същества - когато грипът и припадъкът му бяха видени по всички световни телевизионни станции?

Този инцидент ни разкри съвсем образно - само в един миг - доколко са изпънати нервите на световната общност. Благодарение на съвременните комуникационни системи светът внезапно застана в трепетно очакване, чудейки се какво ще се случи с президента. Паниката на пресата бе достатъчно доказателство за факта, че нервите на хората по света са опънати до краен предел и никой не знае какво може да се случи на следващия ден.

Но каквото и да ни очаква, има една много по-величествена реалност, чийто предвестник са експлозивните новини за наскоро случилите се събития. Незабележимо за планетата - и незабелязано от журналистите - започва тайно обединение на невидими сили. Сили, чийто план за Земята е да мамят и запленяват, да разделят и завладяват, да унищожават и смазват.

Наблюдава ли някой? Има ли някой готов?

В следващите страници бих желал да ви поканя да се присъедините към мене в изтриването на прахта от една древна апокалиптична книга - старо пожълтяло парче от пророчески свитък, между чиито избледнели редове все още прозират кръвясалите очи на стратегията на злото - стратегия, разкрита в замъглената светлина на "Откровението от Исуса Христа", както пише на първия ред от библейската книга "Откровение".

Апокалипсис. Откровение. Ако Исус не разкрие тайната на този мрачен период, през който планетата преминава, никога няма да видим светлината на новия ден.

Искам да бъда откровен с вас: това, което ще прочетете, може би ще ви обезпокои. В апокалипсиса има много малко нишки за разкриване. Макар че Исус обви Своя апокалипсис в тайнствени символи, факт е, че там има засекретени множество вътрешни ключове, с които да отключим кърваво червените предупреждения на откровението. Тези ясни предупреждения не са написани, за да заместят книгата на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на хората". Но ако Исус не предупреди приятелите Си, кой ще бъде готов за неочаквания катаклизъм, с който ще приключи световната история?

Някой трябва да прочете последните Божии предупреждения, за да се подготви за последното действие на историята. И точно ТИ си този, когото е имал предвид престарелия, брулен от ветровете апостол Йоан, когато е записвал началното благословение на каменистия остров Патмос сред лазурносините води на Егейско море: "Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него, защото времето е близо" (Откр. 1:3).

Чувствам се задължен като пастор на университетска църква от 9 години да споделя с вас това, за което вярвам, че е настоящата истина за света и за църквата. 1991 г. завинаги строши калъпите на историята. Но освен звука от счупените парчета можем да чуем стъпките на приближаващия се Цар. Началното блаженство обещава благословение и за цялото пътуване.

Елате с мен в това пътуване в сърцевината на апокалипсиса. Наистина времето е наближило, наистина стоим "в центъра на грандиозното, на кръстопътя на вечностите!"

Дуайт К. Нелсън

Април 1992 г.

Адвентна църква "Пайъниър мемориъл"

Университет "Андрюс"

Благодарности


Докато пишех и проповядвах поредицата проповеди върху апокалипсиса, в мене се зароди убеждението, че тази вест трябва да бъде споделена и с хората извън университетската аудитория. Винаги ще бъда благодарен на приятелите ми Едуард и Върна Стрийтър, чиито желание и умения ми помогнаха да подготвя за публикация бележките от проповедите.

Смятам, че е нещо повече от случайност факта, че на следващата сутрин след специална молитва и пост в университета в 5.30 ч. по телефона ми позвъни Дан Хъфтън от "Харт рисърч сентър". Каза, че се е събудил два часа по-рано. Чул за проповедите върху апокалипсиса и за въздействието им върху църквата. Попита ме каква е възможността да се издаде този материал. Наистина се вълнувам от сътрудничеството с "Харт рисърч сентър".

Оставам задължен и на двамата приятели и колеги, които разгледаха критично ръкописа и чиито съвети и предложения бяха безценни. Раул Дедерен, професор по теология в теологичната семинария към университета "Андрюс" не само чу проповедите, но и не се възползва от пролетната си ваканция, за да прочете и редактира ръкописа.

Конструктивната му критика и забележки в качеството му на уважаван наблюдател на икуменизма бяха изпратени от Бога, както и любезното му желания да съветва бившия си студент и настоящ пастор.

Благодаря и на църквата, която направи възможно издаването на тази книга, благодаря на пасторите и на църковните членове от адвентната църква "Пайъниър мемориъл". "Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас" (Фил. 1:3). След като предприемем това апокалиптично пътуване, никога повече няма да бъдем същите. Очакването на скорошното Христово завръщане има способността да преобразява. Сега сме много по-близо до това събитие от времето преди девет години, когато църквата ми предприе пророческото пътуване.

Искам да завърша благодарността си с две латински думи. Totus tuum - "Всичко на Тебе".

Но когато чета апокалипсиса и призива му за вярност към Христос, реших да посветя тази книга с думите Solum tuus - "Само на Тебе". Защото Христос е Единственият, Който може да събуди тази планета и да приготви хората за скорошното Си завръщане.

Наистина Solum tuus, Господи Исусе!


стана война на небесата; излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели. Обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

И свален биде големият змея, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

И чух силен глас на небесата, който казваше: "Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог."

А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт. Затова веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време."


1.

КАК ДА ПОБЕДИМ ЗМЕЙ


Томас Джилеспи, декан на принстънската теологична семинария, обича да разказва за едно момче, което трябвало да напише кратка автобиография. Тъй като не могло да измисли подходящо въведение, момчето отишла при майка си, която в този момент се суетяла в кухнята и приготвяла вечерята. Неочаквано попитало: "Мамо, как съм роден?"

Майката отдавна очаквала такова запитване по въпроса за човешкото възпроизводство, но съвсем не била готова да говори за пчеличките и птичките в този напрегнат момент. Отправила го с изтъркания израз: "Щъркелът те донесе, скъпи."

Момчето поклатило глава и отишло във всекидневната, където баба му плетяла. Отново попитало: "Бабо, как е родена майка ми?" Но бабата била от викторианската епоха и бягала от тази тема като дявол от тамян. Тя също набързо обяснила: "Щъркелът донесе майка ти."

"Но тогава как си родена ти?" - упорствало детето.

"И мене ме е донесъл щъркелът", отговорила тя.

Детето й благодарило, върнало се в стаята си и написало: "През последните три поколения в семейството ни не е имало нормално раждане."

Момчето е право, нали така? На планетата ни не е имало нормално раждане от години, не е ли така? Дори в църквата не е имало нормално раждане в продължение на поколения! Нещо става в света! Нещо става в църквата! И светът, и църквата са се променили. Промяната е драматична и драстична.
Отчаяна война

Истината е следната: ние сме във война и битката се разгаря. Стратегията се състои в една-единствена дума: интензификация.

В края на 1991 г. вестниците докладваха, че през годината са се водили 14 войни - от Югославия до Литва и Совето, от Ел Салвадор до Ирак и Кувейт. През 1991 г. са се водили 14 войни между противопоставящи се човешки армии. Четиринадесет умножено по хиляди майки и бащи, които са плакали, когато децата им не са се завърнали у дома. Но в този списък дори не бе спомената войната, в която са се били и която са загубили повече човешки същества, отколкото във всички останали конфликти.

Най-скъпото бойно поле, най-кървавата от всички войни дори не се споменава, защото се води не между две държави, а между две уши, т.е. в мозъка ни. Това е война за вярността на всяко човешко същество.

Има война и битката става все по-интензивна.

Прочетете отново онези загадъчни думи от Апокалипсиса: "И стана война на небесата" (Откр. 12:7).

Астрофизикът Стивън Хокин написа бестселъра "Кратка история на времето". Това, което ще прочетете в следващите шест стиха, е кратката история на времето от божествена гледна точка. Това е кратка история на жестока космическа война:

"И стана война на небесата; излязоха Михаил [апокалиптичното име на Христос отпреди Неговото въплъщение] и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели. Обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас на небесата, който казваше: "Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог." А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт. Затова веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време."

Разбрахте ли значението? "Понеже знае, че му остава малко време!" Забележете: основната стратегия на змея е интензификацията. За него времето и интензитета са обратно пропорционални. Колкото повече има от едното, толкова повече намалява другото. Казано по други начин, колкото повече му намалява времето, толкова повече се разярява. Колкото повече приближаваме към края, толкова по-голяма става сатанинската ярост.

Чуйте, ние сме във война и битката става все по-интензивна. Затова често чувате хората от по-възрастното поколение да идеализират спокойствието и сигурността от детските си години и да си спомнят как добре са се държали и колко по-зрели са били от днешните младежи. После следват оплакванията за състоянието на съвременната младеж: няма зачитане на авторитета, прекалена разпуснатост в секса, злоупотреба с наркотици още от най-ранна възраст, бунтовно поведение, лъжи и т.н. Въпросът, който неизбежно задават, е: "Защо не могат да бъдат такива, каквито ние бяхме?"


Защо не могат да бъдат такива, каквито ние бяхме?

Ако сте от по-възрастното поколение, ще ви кажа защо: Защото не са живели по ваше време. Сигурни сте, че днес е по-зле! Води се война и битката се разгорещява. Младите биват пленявани чрез арсенал, който е много по-изтънчен и унищожителен от всичко видяно в човешката история. По тях се стреля не само извън, но и вътре в църквата. "Защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време!"

Виждали ли сте фалшива банкнота? Нося една в портфейла си. Ако ви се разплатя с нея, ще забележите измамата само когато я обърнете от другата страна. Един приятел от щата Орегън ми я даде преди няколко години. Изглежда съвсем истинска от едната страна. Обърнете ли я ще прочетете следните думи: "Съжалявам много, измамен си, глупако." Не ти става много приятно.

Но за да продължа с илюстрацията, нека предположим, че оригиналната десетдоларова банкнота е била създадена едва вчера. Ако веднага се заема с фалшифицирането й, очевидно всичките ми усилия ще се основават на еднодневни опити и проучвания.

Но ако имам цяла седмица на разположение? Не е ли логично, че ако имам повече време, ще успея да направя много по-успешна фалшификация? Коя фалшива банкнота ще бъде по-добре изработена - направената само след един ден на опити и наблюдение или тази, която е била плод на едноседмична работа? Очевидно втората.

А какво ще стане, ако имам цяла година на разположение? А десетилетие? Век? Хилядолетие? Не е ли логично да заключим, че колкото по-дълго време имам, толкова по-измамна и унищожителна ще бъде фалшификацията?

Ето го и Луцифер - змеят, дяволът, Сатана. Не мислите ли, че поколенията, живеещи в края на времето, ще станат мишена на най-фините му и страшни фалшификации, които е изнамерил през хилядолетията на бунт срещу неговия и нашия Творец?

Обзалагате се, че днес е по-зле, отколкото в младостта ви! Положението е хиляди пъти по-зле.

В дяволския военен арсенал има технически чудеса, които ни хипнотизират. Компютърните игри много фино пробутват идеите за насилие и физическо отмъщение чрез невинния образ на здравеняка Марио, който печели награди, като убива всички, изпречили се на пътя му. А ние поглъщаме всичко това!

Детските комикси възвеличават окултизма и свръхестественото по такъв забавен и привлекателен начин, че просто не можете да се откъснете от тях. И децата ни са като омагьосани. (Буквално ОМАГЬОСАНИ!)

Помислено е и за възрастните. Многобройните блудкави филми и сериали подиграват святостта на брака и омаловажават родителските задължения. Защо дори християни се смеят на тези глупости с часове и въобще не усещат как ноктите на змея сграбчват душите им? Брилянтна стратегия за фалшифициране. Зрителите биват подготвяни за неизбежния ден, когато самите те ще се сблъскат в реалния живот със същата етична дилема или сексуално изкушение. И в този момент на атака ще бъдат подмамени да посрещнат кризата така, както са я виждали стотици пъти по глупавите сериали.

И змеят печели битката отново. И отново. И отново.

Всеки път, когато отивам с колата си до съседния град, минавам покрай един новосъздаден видео център. Чудесно място. Сигурен съм, че изкарват доста пари, като заемат касети на всеки, който плати 1-2 долара. Очевидно няма нищо лошо във видеото нито от технологична, нито от морална гледна точка. (Нашата църква изработва програми за телевизионната мрежа "Трите ангела".)

Но змеят е зад кулисите и примамва хората да пожертват своите ценности. Хубаво е, че е настъпила събота вечер. Родителите трябва да се погрижат за развлечението на децата си. (Или може би обратното?) И какво е простото разрешение: наемане на видеокасета! И така, милиони от тези касети навлизат в християнските домове. Никъде по лъскавите им обвивки не личат ноктите на змея. Няма значение оценката, поставена от цензурата. Драконът може да се крие както зад G, така и зад R.

Не е необходимо да си доктор по философия, за да откриеш, че ако една фалшификация трябва да изглежда като истина, необходимо е да прилича на нещо истинско. Но ако хората избират фалшификацията безкрайно много пъти, можете да сте сигурни, че много скоро ще загубят способността си да правят разлика между фалшиво и истинско. Когато това се случи, стават като неподвижни патици пред мушката на ловеца.

Мисля, че всички ние, ако спрем за миг и се замислим, можем лесно да разберем стратегията, използвана от интелигентния змей за подмамване на тези, които желае да хване на въдицата: телевизионни програми, статии в списания, увеселителни събирания, стремеж към богатство и известност. Наистина започвате с добрите неща. Слагате оценка G. Но с течение на времето изисквате все повече и бавно и незабележимо измествате истинското и го замествате с фалшификацията. Стигаме дотам, че накрая сами си поставяме някоя майсторска измама на трона на сърцето си. Браво на змея!

Но това не е всичко! Тук не става въпрос за някакъв митичен змей - онова апокалиптично създание, което опустошава и воюва. Знаем, че сме изправени пред същество, което някога е било най-висшето творение във вселената (виж Ез. 28). Същество, което все още може да се преобразява в светъл ангел (2Кор. 11:14). Същество, което се е опитало да стане Бог (виж Ис. 14). Но в небето няма място за две божества. Онзи, който дошъл втори, си отишъл първи. Узурпаторът бил изхвърлен. Но нещастието никога не обича да седи с самота. Последната клетва на излизане от Божието присъствие била: "Ще взема със себе си всичките ти чада! Само гледай!"

И когато Бог станал човешко чадо (Откр. 12:5), за да докаже, че ще изпълни това, което е обещал, змеят издигнал въплътилия се Творец на позорен кръст. Най-накрая наблюдаващата вселена разбрала истината: целта на бунтовника е да унищожи самия Бог - да стане Бог. Змеят има толкова силно желание да осъществи мечтата си, че се е заел да унищожи всичко и всеки, изпречили се на пътя му.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница