Образование иновации: качеството на живот



Дата11.02.2017
Размер71.5 Kb.
Размер71.5 Kb.

Образование – иновации:


КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ
ЕСЕ
Изготвил :
Натали Пламенова Атанасова,

17години,

Национална Априловска Гимназия,

гр.Габрово

GSM: 0878805818

Електронен адрес: nathalie.atanasova@abv.bg

Ръководител:

Снежанка Барболова

Образование – иновации:

Начин на живот
Образование. Какво представлява всъщност и какво място заема то в битовия ни свят? Какво значение има за нас като човеци и като хора? Защо тази дума от край време разделя цели народи на класи? Или може би това е просто оправдание за доминацията на елита. А може би тъкмо образованието ни определя като личности и ни разграничава от животните. А може би не.

Така стоях и размишлявах, търсейки отговор на тези и куп други въпроси. Та нали и на мен догодина ми предстои кандидатстване в университет и следване на висше образование. Но какво означава всичко това? Нима образованието свършва с дипломирането?

Не можех да си отговоря на всичко това сама. Може би трябваше да търся ключа на загадката някъде другаде. И точно това направих. Попитах едно 7-годишно дете какво разбира под думата „образование”, а то по своя детски, наивен начин ми отговори: „Това е, когато хората учат нещо”. И точно това беше правилния отговор. Не училището, не университета, не дипломата. Образование бе информацията, която всеки от нас разбира, усвоява и се научава да използва през целия си жизнен път.

Тогава, защо е толкова важно всеки да се бори за тази информация, да я развива, да я усъвършенства? Това е лесно. Защото колкото повече е тя, толкова по-голяма гаранция ни дава за успех, развитие и съвършенство.

До тук добре, но един друг парадокс остава неразрешен. В 21 век, век на комуникации и свръх технологии, обменът на информация е по-лесен от всякога. Тя е практически навсякъде около нас – по телевизията, по радиото, във вестници и списания, да не говорим за Интернет – безкрайното необятно информационно поле.
2

Всеки от нас е буквално на „един клик разтояние” от успеха и съвършенството. Но в действителност това не е така. И тогава стигнах до извода, че не е важно количеството информация, което получаваме от рекламите и от Интернет, а количеството на точно онзи вид информация, който може да обогати живота ни, да ни направи по-мъдри, по-разумни и по-отговорни към света и към самите себе си. Именно това е образованието.

И тъй като живеем в крайно интерактивен свят, в който представляваме съвсем малка частица от една огромна биологична система, ние не можем да съществуваме самостоятелно. Еволюционният ни напредък ни поставя на най-високото ниво в тази система и именно ние, хората, сме длъжни да осъществим комуникацията със света, а тя се изразява в много компоненти - от създаването на идеи, през правилното им формулиране, до правилното им представяне пред публика. Да, именно свойството ‘идейност’ ни прави най-важната връзка в системата, защото тъкмо чрез него можем да достигнем пълния потенциал на самите нас и останалите биологични единици. Но ако не можем да изразим идеите си по начина, по който ги разбираме, бихме останали погрешно разбрани, а това би причинило проблем в комуникацията и редица други усложниния, следвайки ефекта на доминото. Тогава, ако погледнем нещата от настоящ момент и се замислим върху важността им, ще се запитаме защо не правим нищо по въпроса; защо продължаваме да пропиляваме с лекота и невежество капацитета, даден ни от Висшия разум; защо оставяме хора да гладуват; защо заличаваме стотици животински и растителни видове от лицето на земята непоправимо и безвъзвратно; защо, след като притежаваме силата да направим света едно по-добро място за живот, ние не го правим. Отговорът изглежда само един: погрешно разбираме и биваме погрешно разбирани, което ни отвежда към един друг съществен въпрос.

Към какво се стреми всеки от нас – разбира се, към по-добър живот. Какво точно означава ‘по-добър живот’ – ами, за някои това е по-хубава кола или по-голяма къща, за други това е по-скъп телефон или по-мощен компютър.


3

Изглежда, че всичко се върти около повърхностното и материалното с главен и единствен представител Парите (от както стойността на всичко може да бъде измерена в пари). Пиша тази дума с главна буква, защото в нашия свят валутата вече е започнала да измества функцията дори на Всемогъщия – църквта все още ни учи, че Бог решава кой да живее и кой да умре, а отдавна вече не е тайна, че хора се убиват за пари. Но ако е вярна известната поговорка, че парите ни дават власт, тогава защо ни трябва толкова много власт? Отговорът се подразбира – за да имаме повече пари. И ето за това оставяме хора да гладуват, за това се избиваме по между си, за това унищожаваме растения и животни. Чисто и просто за пари и власт, които така или иначе не ни служат за нищо. Пропиляваме живота си работейки, въпреки наличието на толкова много спестяващи труда устройства. Главният проблем на парите е, че не могат да ни купят здраве и живот, но едно добро образование може. Или поне може да ни предпази от лоши навици като тютюнопушенето или злоупотребата с алкохол и наркотици (и още куп подобни) , като ни информира, например, за вредния им ефект върху човешкото тяло, начини за превенция и т.н. Следва някой да каже, че това го пише в Интернет и да попита защо трябва да си блъска главата с излишни подробности, когато винаги може да отвори Уикипедия (или някой друг подобен океан от уеб информация) и да прочете как точно действа никотинът на телесните клетки. Тук са важни думите „винаги може”, а моят отговор е,че въпреки това никога не го прави. Колкото и банална да е темата за тютюнопушенето, тя ни служи за добър пример. Макар да има една от най-добре разпространените информационни кампании, все още много хора не знаят, например,че заради никотина, мозъкът отделя повишено количество от хормона допамин, отговорен за формирането на емоциите, мисленето и усещанията за удоволствие и болка, като по този начин ги променя. Да не говорим, че опасни и разпространени болести, като човешкия папиломен вирус, остават в тайна за повече от 50% от населението.


4

По този параграф технологията ни улеснява твърде много. Даже до такава степен, че ние не усвояваме информацията с мозъка си, а смятаме за достатъчно да знаем само къде можем да я намери, ако ни потрябва. Но какво става в случай, когато нямаме достъп до Интернет? Какво става, когато случаен минувач пострада на улицата, а ние нямаме време да извадим мигащата машинка с Интернет и да четем здравни статии (а дори и да имаме достатъчно време за това, може да се окаже твърде късно да приложим прочетеното)? В такива случаи образованието наистина спасява човешки животи. И когато повдигнах този въпрос, отношението се промени, нали?



Промени се, защото едва сега усетихме, че когато се касае за нашия живот и нашето здраве, нямаме право на компромиси. Промени се, защото разбрахме, че не парите, не скъпата кола, не голямата къща или новият телефон, а именно знанието в точния момент се оказва съдбоносно. Промени се, защото пред силата на природата се почувствахме жалки и нищожни с нашето незнание. Точно в този момент бихме повярвали на всичко и всеки. Точно в онези първи няколко секунди след шока не бихме се замислили дори някой да ни посъветва най-голямата глупост. А това обяснение звучи толкова познато.

Просто трябва да го назовем - манипулация. И ако все още някой се чуди, точно по този начин ни манипулират политиката и медията, разчитайки на нашето невежество. Питам се защо го позволяваме и търпим. Образованият човек не се поддава лесно на манипулация, а съвременните манипулатори не са толкова умни.


„Да, грозно нещо беше липсата на образование...”

(цитат от българския роман „Тютюн” от Димитър Димов)


И точно тук трябва да се намесим ние - хората, които разбират голямата опасност, на която се излага цялото човечество, стремейки се към материализъм и комерсиализъм.

5
Образованието трябва да е достъпно за всички, а не привилегия на търсещите. Съгласна съм, че в нашия забързан свят е трудно да се намери време за четене на книги или енциклопедии. Но би било полезно, дори забавно, да чуваме по някой интересен факт по радиото докато чакаме в задръстване или пред зъболекарския кабинет, докато четем сутришния вестник или гледаме вечерните новини. Всичко това можем да използваме в наша полза.

Все още не е твърде късно да подобрим и екологията в училищата – най-важните центрове на образование. Тук имам предвид системите на взаимоотношение между учители, ученици и родители да се синхронизират, а не „да се смитат под килима”, заради липсата на контрол.

Добра иновация би бил и проблемът с така наречените „популярни митове” да бъде разрешен. Сега ще разясня. Този проблем става популярен с навлизането в ерата на интернет, но днес, в съвременното общество на социални мрежи и свободен достъп до всякаква уеб информация, той заплашва да се превърне в още по-неприятен феномен. Един от най-ярките примери за популярни митове са „научните” съвети за здравословен живот – мъдри напътствия за това, как да се грижим за тялото си, заливащи ни отвсякъде, много малко от които обаче почиват на реални доказателства и факти. Всеки нов сайт, всяко ново списание ни дава различна информация, често противоречаща с предишната. Това води до чувство на объркване - дали трябва да пием по 5 или по 8 чаши вода на ден; сладкото наистина ли води до хиперактивност при децата; витамините полезни или вредни са в крайна сметка. С развиването на науката наистина се разбулват много митове и няма категорично становище, тъй като телата ни работят различно, но защо това не се споменава в тези така убедителни статии? Хората биват подтиквани да вярват, че всяки един полезен съвет е универсален и верен, но в действителност би им навредил ако се пренебрегват различията им, а всеки знае, че от човек до човек разликата е огромна.


6

Понеже цялто есе до тук лежи върху схемата въпрос-отговор, ще задам само един последен такъв, чиито отговор ще оставя за вас, читателите. Имайки в предвид огромното влияние над човечеството, с което разполагаме посредством медиите, защо поне не се опитаме да образоваме хората на по-висок интелектуален етап, да ги направим по-отговорни, да подобрим качеството на живот, да променим мисленето им в по-пложителна насока, а не да ги озлобяваме с печални новини за поредното самоубийство или изнасилване? Силата е в наши ръце. Нужно е всеки от нас да разбере, че неговото усилие дава резултат, а не да вярва в популяризираното мислене, че една капка не прави океан. Не трябва да продължаваме да живеем като диваци. Ние притежаваме разум, който трябва да развиваме и усъвършенстваме. Не сме животни. Ние сме образовани хора.



Ще завърша с една велика мисъл на един, велик за мен, човек, който, също като мен, е вярвал в силата на образованието:
„За да бъдат обуздани алчността, хишничеството и злобата, гражданите трябва да се образоват. Истинските спасители на нацията са учителите.”

- Кемал Ататюрк



7

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница