Някои особености на френските предложни локативни изрази и тяхната преносна употреба



Дата18.11.2017
Размер107.2 Kb.
Размер107.2 Kb.

Някои особености на френските предложни локативни изрази и тяхната преносна употреба
ас. Невена Стоянова, катедра “Романистика”,

ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”


Локативна идея и идеогенезис. В психолингвистичен план, идеята за място идва непосредствено след тези за съществуване и качество, ако ги разположим по една въображаема ос, илюстрираща процеса на разделяне на субекта от обекта, съгласно “понятийната йерархия на глаголите” (Guillaume, 1964). В тази психомеханична перспектива, локативната идея бележи последната фаза от изграждането на цялостен, но все още относително статичен образ на субстанциите, които биват ситуирани във време-пространството. Това е и моментът на екстериоризиране на обекта, моментът на появата на дуализма ‘локализирана - локализираща субстанция’ (Mantchev, 1998).

Преди този етап, обект и субект са твърде слабо диференцирани, като с всяка следваща идеогенетична фаза разделението между тях се задълбочава. В началото на идеогенетичната ос се намира идеята за съществуване (която обикновено се изразява чрез глагола съм, в смисъл на съществувам). Тази идея утвърждава факта, че определена субстанция съществува. Без това първоначално условие, т.е. преди да й се припише ‘съществуване’, субстанцията не може да получи каквито и да е други атрибути, нито да бъде локализирана където и да било.

След това ‘съществуващата’ вече субстанция (по-точно менталната идея за нея, а не самата субстанция от извънезиковата действителност) започва да придобива форма, която става все по-ясна чрез процеса на атрибуция (посредством атрибутивни глаголи и глаголни конструкции, от рода на ‘съм [някакъв]’). В този момент е рано да се говори за две отделни субстанции, тъй като обектът е все още само част от субекта. Дори да има разделение, то е само вътрешно и фиктивно.

Именно при процеса на локализация се появява и първоначалният дуализъм ‘субект-обект’.


Семантично представяне на локативността. В езика, идеята за място се предава отчасти чрез локативното значение на глагола съм и всички дурги локативни глаголи, които могат да се сведат до него. На френски, както и на български, и въобще в повечето индоевропейски езици, локативният съм изразява чистата идея за място, без да добавя допълнителни нюанси към нея. При все това, заради много общия и абстрактен смисъл на този глагол, обикновено той се нуждае от конкретизация чрез комбинация с различни предлози, предложни конструкции и др.

Поради полисемичността на предлозите, в много случаи е за предпочитане да изразим чистата идея за място чрез други локативни глаголи с не толкова абстрактно значение, като глагола намирам се (se trouver) или чрез конструкции от типа съм + минало причастие (être posé, posté, installé, situé).


Локативната идея може, разбира се, да бъде предадена и само чрез предлози и предложни конструкции. Предлозите представят, подобно на глаголите за място, както чистата локативна идея, така и нейни нюанси, като суперпозиция, интериорност, отдалеченост, трансверсалност.




Локативни предлози и предложни изрази. Във френския език, предлозите за място могат условно да се разделят на две основни групи: прости (dans, entre, sur, sous и др.) и сложни (près de, hors de, loin de, autour de).

Освен тях съществуват и предложни конструкции, съставени от три елемента, като en face de, au bout de, à l’extrémité de и т.н. Обикновено те съдържат два прости предлога : à или en (проспективни) в комбинация с de (ретроспективен), които представляват своеобразни връзки с други части от семантичното обкръжение в едно изречение – а именно с онези лексикални единици, които изразяват локализиращата и локализираната субстанции (Mantchev, 1998). Като централна част на една такава предложна локативна конструкция, имаме определено съществително име – често с много абстрактно значение или до голяма степен десемантизирано – което се явява и смислово ядро на конструкцията. То сближава още повече субстанциите, които участват в процеса на локализация и доуточнява локативната връзка между частите от изречението, които свързва. По този начин, ако говорещият желае да изрази локативно отношение като интериорност между две субстанции, той може, според конкретната цел на изказването, да избира между предлога dans, от една страна, и немалко на брой предложни конструкции, от друга : au fond de, au cœur de, au sein de, au milieu de, au centre de, au creux de и пр., които конкретизират идеята за интериорност.

Същото се отнася и за другите допълнителни локативни идеи :




(ex.) Alençon se trouve sur la Sarthe./ Alençon se trouve au bord de la Sarthe.


Алансон е разположен на р. Сарт. / Алансон се намира на брега на р. Сарт.

Трансформации. В много случаи, когато става въпрос за конкретна употреба на френски локативен глагол, е възможно да бъде направена трансформация локативен глагол – предложна локативна конструкция, със запазване значението на изказването :

au bord de (на брега/ръба на, покрай ръба на) => border;

au flanc de (от едната страна на) => flanquer.
В много от тези случаи, на български език нямаме аналогични глаголи и могат да се използват само съответните предложни изрази.
(ex.) a) Les pays bordant /au bord de/ la mer Caspienne font un premier pas vers l'élaboration d'un statut légal. (Страните по брега на Каспийско море правят първа крачка към изграждането на легален статут.)

б) En raison de la nature variée de la côte du Pacifique, les régions froides voisinant avec /étant au voisinage de/ les zones tempérées, les montagnes avec/ à celui de la mer, les tribus qui s'y établirent ont développé des langues et des cultures entièrement différentes. (Поради разнообразната природа на тихоокеанския браг, понеже студените области съседстват /са в съседство с/ умерени зони, а планините - с морето, племената, които се установили там, развили напълно различни езици и култури.)


В пример а), на български език е допустима само предложната конструкция ‘по брега на’, тъй като не разполагаме с глаголи, които да предават същото локативно отношение и същевременно да съдържат в морфологичнен план основата ‘бряг’, какъвто се явява глаголът border на френски език. При втория пример трансформацията е напълно възможна.

На второ място можем да отбележим, че ако имаме преносна употреба на предложните локативни изрази, трансформацията предложен израз => глагол със запазване на значението на френски език е почти невъзможна:


(ex.) Le secrétaire américain à la Défense Donald Rumsfeld a estimé lundi que l'Irak n'était pas au bord de [l’Irak borde] la guerre civile, (...). (Nouvel Observateur, 4 oct 2004)

Американският секретар по въпросите на отбраната Доналд Ръмсфелд заяви в понеделник, че Ирак не е на ръба на гражданска война (...).


Разбира се, дори трансформацията да може да се реализира без да се променя значението, между двата варианта на изречението семантична разлика съществува, що се отнася до динамиката на изказа. Тъй като глаголът обикновено изразява динамична връзка между субстанциите, докато отношението при предлозите и предложните изрази е статично (Mantchev, 1998).

От друга страна, предложните изрази често се съпроводжат от глаголи (най-вече гл. съм) и глаголни конструкции за място (se trouver, se situer, être disposé/ planté/ logé), благодарение на които динамизмът на изречението може да бъде запазен. В подобни случаи имаме и по-прецизна локализация, както и относително равновесие между динамичността на локативния глагол и статичността на предложния локативен израз.



Някои случаи на синонимия при преносна употреба. Ще се спрем на няколко случая на синонимия на френски предложни локативни изрази, употребени преносно, като разгледаме четири единици от следната серия : au bout de, à la limite de, à l’extrémité de, à la frontière de, à la lisière de, à l’orée de. Те посочват локализация в най-крайната част (‘la partie extrême’) на локализиращата субстанция (Kaménova et co, 1977), т.е. носят една и съща основна идея (в случая локативна), както и една и съща допълнителна идея (‘la partie extrême’), доуточняваща мястото на разположение в пространството, времето или в определено явление/абстрактна същност. От тази гледна точка, можем да ги наречем синонимни изрази, представящи идеята за ‘граница’ или, по-общо казано, - ‘предел’. Това, обаче, би създало погрешното впечатление, че тези изрази могат лесно да се заместват помежду си, без да се измени смисълът на изказването. Само в много малко случаи, всъщност, това би било вярно. Някои автори смело наричат подобни редки случаи ‘случаи на абсолютна синонимия’, с важното уточнение, че става въпрос за синонимия единствено в концептуален план. Според лингвисти като Балдингер, абсолютни синоними са онези значещи единици, които са способни да обозначат един и същ концепт:

“Синонимите, заемащи една и съща позиция, са абсолютни синоними, доколкото всички те реализират една и съща концептуална формула. Това може да се провери чрез субституция: на всяка позиция, във вътрешността на една група, мога да заместя кой да е синоним от групата с всеки друг от нея, без да променям концептуалната субстанция.” (Baldinger, 1984, p. 176)


При все това, дори и действително да съществува явление “абсолютна синонимия” (малко лингвисти са съгласни с това), тo е изключително рядко. За да бъдат две значещи единици абсолютни синоними, трябва всички техни значения да съвпадат. Което е, до голяма степен, невероятно и би обезмислило съществуването на всяка втора от две такива единици. Подобно явление, впрочем, би противоречало и на закона за икономия в езика. При това положение, синонимите в езика са по-скоро “частични”, при тях съвпадат само едно или няколко, но не и всичките им значения/употреби.

Нека вземем за пример изразите à la frontière de и à la limite de : те могат да бъдат взаимнозаменяеми, без да се нарушава значението на изречението, само в преносно значение, само в специфичен контекст, и само когато предават следния смисъл : « в периферната част на локализиращата субстанция » (‘легалността’, в приведените по-долу примери) :


(ex.) a) On est sans cesse à la frontière de la légalité, résume Roger Langlet, universitaire, coauteur du livre. Ce n’est pas illégal, mais c’est discutable. (Libération, 22 oct 2004)

Те постоянно са на границата на легалността, обобщава Роже Лангле, университетски преподавател, съавтор на книгата. Не е нелегално, въпреки че е спорно.

b) Cette pratique commerciale extrêmement diffuse est toujours à la limite de la légalité et de l’abus (...). (Le Parisien, 26 oct 2004)

Тази изключително разпространена търговска практика е винаги на границата на легалността и злоупотребата (...).


В горните два примера има един важен момент, който е хубаво да подчертаем. A la limite (à la frontière) de la légalité означава “почти отвъд/извън законността, но все още в нейните граници и все още извън противоположната на легалността субстанция”. Това, обаче, не е единственият възможен превод на тази конструкция и на изречението въобще. Понеже изразът е полисемичен, определяща роля в разглеждания случай има контекстът. Първият пример би могъл да се преведе и по следния начин : Те постоянно са на границата с легалността, т.е. “те са [почти легални]”, а не [почти нелегални], както подсказва контекстуалното обкръжение : [Ce n’est pas illégal].

От друга страна, нека отбележим, че при трансформации като à la limite de la légalité /на границата с легалността/ => presque légal /почти легален/ може да се наблюдава интересно явление : атрибут (légal - законен) и количество/степен на изявеност (presque - почти) едновременно могат да бъдат представени локативно. В горните примери, предложният израз предава степента на изявеност на атрибута, а съществителното име, обозначаващо локализиращата субстанция – качеството. Интересни са факторите, поради които говорещият съзнателно може да подбере единия или другия подход при изразяване на една и съща концептуална формула, но това би било обект на друго изследване.

Има случаи на преносна употреба, при които à la limite de и à la frontière de не са равнозначни. Нещо повече, употребява се почти само à la limite de и то в по-различно значение, докато à la frontière de, така да се каже, отпада като вариант. В подобни случаи à la limite de се свързава със специфични допълнения (scandale, haine, chaos, mort, quotidien, fantasque, folie, ignorance и др.) и означава, както вече отбелязахме : “много близо до границите с, но все още извън определена субстанция”:
(ex.) L'un et l'autre s'inquiètent, par ailleurs, des comportements "parfois à la limite de la provocation" des forces de police : "Il y a un gros travail à faire avec la police en ce qui concerne la communication", note M. Bayrou. (Le Monde, 2 mars 2008)

И двамата се притесняват, впрочем, от поведението на силите на реда, което е “понякога на границата с провокацията”: “Имаме много да работим с полицията в областта на общуването”, отбелязва г-н Байру.


На български положението е малко по-различно, защото в последните два случая на многозначност на à la limite de, на предлога de съответстват два различни български предлога и съответно имаме два отделни предложни израза : на границата на и на границата с.

На френски език, à la limite de, когато е със значение ‘на границата с’, може да се трансформира в глагола frôler (почти докосвам, минавам много близко до), който също може да бъде локативен:

[être] à la limite de la folie => frôler la folie (=> être presque fou).
Впрочем, à la limite de не се доближава само до à la frontière de. В някои случаи, отново в преносно значение, той може да замести друг локативен израз от същата група - au bout de (на/в края на). В това им значение и двата израза можем да преведем с “на предела на” :
(ex.) a) Malgré sa maladie qui couvait depuis longtemps, il s’est dévoué au FCB (Football Club de Bollwiller) jusqu’à la limite de ses forces. (DNA, 16 nov 2004)

Въпреки болестта, която дълго време носи в себе си, той се посвети на футболния клуб до предела на силите си.

b) Il est allé jusqu’au bout de son combat, jusqu’au bout de ses forces sans jamais abandonner cette lutte. (L’Humanité, 8 nov 2004)

Той доведе до край своята битка и достигна до предела на силите си, без никога да се откаже от тази борба.


Интересно е да проверим дали други предложни изрази от тази група имат преносни значения, които могат да бъдат предадени с израза à la limite dе. Нека сравним следните два примера:
a) Il [Michel Warschawski]définit ainsi sa stratégie et sa conception des choses : « Ne pas traverser la frontière, mais se situer à la lisière de la loi, entre le droit et l’interdit. Dans une démocratie, ce qui n’est pas explicitement interdit est légal. » (Mona Chollet, Périphéries, juillet 2002).

М. Варшавски дефинира по следния начин стратегията си и концепцията си за нещата: “Да не се преминава допустимото[границата], а да се застане на ръба на закона [на границата на законното], между правото и забраните. При демокрацията, онова, което не е категорично забранено, е легално.”

b) Un témoin confirme cette pratique à la limite de la loi. (La Libre.be, fev 2008)

Свидетел потвърждава тази практика на ръба на закона.

Подобни примери могат да се намерят и с израза à l’orée de.
Обобщение и перспективи. Единиците, от които е съставена коя да е група предложни локативни изрази, са относително близки, що се отнася до основното значение, което носят. Стана ясно, че когато говорим за локативно значение, имаме предвид не само локализация в пространството, а и във времето, както и в определени абстрактни локализиращи субстанции, където употребата на локативни значещи единици е преносна (Бенвенист, 1993). В този случай, имаме, всъщност, идеи за качесто и количество, но представени локативно, с определена експресивна цел. Степента на изявеност на качеството е представено чрез предложния израз (това може да бъде и локативен глагол или комбинация глагол-предложен израз), а самият атрибут е изразен от съществителното име, което локативният израз въвежда.

Явлението беше илюстрирано чрез предложни локативни изрази, които разгледахме накратко, и които в преносна употреба не изразяват пространствена локализация. Те са в състояние да ситуират една субстанция в определено качество, състояние или явление. По този начин може да бъде представена определена атрибутивна идея, заедно с някои нейни количествени оттенъци, като степените на законност и незаконност, например. Това е интересен процес на делимитация, който, в по-общ план, е свойствен за езика изобщо, защото последният е средство за разчленяване не само на време-пространствения, физически континуум, а и на ‘абстрактния (ноемичен) континуум’ на определени сегменти, чрез поставянето на граници :

“Трябва да си дадем сметка, че субстанцията, каквато представлява цялата извънезикова действителност, е неструктуриран континуум, в който могат да бъдат наблюдавани само няколко разграничения с относителна точност, които не могат да служат за основа на определена “обективна” структура”. (Vrbková, 1975)
От психомеханична гледна точка, абстрактната локализация се явява, може би, моментно избързване с една позиция напред по идеогничната ос. В момент, в който субстанцията би трябвало да бъде качествено-количествено определена, вместо атрибутивно, тази идея получава локативно представяне. А локативното представяне, от своя страна, е резултат и проявление на локативната идея, която все още не съществува при атрибутивната фаза на идеогенезиса.

В психолингвистична преспектива явлението навежда на мисълта, че подобни преносни значения на локативни изрази (или на локативни глаголи) са наложени от определени правила, присъщи на самото мислене и на начина на езиково отражение на екстралингвистичната действителност, както и от редица фактори, които подтикват говорещия да избере един от двата начина (атрибутивен или локативен) за изразяване на количествено-качествени отношения. Абстрактната локализация би могла да стане обект на по-задълбочено изследване в областта на локативните форми за репрезентация на значението изобщо и във френския език, в частност.




Библиография
Бенвенист, Е., Езикът и човекът, Наука и изкуство, София, 1993
Baldinger, K., Vers une sémantique moderne, Paris, éd. Klincksieck, 1984
Guillaume, G. Langage et science du langage. Paris, 1964.
Mantchev, K. Linguistique et sémiotique, vol.1, Presses universitaires “St. Kliment Ohridski”, Sofia, 1998.
Kaménova, R., Mantchéva, A., Bechkova, R., Cours systématique de langue française, partie constructive I, Sofia, Naouka i izkoustvo, 1977
Stoyanova, N., L’idée locative dans le français contemporain, Université de V. Tarnovo, 2007
Todorov, Chr., La théorie opérative et la littérature française, Faber, V.Tarnovo, 2003
Vrbková, V., Le sens et les possibilités de son appréhension, Etudes romanes de Burno (8), 1975

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница