Нуждата оправдава ли престъплението? Мария Бормалийска – 8-б клас



Дата25.02.2017
Размер17.51 Kb.
Размер17.51 Kb.

Нуждата оправдава ли престъплението?

Мария Бормалийска – 8-б клас

Какво геройство-да убиеш баща си и някак случайно чак после да станеш човек!...Удобно,нали?

А дори и да е истина? Какво? Нима трябва да помилваме престъпника,задето, може би, се е покаял?

Но вие филантропите ще кажете, че не можем да убием разкаялите се, задето са сгрешили...веднага ви оборвам със силен аргумент, а именно, че щом един доблестен човек съжалява за действията си, то непременно той ще иска да плати за тях достойно...

Но и не прибързвайте да кажете, че мразя човека - напротив! Но само и единствено, когато се отнася за всеобщото благо, „целта оправдава средствата”.И в такъв случай пример трябва да се даде на обществото,и ако пътят към това минава през нечия екзекуция, то жалко за осъдения...защото до всеки велик паметник стои по един равен на него жертвен олтар.И ако днес пощадим убиеца, утре всеки ще реши,че може да убива безнаказано,и тогава вие филантропи, може да не сте живи, за да ми опонирате!

Категорична съм за едно-в теглилката на времето този един живот дори не може да се мери с общественото благо.И при тези обстоятелства убийството на убиеца не може да се отъждествява с фразата „око за око,зъб за зъб”.

В „Песен за човека” Вапцаров се проявява като непоправим мечтател и идеалист, защото вярата в доброто и в хората в никакъв случай не е равносилна на наивността и на надеждите, че идеален свят може да бъде постигнат без компромиси и жертви.

Едно обаче е сигурно –н еговият герой се превръща в нравствено извисен човек, вярващ, че дори и след него „животът ще дойде по-хубав от песен”. Е, ако той беше до мен,сега щях да му се поклоня, да му целуна ръка, а после сама да бутна стола под краката му, изпълнявайки присъдата...тогава щяхме да се борим за една и съща кауза,тогава щях да се жертвам, за да оценя жертвата му...

Но за обществото той и хората като него са едни разяждащи го паразитни червеи, срещу които единственото ефективно лекарство е смъртта.Защото никоя нужда не оправдава престъплението и всеки който твърди обратното е просто проядена от паразитите тъкан.Сега и аз като Ботев се мъча да забравя:

Туй що,глупци,вий не знайте

Позор ли е или слава!

Защото да превърнеш убиеца в герой е не по-малко престъпно, отколкото да извършиш самото убийство.



Дори, поглеждайки от другата страна, смятам, че всяко действие трябва да се обмисля, в противен случай,както пише Хайтов: „саатче бягане-животче връщане.И все не можеш да се върнеш откъдето си тръгнал”...

За престъпленията и грешките аз плащам и наказвам. За убийството от нужда - убивам!...А вие,убивате ли хлебарките?...

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница