Обучение на учители за работа в мултикултурна среда включена като учебна дисциплина в учебния план на курс по „Работа в мултикултурна среда в училищата”



страница1/8
Дата05.02.2017
Размер1.22 Mb.
Размер1.22 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8




София, 1712 жк Младост III, бл. 351 Б, ет 4, ап. 96, e-mail: fondacia_noob@hotmail.com тел.: +359 876 047 033

У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А

По дисциплината:



ОБУЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛИ ЗА РАБОТА В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Включена като учебна дисциплина в учебния план на курс по

„Работа в мултикултурна среда в училищата”

за учители от средните училища

Професионално направление: Педагогика

Институция, осигуряващ обучението:

Срок на обучение: 24 часа

Учебен план


Вид занятия и дейности


Хорариум (часове)




общо

Лекции




6

Семинари




6

Практически упражнения




12

І. АНОТАЦИЯ

В обучителния курс се разглеждат същностните характеристики на обучението в мултикултурна среда, както и спецификата на използваните методи, техники и средства



IІ. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА КУРСА

Основната цел на курса е запознаване с особеностите на дидактическата работа на учителя в мултикултурна среди, както и разглеждане на начини, методи и форми за повишаване на нейната ефективност. Овладеният на теоретично равнище материал ще се приложи в практическите занимания.





III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Общият хорариум на курса е 24 часа, разпределени в 6 часа лекции 6 часа семинари и 12 часа практически упражнения.





Съдържание на лекционния курс/теория/

Брой учебни часове

1

Интеркултурно образование – същност, основни задачи, принципи, съдържание и оценяване

2

2

Интеркултурни образователни модели

2

3

Културна диференциация в училище

2

4

Социална компетентност – влияние на културите

2

5

Мултикултурна класна стая

2

6

Работа с деца и ученици от различни етноси

2





Теми за семинарии с практическа насоченост

Брой учебни часове

1

Обучение в интеркултурна среда – ролята на играта като ефективен и развиващ метод

2

2

Практически занимания за взаимно опознаване и интеркултурна сензитивност

4

3

Работа в положителна класна стая

2

4

Класна стая за деца от различен етнически произход

2

5.

Използване на проектната работа в мултикултурна среда

2

IV. МЕТОДИ НА ПРЕПОДАВАНЕ

В обучението се използват следните методи на преподаване – лекции, дискусии, разнообразни интерактивни упражнения, работа групи, игрови, ситуации.



V. ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕПОДАВАНЕ:

  • Мултимедия;

  • Флипчарт;

  • Раздавателни материали на хартиен носител;

VI. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО:

Oсъществява се чрез лекции и практически упражнения – общо 24 часа. Използват се и мултимедийни средства за онагледяване.




VII. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОЦЕНЯВАНЕТО

Обучението завършва с курсова работа – представяне на форма за работа в условията на мултикултурна среда – цели, описание, методи на обучение.

Основните критерии, на които трябва да отговаря изпълнението са: приложимост, ефективност, адекватност на проблемите в мултикултурна среда.

СЪДЪРЖАНИЕ:

  1. Необходимост и предпоставка за повишаване квалификацията на педагогическите кадри за работа в мултикултурна среда.

  2. Модел на технология за квалификация на учители.

  3. Примерна учебна програма.

  4. Теоретични теми.

  5. Интеркултурно образование – същност, основни цели, задачи, принципи, ценности, съдържание, модели.

  6. Интерактивни образователни модели.

  7. Културна диференциация в училище.

  8. Социална компетентност – влияние на култури.

  9. Мултикултурна класна стая.

  10. Работа с деца и ученици от различни етноси

  11. Теми с практическа насоченост.

  12. Обучение в мултикултурна среда – ролята на играта като ефективен и развиващ метод.

  13. Практически занимания за взаимно опознаване и интеркултурна сензитивност.

  14. Работа в положителна класна стая.

  15. Класна стая за деца от различен етнически произход.

  16. Използване на проектната работа в мултикултурна среда.

  17. Методически насоки за обучение на ученици в мултикултурне среда.



  1. Необходимост и предпоставка за повишаване квалификацията на педагогическите кадри за работа в мултикултурна среда

През последните двадесет години се наблюдават редица тенденции в съвременното общество, които налагат промени в образователната система. Закриването на училища в малките населени места и сформирането на „средищни училища” с наличието на мултикултурни класове (предимно с ученици от български, ромски и турски етнос) поставят болезнено въпросите за разбирането на културната идентичност, зачитането на другостта, проявите на толерантност. От първостепенна важност е съобразяването, приемането и разбирането на различията в езика, уважението към собствената култура и към другата, различната, и на тази основа за формирането на умения за съпричастност и толерантност. С промяната в българското училище нараства и важността да се споделят ценности и да се отчита индивидуалността и потребностите на всяко дете, за постигане на качествено образование, като се отчита неговата етнокултурна идентичност и очаквания. Необходима е нова политика, която поддържа организационна среда, уважаваща разнообразието и практикуваща антидискриминация. Пред българското училище застанаха нови проблеми и предизвикателства:
- отпадане от училище в периода на задължително обучение на голяма част от учениците (най-вече на момичетата) от ромския етнос;
- обучителни трудности на учениците от турския и част от ромския етнос, живеещи сегрегирано в квартали и села, предпоставени от недобро владеене на езика на преподаване;


- включване в училище на деца на бежанци и емигранти от арабския свят, Азия, Африка и бившите съветски републики от трайно установилите се у нас семейства от различни краища света, носещи своята семейна, езикова и етнокултурна специфика;

- всичко това поставя по нов начин въпроса за социо - културното разнообразие в училище. Разнообразието е сложно съчетание от различия, сходства и напрежение в сложна заобикаляща среда, като един колективен феномен – хората се различават по много и си приличат по още толкова причини.

Разнообразието може да бъде видяно и почувствано на няколко нива: отделни индивиди; групи от хора; продукти; организации; познание и опит. От дидактическа гледна точка приоритетите на българското образование, релевантни на новата парадигма за личностна ориентация и основополагащите принципи на интеркултурното образование за работа в условията на мултикултурната класна стая предполагат:

    • преосмисляне на учебното съдържание от позициите на интеркултурализма;

    • промяна на позицията: учител – ученик;

    • въвеждане на гражданско образование;

    • разширяване на чуждоезиковото обучение;

    • утвърждаване на идеята за учене през целия живот.

Политиките на разнообразие допринасят за създаването на подобна среда, която за много училища е жизненоважна за успеха на образователните планове и програми. За успешното им осъществяване е необходимо от една страна да бъде повишена професионалната квалификация на учителите за успешна работа в мултиетническа среда, а от друга - осигуряване на качествено образование за децата и младежите от малцинствен произход, преминаващо през задоволяване на техните специфични потребност с цел задържането им в училище.

Ясно изразена е необходимостта от формиране на чувствителност към “другия” и “другата култура” в нашето общество, за което отговорност носи и образованието,което трябва да бъде съобразено с множеството различни ценности и култури, да е динамично и да задоволява цялото разнообразие от групи и индивиди.

Първата стъпка, необходима за повишаване на вниманието на педагозите към тези специфични потребности, е запознаването им с културата и ценностите на всяка общност.

За да се постигне тази обща цел е необходимо да бъдат изпълнени следните задачи:



  • Провеждане на редица обучителни модули по проблемите на образователната интеграция сред педагогическия персонал в училищата;

  • Провокиране и стимулиране на включването на иновативни форми и методи за работа в училище;

  • Използване на интерактивни техники и методи на обучение за приобщаване и адаптиране на ромските деца към учебния процес;

  • Разработване на адекватна методика на обучение във всяко училище;

  • Повишаване на мотивацията на учителите;

  • Подобряване на социално - психологическия климат в училище;

  • Подобряване на работата с родителите в посока по - пълноценната интеграция на децата и младежите от етническите малцинства в училище и в обществото;

  • Мултиплициране на ползите и резултатите от разнообразните инициативи във възможно най - много училища;

  • Постигнатите резултати да бъдат дискутирани, споделени и популяризирани не само сред педагози, но и сред широката общественост;

  • Създаване на подходящи средства за съхранение и развитие на културната идентичност на децата и младежите от етнически произход.

Допълнителното обучение за повишаване квалификацията за работа в мултикултурна среда се налага от необходимостта учителите да разрешат следните специфични задачи:

- предварителна подготовка за опознаване на бита, традициите, обичаите, езика, историята и културата на всеки етнос, с чийто представители предстои да работи;

- специфична дидактическа преработка и адаптация на учебното съдържание, съобразно езиковото и познавателно равнище на учениците;
- увеличаване мястото на нагледността, съчетаването на различните нейни видове, активно включване на учениците в създаване на нагледни средства и помагала;


- специфичен подбор на методите за запознаване с новото учебно съдържание и за неговото разработване;

- увеличаване на неречевата информация като се познават предварително спецификите на неречевото поведение на етноса;
- използване на специфични методи на работа за целите на интеркултурното образование;


- опознаване на етническите особености на децата, значими за обучението като стил на учене, умения за индивидуална, самостоятелна и групова работа, техните познавателни и други интереси, желанието им за участие и готовността за преодоляване на трудности в процеса на обучение;
- добро познаване взаимоотношения в малките групи и класа като цяло;
- диференциран подход, при който се съчетава фронталната работа с временно-груповата и най-вече с индивидуалната;
- използване на специфични процедури за оценяване, в които не се проявява етническа нетолерантност и не се накърняват религиозни чувства. 


Придобитите умения по време на обучението за работа в мултикултурна среда са насочени към:

- Допълнителна подготовка на учителите към тяхната стандартна професионална квалификация;

- Специализиране и квалифициране по посока управление на разнообразието в класната стая.

- Използване на автентични материали от различните култури, взети от издания, вестници, списания и медии.

- Проучване и използване на ресурсите на малцинствената група: представители от групата, които говорят пред учениците, актьори, музиканти, поети, художници, лидери и др.; дейности, изобразяващи характери или събития, изпълнения на музикални и танцови групи, филми и фотоизложби, празници, кампании и инициативи на национално и местно ниво и др.
- Открито обсъждане на междуетническите отношения вместо лицемерна преструвка, че няма различия между децата.
- Ясни правила, недвусмислено поведение, нулева толерантност към етнически негативно поведение, включително оклеветяване, подигравки, вицове и др. чрез налагане на стандарти и въвеждане на яснота за последствията. 
- Насърчаване на учениците да ценят собственото си и чуждото културно наследство и принос към културата и цивилизацията – да ценят многообразието, да придобиват по-съществени познания за ценностите, историята, начина живот на местните малцинства и др. 
- Изработване на материали за класните стаи, коридорите и библиотеките със стенописи, табла, постери, артефакти и други, които са представителни за учениците в класа и в училището и за другите култури, които се изучават.


- Дейностите, които се прилагат в клас и самостоятелно вкъщи, не трябва да бъдат фрустриращи.

- Междугрупови взаимодействия за взаимно опознаване, съвместна екипна работа в интегриращи класни, извънкласни и извънучилищни дейности за създаване на приятелства и близост;

- Прилагане на кооперативното учене, което е с доказан положителен ефект върху преживяванията в клас и в извънучилищните отношения.

2. Модел на технология за квалификация на учители

В основата на модела трябва да стоят както теоретични познания за професионалната компетентност на учителя, работещ в условията на социо -културно разнообразие, така актуалните потребности на учителите и учениците. Той има примерна насоченост и може да се реализира с различен хорариум на дисциплините.
Основни раздели на технологичния модел:


1. Проучване на потребностите от обучение по темата за управление на разнообразието в училище.

2. Диагностициране на личната мотивация за участие в квалификационни дейности.
3. Проучване на отношението към различни форми на квалификация.
4. Проучване на отношението към предлаганата програма за квалифия.


5. Провеждане на обучението.  
6. Диагностика за приложението на новопридобитите знания и умения, за използваните методи и техники при управление на разнообразието в класната стая.


7. Дълбочинни интервюта с директорите на училищата за устойчивостта на новите педагогически модели за работа в условията на разнообразието.

3. Примерната учебна програма за квалификационен курс за учители за работа в мултикултурна среда включва:

А. Теми за теоретично представяне

1. Интеркултурно образование – същност, основни цели, задачи, принципи, ценности, съдържание и оценяване

2. Интеркултурни образователни модели


3. Културна диференциация в училище

4. Социална компетентност – влияние на културите

5. Мултикултурната класна стая – комуникация, климат и атмосфера
6. Работа с деца и ученици от различни етноси

Б. Теми с практическа насоченост
1.  Обучение в мултиетническа среда - ролята на играта като ефективен и развиващ метод
2.
Как ИКТ могат да се използват за повишаване качеството на обучението в мултикултурна среда
3.
Практически занимания за взаимно опознаване и интеркултурна сензитивност.
4.
Работа в положителна класна стая

5. Класна стая за деца от различен етнически произход
6. И
зползване на проектна работата в мултикултурна среда

4.Теоретични теми

4.1. Първа тема: Интеркултурно образование – същност, основни цели, задачи, принципи, ценности, съдържание, модели

Интеркултурното образование е характеристика на образователните процеси в плуралистичните общества. Интеркултурното образование е базово за всички ученици в едно културно, етнически и социално плуралистично общество. То е необходима предпоставка за качествено общо образование. То има собствена ценност, а също и инструментална ценност за подпомагане постигането на други образователни цел.

То е образование, за което интеркултурността е философия - възприемането на всички култури в процеса на комуникация като такива, каквито са и развитие на взаимно обогатяващи акултурационни процеси. То е движение за образователни реформи, насочено към изменение на образователната среда, което изменя всички компоненти на образователния процес - ценности, правила, учебни планове и материали, организационна структура, методи и управленска политика, за да отразят културния плурализъм.

Интеркултурализмът в образованието предполага действия на всички нива - обучение, администрация, управление, планиране, оценка, училищен климат. По такъв начин, всеки въвлечен трябва да играе активна роля в осъществяването на мултикултурното образование.

Интеркултурализмът в образованието предполага разнообразие по отношение на съдържание, структури и методи, затова е за предпочитание конкретните педагози да развият свои собствени концепции в пределите на общите граници, съответстващи на конкретни потребности, отколкото да се налага някаква универсална структура.

Продължителен процес, изискващ много време, средства и усилия, както и подробно планирани и обмислени действия, целите на който едва ли ще се осъзнаят от всички и едва ли ще се постигнат в пълна степен, затова по-скоро се възприема като идеал, към който трябва да се стремим.

Институциализирана философия, която подчертава важността, закономерността и виталността на етническото и културно разнообразие в живота на индивидите и групите; политика и методи, които демонстрират уважение към културното разнообразие.

Хуманистична концепция, основана на човешките права, равенството, уважение на алтернативните начини на живот, приемане, разбиране, и социална справедливост.

Образование с цел възприемане на демокрацията и мултикултурността на едно общество и подготовка за живот в тези условия. Средство за достигане на образователно равенство - учениците от различните расови, етнически и социални групи, от двата пола и учениците с особености в развитието и поведението да имат равни образователни възможности в училище.

Образование, свободно от уклони и предразсъдъци, изследващо другите перспективи и култури, вдъхновено от целта за формиране на деца, чувствителни към множество жизнени пътища, различни способи за анализ на опит и идеи, отхвърляща всички форми на дискриминация в обучението и междуличностните отношения в училище спрямо деца, които са жертви поради техните уникални културни характеристики (етнически, расови, лингвистични, полови и т.н.). Етническите и културни малцинства се разглеждат като съставени от хора със специфични и различни от тези на мнозинството нужди, включително и от образование и от професионална квалификация. Интеркултурализмът в образованието предполага фундаментални изменения в концепцията, организацията и изпълнението на образователния процес, по посока на отказ от монокултурната ориентация и културните норми на средната класа. Тези изменения трябва да са преднамерени, всеобхватни, продължителни. Той предполага разнообразие на методите и интеграция на различни научни области - хуманитарни, социални, природни, изкуство и пр.

Никой културен модел не е еднакво приложим към всеки човек. Образователните решения, взети без отчитане на културния плурализъм не могат да задоволят потребностите на голям брой ученици по най-добрия възможен начин. Несъвместимостта на културните структури, процедурните правила, ценностни ориентации, значимите теми и стиловете на работа могат да причинят училищни проблеми на много културно различни ученици. Максимизирането на училищните успехи изискват социална компетентност, академически способности и културно съответствие. Интеркултурното образование не е само лозунг и теория, а ежедневна работа. То се изразява най-вече в образование в различност и постигане на съзнание за собствената идентичност. Характерна особеност е, че формирането на учениците става едновременно с формирането на учителя.

Интеркултурното образование има исторически измерения. То е необходимо за разбиране на миналото: идентичността (личностна, културна, социална); историята и културата на другите; еволюцията на мотивите им. То е необходимо и за посрещане предизвикателствата на настоящето: ксенофобия, фундаментализъм, насилие. То е основата на живота в бъдеще: мирно съжителство; солидарност; уважение на другите хора.


ОСНОВНИ ЦЕЛИ:
Съветът на Европа формулира своите ръководни идеи на за интеркултурното образование в 4 пункта:

(1) Европейските страни са станали мултикултурални.

(2). Всяка култура има своя заслужаваща уважение специфика.

(3). Мултикултурализмът е една възможност за културно богатство.

(4). Изграждането на общността е възможно само при взаимно опознаване (интеграция и специфична комуникация) на всички култури, при запазването на спецификата на всяка от тях.

На тази основа са и основните училищни образователни цели.

Целите на интеркултурното образование са многочислени и варират в зависимост от контекстни фактори. Този въпроси се разглежда от много автори, но най-доброто им изложение може да се види в работите на Ж.Гей, който ги групира в 7 групи, като обхващащи трите области на обучението (познавателна, емоционална и поведенческа) и включват и терминалните, и инструменталните ценности.



  1. Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница