Няма религия по-горе от истината!



страница1/7
Дата18.11.2017
Размер1.21 Mb.
Размер1.21 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7

Родословието на човека – Ани Безант

Предговор

Няма религия по-горе от истината!”

 

Човечеството никога не е било лишавано от духовни учители, грижещи се за неговото посвещаване и еволюция. Теософското общество също получава своето низпослание от Великите посветени, за да създаде Всеобщо братство, да даде ос­новни закони, духовни тези, етични нормативи и чисто метафизични идеи, като върне на света не забравеното, а окултното, мистичното знание от всички векове. Теософията и като философия, и като учение претендира за всемирност с една вло­жена и демонстрирана тайна: задачата да подготви човечеството духовно, мис­ловно и физически за приемане на нова Духовна вълна, за просвещението, което има да извърши новият Миров учител.



Както човечеството в дългия път на своето развитие започва в един момент да губи духовната реалност и става все повече пленник на земните си усещания, така в хилядолетното си живеене и официалните религии постепенно оставят риту­ала без първоначално вложената му енергия, без тайнствеността на посвещението, а самите тайнства се свеждат до външни формули. И когато религиите се форма­лизират в церемониите, се явява необходимостта от нови учения и религии, от нови знания за човечеството. Идва нуждата от теософията1 - богомъдрието, защото животът се е превърнал от знание за Бога в знание за земния живот.

Ние имаме съзнание дълбоко в себе си за ценности, но извършваме привидно живеене на вечността; вярваме, че сме деца на самия Бог, защото не можем да се отречем от присъствието Му у нас, но не реализираме божествената си същност. Когато се загуби тайното знание, когато се загуби богомъдрието, остава човекът, който само декларира, че е Божий. Затова на човечеството след индийските мъдрости, след будизма, дори след християнството отново му се напомня, че има една стълбица, по която всеки трябва да се осъществи като син на Бога. В това е смисълът на религиите и те точно това вършат, но всичко в края на краищата се покрива с прах и трудно пропуска вълните на промяната. В отговор, както казах, се появяват окултните учения, мистериите, мистичните церемонии, които ни връщат изворни истини. Така и теософията (която хилядолетия в подмолието на човешкото битие е слагала струите си за пробуда) през миналия век се връща на живот, защото живата вяра в официалната религиозност се формализира и губи своята същина. Необходимостта от знания е толкова зряла, че Великите посветени на Всемирното бяло братство извикват и благославят свои представители на Земята да направят ново огнище, да издигнат нова клада на духовна пробуда.

Теософското дружество е създадено на 7 септември 1875 г. в Ню Йорк. Знайни са имената на учредителите, но две са личностите, белязани със знака на сътворители, на основатели по благоволение: Елена Блаватска и полковник Хенри Олкът, който е избран за негов пръв председател. Както свидетелства самата Блаватска, една от големите учителки на човечеството, Теософското дружество се появява по директива на нейния Учител, който я напътства във всичките й начинания.

Теософията не скрива от погледа на хората с различни религиозни убеждения, че приема законите на прераждането, кармата и еволюцията. И точно тогава е благодатно времето мнозина да израснат, да се освободят от своето незнание. В знака “змия, захапала опашката си”, който е елемент в печата на Теософското дружество, са скрити тези закони, с него е опазено и учението на офистите - поклонниците на змията, т.е на мъдростта. Мъдростта като принцип и метод на знание винаги е била жива в паметта на човечеството (често се говори за мъдреците на древността; и невръстният Иисус учудва със знанието Си мъдреците в храма). Но за Мъдростта не като присъствие в отделния човек, който може да я поднесе със слово, а като Мирова духовна вълна, която ще обгръща човечеството, никога не се е говорило. Това е липсвало в битието ни и теософите слагат предпоставките за Учението на Мъдростта в страниците на своята вяра. В тези страници те вписват древното знание, защото без това знание остава само сухотата на мисълта, или един агностицизъм.

Теософското общество като една обновяваща вълна залива Европа и Америка за едно много кратко време и връща на човечеството идеята за единството между религия, философия и наука, разрушено в средните векове. Католическата църква твърдеше, че философията е слугиня на религията, а просветният ХVIII век пък изрича: “Религията ще стане слугиня на науката”. Тези обрати теософията надкрачва и връща вътрешната изповедност, връща тайните на познанието, признати и изповядвани във всички окултни школи, но в религиите рамкирани, защото, бранейки се за чистота, те слагат синори срещу просветността. За култура, която къса връзките между религия, философия и наука (а тези връзки първичното човечество е носело в себе си), не може да се каже, че има и висок морал. Защото там, където фанатизмът на религията може да извърши беда, етиката на философията може да го възпре; там, където философията не може да даде реалност, науката в своя експеримент може да служи за образец.

Това искат теософите и това правят през миналия век. Те сменят пулса в културното мислене не само на нашата континентална общност, но и на цялата планета. Теософията извежда една генерална идея: за всеобщността и всемирността на религиите. Защото всички религии имат битието си в Бога, имат своето послание чрез Син Божий, имат олтар за жертвопринос и етика за поведение и взаимност. Благословената линия на теософията обаче не е отделна религия на съзерцанието и морала, не е религия на Правдата или на Любовта, нито религия на Мъдростта, макар че самата тя е богомъдрие. Тя изведе един основен израз: “Няма религия по-горе от истината!”. Това може би й спести упреци и в същото време й даде предимства, защото никой не може да оспори присъщата принадлежност на истината за всемирност. Теософията лишава всяка религия от “правото” на упрек, като казва, че всички те са Божии. Тя припомня на всяка от тях основните й принципи, припомня й, че трябва да намери съжителство и взаимност с другите, защото всички имат една и съща цел - човекът като бог. А той трябва да извърви път, в който стъпала са религиите.

Идеите на теософията имат особена важност за времето, в което се появяват. Теософското общество защитава на всекиго правото да има своя религия; всеки би могъл да бъде негов член с религиозните си убеждения, със своя обред, но ако приеме три съществени цели, които лягат в живота на движението:

 Да образува зародиша (ядката) на Всемирното братство на човечеството без разлика на раса, вяра, пол, каста или цвят.



Да насърчи изучаването на сравнителната религия, философията и науката.

Да изследва необятните закони на природата и скритите сили на човека.

 В контекста на казаното дотук се изявява стойността на програмния девиз “Няма религия по-горе от истината!”. Социалният, духовният, божественият смисъл на “по-горе”, което става същност на Теософското общество, е да не бъде смутен мохамеданинът, протестантът, ортодоксалният християнин, будистът, че има религия, неравна на другите. Така теософията иска да изсуши скръбта по минали образци, за да може, без да осъжда нито една от религиите, да има своето преимущество, че е довела някого до будността, че и другият има същото основание. Вярата е всемирна есенция и всеки я носи. Тя е, която дава възможност на човека да не вижда в другия враг, а събожник. С такъв размер Теософското общество влиза в кръвната картина на човечеството. И това е вече битие! Човек може да изповядва своя мохамеданизъм, но когато разбере, че Истината е по-горе от неговата религия, ще бъде единен в тезата за създаване на Всемирно братство. А то носи отговорност за бъдещия Всемирен учител, който трябва да бъде опазен за по-дълго присъствие, за повече дан на човечеството в областта на Божието слово. Когато признаем и тази необходимост, без да бъдем оскърбени или въззети във възхвалата си, тогава ще можем да работим с цялата тази всемирност за приемането Пратеника на Новата духовна вълна.

Градивният камък на Теософското общество се слага, както посочихме по-горе, от Елена Петровна Блаватска, родена през 1831 г. в руския град Екатеринослав. Тя е с един, бих казал, миксерен произход. Нейната генеалогия има корени в Русия, Франция и Германия. От страна на баща си има връзки с рода на макленбургските принцове Ган фон Ротенщерн, носи бунтовната кръв на прогонен от Франция хугенот, прадядо на майка й, която има родственост и с Долгорукови. (А един от Долгоруковците е от първите вестители на тайните знания в Русия. Още по времето на Петър Велики той се заскитва из Индия и прекарва там дълги години. И досега в някои от старите езотерични книги можем да намерим името му.) Представете си каква китка от екстракти, за да се роди една Блаватска, която, следвайки линията на духовните бунтовници, прекосява света и прави нещо невероятно - ражда едно общество. За тази неукротима личност има различни мнения - от най-възхвалното до най-упречното, но една особена речена вечност присъства в биографията й.

В нейното битие като първо знание е вложено известното окултно правило: когато ученикът е готов, Учителят е при него. Тя от малка има своите ясновиждания и медиумни участия - явления, не много лесно приети от нейните близки. Срещу нейното поведение, както и срещу медиумните й изяви, в по-късните й години са отправени много упреци. Как ли не е наричана Блаватска от онези, които не са я одобрявали... А и нейните приятели също оставят свидетелства за своеволията й. Но и те много трудно са разбирали подтиците й, както и това, че тя не прави свободни разкази, а говори за минали и предстоящи събития.

Самата Блаватска признава, че е с някаква странност, че притежава непресметната човешка психология, че вярва в чудесата. В своите медиумни контакти си служи с такива информации, с които събужда подозрения, и е поставена под наблюдение - не психологическо, разбира се. В края на живота си обаче Елена Блаватска признава, че играта с медиумните виждания е била ненужна. Не е оценявала, че чудото е най-трошливият стълб в храма на вярата. То е трошлив стълб поради две съображения: не знаете размера на дадената ви сила, за да правите чудеса и не знаете искането на отсрещния кога ще спре.

Но Блаватска носи една усвоена тайна. И Всемирните учители решават, че тя е най-подходящият човек в света, на когото да поверят книгата на новото. И започва нейното скитничество в Германия, Франция, Египет, Индия, Италия, Америка - къде ли не!

Най-напред Елена Блаватска се запознава с външната страна на духовните учения, а след това минава през различните посвещения в Тибет и Индия. След като е готова да изпълни предназначението си, получава повелята да се срещне с полковник Хенри Олкът - американец, протестант по изповедание. И тя заминава отново за Америка, където се свързва с него. Олкът е изключителна личност. Бил е много добър агроном. Дори е бил канен да чете лекции по агрокултура в Атинския университет. Но нещо го гнети, нещо го жаднее - имал е вътрешната потреба от някакъв прозорец за тайните на света.

След срещата с Блаватска в Хенри Олкът се отваря книгата на духовния живот и той присърце приема организирането на Теософското дружество. След като създават обществото, след като приема окултните тайни, донесени от Блаватска из скитничествата й и от посланията на нейния Учител, Олкът започва да се чувства гузен в религиозното си присъствие като протестант. Вярвайки в прераждането, той се търси във вековете и се вижда в лицето на цар Ашока, който в III век пр. Хр. е узаконил будистката религия в своята държава (така, както Константин Велики с едикта си от 313 г. легитимира Християнството като равноправна на другите религия в Римската империя). Олкът, разбира се, се покръства и става будист. Властното минало! Олкът е един от най-ярките примери как миналото може да ни отвлече на стария бряг.

Три години след основаването си Теософското общество премества своя център в Бомбай, след това в Адияр - място, което се счита за свещено. И в много по-късни години то остава за теософите един символ (както за християните Витлеем). Там всяка година обществото им прави своите събирания.

След като през 1907 година полковник Хенри Олкът почива, водачеството поема Ани Безант, която е ръководителка на Теософското общество до 1927 г. В едно от окултните видения на някои от миналия век беше подсказано, че тя е прероденият Джордано Бруно. Всеки, който познава биографията й и дързостта й на универсална мислителка ще види, че има известни еквиваленти.

Ани Безант е една от големите, известни социалистки на времето си, известен площаден оратор - с идеи! Когато среща обаче Блаватска, тя напуска площадите и двете стават неизменни приятелки и радетелки на новото учение, на Теософското общество. През 1926 г. тя прокламира, че бъдещият Миров учител е Джиду Кришнамурти (или Алционе), осиновеният й син, индиец по произход. На 14 години Кришнамурти получава вътрешно откровение и написва книгата “При нозете на Учителя”. Може би това е дало основание да се каже, че той е бъдещият Учител. А една от големите задачи на Теософското общество - идеята за Всемирното братство, идва, за да се намери известна духовна мекота в отношенията между наука, философия и религия от една страна и бъдещия Миров учител от друга. Кришнамурти обаче се отказва от предназначение (което според мен е било по-скоро предопределено от Безант) и не приема отговорността. Ани Безант се извинява пред света, а Обществото изживява период на изграждане и създаване на атмосфера на очакване на нов Миров учител.

Теософите оставят обилна книжнина. Освен изключителните книги на Блаватска трудове оставят и други членове на Обществото - Ани Безант, Чарлз Ледбитер. Други известни сътрудници на това общество са и Хърбърт Бурроу, Синет, графиня Вахтмайстер, Чарлз Джонстан, Кемпбелфер,  Макс Планк, Мавел Колинс, доктор Франк Хартман (който пише книги за розенкройцерството). 

Някои считат, че теософията е еклектизъм, но няма учение, в което да не е сложен камък от миналото. И Христос изрича: Дойдох да продължа закона и пророците. Друго е странно: дори когато се дава в най-голяма чистота ново учение, традицията и обрядът на миналото го слагат в своята дреха в душата на тези, които го приемат. Ето защо казвам, че традицията е убийца. Разбира се, тя е, която първоначално дава якост, но след това започва да напрашава. Затова нека с дързостта на Христос да гледаме към новото!

 Ваклуш Толев


Духовно родословие

  

Вярно е, че през последните 50 години западната наука прави усилия да установи това, което наричаме родословие на човека. В Германия, Франция и Англия учените се опитват да натрупат данни, от които да извлекат едно родословно дърво, представящо човешката еволюция от нажежената мъгла до цивилизования човек. Тези търсения, обаче, засягат само физическата природа на човека. Що се отнася до неговото тяло, учените посочват стъпка по стъпка начина, по който този възхитителен и сложен организъм се е изграждал клетка по клетка през всички природни царства. В това свое начинание те проявяват изключително търпение и до известна степен постигат успех, макар че незнанието им относно последователните цикли на развитието води до множество заблуждения, до сближаване на типове, разделени с огромни периоди от време, а оттам и до объркване на връзките и ролите на потомци и предци.



Но дори и да бяха успели да установят с точност произхода на човешкото тяло, пак нямаше да могат да установят произхода на самия човек. Тялото не е самият човек, а само негова дреха и никога няма да можем да разберем човека, ако изключим от родословието му духа, който го прави вечен, и разумът, който е един аспект от този дух, диференциращ се в материалния свят и проявяващ се като интелект и ум. Ето защо научните родословия нямат никаква стойност, както поради своя непълен характер, така и защото засягат единствено онова, което е най-малко човешко от човека.

В учението на теософите, което имаме от някогашните велики мъдреци - подкрепено, потвърдено и повтаряно от всички велики религии - намираме едно по-точно родословие, което засяга всички съставки на човешката природа. Макар индийските Шастри2 да са най-богат източник в това отношение, не само в тях могат да се намерят следи от това първоначално откровение, и не само от тях може да се научи нещо относно дългия път, който човекът е извървял от минерала до Бога, или по-точно - първо от Бога до минерала и после обратно, защото, както казват писанията на много религии, “от Бог произлизаме и у Бог ще се върнем”.

За да разкрием с възможно най-голяма точност родословието на човека, ще бъде добре да следваме главните направления, набелязани от големия ученик на мъдреците - Елена Блаватска, на която поднасяме тук своите почитания и признателност за светлината и знанието, които даде на съвременния свят. Още в самото начало на тази книга трябва да призная, че дължа всичко на нейния труд “Тайната доктрина”, от който почерпих целия си план и неизброимите подробности. Това, което направих беше да добавя няколко факта, да попълня някои празноти, да свържа някои отделни точки, но като цяло материалът е неин и е заимстван от този постамент на нейните огромни окултни познания.

Елена Блаватска ни учи, че за да разберем човека и неговото родословие е необходимо да разграничим три линии на еволюция:

1) Духовна - най-важната, защото духът е господар на материята, която той управлява и оформя. Без да имаме знание за тази духовна еволюция човекът си остава за нас един неразрешим проблем.

2) Физическа - другият полюс на човешката природа, родословието на човешкото тяло. Духовното родословие е постепенното слизане на духа в материята, а физическото родословие е възлизането на духа през материята, която той оформя за проява на собствените си сили.

3) Интелектуална - тогава, когато имаме вече горните две линии (едната на слизане, другата на възкачване), стигаме до точката, където към тях се присъединява и тази трета - на интелектуалната еволюция - която ги съединява, за да се получи човекът. Това е идването на Аза, който влиза в притежание на физическото си обиталище и го свързва с духа, който го е сътворил и оформил със своето висше влияние. След като изследваме трите линии на еволюция: духовната, физическата и интелектуалната, ще видим да се разкрива пред нас една панорама, която ясно представя целия произход на човека в неговитете велики очертания и ще започнем да схващаме по нещичко от чудесата на тази човешка природа, която е Бог - Бог проявен във форма - и която е божествена както по същност, така и по сили.

Елена Блаватска казва: “В природата има един троен еволюционен план за създаването на трите периодични носители3,        или по-добре казано три отделни схеми на еволюцията, които в нашата система са така неразривно свързани и така преплетени,  че е невъзможно да бъдат разделени:

1) Монадна еволюция, която, както името й показва, засяга растежът и разкриването на Монадата, която по този начин достига висши фази на дейност.

Паралелно с нея върви

2) Интелектуалната еволюция, представена от Манас-Дхиаяните4 - тези, които дават на човека интелекта и съзнанието

и

3) Физическата еволюция, представена от сенките на Лунните праотци - зародишите на телата на сегашните хора. Именно вследствие сливането на тези три течения в човека, той става това сложно същество, което наблюдаваме в момента.”5 Това е предметът на настоящата ми книга.



Тази задача наистина е твърде сложна за същество ограничено по знания и сили, подобно на мен, но онова, на което мога да се надявам (поднасяйки резултата от моите проучвания, ръководени от знание много по-висше от моето), е да съумея да дам не една догма, която обезателно да бъде приета, а просто мисли, които един търсещ може да предложи на друг търсещ, за да му помогне в неговите собствени търсения. Бих искала да успея да дам една ръководна нишка, която да помогне за излизането от лабиринта на природата.

 

Духовната еволюция на човека

 

Ще разгледаме най-напред първата от трите линии на еволюция, а именно духовната, и за да вникнем в нея ще разясним двете диаграми, представени в приложението на книгата.



Първата диаграма представя великите йерархии от духовни същества, завършили своята човешка еволюция в минали Калпи6,            в изчезнали вече Вселени и станали сътрудници на Ишвара7 при сътворението на една нова Брахманда8.      Това са йерархии, които управляват и оформят, това са архитектите и строителите на слънчевите системи. Трябва да се опитаме да си създадем известна представа, колкото и неопределена, несъвършена и бледа да е тя, за тези обширни йерархии в нашата Слънчева система, на които дължим духовната си еволюция - една почтителна представа, дори и несъвършена, защото тези йерархии са животът на Вселената, ръководителите на духовната, интелектуалната и физическата еволюция на човечеството.

Втората диаграма представя полето на еволюцията - мястото, където тя се извършва.

 

Великите йерархии

 

Според древните окултни документи, в пълно съгласие по въпроса с най-старите индийски учения, нашата Слънчева система има свой минал живот, простиращ се назад в една наглед безкрайност от 1 955 884 687 години9 - период тъй обширен, че думите, с които можем да го изразим не позволяват друга представа освен за една дълбока древност. Като се върнем към началото на това далечно минало, ще видим, съгласно брилянтното сравнение, дадено от Ману, как Ишвара - планина от светлина - блясва, за да освети мрака.



Едва ли има думи, представящи по-добре началото на една нова Вселена, но самите думи могат да дадат само смътна представа за това как светлината се заражда в лоното на непрогледния мрак. Такова е сравнението, което Родителят на човечеството - Ману е избрал, за да изобрази началото на Слънчевата система. След това ни се казва (и ние можем само почтително да повторим това), че Ишвара се проявява в троен лик и че в тази чудна светлина се очертават величествените контури на три могъщи и божествени форми. Това са именно силите, аспектите на Ишвара, които ще се проявят в раждащия се универсум: Творецът, Съхранителят и Разрушителят. Един в три форми или три, изхождащи от един и същ източник - не е толкова важно с какви изрази ще си послужим. Ние смътно усещаме, че става дума за три носителя, чрез които ще се действа, без обаче да се дели божественото съзнание, което е общо и за трите. Тези величествени форми наричаме Логоси - от гръцката дума, която означава “слово”, защото само идеята за звука дава сполучлива представа за безкрайното могъщество на проявения Бог - звукът, който твори, поддържа и руши. Нека при това забележим, че тази троичност се среща във всички религии, с изключение на такива, в които това учение, поради особени причини, не е ясно подчертано. Ако се обърнем към Халдея, към съкровищата, изровени от гробниците на древния Египет и тайните, разкрити ни от мумиите, навсякъде, както и в индийските Шастри, ще срещнем Троицата да произлиза от Едното, бидейки Едно по своята божествена природа, а Три по проява на силите си.

Около тази мощна Тримутри, в нейната светлина, плуват плодовете от изминали Вселени - онези същества, които са заслужили да обитават чудните духовни висини. Формите, които ние само смътно можем да различим в блясъка, са формите на тези, които наричаме Седемте. Различните религии дават различни наименования на тези седем тайнствени същества. Индусът говори за седемте синове на Адити, от които осмият е Мартанда - Слънцето, и всеки син, всеки Адитя има свой собствен “дом”. Те са наричани и седем Духове на Слънцето; в Египет това са седемте богове на мистериите. Зороастър ги нарича седем Амшаспенди, евреите - седем Сефироти, християните и мюсюлманите - седем  Архангели. Не е от значение употребеното име, важното е, че всяка религия ни ги сочи като окръжаващи проявената Троица и като един вид вицекрале в необятното слънчево царство на Ишвара, всеки от които има свое владение и управлява специален участък в това царство. В теософията ние ги наричаме Планетни Логоси, защото тия слънчеви Духове винаги са били отъждествявани със седемте свещени планети, които са и техни физически тела. Планетите, по своята външна форма, са сфери, някои от които влизат в състава на нашата Слънчева система. Тяхното духовно естество обаче е нещо друго: всеки от тези силни Амшаспенди има своя дом на една от тези планети и отделно управлява владението си, което представлява един определен участък от Слънчевата система.

Около седемте, в един още по-широк кръг, се редят 12-те творчески йерархии на Универсума. На чело на тях стоят 12 велики богове, споменавани от древните историци и изглеждащи за нас, хората, като гигантски и величествени фигури в безкрайната далечина, която те обитават. Добре известните знаци на Зодиака са техни символи, защото Зодиакът не е модерно изобретение, а е бил даден на Третата раса от великите Учители. В старите индийски писания може дори да се видят имената на някои от тези Учители, един от които е Асурамая, познат като първи астроном - той именно е дал Зодиака на Египет и Индия. Тези астрономически знаци са символи, схема на Слънчевата система. В преданията на миналото намираме ръководната нишка на лабиринта и разбираме защо е казано, че една планета управлява, че тя е господар на един зодиакален знак. Защото планетата е Планетният Дух и неговият зодиакален знак е една от главните творчески йерархии, при което останалите йерархии са като подйерархии. Тези последните, под негово управление и надзор строят неговото царство и помагат на монадите в еволюцията им. Като имаме това предвид, диаграмата, макар и сложна, няма да ни се стори толкова объркана. В средата стои Троицата, около нея са 7-те Духове, които са Вицекралете на нейната Вселена, а още по-нататък се намират 12-те творчески йерархии, работещи върху създаването на тази Вселена.

В тази точка на еволюцията, която сме достигнали сега, за пет от 12-те творчески йерархии не знаят нищо даже и най-напредналите от нашите Учители. Четири от тях са достигнали освобождение и петата е на път също да го достигне. Така че остава да се занимаем само със 7 йерархии. Всички те засягат нашето откъсване от Божеството, откъсването от Ишвара-Дживатмата, живото същество, което, както ще видим по-нататък, също е една от тези йерархии, но в своята висша духовна природа. Нека разгледаме основните характерисстики на тези йерархии, защото е необходимо да опишем, колкото и несъвършен да е опитът ни, всяка една от тях поотделно, за да не изглеждат те съвсем неразличими за нашия поглед, заслепен от силната светлина на лоното, в което те пребивават.

Първата йерархия е тази, която може да се опише само с думи, отнасящи се до огъня. Наричат ги безформени Огнени дихания, Божествени пламъци, Владици на огъня, Божествени огнІьове, Огнени лъвове, Лъвове на живота - име след име, епитет след епитет, всички отнасящи се до огъня, защото е писано за тях, че са животът и сърцето на Вселената, те са Духът, космичната Воля, и през тях слиза божественият лъч от Параматма (Първодуха), който събужда духа (себето) в човешката монада.

Под тях стои Втората велика йерархия, която е двойна по природа, “двойна единица” от огън и етер, проявеният Разум, мъдростта на Системата - това, което наричаме космична  Интуиция и което събужда интуицията в човешката монада.

Още по-долу стои Третата йерархия - Махат или космичният Манас, “троицата” от огън, етер и вода, космичната Дейност, която при слизането си ще даде една част от своята същност на човешката монада - ще събуди ума.

Това са безформените творчески йерархии, които пребивават в твърде фина, за да може да приеме определена форма, материя - материя, където всички форми се преплитат и взаимопроникват.

Следват творческите йерархии, имащи форма. Първата от тях е Четвъртата йерархия - на нашите човешки монади, които още не са напускали лоното на своя небесен Отец. Всъщност ние сме неразривно свързани с Него, макар че заслепението, което се дължи на материята, ни кара да вярваме, че сме отделни и различни. Ние трудно можем да си представим тези монади такива, каквито са били там, в своето родно място, с известна “духовна индивидуалност”, която трябва все повече и повече да се изявява в долните светове. Ще се върнем отново към тези монади след като приключим това опростено описание на 7-те йерархии, което ни е потребно, за да имаме общ поглед върху нещата. Монадите се наричат нетленни  Дживи10 и съставят Четвъртата от 7-те творчески йерархии (от всичките 12), които изучаваме.

След нея идват трите последни йерархии, които обхващат голяма част от тези, които са влезли в еволюцията на нашата планетна система през минали епохи, и за които можем да знаем малко повече, тъй като засягат нашата собствена еволюция.

Петата йерархия е наречена Макара и нейният символ е петоъгълника. Тук изпъква двойният аспект на природата - физическият и духовният, положителното и отрицателното, които са в постоянна борба един с друг. Това са тъй наречените "бунтовници", споменавани в много от митовете. Ние ще чуем да се говори много за тези от тях, наречени Асури, които са родени от първото тяло на Брахма, което се превръща в мрак, след като бива изоставено. Голяма част от съществата в тази йерархия идват от една минала Вселена, излизат един вид готови от Планетния Логос. Както изглежда те също се наричат Асури, но ние ще се занимаем тук само с онези, които произлизат от Тялото на мрака и които по своята еволюция се числят към нашата Вселена. Те са същества, които под своето голямо могъщество и огромни духовни познания крият дълбоко вкоренен зародиш на същността на ахамкара - тази творческа способност на Аза, която е необходима за човешката еволюция. Те са плод на Първата планетна верига - израз, с който ще свикнем по-нататък, когато започне да се употребява по-често в следващите глави на книгата.

В Шестата йерархия влизат същества, за които знаем, че са произлезли от тялото на Брахма, познато под името Тяло на светлината или Тяло на деня. В това множество Деви11 има една особена група, която се отличава по особената си слава: това са праотците на Девите, познати под името Агнишвати или, както ги наричат, “шесторни Дхиани”. Те дават на човека всичко освен Духа и физическото тяло и по тази причина ги наричат още дарители на “петте нисши принципа у човека”. Те ръководят процеса на привързване на монадата към постоянни атоми, които съответстват на тези принципи, т.е. към “петорната плазма”. Те са плодът на Втората планетна верига. В тази йерархия влизат и голям сонм от деви, най-напредналите природни духове или елементали от средното (второ) царство.

Седмата йерархия се състои от тези, които познаваме под името Лунни праотци или Бархишад-питри, родени от тялото на Брахма, познато като Тялото на полумрака. Те се занимават с физическата еволюция на човека, както Агнишватите - с умствената, и затова ще срещаме често тези две групи по-нататък. Около тях виждаме събрани и числящи се към тяхната йерархия работниците, които те използват за извършване на великата работа. Това са цели армии от деви, нисши природни духове или елементали от нисшето (трето) царство, които се занимават с градежа на физическото тяло на човека. Към тях се числят и “атомните духове” - зародиши на бъдещи еволюции, които засега не ни интересуват.

Така се разкрива пред нас блясъкът на 7-те творчески йерархии, готови да изпълняват своите функции, да служат за водачи на по-младите в пътя на еволюцията и да ръководят развитието на духовните сили в една материална вселена.

 

Полето на еволюцията

 

Нека хвърлим сега поглед на втората диаграма, представяща полето на еволюцията. Ще я разгледаме тук накратко, а по-подробно върху това поле ще се спрем по-късно, когато ще говорим за физическата еволюция. Не бихме могли обаче да схванем добре характеристиките на духовната еволюция, ако изпуснем от погледа си полето, в което се извършва тази еволюция. Аз си служа с думата “поле”, като заемам този израз - Кшетра - от Бхагават-Гита, защото то е истинският тип на материята. По-добре от всички думи, които бих могла аз да измисля, тази изразява онова, което засяга материята и сцената на еволюцията.



Няма да се разпростираме извън пределите на Логосовото царство, към което и ние принадлежим, защото всеки Планетен Логос стои начело на отделно поле на еволюция, а ние именно това ще изучаваме сега. Ще се занимаем само с основните принципи. Първо нека добре да запомним фазите на това поле: те се повтарят множество пъти и ако веднъж ги схванем изоснови, те ще ни служат като Ариадново кълбо из лабиринта.

Духовната еволюция има седем главни етапа: в първите три етапа Духът слиза, инволюира, и слизайки, действа върху материята, придавайки й някои сили, качества и свойства. Тези сили, качества и свойства са плодовете от първите три етапа на слизането на Духа. След това идва четвъртият етап, единствен по рода си, когато материята, получила тези различни сили, свойства и качества, влиза в множество отношения с Духа, с което той я оформя и влиза в нея. Там е именно великата мирова борба на Духа с материята, това е “борбата при Курукшетра”12, където се сблъскват огромните неприятелски армии. Там именно, на това полесражение, се намира и точката на равновесието. Духът, влизайки в многобройни отношения с материята, бива в началото по-слабият, след което настъпва моментът на равновесието, когато нито един от двамата неприятели няма превъзходство над другия, и след това Духът започва лека-полека да възтържествува. По този начин, в края на четвъртия етап, Духът е вече господар на материята и е готов да продължи възхода си през останалите три етапа. В тези последни три етапа Духът организира материята, победена и одухотворена от него и я употребява както желае. Той прави от нея оръдие, посредством което ще се проявят и пуснат в ход силите на Духа. Последните три етапа са посветени именно на този духовен възход. Да повторим с няколко думи казаното по-горе: три етапа за слизане, в които се придобиват качества; един етап на борба, в който се установяват различни отношения между Дух и материя; и три етапа за възход на Духа, в които той оформя материята и прави от нея послушно оръдие, което му е потребно, за да може да се прояви. Всичко това може да се изрази със схемата:

7 етапа

 

                        3 за слизане             - качества                - материализация



      1 за равновесие      - отношение            - борба

                        3 за възход               - организиране       - одухотворяване

 

Нека запомним добре тази основна схема, защото тя се среща във всеки един от еволюционните етапи и го управлява, каквито и да са усложненията, които възникват. Тази схема винаги ще ни помага да се ориентираме, ако се случи да се заблудим из лабиринта от вериги, кръгове, планети и раси, които тревожат мнозина от теософите.



 

 

Планетна Верига13

 

Взета в своята цялост планетната верига представлява тялото на Планетния Логос, в което се въплътява Неговия живот. Седем етапа трябва да бъдат преминати, следователно имаме седем вериги: три, през които Духът слиза в материята, една - четвърта - в която Духът и материята се проникват взаимно и се преплитат в многобройни отношения, и накрая три вериги за възход на Духа, в края на които всичко се връща в лоното на Планетния Логос, за да потъне в Ишвара, заедно с плодовете от еволюцията. Можем да си представим планетната верига като едно тяло, в което животът на Планетния Логос се въплътява последователно седем пъти, при което всяка верига започва с плодовете на миналата верига, и всяка такава завещава на следващата плодовете, които е произвела.



Периодът на времетраене на една верига се нарича планетна манвантара и всяка такава манвантара бива последвана от една планетна пралая14. Съществата, които са достигнали своите висши принципи в манвантарата, при свършването й преминават в едно блажено състояние на свръхсъзнание, наречено планетна нирвана, а онези, които не са достигнали това развитие, изпадат в спокоен сън.

Тези Нирвани15 се раждат само когато следващата планетна верига развие телата, пригодени за продължаване на тяхната еволюция, и тогава те отново поемат своя път на възземане.

Нека сега разгледаме една отделна планетна верига, за да видим етапите, през които преминава самата тя.

Всеки етап от развитието на тази верига е един кръг (едно обикаляне през всичките 7 планети, от които е съставена веригата); това е една обиколка, round - когато една живот-вълна минава през цялата верига. В първите три от тези етапи живот-вълната слиза в материята и създава форми, все повече и повече материални. В четвъртия етап живот-вълната създава форми, в които се извършва борбата. В последните три етапа живот-вълната започва своя подем нагоре и създадените от нея форми все повече и повече се одухотворяват.

Отделно от това всяко пълно обикаляне на живот-вълната през една верига развива до съвършенство по едно от природните царства, докато се стигне до човешкото царство - всяко до неговия най-идеален възможен тип. Бъдещите типове, които не спадат към този кръг, са също налице, но в състояние близко или в по-малка степен близко до зародишното по отношение на своето бъдещо съществуване. И така, една планетна верига има седем кръга, седем последователни цикъла или обикаляния на живот-вълната.

 



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница